Еквадор – центърът на света
8 април 2019, понеделник
Полетът ми е сутринта. Оставям Фичо (мойта Хонда Фит) на зеления лот на летището. Успявам да се кача на по-ранен (закъснял) полет до Атланта – така шансът да си изпусна втория полет поради закъснение намалява с 50%. Вися дълго във Форт Лодърдейл. Полетът ми към Кито е вечерта. В самолета раздават чипс. Пристигам посреднощ. Нощувката е в Хилтън Колон. 14-ти етаж, чудна гледка към нощен Кито, плъзнал по високите баири наоколо.
9 април, вторник
Бърза ранна самостоятелна разходка и сутрешен Кито. Хладно е – макар и на екватора, надморската височина е почти 3000 метра и жега няма. Хората са предимно с физиономии на местни – "инки", не точно бели. Забързана делнична сутрин. Хотелът е до голям парк, с интересна арка, със странни скулптури. Градът изглежда уютен и автентичен, не случайно е включен в UNESCO World Heritage List. Всред планината е и е много живописен, обграден с баири отвсякъде. На запад е надвиснал вулканът Pichincha. Тук, в Еквадор, вулкани – дал Бог.
Обиколка из Кито. Старият град е чудесен – най-добре запазеният исторически център в Америките. Basílica del Voto Nacional – най-голямата нео-готическа катедрала в Новия свят, прекрасна, с гаргойли – ендемични животни: игуани, костенурки, армадилос. Plaza de la Independencia, с чудния паметник, на който кондорът (Южна Америка) доминира над лъва (Испания), държейки в човка парче от счупените окови. От тук – от Кито, от „центъра на света“ – е започнала борбата за независимост на цяла Южна Америка от Испания. На хълма El Panecillo си издига статуята на мадоната - Virgen del Panecillo. Iglesia de la Compañía de Jesús – с великолепните си позлатени орнаменти – строена в продължение на 160 години! Church and Monastery of San Francisco – най-големият архитектурен ансамбъл измежду историческите сгради в колониална Латинска Америка. Palacio de Carondelet – президентския дворец – първото седалище на испанската корона в Кито, а понастоящем – седалище на правителството на Република Еквадор.
Продължаваме към Mitad del Mundo – Центъра на Света – Екватора, преминаващ съвсем наблизо – само на 25 км на север от центъра на Кито! По пътя, в градчето Pomasqui, спираме за сладолед в чудно магазинче, където плодов сладолед се приготвя по стар метод – с въртене на меден съд в лед. Ммм, много е вкусен, от guanabana – странен местен екзотичен плод, вкусен!
Ето го и Центърът на Света! Експедиция от френски изследователи-геодезисти водена от Charles-Marie de La Comdamine прекарва тук няколко години, през първата половина на 18-ти век, в усилия да определи положението на екватора. Наоколо – забулени в облаци високи баири!
Продължаваме към Otavalo. Чудна гледка – обвити в мъгла върхове се оглеждат в Lago San Pablo. Нощуваме в красиви малки къщички - Cabañas del Lago, с жив огън в огнището. Патки в разни цветове се разхождат наоколо.
10 април, сряда
Рано сутринта околните върхове за малко се провиждат, после отново се скриват в облаците. Cloud forest. Потегляме. Първа спирка – водопада Peguche. Първо спираме при светилище на местните инки – Inti Watana – Calendario Solar – слънчев календар. Quichua празнували Inti Raymi – месец Юни, по този календар, с церемония на Слънцето – домакин на празника.
Продължаваме към водопада. Красив, в чудна зелена гора. Следващата спирка е работилницата на местен майстор на музикални инструменти – Ñanda Mañachi – флейти и всякакви дудудци – майсторът бил известен чак в Япония! Цялото му семейство са свирчовци, много добри! А и местната музика е вълшебна!
Следва пазарът в Отавало. Голяма шарения и веселба. Продават се всякакви джунджурии, украшения, плетени гривнички, рисунки, дрешки, шапки, всякакъв текстил, dreamcatcher-и, плодове... Много шарено.
Продължаваме през невероятните гледки на Андите, забулени в мъгли върхове, вулкани, поляни, водопади. Апропо за водопадите – 100% от електричеството на Еквадор се произвежда от водно-електрически централи.
Тази вечер нощувката е при минералните извори в Папалакта (Termas de Papallacta), тъкмо под вулкана Chacana. Колибрита пърхат в храстите, между къщичките има топъл басейн, изумително! Отново – жив огън в стаите (на 3000 м височина нощите са прохладни дори на екватора).
11 април, четвъртък
Днес поемаме към Амазонската джунгла! Пак – през забулени в облаци върхове, зелени поляни, водопади – та до Rio Napo, един от основните участници във формирането на река Амазонка. В градчето Misahualli спираме да се запознаем с местните маймуни. От La Punta Ahuano с канута по реката се пренасяме до La Casa del Suizo. Разположена на брега на величествената Rio Napo и на един хвърлей разстояние от източните склонове на Андите, лоджията има чудна гледа към околните тропически гори.
Нахлузваме гумени ботуши и поемаме през джунглата, към обиталището на местна общност, на близкия остров Isla Anaconda. Матриархът на семейството, доня Кармела, ни посреща и ни показва местните техники за готвене и разказва за традициите и ежедневието на общността. При връщането ни в La Casa del Suizo – още демонстрации на местни кулинарни техники и деликатеси – вкл. живи гъсеници и червеоподобни "вкусотии". Блях! Но пък залезът над реката е чуден!
12 април, петък
Рано сутринта огромна пеперуда ме чака пред стаята ми! Цветята наоколо – прекрасни – са окъпани от нощния дъжд. Реката е забулена в бяла мъгла.
Отново нахлузваме ботушите и поемаме през джунглата – най-голямата и впечатляваща екосистема в света. В Националния резерват Misicocha сме. Наоколо – изобилие от цветя, растения, буболечки... Катерим се нагоре, нагоре, по въжени мостове и в кошница над урвата – над върховете на дърветата – гледката няма цена!
Следобед – посещение в какаова ферма – показват ни откъде идват онези вкусни шоколади, за които душа даваме! Даже опитваме прясно смлени какаови зърна и току-що сварен шоколад.
Следваща спирка - AmaZOOnico Rescue Center, където се грижат за животни, попаднали в беда. Папагали, симпатичен тапир, още по-симпатичен тукан с огромна човка, изобилие от маймуни, невръстен леопард. Наоколо щъкат безброй костенурки. На връщане Уилсън призовава маймуните с парчета банани и те изнасят своето шоу.
13 април, събота
Вземаме си сбогом с джунглата, с La Casa del Suizo и с гумените ботуши. Канутата ни откарват обратно до La Punta Ahuano. Кратка спирка – ооо, змия – огромна! Боа констриктор!
Продължаваме през Patate. Налага се промяна в предварителната програма поради ремонт на пътя. Спираме до ферма за обработка на захарна тръстика – от тръстиковите стъбла до блокчетата сурова захар. Мирише прекрасно, а и на вкус е чудна. Купувам си блокче още топла-топла, току-що произведена захар.
Спираме на пазара за плодове в Puyo. Всякакви причудливи екзотични плодове, от вкусни по-вкусни! Някои от тях виждам за пръв път, пък са токоз хубави! И прословутите живи гъсеници са тук – мерси, от тях няма да пробвам!
Пътят май са го оправили и продължаваме към следващата спирка – внушителния водопад El Pailon del Diablo. Ехааа!
Обяд у Иван (ресторантът тъй се казва – "Donde Ivan", ама си е местен Иван – името било популярно и тук) и продължаваме към Baños. Чудно градче, всред планината, всред внушителни баири, мъгли и зъбери! На главната улица пекат морски свинчета. Работилничка на местна майсторка – Мариана – която прави всякакви бижута и украшения от "растителна слонова кост" – орехите на местна палма - tagua palm (Phytelephas) – ама наистина изглежда съвсем като слонова кост, много красиво. Нощувката е в Hacienda Leito , току под вулкана Tungurahua. Отново огън в камината и рози, рози!
14 април, неделя
Еквадор се оказва най-големият производител на декоративни рози в света! Въпреки че розите не са нативни тук, климатът е доста подходящ и тази индустрия се е развила добре... Днес сме на посещение в плантация за рози - Rosely Flowers, Latacunga. Прекрасни, в най-различни цветове... но без аромат... Оттук ги изнасят главно към Европа – разпределителният център е в Холандия. Много красиви!
Освен рози, износът на Еквадор включва основно петрол, банани, кафе, какао, seafood.
Спираме на малко пазарче в градчето Salasaka. Днес е Palm Sunday – неделята преди Великден – и местните се събират в близката църква. Забранили са обаче да се кършат клонки за празника – за да опазват растенията. Тук изобщо гледат сериозно на опазването на околната среда!
Обядът ни е в Hacienda La Cienega – впечатляваща и чудесна! В съпровод на местни музиканти.
Последна отсечка – до Кито – плъзнало чудесно по баирите. Кратка разходка преди прощалната вечеря. Нощувката е пак в Хилтън Колон, отново с чудна гледка от 12-тия етаж.
15 април, понеделник
Прощална разходка из стария град на Кито – с много навъртени километри – и – сбогом Еквадор! Нощен полет до Форт Лодърдейл, оттам – Атланта – Кълъмбъс – и директно на работа, уфф!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега