18 февруари 2017, събота Кълъмбъс – Маями
Летим късно следобед, пристигаме в Маями в 9 вечерта. American Airlines 4634. Такси до хотела. Miami Sun Hotel - Port of Miami/Downtown. Кофти хотел, ама пък близо до пристанището.
19 февруари, неделя Маями, отплаване
Norwegian Jewel. Качването на кораба е безкрайно бавно и зле организирано. Никога не е било толкоз зле. Отплаваме в шеметен залез над Маями. Куфарът ми го няма. Някъде след полунощ успявам да го открия между "загубените" – етикетът му се е откъснал. Пфу, добре, че все пак се намери.
20-21 февруари по море
Мързеливи морски дни. Минаваме съвсем близо до Кубинския бряг, после между Куба и Хаити. Красиви изгреви и залези.
22 февруари, сряда Картахена, Колумбия
На разсъмване пред нас е Картахена. Впечатляващ скайлайн. Като за мегаполис. Приставаме. Разходка из стария град. Тук е друго – няма общо с изгледа от морето. Тесни калдаръмени улички, шарени къщи. Уютно и красиво. Дървени балкони. Цветя. Лозници. Продавачи на шапки. Дебели негърки позират за снимки. Plaza Santo Domingo. Fernando Botero, статуята на дебеланата - La Gorda Gertrudus. Туристите се снимат с нея. Church of Santo Domingo. Музей на златото. Красиви пред-Колумбови артефакти. Музей на изумруда. Зелена магия. Plaza San Pedro. Улични танцьори. Улични художници. Статуята на San Pedro Claver. Отплаване. Летящи риби, йей! Успявам да "уловя" няколко. Чудни!
23 февруари, четвъртък Панамският канал
Днес е големият ден! Ще минаваме през Панамския канал! Още съвсем по тъмно се инсталирам на възлова позиция, баш най-отпред на горната палуба. Не съм сама – и други бързат да заемат добри места за наблюдение. Група шумни канадки се настаняват до мен. Още преди да се е съмнало сме в Limón Bay, минаваме край градчето Cristobal, почваме да навлизаме в канала! Наоколо се виждат светлините на други кораби, чакащи на рейд. Плаваме право на юг. Разсъмва се. Виждат се пилоните на строеж на нов мост над канала - Atlantic bridge. Ето го и разклонението – към новия канал, пуснат в експлоатация едва миналата година, и стария канал. Ние поемаме към стария – новият е за по-големи кораби – Post-Panamax, които не могат да минат през стария. Наближаваме първия шлюз. Точно пред нас е кораб на Princess Cruises – 'Island Princess'. Навлиза в шлюза, започва да се издига, ехаа! В това време съседният шлюз се отваря и от него се измъква голям товарен кораб. 'Принцесата' пред нас вече излиза от другата страна на шлюза, вратите му се отварят, нивото на водата пада и идва наш ред да се намъкваме! Разстоянието до стените на канала е буквално две педи, или така поне изглежда от горе! Издигаме се! Три последователни шлюза – Gatun Locks – ни издигат 26.5 метра над морското равнище, в езерото Гатун. То е изкуствено езеро, образувано при строежа на язовира Гатун. В него корабите преминават 24.2 км през провлака. Това е "върховият" участък от канала, захранван от река Гатун и изпразван при оперирането на шлюзовете.
Построяването на язовира Гатун е един от възловите моменти в построяването на Панамския канал. Първоначалният проект на французите да се прекара канал на морското равнище, както е Суецкият канал, се проваля поради трудния терен и климат, безбройните свлачища след поройните дъждове, и болести, носени от комарите. След като Щатите се залавят с проекта, те също отначало опитват да строят канала на морското равнище и работата отново отива към провал. Тогава се заражда хитрата идея да се наводни голяма част от провлака, така че копането да се сведе до минимум. Така се появява езерото Гатун, 26.5 метра над морското равнище. Каналът започва да оперира през 1914 г.
Построяването на язовира Гатун е един от възловите моменти в построяването на Панамския канал. Първоначалният проект на французите да се прекара канал на морското равнище, както е Суецкият канал, се проваля поради трудния терен и климат, безбройните свлачища след поройните дъждове, и болести, носени от комарите. След като Щатите се залавят с проекта, те също отначало опитват да строят канала на морското равнище и работата отново отива към провал. Тогава се заражда хитрата идея да се наводни голяма част от провлака, така че копането да се сведе до минимум. Така се появява езерото Гатун, 26.5 метра над морското равнище. Каналът започва да оперира през 1914 г.
Разминаваме се с още няколко товарни кораби в съседния канал и ето ни в езерото Гатун. Наоколо е пълно с кораби от всякакви модели и разновидности! От езерото, навлизаме в река Чагрес. Природата наоколо е чудесна – зелени гори, високи дървета, напомнящи с короните си боабаби (впоследствие научих, че били Cuipo trees), всякакви морски птици! Червена пръст. Разминаваме се с още един голям товарен кораб. Започва слизането. Шлюзът Pedro Miguel ни смъква с 9.5 метра надолу, до изкуственото езеро Мирафлорес. Следва двустепенният шлюз Мирафлорес (Miraflores Locks), който ни смъква с още 16.5 метра, до пристанището на Balboa. Минаваме под Bridge of the Americas вече по здрач. Вляво грейват светлините на Панама Сити, вече съвсем по тъмно. Красиво! Така, общата дължина на канала е 77.1 км (48 мили) – отне ни около 12 часа да ги минем, и беше славно! Алтернативата - обиколка през Магелановия проток - е 13 000 километра! Продължаваме, вече сме в Тихия Океан!
24 февруари, петък по море
Чудесен изгрев, чудесни пухкави облаци, чудесен залез!
25 февруари, събота Пунтаренас, Коста Рика
Пристанището на Пунтаренас. Пръв ни посреща красив шарен кълвач в червена шапка. После – Рики Рикардо. Чудесен тур – The Seven on One Tour with Ricky Ricardo. Тъкмо седем чудеса! Тръгваме през чудната природа на Коста Рика – зеленина, цветя. Първа спирка – маймуни! Рики ги вика и те идват. Смехория! На плодов щанд край пътя опитваме всякакви местни плодове – виждани и невиждани. Ммм! Виждали ли сте как растат ядките кашу – като "опашчица" на ярко оранжев плод? После посещаваме "природната аптека" на местен билкар с всякакви чудновати треви. Опитваме току-що откъснато манго, узряло под лъчите на местното слънце – е, няма такъв вкус! Още един маймунек, скрит в клоните на джунглата! Старци свирят на маримба – чудесно! После пътуваме с лодка по реката. Всякакви чудни птици! Плашлив гущер, игуани. Крокодииили! Много! Още всякакви чавки – красиви! Странни белезникави крави. Още крокодили! Време е за хапване – рибка в малко ресторантче. Ммм! Синеока бяла котка – хубавица. Качваме се високо по баирите. Чудна гледка се открива към залива долу! И още гледки на крокодили от моста над реката. Los Cocodrilos! И цветя, цветя! Катедралата в Пунтаренас. Обратно на кораба, откъдето наблюдаваме танца на пеликаните!
26 февруари, неделя Коринто/Леон, Никарагуа
Приставаме в Коринто. Colonial Leon & The Bubbling Mud Pots. Първа спирка – бълбукащите кални дупки. Наистина впечатляващ геотермален район, осеян с малки кратери с кипяща кал и вряла вода. Пушеци и кал отвсякъде. Мизерия. Колиби. Шарени папагали накацали по главите на децата. Жега. Продължаваме към Леон. Леон, с около 300 000 жители, е основан през 1524 г. от испански конкистадори, близо до вулкана Момотомбо. Земетресение го разрушава през 1609 г. Бил е столица на Никарагуа (НикарагуГа, според Тодор Живков, за когото Никарагуа беше непроизносимо), повече от 200 години, преди да преместят столицата в Манагуа през 1851 г. Колониални улици, стар архитектурен стил на едноетажни къщи с плочи и дървени покриви. Мизерия. Катедралата La Asuncion в центъра на града обаче е бяла и красива. Качваме се на покрива (по чорапи, да не цапаме бялото!). Панорамата е впечатляваща. Жега. Обикалям из града. Мизерия, но някак уютна. Обратно към пристанището в Коринто. Чуден червен залез над лодките в залива.
27 февруари, понеделник Пуерто Кетзал/Антигуа, Гватемала
Antigua On Your Own. Приставаме в Пуерто Кетзал. Автобус ни откарва до Антигуа. По пътя шофьорът разказва за страната си, за историята, за измамниците-политици. Имало един честен, който се опитал да сложи ред, но го гръмнали, естествено. За вулканите, птиците, цветята. Дългоопашатата птица-красавица кетцал, която е и на знамето, и на банкнотите им. Пристигаме в Антигуа и всеки се спасява поединично (оn your own). И тук – тесни калдаръмени улички, весели шарени къщи в чудни цветове, местни жители в пъстроцветни одежди, и цветя, цветя, цветя. Красиви църкви с дантелена архитектура, художествени галерии, пазарчета с шарени джунджурии, улични художници, хиляди мотори – всички са на мотори – мъже, жени, млади, стари... На юг от града е надвиснал Volcán de Agua, на запад пък е Volcán de Fuego, и двата обвити в облаци. Красиво е!
28 февруари, вторник по море
Морски ден. Край кораба плуват големи морски костенурки, делфини скачат, веселба!
1 март, сряда Акапулко, Мексико
Още по тъмно пред нас са светлините на Акапулко. Целият залив е обграден с баири, обсипани със светлини! Слънцето се подава иззад хълма. Баирът, до който приставаме, е с весели шарени къщи. All inclusive Acapulco Shore Excursion на Viator. Гидът ни е интересен и добър разказвач. Първа спирка – високо на един от баирите на изток, от който се открива чудна панорама към целия залив! После – Capilla de la paz – Параклисът на мира, и трогателна история за една майка, жалеща двамата си сина, загинали в самолетна катастрофа. Палми, цветя, голям бял кръст, и отново – хубава гледка към града и морето. Следва хотел-ресторант Los Flamingos, в имението на Джони Вайсмюлер – Casa Tarzan. Тук Тарзан посрещал приятелите си в златните години на Холивуд. Коктейли Coco Loco и Tortuga. Мястото с най-прекрасната гледка в целия залив. Следваща спирка - стенописът на Диего Ривера. Serpiente Emplumada Quetzalcóatl (Пернатата змия от Кетцалкоатл) – ацтекски бог, принуден от враговете си да напусне тези земи, но обещал да се върне един ден. Къщата е на Dolores Olmedo, дългогодишна приятелка на Ривера и жена му, Фрида Кало. Стенописът е прекрасен! Още една гледка – този път от източната страна на залива, и следва черешката на тортата – фамозните скачачи/гмуркачи от скалите La Quebrada. Смелчаците скачат от 30-40 метра в морето – по един, по двама – и са наистина атрактивна гледка!
2 март, четвъртък по море
Морски ден, готвим се за сбогуване.
3 март, петък Кабо Сан Лукас, Мексико
И пак – още по тъмно, преди развиделяване – хълмове, обсипани със светлини – Кабо Сан Лукас. Китно курортно градче, баш на края на дъъългия полуостров Baja California. Корабът остава на рейд, стоварват ни с лодки. Дълбоко замислени пеликани са накацали навсякъде. Всякакви други морски чавки също кръжат ноколо. Кит (или може би голям делфин?) обикаля из залива. Наемаме лодка, надяваме спасителните жилетки и тръгваме и ние да обикаляме. Lovers Beach, The Arch, Lands' End. Безброй пеликани, корморани, всякакви видове чайки, пъстри риби, дебели морски лъвове. Из градчето цари веселба – кръчми, кафета, плажове, La Biblioteca de Tequila. Успяваме даже да се топнем в морето! А вечерта – чуден залез над морето!
4 март, събота по море
Последен морски ден. Гъста мъгла, ама много гъста. После – слънце и пухкави облаци.
5 март, неделя Лос Анжелиз, Калифорния
По тъмно навлизаме в пристанището на ЛА. Сбогуваме се с Norwegian Jewel. Обиколка из ЛА (брр, студено!) и дълги приказки със стар приятел на летището в Санта Ана, до статуята на Джон Уейн. После – red eye flight – Santa Ana John Wayne, CA (07:30 pm) - Phoenix, AZ - Columbus, OH; American Airlines. От летището – директно на работа. Уфф!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега