texas

Моето пътешествие до Самотната Звезда

Пролог

Студът отмиваше спомените за разходката по меките плажове на Форт Лодърдрейл през февруари както Атлантика мие плажовете на Слънчевия щат (Флорида). Така се загнездваха пластове от лошо настроение, породено от мрачното време и скучни битовизми - пластове по-дебели и неприятни от слоевете сняг и киша по автобусите на градския транспорт, които сноват по още тихите улички от тъмна доба... Точно в един такъв автобус, на път за работа, окончателно реших, че е крайно време за планиране на следващото приключение... Трябваше да е нещо ново, относително интерено, слънчево и топло. Така се роди идеята за.... Орландо, Флорида. Чудесна дестинация - истинки Какао Бийч - шумен и шарен за ужас най-заклетите пазители на тишината, Кенеди Спейс Център, Дисни, Юнивърсъл Студиос, ... Перфектната дестинация!

Но както става понякога, Луцифер се крие в детайлите - обективно погледнато Какао Бийч не е толкова близо до Орландо, което пък не е близо до Кенеди Спейс Център, който не е близо до Какао, .... Общо-взето един дълъг уикенд там бих си го прекарал в трансфери от място до място, без много време за наслаждаване на самите места... Така Орландо остана за светлото бъдеще, но в пяната се роди идея! "Хюстън, всъщност нямаме проблем!".

Спомняте ли си онзи американски сериал за богатото семейство, което живее в бяла къща, заобиколена от тучни поляни?  Сериалът го излъчваше БНТ доста преди да има други национални телевизии... Не? Семейството има петролен бизнес, първородният син кара скъп Мерцедес Ес класа от края на 70-те и началото на 80-те, жена му е алкохоличка, ... Участват Патрик Дъфи, Линда Грей. Лари Хагман,... Започваше ето така:

Следваща дестинация - Далас!

Самотната Звезда

За щастие полетът беше в относително човешки час, което ми даде шанс да се наслаждя на сутрешното кафе:

Дори едно срамежливо слънце плахо надникна зад гъстите облаци и ми завидя на ароматното еспресо с гъстия каймак! Аз пакетирах последните детайли в компактната раничка и беше време да се отправя към летището. Департаментът за обществени дела (?!? Department of Public Works) си беше свършил работата и магистралата до летището беше буквално суха.  Не така добре стояха нещата на паркинга - беше доста пълен и това сви оставащо време до полета до скромните 55 минути... А тепърва трябваше да хващам автобусче до терминала, да стигна до опашката за проверка, после разходка през целия терминал, ... За зла беда, не само на мен ми беше дошла идеята да потърся по-топло и слънчево място за няколко дни - опашката за сигурност ми се видя безкрайна, съставена основно от семейства с деца - поради непретенциозния час на деня...

Стигайки на гейта, бордингът отдавна бее почнал и тъкмо обявиха моята група за бордване. Повечето компании в САЩ бордват по групи (или по номера на редовете на седалките, което си е своеобразно групиране). Ето го и моя А320, в по-старата ливерия на Спирит:

Изполвах времето да поработя, макар и докато се усетя, беше станало време за кацане.  Кацнахме плавно и меко на летище Далас - Форт Уорт и не след дълго бяхме на гейта. Ето го и моя самолет от високо:

Ето я и актуалната жълта ливерия на компанията:

Летище Далас - Форт Уорт е по-голямото и по-далечно от 2-те летища, които обслужват метрополията Далас - Форт Уорт - Арлингтън. Хъб е на American Airlines и е относително ново. Понеже е относително ново, са го построили достатъчно далеч от града. И понеже "всичко е по-голямо и по-добро в Тексас", летището има 7 писти, 5 от които са паралелни една на друга (17-35 ляво, център и дясно, 18-36 ляво и дясно), другите 2 също са паралелни една на друга - 13-31 ляво и дясно. А терминалният комплекс се състои от 5 дъгообразни сгради и 1-2 сателита. Някъде между цялата тази простотия има хотел и конгресен център. И за зла участ на всички, които страдат от  OCD (обсесивно-компулсивно разстройство), на мястото на 6-тата дъга има... открит, плосък паркинг. И понеже сумарната дължина на терминалните сгради се мери в километри/мили, има изградено влакче, което да забърза предвижването на пътници между сградите. Понеже летището е хъб на Америкън, те са въвели график на пристигане и заминаване на "вълни" - в рамките на 45-75 минути пристигат голям брой полети, които заемат всички гейтове, народът се прекачва от един самолет на друг и самолетите започват да излитат един по един - това обяснява необходимостта от бърз трансфер. Това упражнение се повтаря няколко пъти на ден, а между тези "вълни" е почти мъртвило. Не е изключено някой да се е сетил за необходимостта от влакче в последствие, защото то е върху терминалните сгради и от него се открива чудесна гледка както към летателното поле, така и към самите терминали. Ето я една от любимите ми а/к:

Ето ги и Америкън с няколко динозавъра, които ще ги пенсионират, преди да видят боя по целия фюзелаж:

Някои смятат тази класическа ливерия на Америкън за най-красивата по 2 причини - слънцето се оглежда в самолетите им и в хубав ден като този, по вюзелажа се появяват отраженията на прекрасното синьо небе и белите пухкави облаци... Аз, като уважаващ себе си европеец, стигнах до диагоналния край на летището и се насочих към влакчето, което стига до центъра. То изглеждаше като да е набор на сериала Далас и ако правилно помня, беше строено в Япония:

За около 40-45 минути можете да стигнете до центъра с него. Пътуването е доста приятно. Влакчето минава и покрай пистата на другото летище, но за него по-късно.

Далас е един от по-големи градове в щата Тексас, но нито е столица (Остин), нито е най-голям град (Хюстън), но поне е част от най-голямата метрополия (Далас - Форт Уорт - Арлингтън). Центърът на градчето е застинал някъде по времето, по което са снимали едноименния сериал. Ето го един от главните музеи в центъра:

Ниски сгради:

Винтидж реклами:

А точно в центъра - магазин за каубойски (краварски) шапки, ботуши със шпори, ласота и каквито още стеротипни каубойски атрибути можете да се сетите:

Ето и една шапка, която снимах след изрично сългасие на служителите в магазина:

Тази шапка я и пробвах - интересно е, че изглежда да е от нещо като набук, но всъщност е доста лека, пластмасово лека и точно толкова твърда. От долната страна беше полирана - явно я бяха мазали с нещо. И съвсем не си мислете, че това е магазин само за мъже - 1/2та магазин беше в шапки и ботуши за краварки.... И като сме на краварската тема, баш в центъра има площад на пионерите, на който има масивна инсталация, засягаща точно ранните години на щата:

В интерес на истината инсталацията е интересна и си струва да се разгледа. А между ниските сгради и железните крави се извисяват небостъргачите с огледалните фасади, които гледахме във всяка заставка на сериала Далас:

Шегата настрана, но Далас има сериозни връзки в нефтения бизнес, отвъд героите на семейство Юинг - в метрополията е централата на Ексон Мобил. Ако някой е пропуснал часовете по география, щатът е един от най-южните, има излаз на Мексикансия залив. Силно републикански настроено население, за което стереотипите казват, че обича да има собстено оръжие, да се вози на коли (по-скоро пикапи), прозиведени в САЩ, да украсява тези пикапи с рога на крави на предния капак и месингови т*пки на бик на теглича...  Републиканските настроения не са от сега - щатът е такъв от много време. Такъв е бил и през 60-те

JFK

Не, не става дума за летището в Ню Йорк Сити... Джон Фицджералд Кенеди е 35-ия президент на САЩ. Той е и най-младият избиран президен на САЩ - на скромните 43 години. Кенеди е от богатото и известно семейство Кенеди, учил в Принстън и Харвард, служил в Тихоокеанския флот по време на ВСВ, католик и член на Демократическата партия. По време на президентскат кампания през 1960-та се провежда първият в историята на САЩ дебат на кандидати за президент - между Кенеди и Ричард Никсън. Още тогава мнозина забелязват харизмата на Кенеди, ораторските му умения и той печели дебата със значителна преднина. Кенеди встъпва в длъжност на 20 януари 1961-ва. В словото от встъпването му в длъжност призовава за актиност на гражданите - част от това слово са известни думи за това какво държавата е направила за теб и както ти можеш да направиш за държавата. В САЩ настъпва нова ера, в която има видимо оживление сред населението. Първото семейство е активно, добре изглеждащо, добре обличащо се, образовано, близко до гражданите, ... Разбира се, мандатът на Кенеди има своите предизвикателства - кубинската криза, фиаското в Залива на прасетата, ... Има и по-различни предизвикателства - СССР и САЩ са в постоянна надпревара кой е по-по-най. СССР изпращат човек в космоса, Кенеди спешно отива в Конгреса и изнася прословутата реч, че до края на десетилетието САЩ ще изпратят човек, който да стъпи на Луната. Федералното правителство започва да налива невиждани пари в рисърч на военни и космически технологии.  През 1963-та Кенеди вече започва да мисли за следващия мандат. В края на годината съпругата му Джаки (Жаклин Кенеди) решава да се отправи на обиколка с влак от Вашингтон ДЦ до Тексас. По пътя тя спира и се среща с много хора, опитвайки се да ги агитира да гласуват за съпруга й. Събират се някъде по трасето и на 21-ри ноември 1963 сутринта кацат в Остин, Тексас. Там прекарват деня и вечерта, а на следващта сутрин се отправят с президентския Боинг 707 към Тексас. Въпросният самолет днес е част от музейната експозиция на музея в Сиатъл. Повече за него - в пътеписа от Сиатъл. Президентският самолет каца на тогава единственото летище Далас Лав Фийлд (Dallas Love Field). Както отбелязах, щатът е основно републикански, а Кенеди е демократ. Местните бизнесмени плащат цялата първа страница на един от местните вестници в Далас да е посветена на това, че Кенеди не е добре дошъл в Далас. Вестникът излиза на 22-ри ноември. Президентът каца, но понеже денят е слънчев и топъл, а президентското семейство обича да е близо до хората, Сикрет Сървиз не възразяват на това президентският ескорт да пътува без предпазния прозрачен щит на президентския Кадилак. Кенеди настоява да свалят покрива на лимузината, която е кабриолет и така да се пътува по улиците на Далас. Времето е много различно от сегашното - всички са имали достъп до самите гейтове на летищата не е имало стерилна зона, имало е хора на перона, които са се струпали, за да видят Кенеди и жена му на живо. Президентският ескорт поема към града, първото семейство маха на хората, правят закуска  и няколко срещи, а след това се отправят към следващата точка по програма. И макар всичко да е по-голямо и по-хубаво в Тексас, улиците на Далас далеч не са от най-широките. А през 60-те царуват големите лимузини - с големите двигатели, големите багажници, ... По план кортежът на президента трябва да мине по 2-3 улици и да се качи на магистралата, на път за следващата дестинация. Рампата за магистралата е направена така, че да е удобна на колите, които идват в посока, противоположна на посоката на ескорта. Това налага ескортът да намали скоростта на движение значително, за да може да направи острия завой към рампата. И понеже тогава мерките за сигурност са били други, а може би поради липса на време, Сикрет сървиз не намират този маршрут за обзпокоителен. Точно на ъгъла при този завой има 6 етажна сграда, която е била ползвана за хранилище за книги на местните училища. Там са складирали в кашони стари и ненужни книги и учебници. Към този отдел е работил и Лий Харви Освалд. Денят е все така слънчев и прекрасен, президентът седи на задната дясна седалка, до него е съпругата му, в известния розов костюм, на джъмп седалките на средния ред седалки е гобернаторът на щата Тексас, а на първия ред седалки - шофьор и кметът на Далас. Точно в 12:30 по обяд, малко след завоя, прозвучават 3 изстрела. Един не уцелва никого, вторият уцелва президента в бедрото и стига до губернатора. Третият е фатален и минава през черепа на Кенеди, оставяйки огромна дупка в главата му. На архивните кадри се вижда как се разхвърчава кръв и мозък по лимузината и по костюма на Джаки. Тя се опитва да помогне на служител на сикрет сървиз да се добере до тях в лимузината, която отпрашва към най-близката болница. Пред болницата се струпват много журналисти и обикновени хора, които заедно се молят за любимия си президент, но в следобеда чуват най-лошите новини, които са можели да  си представят.

Цялата тази история е разказана с още повече детайли и снимки в музея на 6-тия етаж, защото сградата, от която стреля Осволд си е там и днес. Музеят е само на последния етаж, мястото на стрелеца е оградено със стъкло, но ясно се вижда каква гледка се открива към рампата за магистралата. Мястото е доста интересно и въздействащо. По-интересното е, че Линдън Джонсън също е бил част от този ескорт. След лошите новини, набързо го качват на президентския 707, там той полага клетва като 36-ти президент на САЩ, до него е Джаки Кенеди и няколко близки сътрудници. На обратния полет с новия президент към ДЦ са и останките на покойния Кенеди. След няколко дни хващат Лий Осволд, но той така и не стига до съд. На 24-ти ноември е трябвало да го изкарат от сградата на полицията в Далас, за да го преместят в затвора, където да седи докато тече делото срещу него. На излизане от сграда, Джак Руби стреля по него и го убива. Като по чудо не убива полицейския началник, който е водел Осволд. Започва дело срещу Руби и той получава смъртна присъда. През 1966-та все пак му обещават ново дело, но той умира от пневмония преди делото да е започнало. Днес в центъра на Далас има Мемориал на Кенеди, който представлява един бетонен куб, в който няма нищо - може би символизира опита на тексасците да предпазят своя президент:

След музея на Кенеди, за мен беше време да се отправя на разходка до един интересен парк. Тук е мястото да отбележа, че понеже "всичко е по-голямо и по-хубаво в Тексас", магистралите са огромни и минават точно през средата на града - през самия център. И за да бъе още по-абсурдна цялата ситуация, под тях може да се минава пеша и/или на колело. Така се отправих към въпросния парк. Ако изгледате пак заставката на сериала Далас, ще видите, че в града влизат 2 почти паралелни магистрали. Едната обаче е била тясна от известно място натам. Затова в началото на 2000-те кметството решава да я разшири, като за целта я премести от стария тесен мост, към нов и модерен, широк мост. А старият мост е превърнат в парк:

Паркчето е интересно и гледката си заслужава, но има около 45 минути ходене пеша от центъра. След напоителните снимки беше време за кафе в центъра - в един от небостъргачите има Старбъкс:

В Далас е и централата на American Airlines. Те са спонсор на American Airlines Center - дом на баскетболния отбор Dallas Mavericks. По-интересното е, че сграда е нова, а изглежда все едно е строена по времето на Кенеди:

До сгрдата има станция на влакчето, което ходи до летището. Станцията е интермодална - има и спирка на влаковете на Амтрак:

На пешеходно разстояние е един от новоразвиващите се квартали на Далас - Кварталът на изкуствата - приятно място с хотелчи, ресторанти и много архитктури бюра и фирми за интериорен дизайн:

Последната вечер в Далас беше отделена на мексиканска храна, обилно полята с маргарити:

На следващата сутрин, по тъмно бях на станцията на American Airlines Center, чакайки влакчето за летище DFW. Летището още почти спеше, а първите лъчи на сутрешното слънце огряха моя чисто нов самолет за обратния полет:

Полетът мина доста скучно, което ми даде време да подремна, да си подреда мислите и преживяванията в Далас и да събера сили за разходката в студа на летището на паркинга в железния град.

Ето ги и новите седалки на Спирит - без масичка, с поставка за таблет и 2 въжета вместо джоб:

Епилог

The Lone Star State ("Самотната Звезда") е никнеймът на щата Тексас - дали заради самотната звезда на  флага, дали заради трагична история на един от президентите, който е бил супер-герой на своето време,  дали  за да напомня за трудните време преди независимостта от Мексико, дали заради краткото съществуване на самостоятелната държава Тексас, дали заради нещо друго - остава да гадаем. Този град има своята интересна история, на която си струва да се отдели един уикенд.  А за мен остана да планирам следващото пътуване

Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения, препоръки, забележки и коментари са добре дошли.