С кола из Коста Рика: Ла Фортуна (част 2)

Ден 5: На път за Ла Фортуна

Планът за деня беше да се насладим на последната си закуска в Монтеверде и да се отправим към следващата си дестинация - Ла Фортуна и местността около вулкана Аренал. Шофирахме три часа от точка до точка, като за това време сме изминали само 100 километра. Маршрутът обхожда езерото Аренал откъм северната страна и пред нас се откриват живописни гледки. Не след дълго пред нас изниква и самият вулкан Аренал.

Настанихме се в Sangregado Lodge - комплекс от самостоятелни вилички. Намира се непосредствено до Mistico Hanging Bridges (известна атракция за разходки по прочутите въжени мостове) и дори имат обща охрана. Трябва да се има предвид обаче, че тази локация е извън основното селище и няма много варианти за хранене в непосредствена близост. Тук също беше много удобно да имаме собствен транспорт на разположение.

На рецепцията ни посрещнаха с изстудени кокоси.

Но най-много се впечатлих от гледката към вулкана Аренал, озарен от залязващото слънце! Тогава още не знаехме, че още на следващия ден времето ще се влоши и че виждаме този исполин кажи-речи за последно. Макар да е толкова близо до нас, в идните дни той беше обгърнат от толкова гъста мъгла, че беше невъзможно да се различи силуета му. На следващата сутрин тази същата снимка вече нямаше да бъде възможна. 

Ден 6: 

Денят започна с един хубав мощен дъжд, какъвто можеш да видиш само в тропиците. Видимо въобще нямаше намерение да спира. За този ден бяхме планирали да правим преходи в околността на вулкана и да се порадваме на панорамните гледки към него, но това очевидно не беше възможно. Таяхме надежда времето да се пооправи докато закусим, но нямахме този късмет. В края на краищата решихме да не губим целия ден във вилата, а да се екипираме с дъждобрани и да излезем на разходка във въпросния парк Mistico, който беше така удобно разположен непосредствено до нас.

Mistico Hanging Bridges

Мистико е резерват, където пътеките включват преминаване по висящите мостове сред гъстата растителност на дъждовната гора. Висящите мостове са емблематични и привличат немалко туристи, но този ден вероятно времето обезкуражи повечето посетители. Не беше особено удачен ден за сафари. Животинките, както и хората, се крият от дъжда и е по-трудно да ги забележим.

Видяхме една поспалива сова. Минахме и покрай дървото-броколи, което си е спечелило този прякор заради формата на короната си. Обиколихме шестте висящи моста. Интересно усещане е да вървиш по висящ мост, люлеещ се високо над върховете на джунглата. Около нас продължава да ръми, обгърнати сме от мъгла и не знаем има ли край този мост, няма ли... Някъде долу под нас се чува гърмежа на водопад, но още не го виждаме.  

Ден 7: 

Развидели се, времето утихна и дъждът най-сетне спря. Рано-рано на закуска компания ни правеше ето този сладур. Попитахме сервитьора как се казва тази птица и той отговори: "Не знаем точно, но ние му викаме Кевин. Отскоро работи при нас." Посмяхме се и после обясни, че не знае официално как се казва, но тукашните го наричат с народното име "папаней" заради звука, който издава.

Bogarin Trail

Бяхме започнали малко да се разочароваме на лошия си късмет, тъй като бяхме в Коста Рика вече седмица с изобилие от разходки в природата всеки ден, но все още не бяхме срещнали нито един ленивец. Посъветваха ни ако желаем да видим ленивец, обезателно да посетим резервата Bogarin, там имало много и било почти сигурно, че сме щели да зърнем някой. Речено-сторено. 

На място груповата разходката с гид е включена в цената на входния билет. Важно е да се отбележи, че билетът не е еднократен, а важи за целия ви престой в Ла Фортуна. Гидът ни сложи ленти на ръцете и поясни изрично, че докато запазим лентата на ръката си, можем да се връщаме неограничен брой пъти за самостоятелни разходки.

Имам чувството, че ни се падна най-отдадения и ентусиазиран гид (Алекс се казваше), който беше решен да ни покаже възможно повече животни. Нито едно движение или звук не можеше да убегне от зорките му сетива. Не бяха минали и десетина минути от началото на разходката, когато видяхме първият си ленивец. До края на деня щяхме да видим още десетина, включително и майка с бебето си. Това е то, когато човек има късмет и времето е благоприятно. На всичкото отгоре почти всички ленивци бяха активни, което е доста рядко за тези мързеливци. Дори наблюдавахме как двама от тях се сбиха и станахме свидетели на най-флегматичната битка в историята на човечеството.

Научихме много интересни факти за ленивците. Например научих, че през цялото време са пияни. Причината е, че се хранят с едно специфично растение, чийто сок ферментира и ги опиянява. На снимката долу се вижда сърцевината на клечката (мека като дунапрен), от която си набавят сока. По този начин ленивците си набавят достатъчно течности и няма нужда да слизат от дървото за водопой. Така няма нужда да слизат често от дървото и ограничават риска от среща с хищници. Всяко слизане на земята за тях е много опасно, затова слизат от дървото само веднъж седмично, за да акат. А защо тогава не акат от високо? Причината е много интересна. Върху всеки ленивец има цяла екосистема от бактерии и насекоми. Върху козината на ленивците дори растат водорасли, които ѝ придават характерния зеленикав цвят. Сред всички тези организми най-важен се оказва един молец, с когото ленивецът е във важна симбиоза. Молецът живее в козината на ленивеца, храни се от бактериите в нея и така предотвратява ленивеца да не мирише и да не бъде засечен от хищници. В замяна веднъж седмично ленивецът слиза от дървото, за да се изака на земята. Тогава от козината му слизат молците, които снасят яйцата си в акото. Когато новите молци се излюпят, литват нагоре към дървото в търсене на нов ленивец гостоприемник, в чиято козина да се заселят. Ленивецът не може да оцелее без молеца, нито молецът без ленивеца.

А защо ленивецът е толкова бавен? От една страна защото е пиян през цялото време, почти сляп и почти глух. Освен това обаче той почти не се храни и затова е длъжен да пести енергия. Диетата му е много неефективна, тъй като яде единствен вид дърво, което хем не е много калорично, хем и той не изяжда кой знае колко от него (само по 140 калории на ден). 

Отново имахме възможност да видим гнездо на колибри близо до пътеката на човеците, като този път беше толкова близо, че дори имахме възможност да надзърнем и да видим малките птиченца.

Срещнахме и жаба дърволаз (poison darts frog). Тя е много отровна и навремето коренното население я е използвало, за намазване на дарц стрелите, с които са ходили на лов. Колкото е отровна, толкова е и плашлива. Оказа се доста трудна за фотографиране, тъй като все гледаше да се скрие под шумата. Никога не идва при хората и не хапе. Токсична е само на допир, но пък пипнеш ли я, лошо ти се пише. Заради това нашият гид предпочете да вземе телефона ми и сам да я доближи за снимка вместо да ми позволи аз самата да се приближа.

Видяхме и игуана, излежаваща се върху един клон. 

Наближавахме края на разходката си и Алекс беше видимо разочарован, че не е успял да ни покаже и типичната за Коста Рика червеноока дървесница. Негов колега му бил казал, че е видял такава по-рано същата сутрин и Алекс усърдно обхождаше района, който му бяха указали. Обръщаше всяко листо в дърсене на този дребосъчко. Допускаше, че жабката сигурно се е завила в някое листо. Оказа се прав! Изведнъж чухме радостното му възклицание и видяхме да сочи към две ококорени червени очички.

Когато се върнахме в изходна позиция, нашият гид Алекс почерпи групата с нарязани ананаси и ни остави да им се насладим в кафенето при входа. Оказа се много приятно място за отдих и почивка. До кафето имаше малко езерце. В средата му имаше отсечени клони и пънов, окичени с презрели плодове, които привличаха всякакви разноцветни папагалчета. А в магазинчето се продаваха симпатични бисквитки с формата на ленивци, червенооки жабки, тукани и т.н.

Починахме малко, а когато събрахме сили продължихме към следващата си цел за деня.

Водопадът Ла Фортуна

Изкарахме остатъка от деня при местния водопад. За да се стигне до нивото на водопада се слиза по няколко стотин стъпала, които могат да представляват предизвикателство на връщане (особено след дълъг ден). Най-добре е да се предвиди вода, тъй като долу няма къде да се купи. Долу при водопада има платформа, от която можете да се любувате на 70-метровия водопад. Отстрани има образуван естествен басейн, в който плуването е разрешено. Много туристи избират да се освежат там. Ако желаете да поплувате, добре е да си донесете и водни обувки, за да не се нараните или подхлъзнете на камъните.

Ден 8: 

Вулканът Аренал

Нов ден, нова разходка в природата. На дневен ред са пътеките в подножието на вулкана Аренал. До върха не се ходи, тъй като доскоро е бил активен вулкан. Имало е изригвания от 1968 до 2010 година. В района има избор между различни маршрути и отправни точки, като ние избрахме местността Arenal 1968 и по-конкретно червената (5км) пътека. За част от маршрута туристическата пътека минава по изгасналата лава.

В началото пътеката минава през тревисти участъци. Това е най-високата трева, която съм виждала в живота си. Почувствах се като малечка-палечка загубена в поляна от райграс.

По-нататък растителността стана по-ниска и започнаха да се откриват гледки. Покрай пътя започнахме да срещаме изобилие от диви орхидеи в различни цветове.

Вървим върху изгасналата лава. Някои от тези скални късове са били изхвърлени от вулкана със скорост 2 000 км/ч. Когато стигнахме най-високата точка, до която позволяват да се ходи, пред нас се открива гледка към едноимените вулкан и езеро Аренал. Паметна плоча обозначава пътя на лавата от 1968 година.

След това пътеката продължава през гориста местност. Докато вървим, чуваме заплашителните звуци на ревящи маймуни (howler monkeys). Koйто не е срещал ревящи маймуни досега и не познава звука им, като нищо ще ги помисли за много по-опасен звяр. Чувахме ги от почти километър, а после достигнахме и дървото, в чиято корона високо горе се бяха сгушили маймуните. 

Изрично ни предупредиха да не плуваме в това малко езеро, тъй като има каймани. Честно казано не знам кой би желал да плува вътре при вида на тази тиня.

Накрая на пътеката се достига до симпатично кафене с гледка към вулкана.

Вулканична река с термална вода 

Където има вулкан, трябва да има и термална вода! Ла Фортуна е известна със своите спа курорти, където местните се възползват от свойствата на вулканичните извори. Най-търсеният курорт е Tabacon, който е разположен до вулканичната река и предлага на гостите си да се потопят в истинското ѝ корито. Останалите спа центрове в града са опитомили вулканичната изворна вода и са я пренасочили с тръби, за да пълни послушно басейните им. Уви, не смогнахме да вземем билети за Tabacon преди да се изчерпат, a пък другите варианти ни се сториха не достатъчно автентични. Тогава решихме да сторим като местните! Малко преди вулканичната река да навлезе в имота на Tabacon се намира местност, където тукашните хора отиват да се насладят на термалните води безплатно. Потърсете Free Natural Hot Springs La Fortuna в навигацията. Когато наближите, ще видите множеството спрели коли и полуголи хора по бански, кръстосващи шосето. Те прескачат мантинелата и влизат в гората, където малко по-надолу по пътеката се открива и самата река, виеща се измежду черните вулканични камъни. Реката е оформила естествени басейни, в които е много приятно да се поседи. Ако идвате тук със собствен транспорт, може би ще се затрудните да намерите къде да паркирате. Официално няма такса вход, но на практика всеки ден има хора със светлоотразителни жилетки, които предполагам не особено легално организират паркирането. Те ще ви покажат къде да паркирате колата и ще я "пазят" срещу някаква дребна сума за такса паркинг. Решихме да платим, защото не ни се рискуваше да заварим колата със срязани гуми впоследствие. Ние пристигнахме в късния следобед, но чух, че ако се дойде рано сутринта, човек може да паркира безплатно и по-лесно.

Следва продължение : 
В следващата част продължаме към Бахос дел Торо - районът с най-много водопади в Коста Рика!