Древното селище на инките Sillustani , Перу

Обиколката ни в Перу включваше и град Пуно (накъде без Пуно и езерото Титикака или както ни учеше да го произнасяме един местен ТиитИикАка.) Пристигнахме рано–рано на автогарата в градчето и веднага бяхме „прилапани” от една госпожа, която ни предложи екскурзия до езерото.Ние се засуетихме нерешително(всичко това с цел да смъкнем цената) и тя ни предложи и бонус един трип до Sillustani ,което било древно гробище освен на инките, дори и от периода преди тях.Комбинирайки двете екскурзии цената стана повече от привлекателна и се уговорихме за след обяда .Бяхме решили да се разходим из Пуно, докато стане време за екскурзията ни в Sillustani.В това градче всеки продаваше нещо, има и голям пазар, на който една продавачка ме замери с някакъв плодо-зеленчук ,защото ме видя ,че я снимам. Разкряка се, ние се изнизахме ни лук яли, ни с лук ни „пребили”. Взехме си най-вкусните парчета ананас (по 50 ст.) и някакви мекици, които разбира се, се точеха и пържеха на място.Обядвахме на брега на езерото – пъстърва, уловена във водите на ТитикАка и която местните наричат за по-лесно-„Тrucha a la plancha”.

Дойде време за тура и ние се придвижихме до хотелчето за да не закъснеем.

Sillustani е гробница преди инките на брега на езерото Umayo, на около час път с кола от Пуно . Нашия гид ни разказа за древния обичай на инките да отдават почит към предците си.Почитането на мъртвите и родството са неразделна част от културата на Аймара, а огромните chullpas или "chupa" в Sillustani са построени, за да поберат елита на Аймара от непосредствения период преди инките и от периода на инките. За пръв път тази дума е използвана през 19 век и произлиза от речника на Лудовико Бертонио (1612 г.). Бертонио насочил внимание към кошмарно погребение на полуномадски скотовъдци като ги нарекъл "chulpas" или глупаци , но всъщност се отнасяло за каменните кули като "къщи на душата".Въпреки това, терминът"chullpa"остава използван до днес за кулите.Гробниците са построени с много символизъм. Вътрешността им е оформена като матката на жената. Древните хора в Перу са вярвали в майката Земя, която създава и регулира живота. Когато човек умирал, те мумифицирали тялото и го поставяли в ембрионална поза, в плетени кошове.В гробовете оставяли и храна,накити и всичко, което починалия е ползвал приживе. Отворите, през които влизали в тези гробници са отворени и гледат винаги на изток ,защото се смятало, че това е мястото, където Слънцето се ражда от майката Земя всеки ден. Кулите ,които са разположени на най-прекрасното място над залива на езерото Umayo.Тези,които се извисяват на най-високото място и са най-големи са били предназначени за най-заможните
Много от гробниците са били разбивани от търсачи на съкровища или просто разбойници, докато други са били недостроени .

В древното селище има следи от два храма-Храма на Слънцето и Храма на Луната.И в двата храма са извършвани жертвоприношения.В Храма на Слънцето са запазени трите стъпала,където са извършвани жертвоприношенията с хора и животни.Първото е на змията,която символизирала миналото.Второто е на пумата,символизираща настоящето и третото е на кондора, който е бил символ на бъдещето.

На връщане към Пуно екскурзията ни включваше и посещение във ферма, където домакините ни предложиха местни плодове и зеленчуци,приготвени така,както са били приготвяни векове назад.На тези хора, живеещи по начина, по който са живели предците им, правителството отпуска средства и помощи, само да поддържат този начин на живот.Там опитахме най-вкусните картофи,зърна и грудки - Oca, Quinoa, Cañihua, Kiwicha, Potato .Видяхме как се мели киноа- на един камък се стрива с нещо като точилка.Идеята беше да се потопим в автентичната обстановка и да научим повече за селския живот в Андите.

Ако отидете в Пуно непременно отделете време за Sillustani.