Този пост е продължение на Нашето пътуване до Перу (част 1). В него разказвам за подготовката и организацията ни за посещение на южно-американската страна, както и част от преживяванията ни в Лима, Паракас и Хуакачина. Тук ще намерите продължението от пътуването през Наска, Арекипа, Колка Каньон, Пуно и езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу, и не на последно място Rainbow Mountain. Приятно четене 🙂.
Наска
Рано сутринта от пясъчната Хуакачина хванахме бусче до летището в Наска. Искахме да направим полет над линиите и фигурите на Наска. След като стигнахме летището бяхме разделени на две групи за полета със самолета. Ние бяхме във втората и трябваше да изчакаме първата да приключи. За съжаление точно когато дойде нашия ред и бяхме готови да се качим в самолета се появиха пясъчни ветрове и полета ни се отложи за известно време. Откараха ни в Наска като при оправяне на времето щяхме да се върнем обратно и да направим полета, но това така и не се случи 😔. За сметка на това ни уредиха един много приятен гид който ни разходи с кола в региона, включително ни показа линиите отблизо. Фигурите успяхме да видим само от построена близо до тях кула. Може би щеше да е полезно да знаем, че с билетите си за самолетната екскурзия е било възможно да си сменим агенцията по наше желание и съответно да направим полета без да чакаме първата група да приключи. Имайте го предвид в случай, че видите времето да се разваля. Както и да е, разходката из музеите на Наска и мястото където е живяла изследователката — германка, която е прекарала най-дълго време разучавайки причината за линиите (близо 55 години), беше много интересна. Освен фигурите Наска видяхме и такива правени от Паракас племена, музей с много интересни артефакти и добре запазена мумия. Мумията беше на две хиляди години с изящни татуровки, включително една на малка лисичка на едната ѝ длан. Това беше показател, че жената е принадлежала на знатен род.
След като се върнахме обратно в града̀ Наска, изчакахме групата от peruhop която не беше предвидила полет над линиите. Качихме се и продължихме към Арекипа. Прекарахме нощта в автобуса и на сутринта (около 6:00) бяхме там.
Арекипа
Арекипа е втория по големина град в Перу. Много красив и с доста постройки останали от испанско владичество, той се намира близо до три вулкана и 2335м надморска височина. Там ни направи впечатление модел разпространен за повечето градове и селца в Перу (а може би и Южна Америка като цяло) да има централен, цветен площад с фонтан (най-често казващ се Плаца де Армас), заобиколен от сгради с красиви безистени с арки, евентуално и катедрала/и.
Едни от най-интересните дейности които направихме там включваха free walking tour— ~3 часа, посетихме музея на мумията Хуанита, пазара на Арекипа, и хапване на перуански специалитети в местна пикантерия (така се казват традиционните заведения в този регион).
Интересна част от от тура беше, че се запознахме с част от архитектурата на града, която свидетелства за опит на цървките, строени от испанците, да инкрустират и местни символи и знаци с цел да се доближат до хората. Например слънцето беше един от най-често срещаните мотиви, тъй като това е основния бог на инките. Инките не са разбирали добре концепцията за бог на окупаторите, защото за испанците (а и нас) бог не е нещо което може да се види или пипне, докато инките могат да го посочат - ето, там е слънцето.
Музея на мумията Хуанита на мен лично ми беше интересен. Хуанита е малко момиченце, което е приведено като жертвоприношение към боговете от инките. Ритуалът бил извършен на високо в планината. Условията на височината спомогнали за мумифицирането на тялото на Хуанита. След като е открита от американеца Йохан Рейнхард през 1995г тя е поставена във въпросния музей в Арекипа. Разглеждането на мумии за мен всъщност е много интересно. Не защото е страшно, въпреки, че и това играе вероятно своята роля като предизвикателство, а защото това е единствения по-реалистичен начин да видиш как са изглеждали хората преди векове.
Успяхме също да посетим една типична перуанска пикантерия и да се облажим с местния специалитет — Рикото Реленьо. Ястието представлява пълнени (леко люти) чушки с кайма и сос отгоре. Определено препоръчваме заведението — La Nueva Palomino. Намира се леко извън центъра. Също не очаквайте да ви разберат на английски там. Ние намерихме туристи които знаеха малко испански, а и езика на жестовете също влезе в употреба 🙂. В Арекипа имахме една нощувка, след което се запътихме към…
Мумията Хуанита
Елементи от катедралите в Арекипа
Колка Каньон
Пътуването ни до Колка Каньон включваше двудневен преход с преспиване. Започна още в 3:30 сутринта когато ни взеха с бус от хостела в Арекипа. Пътя до там беше 3–4 часа, като се минаваше през доста високи места и не на всеки това се отразяваше добре. Добра идея е да се купят кока бонбони или листа преди това.
Разходкат ни щеше да представлява слизане до най-ниската част в каньона първия ден, приблизително 1км височинна разлика. След преспиване там в така наречен оазис на другия ден ни предстоеше същата височинна разлика, но нагоре 😬.
Първата спирка на каньона беше с цел да видим кондори. За съжаление в 40-те минути които бяхме там нито един летящ кондор не се появи, но пък успяхме да видим един кацнал на скалата(не чак толкова вълнуваща гледка 🙂). По-късно през деня кондорите които вихдяме бяха вече на по-далечно разстояние и високо над нас.
Кондорите са птици от семейството на лешоядите. Хранят се с останките от лова на други животни или други умрели животни. Летят по образуващите се спираловидни въздушни течения в каньона.
Водачът на групата беше опитен и със сравнително добър английски. Слизането надолу не винаги и за всеки е леко, все пак се натоварват доста колената. В нашата група още в началото едно от момичетата се спъна лошо и се наложи да изчакаме водача да се погрижи за нея, като и дезинфекцира и бинтова раните. Слава богу момичето успя да продължи прехода и всъщност до края се справяше доста добре. В този ред на мисли в никакъв случай не си мислете да ходите до Перу без предварителна застраховка преди това. За целта ние отидохме до SDI брокер и там ни ориентираха какво да вземем.
След изморителния ден пристигането в оазиса беше много добре дошло. Е, условията бяха изключително примитивни, къпането със хладка вода, и тоалетните на занижено ниво, но след толкова изморително ходене не ти прави голямо впечатление. На фона на сравнително примитивните условия имаше и една интересна екстра — басейн 😀. Но беше доста студено така, че го ползвахме само за да изпием по една бира до него.
На другия ден станахме много рано, защото тръгването беше в 4:00 сутринта. Първия час премина на челници, защото все още беше тъмно. След 5:00 часа започна развиделяването. Беше предвидено около 9:00 часа да закусваме на върха на каньона, от там от където бяхме тръгнали. Т.е. това което слизахме почти цял ден, сега трябваше да изкачим за няколко часа. Беше наистина труден преход. Някъде около средата на качването покрай нас минаваха предприемчиви местни с мулета, които взимаха туристите, които не успяваха да се справят с наклона, срещу малка сума. Съвета ми е ако смятате, че няма да можете да издържите до края да се възползвате, защото когато стане още по-трудно може и да няма такъв превоз.
След изкачването и закуската приключението продължи с автобус към други части на каньона. Посетихме топли извори където беше много приятно да релаксираш след дългото ходене. Екскурзиите до Колка каньона обикновено включват връщане в Арекипа, но ние искахме да спестим време и купихме билет за друг автобус, направо за Пуно (вместо обратно пътуване до Арекипа, преспиване и тогава пътуване до Пуно). Пътят до Пуно бе през много красиви планински плата и съответно мина доста приятно.
долу в дъното се вижда оазиса до който трябваше да слезем и пренощуваме
На тази снимка вече сме пристигнали и се виждат къщичките в които спахме, както и басейн за който иска да се разхлади.
Пуно и езерото Титикака
Пуно е градче до най-високото плавателно езеро в света — Титикака. Височината по тези райони започва да става проблематична за някои. За съжаление един от тези някои бях и аз 🙂. След като преспахме в Пуно на другия ден не се чуствах особено добре, беше ми лошо, болеше ме главата, нямах никакъв апетит, а се и притеснявах, че каквото и да хапна няма да ми се отрази добре. Като цяло имах чуството, че се разболявам. Тъй като нямах апетит реших да следвам инстиктите си и съответно почти не ядох нищо през деня. От сутринта си бяхме запазили лодка, която да ни заведе до плаващите острови Урос, както и един от големите острови на Пуно — Такиле. Пътуването ни щеше да продължи до 17:00 следобяд. Не съм сигурен, че най-добрата опция е да се взима точно тази разходка. Лодката беше бавна, по-голямата част от пътуването премина в нея. Все пак екстрата е, че успяваш да се понаспиш 😁. Имаше опцията да се возим и на скоростна лодка, където пътуването щеше да е примерно до 14:00 часа, но ние не знахме за скоростта на лодката и решихме, че това означава, че ще имаме и по-малко време за разглеждане.
Първата спирка на лодката, както споменах, беше на плаващите острови Урос. Урос е племе което живее на Титикака от около 2000 години. Все още продължават да живеят по същия начин както предците си. Островите, а и къщичките върху тях, са построенни от тръстиката която се намира в езерото. Тази конструкция изисква постоянна подръжка, всяка седмица трябва да се добавят нови пластове трева. Водачът ни знаеше езика на племето и превеждаше от местна урос жена. Тя обясняваше и показваше как се строят въпросните острови. Беше интересно да чуеш езика, а и да видиш хора които изглеждат като не особенно близки до съвременния човек.
Следващата спирка — острова Такиле — принадлежеше на друго племе, отново много консервативно, което също търсеше варианти да се интегрира със съвремието. Все пак хората там бяха малко по-съвременни. Имаха каменни къщи и обработваха земя, а и както ни обясниха се опитваха да развиват туризма и да се отварят към света. Но все още имаха обичаи като жената задължително да върви зад мъжа си, или неомъжените/неоженените да се обличат по по-различен начин от тези които вече са семейни.
След разходката по Титикака, се разходихме в Пуно, а вечерта хванахме поредния нощен автобус на peruhop и се запътихме към столицата на инките.
Жена от племето Урос, която ни показва как се изграждат островите на които живеят.
снимки от острова Такиле
Жена от племето Урос заснета на плаващ остров построен от тях. Тя ни показва текстилна изработка от жените от племето.
Куско
Пристигнахме в града рано сутринта. Имахме известни премеждия по намиране на мястото, което си бяхме запазили да спим. Не беше хостел, въпреки, че попаднахме на него през booking.com. Оказа се, че е от човек който има няколко малки апартаментчета из града и ние бяхме в едно от тях. Мисля, че цялата работа си беше част от сивата икономика, защото не ни поиска паспорти за да ни настани, а и нямаше официално място, на което да ни посрещне. Трябваше да го чакаме около два часа на улицата. След като се настанихме нещата изглеждаха ок, но все пак мисля, че по-добрата идея е да се намери хостел (или пък може би airbnb). Между другото се оказа, че в Куско имат режим на водата и затова можехме да се къпем само в определени часове от денонощието. Добре, че нашия хазяин беше се погрижил да монтира резервоар и така имахме вода и в часовете, когато тя е спряна. Мястото се казваше Carlos' Guest House. Въпросния Carlos се занимаваше и с организацията на екскурзии, което си беше предимство до някъде, защото цените му бяха добри. От него си запазихме екскурзията до Rainbow Mountain, но за нея по-нататък.
Имахме целия ден за разглеждане на града и почивка от дългото пътуване с нощния автобус. Тъй като програмата ни беше доста интензивна до сега си мечтаехма за една дълга закуска на някое място близо до площада с добра гледка. Оказа се, че намирането на добра гледка в Куско е сравнително лесна работа 🙂. Града се намира на 3400 метра височина, заграден с по-високи хълмове от всякъде. Общо взето всеки хълм беше затрупан с къщички, което правеше гледката много красива. Площада беше, подобно на Арекипа, в квадратна форма, озеленен, и заобиколен от сгради с безистени и катедрали. Ние се настанхиме в единия ъгъл в заведение с приятна гледа към него, катедралите и статуя на Христос на върха на единия хълм. С удоволствие прекарахме следващите няколко часа там. Честно казано нямахме много сили, моята височинна болест ту ми създаваше неприятности, ту затихваше. Решихме, че може да пропуснем поредния градски тур. До края на деня посетихме само агенцията с която щяхме да направим Inka Jungle Treck за да се уговорим какаво да очакваме, какво да си вземем, къде да се чакаме и т.н.
Инка Джънгъл Трек
Официално трека беше с продължителност 4 дена и 3 нощувки. Завършваше с посещение на Мачу Пикчу.
Първия ден, след като ни събраха всички с бус от Куско, ни качиха на около 4200 метра височина. От там ни предстоеше спускане с колелета по асфалтов път до височина 1800 метра. Общо взето натискаш спирачките в правилния момент до долу докато те вее вятъра, беше супер преживяване 🙂. Накрая като слизаш на далеч по-ниската височина значително се усещаше разликата в натежалия и топъл въздух от тази в началото. След това обядвахме и се настанихме по местата където щяхме да спим. След обяд ни предстоеше поредно страхотно преживяване с рафтинг по река Урубамба 🛶. Не бях правил рафтинг преди това, но там ни обучиха добре как да реагираме на командите на гида ни. Като цяло беше много добре организирано, като накрая бяха подготвили изненада на мястото, където приключваше рафтинга — заведоха ни на една поляна с шатра с музика, хапки и питиета, имаше и топли душове и сауна! Сауната беше направена с подръчни материали, но много уютна— една шатра с печка по средата която затопляше помещението до доста висока температура 👌. Страхотен завършек на деня! 😎
Вторият ден беше най-изморителният и предизвикателен от всички. Направихме 21 км трек пеша, като имаше и стръмни изкачвания и спускания, включително за една малка част от трека минавахме през строен от инките път. За съжаление моята височинна болест този ден ме притесняваше, поради което реших да взема едно хапче, което купих от Куско, казваше се Sorochi pills. Това се оказа голяма грешка! Съветът ми е преди да вземате каквото и да е било, особенно нещо местно, да се посъветвате с гида си дали това е ок или не. Тъй като бяхме на височина 1800 метра, неразположението ми едва ли е било от височинна болест. Съответно моят организъм се опитваше всячески да се освободи от въпросното хапче, а подобно преживяване не е особенно приятно да ти се случи в джунглата на дълъг път пеша. Въпреки премеждието което имах, успяхме да си прекараме приятно този ден. Края на деня завършваше отново с топли извори, които можеха да се посетят срещу заплащане.
След трудна за мен нощ (заради погрешното ми взимане на Sorochi pills), дойде ред на третия ден от трека. Сутринта имахме спускане с най-дългия zip line в света. Екскурзията включваше 4 спускания, най-дългото, от които ~800 метра. Много ни хареса! След това се придвижихме с бусове до място където обядвахме. От там нататък ни предстояха около 2–3 часа пеша до градчето под Мачу Пикчу — Агуас Калиентес. Там щяхме да прекараме поредната нощувка. Пътят минаваше покрай железопътния път до това градче, теренът беше равен и красив.
На следващия ден на нас ни предстоеше цял ден за разглеждане на Мачу Пикчу и връщане за още една нощувка в Агуас Калиентес, докато останалата част от групата трябваше след Мачу Пикчу да се прибере обратно до Куско. Нашият вариант с 1 нощувка повече не е типичният, който предлагат агенциите, но бяхме прочели за него в един блог и ни хареса, че няма да е толкова изморително и на другия ден може да хванем влак по светло в 8:30 на връщане.
Силно препоръчвам Inka Jungle Treck. Въпреки не лекия преход се запознахме с много интересни хора, буквално от цял свят. Имаше разнообразни и интересни преживявания. Гида беше на ниво, храната беше ок, а местата на който спяхме бяха по-добри от къщата на Карлос в Куско 😁. Естествено от Куско могат да се измислят много други варианти за посещение на Мачу Пикчу, но ако се чудите за този не се колебайте 😉.
Снимка с групата преди слизане от 4200 до 1800 метра.
Чакаме си реда за снимка с една от гледките по време на трека.
Част от приключението със спускане с най-дългия zip line в света
Мачу Пикчу
Агеницята, с която посетихме Мачу Пикчу се казваше Peru Andian Hop. Препоръчвам я на всеки желаещ да посети Мачу Пикчу. Хората ни уредиха предварителна среща с гида, първи сутрешни билети за Мачу Пикчу (6:00). Бяха много отзивчиви с някои наложителни размествания по програмата ни. Понеже групата от хора с които бяхме, идваха от други агенции, някои от тях влезнаха в Мачу Пикчу с един час закъснение, а имаше и такива които влезнаха чак на обяд, а ако трябва да се предвижиш същия ден до Куско, това означава, че имаш около час, два, когато мястото е претъпкано от хора.
За качване от Агуас Калиентес до Мачу Пикчу има два варианта. Единия през малко повече от 3000 стълби, строени от инките преди около 500 години нагоре пеша, денивилация ~650 метра. Другият е с автобус срещу 12 долара. Тъй като ние вече бяхме много изморени не искахме и да чуем за стълбите, сдобихме се с билети за автобус. Тъй като билетите ни бяха от 6:00 сутринта, трябваше да се наредим на опашката за автобусите още от 5:00. Там чакахме около половин час и след още половин час до горе бяхме на мястото. Стълбите до колкото разбрахме се изкачват за около час и половина.
Важно е да се знае, че от скоро, единственото място на което може да се отиде на тоалетна е преди да се влезе вътре, т.е. на входа. Веднъж влезнали, ако искате да посетите тоалетна отново ще трябва да излезете, а след това връщане няма. Т.е. задължително отидете на тоалетна преди да влезете вътре, защото максимума ви на разглеждане ще е докато пожелаете да посетите едното място отново 😀.
Понеже бяхме едни от първите пристигнали имахме време да се снимаме на популярните за това места. Естествено още тогава имаше образували се опашки, но поне не трябваше да чакаме много за тях 😅. Понеже бяхме късметлии и случихме на хубаво време, а и изчаквахме и другата част от групата имахме предостатъчно време да се насладим на гледката която се отваряше пред нас. След като и останалата част от групата (с билети от 7:00 часа) се появи, гида ни събра на едно място където надълго ни обяснява интересна за Мачу Пикчу информация. Това беше последното ни виждане с него и групата.
След като се сбогувахме посетихме Слънчевата порта, която беше на около час разстояние от Мачу Пикчу. Тя е първото място от което се вижда града ако се минава по пътеката, строена от инките. Друго близко място, което също е част от комплекса беше Inka Bridge, на около 15–20 минути от Мачу Пикчу. Той се намираше по тясна пътека на отвесна скала, която е била строена с цел бягане от града в случай на нападение. На едно място пътеката прекъсва за няколко метра и е съединена с дървени греди, това е моста на инките. Идеята е, че след като избягат, гредите могат да бъдат бутнати, така, че преследвачите да не стигнат бягащите.
За самото разглеждане на града ни стигнаха може би около два часа, като изобщо не бързахме. Дивяхме се на огромните подредени камънаци и се снимахме с тях. Предполагам с цел атракция бяха пуснали и едно стадо лами, с част от което също успяхме да се снимаме.
Към 13ч излязохме от комплекса и слязохме по стълбите надолу. В билета за Мачу Пикчу включва и разглеждане на музей за мястото който се намира след като се слезне по инкските стъпала. Мястото имаше интересни артефакти и истории. Ако човек има време мисля, че си заслужава.
На нас ни предстоеше още една нощувка в Агуас Калиентес, а на сутринта си хванахме влака обратно за Олайтантамбо, а от там до Куско. Бяхме много доволни от цялото преживяване! ✌️
Интересн факт който не знаех преди това е, че планината зад Мачу Пикчу, която може да се види на третата снимка където сме и ние, прилича на лице на спящ човек, можете ли да го откриете?
Елена си почива до Слънчевата порта с гледка към Мачу Пикчу.
Rainbow Mountain
На другия ден си бяхме уредили ходене до Rainbow Mountain с агенцията на нашия хазаин. Цената на един човек излизаше 30$. Представляваше отново ставане рано, пътуване до граче, в което имахме закуска. От там до мястото, до което стигат превозните средства, а след това около два часа пеша и до самия връх от който може да се види хълма с разнообразните цветове. Имайте предвид, че мястото е на много високо ~5200 метра и не се отразява добре на всеки. Непременно си носете кока бонбони или листа. Друг освежаващ продукт за тези височини е течност наречена Aqua de Florida. Продават я в аптеките в Куско. Разтрива се в дланите и се вдишва, като дава известно временно облекчение.
Излишно е да казвам, че Rainbow Mountain ни хареса много и бяхме много доволни, че я посетихме. Като част от трека можеше да се посети и Red Valley, но за съжаление ние нямахме време да отидем до там. Вероятно ако си бяхме разпределили времето с още около половин час допълнително щяхме да успеем.
Обратно към България
Връщането ни към България си беше приключение само по себе си, защото от Кустко хванахме самолет за Лима. Там спахме една нощ, близо до летището. На другия ден ни предстоеше около 24 часов път с полет до Панама, от там друг до Амстердам, а от Амстердам обратно до София. Поради стачка в Италия в Амстердам ни се наложи да чакаме допълнително около 4 часа, но в крайна сметка малко по-късно бяхме обратно у дома.
Въпреки интензивната и уморителна програма в Перу се върнахме много доволни от пътуването. Определено място, на което може да се види и преживее много. Ако се чудите къде да отидете в Южна Америка, Перу е дестинация, която определено си залужава!
Отново поставям линк с всички наши снимки от Перу: https://photos.app.goo.gl/pGycZSaapBNAtsPt9
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега