Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Rumiana
    Rumiana

    Южно Колорадо - влакове, дюни и анасази

      Описание: Колорадо: Аламоса, Rio Grande scenic railroad, Great Sand Dunes National Park, Continental Divide, Wolf Creek Pass, Дюранго, Mesa Verde National Park, Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

    Itinirerary.jpg.84094e139feb87796a63cb546df0b50d.jpg

     

    Trip Route

     

    14 септември, петък
     
    Тръгване следобед – директно от работа.  Оставям Фичо (мойта Хонда Фит!) на Зеления лот на летището да ме чака.  Ще летя до Албукърки, през Атланта.  Озовавам се на летището твърде рано (има си хас!) и успявам да хвана по-ранен полет за Атланта от този, за който имам билет.  Напразно – на летището в Атланта няма free wireless.  Пристигам в Албукърки към 9 вечерта.  От рент-а-кар-а ми предлагат да си избера между Нисан и Тойота.  Избирам един бял Нисан Верса и паля гумите към Санта Фе, където ще нощувам.  Санта Фе е само на шейсетина мили, по Interstate I-25 – след час съм там.  Лесно намирам Мотел 6.
     
     
    15 септември, събота
     
    Предвид особеностите на циркадния ми ритъм 😉 а и двата часа разлика с EST, спонтанно се събуждам в 4 ч. сутринта и потеглям към Аламоса.  Тръгвам рано, защото трябва да хвана оттам влака в 9 часа.  Пътят дотам е към 150 мили, но не е по магистрала, а по разни селски пътища.  Измъквам се от Санта Фе и поемам по Hwy #285.  Абсолютна тъмнина – улучила съм нощта на новолунието и няма грам луна... но пък какви звезди!  По пътя почти няма коли, но точно пред мен кара една.  Оказва се, че същата кола ще ме предвожда почти чак до крайната точка (всъщност – до изгрев слънце, когато аз ще спра за снимки) – много любезно!  Не ми се спи.  Към 6 часа изтокът почва да светлее, после порозовява, после става златен и... here comes the Sun!   
     
    672257422_IMGP3281_Coloradosunrise.jpg.65a69c479fec178b2d5fd78a56b20632.jpg
    495460742_IMGP3283_Coloradosunrise.jpg.816913bcc3cb1e1b9927a09f8b8bb879.jpg
    1476105901_IMGP3292_Coloradosunrise.jpg.919280502b09b31ced117132328a372c.jpg
    1249379749_IMGP3297_Coloradosunrise.jpg.fabd0089864ba183bfbcebdfb134fb69.jpg
     
    Спирам край пътя за снимки, а и да се поогледам – откак съм пристигнала по тия земи снощи, едва сега мога да се огледам къде съм попаднала.  Планини обграждат хоризонта отвсякъде, цветовете преливат от златно-розово в синьо.  Бяла мъглица се стеле ниско над земята.  Вече съм доста близо до Аламоса.  Пристигам, оставям колата на паркинга до гарата, която е същевременно и Visitor Center, и тръгвам да се поразтъпча из градчето.  Близо до гарата вече разпъват сергиите за съботен пазар.  Влизам за кафе в Milagros Coffeehouse.   Кафето е добро, има и компютри с Интернет на разположение на кафепиещите.
     
    1195030667_IMGP3304_Coloradosunrise.jpg.df44548b839c8fbaccb43c40b0dbf8c8.jpg
     
    Към 8:30 се придвижвам към гарата.  Пътниците за влака вече са почнали да се посъбират.  Гарата е много хубава, вътре е запазен старият стил – в тон с парните локомотиви, които пухтят отвън. 
     
    IMGP3314_Alamosa.jpg.79451838455a9ba78161c0c3227fc58d.jpg
     
    Ще пътуваме по Rio Grande scenic railroad, до Ла Вета и обратно.  Моят билет е за открит  вагон (open air car)!    

     

    1635811117_IMGP3352_RioGrandeScenicRailroad.jpg.f1bc21a0ac28318b68497e2eef0fe61e.jpg

    229305463_IMGP3357_RioGrandeScenicRailroad.jpg.b6d7c36711981949c56df88f898f8ef5.jpg

     

    Има и вагон-ресторант, и разни други луксозни глезотии, но откритият вагон си е най-гот!  Слънчево е, сутринта е хладна и свежа.  Потегляме!   Отначало се движим през долината около Аламоса, San Luis Valley, после пред нас се изправя Mount Blanca и целият масив Sierra Blanca, в южния край на планинската верига Sangre de Cristo, в Скалистите планини.   

     

    1169163639_IMGP3559_SanLuisValley_MountBlanca.jpg.597c4746487eb68eb6e28d456986e8d2.jpg

     

    Влакът вече пухти из планината и пуска облаци пушек.  Преминаваме през прохода La Veta.  Горе, в най-видоката точка, е гара Fir, където се разминаваме с влака в обратната посока.  Тук има открита сцена, на която се организират концерти през лятото.  Захранването е от слънчеви панели и ветрогенератор, за да се пази природата.

     

    1801242140_IMGP3641_SanLuisValley.jpg.816df0e83998afae36a960d6b2a6e0c8.jpg

    1715557097_IMGP3653_RioGrandeScenicRailroad.jpg.ca34fb54672552d344a39b7d95c6eb5a.jpg

     

    Продължаваме.  След като минаваме прохода, пред нас се открива хубава гледка към двата Испански върха (Spanish Peaks).   По върховете се белее сняг.  В подножието им е градчето La Veta, което е и крайната ни спирка.  Пътуването е малко повече от три часа.  Следва разходка из La Veta.  Градчето е съвсем малко, но весело и спретнато, с библиотека и църква, с типичен туристически облик.  Надморската височина е 2150 м.

     

    532565659_IMGP3788_SanLuisValley_SpanishPeaks.jpg.6d29173aeaab180b3cdd436f623cd8b4.jpg

    IMGP3904_LaVeta.jpg.fd3bca1e73120391bdfd103aeb3821f6.jpg

    IMGP3905_LaVeta.jpg.b3dbb969985d8a78c547c16629c9006c.jpg

     

    След около час и половина разходка из градчето, потегляме обратно.   Планинските гледки са даже още по-хубави в светлината на следобедното слънце.  Край пътя притичват елкове.  Кондукторката на вагона ни разказва история за връх Бланка.  Върхът е четвърти по височина в Скалистите планини, но в някакъв момент в миналото се считало, че е втори.  Някакъв амбициозен местен богаташ, който имал къща някъде там, наел хора, които да носят чували с камъни и пръст и да ги трупат на върха,  така че той да стане първи по височина!  Акцията май завършила без успех…  

     

     

    1348009766_IMGP3898_SanLuisValley.jpg.66286eb80468f03f1896531fe0f23018.jpg

    1045367487_IMGP3986_RioGrandeScenicRailroad.jpg.5426f04295cde755bcab2f6ebff499b8.jpg

    1238811282_IMGP4051_RioGrandeScenicRailroad.jpg.f88d46f6323e01f6e83c0f517e0a5819.jpg

    691061058_IMGP4071_SanLuisValley.jpg.338dcfd0b637ae313d1ecbb00dbaf414.jpg

     

     
    Пристигаме в Аламоса към 6 часа следобед.  Отивам да се настаня в мотела си - Lamplighter Motel, съвсем близо до гарата.  Още като казвам, че имам резервация, жената на рецепцията вади картонче с името ми.  Чудя се откъде знае, че това съм аз.  Обяснението е просто – оказва се, че съм се появила последна от всички, имащи резервации.  Оставям колата и излизам малко на разходка.  Близо до градчето тече Rio Grande и отивам да се запознаем.  Тук все още не е много голяма, а и тази година е доста сушава, та е поизтъняла.  Табелката на Аламоса, точно до реката, информира, че надморската височина е 2300 м.

     

    904050029_IMGP4144_RioGrande.jpg.30daf0e386028bb17adb845f9c7baf95.jpg

    IMGP4149_Alamosa.jpg.2112a6a8a1fff93caa3d60474792dacf.jpg

     

     
     
    16 септември, неделя
     
    След обилна закуска в Lamplighter Motel, време е да потеглям към Great Sand Dunes National Park
     
    711000997_IMGP4153_GreatSandDunes.jpg.bc2a51011b18a0542195727e2e93d18b.jpg
    1382293086_IMGP4157_GreatSandDunes.jpg.9dae3cc638125c8f677e4b644c321344.jpg
     
     Той е съвсем наблизо – на 34 мили, първо по Hwy #160, после по #150.  Visitor Center-ът е още затворен, затова директно се отправям към дюните.  Ехааа, огромни, високи пясъчни хълмове, като замръзнали вълни!  Най-високите в Северна Америка, достигащи височина до 230 м.  Непосредствено зад тях се издигат баирите на планинската верига Sangre de Cristo.  Тръгвам да ги катеря (дюните, не баирите зад тях).  Дюна след дюна, вълна след вълна... Въпреки ранния час, слънцето почва да напича.  Много трудно се изкачва пясъчен баир, да ви кажа!  Крачка напред - две назад (като по Ленин ;)...  
     
    1151539352_IMGP4213_GreatSandDunes.jpg.f45ef31a8ea3350140e0c88c3933942e.jpg
    1533934196_IMGP4210_GreatSandDunes.jpg.22947b155028cf7b7c0a321122ba4135.jpg
     
    Докато изкача първата верига (High Dune, 190 m), съвсем съм оплезила език, едвам дишам и се боя да седна да си почина, щото после няма да мога да стана 🙂.  По-млади креатури наоколо се качват, подтичвайки даже...  Две момчета се пързалят с някаква дъска надолу по пясъка, после се качват и отново…  От върха се вижда, че пясъчната пищност продължава, докъдето ти поглед стига!   

     

    638463301_IMGP4306_GreatSandDunes.jpg.d1452c99c0acd73919567b303be1bb7c.jpg

    1080391972_IMGP4283_GreatSandDunes.jpg.7440bbd4e4209e2c6cae20247f1556a2.jpg

    1158288999_IMGP4308_GreatSandDunes.jpg.1273b094aaf825f1ec123fa11f232f87.jpg

    1425683447_IMGP4335_GreatSandDunes.jpg.d096d282300cb0a13abacf12fd4a3e46.jpg

     

    Е, стига толкоз за днес – поне един пясъчен връх покорих!  Пък и вече е доста горещо, ще падна от жега!  Довличам се до Visitor Center-а, препоръчват ми да пробвам и някакъв трейл в планината – отивам до него, тръгвам даже, но установявам, че нямам сили... next time…
     
    Качвам се на колата и решавам да карам към следващата точка от маршрута – градчето Дюранго.  Първо минавам обратно през Аламоса да заредя бензин и разни неща за пиене по пътя.  Пътят до Дюранго е 175 мили, по Hwy #160, като се пресича планината, а и континенталния водораздел (Continental Divide) по Wolf Creek Pass, на 3300 м височина.  В една песен проходът Wolf Creek се описва като "37 miles o' hell -- which is up on the Great Divide" (37 мили в ада, горе там, на Големия Водораздел).  Пътят действително е доста стръмен, с много и остри завои, но и доста широк и нямам проблем – даже си е голям кеф!  Гледките наоколо са великолепни – съжалявам, че няма как да снимам, карайки, а няма къде да се спре.  Добре поне, че горе високо в прохода има един lookout, откъдето се открива чудна гледка на запад, към долината на San Juan River.    

     

    1775014135_IMGP4422_WolfCreekPass_PagosaSprings.jpg.f19d0366379d5ecc00327443c30d0242.jpg

    75480057_IMGP4421_WolfCreekPass_PagosaSprings.jpg.fa8d1eeb8b2e239cf2e8956d7e812227.jpg

    436311408_IMGP4439_WolfCreekPass_PagosaSprings.jpg.1ecca5d8c69312ad2a75c6625a4d8373.jpg

     

    Слизам от баира, минавам през градчето Pagosa Springs.  След малко край пътя забелязвам странно образувание – баир, от който стърчи нещо като висооок комин!  Оказва се, че то така се и казва – Chimney Rock.  Мноого странно!   Спирам край пътя да го снимам.  Впоследствие научавам, че около него има археологически разкопки и скалите са били церемониално място на предшествениците на днешните индианци Пуебло.  Яд ме е, че не се качих да ги разгледам, ама кой да ти знае... 

     

    663724726_IMGP4456_ChimneyRock.jpg.9d17bc66786fcd9da88fe25fb53e1e29.jpg

     

    Не след дълго стигам и Дюранго.  Още е рано – към 3 ч. следобед, и решавам да направя един проучвателен тур на Националния Парк Mesa Verde, който е планиран за утре.  Паркът е още 37 мили на запад, все по Hwy #160.
     
    Гледката наоколо отново е смайваща – високи скалисти плата (меси), прорязани от дълбоки каньони.  Навлизам в парка.  Пътят се изкачва нагоре, нагоре, с множество завои на по 180°.  Най-високата точка в парка – Park Point – е на 2600 метра надморска височина.  От високото гледката е невероятна – месата е обградена със зелени долини, обрамчени в далечината от високите вериги на Скалистите планини.  Visitor Center-ът е на 15 мили навътре в парка, на юг от входа.  Стигам до него, вземам карти и разпитвам за най-интересните места в парка.  Те са още на юг, на 8-10 мили.  Там ще ида утре, стига толкоз за днес.  Отправям се обратно към Дюранго.

     

    273229380_IMGP4538_MesaVerde.jpg.22e6337b67b205bfe3870f2c8286b237.jpg

    57946612_IMGP4462_MesaVerde.jpg.c0704b31dbf254bdc0591b4bd55d9c83.jpg

     

    Резервацията ми за нощувка за днес и утре е в хостел - Durango Hometown Hostel.  Досега не съм спала в хостел, но този ми изглеждаше доста чистичък, имаше чудесни отзиви за него (класиран беше на първо място между местата за преспиване в Дюранго!), а беше и доста евтин, и реших да пробвам.  Лесно го намирам.  Наистина изглежда добре – спретната къща на два етажа, на склона на планината.  Собственичката Candace любезно ме развежда и ми показва кое къде е.  Спалнята за жени е с три двуетажни легла.  Има всекидневна с телевизор и компютри, навсякъде има wireless, има кухня със съдове, хладилник, печка и всякакви уреди.  Тоалетните помещения са идеално чисти.  Първата вечер имам само една съквартирантка, която почти не виждам – младо момиче, което пристигна късно, когато бях почти заспала, легна си тихо и на сутринта много рано се изнесе.  Малко по-късно се качвам в кухнята за кафе и също се изнасям в посока Mesa Verde.  Хостелът наистина е чист, тих и приятен.
     
     
     
    17 септември, понеделник
     
    Скалите в парка изглеждат различни от вчера, огрени от сутрешното слънце.  Отново спирам при Park Point-а да погледна отвисоко.  Диви пуйки щъкат наоколо.    

     

    706588260_IMGP4559_MesaVerde.jpg.f62a76d702b2a45c13e9a3eb659cedb5.jpg

    1633564752_IMGP4565_MesaVerde.jpg.c47194e6ec16ddd9356d2253a062e1df.jpg

    1784761090_IMGP4596_MesaVerde.jpg.5b32b5443b1353fd5273b4399eb9f119.jpg

     

    Във Visitor center-а си купувам билети за двата guided tour-а и се отправям на юг.  От брошурките и музея научавам, че Mesa Verde е била обиталище на индианците Anasazi, предшественици на днешните индианци Pueblo, между 600 и 1300 г.  На въпроса защо са напуснали Mesa Verde, днешните Pueblo отговаряли – защото му е дошло времето... Паркът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – не толкова заради над 4000-те си артефакта, а защото представлява съществуваща и до днес култура:  21 племена се считат за наследниците на обитателите на  Mesa Verde.  Паркът е известен главно с множеството скални обиталища, много от които добре запазени.  Тези жилища са построени в пещери в скалите, по продължение на скалните стени, защитени и труднодостъпни.   Типично се състоят от множество стаи и няколко киви.  Кивата е кръгла стая, главно с церемониално предназначение.  Има кръгло огнище, правоъгълен вентилационен отвор, пред който има плоска плоча, която осигурява циркулацията на въздуха, а също малка кръгла дупка в пода – sipapu – символизираща портала, през който техните предшественици са дошли на този – четвърти по ред – свят.
     
    Първа точка от обиколката – Cliff Palace – най-голямото и запазено скално обиталище в Mesa Verde (а и изобщо в Северна Америка), с над 200 стаи и 23 киви, конструирано от пясъчници, дървени греди и кирпич.  Прекрасно е!  

     

    1677301519_IMGP4668_MesaVerde_CliffPalace2.jpg.6bd83c1fc3caf03b2842fa8963e9bf92.jpg

    373488648_IMGP4696_MesaVerde_CliffPalace.jpg.8d38845d9887cdf7652862da012dd9b0.jpg

    531434331_IMGP4730_MesaVerde_CliffPalace.jpg.59923d484b203c1106d7791ff8704f95.jpg

    172677446_IMGP4733_MesaVerde_CliffPalace.jpg.e88dc5daa726c72807325afb75aa8645.jpg

     

    Следваща точка – Balcony House.  Изкачваме се до нея по висока 10 м дървена стълба.  После пълзим през 3-4 м тунел – съвсем в стил Индиана Джоунс, както се шегува рейнджърката, която ни води.  Тук са 45 стаи и 2 киви.   

     

    735603618_IMGP4777_MesaVerde_BalconyHouse.jpg.2a90eac8d6cfc8df715ca2432782c81b.jpg

    157721438_IMGP4789_MesaVerde_BalconyHouse.jpg.fddc96d7ab7cf200692d7084b2da5cf8.jpg

    1140913813_IMGP4824_MesaVerde_BalconyHouse.jpg.f0c60a9cba312ec4ad41f74c562bb19d.jpg

    1375233790_IMGP4838_MesaVerde_BalconyHouse.jpg.1dcb4b4a5c0adfaddcb288b247894a3a.jpg

     

    Продължавам обиколката с още няколко скални къщи – House of Many Windows, Square Tower House, Spruce Tree House.  Сещам се, че съм чувала, че тук някъде трябва да има петроглифи, ама е късно – трейлът до тях и обратно е над 2 часа и се затваря в 6 ч., а сега вече минава 4 ч.  Жалко!  Обикалям още известно време из парка, отивам до Soda Canyon Overlook Trail, от който има хубав изглед към Balcony House, после до Sun Temple.  После по многобройните завои напускам парка.

     

    2104698879_IMGP4841_MesaVerde_BalconyHouse.jpg.9aa634af6eb0aeb307eb0e274b521b57.jpg

    1254986257_IMGP4901_MesaVerde_SpruceTreeHouse.jpg.4d863f13ef4178c28130a456f0a1be1e.jpg

    568798356_IMGP4955_MesaVerde_SpruceTreeHouse.jpg.be9f71908c82d8e10a0b91492e7945db.jpg

    2067866317_IMGP4960_MesaVerde.jpg.292c6b02e328d8debde34920191e4ad6.jpg

    6288483_IMGP4989_MesaVerde.jpg.b52a154ea56da9a17b317e3eac70721f.jpg

     

    Правя кратка отбивка до близкото градче Кортез, после се отправям обратно към Дюранго.  Оставям колата в центъра и тръгвам на обиколка из градчето.  Ехаа, че е шарено и весело!   Ресторантчета, магазинчета, та даже и театри, и много хора по улиците!

     

    IMGP5016_Durango.jpg.73f70be5530159f5cabfcec94dcb520a.jpg

    IMGP5022_Durango.jpg.1152d2bd579f75d940ce042874aea922.jpg

     

    Прибирам се в хостела по тъмно.  И тази вечер имам една съквартирантка, но се запознавам с нея едва на сутринта.
     
     
    18 септември, вторник
     
    Със съквартирантката ми се събуждаме почти едновременно и завързваме приказка.  Жена на моя възраст горе-долу, от Флорида, страстна пътешественичка.   Участвала в някакъв сайт за временна размяна на къщи – там обявяваш къщата си за размяна и ако някой друг се навие – се сменяте – може за месец-два, може за 1-2 седмици, както се разберете.  И понеже нейната къща във Флорида била близко до брега, имала много кандидати за временна размяна!  Така живяла месец в Тайланд, в Нова Зеландия, май и в Германия, в Турция, а и на много места тук – в Щатите!  Кеф!  Ама тя вече не ходела на работа, де...
     
    Сбогуваме се с Jaleen – тя днес ще ходи в Mesa Verde, а аз – с влакчето по Durango & Silverton Narrow Gauge railroad.  На гарата вече е композирано весело жълто влакче, с парен локомотив.  Отново съм в откритата гондола.  

     

    IMGP5031_Durango.jpg.202718ceb370255c0c0eef52b2de8214.jpg

    1425065136_IMGP5738_Durango-SilvertonRailroad.jpg.cac372a626a5e21432e0e92bf625d5d7.jpg

    2006548818_IMGP5082_Durango-SilvertonRailroad.jpg.86557e696e0ce7c798540111aab1647c.jpg

     

     Отначало пътуваме между високи червени скали, после навлизаме в дълбоко ждрело – много дълбоко долу тече  Animas River, влакът се движи съвсем по ръба на ждрелото! 

     

    2131429331_IMGP5208_Durango-SilvertonRailroad.jpg.93af060533fd54fcf7a298376083132d.jpg

    1102311258_IMGP5216_Durango-SilvertonRailroad.jpg.ad3b7731e67e0b73ccfc2f0a958ef878.jpg

    1309808556_IMGP5213_Durango-SilvertonRailroad.jpg.895648dcad87f7a9b5e6742fed4600e9.jpg

     

    После реката излиза вече на нивото на линията, пътуваме през гори и поляни!  Ей, дупенето (mooning) покрай ж.п. линията тук май е национален спорт!  При предишното пътуване – с Empire Builder – видях едно момче да стои край линията и да си показва дупето на минаващия влак, а сега тук са цяла група надупени младежи!  Хех!  Изобщо минаването на влака май е show time за местното население – ето тук някакъв пък се спуска по някаква зип-линия и прави разни маймунджилъци, точно когато минава влакът!

     

    1133636248_IMGP5331_Durango-SilvertonRailroad.jpg.95158f72b52757c9c3efe54d50029cf9.jpg

    298169085_IMGP5409_Durango-SilvertonRailroad.jpg.d1de5e8cd6b4439264b105bb5662d746.jpg

    70913888_IMGP5557_Durango-SilvertonRailroad.jpg.c69e532df36303373ad9ef40a161ae47.jpg

     

    Наближаваме Silverton, по баирите наоколо има все повече дървета с жълти листа, красиво е!  А Silverton пък каква е веселба!  Градчето е съвсем малко – пет улици на кръст, но всичките къщи са боядисани в ярки цветове, пълно е с всякакви магазинчета и кафенета, абе веселба!  Слънцето грее, склоновете наоколо светят от жълтите листа!  Навремето тук е имало мини за злато и сребро, имало е доста повече жители, но миньорството постепенно западнало и сега градчето се върти главно покрай туристическите влакчета, които идват и заминават всеки ден.  Ама имало още злато и сребро там, по баирите, казват...

     

    1427663214_IMGP5781_Durango-SilvertonRailroad.jpg.0c22c25fa9f4b429a160ff52bdbfd409.jpg

    233811075_IMGP5828_Durango-SilvertonRailroad.jpg.057ebc6f8c1c8dda58455b1c3fa3033c.jpg

    IMGP5953_Silverton.jpg.b004a7377385f7aa6ec467bb0be1adbc.jpg

    IMGP5976_Silverton.jpg.dcf2971e6d4063d86a334cb9eafd1dba.jpg

    IMGP5977_Silverton.jpg.c9ac2be62f43f823c8d0ebbf2835ba0b.jpg

    IMGP5980_Silverton.jpg.487c62bba3b7f8d4fea08729afd72a21.jpg

    IMGP5984_Silverton.jpg.34b697c7f00cd71ae8aa997324d60e38.jpg

    IMGP5983_Silverton.jpg.5c753de8c2dfb2bf038a7532accb32d6.jpg

    IMGP6006_Silverton.jpg.ce8a72dcf5d407180e4ef2f179eb5b17.jpg

    IMGP5925_Silverton.jpg.1772fcbd207b530b9ae40af9bf93069f.jpg

     

    След два часа разходка из Silverton – обратно на влака! 

     

    IMGP6018_Silverton.jpg.0dd55f428d662c187923f4edf06f8094.jpg

    IMGP6024_Silverton.jpg.a404b28078283ea85affd96bc6ea5533.jpg

    715844195_IMGP6092_Durango-SilvertonRailroad.jpg.f616251af0de81bb06d153ed4e6c04b7.jpg

    1270516933_IMGP6078_Durango-SilvertonRailroad.jpg.438b3d20abf927969e451c3b3a6ce2cb.jpg

    1584261732_IMGP6109_Durango-SilvertonRailroad.jpg.00668d9bef650ce59135833fdfce61b7.jpg

    1595742089_IMGP6136_Durango-SilvertonRailroad.jpg.4df6a3e1d27be95322ae1392a0575d4a.jpg

    167609280_IMGP6161_Durango-SilvertonRailroad.jpg.05b0037849cd5327c997966b49ef64f9.jpg

     

    През гори и реки – та до Дюранго.  Пристигаме там около 6 ч. следобед.  От влака се мятам на Нисан-а, който ме чака на паркинга до гарата и отпрашвам за Bloomfield, NM, където ще нощувам.  Разстоянието е само 45 мили, по Hwy #550, пътят е хубав и не е натоварен, и пристигам по светло, в любимия Super 8.
     
     
    19 септември, сряда
    Днес вече съм homeward bound.  Сутринта се отправям към Albuquerque, дотам са малко над 170 мили.  Пейзажът е доста пустинен, всред червени скали. 

     

    1876078087_IMGP6209_NewMexico.jpg.0fbd500a2206c1c92c0c53954508b6cb.jpg

    1696731961_IMGP6210_NewMexico.jpg.a0723adc39ea1b3a60473dbe3c49a885.jpg

    1204168104_IMGP6213_NewMexico.jpg.49d7efbcfb7c29024b06ab22a62393df.jpg

     

    Зареждам бензин за последно преди да се кача на магистралата (I-25).  До Albuquerque има още 20 мили, ама се надявам стрелката на резервоара да не мръдне за толкоз 🙂.  Връщам Нисанчето с навъртени 909 мили – нищо работа.  Самолетът за Атланта закъснява – техническа повреда, която се опитват да оправят.  Успявам доста инфарктно да си хвана връзката – последна се мятам в самолета, тъкмо преди да го затворят.  Пристигам около 9 вечерта, Фичо ме чака на зеления лот.  Толкоз.

     

     

     

     

    IMGP5958_Silverton.jpg

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Я, още един фен на влаковете 😀

    Интересни места си посетила и красиви снимки си направила, @Rumiana

     

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Надявам се, да не се повтарям, но природата е просто феноменална. 

    Размяна на къщи🤔... и това имало значи. Звучи много яко😀

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 28 минути , Radnev каза:

    Размяна на къщи

    Да, има го - даже имаше един филм, в който така си разменяха къщите (house swap) - с Камерън Диаз и Кейт Уинслет - The Holiday

     

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.