НИАГАРСКИЯТ ВОДОПАД ЗАМРЪЗНА.
НЕ МУ Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ
И в края на месец април 2018 г Ниагарският водопад още носеше белези от сковалата го зима. Край падащите води се беше натрупал дебел сняг. Очевидно нееднократно навявани, преспите имаха интересен вид и окраска. Река Ниагара се беше вдигнала почти до платното на масивния мост и се беше разляла на стотици метри в близката горска растителност. Водната маса се спускаше бясно по речните прагове с грохот и само да ти се прииска да се приближиш по брега, леденостудени водни пръски те отрезвяват за миг.
Връщаш се назад и търсиш по-безопасно място за своето любопитство. Забравихме и, че трябваше да се качим на едно от корабчетата "Девицата на мъглата", за да се разходим из този природен феномен. Пък и те, "Девиците", се бяха покрили някъде и явно също никак не им беше до движение.
Колкото и да е студена зимата, тези милиони тонове движеща се вода никога не замръзват напълно
Преспите са навявани и са се слягали, докато заприличат на абсурдно художество. Пръските се носят далеч сред местата за наблюдение
Търсим по-отдалечени наблюдателни площадки
Река Ниагара, една от двете, които захранват водопада, е толкова пълноводна, че е вероятно при топенето на снеговете да прелее над моста
Потоците й са наводнили близката гориста местност
Да си призная, заради бръснещия вятър, аз бързо се наситих на гледката и на силните шумове от падащата вода. И никой друг не се възпротиви, когато бяхме подканени да прекратим наблюдението. На връщане се оказа, че не само ние сме любопитковци. Това животинче стоеше на един камък край алеята и абсолютно безстрашно ни остави да го увековечим на снимки и да се отдалечим.
По този мост, който се нарича Мостът на дъгата, от американския град Ниагара Фолс, на чиято територия е водопадът, може да се отиде в Канада. Тя е на една ръка разстояние. Не видях КПП от американска страна
Толкова беше ветровито и студено, че на никого не му хрумна да прекосим моста до края и да проверим ще ни върне ли някой назад, след като имаме само американски визи
Панорама от града зад моста, който също се нарича Ниагара Фолс, но той е канадски, в провинция Онтарио. Водопадът е и в неговата територия
За да стигнем до Ниагарския водопад от Вашингтон по въздух, кацнахме в град Бъфало. Той е административен център на окръг Ери. Тръгнахме от американската столица при 17 градуса по Целзий, а пристигнахме тук при - 2 градуса. Водачът ни, който беше отявлен любител на обилното и здраво, но не и здравословно, хапване, ни даде 45 минути за подготовка и след това в припадащата мразовита вечер ни отведе на вечеря в една Steak House на 60 км от Бъфало. Хората тъкмо се канеха да затварят. Но като се изсипахме вкупом, веднага се разшетаха и бързо-бързо ни сервираха. Хапнахме огромни телешки стекове, вървящи в едно със салата Цезар и с гарнитура огромен печен картоф, поставен прав, леко разчупен и напълненсъссметана.
Навремето е имало решение Бъфало да стане регионален център на мощна икономика и енергийни компании побързали да си построят адекватни по размер сгради. Тази е висока около 116 м. Сега е седалище на градската управа. Тя е най-голямата и най-високата сграда с настоящото си предназначение в САЩ.
Тази сграда, известна като Erie County Hall, е замислена да бъде кметство на града и правителствена сграда за окръг Ери. Построена е в периода от 1871 г. до 1876 г. в романски възрожденски стил и тогава е била най-висока в града
Сега служи само за управата на окръга. Тук, преди мандата си като губернатор на Ню Йорк, е работил като кмет бъдещият президент на САЩ Гроувър Кливланд. През 1901 г в нея са положени тленните останки на президента на САЩ Уйлям Маккинли за поклонение, след убийството му от терорист в Бъфало.
Монументът пред кметството е мемориален паметник на убития в града президент
След като не Бъфало, а град Чикаго поема функцията на икономически център, в града продължават да стърчат огромни, високи сгради, очевидно не съвсем нужни на по-малко от 280 хилядното население. Предприемчиви бизнесмени успяват да приспособят част от тях за своите дейности.
Това е хотел, офис срада, а има и частни апартаменти. Със своите 20 етажа, тя е била най-високата сграда в града до 2005 г, но по-късно е надмината от близкия хотел Сенека Ниагара Рисорт плюс Казино.
Ето го самият той: хотел Сенека Ниагара Рисорт& Казино
Жилищни райони край езерото Ери
Езерото Ери, на 13-то място по големина в света със своите близо 26 хил кв.м площ, едновременно с неговите 31 острова
Тук има малък парк и площадка за наблюдение на езерото
Тръгвайки от Бъфало към Ниагарския водопад, пътят ни мина през историческия район на града Parkside East. Тук се натъкнахме на известно произведение на един от най-важните представители на световната архитектура в началото на 20-ти век Франк Лойд Райт.
Това е къщата на Дарвин Мартин в стила Прерийни къщи на прочутия архитект. Необичайно голяма - разположена е на близо 3 хил. кв.м; тя е строена между 1902 и 1905 г, гълтайки близо 300 хил. долара бюджет, при обикновено 5 до 7 хиляди долара за други прерийни къщи
Очевидно платената сума си е струвала за това разчупено строителство, съдържащо 6 отделни жилищни и помощни обекти и облагородени външни свързващи пространства. Във времето, в което работи Франк Лойд Райт, той е приеман като най-добрия архитект на света, проектирал над 1000 обекта, всички с нетрадиционен подход. Проектът за това строителство е толкова иновативен, че приложените архитектурни решения придобиват популярност чак след 30 години и Къщата на Дарвин Мартин се счита за върха в работата на Франк Лойд Райт
След като се настудувахме край двата едноименни града Ниагара Фолс и зъзнахме, опръскани от ледената мъгла, се качихме на самолета и кацнахме на летище Орландо при температура 29 градуса по Целзии. Докато изчаквахме багажа си, успяхме да свалим от телата си няколкото чифта дрехи и чорапи, без които при Ниагарския водопад щеше да ни се струва, че навън е поне 1000 градуса под нулата.
Бяхме група от 13 човека, но не зная как се сместихме в двете таксита на двама български шофьори, явно предупредени от водача ни да ни чакат на летището. Единият беше млад, невисок и вече далеч не приятно закръглен по американски. Другият беше в предпенсионна възраст. Без да познава някой от нас, по пътя до хотела той ни посвети в житейската си сага. Дошъл като млад в САЩ, работил каква ли не работа - трудна и не толкова по негов вкус, подвизавал се и в Канада. Оженил се за американка, родили им се двама близнака и дъщеря. На всички той направил по една къща, в такава живеел самостоятелно и с жена си. Броеше месеците до пенсионирането си и заяви, че след това оставя всичко зад гърба си, връща се в България и там си доживява живота. Американката? Тя не искала в България и ... Да правела каквото ще! За него връщане назад нямало!
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега