През южна Флорида с кола

Първа част: Уикенд в Ню Йорк

Пристигане във Флорида

От полета от Ню Йорк до Форт Майърс не помня почти нищо, защото спах през повечето време. Събудих се за кацането - оставаха само 30-ина минути до полунощ.

Ваканционният дух на Флорида се усещаше още на летището - палми, просторни светли зали, а посрещачите бяха облечени с къси шорти и тениски, под които се показвеше завидно количество бронзов тен. Друго първо впечатление бе, че ленатата с пътническия багаж е кажи речи до изхода на летището и до нея имат достъп и посрещачите. Учудването от последното само мина бързо през главата ми, но не остана дълго там - бяхме изморени и искахме да стигнем възможно по-бързо до домакина, при който щяхме да спим следващите две вечери във Форт Майърс. Бяхме запазили стаята през Airbnb, като уговорката ни бе да сме там към 22 часа.

Колата пък бяхме заплатили предварително от Budget. След 10 минути обработка на документите ни, вече бяхме в компактната Киа с авотматични скорости, но без навигация. Наш най-добър прятел през следващите шест дни щеше бъде безпланото приложение Here за Android, от което останахме много доволни (бяхме свалили картата на Флорида предварително, тъй като нямахме мобилен интернет на телефона, а ползвахме само безжичния на хотелите и ресторантите, през които минавахме).

Пристигнахме 20 минути след полунощ в много уютен, зелен и спокоен жилищен комплекс - домакинът ни показа нашата стая с баня. Той, съпругата му и красивото им куче Мая щяха да ни правят приятна компания в следващите дни.

Снимки от квартала и къщата, в която бяхме:

На плаж в Санибел и западното крайбрежие

Първата ни сутрин във Флорида започна с усмивка - времето беше прекрасно, слънчево и топло, а планът за деня бе плаж, плаж и пак плаж. Какво повече му трябва на човек?
Адаптор за ел. контакт.
А ние бяхме забравили нашия на летището в Ню Йорк.

Домакинът ни бързо ни даде адреса на най-близкия магазин от веригата Target, както и ценни съвети къде са най-добрите плажове и места за похапване.
В този Target не намерихме адаптор за европейски уреди, но пък купихме вода и банани за плажа, а касиерката успя да ни развесели с въпроса “Oh, Darlings, are you making banana pie today?“ Ха, такова фамилиарничене не е познато в добрата стара Европа, но нямаше да ни е последното по тези земи.

Близо до Форт Майърс се намира остров Санибел, известен като идеално място за събиране на миди, силно го препоръчвам за семейно пътуване с деца, има прекрасни условия за каране на колело, много е зелено, а не на последно място там се намират и няколко красиви бели пясъчни плажа.




До Санибел се стига през мост, като вяска кола плаща 6 долара такса (плащането е само в брой).


Към плажовете има обществен паркинг, но се заплаща 3 долара на час. Ние бяхме на два плажа - Tarpon Bay Beach (до тогава не бях виждала толкова миди на едно място) и Bowman's Beach - много чист и спокоен. И двата ни харесаха, но за наше учудване там нямаше нищо - никакви заведения, щандове с напитки, чадъри, нищо освен почиващи и природа.

Оказа се, че така изглеждат повечето плажове във Флорида, за това силно препоръчвам да се закупи чадър предварително. Такива се продават навсякъде за 20-ина долара, побират се лесно в багажника на колата, а вършат чудесна работа на плажа.

По съвет на домакина ни закусихме в Island Cow, много приятна атмосфера, а и храната бе вкусна:


След дългите и изморително полети от последните дни, както и след препускането из Ню Йорк, този ден бе отделен за приятно мързелуавне на плажа. Имахме нужда от тези часове релакс, ходене боси по пясъка, спокойствие и сливане с природата, за да заредим батериите.

Друг любопитен факт за острова е, че на него няма светофари, въпреки това шофирането не е съпроводено от стрес просто защото всички карат спокойно, дават предимство, усмихват се, или казано накратко, хората там ми се строиха по-големи айляци и от пловдичани.

Късния следобед се върнахме във Форт Майърс, проверихме местния плаж със същото име (прекрасен бял ситен пясък, много широк, но на места мръсен) и решихме да се отбием за няколко часа в аутлета, който бе буквално на 3 минути от къщата, в която спахме.

Втория ни ден във Форт Майърс започна с тичане в лежерно темпо из квартала. Почуствахме се наистина като у дома, когато всички ни поздравяваха с усмивка за добро утро. За съжаление обаче трябваше да се сбогуваме с квартала и Форт Майърс, защото ни очакваха още много други прекрасни места за опознаване.

Предния ден на плажа толкова ни хареса, че реших да променим леко плана - вместо директно да потеглим за Евърглейдс, щяхме да се отбием за няколко часа на един от плажовете по пътя ни към магистрала 41. Избрахме на случаен принцип Vanderbilt Beach и не съжаляваме - отново бял ситен пясък, широка плажна ивица, прекрасна природа и липса на шумни заведения.


Ако търсите почивка на красиви, чисти и спокойни плажове, с добра инфратруктура, възможности за пазаруване, спорт, релакс и качествено обслужване, Западното крайбрежие е вашето място. Да, голяма част от живеещите тук са богати американски пенсионери, но все си мисля, че те не случайно са избрали именно това място за прекарване на старините си. Аз лично не бих имала нищо против да прекарам тук повече време някой ден.

След като няколко пъти отлагахме, към 15 часа все пак потеглихме за Homestead, където щеше да е следващото ни преспиване. Преди това планът бе да спрем в Shark Valley Vistors Center, който е част от националния парк Евърлгейдс. Там бях решила да направим обилка с колела до кулата за наблюдения. За съжаление не усяхме да стигнем навреме, така че това остава за някое следващото флоридско пътуване. За това пък по настояване на половинката се качихме на airboat (въздушна лодка) - типично американско забавление - шумнни, огромни, бързи.

Път 41 е еднолентов и се пътува бавно, стигнахме в Хоумстед по тъмно. Класиката на всяко американско пътуване с кола (road trip) е преспиването в мотели, именно в такъв щяхме да спим тук. Колата паркирахме директно пред вратата на стаята ни, съседите вече бяха насядали на масичките пред техните стаи, хапвайки и пийвайки. Ние не бяхме купили нищо, така че излязохме с колата да търсим вечеря. За съжаление преобладаваха ресторантите за бързо хранене, така че се спряхме на единсвената алтернатива - рибен ресторант. Грешка! Оказа се едно от най-странните места, в които сме яли - доста тъмен, старо обзавеждане, високи цени, салатата без никакъв вкус, посетителите и келнерът също странни, с удоволствие си тръгнахме от там.

Като цяло останахме разочаровани от ресторантите - хранехме се предимно с бургери и картофки, “здравословната“ храна е скъпа, а цената не винаги означава, че е и вкусно. За щастие на следващия ден намерихме прекрасна алтернатива - супермаркетите от веригата Publix, където могат да се намерят много добри салати, прясно изцедени сокове и смутита, месо и риба на грил, както и други пресни храни на прилични цени.

Флорида Кийс

Третият ни ден във Флорида бе отреден за архипелага Флорида Кийс - необикновена дъга от около 1000 коралови и варовикови островчета, през които минава и един от най-известните панорамни маршрути в САЩ - The Overseas Highway, част от US Route 1.

Хоумстед е добра отправна точка, защото е близо до магистралата, а и спестява времето, нужно за минаване през сутрешните задръствания в Маями. Пътува се бавно, защото пътят е в по-голямата си част еднолентов и няма големи възможности за изпреварване.

Гледката е наистина красива през голяма част от пътуването, но след 30-ина минути почва да омръзва. Въпреки че връщането бе на следващия ден, пътуването от около 200 км ни се строи изморително.


Нашата първа цел бе най-южната точка на континентален САЩ, градчето Кий Уест, известно също така с близостта си до Куба - само 90 мили (всъщност Хавана е по-близо, отколкото Маями) и това, че там десет години е живял Ърнест Хемингуей.


Старият град има интересна архитектура - доста дъревни къщи, сгради във викториански стил от 19-ти век, тропически градини с палми.





Разходихме се пеш из градчето за около два часа с бавно темпо и спиране за снимки или освежаващ кокосов сок. Опитахме и местната гордост key lime pie - за съжаление прекалено сладък и тежък за нашия вкус, така че дори не успяхме двама да изядем едно парче.

Това е краят/началото на US Route 1 - Mile 0.


Бяхме там по време на Spring Break, което от една страна означаваше, че градчето е пълно с млади и шумни студенти, а от друга - цените на хотелите бяха неприлично скъпи. За това бяхме избрали да спим в мотел на около 30 км в обратна посока, който имаше прилични ревюта в букинг.ком. Мястото беше наистина приятно - типичен мотел, като бонусът бе тики-барът към него, в който всяка вечер има жива музика. Музикантите бяха добри, а настроението на 6:


Втори бонус към мотела бе задната тераса, от която се откриваше красива гледка:


В мотела предлагаха екскурзии с гмуркане, но ние се възползвахме. Всъщност около Флорида Кийс има доста рифове, гмуркането заедно със спортния риболов са двете любими занимания на туристите.
Втория ден във Флорида Кийс бяхме решили да прекараме в Bahia Honda State Park (входър мисля, че беше около 6 долара за кола с двама пътника), който се намираше на 10-ина километра от мотела.

Bahia Honda е един малък острв, който предлага добри възможности за шнорхерлинг, турове с каяк или лодка, риболов, или просто излежаване на карибски плажове с бял ситен пясък. За съжаление по времето, по което бяхме там имаше силно вълнение и много водорасли, без тях плажовете там със сигурност изглеждат доста по-привлекателни.


От един от плажовете се открива красива гледка към стария мост, свързващ Бахиа Хонда със съседния остров. Първоначално по моста е минавала първата железопътна линия, свързваща Кий Уест със сърцето на Флорида, през 1938 година става част от Overseas Highway, но през 1972 година бива напълно заменен от новия мост. Част от стария мост днес е премахната, за да могат да минават кораби.
Тук съм снимала стария мост, докато пътуваме по новия.

Евърглейдс

След няколко приятни часа в парка и обяд в един ресторант на морския бряг по пътя, се насочихме към националния парк Евърглейдс и по-точно Anhinga Trail. Това е може би най-посещаваната пътека, защото минаването по нея отнема само около час, в който човек може да добие основна престава за националния парк. Лично при нас, пътеката само събуди “глад“ да видим повече, но това ще бъде при следващо пътуване до тези ширини. Притискани от времето, видяхма само малко частица от красотата и богаството на този парк - дом на застрашените от изчезване американски крокодил и флоридска пантера.

Казват, че Anhinga Trail е едно от местата, където със сигурност ще видите алигатори, да, такива имаше в изобилие, изброихме около 40.





Няколко километра след изхода на Евърглейдс, по пътя за Маями, се спряхме в една ферма за плодове и зеленчуци, където предлагаха пресни milk shakes и smoothies. Опитхаме смути с непознатия тогава плод black sapote и потвърждаваме - наистина имаше шоколадов вкус.


Имаше и други интересни плодове, като например “грозния плод“:


Впечатлиха ни и размерите на сладките картофи:

Маями

Псоледните две вечери щяхме да спим пак чрез Airbnb в Маями. Бях избрала студио близо до центъра, но все пак в квартал със свой собствен уникален чар - Малката Хавана.

Всъщност там се говореше предимно испански, често трябваше да се разбираме с жестове с келнерите, които говореха наистина лош английски, но за това пък усетихме една напълно различна атмосферата. Опитахме вкусна кубинска кухня, най-накрая намерихме хубаво кафе в САЩ - кубинско еспресо, а още не мога да забравя и домашно направения сладолед в малко магазинче на главната улица.

Първата вечер се настанихме, хапнахме мексиканска вечеря и след кратка разходка из квартала се прибрахме уморени в студиото.
Предпоследния ни ден във Флорида започна с кубинска закуска:

и продължи със забележителностите на Маями.

Първо се спряхме в Vizcaya Museum & Gardens, красива вила с градина, в която е живял един от местните богаташи James Deering и която днес е превърната в музей. В сравнение с дворците в Истанбул или градините на алкасарите в Андалусия ми се стори доста семпло, но ако имате време, може да го разгледате. Входът е 18 долара:


Следваше мястото, което привлича като магнит всички красиви, млади хора, които искат да бъдат забелязани - Маями Бийч.


О да, там беше истински парад от атрактивни младежи и девойки - стройни и мускулести тела, нестандартни прически, “крейзи“ комбинация от дрехи - трябва да призная, че доста се забавлявахме да наблюдаваме посетителите на заведенията около плажната ивица на Маями Бийч.
Иначе самият плаж също беше пълен, но тъй като е огромен, не беше шумно. И тук имаше силно вълнение, както и опасност от атаки на морски обитатели, така че плуването в океана бе забранено. След като полежахме час на плажа, се разходихме до края му, седнахме да обядваме и пеша отидохме до един от най-известните булеварди за пазаруване и обикаляне - Lincoln Road.



Прибирането обратно в Маями отне повече от очакваното, защото имаше големи задръствания. Вечерта отидохме до друг мол за последно пазаруване. Последната ни вечер във Флорида завърши с разходка из квартала Малката Хавана (Little Havana).

Полетът обратно към Европа бе чак в 22 вечерта, така че последния ден имахме достатъчно време. Решихме да го прекараме на едно от любимите ни места - на морксия бряг. Този път избрахме Кий Бискейн и по-точно парка Bill Baggs Cape Florida State Park - тихо, чисто и красиво местенце на километри от мегаполиса Маями. Символът на парка е историческия фар, построен през 1825, с което се превръща в най-старата все още съществуваща постройка в областта Маями.


А гледката от върха му спира дъха.


На този плаж прекарахме приятно 3-4 часа, преди да тръгнем подарихме чадъра ни група французойки, които съдейки по бялата кожа, тъкмо бяха пристигнали във Флорида. Момичетата много се зарадваха на нашия малък подарък, надявам се те от своя страна да са зарадвали други почиващи преди да си тръгнат от Флорида.

Късния следобед се прибрахме в Маями, вечеряхме в кубински ресторант и потеглихме към летището. Нямахме никакви проблеми при връщането на колата, погледнаха за секунди дали резервоарът е зареден, взеха ключовете и ни пожелаха лек полет.

Така завърши едно пътуване, изпълнено с много слънце, усмивки, нови емоции и скъпи спомени. Много неща останаха невидяни в Евърглейдс, спокойствието и чистотата на плажовете по западното крайбрежие също ме очароваха, така че се надявам да имам възможността да се върна в Слънчевия щат.

Март месец се оказа идеален за южната част - беше приятно топло, но никога задушно или с голяма влажност на въздуха. Само веднъж в Маями следобед заваля силен дъжд, но спря след 20 минути, след това просто бе по-порхладно, но отново слънчево и приятно. Единственото негативно бяха океанските течения, на места океанът бе бурен и с много водорасли и медузи.
За цялото пътуване платихме около 120 долара за безин. Това е грубо показано маршрутът, по-който пътувахме: