Рио де Жанейро, Бразилия

РИО ДЕ ЖАНЕЙРО,  БРАЗИЛИЯ

След 2 часа летене с авиокомпания Латам от граничното градче Foz do Iguacu пристигнахме във великолепния колоритен град в Бразилия - Рио де Жанейро.

На летището ни посрещна местният екскурзовод Бруно, много енергичен и обаятелен младеж. Говореше ни на английски език, тъй като на португалски едва ли някой от групата щеше да го разбере.

Преди да се качим на автобуса, имахме следното предупреждение от нашия гид:

„Да не се носят никакви бижута, часовници и други ценности извън хотела! Не се обличайте със скъпи, привличащи вниманието дрехи! Ако имате пръстени и други бижута по вас, които не могат да се свалят, да се облепят с лейкопласт, за да не се виждат! Паспорти и други ценности да се оставят в сейфовете в хотела. Излизайте с копие от паспорта и с малко пари, колкото са необходими за деня.“

Тези предупреждения ги има и в интернет при почти всички екскурзии до Бразилия.

Въпреки, че бразилската икономика е най-развита в Южна Америка, за съжаление престъпността е много голяма и особено кражбите са нещо обичайно.

Но преди да продължа, бих искала да кажа няколко изречения за тази слънчева южноамериканска страна и за втория по големина град в Бразилия - Рио де Жанейро с население 6.211 милиона души (2022 г.).  Първият е Сао Паоло с население над 12.4 милиона.

Бразилия е открита на 22.04.1500 г. от португалския мореплавател и изследовател Педро Кабрал и става португалска колония до 07.09.1822 г., когато получава своята независимост. След получаване на независимостта си, става империя начело с представител на португалската кралска династия  Браганса, а от 15.11.1889 г. е федерална президентска република с 26 щата и 1 федерален окръг. По площ е на пето място в света, а по брутен вътрешен продукт е на седмо място в света. Името й произлиза от бразилското дърво, от което се произвежда червен оцветител за платове. Бразилия е най-голямата страна по площ и население в Южна Америка (210 милиона - 2017 г.).  Малко над половината от населението е от бялата раса, от европейски произход (Португалия, Италия, Испания, Германия и др.). Коренното население (индианци) са само 0.4 %. Останалото население, близо половината е от африкански произход (чернокожи и смесени), тъй като са докарани за роби от Африка, главно от Ангола, за да работят на кафените и тръстиковите плантации.

Бразилия е известна в света с кафето, захарната тръстика, екологично чиста храна, музиката и танца самба и разбира се футбола. Известни бразилски футболисти са Пеле, Зико, Ромарио, Роналдо и др. Преобладаваща религия е католическата.

Рио де Жанейро е основан през 1565 г. от португалеца Ещасио де Са, близо до хълма „Захарната глава“, в югоизточна Бразилия. Бил е столица на Бразилия от1764 до 1960 г. Името на града Rio de Janeiro означава Януарска река.

Настанихме се в хотел Windsor Plaza Copacabana, хубав хотел, недалеч от прословутия плаж Копакабана. Наблизо има МОЛ и няколко търговски улички с много магазини. Разхождайки се по тези улици се наложи да поглеждаме от време на време къде стъпваме, за да не се спънем в легнали на тротоара хора, привидно заспали, завити с одеяла. Чудехме се, няма ли приюти за тези бездомници. Щом през деня спят, какво ли правят през нощта? Ами ако се спънем в тях, какво следва? Май си е доста опасно да се разхождаш нощем сам по улиците на Рио.  Оставихме си багажа в хотела, обменихме валута в най-близкото чейндж бюро и се разходихме по крайбрежния булевард Авенида Атлантика, до плажа Копакабана. Огромен плаж, дълъг над 4 км, широк, със ситен бял пясък, свободен, достъпен за всеки. Плаж за народа, бих казала. Чадъри и шезлонги няма, но ако си ги поръчаш на определените места, ти ги доставят срещу заплащане. Водата на океана е още студена през октомври, но макар и малко на брой не липсваха смелчаци да влизат в океана, а ние само си топнахме краката. Единствено Жоро от Варна влезе да плува. Жена му обаче беше по-предпазлива и не го последва. Остана с нас, като наблюдател.

Има доста заведения и магазинчета до плажа. Предлагат различни напитки, коктейли и храна, кокосови орехи със сламка. Улични търговци бяха изложили кърпи, хавлии, тениски, сувенири и други стоки на края на плажа или на тротоара. Цените им са по-ниски, в сравнение с тези по магазините. Тротоарът е с черно-бели плочки, изобразяващи вълнички, което го различава от другите два известни плажа Ипанема и Леблон.

На другия ден сутринта започна нашият сити тур с малък автобус. Най-напред минахме през гората Тижука (Tijuca), най-голямата гора в света в градски условия. Този национален парк е създаден през 1961 г. с площ над 3000 хектара. Има много забележителности, като най-известна е внушителната статуя на Христос Спасителя (Cristo Redentor) с разперени ръце, символ на града. Тази статуя e построена в периода от 1922 г. до 1931 г. на върха на хълма Корковадо (висок до 710 m), от стоманобетон и е облицована със стеатит (талкохлорит), устойчив на външни въздействия. Висока е 30 метра и  около 9 метра  пиедестал. Размахът на ръцете e 28 м. Тежи 635 тона. Статуята е финансирана от бразилци, но е проектирана от французи. Резултатът е  зашеметяващ. Тържествено е открита на 12.10.1931 г., в чест на 100-годишнината от независимостта на Бразилия. Купихме си сувенири и си направихме снимки от различните тераси, въпреки многобройните туристи от цял свят. Привлича над 2 милиона туристи годишно. При хубаво време се вижда голяма част от града, крайбрежни ивици и островчета в океана.

На връщане видяхме от високото така наречените фавели. Това са неформални бедняшки селища на хълмове, изградени от подръчни материали. Гъсто заселен квартал без нормални условия за живот. Отсъства градска инфраструктура. Казват, че има голяма престъпност. Автор е арх. Ян Кудличка. Снимахме най-голямата фавела в Рио де Жанейро - Росиня.

Разходихме се в бохемския квартал Санта Тереза, известен със своята красива архитектура и богата история. Това е един от старите квартали на града на хълм с красива гледка към центъра. Тук има множество музеи, галерии, барове и ресторанти.

Насладихме се и на прочутото колоритно стълбище Селарон (Escadaria Selaron) в квартал Лапа, с 250 стъпала, покрити с уникални керамични плочки от цял свят, над 2000 плочки от различни страни, дори и от България. Това стълбище е изградено по проект на чилийския художник Хорхе Селарон, който е събирал плочките в продължение на 23 години и го нарича „моята почит към бразилския народ“.

Друга атракция на Рио де Жанейро е футболния стадион Маракана, който се вижда от хълма Корковадо. Намира се на едноименния квартал Маракана, като първоначално е бил с капацитет до 210000 места, т.е. най-големия в света, но след реконструкцията  през 2014 г. е с 78838 места, което го прави най-голям в Южна Америка и втори в света. Откриването е през 1950 г. за световното първенство по футбол, но се използва и за концерти и други спортни и развлекателни събития.

Посетихме още едно уникално място в центъра на града, привличащо голям брой туристи. Това е католическата катедрала  на Рио де Жанейро „Свети Себастиан“ с капацитет до 20000 души, посветена на патрона на града св.Себастиан. Открита е през 1976 г. Впечатляваща е интересната архитектура в модернистичен стил, не приличаща на другите катедрали. Има формата на пресечен конус с височина 96 метра, с 4 витражи, които достигат над 61 метра от пода до тавана и през деня пропускат слънчева светлина в различни цветове. Главната врата се състои от 48 бронзови табелки с барелефи на теми, свързани с вярата. На тавана има огромен кръст с разпнатия Исус. Архитект е бразилеца Едгар де Оливейра да Фонсека. До катедралата има музей на религиозното изкуство.

Възхитихме се и на Общинския театър в центъра на града, построен в началото на ХХ-ти век и открит през 1909 г., който е много красив с архитектурното си великолепие, белите си колони, синьо-зеления си купол с блестящи орнаменти и златни орли. Това е една от най-красивите сгради в центъра на Рио де Жанейро.

Обядвахме в интересен ресторант (Kilograma Ipanema Restaurant), където си избираш храна и се плаща на грамаж. Цените са приемливи. Накрая се завършва с кафе и течен шоколад, които са бонус от заведението.

Нощувахме в същия хотел Windsor Plaza Copacabana, а на следващия ден, след богата закуска в хотела, посетихме популярната туристическа атракция хълма Sugar Loaf (Захарната глава или Захарната буца). Пътувахме с малък автобус и след това с прочутия кабинков лифт, пуснат в действие още през 1912 г., но по-късно е модернизиран. Лифтът се движи на всеки 20 минути. Захарната глава или буца  е заоблен връх от вулканичен произход, висок 396 метра в устието на залива Гуанабара на полуостров, врязващ се в Атлантическия океан. При хубаво време се разкриват изумителни панорамни  гледки от върха. Направихме чудесни снимки.

На връщане с автобуса, част от групата решихме да слезем и да обиколим пеша плажовете Ипанема и Копакабана и след това да се приберем в хотела. А другата част от групата се прибра с автобуса в хотела, за да се подготвят за посещението в града на Самбата (Samba City).

Плажовете Леблон и Ипанема са смятани за най-престижни, а Копакабана е най-известния в света, но както вече казах е по-народен, за по-бедните бразилци и туристи.

Първо минахме покрай плажа Ипанема. Хубав, чист и широк, със ситен бял пясък, със заведения, магазинчета, сполучлива изваяна фигура на музикант с китара, с характерните черно-бели плочки с уникални фигури, различни от вълните на Копакабана. Купихме си тениски и сувенири от уличните търговци. Продължихме към Копакабана. Седнахме в едно крайпътно заведение и изпихме по един коктейл, но не ни впечатли особено. Обогатихме снимковия материал с още снимки и накрая, след дългата разходка се прибрахме изморени в хотела.

Част от групата посети Samba City – градът на Карнавала, където се шият карнавалните костюми и се правят декорите за карнавала. Нашите момичета, облечени в специално ушити прелестни рокли и аксесоари се превърнаха в приказни принцеси. Макар и да не присъствахме на самия карнавал, който се провежда всяка година през февруари или март преди Великденския пост, добихме представа, като разгледахме Самбадрома (Sambodromo), самба школа и ателие за шиене на костюмите. По време на карнавала градът се превръща в магическа сцена на страхотни паради, костюми, музика и танци, привличайки милиони туристи от цял свят. Карнавалът в Рио има своите корени от времето, когато Бразилия е била португалска колония. Тогава са организирали балове с маски и паради, подобни на тези във Венеция и Париж, но по-късно се включват и музикални танцови традиции от африканската музика и ритми. Самба  е бразилски музикален жанр и танцов стил, познат в целия свят като символ на Бразилия и на бразилския карнавал. Парадите се провеждат главно в специално изградена арена Самбадром, с амфитеатрални платформи от двете страни на алеята, където самба школите дефилират и показват своите танцови умения и костюми пред жури и многобройна публика. Самбадромът е проектиран от бразилския архитект Оскар Нимайер за над 90000 зрители със 700 метрова парадна алея и е открит през 1984 г. Карнавалните костюми се създават с голяма любов, като истински произведения на изкуството, използвайки луксозни материали като пера, пайети, изкуствени, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Карнавалът в Рио е най-голямото грандиозно шоу в света, но и съществена част от бразилската култура. Трае 5 дни и се посещава ежедневно от над 2 милиона души. Подготовката за този фантастичен парад  е цяла година. Спомням си като  дете гледах филма „Самба“ и бях толкова силно впечатлена, че все още си го спомням и си падам по латино танците. Нарисувах главната героиня в приказна рокля и тази детска рисунка спечели първи място в една училищна изложба, но за съжаление не я пазя. Изгуби се някъде във времето. Едва сега ми се изясниха някои детайли и си допълних представата за тази невероятна музика и танц.

Нощувката ни бе в същия хотел. След закуска в хотела, имахме свободно време за последно пазаруване и разходка до пазарчето до плажа Копакабана. Вечерта полетяхме до Сао Пауло, а от там до Истанбул и София.

Всяко нещо си има край, така че и нашата екскурзия приключи успешно.

Накрая бих искала да благодаря на сина ми, който ми направи голяма изненада, като ми подари тази страхотна екскурзия за рождения ми ден. Специални благодарности и на нашата млада и прекрасна екскурзоводка Нина Манчева за чудесната организация. Винаги мила, усмихната, позитивна, точна и енергична, тя ни беше не само ръководител  и екскурзовод, но и цветето на групата. И най-вече съм благодарна на Исус, затова, че позволи  и ни помогна да се осъществи тази незабравима екзотична екскурзия, след което ни върна живи и здрави и безпрепятствено вкъщи, в милата ни Родина.

Автор и снимки: инж.Магда Диева