24 март, събота
Тръгваме от Кълъмбъс, Охайо, рано сутринта. Полетът ни е през Балтимор, т.е. първо летим до Балтимор (за малко повече от час) и после – през целия континет, до Сан Диего. Вторият полет е колкото презокеански – осем часа и половина. През повечето време летим над облаците. Пристигаме в Сан Диего по обед. Приятелите, на които ще гостуваме, ни чакат на летището и тръгваме на разходка на север по брега на океана. Слънчево и приятно е.
Стигаме Дана Пойнт, качваме се високо горе – гледката към залива с безбройните лодки е чудесна! Продължаваме на север, към небезизвестното Ориндж Каунти. Цветя са нацъфтели навсякъде, небето е "калифорнийско синьо" !
25 март, неделя
След дълго и протяжно кафепитие в Ранчо Бернардо, се отправяме към Сан Диего. Днес времето е намусено... Отправям към Seaport Village на брега на океана. Много е духовито, но Village-ът все пак е пълен с народ! Има всякакви музиканти, танцьори, фокусници и пр.
Я, тук мирише приятно на прясно изпечени бисквити – cookies, buy 2- get 1 free – излапвам три, въпреки че ми идват множко - нали е на далавера 🙂 Дълго обикалям из навалицата.
Междувременно завалява...
26 март, понеделник
Днес ще обикалям из небезизвестния Balboa Park. Паркът е на пешеходно разстояние от хотела, особено за такива ентусиазирани пешеходци като нен 🙂. Тръгвам рано сутринта. Дъждът е спрял и небето пак е калифорнийско синьо 🙂 .
Най-напред минавам през градината с безбройните чудесни кактуси, после стигам до зоопрака, за който съм чувала, че е a must. Наистина е чудесен! Растения и животни са добре съчетани, животните са много, с голяма площ. Пандата стои надупена и не ще да си покаже муцуната. Белите мечки са големи симпатяги. Камилите гледат глуповато, жирафите тоже. Всякакви видове прасета. Розови фламинги. Голяяяяма волиера с много птици! Обикалям дълго, накрая правя прощална обиколка на зоопарка с двуетажен автобус.
Следваща спирка – Spanish Village Art Center. Чуден! Малки магазинчета за всякакви чудесни арт неща – картини, скулптури, всякакви бижута, стекляшки, грънци, фотографии и каквото ти дойде на ум. Дворът е покрит с калдаръм от чудесни шарени каменни плочи. Музикант свири на китара... арт отвсякъде!
Продължавам към зоната с музеите в Balboa Park. Сбор от различни музеи – картинна галерия, природонаучен, фотографски и още десетина други – са разположени в чудно красиви сгради, наследство от две международни изложения: Panama–California Exposition през 1915 и California Pacific International Exposition през 1935. Разкошна архитектура!
Излизам от парка и се отправям по сан-диегските улички.
27 март, вторник
Днес разходката е до Ла Хойа и Стария град, което включва и добиване на впечатления от градския транспорт на Сан Диего. Купувам си карта за цялата градска мрежа за деня и с автобус #30 се отправям към лъскавия квартал Ла Хойа, на брега на океана. Пътуването е над час, ама си е кеф. Подминавам малко спирката на Ла Хойа и слизам при UC San Diego. Надолу по баира, покрай Scripps Institution of Oceanography, между пърхащи колибри, се връщам до брега. Заливчето гъмжи от сърфисти. По-нататък са скалите с тюленчетата, още по-нататък - скалите с птиците – корморани, пеликани, разни видове и разцветки чайки, каменари и пр.
Всред чудесни цветя в центъра на Ла Хойа поемам обратно с автобуса към Сан Диего. Следваща спирка – Старият град. Мнооого е шарен и чудесен! Магазинчета, рестотантчета, кръчмички, текила, маргаритас, мариачи, разкош! Дълго обикалям, излапвам пътьом две тортийас, после се качвам на червеното трамвайче към центъра на града.
28 март, сряда
Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север. Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино. При градчето Hesperia хващаме Hwy #395 - El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains. Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.
После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада. Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни! Отдясно е пресъхналото езеро Owens – покрито със сол и тиня. Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела, през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век. Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка. Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата - 4421 м. Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.
След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война...
Продължаваме на север. Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях! Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes! Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи. Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина. Mammoth Lakes е планински курорт: през зимата – ски, праз лятото – планински разходки. Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг. Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time. Разхождаме се из градчето и засядаме на пица. Мотелът е 6 🙂
29 март, четвъртък
Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley. Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири. Облаците над тях са като по поръчка!
Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към Mount Whitney и околните върхове.
Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток. Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта. Първа спирка - Father Crowley Point. Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви. От ръба на скалите се вижда мъртвата долина!
Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината. От снега и студа вече няма и помен, жега е. Следваща спирка – Mosaic Canyon. По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни. Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!
Продължаваме. Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към Furnace Creek. Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината. Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище. Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn. Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.
Отклоняваме се по еднопосочния Artist Drive, през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли). Невероятна гледка!
Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в Badwater – цели 86 м под моркото равнище. Табелка високо на баира сочи позицията "sea level". Височко е! Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂 . Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада. На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол. Пейзажът е лунен и странен.
Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa; отклоняваме към Dante's View. Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка – цялата Death Valley е като на длан долу под нас, в меките цветове на залеза! Невероятно! Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂
Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂 Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel). Пътьом пресичаме границата с щата Невада. Пробваме и тукашните пици.
30 Март, петък
Отправяме се по път #95 на юг-югоизток. Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.
Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до парка Valley of Fire. Невероятни, невероятни огнено-червени скали! Пясъчници в най-причудливи форми! Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите. Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала... Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.
Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към Лас Вегас. Нощувката е в Стратосферата! От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂 По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички. Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂.
31 март, събота
От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на Mojave National Preserve. Пустиня и половина! Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър. Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца. Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso - напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора. Сега всичко това е минало, музей. Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.
Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци. Излизаме от резервата, пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята. Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен. Минаваме през градчето Amboy, в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза... Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company. Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната... пустош... съвсем извънземна гледка.
Стигаме до градчето наречено "29 палми" (Twentynine Palms). Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂 Тук е северният вход на Националния парк Joshua Tree. Спираме в туристическия център за напътствия. До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр. Явно голямо пътешествие е заформила!
Навлизаме в царството на юките. Въпреки че прилича на кактус, Joshua Tree е всъщност вид юка - Yucca brevifolia. Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Джошуа, вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва. Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни! Skull Rock наистина прилича на огромен череп. Джошуите са цъфнали с големи бели цветове! Странен и чудесен пейзаж! Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини. При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи. Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.
Продължаваме из парка. Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка. Наблизо има скали с петроглифи. Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка. Минаваме покрай Cholla Cactus Garden – чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla. Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове. Спираме за последно при изхода на парка, при Cottonwood Spring. Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове! Красиво е!
Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10. По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя. Криво-ляво се добираме до Palm Springs, където ще нощуваме – в мотел 6. Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града. Обикаляме с колата из града, по 'главната улица' – изглежда лъскаво и малко претенциозно... Вечерята е в 'Jack in the Box'.
1 април, неделя
Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е... По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерилин Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов. Много, много цветя навсякъде! Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.
Поемаме на път. Минаваме през редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert. Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy. Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир. Катерим планината San Jacinto. На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето. Гледката си заслужава! Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една "къщичка", с частен път до нея!
Продължаваме с катеренето. Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси. Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.
Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78. В градчето Santa Ysabel спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!
Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на приятели. После – разходка до Lake Hodges, странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.
2 април, понеделник
Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили. Совалката ни откарва до летището. Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона. Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11. Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега