Буенос Айрес, Аржентина - част втора

БУЕНОС  АЙРЕС,  АРЖЕНТИНА

Част Втора

На следващия ден продължихме да разглеждаме забележителностите на Буенос Айрес.
Водач ни беше същата местна екскурзоводка. През цялото време тя си носеше малко термусче с топла вода и популярния им тонизиращ чай Мате. Обясни, че при тях е практика всеки да си носи термус и Мате и да си отпива от време на време от чая. Дори си разменяли чай със съвсем непознати, което ни се стори твърде необичайно.
Тя ни каза, че инфлацията в Аржентина е много голяма. Въпреки блясъка на Буенос Айрес, който се вижда на пръв поглед и ни впечатлява, народът е беден, с ниски заплати и пенсии, а цените на стоките са много високи и непрекъснато растат. В последното се убедихме и сами. Да се чудиш как оцелява този народ. Позната картинка.
Освен това тя ни предупреди да бъдем много внимателни и да се пазим от кражби на чанти, документи и пари, за да не се помрачи удоволствието от пътешествието ни в тази иначе прекрасна страна с великолепна природа, весели празници със страстни танго танци, уникални традиции и национални ястия.

В центъра на града е най-широкият булевард в света  „9-ти юли“ (9 de Julio Avenida), с 14 главни платна и още 4 локални. „9-ти юли“ (1816 г.) е датата на независимостта на Аржентина. В центъра на булеварда се намира символа на Буенос Айрес -  Обелиска (Obelisko), който служи за ориентир на туристите. Построен е през 1936 г. по проект на аржентинския архитект Алберто Пребиш, посветен на четиривековния юбилей на града. Разположен е на площад Plaza de la Republika, в пресечката на булевардите „Corrientes“ и „9 de Julio“.
Друга забележителност е Театър „Колон“ (Colon), един от най-красивите театри в света, с уникална акустика, разкошни салони и впечатляващи спектакли.
Разгледахме детайлно и голямата католическа катедрала Метрополитан на Пресветата Троица (Metropolitan Cathedral) от 16-ти век, с мраморни олтари, прекрасни статуи, картини и колони, смесица от барокови, неокласически и ренесансови елементи. Нейното историческо и културно значение и архитектурно великолепие я правят най-важната църква в Аржентина. Снимането е разрешено. Направихме много снимки. Присъствахме на смяна на караула и направихме видеоклип.
За президентския дворец „Каса Росада“ (Casa Rosada) или още „Розовия дом“ вече споменах в част първа. Красива и впечатляваща сграда в розов цвят, разположена на Plaza de Mayo. Датира  от времето на първите испански заселници, които боядисали сградата с боя и кръв от животни, за да не се руши от влагата. Тук се намира офисът на президента на републиката и исторически музей  на бившите президенти на страната. Обявен е за национален исторически паметник на Аржентина.
Посетихме и едно пазарче с много сергии за бижута, сувенири, картини и др.
Купихме си сребърни бижута с прочутия аржентински розов камък (Родохрозит). Другото име на този камък е Розата на инките. Известен е като камъка на любовта, баланса и добротата. Представлява манганов карбонат. На пазара цените на бижутата са по-ниски и достъпни за повечето туристи, но и качеството им е по-ниско, в сравнение с тези от бижутерийните магазини.
Около обяд с малкия автобус отидохме до  живописния и колоритен квартал Ла Бока (La Boca), с шарени сгради, много рисунки, тесни улички с магазинчета, ресторанти и кафенета, с улични артисти. Този квартал е най-стария на Буенос Айрес. В началото на миналия век е бил убежище на европейски имигранти. Намира се до старото пристанище. Изграден е като беден имигрантски квартал със сгради в различни цветове, тъй като не са им стигали боите. Сега се е превърнал в една от най-големите атракции на Буенос Айрес. Известен е с малката калдъръмена уличка на художниците „Каминито“, на която независими художници рисуват и продават своите платна, а танцьори по танго показват уменията си.
 Другата важна забележителност на този квартал е стадиона „Ла Вомбонера“, който се свързва с името на известния аржентински футболен отбор Boca Juniors (Бока Хуниорс). Тук е играл футболната легенда Диего Марадона. 
Обядвахме в едно китно ресторантче в центъра на квартала. Аржентина се слави с екологично чиста храна и най-вече със своето говеждо месо (сочен бифтек) и червените си вина. Поръчахме си бифтек. Донесоха ни го полуизпечен (алангле). Върнахме го да го доизпекат. По програма трябваше да има танго танци с непрофесионални танцьори, но в последния момент бяха заменени с песни с носталгична нотка, изпети от местен самодеен певец.
Нощувахме в същия хотел.
На другия ден сутринта хванахме ранен полет за Пуерто Игуасу, малко приятно градче, близо до приказните величествени водопади Игуасу.

Автор и снимки: инж.Магда Диева