панама

Непознатата Панама - I-ва част

Непознатата Панама - I -ва част

        Дълго време се чудех кога и как да напиша този пътепис, как да го кръстя? Нищо не знаех за държавата до този момент (освен че там е панамския канал – една от мечтите ми), нямах никакви специални очаквания, не бях изчел кой знае колко преди тръгването ни, така че на 05 ноември потеглихме към едно непознато място, заредени с очаквания. В едно изречение ще обобщя предварителния план (тъй като той се размина доста с реалния осъществен). Първоначалната идея беше да използваме кола под наем и в рамките на 12 дни да обиколим голяма част от страната, шофирайки около 2000 км и посещавайки последователно Панама сити, Santa Catalina, Boquete и вулкана Бару, Bocas del Toro и Santiago. Всички хотели, кола, част от екскурзиите, дори и паркинг в Алмиранте,  бях резервирал предварително, но до тук с плановете. Какво всъщност се случи?
       Ден 1-ви (Пристигане) - На 05.11 излетяхме по разписание с Turkish airlines с прекачване в Истанбул. Няма да се спирам на полетите, само ще каже, че за мен има спад в качеството на обслужване на турците, дори сравнено само с една година назад. В Истанбул имахме само 1 час и 20 минути за прекачване, което беше малко екстремно (гейта на който пристигнахме беше възможно най далеч от този, от който трябваше да излетим) и ни се наложи да потичаме, но всичко в реда на нормалното. Полетът продължи около 13 часа, така че 10-15 минути преди разписанието кацнахме в Панама. Посрещна ни проливен дъжд и влажност, която не съм сигурен че бях изпитвал до сега. В предвид географското положение на страната и факта, че 8 месеца годишно вали, смятам че трябваше да го очакваме. След слизането от самолета, бяхме приятно изненадани от летището Токумен – подредено, уютно и доста добре организирано. В мига, в който се закачих за WiFi на летището, активирах предварително закупената eSim карта от AirAlo (имаше промоция 18$ за 3ГБ). Преди да вземем багажа минахме през имиграционните (паспортен контрол). Леко бяхме изненадани от времето, което се отделяше на някои пътници там. Ние приключихме за 3-4 минути, минавайки през въпроси, защо идваме, къде ще ходим, как ще се придвижваме и държаха да кажем името на хотела, в който ще отседнем. Трябваше да се попълни и митническа декларация(една за двамата), която беше доста елементарна и съдържаше 3-4 полета. След всички формалности, взехме багажите (пътувахме с 2 големи куфара, тъй като не знаехме какво ни чака) и се отправихме към гишето на Авис, за да вземем колата, която предварително бяхме резервирали от Economy car Rentals. Всичко мина бързо и сравнително гладко и получихме нашия SUV Hyundai. Два леко дразнещи факта тук бяха – не ни предупредиха за вървящите в момента протести и ни предложиха да си купим някакъв пас за автоматично минаване през касите на магистралите (оказа се излишно, тъй като тези които ползвахме нямаха такава опция). Натоварихме набързо багажа и след около 20 минути бяхме в хотел Decapolis Panama, доста приличен и не скъп хотел в модерната централна част на града в близост до океана (имахме и гледка към него). Настанихме се към 22:00 часа, решихме да се поразходим, да хапнем и да пийнем по едно,  но се оказа, че в този час, няма много отворени заведения в близост, както и барът в лобито също беше затворен вече. Така денят приключи набързо и си легнахме в очакване на следващия ден.

       Ден 2-ри (Панама си ти) - 06.11 – Денят мина, както и беше плануван – изцяло в Панама сити, с основната идея, да се ориентираме къде сме попаднали и какво ни чака за напред. В предвид ранното лягане предната вечер, в 06:00 бяхме будни и излезнахме от хотела за кратък сутрешен крос (обичаме да бягаме за удоволствие и го правим винаги, когато има възможност). Сутрешно бягане на непознато място има много предимства – виждаш града преди да се е превърнал в жужащ кошер, можеш да се насладиш на изгрева, да усетиш какъв е нрава на хората и да разбереш много за техния начин на живот. Панама сити ни изненада с чудесните условия за това – чудесен крайбрежен парк (Cinta Costera) с алея за бягане, разходки и каране на колело, тръгващ от Democracy plaza и стигащ до Casco Viejo (3km на посока). Оказа се едно живописно място, чудесно за разходка, и предлагащо гледки и към модерната Панама с небостъргачите в единия си край и старите сгради на Casco Viejo в другия.

Разминавахме се с десетки други хора, спортуващи рано сутрин, всичките усмихнати и поздравяващи. Все още не свикнали с температурата (около 26 градуса в 96:30) и влажност (90% този ден), доста се бързо се изморихме, но щастливи се прибрахме в хотела, където на бързо закусихме и изпихме задължителното сутрешно кафе. 

    Основната цел за деня беше Casco Viejo и тъй като сутрешното бягане ни разкри красотите на Cinta Costera, решихме пеша да се отправим към стария град. Casco Viejo ни изненада повече от приятно – много цветен, голяма част от сградите са добре поддържани (разбира се има и такива, които са готови да паднат), пълен с малки занаятчийски магазинчета (най-вече за шапки, разбира се) и множество заведения за всеки вкус (и джоб) .

В следващите часове кръстосвахме наред живописните улички, сядайки за по някоя маргарита, когато жегата ставаше непоносима.

Купихме за всеки случай по някой и друг сувенир (един съвет, не се хвърляйте на първото нещо, което Ви хареса, първо разгледайте – за едно и също нещо може да платите и 5 и 25 долара). В заведенията имайте в предвид че от 2008 година пушенето е забранено, дори и на открито, но има и такива, които в определени моменти могат и да Ви разрешат в някой скрит ъгъл на терасата. Задължителните места според нас, който трябва да посетите тук са: Independence square, Plaza Tomas Herrera, Plaza Simon Bolivar, France square Metropolitan Cathedral и разбира се разходка по Paseo las Bobedas, където има много сергии с ръчно изработени стоки, картини и сувенири. Горещо препоръчвам, ако искате да изпиете по едно питие или да си купите някой сувенир, да посетите Sunset House beach bar – хем малък бар предлагащ десетки видове бира и типични коктейли, хем магазин за сувенири на прилични цени.

Абсолютно на всякъде може да се плаща с карта или кеш – изборът е Ваш.  Определено денят в стария град ни зареди допълнително и решихме пътя обратно към хотела да изминем пеша, но по различен маршрут, а именно Avenida Central Espana – минавайки, тези 3-4 км по нея видяхме един малко по-различен град (тази част на града е доста по-бедна) – неподдържани сгради и мръсни магазини, търговци продаващи какво ли не директно на улицата, но отново, както и на повечето места в Панама – щастливи и усмихнати хора.

Тук разбрахме и какво следва да очакваме по отношение на езика – извън туристическите места, без испански, ще Ви „заболят“ ръцете от говорене. В края на булеварда, въпреки че имаше още около 1-2 км до хотела, решихме да се качим и на метрото, за да тестваме и знаем, ако ни се наложи през следващите дни. Отново бяхме приятно изненадани – доста модерно и чисто беше. След като се опитахме неуспешно да си купим билет от машините, една служителка ни обясни любезно, че ако имаме карти Виза или Мастеркард, може да се возим директно с тях. Така и направихме- за 3 спирки ни взе по-малко от левче. Към 17:00 бяхме обратно в хотела, но само за да вземем по един душ и да потеглим към следващата, предварително набелязана спирка – Luna Rooftop Bar, място, което според ревютата в нета Ви дава възможност да се насладите на уникална гледка (360 градуса), да опитате типична храна и напитки, а и да изпушите по една пура (все пак региона го предразполага). До бара отново се придвижихме пеша (тук ще спомен за първи път, че в Панама се чувствахме изключително сигурни) и за 20-тина минути се озовахме до сградата, на чийто 36-ти (може би) етаж се намираше барът.

Следващите 2-3 часа потвърдиха, това което бяхме чели. Опитахме типични ястия от региона – севиче, такос, скариди и неща, на които ми беше трудно да запомня имената, видяхме Панама сити от птичи поглед и денем и нощем, тествахме карибския ром дали е по-хубав в коктейли или чист, докато накрая не решихме, че трябва да се прибираме, тъй като на следващия ден ни чакаше основната причина да дойдем в Панама – Панамския канал. 
       Ден 3-ти (Панамския канал) – 07.11 – Този ден беше отделен единствено за канала – едно мечтано и за двама ни място, познато единствено от филмите, книгите и телевизията. Благодарение на информацията във форума, бяхме резервирали през приложението Viator – Ocean to ocean Panama canal and Jungle tour, на цена от 130$ на човек. Viator предлагат доста добра услуга, даваща възможност предварително да резервирате различни екскурзии, като плащането става около 2 дни преди самото пътуване, а в ден преди него, получавате известие, в колко ще Ви вземат от хотела, както и подробна информация, за какво и как да се приготвите за пътуването. На сутринта точно в уговорения час – 07:00 микробусът Тойота ни чакаше пред хотела заедно с нашия водач, който приличаше на изскочил от филм за Индиана Джиунс. След като събрахме всички от групата (12 човека), се отправихме, към мястото, от където следваше да се прехвърлим на лодки за да се пуснем по канала и езерото Гатун. Следващите 30-40 минути бяха изпълнени както с информация относно Панама, Панамския канал и неговия строеж, така и с актуалните новини, които в известна степен промениха нашия предварителен план. Слушайки описателните разкази на гайда ни и наслаждавайки са на най-зелената природа, която бях виждал, разбрахме, че преди 2 седмици, Президентът на Панама е сключил договор, според който голяма част от най-красивите области на Панама ще бъдат отдадени за 40 година на концесия за добив на медна руда. В резултат на това, хората са излезнали на улиците и са блокирали всички основни (и не само) пътища и магистрали в страната (и така вече две седмици). В следствие на това, дори нашето днешно пътуване търпеше непрекъснати промени, включващи отпадането на част от местата, които трябваше да посетим, а именно Aqua Clara Locks и Fort San Lorenzo.

Въпреки забавянията по трасето, все пак успяхме да стигнем до чакащите ни лодки и да поемем по канал – изживяване, което бих повторил отново и отново.

Първоначално бяхме притеснени от надвисналата над канала мъгла, която беше спряла трафика през канала, но лека полека тя се вдигна и пред нас се разкриха прелестите на това гениално творение на природата и човека.

       В продължение на около два часа се наслаждавахме на животински и растителни видове, които не бяхме виждали до сега (крокодили, маймуни, ленивци, игуани и стотици видове птици), като между другото, като на шега минавахме между огромни кораби, до които нашите лодки изглеждаха, като малки изгубени патета на сред езеро Гатун. През цялото това време, нашия екскурзовод не спираше да ни информира за всичко, което ни интересуваше, впечатлявайки ни с познанията си и нас лично с любовта с която вършеше всичко това.

Неусетно дойде и време за обяд, с което стана и окончателно ясно, че заради блокираните пътища, пропада посещението на Aqua Clara locks и за място на обяда беше избрано старо селище (от времето на строежа на канала) и по точно един стар стадион за бейзбол. Дори и този доста семпъл, но традиционен панамски обяд, включваш пилешко месо, ориз и пържени банани имаше своя чар – седиш на място пропито с история, а около теб обикалят игуани и Капибари, чудещи се чий го търсим на тяхното място. След като хапнахме и се охладихме с по една две никак не лоши панамски бири, нашият гид ни информира, че поради невъзможността да стигнем до другия край на канала с буса, ще посетим Miraflores Locks, къде ще можем да изгледаме филм за строежа на канал, както и ще успеем (ако сме късметлии) да се включим в групата, която ще наблюдава преминаването на кораб през шлюзовете. Тази новина вдъхна необходимата свежест в групата, която разпалено беше започнала да обсъжда актуалните проблеми в страната, най-вече от чисто егоистична страна, а именно объркани планове за почивка.

Качихме се обратно в буса и с висока, но премерена скорост се отправихме към Miraflores locks, като по пътя имахме късмет да видим ленивец, висящ от крайпътно дърво (отделихме му подобавщи10-тина минути за да стане известен в социалните мрежи). Стигнахме точно на време при Miraflores, за да може да изгледаме филмът и да заемем най-хубавите места за преминаването на поредния кораб през шлюза. За това е необходима и известна доза късмет, тъй като към този момент през шлюзовете минават не повече от 30-тина кораба дневно (заради ниското ниво на водата), а за посетители на Miraflores, има само две сесии (сутрин и следобед), когато е възможно да се наблюдава на живо преминаването на кораби. Въпреки че в началото бях леко скептичен за гледането на филм за канала при положение, че се намирам на място, определено мога да кажа, че 40-те минути , които прекарахме в Imax кино салона, ни дадоха отговор на всички въпроси, които са седели в главите ни през всичките тези години, мечтаейки да посетим това място.

Преминаването на корабът през шлюзовете отново беше нещо изключително, тъй като имахме възможността на живо да видим това, за което ни беше разказвал нашия гид и за което бяхме гледали във филма. Съвършената прецизност, с която се случваше всичко и плавността и лекотата на всяка една стъпка, някак си криеха гениалността на това сложно съоръжение, което въпреки изградено изцяло от човека, е построено по изключително щадящ за природата начин – единствената електрическа енергия, която се използва е за отваряне и затваряне на шлюзовете, няма помпи (всичко се пълни и изпразва гравитачно), цялата вода идва от реките, които на свой ред се пълнят от дъждовете. Наред с уникалността на панамския канал, тук може да се види и единствената река в света (Chagres river), която се влива в два океана – Атлантическия и Тихия. След като отпразнувахме преминаването на кораба през канала (корабът Alerce, който видяхме, беше чисто нов и това беше негово първо преминаване оттук) поехме по обратния път към хотелите ни, като по пътя получихме ценна информация за обстановката в страната, както и малко продуктово позициониране, а именно кои ресторанти си струва да посетим. Тъй като на другия ден ни предстоеше да потеглим към Санта Каталина, решихме да намерим в близост до хотела някой местен ресторант, където да хапнем. Това се оказа не лека задача, поради факта , че доста заведения бяха решили вечер да не работят, притеснени от все повече увеличаващите се протести и тяхната ескалация, включваща убийство на кмет на един от районите в града и на двама протестиращи, които са били застреляни от недоволен от блокадите гражданин. В крайна сметка намерихме панамски ресторант, в който сервитьорите бяха повече от посетителите, със заковани с дървени платна прозорци, в който успяхме да хапнем южно-американска храна, да изпием бутилка италианско вино (нямаше местно) и да преживеем отново обсъждайки видяното през деня. През цялата вечер в главите ни блуждаеше мисълта за утре – трябва ли въобще да тръгваме към Санта Каталина, какво и как ще се случва през следващите дни, но по всички международни новинарски сайтове, нямаше никаква информация за процесите в Панама, за това решихме да караме по план.
      Ден 4-ти (План Б) - 08.11 – Отново както всеки ден станахме в 06:00 сутринта, направихме сутрешното бягане по Cinta Costera, закусихме, натоварихме багажа и към 09:00 часа решихме да потеглим.

Бяхме разпитали на рецепцията на хотела относно пътните блокади, но не получихме разнопосочна информация, като същевременно намерихме няколко местни блога в интернет и YouTube канала, според които дори и бавно не би трябвало да имаме проблем да стигнем до Santa Catalina. След като напуснахме безпроблемно града и си мислехме, че всичко ще е наред, дойде първата блокада при Arraijan, където протестиращите пропускаха на 30 минути по 20-30 автомобила. При температура от 34 градуса и на изключени климатици (с идеята да се пести гориво, защото не знаехме какво ни чака), времето минаваше ужасно бавно. За да избегнем една две от блокадите, минахме през няколко алтернативни маршрута, но като цяло не спестихме много време. За съжаление, колкото по напред по Carretera Interamericana се придвижвахме, толкова по-бавно ставаше всичко, като в същото време блокадите ставаха все по-свирепи и включваха палене на гуми и саморазправа с опитващи да заобиколят блокадите хора. Местните фирми за автобусен превоз и такситата доста добре се бяха ориентирали в обстановката, като караха хората до блокадата, там те преминаваха пеша, а от другата страна ги чакаше друг бус или такси. Но точно това на някои места предизвикваше покачване на напрежението и допълнителна агресия от страна на протестиращите. През следващите 5 часа преминахме и през блокадите при La Chorrera, Bejuco, Chame, San Carlos, докато накрая се озовахме пред Anton, където в продължение на час не минахме и 1 метър. През цялото това време си писахме с хотелите, които ни предстоеше да посетим, както и с фирмите в Santa Catalina и Boquete, които трябваше да ни организират екскурзиите там, като усещайки на къде отиват нещата, купихме самолетни билети от Panama air за полет от Панама сити до Bocas del Toro на 11-ти.  Часът клонеше към 17:00, а ние бяхме изминали едва 90 от 230км до Santa Catalina, за това без да му мислим много взехме първото отклонение в посока Anton Valley, място, изникнало ми в съзнанието по спомен от темата във форума относно Панама и залегнало в плановете на някои колеги. Виждайки един полицай на пътя, спряхме и го попитахме дали може да стигнем до там, а той на свой ред виждайки, че сме чужденци искаше да знае дали колата е автоматик и след като се убеди че е такава, ни отговори, че може. Малко по-късно разбрахме, какво има в предвид, малките и тесни пътища виещи се нагоре (и после на долу) към кратера на изстиналия вулкан имаха наклони противоречащи на инженерните изчисления при проектиране на пътища. Междувременно бях успял да получа разбиране от фирмите за екскурзии и от хотела в Boquete, които ни отмениха резервациите без да изискат компенсация, въпреки че хотелът беше без право на отмяна. Не така седеше въпросът с хотела в Santa Catalina – Nativo, който през цялото време твърдеше, че при тях пристигат гости и няма да ни върнат парите, но по-важното беше да продължим нашето пътуване, така сякаш нищо не се бе случило. Пристигнахме в Anton Valley, към 18:30 и на мига ни обзе невероятно спокойствие, което за броени минути изтри насъбраното напрежение от деня и изнервеното пътуване. С помощта на Google и TripAdvisor, набързо открихме нашия хотел – Casa Grimaldo (малък семеен хотел с 10-тина стаи и с оценка 9 от Booking). Тук вече никой не говореше английски, така че и началния ми испански беше доста по-полезен. Настанихме се, разходихме се по „главната“, хапнахме в Ruta 71 (бар предлагащ и местна крафт бира) и започнахме да планираме утрешния ден, които бяхме решили да изкараме изцяло тук в hiking по билото на вулкана.

Следва продължение - Непознатата Панама - II -ра част.