Колумбия, Коста Рика и Панама - Коста Рика

И нека отлетим от Колумбия (Меделлин) към Коста Рика (Сан Хосе). 🙂

Преди да отида в Коста Рика знаех само две неща за държавата:

1. След като я вкарах в програмата си разбрах, че е държава с много, много, много природа....растения, животни, красоти. Нещо което съм виждал в Нова Зеландия, но тук климата е съвсем различен, съответно и природата 😉

2. Второто е от един фестивал в Испания, където бях с ансамбъл по народни танци (аз не танцувам, но съм приятел със сина на хореографката и ме мъкнеха навсякъде по турнета 😄 ). Та тогава едно от момчетата в ансамбъла се бъзикаше с народните танци на Костариканците и обясняваше колко били елементарни в сравнение с нашите, та даже ги имитираше 😄 За да си представите за какво иде реч, пускам от youtube точния момент който той имитираше 🙂 "Yo vengo de costa rica...": 

Естествено имаше и силно преекспониране на танца като се добавяха вместо тези кърпи имитация на стрелба с пистолет и т.н. Ама бяхме малки и ни беше забавно  

Сега след като се върнах от там, не мога да кажа, че знам повече неща за културата, танците или историята на Коста Рика. За жалост съвсем нищо не научих по тази част и ако очаквате да ви разкажа нещо такова....няма да мога 😞

Но пък животните и природата, които видях там ми направиха силно впечатление и макар да съм обикалял по света, тук всичко много ми хареса. Единственото нещо, което не харесвам на Коста Рика са....високите цени 😄 Как може голяма минерална вода в магазина да струва 3.60 лв .... ццц, още в първия магазин ни изгърбиха жестоко с ненормалните си цени. Но пък Коста Рика се води като най-сигурната откъм престъпност държава в латинска америка, съответно има много туристи (разбира се американски такива основно). Е с тези си аргументи ще се прежалим и ще пием повече алкохол, вместо вода (ама който може, защото някои от нас, визирам мен, в един момент нямаше да могат да пият огнената течност поради охапване от крокодил....но за това по-късно) 😄 

Та да започнем по реда си:

кацнахме в Сан Хосе и всичко мина добре, макар кумеца ми Веско да го "джобиха". Избраха неговия куфар на влизане в страната, за да го проверят какво брашно е донесъл от Колумбия. Сигурно това ТИП 500 не им харесва там не знам 😄 Не стана ясно какво му дириха в куфара, ама той каза, че след като митничарят се заровил в мръсното му бельо решил, че няма нищо нередно и го пуснал. 🙂 

Излизайки от летището усетихме "приятната жега-спар", която в Коста Рика и Панама са си нещо обичайно. Едни 30 градуса на въздуха, не са нещо особено за България, ама тук вали....в комбинация с изпаряващата се вода от предходния дъжд 30 градуса се усещат като 38-40 дори. Е няма как, дошли сме ще се прежалим. Идва бус от фирмата за рент-а-кар, та вътре има климатик и се живее.

Всичко точно с колите, ама протича следния разговор:

- Имате да получите безплатно две от следните екстри: wifi, навигация, допълнителен шофьор. Кое искате?

- Ами да знаем, ние при букването на колата видяхме и си избрали още там, пише го и в заявката, че искаме допълнителен шофьор и wifi.

- Да но към момента устройствата за wifi не са налични, понеже всички ги искат и нямаме налични в момента...

- Ами ок, ама ние сме ги поискали предварително, а и като нямате какво ни питате? Давате каквото имате....

Странен човек беше зад гишето и още тогава заподозрях, че явно има хора в тази държава, които е по-добре да напуснат работа и да отидат да пасат крави 🙂 Но пък човека говореше английски, а ние бяхме щастливи от този факт....в Колумбия не обичат английски и не искат да го говорят според мен 🙂

Та както и да е, накачулихме се в колата, пича направи цял филм 2 минути да покаже, колко е читава колата и че няма драскотини. Важно е да се знае, че там ако нещо се случи трябва да викнеш полиция и да чакаш докато не дойдат да ти напишат протокол за инцидента (ПТП), иначе пълната застраховка която си платил за колата не важи....

След като не получихме wifi с колата бяхме принудени да се отбием до близкият супермаркет Wallmart, където ни казаха че може да си купим сим карти за интернет. Намерихме го и цената е 3000 + 3000 колона (тяхната валута). Като 4.5$ е цената за сим карта и още толко, за да ти активират картата. Общо 9 долара седмична карта мисля с 2ГБ интернет. Не съм убеден, но мисля, че човек знаещ испански ще може да си спести парите за активация. Не видях жената дето ми активира картата да прави нещо, което не бих могъл сам да направя, ако знаех езика и четях инструкциите 🙂

В магазина си напазарихме и доста неща защото знаехме, че следващите 5 дни ще спим в апартамент в Jaco  и ще имаме кухня където да си готвим. Разбира се и алкохола беше в доволни количества (за който щеше да пие, даже им дойде в повече 😄 ).

От там газ към Jaco (Хако). Малко преди стъмване пристигнахме и се настанихме в приятните апартаменти с вентилатори във всяка стая и един мощен климатик в кухнята-хол откъдето имаше врати за всички стаи. 

JAKO и околностите

На следващия ден се отправихме към най-близкия плаж който си бяхме избрали в околността - Hermosa beach (playa Hermosa). Наистина готино местенце и беше на отлив. Изглежда на снимките бурно, но водата освен да се плацикаше и да правеше балончета изобщо не дърпаше на никъде и се човек се чувства сякаш океана му е до колене 🙂 

А на самият плаж си паркирахме колите под сянка:

Понеже плажът е доста дълъг, а зад него има път решихме с колата да видим как изглежда по-натам. Мога да кажа, че няма кой знае какво, освен интересни къщи и вили, които се продават и са точно на плажа. Не се сетих да ги снимам, но пък по улицата си се разхождаха игуани и такива птици:

След краткия около 2-3 часа плаж решихме да се разходим малко из близката планинка. Хванахме един път, по който се движиш сред природата, но обикновено якото е да си с АТВ или с Бъги. Ние бяхме с колата под наем и не беше проблем, но се движехме супер бавно, понеже на места имаше големи дупки. По пътя може да се види това:

Ако нямаше облаци и дъжд може би щяхме да се качим още по-нагоре, но нямаше смисъл понеже мъглата закриваше гледката и нямаше да видим нищо повече от....маймуни по клоните като тази  

На връщане се стих, че знамето е с мен и решихме да се снимаме с моя кумец Веско (с червената тениска), който по-нататък в пътуването щеше да ме замени на някоя снимка със знамето 🙂 

Понеже въпреки дъжда в близката планинка, беше все още ранният следобед решихме да отидем и до красивите плажове Playa Blanca и Playa Mantas (злополучният) 🙂 

Пътуването беше само за да установим, че на самите плажове няма къде да се паркира, освен на един паркинг, който работи от понеделник до четвъртък или на платен паркинг на няколко километра от плажовете и до тях да те возят с джипка, бусче или каквото имат. Около плажовете всичко е частна собственост и до тях се стига само през определени пътеки или през частните имоти/хотели. Но пък установихме, че наоколо е пълно с папагали и маймуни по дърветата и ни стана много интересно, та решихме, че ще дойдем пак тук.

А сутринта при излизане от апартамента на уличните кабели си играеше шарена катеричка:

Jose's Crocodile River Tour

Животинките са навсякъде из града и не се притесняват от хората, много е красиво и приятно да ги гледаш и те да не се боят от теб. В хотела до нашия апартамент предния ден се бяхме запознали с рецепционистката, която говореше много добър английски и ние като едни пиявици, се опитвахме да изкопчим всичко възможно от нея, защото испанския ни беше непознат. Та тя ни предложи да отидем на разходка с лодка, където ще можем да видим крокодили, раци, птици, маймуни, игуани и други животни. Тя като местен жител била ходила поне 6-7 пъти на тоя тур и пак искала да иде, защото много й харесал.

Ами да, тура си беше топ, стига да не си вреш главата в устата на крокодилите 😄 Ама кой да ти каже къде са крокодилите.... 🙂

И с голям кеф сутринта се запътихме към мястото с крокодилите - Jose's Crocodile River Tour.

Ето как изглежда разходката с лодка (приблизително снето от GPS на часовника ми):

Пристигнахме по-рано от уговорения час, но пък там си беше нашият гид и си ни посрещна. Всъщност ни посрещнаха две готини мацки, които явно работеха за фирмата и махаха покрай пътя облечени в тениските на фирмата 🙂 Трябаше да чакаме известно време, понеже имаше и други хора, които щяха да дойдат в групата ни от трима, та гида ни показа тези паяци с шарка, като лице:

Почакахме си на удобния фотьойл, като гида ни обясняваше, как предпочитал да гали крокодилите, пред това а докосне паяк, защото те били токсични....От тогава нататък Кумицата ми си седеше далеч от храсти и растения, да не я изненада някой паяк и се караше на нас също да не ходим там 😄 

То всъщност нямаше и за къде да бързам точно аз....само ако знаех, че след този ден няма да искам да се снимам със знамето на магеланци и да ми се вижда лицето.... 😞 

В даден момент дойде и другата част от групата та почна тура. Отначало съвсем скучно, някой лешояд, привикан със свирене от гида и подхрърлено пилешко:

Интересни палми с банани:

Игуана скрита върху падноло дърво върху реката, на което никой не обръща внимание, ако гида не ти го покаже:

И в един момент: WOW

И после WOW WOW WOW, възгласи: You don't need to do it man! Please go back in the boat! (Няма нужда да правиш това, човече! Върни се в лодката!). Обаче, нашия капитан е безстрашен и прави лудости....

Добре де, разбираме от гида, че това са крокодили с определена територия и са им познати. Тези крокодили си пазят територията от други себеподобни и всеки ден явно лодката с туристи минава от там и ги храни (лодката не е една, защото са много фирми и много часове за посещение). Обаче все пак това си е лудост да слезеш в калта където може да затънеш, за да метнеш пилешко бутче на крокодил който те гони и всички от лодката първо да се стресират с викане и ужас, а после да те аплодират.... Не съм по бакшишите, но на този човек, капитана на лодката, имаше бурканче с надпис tips точно до  руля и си му оставих доста голям бакшиш на излизане от лодката. Още повече, че на излизане вече знаех как хапят крокодилите 😄 

Ето я и моята....Анджелина Джоли....

Всеки крокодил от реката, в чиято територия се отбихме, за да ни го покажат и капитана да се бъзика с него си имаше име. Този зад мен е Анджелина Джоли. Казаха, че е най-лудият и най-агресивен. Познавало се, че е женски по това, че опашката и събите му изглеждали перфектно. За разлика от мъжките, които редовно се бият и хапят и съответно им се чупят зъби и им се отхапва от украската на опашката, женските не се бият за територия. Обаче Анджелина Джоли си живуркаше в синхрон с най-големия крокидил в реката (според гида), така наречения Осама Бен Ладен. Крокодил на ненамсиколко години, сляп с едното око и тежащ близо 1 тон. А ето ги идвамцата с Анджелина:

И от тук натам следва нещо, което не е за хора със слаби сърца 🙂

Гида си има уговорка с капитана и докато капитана храни Осама Бен Ладен, гида го хваща за опашката и я придърпа колкото може в лодката:

Всичко хубаво, но докато хората в лодката са изплашени и не искат да помислят да пипнат Осама за опашката, аз спирам заснемането на клипче и скачам да го пипна за опашката.....обачееее.....Не знам дали се сещате, ама Анджелина Джоли му е приятелка и дебне!

Отивам аз между седалките на лодката, където няма никой освен мен и гида дърпащ Осама за опашката и се напъвам да се протегна, понеже съм 2 реда напред в лодката...почти върху водата. В този момента гида ми сочи водата и приближаващата отдолу Анджелина Джоли. Нямаше време да ми каже: Stay back (отдръпни се) и онова животно вече беше отворило уста, аз не осъзнах какво ми казва гида, но просто видях с периферното си зрение, че нещо има и .... реагирах. Според мен реагирах доста добре, за да се дръпна и да съм жив, но не и без поражения, (а именно 6 шева на челото).  

Уффф, след такава история, как да си призная, че не е изцяло вярна. 😄 Амa няма какво да си лъжа приятелите, но основната версия сред чужденците на островите в Сан Блас Панама беше този крокил  Да всичко е вярно дотам, докъдето крокодила скочил да ме яде и ми спукал веждата 😄 По-късно ще разкажа истинската причина, за тия 6 шева, но тя е в същият ден, та се връзваше в историята със страшните крокодили 🙂

Ето и още няколко снимки от реката след срещата с Анджелина и Осама, да видите, че наистина не са ме изяли крокодилите, а тура си продължи 🙂

Приключихме тура съвсем ентусиазирани от действията на капитана, който бягаше от крокидилите в калта затънал до коляно и също и от гида, който наистина видя, когато се опитвах да погаля Осама по опашката, че Анджелина дебне от водата и ми каза съвсем навреме, така че аз със бавните си реакции и без паника сред хората, просто да отстъпя назад, за да не дразня животинките и да няма инциденти.

Playa Blanka и Playa Mantas

Следващото място бяха плажовете за които споменах по-рано: Playa Blanka и Playa Mantas. Паркирахме близо до Playa Mantas и от там с бусче ни извозиха до плажа. Място от което може да влезеш на плажа пеша, но наоколо няма къде да се паркира, та затова се паркира на около 2-3 километра от там. Плажа не е лош, но ние бяхме чули, че Playa Blanca е още по-хубав и там имало маймуни и папагали и било уникално. Няма спор така беше. Мога да го потвърдя с две ръце, макар в този ден да не видях много маймуни, но пък имаше папагали колкото си искаш. Маймуните били малко по шавливи и идвали когато си искат. И все пак плажа е уникален.

Нека да сложа една снимка от нета тук, понеже нямам собствена а мястото е трудно за описание:

Това горе вдясно е Playa Blanca, a долу е само края, една малка частица от Playa Mantas. За да минеш от единия на другия плаж, се минава през едни скали, където има въже и т.н. Сравнително човешко напрвено, пада се почти на средата на снимката, малко в дясно, между двете хълмчета където няма растителност.

Та слизайки на Playa Mantas има достъп до другия плаж и всички хора си минават там през тази пролука, като се дърпат за въжето и катерят/слизат. Много е яко и ние си минахме и на отиване и на връщане. Снимката е с лошо качество, понеже я взех от клипче 🙂 

Интересното е, че тази част от Playa Mantas, която се вижда на общата снимка горе е частично с пясък и частично със скали. Затова човек трябва да знае кога има прилив и кога отлив, за да знае дали може да се мине от там безопасно. Понеже при прилива пясъка остава под вода и всичко видимо отгоре са скалите.

За информация, ако някой не знае, приливи има по 2 пъти на денонощие и отливи също толкова. Случват се заради луната и понеже тя се върти около земята с около 50 мин на денонощие, всеки прилив се изменя с около 50 минути за денонощие. Ако днес е бил в 12:00 утре ще е в 12:50 и т.н. 

Та щъкахме си ние по Playa Blanca снимахме си папагалите, палмите с "ленивци по тях", знамето на Магеланци...:

Обаче аз по едно време не издържах и ги подкарах да си ходим, понеже виждах как вълните настъпват все по-нагоре по плажа и все по-нагоре. Споко бе, като не може да се мине през другия плаж, ще излезем от тук някак си...да бе, ама не ми се вървяха ненамсиколко километра да заобиколим по сушата и да идем някъде си където не знаем точно къде е, за да ни закарат до колата ни 😄

В крайна сметка убедих спътниците да си ходим преди прилива да ни е удавил на самия плаж и тръгнахме. Минахме си по въжето, което на идване ми се стори най-опасно и продължихме по Playa Mantas, а по-точно през частта дето се вижда на снимката. Скали, пясък, вълни....абе не изглеждаше толкова страшно, бяха около 100 метра ако не се лъжа. Да идваше прилива, но виждахме, че и други луди като нас си минаваха от там. Дай и ние...ама ние си имаме и момиче с нас и тя не е от тия лудите, като мен дето скачат с главата напред и каквото стане   Та си вървим бавничко, опипваме всяка скаличка, камъче и мидичка, за да минем безопасно на другия плаж. Обаче те вълните не чакат, то си има прилив и стават все по-високи и все по-малко виждаш в краката си пясък. Започваме да се задържаме по ръбчетата на скалите, за да не сме до кръста във вода....или по-скоро ни беше страх да сме до кръста във вода, понеже водата е мътна и не знаехме какво има отдолу...я дупка дълбока, я скала остра. Та се крачим по скалите на ръба на вълните и ни плиска водичка. Не е кой знае какво, ама така първите 70-80 метра и когато виждаш, че скоро е краят на това бавно и мъчително препятствие...викаш си, абе е***л съм му м***та, тук вече не остана. Да, ама сега освен липсата на видимост под водата какво има, вече и скалите стават хлъзгави, понеже са налепени с водорасли някакви. Двамата спътници напред ръка за ръка се тътрят и аз след тях, ама те без джапанки пък аз със. Викам си, явно щом те са без джапанки им е по-добре, ще сваля моите 😄 За това ли за какво ли...скалите ми станаха още по хлъзгави. Стигнах до една, която е полегата сигурно на 45 градуса и аз едва се задържам на нея на 4 крака. ръцете уж държат, че там не се плъзга, обаче и двата крака на магия стоят на място, викам си а съм мръднал, а съм се подхлъзнал 😄 Е да, ама и да не мърдам....тя вълната няма мен да чака...пляс по краката и айде без упора. БАМ ГЛАВАТА В СКАЛАТА! От тук и раната, която показах по-горе. Падайки във водата, вече осъзнах, че нито е дълбоко, нито опасно долу и трябваше по-рано да се намокрим до кръста и да си излезем спокойно по пясъка, ама беше късно....Плискайки ме следващата вълна, вече видях че морето не е синьо, а червено 🙂 Осъзнах, че съм си спукал главата, но нямаше как да знам къде, защото хем не ме болеше, хем целият бях вода и кръв и нямаше как да знам къде да се пипна за да усетя раната.

Последва въпрос:

- Веско къде да натискам, за да не тече кръв?

- Ами то...ей тука над веждата....абе я вземи тая червена кърпа от хотела и затискай с нея! 😄 

Та кърпата ме спаси, следващите 400-500 метра трябваше да минем през плажа, до пътеката която водеше към спирката за бусчето, за да разберем, че има опашка от десетки хора, дето също чакат бусчето. Е прередихме ги няма как...пича дето е организатор се зае да им обяснява на испански, след като му показах какъв спомен си имам вече от този плаж и от тази държава 🙂

От там трябваше да намерим начин, да издействаме застраховката от Дайнърс. Само да ви кажа, че в такъв момент, не че кой знае какво, ама притеснението ми беше да не се инфектира раната, а не колко кръв ще изтече и дали ме боли (то даже не болеше де). Та си викам...кво да се занимавам с тия от Дайнърс, ще ме набутат с телефонни разговори, аз по-добре да си платя да ме зашият, колко да струва.....и все пак се сетихме, че може да пишем на някой в БГ да се обади от мое име и да ми кажат къде да отида. Ами да речено сторено, само че ние не седнахме на плажа да чакаме, а намерихме клиника в Хако, където да могат да ме прегледат и зашият. Обаче тя си е на 20-30 мин от плажа, та докато идем до там, се свързах с приятел в БГ, който се обади на телефона на Дайнърс, има там един който е денонощен и е за такива случаи, обаче те само дето не го питаха кой номер обувки нося....20 минути разговор и въпроси от типа: той ползвал ли е картата, купил ли си е билета за там с тая карта, кое му е егн и какво ли още не. Ако бях говорил аз по телефона, наистина се обезмисляше тази застраховка, щеше да ми излезне около 140 лева разговори, а те ме зашиха за 130$....е добре де почти се обезмисля. На всичкото отгоре му казали, че най-близката клиника дето работи в момента била на 2 часа и половина от там където сме  Демек в столицата....а той й рекъл, ами те са пред клиника вече и само чакат да кажете, че ще покриете разходите 😄 Абе дивотии....за спешна помощ тоя Дайнърс може и да се ползва, ама да не се разчита кой знае колко.

А вътре в клиниката почнаха майтапите 😄 

Още на входа охранител и приемаща сестра ме посрещат с ледени физиономии и ни показват, че трябва да имаме маски....о да...аз понеже нямам нищо спешно, като да ми изтече кръвта, може да умра от корона вирус, защо не 😄 Е нямаме...от къде да й измъкна маска, аз съм с баснки, джапанки и кърпа напоена с кръв...маска...нямам. Дадоха ми една и ме пуснаха само мен вътре, без мойте хора 🙂

Една женица вика седни тука...разбрах я от жестовете, не че знам повече 30 думи на испански 🙂 Тъкмо седнах една ме вика от едно гише. Дай документи...давам лична карта, аз паспорт нямам на плажа, стои си вкъщи. Взе да ми пише името, едвам го прочете 😄 Почна да ме пита, ама хем вижда, че грам не разбирам испански, хем едно изречение три пъти по един и същи начин ми го казва и не се сеща да го перефразира, белким разбера нещо. Викам няма да стане, чакай да звънна на Александър, той знае испански да помага. Тя жена му дига, понеже той кара някъде по други плажове ходят 🙂 Обяснявам й да каже, на тая мила женица, че аз не разбирам испански и да се разберат, какво искат от мен. Тъкмо обяснявам на Детелина (жената на Александър), какво да каже и вече ме викат на друго място....пак се почва отначало, аз говоря с двама човека на 3 различни езика и къде хващам кво ме питат, къде не, къде по телефона се чува аз какво говоря и сестрите, къде не....абе страшна работа. Тия дигнаха ръце и само ме влачат по едни кабинети, мерят кръвно, пулс....то вече отдавна беше спряло да ми тече кръв от раната. 😄 Викам ако ме подържите още малко така да обикалям, ще ида да си намажа раната с малко ром и съм готов 😄 След хиляди прехвърляние от човек на човек ме метнаха на доктора, дето ще ме шие и той човека знае английски....абе кво ме мъчите досега бе хора. ЦЦЦ Както и да е, разбрахме се, заши ме платих си квото трябва, ама виакт 7 дни антибиотик трябва да пиеш!! Как 7 дни бе, аз съм на екскурзия искам да пробвам бири, ром, алкохоли, как да пия антибиотици 😞 Греда...ще пия какво да правя, очакват ме още 10 дни пътуване не искам да влезна в болница с някоя инфекция, по-добре да пия антибиотици.

Ето и творението на лекаря, което аз малко попромених с paint, че да не се шашкат хората колко зле изглежда 😄 

Всичко завърши благополучно с малката подробност, че сега нямаше да мога да си правя от любимите селфита, на които се вижда само лицето ми и за фон е нещо красиво от страната в която съм. Не исках майка ми да види това и да се притеснява допълнително.

Вечерта си бяхме купили телешко от магазина и го готвихме в комплекса където ни бяха апартамените. Телешкото беше уникално, толкова крехко, че се късаше сурово само с ръце. Просто породата е такава, че се отглежда за месо, а не като нашите, които са хем млекодайни, хем месодайни.

Спинках си като пич, но имах малки притеснения, понеже ме очакваха островите Сан Блас в Панама, а там как да идеш и да си пазих главата суха, еххх...ама каквото такова, продължаваме напред както е казал Боксьора 🙂

ПАРК МАНУЕЛ АНТОНИО

На следващия ден бяхме купили билети за парка Мануел Антонио. Национален парк, където може да се насладиш на природата. Още на входа може да видиш това:

И естествено си мислиш: щом още пред парка има такива животинки, какво ли е вътре....да ама не. Аз не си представям така наслаждаването на природата. Вървиш по един черен път, достатъчно широк да се разминат две коли, та даже и два тира и на всеки 10 метра групички с туристи, които са си наели екскурзовод с телескоп. Слага той телескопа и ви показва животинка на 50 метра разстояние....да, може да я видите и с просто око, ако не сте късогледи като мен, ама....

Както и да е, видяхме маймуни, какаду, плодови прилепи, пеперуди, рачета, ленивци ( любимата ми дума на испански перисосо 😄 ).

Не мисля, че това е чара на този парк и добре, че гида имаше определено време, та претупа нещата с тия телескопи и си тръгна, та ни остави да изучаваме парка на собствена воля. В този парк има два плажа, които са като от приказките. Лошото е че е пълно с народ по тях, но пък няма пълно щастие 🙂 

Ето и карта на целия парк:

Обиколихме си плажовете от до, пълно беше с маймуни които подскачат по клоните. Игуани на всяко дърво, само трябваше да се загледаме, а не да вървим като коне с капаци или пък да погледнем там където другите хора се взират.

Номер 5 на картата е едно малко полуостровче, което се катериш първо нагоре през джунглата, естествено по направена пътека, после се спукаш и някъде по пътя се откриват красиви гледки към океана и плажовете. 

Красотичка е голяма в Коста Рика и няма как да го отрека.

Ден пореден и тур с АТВ. За първи път се качвам да карам такова нещо и ми беше доста зарибяващо. Отначало изглеждаше лесно, но като си влезеш по дупките и завоите си е екстрепмно първия път 🙂 Изкефих се максимално, а тура включваше изкачване в планината, поглед отгоре и съответно снимки, слизане надолу, спирка водопад, слизане още надолу, разходка до плаж и обратно. Общо около 2 часа.

Тук не минахме пак без интересна история 😄 На най-високото място където спряхме за снимка, гида вика хайде сега бавничко завойче наобратно и аз разбрах бавничко като ключовата дума, обаче зад мен Веско и Жена му явно не разбраха какво каза или просто спирачките им не държаха и със скорост от 3-4км в час Веско ме удря отзад с неговото АТВ и ми пука стопа 😄 Е....номера, че спирачките не държат не мина, имало и предни и задни и той трябвало да ги използва в комплект, та една честитка от 40$ му дойде в края на тура 😞 

San Jose - Volcan Poas

Време е да приключим с Хако и да се запътим към столицата San Jose.

Вулкана Поас е действащ вулкан и е един от трите около столицата Сан Хосе. Изглежда така:

,

А аз понеже си имам лепенка на челото и си купих нова шапка, за да я прикрива пред близки и роднини изглеждам така  :

Вулкана е изргвал съвсем скоро през 2017-та година. От тогава има изхвърлени пепел и лава, които не са голямо количество, но са отбелязани с жълта боя, там където са паднали по площадката. Освен това има и доста усилени убежища, където трябва да се скриеш, в случай на изригване. Не благодаря, не искам да изригва сега 😄

След като видите вулкана може да се пуснете по една пътека през гората и да видите и една лагуна. Обясниха ни, че на вулкана е добре да се ходи рано сутрин, понеже после времето се разваля и може да не видите самия вулкан заради облаци и мъгла. Иначе маршрута после не е тегав, и може да се направи без никаква физическа подготовка.

В столицата Сан Хосе не мога да кажа, че има нещо кой знае какво. Направих няколко снимки, обиколихме по главната, посетихме един парк и толкова. То нямахме и много време, но и не мисля, че имам за какво да се отдели време там.

Стана ми интересно как тези тротоарни търговци си помагат едни на други и виждайки полиция събираха за секунда всичко и се правеха на "чакащи автобус", а веднага след като полицаите отминат пак за секунди разпъваха сергията. 🙂

Вечерта преди полета спахме в Alajuela, там където е международното летище на Сан Хосе. В това село или квартал, не знам какво е, но няма нищо какво да се види. Пълно е с просяци/бездомници, които по няколко пъти на ден си получават дажбата от държавата. Събират се на площада и единствения път когато минах от там, чух думата Гринго...която може и да не знам испански, ама знам, че имаха предвид мен 😄 Вечерта в 8 бяхме закъснели за вечеря, понеже всичко затваря и едва успяхме да хапнем в едно заведение, което бачкаше до 8:30. 

И така с малко радост, че напускаме скъпата Коста Рика и малко мъка, че оставяме зад нас красотите на държавата и пътуването отива към края си за повечето от спътниците ми, отлитаме рано рано за Панама. Там ще има острови и жегааааа