Толкова рано през деня шарената сянка все още разхлаждаше, така че седнахме на пейка в периферията на малък парк и започнахме да кроим какво ще разглеждаме този ден. Дали заради акцента ми, външния вид или нещо в поведението ми, което ме издаваше като чужденка (събеседникът ми беше местен), но другите отмарящи започнаха да се извръщат към нас с нарастваща честота. Момък на не повече от 22-23 години, който беше разтоварил няколко дебели книги на пейката срещу нас, ни заговори след няколкоминутно колебание.
Парк в Картахена. Дори рано сутрин и на сянка температурата не пада под 26-27 градуса.
„От къде си?“ попита ме.
„Много отдалеч, мястото е малко, едва ли го знаеш,“ отговорих, леко стъписана от директността.
Той не настоя, замисли се, но след малко опита да поднови разговора.
„Аз имам приятели от малки, далечни места,“ заяви с неприкрита гордост в гласа си и лека тържественост.
„Така ли?“ Настойчивостта му хем ми беше забавна, хем досадна, но накрая любезността надделя и попитах: „Откъде са те?“
„От България.“
В доказателство ми каза „наздраве“ и ми дръпна една майна. Така го били научили приятелите от лятната бригада преди две лета.
Ако не си бях свалила пословичната шапка, за да ми се разглажда главата, тя (шапката) сигурно щеше да падне от изумление. Статистическата вероятност за такова съвпадение е нищожна, поради което подобни случайности по ми принадлежат в художествената проза, отколкото в истинския живот. Но ето напук на статистиката, на мен ми се случи нещо рядко.
Разказвам точно този случай не, за да доказвам клиширани тези от рода на „светът е малък“ или за да разпалвам патриотична жар, а за да ви запозная със средностатистическия картахенец – млад, пламенен като родния си град и изключително любопитен за света. Като Никанор Ангария. Който до ден днешен ми е приятел във Фейсбук.
Срещата с Никанор
Всъщност всичко това може да се каже в общи линии и за средностатическия колумбиец, но за останалата част от тази огромна държава – на територията ѝ могат да се поберат малко повече от 10 Българии – ще пиша друг път. Сега да ви разкажа малко за бурната Картахена.
Да живееш на магия
Тази част на света ни е по-позната от романите на Габриел Гарсиа Маркес. Градовете в романите му са моделирани на базата на преживяванията му и тези на неговото семейство в Картахена, а малкото градче Макондо от най-известния му роман „Сто години самота“ е вдъхновено от родното място на писателя, Аракатака, което се намира в съседна провинция.
Този рекламен билборд гласи: “Добре дошли в рая”. Адската жега и начина на живот на мнозинството, обаче, говорят друго.
Един чуждоземец трябва да посети тази земя и пообщува с обитаващите я, за да разбере уникалния стил – „магически реализъм“ – превърнал този колумбийски писател в литературен титан. Тук човек е по-малък, отколкото в дългоораната и добрекултивирана Европа. Климатичните и природни особености не инспирират привързаност към родината (както у нас например), а боязън и несигурност. Добавете към това и капризността на множеството завоеватели през вековете и ще разберете защо усещането за нереалност е толкова силно тук.
Децата излизат да играят вечер, защото през деня е прекалено горещо.
Бях чела някъде, също така, за това колко трудно се адаптират към живота по тези земи европейските емигранти, потърсили убежище в Латинска Америка след погромите в Европа през първата половина на 20-ти век. Земята им се струва враждебна, чужда. Така е и сега и то за всички: понякога животът тук е толкова тежък, че се преживява единствено на магия, с много вяра в невъзможното.
Злато, пирати, Инквизиция
Основната заплаха за Картахена и Колумбия като цяло са унищожителните военни конфликти през последните няколко столетия.
Корист и религия подбуждат нападенията над пристанищния град от основаването му през 1533г. до 19-ти век. През първия век от съществуването й през Картахена е изнесено почти всичкото злато, намерено и заграбено от гробниците на местните племена от наместниците на испанската корона. В началото обаче много малка част от тези богатства се използват за укрепване на пристанищния град, за което испанците плащат скъпо. Набезите на вражески войски и пирати (някои от най-страховитите грабители, като Франсис Дрейк, са се „упражнявали“ на Картахена) на няколко пъти буквално са го сравнявали със земята. От един от важните търговски центрове на Новия свят Картахена се е стопявала до градче с няколкостотин жители.
На испанците им отнема един век да започнат да инвестират пари в укрепването на града. Злочестият им опит, а и факта, че през него минава целия износ на скъпоценни метали, заграбени от Нова Гранада (това са днешни Колумбия, Еквадор, Панама и Венецуела) и Перу, подчертават необходимостта от сериозни укрепления.
Което разбира се не пречи Картахена да бъде атакувана и разграбена множество пъти след това.
Значимостта на града е официално призната, когато през 1610г. в Картахена отваря врати клон на Испанската инквизиция. Впоследствие картахенският клон се превръща в едно от трите седалища на Инквизицията в Америките (не изпускайте да посетите Дворецът на Инквизията в Картахена).
През по-голямата част на 20-ти век Колумбия е в плен на разрушителна гражданска война, окончателен край на която няма и до днес.
(Тук не мога да не отворя една скоба, за да спомена прословутата гериля, „la guerrilla”, за която у нас няма много яснота. Днешните гериля групировки са предимно наркотрафиканти, но които публично се представят за воини на лява идеология. Влиянието и досегът им бива значително намален по време на управлението на бившия президент на Колумбия, Алваро Урибе, който ги изтласква от градовете към труднопроходимите части на колумбийските планини и амазонската джунгла. Същият президент успява да разоръжи и десните групировки, сформирани от богати земевладелци за защита на владенията им от герилята, но които на практика се превръщат в конкурент в наркотрафикантския бизнес.)
Обещаващо бъдеще?
В днешни дни, в околията на почти милионна Картахена* военни конфликти няма, но това не значи, че градът не е засегнат от тях. По изчисления на различни организации, стотици хиляди бежанци от вътрешността на страната са пристигнали в Картахена през последните десетилетия, за да търсят спасение и по-добър живот. Резултатът от това „нашествие“ е налице: ужасяваща бедност, огромни квартали без минимални условия за живот (като канализация, питейна вода и електричество), силно социално разслоение и много престъпност. Обособили са се затворени квартали само за хора с пари, като тук за първи път видях жилищни комплекси, защитени с електрифицирани огради.
Тази картахенска “улица” се казва “Устата на дявола”. Не попитах къде води…
За да съм напълно честна, не мога да не кажа, че се вижда лъскавината на прогреса – големи квартали с луксозни жилищни сгради и модерни офиси, спортни комплекси и молове. Прогресът и тук е равнозначен на повече стомана и стъкло. Различни източници твърдят, че средната класа – или гръбнака на една общност – се развива, напр. все повече хора си позволяват образование (забележете, че не казвам „висше“, а просто образование. В Колумбия образованието не е гарантирано, а в повечето случаи е и скъпо платено.), а някои даже притежават свое собствено жилище. Броят на тези, които могат да си позволят да пътуват, също се увеличава. Тези хора обикновено имат собствен бизнес или работят в сферата на услугите или държавната администрация. (Беше ми забавно да науча, че в Колумбия „държавен чиновник“ звучи престижно).
Има и богати хора, но те по-трудно могат да бъдат приведени под общ знаменател, а и са малцина. Някои са наследници на големите земевладелци, други са направили пари в спортния или шоу бизнеса (като Шакира, която между другото е от този край – от недалечната Баранкия), трети се занимават с търговия, четвърти с нарко- и други типове нелегален трафик.
Като признание за подема в града, през 2012 там се проведе среща на държавните глави на американските страни, за която май всички чухме, тъй като охраната на президента Обама се замеси в скандал с тамошни проститутки.
А там такива не липсват. Много местни момичета проституират, за да изхранват себе си и семействата си. Ако изобщо работят, една голяма част от жителите на Картахена се занимават с неща, които никой не би поместил в CV-то си. Изобщо за повечето картахенци животът е белязан от поне две от следните беди: немотия, престъпност, неграмотност, безразборен секс. Дори туристическата част – историческият център – е прорязана от малки бедни кварталчета, в които хлапета с четящи се ребра се боричкат около беззъби старци с празни погледи. Прави впечатление, че колкото по-бедни изглеждат местата, толкова повече са децата.
Преди да тръгнем към Картахена, от Богота, се бяхме уговорили да отседнем при роднина на моя спътник. Това, което не подозирахме, е, че ще се запознаем отблизо с начина на живот на едни от най-бедните. Но за това – следващия път.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега