САЩ – Източният бряг – Част 5

Свечеряваше се, но ние решихме да вечеряме по-рано. Сутринта бяхме станали в 5, а утре се очертаваше да трябва да тръгнем към 7:30 и да пътуваме дълго. Затова бе добре да сме отпочинали. Настанихме се в същия ресторант, но този път половината маси бяха заети. Решихме да седнем на терасата. Тя сега бе закрита, но преди 30 години е била открита и е точно мястото, от което Бейби се криеше, когато видя Джони за първи път… Докато стоях и гледах от същото място като във филма, някак подсъзнателно очаквах Джони да мине от някъде или да видя Бейби как се крие до мен… Менюто за вечеря не беше по-богато и предлагаше 2 основни ястия. Затова ние ги поръчахме и двете. Следващото приключение бе изборът на бира. Когато мъжът ми попита каква бира има, му отговориха, че нямат меню, но ще отидат да проверят. След това му изредиха няколко бири и тъй като явно сервитьорката се затрудни да изреди всичките, изчезна и след малко се върна със снимка на дъската в бара. Докато вечеряхме стоях и гледах светлините на бунгалото и си мислех колко ли хора са били тук, преживели са подобно нещо и са си отишли с частичка от филма. Комплексът всъщност е с леко затихващи функции, защото е насред нищото, няма езеро, което вероятно е привличало десетки години посетители. Ако не беше се снимал филмът тук или ако не бяха запазили нещата от филма и такива като нас нямаше да идват. Мислех си за онези семейства с деца, които през 80-те години на миналия век са идвали тук, за да почиват. Този път успях да направя снимка на масата ни от обяд и дори успяхме да се снимаме със съпруга ми. Разходихме се малко из комплекса по тъмно, но беше започнало да става наистина студено, затова бързо се прибрахме в бунгалото си. И си пуснах да гледам Мръсни танци… До днес настръхвам като чуя началните акорди на филма, но да го гледам в онова бунгало, точно, където са заснети половината от снимките, бе различно преживяване. Другата половина от снимките са направени в друг комплекс на около 6 – 7 часа на юг път от Маунтайн Лейк Лодж. В онзи другия комплекс Лейк Люр (Lake Lure) в западна Северна Каролина. Там е снимана и финалната сцена от филма и известния танц. За съжаление още през 80-те години на миналия век физкултурният салон, където са били снимките, е разрушен. Разрушени са и бунгалата на персонала. Останали са само стълбите, по които Бейби тичаше. Докато проучвах, ми стана интересно, че и двата комплекса дълго време твърдят, че сцената със скока във водата е сниман при тях. Накрая режисьорската потвърждава, че сцената е заснета в Маунтайн Лейк Лодж.

 

 

 

 

 

 

 

Гледайки филма обаче, установих, че вместо правилната беседка съм снимала някаква си шатра. Какво разочарование. Затова решихме да станем половин час по-рано и да успеем отново да минем оттам. Допълнително докато се жалвах на мъжа ми, че не съм успяла да се разходя по ето тази пътечка, сочейки му сцена от филма, той с изумление ми каза, че пътечката просто прави завой, а не е затворена… Стана ми интересно и друго – докато си ровех из фейсбук, постоянно ми излизаха снимки на Патрик Суейзи и сцени от различни негови филми. Това наистина беше странно… Толкова странно, че заспивайки дори се запитах дали духът му не броди из онези места, където е живял и работил… На сутринта чак ми стана смешно от тези ми размисли, явно съм била уморена.

 

Но този път с ясен график и енергична крачка отидохме до беседката. Безспорно бе значително по-малка, отколкото изглеждаше във филма, а не вярвам да се е смалила от тогава. В далечината продължаваше да се вижда другата беседка насред полето. Отидохме и до пътечката, но този път се осмелих да мина зад завоя… Настръхнах в един момент, когато успях да видя абсолютно същото, което беше заснето във филма, когато Бейби и Джони вървяха и видяха баща й, заедно със сестра й Лиса и Роби и клекнаха, за да не ги видят.

Направихме си снимка пред основната сграда на комплекса, която си признавам в представите ми изглеждаше далеч по-голяма. Табелата Комплекс на Келерманс все още стоеше там, на моравата… Времето, което прекарах там, бе безценно. Пренесе ме в един друг живот, в едно друго време… Но не бих се върнала отново. Животът върви напред. Хубаво е понякога да се срещнеш с миналото, защото за мен на първо място това бе среща с моето минало аз от преди 25 години, но с мъдростта на малко повече години. На тръгване рецепционистката ни попита дали ни е харесало и след като потвърдихме, че беше страхотно, тя ни пожела да се върнем. Минахме хиляди километри със самолет, над 6 часа път с кола и не мисля, че някога отново ще се върнем. Но беше много хубаво, че дойдохме. Днес съпругът ми гледа с други очи Мръсни танци. И още едно съвпадение – оказа се, че на 14 септември, когато спахме в комплекса, е била годишнина от смъртта на Патрик Суейзи. Затова толкова много снимки и сцени са ми излизали с него в социалните мрежи.