МОЗАЙКА „ПЪТЕШЕСТВИЯ” - част втора

 ЛОС АНДЖЕЛИС: ПО БУЛЕВАРД ХОЛИВУД И МАЛКО  ПРЕДИ НЕГО

#MeToo … ИЛИ ВСЯКА ВТОРА TOO?

   След разходка по крайбрежната ивица  на Санта Моника, където са снимани някои епизоди на филма „Спасители на плажа“, се отправяме към легендарния булевард Родео Драйв в центъра на Бевърли Хилс,  окръг Лос Анджелис, САЩ. В 9 ч. сутринта вероятно е рано за местните, както и за зяпачи като нас, затова сме единствените, които вървят по широките тротоари и кривят вратове на ляво и на дясно. Жадни сме да разгледаме култовото място, наречено „Разходка сред стил“ не от кого да е, а от Едит Хед, най-великата и влиятелна дизайнерка на филмови костюми с 8 награди Оскар за работата си. Магазините са затворени, но фасадите им с надписите на водещите американски и големи европейски модни къщи ни стигат да разберем за какъв лукс става въпрос тук.

  То и да бяха отворени, едва ли някоя от нас щеше да влезе и да пробва тоалетите на „Долче и Габана“, или пък някой от мъжете да изпробва колекция на „Battaglia“, например, или да докоснем бижутата на „Тифани“ и Стефан Уебатер…Все пак сред нас не беше Джулия Робъртс, която като хубавата жена – проститутката Вивиан, си изплю дъвката точно на Родео Драйв, преди вътре да започне да изпразва кредитната карта на екранния си партньор- милионера Едуард Луис/ в ролята Ричард Гиър/.
   „Хубава жена“. Зад нас е хотелът „Бевърли Хилс“, в който се снима голяма част от филмовото му действие. Той е отворен и никой не ни ограничава да се вмъкнем, за да разгледаме поне фоайето. Повъртаме се и из този лукс, влизаме за снимки в позлатената тоалетна от лентата, някои така се поувличат, че се увековечават едва ли не като клиенти на заведението до рецепцията, но след 15-тина минути вече поемаме към друго култово място – булевард  Холивуд в преплетения с град Бевърли Хилс град Лос Анджелис.
   „Там няма да ви хареса“, предупреди ни водачът на групата. Как така?! Там ли?! Ами оказа се прав. От едната страна на този още по-легендарен булевард, край Алеята на славата със звездите на кинозвездите/ повтарям думата, ама няма как/, са наредени Китайският театър, Долби тиътър със залата, където се връчват филмовите Оскари, Музеят на Мадам Тюсо…с що-годе приличен на богатски квартал вид. Отсрещната страна, обаче, е „като в Айтос“, както се изрази една от колежките-туристки…Почти всички сгради  са обикновени, направо невзрачни. Два от хотелите, в които отсядат филмовите величия, пристигащи за Нощта на Оскарите, са именно от тази страна и от тях двата само „Рузвелт“ подсказва че настанява луксозни гости…
    Следваме Алеята със звездите и стигаме до широко стълбище. Именно то води към залата за връчването на Оскарите. Извън времето на тази церемония, входът на залата е закрита от билбордове. Пространството отпред е обикновена площадка без покрив и с малък фонтан в средата, а наоколо са разположени разни питейни или хранителни заведения.
Изкачвайки стълбите, водачът ни посочва върху тях неширока „пътека“ от мозайка с някакви надписи. Той започва да чете и това, което аз запомних, докато се оглеждах в несвяст, вървейки по стъпките на мои и други кумири, носители на най-престижната награда, е следното. В мозаечния текст става дума за немска девойка, която има неистово желание да стане актриса. Веднъж до местообитанието й пристига снимачен екип от Холивуд и, като разбират за мечтите й, кинодейците й казват, че може да го постигне, но трябва да отслабне и да се подготви. Тя го прави с много труд, усилия и лишения, разказва подробно мозайката, стига до Холивуд, но никой не я забелязва, не я канят в продукции, няма роли за нея…и въобще, трудно, безперспективно начало.
   Вероятно накрая все пак е пишело, че младата актриса се е доказала и може да е изкачвала като мен това стълбище, но в определена нощ на годината и метейки стълбите с шлейфа на дългата си маркова рокля. Не помня края на историята.
Но помня как завърши мозаечната „пътека“. С едно голямо легло и пак мозаечен надпис пред него: “А някои от нас така стигнаха до тук!“.
    Как, бе? Като са минали през това легло ли? Май че сигурно е така, защото когато възникна движението #MeToo, леглото изчезна от мястото си пред залата за връчването на Оскарите/а сигурно и надписът го няма – не мога да проверя./. #MeToo е световно движение против сексуалното насилие над жени. Следователно  подкрепя актриси, които след десетилетия си признаха, че върху тях е упражнявано сексуално посегателство от хора, от които кариерата им е зависела. В името на тази кариера те са приели това и са мълчали, но най-после се оплакаха пред обществото за унижението и за някои от своите насилници успяха да го докажат в съдебни зали…
   Дълго се чудих как да реагирам на това движение #MeToo. От женска солидарност искам и аз да дам подкрепата си на унизените дами. Но поглеждайки периодично снимката с леглото, което вече го няма, и така красноречивото признание от филмовата гилдия в мозаечния надпис пред него, кой знае колко десетилетия стоял там без ничие възражение, ми се струва, че явлението май е било повсеместно. Май не само „И АЗ СЪЩО“, а всяка втора…СЪЩО, е стигнала до звездна слава така… За всички ли е било насила!?
      Мисля, че избор винаги има. Стига да си готов да му платиш цената. И да си носиш отговорността за това.

"Вашите дрехи трябва да са достатъчно тесни, за да се вижда, че сте жена и достатъчно широки, за да се вижда, че сте дама." Това ти го казват направо на асфалта на булеварда. 

Сградата на "Louis Vuiton". Първият й собственик я купил за 55 млн. долара и само след един ден я продал за 110 млн. долара. Това правело около 18 хил. долара за 1 кв. фут

Без думи - то се вижда

Така и не разбрах пижами ли продават тук или официални облекла

"BALLI" и "ARMANI" - Haute Couture

"Тифани"

Магазини Андертън Корт. Сградата е проектирана от Франк Лойд Райт

Накъде без "Prada"? Че той и Дяволът носи Prada!

Насред Родео Драйв е поставена тази "златна" къщичка

Не знам за какво служи, но видях как суетни дами се снимат в нея

Хотелът, в който е сниман филма "Хубава жена"

Фоайето на хотела и заведението вътре

Тук и аз съм се  фотнала.  Така е, когато и отпред, и отзад има огледала

Предверието на "златната" тоалетна

Хотелът на звездите "Рузвелт" на булевард Холивуд

Тръгваме по Алеята на славата

Минаваме край Музей на восъчните фигури, в който не смогнах да вляза

На входа му са увековечени младият Брад Пит...

...и дама, която не разпознах нито като актриса, нито роля в кой филм е изпълнила /впоследствие издирих информация: това е актрисата Люсил Бол в американския ситком "Обичам Люси" от 50-те години на миналия век/

Продължаваме край Китайския театър

Стигаме площадката пред мястото, където връчват Оскарите

От двете страни на стъклени колони са изписани имената на наградените с Оскар филми по години

Изкачваме  стълбите и четем историята на немската кандидатактриса

Стигаме площадката пред мястото, където връчват Оскарите. Историята продължава

Мозаечната текстова "пътека" свършва до този предмет с недвусмисленото приложение.

Пред него пишеше "Пътят към Холивуд - как някои от нас стигнаха до тук". Сега обаче текстът едва ли го има, както го няма и леглото

Стигаме до входа на Долби тиътър

Сигурно тук разстилат червения килим