Моето първо lowcost пътуване в САЩ

Пролог

Адът на Данте се беше материализирал в офиса за повече от 2 седмици - гонехме дедлайни, всички бяха крайно изнервени, мениджмънтът прехвърляше стреса надолу по веригата... И така до неделя вечер, когато всичко приключи и проектът беше успешно затворен.

Ден понеделник. Шефът е в добро настроение - чудесен повод да преговаряме за кратка, но ползотворна почивка. Леко подхърлям, че така не се издържа... Получавам окуражителна усмивка и благословия да се изнеса за остатъка от седмицата. Не чакам допълнително подканване и почти със скоростта на Конкорд (защо ли...) се изнасям към бюрото ми.  Бърз преглед на а/к показва, че небезизвестният лоукост Frontier предлага изкушаващи цени за разходка до Сиатъл. Последният е отдавна набелязан в списъка с места за посещаване. Няколко клика и ползване на 1 КК по-късно имах места за полета във... вторник :). Следваше да намеря и къде да спя - Airbnb хост, при който веднага букнах 4 нощувки приключи основното планиране. Остана само да си букна (евтин) паркинг на летището - 40-те долара за 5 дни бяха с около 20 долара по-евтини от Supper Shuttle, с 30 по-малко от  Uber. А предимството да отидете със собствената кола до летището е допълнителен бонус.

Mile High (City) Experience

Железният град още спеше, когато алармата на часовника ме изрита от леглото в нечовешкия час 4 сутринта. Душ, кафе, последен преглед на багажа - най-необходимото, събрано в малка раничка  Ташев. Последната е сантиментален спомен от незабравимите години, прекарани в работа за небеизвестен български работодател.... Магистралата до летището е празна. Паркирането на летището е оптимизирано - не ви трябва билет, а само картата, с която сте резервирали паркинга. Аз си намирам място точно срещу първата спирка на шатъла до терминала. Заедно с мен чака чака американец на над средна възраст, който слезе от последен модел трък Форд Ф250... Шофьорът на шатъла учитво обяснява, че има 17 спирки до терминала, но той любезно ще ни остави до покрития надлез, който води към терминала, за да спестим малко време. Минавам небрежно през чекин гишето на Frontier -  ташевката се събира перфектно в клетката - няма да я мисля... Служител на ТСА учтиво ми покзва пътя към алтернативния секюрити поинт, за да не чакам на образувалата се опашка. Това е едно от най-хубавите качества на хората от железния град - те са безкрайно учтиви, любезни и готови да помогнат... Влакчето до airside terminal е с нови табели - част от сериозния effort за обновяване на летището... Днес ще се лети от конкорс С - определен за  lowcost авиокомпаниите. Allegiant:

Ето я и моята машина - Montana the Elk:

Frontier има различно животно на опашката на всеки самолет. Флотилията е изцяло от самолети на Airbus - А319, А320, А321. С Montana ще стигна до Денвър. От нашия конкорс една малка а/к изпълнява полети до околни малки градчета - т.нар. essential air service. Полетите са субсидирани от федералното правителство и затова цените са константни - между 27 и 47 долара на посока, в зависимост от дестинацията. Може би трябва да ги пробвам, преди администрацията да е спряла програмата:

На конкорс D всичко беше спокойно, както и на А:

За този полет си бях избрал място на авариен изход, до пътеката. Целия полет мина в сладка дрямка, за да имам сили за разходката в Денвър. Вече на летище DEN:

Летището е "европеизирано" - има влак от терминала, който стига до централната гара в центъра. За 9 долара се сдобих с daily pass, който е достатъчен за пътуването до центъра, обратно до летището, както и за всички видове транспорт в града. Пътуването трае 37 минути:

Денвър е столицата на щата Колорадо, ситуиран в полите на Rocky Mountains. На излизане от гарата попаднах на 16-та улица, известна и като the Mall (на което ние бихме казали стъргалото):

Не знам какъв е този фетиш сградите на парламентите да имат купол - Капитолия, сградата в Харисбург, в Албъни, в Денвър:

Интересна особеност - 13-тото стъпало към the Capitol Building е на точно 1 миля надморска височина:

От там се разкрива невероятна гледка към кметството:

И града:

Сградата на Върховния съд на Колорадо:

Съдебната власт е тотален кошмар и ще ми е трудно да обясня каква е ролята на върховните съдилища и кога се ползват те, а не федералния  Supreme Court. Както и да е, в парка между последните 3 сгради имаше food truck festival - защото 2-те най-важни неща са храна и тоалетна - трябва да се пазят (овалните) форми.

Ето го и кметството:

"Гръцки театър":

Градският арт-музей беше доста интересна сграда:

Заобиколен от жилищни сгради:

Пред библиотеката:

По "стъргалото" имаше шарени пиана, на които улични музиканти се опитваха да свирят:

Колорадо беше от първите щати, които леглизираха употребата на марихуана. Това е дало своето отражение - в центъра на Денвър имаше доволно количество бездомници, с вид на наркомани... Градът имаше и своето улично изкуство:

За мен беше време да се върна на гарата, за да си хвана влака обратно до летището. Гарата минава за местна забележителност:

Фонтаните със "сухо" "огледало":

Новата част:

Летище Денвър има характерния Джаспен Терминал:

Синята стъклена сграда в дясната част на снимката е хотел Westin. Белият покрив е на публичната зона на терминала и идеята й е да представи снежни върхове нa Rocky Mountains, както и кожените палатки/юрти на индианците, населявали оригинално тези земи. Изглежда като много по-скъпа и богата версия на "гащите на Софиянски", които се подвизаваха на централната жп гара в София известно време. Разликата е, че този терминал е правен с повече пари и има по-добра подръжка - редовно мият белия покрив, за да не изглежда мръсен. За щастие почти нямаше опашка на провеката за сигурност, влакче в терминала и вече бях на конкорс А. Една "стара госпожа" поемаше по пътя към Чикаго:

А аз щях да се возя до Сиатъл на гърба на Cubby the Bear:

Това беше А321 на Frontier. Този път си бях взел място до прозореца за смешните 9 долара:

Този полет беше още 2 часа и 45 минути, повечето от които проспах.

В сърцето на The Evergreen State

В късния следобед кацнахме с Сиатъл - най-големия град на щата Washington, дом на 3 от най-големите фирми в световен мащаб - Microsoft, Amazon и Boeing. Тук всички са obsessed с идеята за здравословен начин на живот, минимизиране на следите от човешка дейност и въглердния й отпечатък, ... За мое щастие има light rail (голям трамвай), който свързва летището с University of Washington. Моето Airbnb беше на само 4 спирки от летището. Но тези 4 спирки отнемат 1/2-та време за стигане до центъра с трамвая.

На следващата сутрин беше време да се отправя на разходка в Seattle. Моите любезни домакини - семейство китайци в почти пенсионна възраст, бяха оставили бутилирана вода на 2-рия етаж на къщата, където предоставяха 4 спални на туристи. Една от най-известните атракции на Сиатъл е покрития пазар Pike Place Market - намира се почти на крайбрежната алея и продават всичко - от прясна риба, през цветя, до сувенири и храна. Страшна цигания - нещо като Женския пазар в София, но с повече претенции... Под пазара е стената с дъвки, където туристите си лепят дъвките - доста нехигиенично занимание, но съвсем в стила на града:

Зад пазара е виенското колело на крайбрежната алея и аквариума:

Тотем:

Характерна особеност на Сиатъл - активно се строи в центъра - нови жилищни сгради, с мореден дизайн, тераси, ... Реално е очаквано, предвид покупатлната способност на населението, с гърба на големите "батковци" MS, Amazon и Boeing. За мен беше време да продъжла разходката покрай океана, после по Първо авеню и да се шмугна в една пряка, за да стигна до:

Не, това не е измислена сграда от дифолтния екран на вашия Windows 8, а съвсем реалната Space Needle - сграда с 30 фута основи, извисяваща се на 520 фута височина. Сградата е започната през далечната 1961, през януари. Местните са твърдели, че тя ще бъде за Сиатъл това, което Айфелувата кула е за Париж. Годината е много интересна - Гагарин прави своя полет в открития космос, JFK прави прословутото изказване за полет до луната до края на десетилетието, ... Строителите наливат основите и една след това инвеститорът иска разрешение от общинския съвет за вдигането на такава висока сграда. Централната конзола е във формата на буквата Y. Металните конструкции за нея пристигат с влак от стоманолеярна в Чикаго. До края на годината сграда е вдигната. Работниците отбелязват събитието с кетъринг на покрива. През 1962 сградата е завършена. На долния етаж има ресторант, който се върти. Изумителното е, че моторът, който го върти е с незавидната мощност от 1 конска сила. Но е достатъчен, за да завърти конструкцията със скорост 1 оборот в час. Първи вечерят в новия ресторант строителите и техните семейства - общо 250 души. По време на строителството няма нито една жертва. В началото сграда е била бяла, а "короната" - златна и оранжева. На върха монтират газова горелка, която е толкова ярка, че в началото жителите на Сиатъл мислели, че кулата гори. Горелката харчела на час газ, достатъчна да топли 125 еднофамилни къщи за 1 ден. Гледката отгоре спира дъха:

След Иглата беше време да поема към хипстърския квартал на Сиатъл - Capitol Hill. Като всеки Hill, е на баир. Доста солиден баир, при това... Почти си настъпвах езика горе. Беше време и за обяд. Спрях се на най-известния ресотрант за карибска храна (Paseo), където ядох кубински сандвич с месо от свински врат, готвено продължително време на бавен огън:

Сандвичът не беше нищо особено - даже леко мазен за моите стандарти. Заведението беше с доста questionable хигиена, но го отдадох на мястото и се надвах да нямам стомашни проблеми след това. Прилично похапнал, се отправих обратно към пазара, защото там беше останала още 1 атракция. Сиатъл е интересен:

Един от малкото градове в САЩ с тролеи:

На Pike Place Market, през далечната 1971 отваря врати първия Starbucks. Тогава магазинче за храни и екзотични подправки:

Само там се предлага специално кафе "Pike Place":

Опашката и чакането от 15 минути тотално не си струваше, но вече снабден с чаша студено кафе, можех да се полюбувам на открилата се Mount Renier и минаващите кораби и самолети:

Бърз преглед на щанда с риби, където продавачите си подхвърлят храната. Имам видео от заниманието, което дано скоро обработя:

А за мен беше време да си хвана трамвая към "вкъщи":

Everett Plaine Field Boeing Factory

Една от главните набязани атракции беше посещението на завода на Боинг. Той се намира в северния край на Сиатъл, на 25 мили  (40 километра) от центъра. Билети за музея могат да се купят онлайн - срещу 25 долара. До там може да се отидете с организиран  автобус, който струва 80 долара. Аз, като уважаващ себе си европеец, проучих възможностите за стигане с градски транспорт. Оказа се относително лесно - автобус 512 от  Китайския квартал, после автобус 113. Цена на билета до там и обратно - 15 долара. Или общо 40 с билета за музея - на 1/2 от цената на организирания тур. Летището е бивша военна база. През 1960++ Боинг започват разработката на един от самолетите им, които променят индустрията - легендарния 747, "The Queen of the skies".  747 e първият широкофюзелажен самолет (който има 2 пътеки).

Но преди това малко за самата компания Boeing - основана от William Boeing, син на емигранти от Германия. Оригинално фамилията им е била BÖING, което на английски се транслира в Boeing. Уилям е имал сериозен бизнес с дърводобив. През 1915 за първи път се вози на самолет на един селски панаир. Интересното е, че самолетът е бил само с 1 място - за пилота. Та той се вози на крилото. William Boeing е бил ентусиаст на тема летене и решава, че той може да направи по-хубави самолети от споменатия, на който се вози. Основава фирмата Boeing в Сиатъл и наема работници в южната част на Сиатъл, близо до един от водните канали да правят самолети. Част от работниците му са правили лодки и кораби преди това. Така започва производството на дървени самолети с крило от плат, промазано с гума или масло от кокос, за да не пропуска вода... Постепенно бизнесът се разраства и г-н Боинг стартира своя собствена авиокомпания, която вози хора и поща със самолетите на неговата фирма. Фирмата печели договори за доставки на поща между Чикаго и Сан Франциско. Заниманието отнема 20 часа на посока с 8 спирки. През 1934 Конгресът решава, че е опасно такова концентриране на дейности и въвежда законодателство, което насилствено разпарчетосва империята на г-н Боинг на 3 части - това, което днес е фирмата за производство на въздухоплавателни средства, това, което днес е Юнайтед Еърлайнс и това, което днес е фирмата за двигатели Прат и Уитни (Pratt and Whitney). Това вбесява г-н Боинг и той продава абсолютно всичките си акции. До последната! А по това време фирмата му вече се е търгувала на  NYSC. С парите си купува самолет, произведен от конкурентите Douglas и яхта. До края на живота си той не стъпва във фирмата, която носи и до днес неговото име, не се занимава изобщо с тази индустрия и не иска да чува за нея. Ползва самолета за полети до Аляска, където ходи на риба с луксозната си яхта. Малко изключение е  негова консултантска задача за ВВС на САЩ по времето на  ВСВ.

Въпреки това, Боинг се разраства като фирма, местят оригиналния завод 1 миля на юг в това, което днес е известно като Рентън. И така до 1968-ма. Тогава компанията прави ОГРОМНА крачка. Фирмата вече има супер успешния 707, който има 4 турбинни двигателя и изпълнява мисии от 2-те страни на Атлантика. Но авиокомпаниите имскат по-голям самолет, който да лети по-далеч. И така изгрява звездата на Джо Сътър (Joe Sutter). Джо от дете живее в Capital Hill (да същия, който днес е хипстърски квартал) и гледа към летището в Рентън. Ежедневно Джо рисува самолети и обяснява на своите приятели, родители и роднини как един ден неговите самолети ще превозват хората по-далеч, по-бързо и по-комфортно. През 1946 започва работа като почасов чертножник за Боинг. По-късно е част от екип, създал легендарните бомбардировачи Б-49, Б-50 и Б52. И така до 1968, когато му посвещатат най-отговорната мисия - да създаде самолет, какъвто искат авиокомпаниите. Този човек буквално върши чудеса - за 29 месеца прави всичко - от първите скици, през събириането на екип, до производството на прототип(и). Така се разжда легендата 747. В Рентън няма достатъчно място и затова мениджмънтът на Боинг е принуден да купи много земя до военното летище в Еверет. Там строят 3 хангара, залепени един до друг. Г-н Сътър има стъклен офис, висящ от тавана на хангар 3, за да наблюдава какво се случва с проекта на живота му. Боинг строи не само самолетите, но и уредите и инструментите за строенето на самолети... 747-100 става изключително популярен, ПанАм са първи клиент и имат небивал успех.

От времето на г-н Сътър заводът е порастнал с още 3 халета, за да стане най-голямата сграда в света по обем. Днес това е "гнездото" в което се "люпят" всички големи птици на Боинг - 747, 767, 777 и 787. Сградата е толкова голяма, че има собствен климат. Няма климатици - лампите и топлината на работниците поддържат температура от 72 градуса. Ако навън е топло и слънцето напече покрива, отварят малко част от вратите и това връща баланса на температурата. Разходката в завода започва с кратко филмче, което разказва колко невероятна компания е Боинг, на фона на кадри на граждански и военни самолети, както и на спътници и ракети, произвеждани от компанията. Стари канадски автобуси ви закарват до първата платформа. Намира се в същия 3-ти хангар. И пред зрителите се разкрива уникална гледка - чисто нови 747 и 767, покрити в защитното зелено фолио, без двигатели, наобиколени от мравояк работници, които ги изграждат. Изживяването е невероятно. Може би имах шанса да видя един от последните 747, товарен за UPS - няма много поръчки за този 4 моторник и компанията е намалила капацитета до 1 самолет, произведен на всеки 2 месеца. От модела 767 вече правят само товарни и цистерни за военните. Аз видях една цистерна. В халето се влиза през сервизните тунели, които са под самото хале. С товарен асансьор, с подемност 9 тона, ползван за превоз на части, се стига до платформа на 4-тия етаж. Новият 747 е с 30% по-тих от 747-400 и с 20% по-лек. Но крилото му е по-голямо и затова слагат wingtips чак преди да излезне от хангара, защото преди това няма място. 747-8 е и най-дългия пътнически самолет - по-дълъг от А380. Следващата платформа ни заведе в хангар 5, където сглобяват 777 и 787. 777 влиза на части от едната страна, стига до края на хангара, минава на паралелната поточна линия и докато излезне обратно през входа е цял самолет. Той е първата изцяло електронна разработка на самолет - в далечната 1992 на тогавашните CAD системи. Преди това са правели blueprints, буквално. Днес се произвеждат по 100 777 на година. В хангара имаше 5 машини, 3 от които бяха цели - една за Emirates, една за United и една за а/к от Китай. За сметка на това, 787 върви доста по-бързо - 1 самолет на всеки 2 дни. Сериен номер 571 беше 59-ия 787, разновидност 787-9, за ANA. Зад него имаше Air Europa, China Eastern и още нещо... 787 е характерен с назъбените двигатели и корпуса от въглеродни сплави. С това разходката свърши и аз се върнах в музейната част, където снимането беше разрешено. Боинг притежава 4 модифицирани 747, които се ползват за превозване на обемисти части - т.нар. Dreamlifter:

В главната сграда на центъра "Future of Flight" имаше малка експозиция на произвежданите от Боинг продукти, вкл елементи за международната космическа станция (МКС):

Макет на следващото поколение 777 - 777Х:

Ето и снимка на завода от сателит. Отбелязано е къде произвеждат различните модели:

На същото място се намира и центъра за приемане на самолетите от крайнити клиенти - една известна сребриста сграда, оформена като дъга от кръг. Двигател от 777 - General Electric NX-90 - най-големият двигател, слаган на самолет:

След изръсване на прилична сума пари в сувенирния магазин, беше време да се върна обратно в Сиатъл - по познатия начин - автобус 113, после автобус 512 и light rail.

The Museum of Flight

И ако предния ден бях разгледал бъдещето на полетите, то днес беше време да се върна в миналото. Музеят е частен, има нещо общо с училището за пилоти на Боинг и се намира на другото летище, където е и завода за "малките" самолети на компанията - 737. Има спирка на автобус 124 точно пред музея. Автобуса можете да хванете от  3-то авеню и Union str. в центъра на Сиатъл, или от спирката преди летището на light rail-a.

Музейната сбирка е изключително богата - един от Конкорд-ите на British Airways, президентският 707, един Blackbird, 787 line number 003 и много други.

Каквото и да се каже за Конкорд, би било малко - уникално инж. достижение на европейското самолетоплаване. Летял е на 55000 фита височина, със скорост 2 пъти по-висока от скоростта на звука. Вътре е доста тясно - конфигурацията е 2+2 седалки, целият самолет е само бизнес класа.

Президентскията 707 - ползван от президента Кенеди. С този самолет превозват вицепрезидента Линдън Джонсън до Тексас, за да стане официално президент, след убийството на Кенеди. На връщане към Вашингтон, на борда на самолета са новия президент и тленните останки на стария. Външният министър Хенри Кисинджър ползва машината за полети до Франция, където каца на летище Орли, а след това с по-незабележим самолет се придвижва до различни градове, където води тайни преговори с представители на Северен Виетнам. Самолетът е бил доста добре екипиран за времето си - 2 пълнофункционални кухни - с мивки, печки и котлони, кодирани комуникационни връзки за постоянна връзка на президента с Белия дом, включително с т.нар. Situation Room - там се събира екипът на президента, ако има нещо важно и спешно за решаване.

Музеят е приютил и оригиналния 747-100, първия прототип, използван за сертифициране на програмата. Той е бил революционен за времето си - може да продължи да лети, ако един от двигателите падне, продължава да лети, дори ако всички двигатели спрат, имал е почти 2-но по-голям капацитет от най-големия самолет на Боинг тогава - 707. Машината носи името "City of Seattle":

Легендарните буренца, които симулират движението на хора на борда:

Част от музейната сбирка е и един Blackbird. Самолетът е разработен в Зона 51, в пустинята Невада, за която се носят много легенди. Машината е ползвана от ВВС на САЩ за разузнаваелни мисии над тогавашния СССР. Това е най-бързия самолет, правен някога. Интересен факт е, че е направен от титан, за да е устойчива на нагряването от триенето с въздуха. Екипът, който е разработил машината я е прибирал в хангара, когато съветските сателити са минавали над района, за да не заснемат. След 1989-та разузнавачи на вече бившия СССР споделят на американските си колеги, че са правили и термо снимки на района. Сянката, която самолетът е хвърлял, е държала част от земята по-студена и така СССР са имали идея какво строят в САЩ. В един момент проектът среща проблем - няма достатъчно титан за производството на самолетите. ЦРУ взема нещата в свои ръце и създава мрежа от фирми, които да купуват титан от.... СССР,  маскирани като цивилно производство, разбира се.

DC3, с 21 места на Alaska:

Братят Райт и тяхната машина (малко пилотът е на обратно...):

И нещо познато - сив МиГ 21 на чешките ВВС:

Електра, каквито все още ползва една малка а/к в Канада:

МиГ 15, каквито са имали и български ВВС:

Хеликоптерите, с които ВВС на САЩ са евакуирали ранени войници от Виетнам. Благодарение И на тези хеликоптери 80% от ранените оживяват:

Domestic First Class  в 727 на US Air:

737 пристигат в Рентън на части, върху... влак - обърнете внимание на зелените фюзелажи върху платформите:

Един прясно произведен 737 кацна след първия си полет:

Super Constellation:

А за мен беше време да се прибирам... Последната туристическа дестинация беше Kerry Park. Пеша се качих по доста стръмното 3-то авеню:

Но гледката си струваше:

Епилог

На следващата сутрин, точно в 8 бях на летище SEATAC. Това е един от хъбовете на Alaska Airlines и усмихнатия ескимос гледаше от всички страни:

Един от самолетите на Аляска, посветен на Disney:

В далечината мернах и Salom-Thirty-Salom, но с телефона нямах шанс да го снимам. По-важното е, че го видях

Finn the Shark и Marty the Marmot ме върнаха обратно в изходна позиция.

Пътниците много обичат да мрънкат срещу "лошата а/к" Frontier, за която незнайно защо са гласували с кредитната си карта... Една от най-големите критики отнасят специалните масички на облегалките, на които има място точно колкото да си подпрете таблета:

За мен това беше достатъчно

Странно е чувството за хумор на Провидението - да стигнеш до централата на Боинг със самолети на най-големия им конкурент - Аirbus... Що се отнася до Сиатъл - страхотен град, който си заслужава да му се отделят 3-4-5 дни. Не ми остана време за разходка на Mount Rainier, както и да видя Ballard locks, където сьомгата скача, за да влезне от океана обратно в реката. И макара всички да казват, че Сиатъл е най-дъждовния град в САЩ, аз имам впечатление за един доста слънчев град и съмнение, че тези критици не са ходили в Брюкел и Амстердам

Всякакви коментари / забележки и критики са добре дошли!

(не всички снимки се качиха и съм сигурен, че Георги ще поправи този малък недостатък)