панама

Непознатата Панама - II-ра част

Непознатата Панама - II-ра част

         Преди да продължа със следващите дни от престоят ни в Панама, искам с две думи да споделя впечатленията ни от шофирането в страната. Като цяло се спазват правилата за движение, но шофирането е доста динамично, без много бавена на кръстовищата за оглеждане. Ако спрете на нерегулирано кръстовище и се замотаете повече от 2-3 секунди, ще започнат да Ви свирят. Същото се отнася и ако спрете на жълто на светофар, тук даже рискувате да Ви ударя отзад. Има доста полиция, както и в градовете, така и извън тях, като по някога просто правят КПП-та и проверяват документите избирателно. Трябва да се спазват ограниченията за скоростта, тъй като и камерите са доста. На много места, включително и в Панама сити има безплатни паркинги. Ако сте пешеходец не се учудвайте, ако не Ви спрат на пешеходната пътека, винаги се оглеждайте и тогава преминавайте. 

       Ден 5-ти (Anton Valley) – 09.11.2023г. – Събудихме се свежи и отпочинали в това райско място – El Valle de Anton. Градчето се намира на 600м надморска височина и е разположено в кратера (6км диаметър) на изгаснал преди 300 000 години вулкан. Според жителите му, той е единствен по рода си в целия свят.  Някогашния кратер днес е вечно зелена долина, заобиколена от всички посоки от 400-500 метрови хълмове (стените на кратера), пресечена от диви реки, образуващи живописни природни феномени и даваща дом на множество животински видове (наблюдавани са над 500 вида птици), в това число и местната гордост и символ на Панама – панамската златна жаба. Още с пристигането тук, първото нещо което ни направи впечатление беше чистия и свеж въздух и температурата, която за 2 дни тук не превиши нито за миг 25 градуса (с 10 по-малко от всички останали места, които посетихме). Нямаше я и ужасната влажност, с която вече бяхме започнали да свикваме. 

Училището в Anton Valley

Както повелява нашата традиция, деня започнахме със сутрешно бягане, като за целта използвахме основно главната улица на града, която го пресича почти в права линия и която свързва двете му единствени входни точки. Впечатление ни направи, че в града могат да се видят, както малки скромни къщички обитавани от местно население, така и доста луксозни имения, собственост на expats (чужденци, оттеглили се от активен живот и заселили се тук) и богати семейства от Панама сити. Само до преди 20 години в града са живели по-малко от 6000 жители, а в момента са около 7600. Правейки нашата „разузнавателна“ обиколка, разпознахме местните забележителности – Градския пазар, Музея на златната жаба, Къщата на пеперудите и малък исторически музей. По централната улица беше пълно с множество малки ресторантчета, закусвални и  магазини, а основния начин на придвижване на местното население, беше колелото. В момента в който слънцето изгря и прогони надвисналата над градчето мъгла, видяхме и основната причина, накарала ни да дойдем тук – стръмните (на места почти отвесни), застлани със зелен килим склонове на вулкана, които даваха възможност за всякакви по вид и сложност планински преходи. Без да се бавим, хапнахме изпихме кафетата, приготвихме раниците и потеглихме към първата цел – Cerro Cara Iguana (южния склон на вулкана). Преходът беше около 10 км. в по-голямата си част е лесен с 2-3 места, които изискват единствено повече внимание, като ни около 4 часа.

Още след първия час ходене се озовахме на открития южен склон на вулкана, от който през следващите часове се наслаждавахме на невероятните, сменящите се гледки към долината и отсрещните склонове. На всеки 10-15 минути спирахме, сядахме и мълчаливо се оставяхме да бъдем погълнати от красотата и енергията на това неземно място.

По самия склон растителността беше основно ниска (на места иглолистна), което ни даваше възможност лесно да се ориентираме за посоката и ни помагаше да изберем правилните пътеки. В

ранния следобед бяхме отново в града, взехме по един душ, хапнахме и сменихме дрехите и решихме да продължим с разходка до двата най-известни в района водопадa – Choro Laz Mozas и Chorro Macho.

Първият беше малък водопад, до който се стига след 15 минутна разходка по брега на живописна малка рекичка, която доста хора (основно туристи), бяха избрали за място за плаж и пикник. Водата в реката беше с температурата на въздуха навън – около 25 градуса, което я правеше изключително приятна за джапане, очевидно за доста хора и за къпане. Самият водопад не беше нещо впечатляващо (като изключим факта, че се намирахме в кратер на изгаснал вулкан), но природата около него беше много приятна и даваше усещането за свобода. Chorro Macho, намиращ се на Rio Indio, беше малко по-внушителен.

До него също стигнахме с колата (единствено с цел да не губим време), платихме символичния вход от около 3-4 долара, след което поехме по пътя към водопада. Тук всичко беше хем по-диво – буйна река и високи дървета, хем облагородено – имаше изградени въжени мостове, изсечени стъпала, както и организирани забавления, като рафтинг, тролей и други екстремни дейности. Работното време приключваше след 30-тина минути (в 16:30), така че ние минахме само с бърза разходка и снимки на водопада. 
Вечерта решихме да хапнем в някой типичен местен ресторант, за което ни се наложи да пообиколим доста, поради причината, че изненадващо повечето ресторанти се оказаха италиански (тоест пицарии). За пореден път се убедихме, колко е полазена eSim картата с интернет и след 5 минути research открихме уникален семеен колумбийски ресторант – El Rincon Columbiano.

Всичко в менюто беше невероятно вкусно, приготвено на момента от собственика и съпругата му. Нямаше нещо което да поискаме и те да кажат, че го няма – питахме за бяло вино, на секундата изтича до съседния ресторант и се върна с бутилка аржентинско вино, каквото нямаше намираше от съседите. Преяли и щастливо уморени след половин часова разходка се прибрахме в Casa Grimaldo и 5 минути по-късно вече сънувахме следващия ден.
        Ден 6-ти (Back to Panama city) – 10.11.2023г. – Планът за днес беше кратък и ясен – бърз хайк преди обяд, след което ни очакваше обратния път през блокадите, към Панама сити. Както вече споменах, Santa Catalina и Boquete отпаднаха от плановете, като бяха заменени с настоящото ни място и две допълнителни нощувки в Bocas del Toro. Единственото неизвестно в деня беше, колко време (часа, дни) ще ни отнеме прибирането към Панама сити. Денят започна обичайно – бягане, кафе, закуска, приготвяне на раниците и потегляне към Sendero La India Dormida (името на този склон идва от формата на скалата, която прилича на лежаща млада жена, като отделните части от тялото имат различно оцветяване в следствие на изригванията на вулкана през годините). До началото на пътеката води асфалтов път, като в краят му има удобен паркинг. След заплащане на 2 долара вход, получавате гривна, която трябва да носите през цялото време, тъй като тази пътека е част от национален природен парк, в който може да се влиза само през определени точки. Цялата пътека е около 12-13 км, средна трудност, като са необходими около 6-7 часа да се премине от единия до другия й край. Тъй като ни предстоеше пътуване този ден, решихме да направим само половината маршрут – да се изкачим до най-високата точка, след което да се върнем по същия път, а не да продължим до другия край. Въпреки че се намирахме на същото място, както вчера, този склон (северо-западен) нямаше нищо общо с Cara Iguana – тук склона беше доста по-стръмен, около нас се спускаше буйна планинска река с множество водопади по пътя й, а растителността повече се доближаваше до джунгла (10 метрови банани и 20 метрови дървета със спускащи се от тях плетеници от лиани), от колкото до планина.

Това наред и със сутрешната мъгла правеше намирането на подходящи места за наблюдение на долината, истинско предизвикателство. След около час и половина скоростно катерене, вече бяхме на билото на склона от където се разкриваше поредната невероятна гледка. За съжаление времето, което ни притискаше, както на моменти силния вятър ни принудиха да останем там само около 15 минути, след което бързо да се върнем към колата, а от там към хотела, който следваше да освободим до 12:00ч. Няма как да опиша чувството, когато след втория ден на планински преходи се сетихме, че в куфара имахме щеки за планина, но поне ги разходихме до другия кран на света. Натоварихме багажа в колата, взехме кафе за из път, заредихме до горе с гориво, въоръжихме се с търпение и потеглихме към столицата. 
Бяхме минали към 40 км и някак си ни беше странно, че никъде по пътя нямаше блокади. Толкова необичайно ни се стори, че спряхме на едно крайпътно заведение за да попитаме, дали случайно протестите не са прекратени. За наше съжаление се оказа че просто този ден 10 ноември е национален празник и е традиция местните да се прибират по родните места, което на свой ред е накарало протестиращите за един ден да свалят блокадите в този район (не така седяха нещата с Bocas, Boquete и David, които оставаха блокирани вече 3-та седмица). Така на шега, за по-малко от два часа бяхме в Панама сити и се настанихме в хотел Albrook Inn. Хотела избрахме, поради непосредствената близост (пешеходно разстояние) до летището Albrook Gelabert, от където излитаха полетите на Panama Air за Bocas del Toro и David.Тъй като в 14:00 часа вече се бяхме настанили, а нямахме други планове за деня, решихме да се възползваме от празника и свалените блокади и да се разходим до другия край на Панамския канал. Решили да изпием по едно кафе в Colon, поехме по магистралата водеща на там. По пътя нямаше нито трафик, нито блокади, тъй че след около час стигнехме града, където от части бяхме ударени, като със мокър парцал. Colon представляваше едно ужасно гето с полу разрушени сгради с претъпкани от съмнителни субекти улици, по които нашата кола беше най-луксозната и поне с 10 години по-нова от най-запазените там.

Голяма част от сградите нямаха прозорци, а тези с прозорци имаха решетки, а оградите около тях имаха и кльон от бодлива тел като стратегически обект. Във всеки един момент, в който намалявахме скоростта, веднага бяхме обект на нездрав интерес от местните жители, факт, който ни подсказа да забравим да паркираме наоколо и да седнем на по кафе и раздумка с тях. Но както се казва „Всяко зло за добро“. Виждайки, че идеята за разходка в Colon, не е добра, по най-бързия начин се отправихме към шлюзовете на канала от към Атлантическия океан – нещо което не успяхме да видим по време на екскурзията по канала.

След като минахме по Puente Atlantico, пътя започна да се движи успоредно покрай канала, давайки ни възможност да спираме за по  някоя снимка или да видим поредния преминаващ кораб. Първо се насочихме към Gatun Locks – най-новия и все още неработещ шлюз на канала, поради което не можахме да видим много. Набързо отново се прехвърлихме по моста ( самото минаване по моста, пресичащ канала, е страхотно изживяване) и отидохме до Aqua Clara Locks, където в предвид късния час също не успяхме да влезнем, но пък го разгледахме до голяма степен. Доволни от факта, че вече успяхме да видим всяко едно място от Панамския канал, побързахме да се завърнем в столицата. Оставихме колата на паркинга в хотела, a на рецепцията ни зарадваха, че срещу 25 долара ще може да оставим колата тук за следващите 5 дни, които щяхме да прекараме на Bocas. Само за сравнение, на летището цената беше 16 долара на ден. Направихме малка разходка из района, който се оказа доста тузарски, като  ни впечатлиха капибарите, които се разхождаха по детските площадки, и седнахме да похапнем в нещо средно между бар, кръчма и дискотека. Всичко тук беше страхотно, като единствено комарите, които се опитваха да ни вземат храната и изпият пиенето ни смущаваха в началото, но след намесата на сервитьорката, която ни въоръжи с репелент, всичко продължи гладко и приятно. 
Към 22:00 бяхме обратно в хотела, набързо реорганизирахме багажа, така че да пътуваме само с един куфар към Bocas del Toro, натоварихме всичко излишно в колата и си легнахме, тъй като утре трябваше да ставаме в 05:00 часа.
     Ден 7-ми (Остров Колон) – 11.11.2023г. – Както бяхме планирали, станахме рано и се отправихме директно към летище Albrook Gelabert. Бяхме там 2 часа и 15 минути преди полета, което се оказа напълно излишно. Летището е много малко и работят 1-2 гишета за чекиране, като всичко е ръчно, включително и изнасянето на багажа. И понеже имат 2-3-ма служители, които го правят, всичко (чекиране, секюрити, отвеждане към самолета) става полет по полет. Нашето чекиране започна 1 час преди полета ни, но пък на летището имаше хубаво италианско еспресо и прясно изпечени закуски, тъй че дори и подранили, намерихме как да уплътним времето. Полетът до архипелага Bocas del Toro беше изключително приятен – хубав малък витлов самолет (Fokker 50), в който мястото между седалките беше по-голямо от това в 787 на Turkish.

Безспорно най-хубавата част от полета, бяха първите 3-4 минути след излитането, през които прелетяхме доста ниско над Панамския канал, като успяхме да го видим от единствената перспектива, от която не го бяхме виждали през предишните дни. 45 минути по-късно кацнахме на „международното“ летище в Bocas, което е малко но пък доста симпатично. Кацането беше съпроводено с малко комична според нас ситуация – в момента, в който самолетна докосна пистата, от храстите наоколо се появиха 5-6 кучета, които започнаха да лаят и да го гонят, по същия начин, по който сме виждали да го правят спрямо преминаващи по улицата коли. Разбира се и това имаше своето обяснение, тъй като плътно от двете страни на пистата има множество къщи, а кучетата са неразделна част от бита на местните (навсякъде има кучета, с които никога не сме имали проблеми). В краят на пистата пък беше другата изненада – имаше игрище за футбол с малка трибуна, който беше в рамките на самото летище и човек може да си избира, какво да гледа, дали мач или кацащите и излитащи самолети. Доста бързо напуснахме летището и се отправихме пеша към нашия хотел Bambuda Bocas town, намиращ се на около 300 метра. По пътя към хотела веднага ни наобиколиха местни жители, предлагайки ни различни видове услуги и екскурзии. Не бяха нахални и настоятелни и всеки беше готов да си остави телефонния номер с идеята, когато решим да им пишем и да се разберем какво искаме да ни организират. Един господин ни впечатли с любезността и информираността си, за това по-късно през деня минахме до офиса му и запазихме една екскурзия и шнорхелинг за следващия ден.

Бързо стигнахме до хотела, който изцяло приличаше на снимките от интернет – страхотно малко хотелче, на брега (по-скоро във водата) на карибско море, като повечето стаи гледат към водата. Някога е бил хостел, който в последствие е разширен с нова част над водата, така че има стаи за всеки вкус и джоб – от апартаменти и огромни тераси с хамак над водата, до малки и евтини стаи за 4 човека. Всичко в хотела през целия ни престой беше страхотно – обслужването от персонала, регистрация, чистота на стаята, услугите предлагани от хотела. Барът и ресторантът са буквално над водата, като за удобството на гостите има както стандартни маси, така и и шезлонги и кресла даващи възможност да се събират слънчеви лъчи, както със сутрешното кафе, така и със следобедната бира. Има и стълбички към водата, така че ако иска човек може и да поплува (разбира се, като внимава за преминаващите лодки).  Настанихме се и веднага тръгнахме да обикаляме из улиците на града. Първото нещо, което веднага забелязахме беше, че Bocas няма много общо с другата част на Панама, която бяхме видели до този момент - всичко беше някак си карибско, морско и още по-приятелско. Както споменах ние бяхме на основния остров от архипелага – Колон, като градчето се състои от перпендикулярно пресичащи се улици, като 2 от тях минават за централни и са пълни с супермаркети, ресторанти, магазини и хотели.

На доста места се виждаха стоянки за водните таксита (лодки) или имаше табелки оказващи че малката пътечка покрай заведението води към тях. Лодките са основния начин на транспорт на островите, като цената никога не е твърда и може да се преговаря в зависимост от дестинацията и броя хора. Стандартната цена е 2$ на човек за да ви метната на отсрещния остров, като нямате възможност за избор къде точно – те ви стоварват на мястото, с което работят (обикновено е най прекия път). Разбира се можете да поискате да Ви свалят на конкретно място, като цената се увеличава с 2-3$, което пак е доста прилично, в предвид че не на всякъде по другите острови си заслужава разходката из местните къщи (не написах улици, тъй като на много места буквално се вървеше между къщите по малки пътечки).

Решихме да тестваме как са точно нещата с лодките и взехме една до най-близкия остров Carenero Island, като казахме да ни закара до някое местенце, да има и плаж и да има и бар. След по малко от 10 минути седяхме в бар Coquitos и пиехме коктейли, а малко по-късно хапнахме едни от най-хубавите такоси, които бяхме яли някога. Безгрижно прекарахме там следващите 2-3 часа, докато не настъпи залезът, който ни подсети да се връщаме към Bocas, за да резервираме екскурзията за другия ден. Намерихме нашия човек от сутринта, запазихме трипа, платихме, като се разбрахме да ни вземат направо от хотела ни, помотахме се по улиците, вечеряхме и щастливи, доволни и уморени се прибрахме да поспим.
       Ден 08-ми (Шнорхелинг и остров Zapatilla №1) – 12.11.2023г. – Ранно ставане (към 06:30) с цел сутрешно бягане покрай морето, кафе на терасата на бара на хотела и готови за плануваната екскурзия. Докато чакахме да ни вземат пред хотела се сетихме, че може би е по-вероятно да дойдат с лодка да го направят и се преместихме обратно на терасата на бара. Тъй като времето е относително понятие тук, 10 минути след уговорения час се появи малка моторна лодка, която ни откара до един кей, на който вече имаше 30-40 човека, чакащи за различни екскурзии. След 10-15 минути хаос, в който всеки се опитваше да разбере, къде трябва да се качи и кой ще бъде неговия гид за деня потеглихме. Има голяма разнообразие от екскурзии и трябва да се разпитва в детайли за да е сигурен човек какво го очаква, има много които звучат различно само заради дарбата на човека, който Ви го продава. Съответно, с първия, които вземете, проблеми няма да имате, но при втория, трябва да внимавате да се окажете на същите места, но просто обяснени по друг начин. Накратко ще разкажа, тъй като една такава разходка по-скоро може да се опише със снимки, от колко с думи. Пътува се с по-голяма и по-бърза лодка от такситата, обикновено събираща 15-16 човека, като се спира на различни места. В нашия случай, посетихме залив, в който видяхме делфини, спряхме за около час над един доста запазен коралов риф за шнорхелинг (както винаги си носехме наше оборудване, ако нямате ще Ви осигурят), където се насладихме на цветовете на Карибите – синя топла (много – към 30 градуса) вода, цветни рибки и корали.

След това спряхме на ресторант на един остров за да си поръчаме храна за обяд (по желание, като се плаща допълнително) и от там към най-далечната точка – остров Zapatilla №1. Това са два изключително красиви малки острова със формата на две обувки (лява и дясна 😉 ), които са не обитаеми и са запазени изцяло диви, като в същото време имат уникални плажове от златист, копринен пясък. Растителността е буйна, приличаща на джунгла, на места беше трудно проходима, но все пак успяхме да направим пълна обиколка за около час. Имахме два часа тук за плаж или разходки, като бяха осигурили и хладилна чанта с напитки, тъй като жегата беше доста голяма.

Гледайки срещу нас и втория остров от групата и доволни от шнорхелинга по-рано , решихме, че ще направим пак същата екскурзия, но с посещение на другата „обувка“ (Zapatilla №2). Неусетно изтекоха двата часа, отпуснати за този карибски рай и се отправихме към ресторанта за обяд. От храната (типична карибска, като всичко беше с гарнитура с ориз), най-хубавото беше ледената бира, тоест не се впечатлихме особено от ястията, но го очаквахме, все пак 2-3 човека приготвяха храна за всички минаващи наблизо лодки (може би за 100 човека). След като задоволихме повечето човешки потребности, се отправихме към последното място – Hollywood bay. Логично но странно наименование на залив, чието дъно е осеяно с хиляди морски звезди от всякакъв размер, цвят и вид. Мястото е много плитко и всичко се виждаше от лодката, като умишлено не се спира с цел да не се унищожава популацията, тъй като човешките бацили, дори и потта ни са много токсични за тях. След Hollywood се наслаждавахме на обратния път към Bocas и гледките на кокетните постройки, накацали по малките карибски острови.

Деня завършихме в бар Tequila Republic, където хапнахме вкусно и обърнахме по 2-3 коктейла за да полеем поредния чудесен ден.
       Ден 09-ти. (Diving with Bocasdivecenter) -13.11.2023г. Денят си беше заплануван за гмуркане, така че още от София бях проучил, че най-добрия дайвинг център тук е bocasdivecenter.com , намиращ се в хотел Divers Paradise Boutique. Самият хотел също е доста добър, като дори обмисляхме дали да не отседнем там, но в крайна сметка решихме да ползваме само услугите им за гмуркане. Както бяхме прочели, направихме резервацията ден по-рано (задължително условие), като оставихме и капаро от 20$. Иначе цената беше 110$ за две гмуркания от лодка, като в това е включено и цялото оборудване.

Разбира се, бивайки фен на гмуркането, аз си бях дошъл с мое оборудване, колкото и да е шантаво да занесеш на другия край на света, половин куфар багаж, за да се топнеш два пъти в морето. Хубавото беше, че допускат да се качат на лодката и придружители, които плащат само за возеното (20$) и ако искат могат да си шнорхелуват, докато ние се гмуркаме. Така направи и половинката, която използва момента, хем да събира слънчеви лъчи на горната палуба, хем да разгледа, какво имаше в морето около лодката. За самото гмуркане, всичко беше перфектно организирано, от попълването на всички документи (който се гмурка знае, за какво говоря), до натоварване на оборудването и пътуването. Заради сезона, в който бяхме, мястото за гмуркане се избираше в последния момент, съобразявайки се с видимостта на водата, теченията, които има в момента, а и с температурата на водата, която беше ужасно топла (29 градуса).

Самото гмуркане беше ОК, тоест имаше всичко, за което бях дошъл – акули (nurse shark), скатове, Scorpion fish, Lion fish, Tuna, lobsters, crabs, Moray, Snappers , sea stars, Angelfish, Hogfish, Trumpetfish и разбира се всички типични за океаните красоти. При първото гмуркане, малко бях разочарован от видяното, тъй като направих грешката да го сравня с гмурканията на Малдивите, което в случая не беше уместно (най-вече заради видимостта и разнообразието от по-едри обитатели на индийския океан). При следващите гмуркания, изхвърлих този бъг от главата и се наслаждавах на подводното карибско царство. Между двете гмуркания приятно бях изненадан от напитките и снакса, който ни предложиха, както и като цяло отношението на целия екип (за 10-тина гмуркачи имаше 5 човека екип, което си е доста добър стандарт).

Половинката се беше забавлявала със шнорхелинг, докато бяхме под водата, но при вида на един по-едричък Stingray, набързо се беше качила обратно в лодката. Времето мина неусетно, като по обяд вече се бяхме върнали, като отново ни изненадаха от дайвинг центъра, като направиха индивидуален разбор (по двойки) на видяното под водата, като информативно разказваха за всичко, така научихме и неизвестни ни до сега факти за обитателите на морето. Впечатлен от предлаганата услуга и от днешното преживяване, резервирах още една двойка гмуркане за след ден.
На връщане към нашия хотел , спряхме да похапнем в някое от многобройните ресторантчета из Bocas (трудно ще направите грешен избор, но все пак ревютата в Гугъл ни помогнаха да не сбъркаме нито веднъж по време на престоя ни). Макар и на остров, в Bocas също се усещаше проблема с протестите и блокадите из страната – не пристигаха камиони със стока от континента, а се разчиташе основно на доставки по море. Основния проблем беше в недостатъчното гориво за лодките, изчезването на пилешкото месо и част от зеленчуците, което за нас не беше чак такъв проблем, тъй като ние бяхме дошли да ядем основно морска храна , която беше прясна и в наличност.

Останалата част от деня мина в безцелно мотаене из острова и сядане за по някой и друг коктейл насам натам (между другото резервирахме още едни трип за шнорхелинг), като вечерта отново завършихме в Tequila Republic.
       Ден 10-ти (Шнорхелинг, Zapatilla №2 + Night  boat trip) – 14.11.2023г. – Денят започна, както и всичките на острова – Бягане на изгрев слънце, еспресо на терасата на хотела с крака потопени в карибско море и лека закуска (купувахме си от местните уникални плодове – Папая, пъпеши, манго). Шнорхелинг екскурзията не се различаваше много от предишната, която бяхме направили, но все така ни хареса. Единственото различно нещо беше посещението на 2-рата „обувка“ от двата острова, която се оказа и по-голяма и доста по-подържан, тъй като е обявена за национален парк със защитени растителни и животински видове. Дърветата бяха доста по високи от предишния остров и имаше доста повече живот (видяхме един ленивец, а според гида трябвало и крокодили да има, но не ги видяхме). Малка изненада беше, че нямаше гид този път, а капитана на лодката вършеше тази работа с уточнението, че той освен родния си испански, други езици не знаеше, но пък беше готин и правеше всичко със сърце. 

По време на пътуването на няколко пъти срещнахме местни индианци, които ловяха риба, както са го правили и преди 100 години – с малки дървени лодки (които странно седяха без да се обръщат във водата) и дървени харпуни (копия). 
Прибрахме се към 15:00 от екскурзията и набързо взехме по един душ и нещо на крак за хапване, тъй като вечерта решихме да отидем на нощна bioluminescence разходка.  

Нещо, което звучеше интересно, а и се оказа забавно. Общо взето представлява 2-3 часа разходка до съседен остров, където има залив със светещ планктон – при осветяване в тъмното с прожектор, следва 2-3 минути ярко синкаво сияние на цялата вода наоколо, като при желание може да се влезна и да се плува във водата. Беше купонджийско преживяване, защото имаше музика на лодката, бира и хора дошли да се забавляват – хубаво и разпускащо преживяване. На път за хотела спряхме пред местната спортна зала , около която имаше струпване на доста хора – оказа се че тук са големи фенове на футбола в зала и през 2-3 дни има мачове, които нормално за местния начин на живот, се превръщат в празник и забавление. 
      Ден 11-ти (Diving и последни разходки) – 15.11.2023г. В началото имахме дилема, дали да правим този втори дайвинг (същото беше и за втория шнорхелинг) или да посетим и разгледаме и другите острови (бяхме набелязали още доста места), но още преди 2-3 дни бяхме решили, че ще се върнем отново в Панама и то скоро, така че оставихме част от планираните места за следващия път. Този път отидох сам на дайвинг, а половинката остана да се мотае из Bocas (има дори малки магазинчета  за шопинг).

Перфектната организация се повтори, като този път направихме доста интересно гмуркане на огромен потънал катамаран, което беше интересно и различно. Видимостта беше по-добра от предния път, като отново морето гъмжеше от живот (единствено този път акула не видяхме). При завръщането имаше двойна изненада – половинката ме чакаше на кея, а в бара на хотела (Divers Paradise) имаше happy hour и два коктейла на цената на един (в много заведения на острова има и то по различно време). Разхладихме се порядъчно, разтоварихме багажа и взехме една лодка до отсрещния остров да похапнем риба (улова на деня) в поредния препоръчан от Гугъл ресторант. 
Нещо. Което пропуснах да спомена  за Bocas  е, че тук на всеки ъгъл има колела и скутери под наем, които могат да се вземат, както за час, така и за ден или седмица дори. Това дава една чудесна възможност да се обикаля целия остров, тъй, като разстоянията само привидно изглеждат малки. Ни решихме спортната част да я сведем единствено до сутрешните бягания, а и това да оставим за другия път. 

Вечерта хапнахме в един от мексиканските ресторантчета на острова – La Taqueria, където се убедихме отново, че такосите са част от местната кухня и в панама и разнообразието и качеството е на ниво. След вечеря пообикаляхме по все още отворените магазини, за да купим някой и друг сувенир, както и бутилка, две ром (цените са с около 20% по-високи от континента, но пък някои неща ги видяхме само тук).

Връщайки се в хотела, до късно седяхме, леко тъжни на терасата на бара, пийвайки последните коктейли – на другия ден летяхме обратно към Панама сити.
       Ден 12-ти (Panama city) – 16.11.2023г. – Сутринта мина неусетно в приготвяне на багажа и последна разходка, преди полета (в 11:00) за Панама сити. Купихме последни сувенири (намерихме едно занаятчийско магазинче, където възрастен индианец, правеше какво ли не от дърво) и излишно рано се озовахме на летището. За наша изненада там имаше около 100 човека при само един полет до Панама сити (другия беше в 15:00). Решихме че може да има някой чартър, но не. Когато дойде нашия ред за чекиране, с изненада научихме, че ние не сме на този полет, а на следващия и на въпроса ми „Как така на следващия, вижте че нашия билет е за 11:00?“, отговорът беше „Точно така – на следващия полет в 11:00“. Видно останала една от малкото възможни дестинации заради протестите, Bocas се беше превърнал в най-търсената дестинация този месец и просто повечето полети бяха дублирани – по два самолета в един час.
 

Успокоени и научавайки, че нашият самолет е втория, взехме по бира и излезнахме навън да се порадваме на последни гледки, в това число и деца тичащи с кучетата си по пистата на летището.
Полета беше все така приятен, като отново се наслаждавахме от въздуха на красотата на островите от архипелага Bocas del Toro и преди кацане на удивителното съоръжение – Панамския канал. 
При пристигането в столицата, разбрахме че в този ден блокадите са много сериозни, като протестиращите са взели решение 24 часа да не ги вдигат дори и в града. Късметът ни беше, че летището Albrook е разположено сравнително в централната част на града, така че нямахме проблеми за 10-15 минути да стигнем до последния хотел за последната ни нощувка в Панама – Riu Plaza Panama. Като част от световна верига, хотелът наистина си беше класен и комфортен, като въпреки че бяхме час преди времето за настаняване, получихме нашата стая на висок етаж с хубава гледка към града и океана (не че и обърнахме внимание). Починахме час-два и излезнахме да се поразходим с идеята и да намерим хубаво място за хапване, като имахме конкретна цел – Pedro Mandiga Rum Bar. 
 

Разходката не продължи дълго, тъй като започна да вали, като изглеждаше, че ще се засилва с течение на времето, така че ускорихме крачка и възможно най-бързо стигнахме до бара. Като фен на рома, бях прочел доста за това място и определено то надхвърли нашите очаквания – мястото ни пренесе поне 60 години назад във времето. Автентичен карибски бар, предлагащ изключително вкусна панамска храна и сервиращ ром от всички краища на света, като разбира се черешката на тортата е техния собствен бранд – Pedro Mandiga. Хубавото е че ако нещо Ви хареса може и да си купите и цяла бутилка за вкъщи (разбира се и цените си ги биваше). Между другото дъждът премина в страхотен порой, който не спре през следващите 2 часа, но това не беше проблем, защото така имахме достатъчно време да опитаме максимално много от еликсирите предлагани тук. Като стана въпрос за дъжд, в първата част на пътеписа, бях споменал, че в Панама 8 месеца в годината вали – нещо което не трябва да Ви притеснява, тъй като при температура от 30-35 градуса и преваляване за 20-30 минути, единствения ефект е че всичко наоколо е най-зеленото зелено, което бяхме виждали. Така че ако някой не иска да се мокри, нека си вземе някой дъждобран, ние лично предпочетохме къси панталони и леки и бързосъхнещи тениски. 
      Ден 13-ти (Adios Panama) – 17.11.2023г. – Някак си бързо и неусетно дойде и последния ден в Панама. Получихме отговор на въпроса, който много хора си задавахме, когато купихме билетите за насам – Има ли какво да се прави 12 дни в Панама. Е за нас отговорът е ясен – има и още как! Решихме да уплътним денят изцяло, тъй като полетът беше чак вечерта, късно, но имайки едно на ум за пътните блокади (едното място, което блокираха ежедневно, беше пътя за международното летище). Плана беше – набелязваме точка за посещение, проверяваме ситуацията в Гъгъл и Waze, и ако всичко е наред потегляме към следващото, ако ли не – право към летището. С тези мисли в главата сутринта направихме последно бягане по Cinta Costera, закусихме, приготвихме багажа във вид удобен за пътуване обратно към България и напуснахме хотела. Решихме да се придържаме близко до пътища, позволяващи бърз изход към летището и на база видяното до сега, решихме да отделим следващите часове, отново на Casco Viejo. Няма да се повтарям, защото мястото е очарователно и цветно и си струва човек да го обикаля без цел и посока. Мисля че направих стотина снимки тук, но по важното е че не ни се тръгваше. Все пак, както винаги, последния ден времето летеше и неусетно наближи ранния следобед. Този ден градът започна да жужи, някак си приповдигнато, тъй като върховния съд беше започнал да заседава относно законността на минната концесия , подписана от президента. Беше петък, но хората бяха напуснали работа (тези които работеха, защото имаше отрасли, които в знак на протест, въобще не работеха още от първия ден на блокадите) още по обяд и започнаха да се струпват на определени места в града. Този знак ни беше достатъчен да решим – една последна спирка и след това към летището. Мястото което избрахме беше Panama Viejo, избор напълно логичен по две причини – почти извън града и близо до летището и втората – това е мястото, където някога е основан града. Panama Viejo определено си заслужава посещението, като всеки може да прецени, колко време да му отдели. Има доста история тук, голямо е като площ, като може да се разглежда и посредством електрически колички които се движат из него (от място до място), а може и пеша, както направихме ние.  

И тук , както и при стария град (Casco Viejo) има безплатни паркинги, които правят местата много удобни за посещение с кола под наем. И тук дъждът, както предния ден реши да съкрати малко разходката ни (очевидно Панама страдаше, че си тръгваме), така че рано, рано (около 4 часа преди полета) се озовахме на летището. Това не ни притесняваше, защото вече го познавахме летището и знаехме , че има какво да се прави докато чакаме. Единствен факт, които бях пропуснал е невъзможността да се пуши където и да е на територията на летището (дори на открито), факт който винаги трябва да се взима под внимание , когато пътуваш с пушач и предстоящ 12-13 часа полет. Въпреки всичко, времето до полета мина сравнително бързо и по разписание около 21:30 вече бяхме във въздуха, разделяйки се с Панама, но за кратко.
Непозната Панама определено намери място в нашите сърца и въпреки, че не успяхме да я опознаем изцяло по една или друга причина, знаем, че това е място, към което ще се върнем, място което ни очарова със своята природа, хора и усещане за свобода. В началото се чудехме, когато местните казваха, че Панама е уникално място, защото съчетава природа, култура, бит и история характерна, както за Северна, така и за Южна Америка, но 12 дни по-късно разбрахме, какво са имали в предвид.