Перу - Втора част

Автор и снимки: инж.Магда Диева
Една сбъдната южно-американска мечта

Перу

Ден Четвърти

На четвъртия ден обиколихме с автобус Свещената долина (в превод от езика на инките кечуа), намираща се на река Урубамба, градчетата Пизак, Оянтайтамбо и др. В Пизак се е намирал най-големият пазар на инките по време на великата им империя и все още го има, макар и в по-съвременен вид. В околностите на Пизак са изградени тераси по уникален начин с добре изрязани и монтирани камъни. Върху така образуваните тераси се поставят по-дребни камъни и накрая пръст. Земята е много бедна, приблизително като нашите канелено-горски почви. Напояването е от специално направени съоръжения, чрез които е доставяна вода от извори от планината. Сеят се предимно царевица и различни видове картофи. Изключение прави само Свещената долина на инките, която е с по-добри условия за земеделски култури.
В Оянтайтамбо видяхме руините от крепостта от времето на гражданската война на инките.

Ден Пети
Великият ден!

МАЧУ ПИКЧУ (2430 метра надморска височина, с площ 325 квадратни метра)
Пътувахме към голямата ни цел с влак, а после с малък автобус и накрая около час пеша нагоре и разходка сред древните руини с местен екскурзовод.
Бих искала да кажа няколко думи за пътуването с влака.
На отиване от Оянтайтамбо към Мачу Пикчу бяхме във вагон В - втора класа във влака. Купетата са отворени, с маси и седалки и пътека между тях. На маса бяхме по 4 човека. Почти нямаше свободни места и на отиване и на връщане от Мачу Пикчу към Куско. И това е нормално, при толкова много туристи от цял свят. На връщане към Куско бяхме във вагон А - първа класа. Разликата беше голяма. Освен храна в пакети (сандвич, десертно блокче, бонбони с кока заради височинната болест и вода) имаше и представяне - модно ревю на шалове, рокли, палта и др. След ревюто следваха танците. Беше истинско забавление. Жена с маска канеше туристи на танц. Тя покани единствения мъж от нашата група Жоро от Варна на весел бърз танц. Смяхме се от сърце.

Мачу Пикчу - изгубеният град, бил е познат само на малка част от местното население. На местния език кечуа означава Стар връх или Стара планина.
Съкровището на инките остава скрито от света дълго време, докато през 1911 г. не го преоткрива случайно американският археолог професор Хирам Бингам, чиято експедиция обикаляла в околността и търсела изгубен златен град на инките. Попитали семейство местни жители дали знаят нещо по въпроса. Те отговорили, че знаят къде се намират руините и изпратили малкия си син Павлито да им ги покаже. Така Павлито се счита за първия гид към Мачу Пикчу.
Пред очите на Хирам Бингам и екипа му, а също и пред нас се разкриха невероятни гледки на един вълшебен, отдавна изчезнал свят. Стара инска крепост и град, построени през 15-ти век, с около 150 различни къщи, бани, къщички за складове, училище с едно крило за момчета, а другото за момичета, храмове за техните богове и светилище, повече от 100 отделни стълбища, издялани от гранитни камъни от близката планина.
Мачу Пикчу е служел и за астрономическа обсерватория, показвал настъпването на равноденствието.
Зад руините на града се издига връх Уайна Пикчу (2693 м надморска височина).
По терасите на града се сеели земеделски култури, а сега има само трева и лами, които си пасат спокойно, без да се притесняват от туристите.
Мачу Пикчу е едно от Новите седем чудеса на света.

Ден Шести

С голям луксозен автобус с още една група туристи от Канада тръгнахме рано сутринта от Куско към Пуно.
Придружаваше ни местен екскурзовод, който ни разказваше за някои забележителности.
Археологическият комплекс Ракчи е едно от най-впечатляващите и загадъчни места в Перу. Разположен е на около 110 км южно от Куско. Този комплекс е известен със своите руини от добре изрязан вулканичен камък и важната роля, която е играл в културата на инките. Интерес представлява храма на върховния бог, създател на всичко живо и на целия свят - Виракоча. 
След обяда продължихме пътуването си до прохода Ла Рая, най-високата точка на нашето пътешествие из Андите. Разположен е на височина 4335 метра над морското равнище.
Последната ни спирка преди Пуно е музея в Пукара. Разположен в сърцето на малкия град Пукара, дава ни уникален поглед към древната цивилизация от преди повече от две хилядолетия. В музея има разнообразие от артефакти, включително каменни скулптури, керамични изделия и др.
Пристигнахме в Пуно, градът на бреговете на легендарното езеро Титикака.
Езерото Титикака е най-високото плавателно езеро в света, намиращо се на височина приблизително 3812 метра. То пресича границата между Перу и Боливия и е най-голямото езеро в Южна Америка по обем и площ ( 8372 квадратни километра). Максималната дълбочина е 281 метра. Името Титикака се превежда от езика кечуа като "Скална пума". 
Езерото се смята за люлката на цивилизацията на Андите. Според митологията на инките езерото Титикака е родно място на Бога на слънцето Инти. Островите Исла дел Сол (на слънцето) и Исла де ла Луна (на луната) са два свещенни острова, с много руини на инките.

Ден Седми

Езерото Титикака
Островите Урос и Такиле

Сутринта тръгнахме към плаващите острови Урос в езерото Титикака с корабче, което спираше на всеки остров и разтоварваше туристи.
Тези острови са създадени от народа Уру от тръстиката тотора, практика датираща от векове. Първоначално хората са построили тези острови, за да избягат от враждебни нашественици и да запазят своята независимост. Днес около 2000 души от племето аймара живеят на повече от 80 плаващи острова, запазвайки своя уникален начин на живот. Един такъв остров се създава за около 2 години.
Хората от Урос са умели рибари и занаятчии, изработващи красиви изделия от тръстика и други материали. Интересни са тръстиковите лодки, с които разхождат туристи.
Бяхме на гости на една фамилия от такъв остров и се запознахме с техния бит и култура. На плаващия остров имаше 4-5 къщички, огнище и нещо като хол за гости със седалки, направени от тръстиката тотора. Пяха ни техни песни и ни разказаха за живота си. Представиха ни техни изработени изделия - възглавници, одеала, покривки, шалове, шапки, сувенири. Някои от групата се повозиха на тръстиковата им лодка.
След това се качихме отново на корабчето и се отправихме към остров Такиле. На корабчето имаше танци от местни хора с маски, които канеха на танци и развеселяваха публиката.
Остров Такиле е хълмист (до 3950 м височина) и е известен със своите текстилни традиции, финно изтъкани текстилни изделия. На този остров мъжете плетат, а жените тъкат. Разгледахме техните произведения. Направиха ни представление с танци от техния фолклор.
Обядвахме в едно китно ресторантче пъстърва от езерото и супа от местни сортове картофи и киноа.
Вечерта се прибрахме в хотела, а на сутринта на другия ден от летище Хулиака полетяхме за Лима, а след това за Буенос Айрес.