Пещерите Перуасу (Cavernas de Peruaçú)

Малко е странно да пиша пътепис за тези пещери, все едно да пиша пътепис за пещерата Леденика, ама гледам, че Бразилия не фигурира често в пътеписите, а и да си сложа снимките някъде... Хареса ми формата на Домосед с южноафриканските дневници, само че аз не пътувам чак толкова, а и нищо чак толкова интересно не се случва, та да си заслужава писането.

Тези пещери ги видях в един вестник и ме впечатлиха много, и понеже ми бяха на път (плюс-минус 200 км какво са в Бразилия), та реших да ги видя. Намират се в национален парк Cavernas de Peruaçu в северната част на Minas Gerais, общо взето много трудно някой чужденец би се завъртял в тоя район. Парка е създаден през 1999г, а е отворен за посещение в 2014, и беше изненада за мен, след като съм обиколил толкова места в Минас. Освен това тази година ще кандидатства а Юнеско в категория едновременно природа и култура, каквито има трийсетина обекта от общо хиляди по света, та не е какво да е. Освен пещерите има огромно количество скални рисунки отпреди 10000 до 3500 години, и археологически останки (скелети, огнища, зидани силози за храна).

Парка се състои от няколко десетки пещери, като отворени за посещение са 8. Не са благоустроени, ходи се с каски, челници и лампи, или само с каски за голямата пещера Janelao, която е естествено осветена. Достъпа не е много прост, изисква се предварителна регистрация в сайта на парка и задължително гид (след като се уговорите с гида може той да направи регистрацията). Освен това бройката посетители се контролира, така че е трудно да се намерят места в последния момент или примерно за уикенда по време на ваканция. За нас остана един петък, уж щяхме да ходим с роднините, но те пък не можеха точно този ден, и отидохме само с жената и децата. Една група е максимум 8 човека, за повече трябва още един гид. Цената е към 150 реала за първата пещера и по 40 за следваща, при добра организация и сравнително добра форма може да се видят 5-6 пещери в един ден. Аз мислех да отметнем две, ама децата стачкуваха след първата и се отказахме от пещерата с многото рисунки (Lapa dos Desenhos). За съжаление не може да остават хора без гид, т.е не може аз да видя пещерата, а децата и жената да останат в посетителския център, без да сме осигурили още един гид предварително. Всичко това е доста голямо неудобство, но пък създава впечатлението, че института, който стопанисва парка (Instituto Chico Mendes) се грижи за природата и да даде поминък на местните без да се набляга на масовостта и това ми хареса. В момента не се предлага храна, така че трябва да си носите (или да се уговорите с гида срещу допълнително заплащане да осигури). Има планове да отворят ресторантче в центъра за посетители.

Ние видяхме само пещерата Janelão, която е огромна и много впечатляваща поне за мен. В нея тече река Перуасу, и тавана е пропаднал на 4 места, тоест влиза дневна светлина и може да се разглежда без осветление. Освен реката, вътре има малки горички, и дори пясъчен плаж. Видяхме пресни следи от мравояд и изоставено гнездо на колибри. Има огромни пещерни формации, само висящи (сталактити), защото пода е зает от реката. Тавана е висок 110 метра, т.е. вътре може да се вмести Статуята на свободата. В последната зала се намира най-големия сталактит в света "Кракът на балерината" - 28 метра, но не впечатлява с размерите си, защото се намира на 110 метра височина и се губи...

На входа има стена със скални рисунки в три стила (датирани от 10 000 до 3500 години преди нас). Има червени, жълти, черни и бели фигурки, най-старите са рисувани с пръсти, а най-новите с тънки четчици и дори разказват истории (на снимката не се вижда, но примерно има раждане с едно малко човече излизащо от голямо, хора на лов и подобни).

Входа е доста голям, виждат се дърветата под първия прозорец

Втория прозорец с форма на сърце

Реката се пресича по мостчета или наредени камъни. Сега е сухия период и горе дърветата са без листа, но долу при реката са си зелени.

Ще срещнете и други групи, но пещерата е толкова голяма, че не изглежда претъпкано, общо взето освен вас ще видите само още най-много една група в даден момент.

Скално образувание Червените гъби

Виждат се хората в далечината, за да се разберат размерите

пясъчният плаж, който в момента не е огрян от слънцето

последния прозорец (тук вляво е Кракът на балерината, но не съм снимал добре и е тъмен, а и мащаба не личи на снимката)

Посешението трае към 2 часа, но може и по-малко, ако не сте с малки деца и не се мотаете...

Плана беше да се спи в близкото градче Itacarambi  на река Сао Франсиско (много важна за региона река с размера на Дунава и много легенди, свързани с нея), но тъй като свършихме по-рано, решихме да се връщаме, за да отметнем малко път (общо около 8 часа до Бело Оризонте с кола). 

По пътя гледахме лунното затъмнение