Нещо като пътепис за Аржентина

Никога няма да забравя гледката на нощен Буенос Айрес, когато самолетът прелиташе над него, насочвайки се към летището. Целият град, окъпан в светлина, не му се вижда края... (3 милиона е самият град, а с периферните му селища - още 10 милиона). После - първи впечатления по пътя от летището към хотела - широки булеварди, без дупки по тях... (не знам защо, ама това продължава да ми прави впечатление), почти навсякъде, където отида пътищата са без дупки, а при нас сме като след война.

Първия ден ходихме на free tour, групата беше доста голяма, като засякохме още една двойка българи. Стартирахме разходката в близост до "Театро Колон", който всъщност е оперна сцена, има славата на една от 10-те най-добри опери в света, и определено вярвам в това. Там от балкона Евита Перон произнася думите "Не плачи за мен Аржентина". Изключително пищната сграда отваря врати през 1908г., като наскоро е реставрирана и обновена. Построена в италиански стил, с много интересна история: първият й архитект Франческо Тамбурини загива при дуел с любовника на съпругата му (а жена му бива екстрадирана обратно в Италия за наказание), ученикът на Тамбурини - Виторио Меано, продължава строежа, но и той умира няколко години по-късно, а след него - и италианският бизнесмен, които е финансирал проекта, така че в крайна сметка сградата е строена в продължение на 20 години. Само сглобяването на подовата мозайка с разноцветни камъчета от Англия е отнело около 4 години, почти всичко в сградата е донесено от Европа: полилеи, огледала, мрамор за облицовка и т.н. Таваните (покрити с истинско злато), заедно с тежките мебели и искрящите лампиони дават усещане за някаква тържественост. Казаха ни, че на самия таван на централната зала, където е сцената, има много малка и тясна стая, от която човек може да гледа представлението скрит, както и да се качват някакви инструменти или актьори, които да се включват в предствлението (Deus ex machina). Определено препоръчвам да се посети, като е желателно да закупите билети по интернет предварително, за да избегнете чакане на опашки, защото пускат само ограничен брой хора на кръгъл час.

Free tour-ът включваше разглеждане на част от кварталите Ретиро и Реколета. По думите на екскурзоводката, Аржентина е била третата най-богата държава в света, което се случва след обявяването на независимостта й от Испания през 1816 година. Тогава има период на растеж благодарение на чудесния климат и плодородната почва. Вече не дължат данъци на испанската хазна, и всички богатства остават за тях. 1871-ва година градът е засегнат от жълта треска, от която умира близо 50% от населението. За да се спасят, богатите хора напускат квартала, в който са живеели до тогава - Сан Телмо, (тъй като вероятно там е било едно от огнищата на болестта) и се местят в район Реколета близо до тогавашните гробища, където строят наново жилищата си. Днес Сан Телмо е един квартал с прекрасни, макар и вече леко позанемарени красиви сгради в европейски стил, но Реколета и в момента изглежда прекрасно, и като се поразходи човек там малко, разбира защо на Буенос Айрес му казват Париж на Латинска Америка. 

Влязохме да разгледаме известните гробища в Реколета, които се водят една от топ забележителностите на Б.А. Аз нямах големи очаквания от това място, в крайна сметка става дума за гробища. Имаше издигнати всякакви мини мавзолеи с много красиви статуи, орнаменти и прочие. След като пообиколих малко, стигнах до извода, че очевидно богатите хора си мерят парите и след като умрат. Като място си струва да се посети, защото там е погребана и Евита Перон, но определено не е място където бих отишъл втори път.
Минахме също покрай една приказно красива сграда, която е била собственост на много богата аржентинка - Mercedes Castellanos de Anchorena, която имала, както се изрази гид-а "над 150 служителя", които обслужвали сградата ("служители" по времената на робството... да, точно "служители" са били). Сградата освен, че е огромна е и шармантно красива. Единственото нещо което било липсвало на Мерцедес е титла, но тя си я "купува", като прави огромни дарения на католическата църква, строи църква срещу къщата си и папата й дава титла "контеса". Малко неочаквано за мен се оказа, че тази дама е имала и 10 (десет) деца. В момента в сградата се намира Аржентинското министерство на външните работи, но може да се посети, освен ако няма делегация на чуждестранни гости.

 Част на къщата на Mercedes Castellanos de Anchorena Другата част от къщата на Mercedes Църквичка, която Mercedes построява

Освен разходка покрай красиви сгради обиколката включваше и половинчасова образователна тирада относно Фолклендските острови, (които там наричат Малвински) и считат за тяхна изконна територия, окупирана незаконно от Обединеното кралство. Доколкото подразбрах, това не е тема, която обичат да обсъждат публично, и дори могат да реагират агресивно ако човек почне да разпитва за тях и използва наименованието "Фолклендски острови".
Като част от маршрута прекосихме и най-широкия булевард в света - 110м. "Avenida de 9 Julio", кръстен на деня им на независимостта. Преброих по 6 основни платна в посока, допълнително по 3 ленти за "локално" и по две бус-ленти в посока. Общо 22 ленти за движение. Впечатляваща гледка в пиков час.

Колите вляво са локално, а вдясно основно платно

Самият транспорт е прекрасно уреден. Спирки има много начесто, но автобусът спира само, ако си вдигнеш ръката, това го има не само там, но никъде другаде не съм виждал автобусите по една линия да са толкова начесто, в делничен ден не сме чакали повече от 2-3 минути независимо къде отиваме и никога вътре не е било претъпкано с хора. Самите превозни средства са много ярко боядисани, някои са с никелирани лъскави брони и блестящи - почти на границата на кича. 

Спирка нощем на Avenida de 9 de Julio

След като ни приключи tour-a отидохме в музея "Bellas Artes", където срещу символична сума разгледахме картини на Ван Гог, Моне, Роден и много др.
Друга от забележителностите на Буенос Айрес, които почти всички пътеводители препоръчват да се посети, е кафе "Тортони", много политици и известни личности са го посещавали в над 160 годишната му история и съответно има постоянно тълпи от туристи, чакащи на опашка пред него. Цялата тази популярност води и до съответните цени, но отидохме, няма как... там обаче ми предложиха може би най-гадното капучино, което съм пил през живота си! Поне поразгледахме интериора, красиво е, определено, носи собствен дух, но ако ходите там не си поръчвайте капучино, моля! Въобще, ако обичате капучино, не си поръчвайте такова в Аржентина, а вместо това си взимайте cafe con leche, защото капучиното, не знам как, но успяват да го направят доста блудкаво, а под италианско капучино (ако предлагат) имат предвид същата гадост, само че с канела отгоре. Като цяло трудно успявахме да намерим хубаво кафе, техният вкус се различава от европейския и поне в Буенос Айрес, ако ни се допиеше хубаво кафе ходехме в Старбъкс. В интерес на истината една местна верига Cafe Martinez също предлагат не лоши неща.

 Кафе Тортони

В Буенос Айрес има наистина много музеи, включително две ветроходни яхти в Пуерто Мадеро, които са отворени за разглеждане. Разбрах, че има паметник на Васил Левски, но не отидохме до там, защото времето за отиване и връщане беше около 5 часа.

Яхтата - музей

 Моста на жените Бизнес сгради в района на Puerto Madero

Един от големите поводи въобще да отидем в Буенос Айрес беше храната, и по-точно говеждото им месо. Аз не обичам да ям месо, което като го разрежеш и вътре червенее прекалено, но стековете трябва да се поръчват най-много средно изпечени (medium) защото иначе ако са добре изпечени стават сухи. Навсякъде където ядохме те пристигаха по-скоро клонящи към полусурови отвътре, но въпреки това страшно много ми харесаха. За жалост не успях да придобия по-общ поглед върху аржентинската кухня, тъй като гледахме да се наситим на хубавото говеждо месо. Нещо, което ми направи впечатление, е че на нито едно място, където сме сядали да се храним в и трите страни, които посетихме, нямаше солници на масата. Сол ти носят само при изрично поискване, като в едно от заведенията ни дадоха буркана, който готвача си ползва в кухнята. Смятам, че това е страхотна идея, защото хората са склонни да пресоляват. Това, което не съм очаквал е, че в континента, от който са дошли доматите в Европа, няма да ям вкусни истински домати. Парадоксално но в края на лятото там, доматите, които опитахме, бяха доволно "пластмасови". Разпитахме един шофьор на uber в Уругвай, и той ни каза, че хубавите домати виреели по - на север, примерно в Бразилия. Въобще салатите не са им сила, поднасят ги неовкусени (подобно на Турция) и останах с впечатлението, че липсва каквото и да е разнообразие. Това, с което си напълних душата обаче, бяха страхотните манго плодове, с които закусвахме почти всяка сутрин. Едно добре узряло манго за мен е най-хубавият плод на света.

 Една малка наслада

Посетихме и квартала La Boca, с шарените къщи, прекалено туристическо ми беше. Не обичам подобни места, твърде много туристи, блъсканица, сувенири и снимки с „танго танцьори“. Можех и с „Марадона на младини“ да се снимам, (някакъв мъж много успешно го бяха дегизирали), но реших да пропусна. 

 La Boca, началото на Caminito (пак в La Boca, където има толкова туристи, че почти не може да се направи снимка без тях)
Друга атракция, предназначена по-скоро пак за туристите, е пазарът, който отварят по уличките на Сан Телмо в неделя, там, за разлика от китайските магнити, които продават в La Boca, могат да се намерят ръчно изработени сувенири, бижута, дрехи, картини и други далеч по-полезни, и по-приятни за окото неща.

Едно от нещата, които посетихме извън Б.А. беше „Гаучо шоу“, с включен транспорт от хотела, яздене на коне, обяд, музикална програма, показване на дресировка на коне и умения на гаучосите, всичко това в ранчо, нейде в провинцията. Ранчото беше красиво направено, но чисто туристическа история, конете бяха пълни кранти, (така че и 80 годишни баби да се качват на тях и да няма опасност конят да ги хвърли). Приготвянето на храната беше красиво като атракция на една огромна скара, но всъщност надениците бяха доста мазни, телешкото жилавко, а пилето хммм пиле… поне виното беше прилично. Музикалната програма беше ок, но като цяло не препоръчвам да ходите да си губите цял ден за "Гаучо шоу“.

Estancia Santa SuzanaEstancia Santa Suzana Малко барбекю в estancia Santa Suzana

Това, което препоръчвам обаче, е да се видят професионални танго танцьори, все пак аржентинците твърдят, че тангото е възникнало точно при тях (в Уругвай не са много съгласни). Има доста места, където организират такива представления, които пак включват храна, като според мен, танцьорите са много добри навсякъде, разликите са в местоположението на залата и евентуално качеството на храната. Ние посетихме "Катуло Танго", където танцьорите бяха много добри, храната беше ок, а цената приемлива. Интересно ми беше да разбера, че този танц първоначално се е танцувал само от мъже, при все всичките му страстни прегръдки и преплитане на крака, жени се включват на доста по-късен етап, като първите, които започват да танцуват, са представителките на най-древната професия. Твърди се, че оттам идва предизвикателното облекло, с което обикновено танцуват дамите. Дамите с по-висок статут в Аржентина се приобщават към тангото години по-късно, след като то завладява Париж. И най-вече заради факта, че танцът става много популярен в Париж, където са танцували смесени двойки, а този град си е бил модел на подражание през онези години. В днешно време са популярни т.нар. "Милонга" места, където хората се събират късно вечер да танцуват срещу символична сума. Не посетихме милонга, тъй като повечето отваряха в 1 през нощта, а и защото притежавам грацията на чувал с картофи и танците не са от нещата, които ми се отдават лесно. 
Не знам дали ви направи впечатление часа на отваряне на милонгата - 1ч през нощта. Хората там са нощни птици определено. Повечето ресторанти работят на обяд за няколко часа, след което отварят в 8 вечерта, като в 8:00 има само разни заблудени туристи (като нас) и когато обикновено си тръгвахме към 9:30 заведенията продължаваха да се пълнят и тепърва да идват хора, при това с малки деца. Всичко това гореспоменато автоматично води и до това че сутрин преди 10ч почти нищо не работи (без кафетата, разбира се), но банки, музеи, пощенския клон наблизо - не.

Забележителност, която препоръчвам с две ръце, са водопадите Игуасу. Почти навсякъде четох, че трябват два дни да се разгледат, но като се замисли човек, в крайна сметка става дума за водопад. Отиваш, гледаш, ахкаш-охкаш, ама да губиш два дена за това нещо ми се струваше прекалено за малкото дни, с които разполагахме. Затова пробвахме и успяхме напълно успешно да го разгледаме за ден. Ранен сутрешен полет на отиване, късен за връщане, кола под наем (общественият транспорт не е удобен!), малко по-динамично по пътеките до водопадите и накрая дори имахме време да вечеряме в намиращия се на около 30 км близък град. Водопадите (275 на брой) са страхотни, думите и снимките могат да пресъздадат само частица от усещането. Естествено, пълно е с туристи, но все пак говорим за втория по големина водопад в света след Виктория в Южна Африка. Задължително е посещението на най-големия водопад "Гърлото на дявола", като освен него има и две пътеки (горна и долна), които обикалят покрай по-малките водопади. Ние минахме и по двете, като според нас само долната си заслужава да се види. Обиколката на пътеките я дават за 2 часа, но реално се прави спокойно за 1час с по-бодро темпо по самата пътека и достатъчно време за съзерцаване и снимки на самите водопади. Времето за основния водопад (Дяволското гърло) зависи от влакчето, с което се стига до него. По пътеките се виждат доста малки маймунки и "коати", които приличат на големи любопитни и лакоми котки, но навсякъде има предупредителни табели, че хапят и драскат! Имат много пухкава козина 😄

 част от водопадите на Игуасу Малко коати 🙂

Като кратко обобщение: Аржентина си струва дългия полет, малко ме хвана яд, че не удължихме престоя си там за сметка на този в Уругвай, за да имаме възможност да отидем за ден/два до Патагония, както и до винарския регион Мендоса, където правят най-хубавите аржентински вина, но така си оставяме причина някой хубав ден пак да се върнем в тази прекрасна страна!

Полезна информация:
Настаняването е желателно да е в някой от следните квартали - Ретиро, Реколета, Палермо и района на Пуерто Мадеро. На всички останали места ходенето нощем по улиците не е препоръчително, Буенос Айрес денем е претъпкан с полиция и частна охрана (предполагам не случайно). За жалост аз бях наел хотел в Сан Телмо, където вечер (след 9ч) улиците са абсолютно безлюдни, като в призрачен град. Но кварталът иначе е много красив. Плащането на хотел е препоръчително да го направите с карта, защото така спестявате ддс.
От летището до популярните квартали има няколко начина да се стигне. Има градски транспорт - линия 8, която обаче до хотела ни в Сан Телмо показваше, че са 95! спирки и обща продължителност на пътуването 3ч и 15 мин, това вероятно би струвало доста скромна сума, но каква точно така и не разбрах. Има възможност с една компания Tienda Leon, които имат големи автобуси с място за багаж и возят директно до Пуерто Мадеро. 
Другите варианти са такси, с което имаш по-голяма вероятност да те измамят отколкото на Софийското летище. Четвърти вариант е Uber, но четох, че не можеш да ги извикаш точно на терминала, тъй като и към момента Uber не е легален в Буенос Айрес. Поради тая причина трябва да ги повикаш на някакво място по-далеч. И тъй като беше тъмно, а ние с доста багаж, се спрях на най-препоръчвания вариант - "ремис" - плащаш фиксирана сума и те закарват с кола с климатик, с много възпитан и културен, облечен с костюм, шофьор. 
Пари могат да се обменят по няколко начина: Да купите от България (курсът не е идеален, но е хубаво да се снабдите с малко песо, за да може поне вода да си купите). Там на място пари в банка се обменят само и единствено от Banco de La Nacion Argentina и, както се оказа, не във всичките клонове. Има обменни бюра, но те са доста нарядко, предимно в квартал Retiro. Последният, непрепоръчителен начин, е на улица Флорида, има младежи, които подвикват "cambio, cambio" периодично, и които могат да ви припомнят за годините на Магура с тогавашните чейнчаджии, знам хора, които са ползвали такива услуги от улицата, но лично за мен това не е добър избор. Като цяло вече на доста места се приемат карти, като дори улични търговци видях с пос терминали, но също има места, където приемат само в брой. 
Не може да разчитате на банкомати извън работно време, тъй като не видях нито един банкомат разположен на улицата, всички са вътре в офисите на банките и няма достъп в неработно време.

Транспорт с автобус: Масовия транспорт в Б. А. е толкова добре уреден, че ние можем само да завиждаме. Метрото е както навсякъде. В автобусите винаги се влиза само през предна врата и шофьора маркира за всеки пътник поотделно тарифата (която е различна в зависимост от мястото където отиваш) и самото плащане става с предварително заредена електронна карта "Sube". Карти се зареждат на станциите на метрото или навсякъде, където има "Sube" знак. Същите карти се използват за плащане в метрото, както и за влака до Тигре – малко селище на час път от Б.А.
Uber, въпреки че официално не е легален, се ползва масово, и е най-добрия начин за транспорт вечер.

Препоръчани ресторанти:
„Parrilla Don Julio“ – страхотен ресторант за асадо с великолепно обслужване. Поръчвайте си само месо (ojo de bife – рибай стек, телешките ребра,...), не си губете времето със салати и без това не им се отдават. Задължителна резервация, може и в интернет:http://www.parrilladonjulio.com/ 
“Gran Parrilla della Plata” – открихме го случайно докато се разхождахме гладни из Сан Телмо, също чудесна храна с някои дребни забележки към обслужването; единственият ресторант, който посетихме два пъти в Латинска Америка. Отношението цена/качество е много добро. Освен телешкия стек препоръчвам „Provoleta con Jamón, Tomate y Albahaca“ – запечено сирене с шунка, домати и босилек – размазващо вкусно! На обяд е винаги пълен.

Provoleta con Jamón, Tomate y Albahaca