Нашето пътуване до Перу (част 1)

времетраене: 2 седмици и 3 уикенда

купихме самолетните билетите: ~3 месеца предварително

започнахме подготовката: ~3 седмици предварително

всички разходи: ~7000лв

Заедно с Елена, моята приятелка, искахме да посетим Перу още през 2018 година. Тогава плановете се промениха, защото по стечение на обстоятелствата се оказахме поканени на сватба в Индия и изхарчихме отпуската в тази част на света. Решихме да оставим посещението за Перу за друга година. 2019 се оказа подходящата 🙂.

Защо Перу

Причината да искаме да отидем до Перу беше главно Мачу Пикчу. Бидейки изключително интересно и впечатляващот място, а и това, че преследваме от известно време новите седем чудеса на света (вече бяхме посетили три от тях — Колизеума, Тадж Махал и Петра).

Преследвайки изгубения град на инките установихме, че всъщност ще видим много други интересни места концентрирани в тази част на света. Наистина е доста впечатляващо за една страна да има океански острови с богато разнообразие на морски видове, пустиня с единствения оазис на континента, втората по височина и най-дълга планинска редица в света — Андите, най-високото плавателно езеро в света — Титикака, столицата и други исторически артефакти на една от най-интересните (за съжаление почти изцяло затрита от испанците) цивилизация — тази на инките, едно от новите чудеса на света — Мачу Пикчу, Rainbow Mountain, джунгла, за която ние нямахме време да посетим подробно, и още може би много други места, които не успяхме да видим.

Самолетни билети и подготовка

Сдобихме се със сравнително евтини билети през юни месец, за каквито всъщност се ослушвахме от известно време. Цената за двамата беше около 3000 лева. Авиокомпанията — холандската KLM. Като качество далеч не достигаше Qatar Airways или Turkish Airlines, но и без друго през цялото пътуване гледахме да се придържаме до среден към ограничен бюджет.

Пътуването беше планирано да се случи на 6–23 септември — така успяхме да хванем два допълнителни почивни дни, за празниците 6 и 22 септември, които се падаха петък и понеделник.

Подготовката мислехме да я почнем около месец преди полета. Вече имахме известни впечатления от приятел, който беше ходил в Перу, здрасти Тошко 👋 . Аз лично се бях попритеснил, защото тогава не знаех достатъно за местата които могат да се посетят там, какъв е бита и културата на перуанци, какво да очакваме и най-вече как да се организираме На всичкото отгоре и времето не достигаше това лято и предвидения един месец преди полета подготовка се оказахa две седмици. Мисля, че започнахме самата подготовка средата на август.

Слава богу Тошко вече се беше сблъсквал с въпроса как и ни сподели за опцията preruhop.com. Това намали доста притесненията. Peruhop се оказа много добре разработена, автобусна услуга за посещение на Перу. Направена е от ирландци и идеята е с един билет и междуградски автобуси, които обикалят регулярно през най-известните места в Перу, да спираш за неопределено време да разглеждаш. След като си отделил достатъчно време на някое място хващаш следващия автобус и продължаваш към поредното място. Звучи страхотно, а и се оказа така 🙂. Също така сайта на peruhop се оказа безценен ресурс за набиране на подробностите около всяка забележителност в Перу. Имат статии за всяко място с обяснения кое да не се пропуска, препоръчани места за спане и хапване, колко време те смятат, че е достатъчно да се отдели за разглеждане на дадено място и т.н. Автобусите бяха удобни и добре оборудвани, с широки места за спане, USB за зареждане на устройства, в някои от тях успяхме да хванем и интернет (хаквайки тайната парола от 12345678, но това е тайна 🤫, защото официално услугата не се поддържаше, а се използвала само за GPS-ите на автобусите ). Гидовете в автобусите бяха също много полезни, давайки подробна информация за местата където слизахме по време на пътуването и организацията по пристигането. Всъщност другия плюс беше, че в повечето градове автобуса минаваше през хостелите за да те вземат, вместо да трябва ти да ходиш на някое, общо за всички, място. Не на последно място и съпорта им беше на добро ниво. На въпроси пратени в работно време, по email, се отговаряше бързо, кратко и точно. Като цяло препоръчвам услугата с две ръце 🙌 .

Програма

Най-общо програмата мога да обощя с тази снимка взета директно от сайта на peruhop.com:

Идеята беше да кацнем в Лима, без да я разглеждаме, а само преспим, на другия ден да отидем в Паракас, където бяха известните Ballestas Islands и много красив пустинен-полуострувен природен резерват 🐧 . Там щяхме да прекараме една нощувка, щяхме да продължим до Хуакачина — единственият оазис сред пустинята в Южна Америка 🏜 . За него бяхме отделили отново една нощувка. След това искахме да направим полет над фигурите в Наска, но без да оставаме да преспим там. Така следващата ни нощувка се очертваше да бъде в автобуса на път за Арекипа — втория по големина град в Перу, разположен до три вулкана и близо до един от най-големите каньони в света — Колка каньон. След като автобуса щеше да ни остави сутринта в Арекипа, имахме един ден време да разгледаме града и да се аклиматизираме с височината. На другия ден, рано сутринта — 3:30, щяхме да посетим Колка каньона, там престоят щеше да е два дена и една нощувка. След Колка каньона щяхме да отидем до Пуно. Пуно е град до най-високото плавателно езеро в света — Титикака. Там щяхме да прекарахме също само една нощувка. С още една вечер спане в автобуса по път за Куско щяхме да стигнахме и крайната ни дестинация 🏔 . Там щяхме да разпределим остатъка ни от време — около седмица. До Куско се намира Мачу Пикчу, който щяхме да посетихме като част от четиридневен (труден) трек и другото място от наш интерес — Rainbow Mountain.

От Куско имахме полет обратно до Лима, а от там след нощувка, с полет през Панама и Амстердам — обратно в София 🏠 .

Money

Валутата с която тръгнахме от България беше основно в щатски долари, като взехме и малко количество перуански соли. Това беше добра идея, защото в Лима пристигнахме късно и нямахме време да обменим долари в соли. Първата партида която успяхме да обменим беше чак в Паракас, а курса не беше никак добър, защото градчето беше далеч от големи градове и съответно това оскъпява услугите. Основната част от парите обенихме в Арекипа на сравнително добър курс. В Арекипа имаше доста бюра и е добре да се поразходи човек измежду тях, това е лесно — намират се на една улица. Важно е да се внимава как човек пренася доларите, защото за леко прегъване или скъсване бюрата вдигат курса. Банки директно отказват да вземат банкнотата.

За Перу човек е важно да се подготви с пари в кеш, това е най-разпространения начин на плащане 💵 . В големите градове и по-модерни заведения приемаха и карти, но обикновенно не и безжично заплащане. Само на едно-две места успях да платя с apple pay.

Пристигане в Лима

Първия ден пристигахме в Лима вечерта след около 12 часов полет и 20-тина часа общо пътуване от София. Бяхме се информирали, че има удобен Airport Express автобус, който да ни закара до турситическия квартал в който имахме резервация — Мирафлорес. Излизаше по 8 долара на човек в посока. Трябваше да почакаме около половин час докато автобуса тръгне. Услугата приличаше много на peruhop, та автобуса беше удобен. Може би друго нещо което е можело да направим, и да бъде по-удобно, е да си уговорим транспорт директно от хостела. Цената щеше да е подобна, но нямаше да го има чакането и вероятно щеше да има и човек който да ни посрещне на летището.

В Лима ни бяха и първите впечатления за местата, където щяхме да спим. Хостела в който се настанихме беше с дружелюбен и приятен персонал, но условията не бяха добри ако трябва да ги сравним с европейски хостели, но пък задоволителни ако трябва да ги сравним с индийските им колеги 🙂 . На повечето места кърпите нямаха цвят на нещо което би използвал (добре, че си носехме наши). Баните и тоалетните почти винаги бяха общи за етажа и съответно хигиената вътре не беше винаги на ниво. Мисля, че перуанците не са свикнали да ползват печки за отопление, та на места беше и студено — осебено в Андите. Важното е, че навсякаде имаше осигурени basic needs, така че за тази част на света всичко беше ток!

В Лима решихме да останем за една нощувка и да не обръщаме особено внимание на града, защото бяхме чели, че не е толкова интересно място и няма кой знае какво да се види там. Освен това двете седмици престой реално си бяха ограничено време за размерите на Перу и решихме да прекараме повече време по другите забележителности на страната. Може би нещото, заради което съжаляваме, че не сме отделили повече време на Лима беше възможност за посещение на един от топ 10 ресторантите в света, препоръчан ни по-късно от канадска двойка която срещнахме в Паракас, с мишелин звезда. Това ще го сложим в списъка на онези неща, за които си заслужава да се отиде пак 🙂.

Паракас

След пренощуване в Лима, рано сутринта, около 6:30, автобуса на перу хоп дойде да ни вземе от хостела. Това взимане от хостелите беше много удобно и се практикуваше от почти всички туристически агенции в Перу, хвала! 👍 След като събрахме останалта част от групата, гида (момиче с добър английски на около 20 години), започна да ни залива с информация още с излизането от Лима.

Едно от най-интересните неща които ни разказа беше, че в Перу, по стечение на обсоятелствата, има закон, който казва, че ако можеш да докажеш, че къщата ти е в процес на строеж, може да не дължиш данъци в продължение на десетки години. Съответно почти всички сгради в Перу бяха недовършени. Огромни жилищна пространства в Перу изглеждаха като гета, е, някои от тях си бяха гета. Почти всяка сграда имаше един допълнителен етаж на който стърчаха арматурите “доказващи” на данъчните, че са недовършени.

След като попътувахме известно време по най-дългата магистрала в света, първата спирка на която спряхме беше за закуска. Мястото беше приятно, продаваха бургери и перуански местен чай чието име не помня, но ми хареса. По-интересното беше, че там беше първата ферма за морски свинчета която видяхме 🙂 . Морските свинчета се отглеждат за храна, като се смятат за специалитет в Перу.

Малко по-късно, към обяд, пристигнахме в Паракас. Градчето беше на крайбрежната линия с гледка към рибарско сборище на корабчета в океана и части от полуострова — национален парк. Там имахме целия следобед да се разхождаме и почиваме. Крайбрежието беше наистина приятно. Най-впечатляващото беше разнообразието от птици които видяхме и основно пеликаните за които аз лично само съм чувал, че ги има в Сребърна до Силистра.

Следващата разходка беше полуострова-национален парк Паракас. Там ни сполетяха, както разбрахме от гида — известните, паракаски ветрове, което с други думи си беше нещо като пясъчна буря. Тя не попречи да разгледаме красивия резерват и да си направим снимки.

След резервата продължихме към следващия град от програмата —

Хуакачина

Това е оазис сред пясъците на Перу — всъщност, както твърдят местните, единствения оазис в Южна Америка. Беше доста приятно да хапнеш и пийнеш бира след пътуването от Паракас докато гледаш дюните наоколо. Атракцията за туристите там е разходка с бъги по дюните — много яко преживяване! Бяхме в едно бъги заедно с семейство от Израел. Всъщност въпросното возене си беше като да се качиш на влакче на ужасите — шофьорът (който според Елена и израелката-майка бил луд) караше като бесен нагоре и надолу по дюните, правеше резки завои и неочаквани спускания. Грижеше се пътниците да не спират да пищят — кой от кеф, кой от страх. На мен лично ми хареса супер много. Спирахме на няколко пъти за сандбординг — качваш ни на една висока дюна, дават ти един сноуборд, лягаш на него по корем и се спускаш надолу. Накрая шофьорът ни заведе на висока дюна, където гледахме залеза. Едно от най-красивите неща които човек може да направи в пустинята.