ТРИ ДЕНА В ЕЛ ЧАЛТЕН

                                       ТРИ ДЕНА В ЕЛ ЧАЛТЕН

Пътешествието ни в Патагония продължи в малкото ,планинско градче Ел Чалтен.
Тук бяхме наели къщички,в които могат да се настанят пет човека , носеха името Cabañas Cerro Torre и бяха до автогарата,та не се наложи да вземаме таксита.

Този пътепис ще е малко по-различен от пътеписите,които написах през последната седмица. Различен,защото тук няма да намерите описани цени на входни такси,няма използване на транспорти,няма увеселителни влакчета или развлекателни корабчета.

Тук,в тази част на Националният парк Лос Гласиарес (Los Glaciares),няма входна такса,придвижването се извършва на собствен ход,но има страхотни гледки ,от различни наблюдателни площадки,които местните наричат с различни имена(например 
„El Mirador De Los Condores”,от които се разкриват приказни пейзажи ,а има и трекчета,които ни водят до различни по цвят,големина и форма лагуни и върхове. За да се налюбува на тези красоти драгия турист ,обаче, ще трябва да се поозори.Именно затова този пътепис го започвам малко по-описателно и  по начина, по който пишат повечето хора,които не са професионални писатели-много ми  се ще да опиша нещо по някакъв супер як начин,ама хич не ми се получава. 

Ще спра вниманието ви на нашите трекове ,които бяха с изходна точка Ел Чалтън.

Сутринта тръгнахме рано от  Ел Калафате,заехме позиции на седалките ,които бяха най-отпред на двуетажния автобус и си приготвихме телефоните и камерите за снимки.
Разстоянието между двете градчета е около два часа и половина – три.Пейзажът беше еднотипен,каменист,без населени места.Навсякъде пътя е ограден с електронни пастири,заради многобройните лами, нанду ,овце и крави,някои от които бяха намерили пролуки и бяха излезли на свобода. В тези участъци има многобройни пътни знаци ,предупреждаващи за животни на  пътя. Виждахме само животните,самите сгради или къщи на огромните ранча не видяхме нито веднъж-мащабите са наистина големи.
Пристигайки в Ел Чалтън  с автобус, всеки турист бива запознат накратко с маршрутите ,които са в пределите на тази част на парка Лос Глесиарес.Автобуса спира до туристически информационен център,малко преди да влезе в града. На входа служителите питат всеки турист: English or Spanish ? и веднага ни разпределяха в две зали- испаноговорящи и английскоговорящи.Веднага се заемаха да ни обяснят основните маршрута и ни връчваха по една карта,с пожелание за приятно изкарване.
  
Още когато ни посрещнаха в туристическия информационен център ни казаха,че сме страхотни късметлии заради прекрасното време ,което се очаквало следващите два дена.И наистина времето ни беше ясно,без облаче и без досадния вятър,който е така типичен за тази част на света.
Слязохме на автогарата,специален служител ни даде пътна карта на Ел Чалтен,упъти ни до нашите къщички,а през цялото време върховете се извисяваха над нас и ни предизвикваха още на момента да и покорим. 
Настанихме се в къщичките,обухме туристическите обувки,взехме си щеките(който си ги беше забравил като мен не взе нищо) и решихме да направим малко трекче за разгрявка до един водопад. Преди разходката  се отбихме в „най-сладкото „ресторантче в Ел Чалтен,в което освен вкусната  храна, предлагана от” най-сладките” млади хора, ни обмениха на бърза ръка и парички.Хапнахме сладко,сладко,пихме по чаша червено винце от сорта„малбек” и поехме по нашите пътеки.
Този приятен поход е идеален като за първи контакт с естествената среда около Ел Чалтен.Пътеката започва в Ел Чалтен, в края на улица Сан Мартин, по същата пътека ,която води към Laguna De los Tres,само че ние поехме по пътеката вдясно.

За кратко време пътеката се изкачва и веднага след това се спуска, и стигаме до Lago del Desierto (Провинциален път 41,който е много ,много прашен).
Маршрутът е лек, пресича ниската гора на Ñires, а водопадчето супер мъничко(три дена преди това бяхме на водопадите Игуасу),така че не ни направи кой знае какво впечатление,но пък имаше доста хора ,които съзерцаваха природата или просто си релаксираха.Водопадът се нарича  Chorrillo del Salto,по пътя имаше добри гледки към притоците на реката De las Vueltas
.Не ни бяха достатъчни тези 6-7 км на тоя трек и решихме да прекосим реката и да отидем да се насладим на гледките,които се откриваха към връх Фиц Рой,който щеше да бъде нашата цел в утрешния ден.
Поехме по пътеката,която щеше да ни заведе до al mirador „Los Cóndores’’.Тази пътека започва от Ел Чалтен,в близост до посетителския център ,за който споменах по-горе,пресича река Fitz Roy ,минава през една малка порта и половинчасово изкачване води до mirador „Los Cóndores’’.Тя е сравнително нова ,от 2004 г.,маркирана е много добре и няма опасност туристите да се изгубят.
Както подсказва името от тази точка може да се наблюдава полета на кондорите ,които летят около планината и долината на река Фиц Рой. Освен това отвесните стени на планинските върхове са пред нас и ни карат да мечтаем … 
Има още едно място за наблюдение по тоя трек,минава се в дясно от пътеката към mirador „Los Cóndores’’. Нарича се el mirador „Las Águilas” и от там се открива гледка към езерото Viedma на юг,планината Huemul на запад и възвишението Pirámide на изток.
След като поснимахме залеза бавничко се прибрахме  в нашите къщички за заслужена почивка .
Следващият ден беше нашия голям ден ,който бяхме определили за среща от близо с предизвикателния Фиц Рой.

Тръгнахме към 08:30 сутринта .Докато стигнем до пътеката , минахме през целия град,по цялата улица Сан Мартин,което беше около 1,5 км. Поехме по самата пътека като в началото започва с леко изкачване,което е продължава около 1 км. В края на това изкачване има mirador към река De las Vueltas. Поспряхме за няколко снимки и продължихме нагоре. Пътеката е почти равна от 2-рия до към 8-мия километър.Много е приятно,особено когато за пръв път стигаме до мястото,откъдето се вижда извисяващата се скала на Фиц Рой.
По пътя ,който минаваше из горички,кротко си пасяха еленчета и сърни,прелитаха  шарени птички,които бяха супер любопитни ,поточетата весело си ромоляха …
След около 4 часа от началото на похода стигнахме до базовия лагер Poincenot Base Camp(това е най-популярния лагер в Националния парк), а след като пресякохме река Blanco,стигнахме и до друг  базов лагер ,който е само за алпинисти. От тук пътеката се изкачва стръмно нагоре, приблизително 450-500 метра до Laguna de los Tres. В началото на това последно изкачване,което е около 1,5 км и е с описаната денивелация,има табела,която предупреждава,че  само хора в много добра физическа форма би трябвало да продължат нагоре. По количеството туристи ,които бяха по целия маршрут ,включително и по тази последна отсечка,физическата форма на всички трябва да е била отлична!! Пътеката завършва на билото на една морена ,принадлежаща на ледника De los Tres (огромна формация във формата на арка, която в момента съдържа лагуната, образувана при оттеглянето на ледника,поради затоплянето на климата ). Гледката към лагуната и ледника Де лос Трес е изключително впечатляваща . Това е и най-близката гледка към гранитната стена на Фиц Рой и околните върхове.Наистина си заслужаваше усилията ,които положихме ,а те в последния километър и половина бяха наистина неимоверни,но пък цялата група(ние бяхме 9 човека) ,успя да се изкачи до тази прекрасна лагуна.
В началото на трека срещахме хора,които се връщаха вече от върха-това са  туристи,които се бяха качили преди изгрев слънце и бяха станали свидетели на изключителния момент, когато хълмовете са обагрени в червено от първите лъчи на изгряващото слънце.
Ако се спуснете от морената по една пътечка, от лявата страна на пътеката,по която се бяхме качихме ,ще откриете скритото езеро Laguna Sucia и неговите „висящи”  ледници. 
След като си взехме довиждане с лагуната ,с околните върхове,с ледниците, с пеперудите,с големите птици,които кръжаха над нас ,започна и нашето безкрайно спускане по обратния път към градчето. Бяхме супер каталясали ,бързахме да се приберем и толкова бързахме,че никой не поглеждаше към горкия ,самотен връх Фиц Рой,който само преди няколко часа предизвикваше умиление,респект и вдъхновение в нас. Странно нещо сме ние хората ! 
Целият трек ни отне около 12 часа, а когато стигнахме  до началната точка,от коята бяхме тръгнали ,това вече беше неописуем момент на радост и кеф,че тоя ден сме  издържали тоя 30 км трек  ,с тази денивелация.
Открихме един прекрасен ресторант,в който вечеряхме и се прибрахме в къщичките за нощувка ,защото на другия ден ни очакваше трека до Laguna Torre

От El Chaltén има две главни пътеки до Laguna Torre: и двете пътеки се сливат само след 5 минути пеша. Пътеката навлиза в долината на река Фиц Рой и следва по нейното протежение. Само на 15 минути пеша ще достигнете до първата естествена площадка, разположена в ждрелото на река Фиц Рой, която предлага впечатляваща панорамна гледка към Cerro Solo, планинската верига Adela, Cerro Torre и връх Fitz Roy. Отвъд каньона на реката се намира водопадът Margarita. Накрая пътеката пресича базовия лагер De Agostini, където ,ако сте с палатка ,може да пренощувате .От там може да достигнете Laguna Torre или да продължите нагоре още около два километра ,за да достигнете до мястото Maestri.
Езерото Torre впечатлява с айсбергите,които се откъсват от ледника Grande и които се струпват по бреговете му. Снимките,които стават най-добри са сутрин,но за целта трябва да се нощува в базовия лагер De Agostini.През останалата част на деня  водата не е толкова тюркоазена,а „иглите” нямат този ореол от слънчева светлина около себе си.
След тоя поход си взехме автобус,с който щяхме да се върнем в Ел Калафате .там щяхме да преспим и да потеглим рано сутринта към Пуерто Наталес и Чили .

С няколко думи искам да обобщя престоя ни в Ел Чалтен:
Когато попаднете в този район и се потопите в непокътнатата природа, отворете всичките си сетива! Вървете по пътеки през вълшебна гора и спирайте на всяко място,от което се откриват уникално красиви гледки .Поспрете,отворете си очите,вдишвайте дълбоко и се наслаждавайте на планини и ледници, които,уверена съм, никога няма да забравите. Тялото Ви ще се зареди с енергията на чистия ,планински въздух.

You are in El Chaltén, where your spirit is renewed forever !!!