Южна Бразилия и щипка от Аржентина

Здравейте, пътешественици! Време е да ви разкажа как се разви първото ми пътешествие до Южна Америка. В крайна сметка, благодарение на форума на Магеланци, намерих цял един съмишленик - Viktor_ за това пътешествие и още от миналото лято планирахме всичко стъпка по стъпка. Съобразявайки се с цени и време стигнахме до маршрута Лисабон-Сао Пауло през Мадрид с Иберия на 5 април, Сао Пауло-Рио де Жанейро на 6 април късно вечерта, после 3 дни в Рио, на 10 април сутринта, полет до Фос до Игуасу/Foz do Iguaçú да видим бразилската страна на водопадите, на 11 април пресичаме границата да видим аржентинската страна. Виктор остава да спи в Пуерто де Игуасу/Puerto de Iguazú, Аржентина, а аз отскачам да видя Буенос Айрес на бързо и на 12 април вечерта се срещаме на летището да летим до Бело Оризонте или както бразилците казват Белу Оризончи. На 13 април сутринта отиваме с автобус до Оуро Прето, на 14 сутринта се връщаме в Белу Оризончи и се виждаме с известния магеланец neuromencer, опитваме бразилското барбекю и на 15 април сутринта по живо по здраво летим Белу Оризончи-Сао Пауло-Мадрид, където аз съм си вкъщи, а Виктор продължава после за София.

Речено-сторено както се казва.

Това беше първият път, когато организирам пътешествие с друг магеланец, но акцията се оказа абсолютен успех! Конкретно Виктор е много отговорен магеланец и с приятен характер и да се пътува с него е удоволствие, така че ще организираме нещо пак в бъдеще със сигурност!

Идеята беше да се чакаме в Лисабон на летището и да пътуваме само с ръчен багаж. Бяхме се подготвили и двамата според негативните новини за региона, особено аз. Оставих всички кредитни и дебитни карти вкъщи, освен една предплатена, обмених пари в Мадрид с идеята изобщо да не ползвам банкомати в Бразилия, оставих си часовника и дори брачната халка вкъщи, а жена ми уши таен джоб на панталона. Изобщо голяма подготовка.

До Лисабон летях с ТАР, които си меняха часът на излитане поне три пъти, но най-накрая с един час закъснение се добрах до летището в Лисабон. А, Виктор вече беше там с Wizz Air и даже беше успял да си направи тур на Лисабон, Коимбра, Синтра и други ключови португалски забележителности. Намерихме се на гишето на Иберия и си даваме паспортите за check-in. Португалската служителка поиска на Виктор кредитната карта, с която правил резервацията да я видела. Викам си ей сега я втасах, защото аз нищо не носех. За моя радост, на мен не ми поиска кредитна карта, но ми каза, че никакъв луд кон няма на този полет. Ново 20! Попитах как ме търси в системата и се оказа, че ме търси само по фамилия, а не по презиме и фамилия, така че след 10 инфарктни секунди се разбрахме и ме намери. После в Мадрид пристигнахме на 4 терминал в 23.00, а полетът ни до Сао Пауло беше в 23.45. Минахме много бързо паспортна проверка и се оказа, че и двамата с Виктор можем да бягаме добре.

В 23.15 бяхме пред изхода на самолета. Но, такива неща правят едно пътешествие по-интересно. В самолета селекцията от филми беше доволно добра и аз се концентрирах върху филма Злато/Oro, в който се разкзва за испанска експедиця към Елдорадо, за да се подготвя за Латинска Америка. Пристигнахме навреме и минахме границата много бързо. Идеята беше да останем на летището до 8.20 и да чакаме в кафе бара пред таблото на Терминал 2 мой аржентински приятел, Гонсало, който да ни помотае из Сао Пауло. Гонсало е аржентинец, но женен за бразилка и живее до Сао Пауло от няколко години, преводач е и абсолютен полиглот. Цял ден си говорихме за езици и сравнявахме португалския с испанския, българския с руския и сръбския. Изобщо не знам как ни изтърпя Виктор, защото го обърнахме на конференция по лингвистика.  Но, разговорът ни се оказа доста полезен, защото бързо навлязох в местното произношение и практически нямахме езикова бариера при пътешествието. Испанският помага доста. Португалският е много подобен, но в Бразилия особено трябва да се внимава за произношението, защото иначе е трудно да ги разбереш. Примерно забавно се пише divertido, но на испански се чете дивертидо, а на бразилски португалски дживерчидо. Това е все едно да ви кажа Счела счига, песчи харчия вместо Стела, стига, пести хартия или тачи, тачи, виж - пачи вместо тате, тате, виж - пате!  

Тоест, уж се разбира, но ако не се понапрегнеш чуваш само ч-ж-дж-ч-дж-ж дори ако знаеш испански. L в края на думата е U - Brasil, infantil се четат Бразиу, инфанчиу и т.н. В хотелите и някои забележителности говорят английски, но иначе си трябва елементарен португалски или испански на повечето места. Друго интересно е, че португалският има доста по-развита фонетична система от испанския и има звукът Ъ, който трябва да се изговаря, защото иначе се получават интересни недоразумения. Рão de açucar е захарната глава ако се изговори пао джи асукар или пъу джи асукар, но пау джи асукар е съвсем друго, защото пау/пише се pаu/ е кур.  pão de queijo - пъу джи кейжу е кашкавален хляб, но пау джи кейжу е друга работа. 

Но, стига езикознание, баста!

Гонсало ни качи в колата cи и ни заведе първо на местния общински пазар - mercado municipal. Там пробвахме първата си бразилска бира и най-вкусният бразилски сандвич с много шунка и хляб.

Но, иначе още около пазара Сао Пауло ни се стори като тотален цигански табор. Толкова боклуци по улиците около пазара, търкалящи се просяци в картонени кутии, шляещи се мулатчета по потници и шорти, уау! Толкова цигания на едно място ми дойде малко в повече! Дори Гонсало ни каза, че вместо да идем пеш до катедралата е по-добре да се качим пак в колата. Катедралата в центъра с палми отпред е красива поне отвън, интериорът не е нещо особено.

След това видяхме и няколко интересни колониални сгради, качихме се и в сградата Банеспа да видим Сао Пауло от високо, но като цяло и двамата с Виктор останахме в шок, че финансовата столица на Бразилия изглежда като кръстоска между Ню Йорк и Столипиново с преобладаващо участие на махалата и то в самия център на града! Някои полуразрушени сгради като тази

ми напомняха повече за Донецк или Луханск отколкото за финансова столица, а панелките по посока център-летище ни затвърдиха минорното настроение. Но, аз успокоително казах на Виктор, че при всички случаи е добре, че сме дошли за да имаме преки впечатления от страната и въпреки всичко и двамата таяхме надежда, че Рио ще е различен. В полунощ долетяхме в Рио с LATAM и веднага взехме предплатено такси до хотела ни, който беше точно между Ипанема и Ипаима, пардон Копакабана. Настанихме се в час след полунощ и докато затворим очи беше вече 7.30 сутринта на 7 април. Предната нощ не видахме нищо от таксито, така че разчитахме на нашия гид, който бяхме резервирали за ден благодарение на препоръката на Flytraveler - голямо OBRIGADO за което! Луис Да Рин се оказа пич! Дойде точно в 8.30 да ни вземе от хотела и ни поздрави с красив американски акцент на английски език! Оказа се, че е живял в Ню Йорк 8 години, където явно не си е губил времето така че английският му беше безупречен. Съобщи ни, че Пъу джи асукар е затворен до 12 април за ремонтни работи по трасето, но ни увери, че ще ни покаже дори по-яки гледки от съседния град Нитерой, който е точно срещу Рио. Още като излязохме с колата на плажната ивица и преминахме през част от Ипанема и Копакабана разбрах, че Рио няма много общо със Сао Пауло. Пред нас беше красив плаж, с фин пясък, павирана и поддържана алея и ПАЛМИ! Кеф!

Качихме се на Статуята на Христос и пред нас беше още по-невероятна гледка!!! Рио беше в краката ни! Ослепително син залив в обятията на изумрудено зелени хълмове, златни плажове, палми, екзотични птици в небето! Какво повече му трябва на един магеланец?! И двамата с Виктор се съгласихме, че ето за това сме дошли в Бразилия и че ето това е а сидаджи маравильоза/а cidade maravilhosa - прекрасният град!

Този ден го посветихме на природни пейзажи и благодарение на нашия гид Луис останахме във възторг от града.

Гледка от Нитерой - град точно срещу Рио, от другата страна на залива

След статуята на Христос отидохме до фермерски пазар, където пробвахме местни плодове и изобщо манджа на открито. Бразилските плодове са невероятни! Ароматни, сладки и вкусни! Без преувеличение не съм ял такива вкусни ананаси и манго както в Бразилия. След дегустацията купих старфрут както и манго и банани. На Виктор му хареса много екзотичният плод чиримоя, който в Бразилия наричат ачимоя/atemoya/. Всъщност, не знам знам дори как е на български език, но в Испания му казват чиримоя/chirimoya/ и на мен това ми е любимият плод през зимата.

Освен плодовете пробвахме палачинки от тапиока с банани. Супер вкусно!

Както и сок от захарна тръстика! Става бързо и лесно и е доста освежаващ и сладък.

По-късно, когато гидът Луис ни заведеда пробваме традиционна бразилска храна установих, че бразилците имат и отлични салати, както и десерти. Особено голямо количество унищожих т.нар.  бананов сюрприз или на португалски сурпреза джи банана.

Банани, захар, канела, кондензирано мляко и жълтъцъци и отделно разбити белтъци със захар като за целувки и всичко това подредено на слоеве - истинска кулинарна фантастика!

https://www.youtube.com/watch?v=8x0FSWxcaOE

Разбира се веднага пратих на жена ми съобщение да си запише този кулинарен шедьовър.

Колкото до основните ястия не съм съвсем във възторг. Фейжоадата, в която слагат черен боб, наденици и различни меса и всичко това варят на бавен огън е доста вкусна, но към всичко това добавят отделно варен ориз и го ядат без хляб. Аз заместиx ориза с булгур защото ненавиждам варен ориз без подправки.

Е, извинявайте, ама смесването на ориз с черен боб или какъвто и да е боб си е за мен кулинарно извращение. Всеки ден на обяд и вечеря вместо хляб ми предлагаха голяма чиния с ориз, а хляб можех да намеря само на закуска. Но, това е въпрос на вкус, защото Виктор примерно охотно хапваше ориза, докато аз без хляб не мога.  Същата работа с месото, колкото и да се стараят бразилците прехваленото им churrasco или барбекю ту е недоопечено, то жилаво и безвкусно и с нескопосна гарнитура от боб ориз или пържено яйце, без хляб! Царете на скарата си остават за мен аржентинците. И в Игуасу се уверихме отново с Виктор, че е така.

В Нитерой видяхме най-малките маймунки в света и музеят на изкуството построен от Оскар Ниймайер, който ми напомни на излъскана версия на Бузлуджа.

С Луис си поговорихме за история, политика и изобщо живота в Бразилия и в частност в Рио. Той сподели, че в Рио всички искат да живеят близо до плажа и затова фавелите са по хълмовете, а богатите са в скъпи апартаменти до плажната ивица. Но, според него държавното образование, здравеопазване и обществени услуги са просто тотален боклук и затова по-заможните хора използват само частни такива. Дъщеря му също е в частно училище. Има огромно разделение в обществото между бедни и богати и явно богатите си живеят в техен собствен свят и не ги интересуват нито бедните, нито техните проблеми. Корупцията е огромен проблем, а Луис като по-състоятелн и умен бразилиец има доста негативно мнение за Дилма Русеф и предшественика й Лула, когото арестуваха докато бяхме в Бразилия. Не че бях учуден че един умен човек като нашия гид не вярва на разни популисти-социалисти като Лула и Джиума както наричат бразилците Дилма, но се радвам, че си потвърдих очакванията. Друг е въпросът, че къщите в самите фавели са доста често направени от тухли и бетон и изглеждат по-добре от българските цигански махали от сорта на Максуда във Варна и от много гета в Северна Америка.

Колкото до престъпността, Луис каза, че се преекспонира проблемът и тези джипове в войници с автомати, които дори видяхме да патрулират по плажа всъщност не вършат каквато и да е работа, а по-скоро са пратени там с политическа цел. Когато има извънредно положение в който и да е щат, не може да се правят промени в конституцията или да се импийчва президента и така Темер се застрахова, защото и на този президент явно не са му съвсем чисти финансовите дела. 

Една снимка от Виктор на плажа Ипанема с войниците

Да, на нас нищо не ни се случи и през деня наистина не е проблем да се мотае човек по центъра в Сао Пауло или по центъра или плажовете на Рио, но вечер хората започват да намаляват по улиците и трябва да се внимава. Дори през деня ако се разсее човек могат да му отнесат телефона или фотоапарата докато снима. На една американска група с хотел до Копакабана им откраднали 4 телефона за три дни! Американецът, който ни разказа това е бил свидетел на една от кражбите. Втората нощ в Рио, докато аз си спях сладко в два посред нощ Виктор е чул стрелба за около 20 минути. След това на мобилно приложение, което регистрира всички стрелби в Рио видяхме, че стрелбата е била само на 2 улици от нашия хотел. Всеки ден имаше по няколко подобни съобщения за престрелки в различни части на Рио.

Затова да се твърди, че едва ли не Рио или други места из Латинска Америка или Африка с подчертано висока престъпност били като в Европа и да се омаловажава престъпността на подобни места с глупости от сорта навсякъде може да ти се случи е нелепо, просто защото вероятността да те оберат или убият в Киото, Сидни или Отава е доста по-малка от това да ти се случи в редица градове на Латинска Америка и Африка. Да не говорим, че в Мадрид съм свикнал да виждам тълпи по улиците и да се мотая в града по всяко време на денонощието, докато още на първия ни ден в Бразилия в Сао Пауло, Гонсало ни предупреди, че след залез слънце е по-добре да се насочваме към летището. От друга страна, обаче, западните журналисти също преувеличават. Ако слушаме съветите на американските и европейските посолства не трябва да излизаме от вкъщи навън и в Бразилия едва ли нe на всяка крачка те чакат да те оберат и разфасоват. Дори една американка ми каза, че в Бразилия водата била толкова лоша, че не трябвало дори зъбите да си мия с нея. Е, оказа се, че това е огромно преувеличение.

Но, както и да е, този невероятен първи ден в Рио завършихме с залез на Ипанема, кокосова вода и по една кайпириня.

Ето го и Виктор с кокосова вода в ръка.

Тук е моментът да спомена, че агуа джи коко е кокосова вода, но агуа джи кокО е лайняна вода, така че внимавайте с ударенията.

Хапнахме за вечеря в един близък ресторант, в който ни донесоха много месо и ориз.

На втория ден, 8 април си накупихме сувенири от близкия открит пазар, аз дори се сдобих с бразилска арфа, а след това посетихме ботаническата градина. Не е лоша, но спокойно може да се пропусне.

А, следобед се отправихме към едно мечтано събитие! Да видим мач на живо с организиран тур, финал на щата Рио - Васко да Гама срещу Ботафого. Беше невероятно шоу!!! Огромен стадион, огромни емоции! Феновете на Ботафого така и не седнаха 90 минути, а след драматичната победа полудяха от кеф! Първият мач Васко са спечелили с 3-2, но в този мач Ботафого вкараха в последната минута и се стигна до дузпи, които бяха спечелени от Ботафого.

На последния ден в Рио отидохме на безплатен пешеходен тур в центъра за да видим красива колониална архитектура

Акведуктът на Рио

Известните стълби Селарон, където намерихме плочката с Рилския манастир

Няколко църкви и разочароващо грозната катедрала на Рио

След това отидохме и до кралската португалска читалня, самосиндикално, след тура.

На тура се запознахме и с двама готини българи - Ирина и Иво от Перник. Дори им препоръчах сайта на магеланци, да видим дали ще се включат.

На 10 април полетяхме още сутринта към Игуасу. Виктор беше резервирал хотел на супер локация, точно до водопадите.

От тази ферма-хотел стигнахме до водопадите пеш след 5-10 минути. Водопадите са невероятни!!! Накефихме се максимално и ги разгледахме добре за 3 часа. Нямаше навалица и си направихме супер снимки със спиращи дъха гледки, а времето беше супер слънчево и дори дъждобрани не ни трябваха. А, самите водопади са невероятни!!! След Игуасу мога вече да не гледам никакви водопади. Може би ще направя изключение само за Виктория в Африка.

А, после видяхме и парка с птиците.

Вечерта хапнахме в ресторанта на хотела, където и извоювах безплатна манджа. Поръчахме си говеждо на скара уж огромна порция за двама и към това трябваше да има и хляб. Аз изрично подчертах, че искам месото добре опечено и го казах на сервитьора на английски без кръв, no blood, добавих и на испански sin sangre и за всеки случай и на португалски sem sangue. Ще си помислите, че ме е разбрал, но след 20 минути получихме полусурова пържола, която само за Виктор не можеше да стигне с увяхнала маруля и огромна чиния ориз. Натискам пържолата аз и цялата чиния беше в кръв и всичко това за около 40 евро. Е няма как да мине подобно нещо при мен. Виктор е изключително тактичен и коректен и ми каза, че е гладен и ще изяде месото и така, но аз повиках сервитьора и му казах, че не съм поръчвал това, че това не е добре опечено месо, нито е за двама души и че според менюто това включва и хляб! И искам порция пилешки пържоли, които се надявам да са добре опечени. Тогава той се сети да ми донесе малко хляб, 3-4 филийки от франзела и две мини пилешки пържоли. После се извини и каза, че пилешките пържоли са за сметка на заведениетокоето е добре, но определено кухнята в този ресторант не струва.

На другия ден закусихме и се отправихме към аржентинската страна на водопадите в Пуерто де Игуасу. Там беше също умопомрачително красиво, но имаше значително повече хора и се придвижвахме по-бавно, защото трябваше да хванем и влакче до пътеката за водопадите.

Но, местните говорят испански и се почувствах като у дома в Испания! Да, имат някои разлики, казват на пътеките сендерос, вместо каминос, на ягодата фрутия, в Испания е фреса, на ананаса казват анана, а в Испания е пиня, но въпреки това подобни разлики не са съществени поне за мен. Бразилският португалски е доста по-различен от европейския португалски.

След като видях най-същественото Дяволското гърло, оставих Виктор да разглежда още, а аз взех такси към летището в Пуерто де Игуасу за да взема полет до Буенос Айрес с Andes Lineas Aereas. След Рио и Игуасу това трябваше да ми е третият шедьовър в програмата Буенос Айрес, но уви! Минах си аз чекина като по ноти и вече съм пред изхода, когато съобщиха, че самолетът няма да излети поради технически проблем и да се върнем пак на чекин гишетата. УЖАС!!! Казаха ми, че евентуално могат да ме качат на самолет в 8 вечерта, но това означаваше да съм в хотела в центъра на Буенос Айрес не по рано от 22.00 и така ми се проваляше целият план! Аз им казах, че летя за първи и последен път с Andes Lineas Aereas и те ми дадоха номер и линк да си правя рекламация. Бях бесен, но какво да се прави, това е още един повод да се върна в Латинска Америка този път с жена ми и да не се занимаваме с глупости ами да посетим само това, което си струва - Рио, Игуасу, Буенос Айрес и Мачу Пикчу. Не знаех дори къде е Виктор, писах му и взех автобус до хостела му. Настаних се и аз, оказа се че е като хотел, защото бяхме двама в една стая и отидохме да намерим хубава аржентинска скара. Точно до автогарата се спряхме на ресторант Doña Maria, който обещаваше parrilla argentina за двама за по 12 евро на човек. Влязохме и скоро бяхме в еуфория, особено аз! Сервираха ни хубав топъл хляб дори преди да донесат скарата, с маслинки, като в добрата стара Испания!

А, когато дойде и скарата, вечерята надмина очакванията ми! Ето това ни донесоха!

Добре опечено месо и наденици, които се топяха в устата! И никакъв шибан ориз или боб! Просто прекрасно месо и хляб!!! 11 април - това беше първата ми вечер в Южна Америка, в която се наядох както трябва и последна, защото на 12 април се върнахме обратно в Бразилия след като си купихме сувенири и се помотахме из Пуерто де Игуасу и видяхме трите граници.

На 12 вечерта бяхме в Белу Оризончи след полети Фос до Игуасу-Сао Пауло и Сао Пауло-Белу Оризончи. Добрахме се до хотела след полунощ и сутринта с един Юбер се добрахме до автогарата, взехме билети за автобуса в 9 за Оуро Прето и след 2 часа вече бяхме в колониалното градче със златни мини, скъпоценни камъни и много олющени църкви и колониални португалски сгради. Сувенирите там бяха буквално в пъти по-евтини и самото градче е малко и безопасно, дори и вечер. За един ден се разглежда, видяхме няколко църкви, музеят по минерология и златната мина Шико Рей, която е загуба на време, но пък има интересна история. Шико бил африкански крал и роб, който криел късчета злато в косата си докато работел в мината като роб. Събрал достатъчно злато да откупи свободата си, както и на останалите роби, а после и цяла църква построил. с Една дума Човек с главно Ч! Но, иначе като цяло градчето ми се стори като олющена версия на Копривщица с всякакви навлеци, които ти предлагат превоз, турове и какво ли не, само ако им дадеш знак, че ги разбираш, затова аз минах на тактиката - ней гоуворя портоугалски/но фалоу поуртугес със силен английски акцент за да спрат да ми досаждат. С една дума не си струва пътя това място поне според мен. Виктор се накефи обаче и каза, че мястото има чар. Така че въпрос на вкус. И за вечеря разбира се пак останах полугладен след т.нар. туту минейра - сещате се - безвкусно месо, боб, ориз, никаккъв хляб. Но, пък за това купих още няколко готини сувенира за жена ми най-вече.

На последния ни ден, 14 април се върнахме в Белу Оризончи, където си купих бразилско флагче за колекцията мии се видяхме на живо с neuromencer, който беше супер дружелюбен и дори посвети на нас цял ден за да ни покаже централния площад и района около язовира Пампуля, както и местния пазар, където хапнахме и то вкусни гозби с картофи и месо, без ориз и боб, слава Богу!

Белу Оризончи се оказа доста приятно място, определено повече ми хареса от Сао Пауло, но спокойно може да се прескочи освен ако не искате да се запознаете с neuromancer, което не е лоша идея също.

А, до брега на Пампуля намерих най-красивата бяла спретната къщурка с няколко палми отпред или по-скоро неоренесансов дворец. Толкова я наснимах, че Виктор се пошегува, че може да се пробвам да я купя.

Вечерта пробвахме бразилска скара, която се оказа ОК, но не беше на нивото на аржентинската.

На 15 април безаварийно полетяхме към Сао Пауло и от там към Мадрид!

Бразилия и малкото, което видях от Аржентина ми даде безценни впечатления на живо и определено ще се върна пак в Рио, за да видя и Пъу джи асукар, както и в Игуасу, но следващия път ще се добера и до Буенос Айрес и Мачу Пикчу. Дори жена ми се съгласи, че си струва да ме придружи като видя снимките. Установих, че и в Южна Америка човек може да избегне циганията ако знае къде да иде. но се отказах да ходя в Бразилия за един семестър както бях планирал. За туризъм е супер, но за живеене не е по мой вкус. Определено, обаче, Бразилия е страна с невероятно красиви места и си струва да се види! А, Рио и Игуасу остават завинаги в сърцето ми!