Патагония (Torres del Paine)

По едно време ме присви чепикът и ми се приходи на студено. Тук на близо това е например Патагония. Имах някакви планове да видя Torres del Paine в Чили и ледника Перито Морено и връх ФицРой в Аржентина. Проучвах условията за прекосяване на границата с кола под наем, автобусните превози, какво ли не. В крайна сметка обаче шефовете не дадоха много отпуска и остана само чилийската половина.

Полет с LAN до Пунта Аренас, пристигане по изгрев (има и други полети, ама като купуваш в последния момент цените са безбожни). Опит за наемане на кола, обаче няма достатъчно лимит по едната карта (чак сега се сещам, че съм купил билетите с нея    .

Нищо де, имам и резервна, обаче тя не работи... Обаждам се в България (добре че там не е по изгрев и хората работят). Оказва се че ако имаш кредитна карта, която не ползваш много време и после изведнъж се появи в Чили е много подозрително и се блокира от съображения за сигурност. Нейсе, оправихме се.

До нас през това време един пич си сглобяваше велосипеда, който получи в кашони на лентата за багаж. Искал да пропътува с него по прословутия път Carretera Austral до Пуерто Монт. Успех, доста път го чака. Аз взимам колата и тръгвам на север към Пуерто Наталес и Torres del Paine. По пътя спирам да разгледаме колония пингвини. Близо до Пунта Аренас са две, тази е много малка, но другата е на остров, пътува се с кораб и отпада. Не е много населена, март месец вече малките са пораснали и почти всички пингвини са в океана.

Слънцето пече, обаче си е студено. Вятърът обаче е страховит. Както си шофираш трябва да държиш непрекъснато волана завъртян леко на една страна, за да не те издуха извън пътя. И като се разминаваш с някой ТИР трябват бързи реакции, защото той засланя вятъра и колата кривва рязко.

До Пуерто Наталес са 300 км и по целия път дотам има само една бензиностанция и едно село, в което хапнахме сандвичи. Хубави сандвичи правят в Чили, с голяма пържола, ама вместо марули или други зеленища слагат авокадо. Нищо де, свиква се. Разгледахме и Пуерто Наталес (малко градче, занимава се предимно с туризъм) набързо, за да си почина от пътя и продължаваме за парка Torres del Paine. Пристигане късно, настаняване в първата естанция (ранчо), в което дават стаи за туристи.

Тук си е на ръба на цивилизацията, токът е от генератор и се спира в полунощ. До полунощ няма кой да стои буден, ама има любители фотографи, които искат да стават преди изгрев... Тогава ток няма, т.е. тъмно е. Аз съм си сложил вечерта очилата върху дрехите, на сутринта успявам да ги изтърся на пода без да разбера и после докато се обличам да стъпя върху тях. Ами сега? Първо излизам да снимам върховете под лъчите на изгрева, после след закуската на пълен стомах ще му мисля.

Както и да е, не ми се изкарват 3 дни гледайки примижал, ще трябва да търся очила. Най- очевидното място е Пуерто Наталес. Стигам дотам как да е с колата (добре, че няма почти никакво движение). Добре, ама очила нямат. Ако ти трябват, поръчка за три-четири дена от Пунта Аренас. Ама това е на 300 км, не ми се ходи пак дотам и обратно, ще ми свърши времето. Някакви очила с готов диоптър дето съм виждал тук-там да продават евтино? Няма    .

Нейсе, в едната оптика човека излезе разбран, извади някакви контактни лещи (май бяха безплатни мостри), намерихме дето да стават ( +-0.5 - 1 диоптър, кой ти гледа, пак късмет, че има), продаде ми ги за 10 долара. Обяд и пак обратно към парка. Тука вече програмата тотално се обърка, мислех да правим някакъв трек до подножието на върховете, ама загубих почти цял ден, остана авто туризъм, разходка с корабче до ледника Грей, снимане на изгрев и залез...

Последния ден, айде нали е планина, да походим. Нагоре към подножието на върховете, ама докъдето стигнем. Стигнахме до първата хижа и времето свърши. Обратно към колата, после към Пуерто Наталес. Някъде там ГСМ-а на жената най-сетне намери обхват и почна да се оплаква, че са я търсили 20тина пъти. Обажда се в паника,  следва радост, че сме тук... Ама какво е станало? Как какво, нали земетресение! Ами, никакво земетресение, нищо не сме разбрали. Е как, нали сте в Чили. Е да, ама Чили е голямо, аз за пръв път чух за земетресение, не може да е толкова зле.

Вечеряхме, намерихме ресторант с телевизор да видим какво е станало - земетресението близо до Сантяго, това е на доста хиляди километри, ние в гората, кой ще разбере... Нещо обаче летището било повредено. Обадих се на LAN, сто години докато се свържа, пък и така нещо не можахме да се разберем на много лош английски от тяхна страна и много лош испански от моя. Все пак ми става ясно, че няма да се лети. Обаче какво да правим? Дали да не мина през летището (на 300км), или да си седя тук, където поне има нещо за правене? Все пак решавам, че не ми се комуникира пак по телефона, а не мога да се разхождам спокойно в планината цял ден без да знам какво става, та ще мина през летището да се разберем и ще спим в Пунта Аренас.

Добре, ама летището е напълно затворено, че и информация няма. Само имаше един чичка пазач да отвори бариерата да изляза, че нямаше и къде да си платя паркинга.

На другия ден разходка в Пунта Аренас и наоколо, защото офиса на ЛАН не работи (неделя), по телефона пак нищо не ми стана ясно. В понеделник сутринта рано се наредих на опашката пред ЛАН, общо към 2-3 пресечки беше дълга, както се оказа после. В местния вестник на снимка излязохме даже.

Хубаво, ама тия хора така и не стана ясно за какво са там. Единственото, което правеха, е да повтарят на всеки "Летището в Сантяго е повредено, ЛАН не лети, не е ясно кога ще започне, седите и чакате." И това за всеки от сигурно 2000 души на опашката. Да, ама аз така не обичам, несигурността ме изнервя. Още повече, че ще трябва да се обяснявам в офиса. Кратка справка в интернет и пак на опашката. Хрумва ми идея. Добре, ЛАН Чили не върви, щото летището в Сантяго е повредено. И всички полети минават през Сантяго. Оказва се че има няколко самолета на път от Австралия, които ще кацнат баш на нашето летище по липса на друго, ама и те после няма да ходят никъде. Добре, ама ЛАН Аржентина нали минават през Буенос Айрес, те си летят?

Що не ме прехвърлите от някое аржентинско летище през Буенос Айрес към Бразилия, аз на Сантяго не държа. Разговори по телефона за разрешение... Ми добре, може да ви прехвърлим от аржентинска страна, тръгвате от Рио Галегос вдругиден малките часове през Буенос Айрес. Ама това е само сега, ако не стигнете там, няма да ви сменяме повече билета без пари. И пътя до там си е на ваши разноски.

Ми хубаво, действайте, че като гледам тълпата тук, след малко и тези места ще изчезнат... През това време съм пратил жената да търси автогарата и билети за Рио Галегос. Принципно пътуват, ама сега е обедна почивка и няма никой... Нищо, сменяй билетите, все ще се оправя. Пътем минах през Херц да видя мога ли да оставя колата в Рио Галегос. Ми може, ама еднопосочна такса, + застраховка за Аржентина... Нищо, в краен случай става, ако няма билети за автобуса. Стигнах до автогарата, там вече пак опашка се е заформила, явно и други са се сетили за врътката, или от ЛАН са почнали да я предлагат... както и да е, има билети утре по обед. Дотогава малко разходки около Пунта Аренас, видяхме лисици...

На другия ден от обед, 300-400 км с рейса до Рио Галегос, целия рейс пълен с такива като нас останали от земетресението. Пампасите - плоски, равни, по тях само овце и щрауси. За 300-400 км по пътя няма НИЩО, една лавка за сандвичи нямаше. Само границата с Аржентина. Там им дойдохме малко нанагорно, свикнали да пътуват почти само местни (те имат някакви споразумения за бързо преминаване, защото до тая част на Чили по суша може да се стигне само като се мине през Аржентина, съответно до аржентинската част на Огнена земя се минава само през Чили) и сега изведнъж цял рейс с чужденци, от България до Китай...

Някакво объркване с часовника имаше, уж времето еднакво, а на границата смени ли се, не се ли смени не разбрах, ама като стигнахме на летището имаше 1 час разлика между моя часовник и официалния. Така и така си отвисяхме и там, всичко беше затворено, а на мен вече ми беше писнало и до града не ми се ходеше...