Нещо като пътепис за Чили

Андите от самолет

 Чили от край време е била страната, която винаги съм искал да посетя. Една от причините за това е, че произвеждат любимото ми вино Carmenere. Знаех, че са страна с по-висок стандарт спрямо Аржентина, но това, което видях по пътя от летището до апартамента, в който бяхме отседнали, леко ме изненада. Буенос Айрес навсякъде беше обгърнат от буйна зеленина, паркове, дървета, добре поддържани зелени площи, а по същото време Сантяго, който е кажи-речи на същата географска ширина, ни посрещна със суха земя, тук-там някое дърво, а покрай пътя се въргаляха боклуци. Не очаквах такава гледка, определено. Същевременно заобикалящите ни автомобили бяха предимно европейски, а такива бяха рядкост в Аржентина. Видях и електрически автобус, което си е модерно, както и да го погледнеш, но от друга страна всички останали автобуси изглеждаха много зле, мръсни и надраскани отвън, в пълен контраст с тия от Б.А. Докато минавахме покрай някакви квартали ми направи впечатление, че има малки затворени комплекси, само че по оградите отгоре имаше опънати жици с табелка "Внимание, електрически ток!". „Лелее“, викам си "това ли е по-сигурната страна с по-високия стандарт на живот, в Аржентина такива работи не видях’. За капак първия магазин, в който влязохме - бутиков за шоколадови бонбони, беше с електрическа постоянно заключена врата, която трябва да ти отворят, за да влезеш (което, ако улицата е пълна с просяци, би било донякъде разбираемо), но трябва и да ти отворят за да излезеш също! (все едно е бижутерско ателие) Златни ли бяха тези бонбони така и не разбрах. После като обикаляхме, не видях магазини, които да трябва да ти отварят отвътре, но странното чувство си остана. 

"Златните бонбони" струват към 165 лв

Друга гледка, която бих очаквал да видя в Африка, но не и в Чили, бяха масовите продажби на храни и хранителни стоки на улицата, и нямам предвид плодове или някакви пакетирани храни, а едно огромно разнообразие. Сутрин продават кисело мляко с мюсли и прясно изцеден сок, също разни тестени закуски, по обяд пържеха някакви неща подобно на емпанади, масово имаше колички за хот-дог, а вечер се появяваха скари - сложени директно върху пазарски колички тип Била, върху които печаха разни шишчета. Адски вкусно миришеха, признавам, но не посмях да си взема. Очевидно местното ХЕИ е ок с това положение, защото подобни гледки бяха масови.

Шишчета на улицата

Между другото храната в ресторантите в Чили е доста по-скъпа отколкото в Буенос Айрес, цените са по-скоро близки до тези в Гърция. Може би това обяснява и наличието на толкова много улична и по-евтина храна.

 Впечатление със сигурност ще ви направи как в Латинска Америка хората се редят на опашка. И в Буенос Аайрес се редяха на опашки по спирките, но първата опашка в Чили, на която се натъкнахме, слизайки с куфарите от метрото, беше един малък шок за мен. Единият от изхода на метрото се ремонтираше, така че оставаше място колкото нормално да се разминат двама души. Всичките към 100-150 човека в момента, които искаха да излязат от същия изход, се бяха наредили в идеално права опашка един след друг. Облещих се като установих тоя факт, а един младеж ми посочи услужливо къде почва опашката (в ееей там далечния край на метростанцията), защото честно казано се опитах по български да се направя на тарикат, за да не търкалям куфарите 50 метра назад и лекинко да се присъединя към опашката, ама няма шанс. В последствие установих, че навсякъде тези хора чакат точно по тоя начин един след друг, изключително възпитано и търпеливо. Колко далечно от нашата шопска поговорка: "И сам да съм у трамвая, па' че се бутам".

 Тук също направихме разходка възползвайки се от "free tour", гид-а ни се оказа актьор, който от време на време се хваща да развежда групи. Доста емоционално разказваше историята на града. Разказа за местното население преди испанците, които са дошли и докато са търсели злато (което го е нямало там) кажи-речи са изтребили почти всички индианци, най-голямата етническа група, която е оцеляла и се е запазила до наши дни е тази на "Мапучe". Естествено накратко спомена и за двата диктаторски режима на Салвадор Алиенде и Аугусто Пиночет. Социалистът Салвадор Алиенде национализира почти целия частен бизнес съществувал до тогава и въпреки че е имал и добри идеи довежда Чили само за 3 години до тежка икономическа криза. След военен преврат се/го самоубива(т) и на власт идва Пиночет, който е трябвало да потготви само смяната на властта, но остава там 16 години. Много години след това има паметници на Алиенде, но не забелязах нищо свързано с Пиночет. 

Паметник на Салвадор Алиенде

 Сградите в Сантяго са в колониален стил и изглеждат много по-различно от европейския дух, който носи Б.А. Въпреки че е силно земетръсна зона (местните, твърдят, че при тях ставали годишно най-много земетресения) има построени много високи бизнес сгради. Мога само "браво" да кажа на инженерите им.

Най-високата сграда в Сантяго - Costanera center

Катедралата в Сантяго

Музея Bellas Artes 

Докато се разхождахме почти не се забелязваше полиция, като всички жени - полицайки, бяха силно гримирани и с коси вързани на кок. Тук е мястото да спомена, че се срещат доста хубавки чилийки, за разлика от Аржентина, където не видях жени, на които искрено да се възхитя. Избягали ли бяха, вечер ли се появяваха навън, не знам, ама беше трагично положението. За щастие в Чили, а и после в Уругвай имаше доста приятни гледки. Мъжете не мога да ги коментирам, но чертите на Мапуче в общи линии преобладават въпреки смесването с множеството европейски заселници.

Един от музеи, които посетихме, беше музея за изкуство от преди Колумб "Museo Chileno de Arte Precolombiano". Там имаше богата изложба, показваща голяма част от бита и дейностите на първоначалните жители на Южна Америка, както и кипуси "писмеността" на древните хора, за които се оказа, че не всеки е можел да "пише" т.е. да връзва, както и да ги тълкува. 

Кипус

Като част от free tour-a минахме през два много приятни квартала Lastaria и Bellavista. И в двата има много уютни заведения, като интересното в Bellavista e, че има една улица само ресторанти, съседната успоредна са барове, а следващата успоредна - нощни клубове, човек може да изкара там дни без да напуска квартала 🙂

В Lastaria 

 В пътеводителите на Сантяго препоръчват да се посети зеленчуковия пазар и рибния пазар. Рибният е завзет от разни ресторанти "капани" за туристи. Казаха ни, че около него имало такива с нормални цени, но след като се повъртяхме малко и не ги намерихме, се отказахме. Затова пък обядвахме на едно място където пекат само емпанади - Емпорио Зунино с едва ли не най-хубавите в града. Ами всъщност не са. Най-вкусните емпанади ядохме ето тук (http://www.mulato.cl/) пържени са, и определено са по-вкусни от тия на Рибния пазар (емпанадите са тестени изделия, по-често печени отколкото пържени, обикновено с месна плънка, но има и вегетариански или с риба. Характерни са за повечето страни в Южна Америка). Според пътеводителите зеленчуковият пазар също бил задължителна дестинация. Ами... зеленчуков пазар, нямаше нищо, което да не сме виждали. Успях да вдигна скандал на пазара. Всички, които ме познават добре, знаят, че не излизам лесно от релси и обикновено винаги оставам спокоен, независимо какво се случва. На пазара видяхме една сергия, на която предлагаха шейк от манго с мляко. Аз манго обожавам, видях че шейка го правят с лед, и както си беше жега ми се стори чудесна идея. За да си представите добре ситуацията, трябва да ви опиша щанда - дълъг към 15на метра, в двата края има шейкъри и хладилници, а по средата има пак около 5 метрова зона с каси. Същевременно сергиите отсрещната страна са на около метър, т.е. е тясно за разминаване а и постоянно минават други хора. Платихме си шейковете и от касата ни насочиха към единия край. Оказа се, че в единия край правят само едни плодове, а в другия - други, което всъщност не е лоша идея за организацията им. Там, където отидохме дадохме касовата бележка, и казахме, че искаме манго шейк, при което жената зад щанда сочи към другия край и обяснява "тука манго няма, там върви". Отиваме съответно в другия край, там пак гледат бележката и викат "Аааа, то мангото е от другата страна". Айде пак на обратно, там същата женица ни обяснява: "Ама нали ви казах, че манго при мен няма" (Разговорите или по-скоро монологът е на испански, ама това казваха, доколкото разбирам, а и те си ръкомахат хората) и айде пак на обратно, където предишния човек казва "Ама нали току-що ви пратих за манго в другия край". При което аз се развиках (реших направо на български да ги овикам, че така и така няма да ме разберат на английски или пък по-зле с куция ми испански, а пък и на български няма как да загубя дар слово и да се сецна нейде по средата на изречението, опитвайки се да се сетя тоя пък глагол така ли се спрягаше). Обясних им на чист български, че се опитват да ме правят на маймуна и да вземат някакво решение къде правят мангото (като в интерес на чистия език, спестявам тук няколко епитета и сравнения, които неволно изпуснах). Съответно мъжа се развика на испански и така около минута си викахме, докато в крайна сметка жената, при която ни пратиха първоначално, осъзна, че все пак мангото било при нея. Не знам откъде дойде това неразбирателство, ама стана цирк.

Малко по-навътре в пазара попаднахме на някакъв празник, на който местни жители изпълняваха фолклорни танци. Личеше си, че не са професионални танцьори, но истински се раздаваха, като ми направи впечатление, че възрастните (60-70- годишни) танцуваха по-пламенно от по-младите, но то танца или си го носиш, или както примерно е моя случай - се бориш с него.

 Едно от големите ми желания свързани с пътуването беше да посетя някоя хубава винарна. Бях направил уговорка с „Errazuriz“, само че тя пропадна заради промяната на полета до Монтевидео, затова реших да посетя "Concha y Toro", чиито вина се продават и в България. Избрах ги защото се намираха на 5 мин с такси от една от последните спирки на метрото и беше лесно да се стигне до там. Останах с впечатлението, че тази винарна отделя повече внимание на туризма отколкото на самото вино. Имението, което разгледахме, беше много красиво и озеленено, имаше насадени около 50 сорта грозде на сравнително малка площ, така че всеки може да види как изглежда гроздето от любимото му вино. След като ни поразходиха из зелените площи, ни заведоха в избата. Там ни пуснаха филмче, в което разказват легендата, свързана с едно от вината, които предлагат "Casilerro del diablo" ("Шкафа на дявола") и за финал ни предложиха едно от най-добрите им кабернета "Don Melchor". 

В Concha y Toro

В Concha y Toro

В Concha y Toro

Има два много хубави хълма - Ceррo Санта Лучия и Серро Сан Кристобъл, които са като два, много приятни парка за разходка. До Сан Кристобъл има фуникулар от едната страна, и може да се слезе с лифт от другата страна. От върха се разкрива чудесна панорама на целия град, но препоръчвам да се посети през седмицата, защото уикенда е пренаселено, а и билетите са по-скъпи (~45 лв. за чужденци).

Cerro San Cristobal 

Cerro Santa Lucia

Отделихме си един ден да разгледаме пристанищния град Валпараисо. По принцип имахме планове да останем там две вечери, но непредвидената промяна на полета ни обърка цялата програма. Много красиво място, обявен за културно наследство на Юнеско, изпълено с малки виещи се тесни улички. Много голяма част от къщите бяха изпъстрени с графити, но не някакви безсмислени послания и надписи тип "Локо Сф", а ярки картини, правещи целия град да изглежда жив и пъстър. Градът е построен на десетки стръмни хълмове с изглед към Тихия океан. За преодоляване на денивелацията ползват фуникулари, които тук наричат "Асансьори". Някои от тях са на над 100 години, но все още поддържани и активно използвани. 

Полезна информация: 

Настаняване в Сантяго: тъй като вечер наистина е спокойно, може да изберете където ви е удобно. Препоръчвам близо до Lastarria, където има много приятни заведения. Друг хубав квартал е Bellavista, но там внимавайте да не се окажете близо до нощните барове. 

Транспорт от/до летището: Uber e легален в Чили и е опция, как ще се намерите с колата в тая лудница обаче - не знам. Има две автобусни компании, с които може да стигнете до града CentroPuerto, която стига най-близо до центъра или TurBus, които спират на голям автобусен терминал, където има и метростанция.

Вътре за придвижване из града ви е нужна карта Bip, може да се вземе от метрото. 

Заплащане, почти навсякъде приемат карти, като когато питат дали сте с кредитна или дебитна карта. Отговаряйте винаги с "кредитна", защото дебитните карти при тях са към местна система и няма да разпознаят вашата карта.

Ресторанти в Чили - в повечето бакшиша вече е включен в сметката, автоматично добавят 10%, макар че не сте длъжни да платите, както и може да го намалите, ако не сте доволни от нещо. 

Ресторант, който препоръчвам е 99 (http://99restaurante.com/en/) храната в него се предлага само на сет менюта с фиксирана цена. Не е евтино, но храната изглеждаше чудесно и имаше страхотен вкус. 

Така продават в супермаркета миди и стриди

Черна царевица 🙂

Пред къщата на Пабло Неруда в Сантяго

Тази сграда в Lastaria само половината прозорци са истински