Излизането от БА , както от всеки голям град , си е трудна и напрегната работа , но един път напуснал предела и дори  минал 30ина клм в посока Кордоба се усеща намаляването на трафика.С навлизането в пампата трафика намалява значително , а след Росарио почти изчезва.

Пампата е странно място , много , ама много равно.Всъщност няма с какво да го сравня в България не съм виждал толкова равно място , все някое хълмче щe „развали“ пейзажа.Магистралата е права като конец , и просто от време на време се появяват отбивки към невидими градчета , махали или просто някое имение.Понякога е просто отбивка с порта , зад която започва черен път отиващ към невидимо място и нещата остават на въображението.Всъщност пътя след време става скучен и тегав , нищо не се случва , а понякога не се среща друга кола по много време.Магистралата е в доста прилично състояние и можеш да оставиш карането на относително автоматичен режим , но пък както казах , пампата е интересна до едно време и после .......

Кордоба е втория по големiна град в Аржентина и един от най старите на континента след пристигането на конкистадорите.Градът е обаятелен микс между историческо наследство и различни слоеве на строителство, като най осезаемите извън историческите сгради, са тази от 80те и 90те години на миналия век както и някой по блестящи и лъскави образци на съвремието. Всъщност както подобава на толкова стар град , в него се съчетават тесни и криволичещи улици в центъра на града с някои по широко такива, където са успели да намерят място.Всичко това предполага към сериозни задръствания в час пик .Градът има сериозно наследство на църковно исторически сгради , и в частност на йезуитите , като дори тъй наречната Манзана Йезуитика( под манзана в испанко-латинските градове се има предвид пространството заключено от 4ри улици , обикновенно правоъгълник) и Естансиас де Кордоба за включени с Юнеско списъка за световно културно наследство.Всъщност Манзана Йезуитика включва и един от най старите университети на континента,създаден 1613г.Всъщност държи почетното трето място в този списък след Унивеситета Сан Маркос в Перу (1551г) и Университета Св. Тома от Аквино в Колумбия ( 1580г).Всъщност пъстрия микс в града може да се наблюдава във всяко едно отношение, от кафенета , през ресторантите , базарите, магазините и киоските(малки магазинчета в които има най важните неща: вода , цигари, сладки неща  а понякога и съвсем основни хранителни продукти.В действителност тази идея е реализирана по цял свят , със 7/11 най известните ( може би ) през Жабче в Полша , до Лафка в БГ( добре че ги няма вече), където има от лъскави до пълни дупки , преминавайки през всички тонове между двете.Без никаква изненада , икономическата криза в която се намира Аржентина показва своите следи и тук, от празните витрини на множество магазини , през висящите транспаранти на почти всяка сграда за продаващи се апартаменти , до немалко хора живеещи или просещи по улиците.Кварталът в който е квартирата ми е доста близо до центъра , и е доста спокоен , но най странното е че след 20ч почти не можеш да видиш живот по улиците ( през седмицата)което е изключително странно за Аржентина , където животът след работа започва късно  и всички вечерят късно.

Излизайки от Кордоба в северозападна посока , пътят вие през приятни градчета и обаятелни пуеблос( по малки градчета ).Следва Трас Ла Сиера, едно от най желаните места от потреньос( жителите на БА) за почивка , привлекателна комбинация от ниска до средна планина с много зеленина , и малко по ниски температури през лятото.

Мнавайки през Трас Ла Сиерас и насочвайки се към Мендоса , пътят се изправя ,  преминават през сивотата на впечатляващи с нищо местности , преди да премине през буквални пустиня , където най нормално в продължение на десетки километри не се вижда нищо друго освен изгорена земя и странни жълтеникаво-кафеникави разстения оцеляващи кой знае как в тази негостоприемна среда и където освен на граница на две области където имаше бензиностанция и няколко сгради и с истински граничари , следящи да не се пренасят определени продукти , в този случай плодове, не се видяха други махали или градчета.

Самата Мендоса е прекрасен град , разположен сред лозови масиви и наистина това е винения рай на Аржентина.Всъшност огромна част от икономиката на област Мендоса се крепи на виното и винения туризъм, и всяко едно колебание в търсенето на тази напитка , се отразява в по голяма или малка степен на тукашната икономика и оттам на хората.Относво по информация на местния вестник , само потреблението и търсенето на вино в последното тримесечие на миналата година е спасило продажбите за цялата минала година от драматично свиване.Дали пък аржентинците на фона на вакханлията на цифрите на инфлация  не се отдават на „пир по време на чума“?Всъщност месеци по късно един собственик на малък хотел в Сан Луис , ми обясни , че Аржентина е на едно от първите места в света по долари в дюшека, и това пречи на развитието на икономиката.Но как да обвиняваш хората , че се застраховат с пари в дюшека , след историята на тази страна включваща и урагана преминал през икономикатa нa страната в края на миналия и началото на този милениум, и достигнал до тоталната икономическа разруха на 2001г.Само да спомена че и тук на власт се сменят от леви до десни политици и  икономисти.От левите популисти Кирхнер и Фернандес през Макри който е нещо като неолиберал до сегашния либертариянец Милей, от либерализация и приватизация до различни форми на национализация, от близки връзки с Русия и Китай при Кирхнер и Фернандес , до ревизия и обръщане към САЩ при Милей, от китайска научна база в Патагония при популистите перонисти , до пълна проверка какво се случва  в тази база и имат ли китайската народна армия някакво участие там.Последното след среща на Милей с командващата на „ United states southern command “( съжалявам но не знам как е на български името на това образувание в американската армия ) Генерал Ричардсън в Ушуайа.Това всичко само за сведение , не че уважавания читател не знае , и преосмисляне на нашата „уникалност“ на политическия живот и безпътица.

Голямо отклоление от основната посока и в опит да възстановя курса да спомена че Мендоса ,особено в центъра , е изградена на основата на  успоредни улици , което я прави лесна за разчитане докато някой се опитва да я „разгадае“.Всъщност това което най много ми хареса са широките булеварди , почти изцяло покрити от корони на дървета , създавайки по този начин жадувана сянка в потискащата жега на мендоското лято.Както и в другите големи градове на Аржентина ,така и  в Мендоса има повече малки паркове , но тук има и  един доста голям в западната част на града , като всичките биват препълнени в късните часове на дена , а събота и неделя през целия ден.В действителност едно от малките удоволствия а почти всички тук е да си пият матето на открито.И само да допълня , че не съм видял неподържан парк в Аржентина , напротив всички в които съм бил или видял са привлекателен оазис в бетонната джунгла на БА( например ) а в случая на Мендоса , укритие от угнетяващата жега.

Огромно удоволствие бе за мен да бъде и в двата града , Кордоба и Мендоса , но Валпараисо ме чака.