ЖП истории

[Георги]

Обикновено пътуването във влак май се предполага да е монотонно и скучно. Не и в моя случай.

 

Малко предистория. Понеже съм велинградчанче, каращо гимназия в София, отсечката ми се налагаше да я взимам на практика всяка седмица двупосочно. Докато повечето провинциалистчета си пътуваха с влаковете, аз неизменно действах с автобус, защото...който е запознат с ЖП мрежата на България знае, че между Септември и Велинград е една теснолинейка, която по груби спомени взима 30-те км дистанция за около 2 часа. Дори има моменти, в които можеш да слезеш и да ходиш по-бързо от влака.

 

Та, ще пробвам да сменя автобуса с влака, кой знае по какви причини. Не знам обаче, че от София мога да си купя директно билет до Велинград с прекачване, за това си купувам билет София - Септември с интимната мисъл, като слезна в Септември да си купя втори билет до Велинград. Да съкратя историята...приключва с моя милост как гледа стоповете на отдалечаващата се теснолинейка, както правят главните герои в тъпите любовни филми.

 

Нямаше мобилни телефони по това време, нямаше нищо. Имаше фонокарти, ама си бях изхарчил абсолютно всички пари. Не ми оставаше нищо освен да си кютам на гарата в Септември, до продавачката за вестници (между другото - беше събота и се продаваха вестници основно заради седмичната тв програма, специално питаха хората дали я има, ей това е мини маркетингово проучване, което направих там!) и да чакам уплашените ми родители, които като видят че ме няма да скачам от теснолинейката във Велинград, неизменно щяха да тръгнат да ме търсят по обратния маршрут. Аз естествено грам не се притеснявах, ма какво ли им е било на тях. 3 часа седене на пейката в чакалнята, разбирате смисъла на клишето "времето е спряло".

 

Годината е 1998 или 1999. Кой може да предполага, че такъв загубеняк едно десетина години по-късно ще трамбова из Тайланд, Сингапур, Камбоджа и Виетнам с 6 локални полета, два автобуса и един нощен влак за по-малко от месец.

 

Между другото, на втория ми опит да се прибера с влак, локомотива на теснолинейката дерайлира. От следващата седмица си бях пак с автобусчето...

[forry]

На прима виста се сещам за две жп истории с моя милост. Айде да са две и половина...

Първата - родом съм от Търговище (нейде в дивия Североизток), но вече почти година живея инкогнито във Варна. Защо инкогнито ще кажете - ами много просто - през тези времена мъжете ходеха в казарма, а аз хич, ама хич нямах подобни намерения и затова се крия от военните. А баща ми по това време е военен...

Качвам се на последния влак вечерта от Варна, за да отида до Търговище (пак инкогнито) да крънкам за някой лев брат ми. Естествено пари за билет нямам и естествено на село Кочово кондукторът ме сваля от влака. Часът е нейде към 20.30, тъмно е, а аз имам да трамбовам пеша 22 километра през разни гори до Търговище... И дето вика Георги, кой да ти каже тогава, че след 20 години ще имам 7 мотора, 3 коли и на влак ще се качвам само по чужбина...

Втората история - годината е 2000-та. Отново през периода, в който живеех във Варна, но вече бях преминал периода на безпаричието и спането по плажа и пейките в морската градина. Гаджето ми живее във Бяла Слатина, а аз в неделя водя някакъв курс в Пловдив. Всеки петък вечер след работа тръгвам от Варна и пътувам с нощния влак за Червен бряг и се прекачвам на теснолинейката, дето вече я няма, за Бяла Слатина. В събота съм с гаджето, а вечерта се качвам отново на теснолинейката, после на влака за София и оттам за Пловдив. В неделя чета курса, дето чета и в неделя вечер след две безсънни нощи и обиколка на половин България се качвам на нощния влак за Варна. Естествено се спи, щото в понеделник сутринта съм на работа. Естествено си вземам първа класа, че да се наспя на спокойствие. Естествено една неделя вечер се качвам във въпросния влак и както сядам в купето идват от транспортна полиция и питат аджеба защо тоя зеленокосия, със смачканите дрехи пътува първа класа и откъде е откраднал билета? Никакви вопли и стонове не помагат и така - пътуването си го изкарах в служебното купе на полицаите и ме пуснаха чак като слязохме на гарата във Варна...

И половинката история- слизам една сутрин на гарата в Бяла Слатина и питам кога е последния влак вечерта. Хората на гарата ми отговарят в 22.30 примерно. Аз понечавам да си тръгна, но ме догонват със следната реплика "но елате по-рано, че като няма хора влака тръгва и 10-15 минути по-рано"...

Редактирано 31 октомври, 2013 от forry

[Брани]

И аз всяка седмица се прибирах с автобусите на Груп. Единственият ми добър спомен е, че толкова слушане на музика на слушалки не ми се е случвало никога повече през живота ми. Иначе групаджиите бяха единственият директен транспорт до Ловеч. Автобусите на останалите фирми спираха в Ябланица, както и във всяко селце по пътя по пет пъти, което неминуемо добавяше поне час на пътя. Та от това време съм намразил автобусите. А последният ми ярък спомен за возене във влак е от детските ми години когато сме ходили с баба ми на гости на роднините в Троян. Влакчето взимаше 30те километра за поне час. Та с пълното съзнание колко неекологично и не на място точно в тази тема се изказвам, обявявам изключително силната си омраза към автобусите и влаковете (бях го написал първоначално по-емоционално, но се самоцензурирах!

[Zaro]

Аааа, теснолинейката, как ми липсва. Обмислям да се качим с малкия от Септември до Добринище. Още не знае да играе белот, ще има време да се научи, че и да го намрази, докато пристигнем  

 

Мястото, където на една кибритена кутия се събират 5 игри белот, а пътят не е дори преполовен!

[Георги]

Аааа, теснолинейката, как ми липсва. Обмислям да се качим с малкия от Септември до Добринище. Още не знае да играе белот, ще има време да се научи, че и да го намрази, докато пристигнем  

 

Мястото, където на една кибритена кутия се събират 5 игри белот, а пътят не е дори преполовен!

 

Ми бързай, че май постоянно се говори да я спират. Макар че имаше някакви слухове за някаква фирма да ги взима теснолинейките точно с цел развлекателни разходки.

[Брани]

От друга страна пък ...

http://www.andrey-andreev.com/en/2012/velingrad/ ))

[Meidj]

Най-интересната ми е от Чехия миналата година, когато пътувах сам в прибиращ се на депо пътнически влак, но мисля, че я разправях в една друга тема из форума, затова да не се повтарям  

 

Другата е в нощния влак Белград-София преди три години, когато първо един сръбски чичко полицай искаше да ме сваля на първата гара и да ме води в местното районно, щото не съм се "приjaвил" (онази малоумна регистрация за пребиваване, която трябва да се прави при престои над 24 часа). После заради циНкулиращите тъмни субекти из кАЛидорите напълно разбрах какво означава да спиш с едно отворено око. За капак на всичко на границата станах свидетел на показна акция на нашите митнически служби, които разглобиха всевъзможни тайници и обискираха една бабка контрабандистка на цигари в купето, от която само изпод килотите дето не й извадиха скрита кутия цигари  

 

Третата случка е по линията Братислава-Банска Бистрица някъде из късните часове в средата на една люта зима. Както си пътувах сам в купето, по едно време влиза някакъв достолепен възрастен господин, който учтиво пита на английски дали може да седне. Човечецът се евакуирал от съседното купе, в което прозорецът не можел да се затваря, и го наваляло сняг, както си седял вътре. Ама не ми изглеждаше да е кой знае колко шокиран. Разговорихме се и се оказа някакъв френски професор, който навремето преподавал в Благоевградския университет и имал голям опит с подобни абсурди с родното БДЖ  

 

Да отбележа и последното си връщане от Бургас това лято. Сещате се - мръсен магон, задушевна обстановка, 30+ градуса навън и още пет отгоре вътре, насядали по пътеката пътници и багажляци - въобще родна ЖП идилия. А в купето семейство австрийци с две деца, хахаха Ама хората приеха нещата спокойно и дори си измайсториха проветрителна система с една каишка от чантата  Викам си, нещо не е наред тук - всички типични представители на онези географски ширини биха изпаднали в културен шок при такива условия. Оказа се, че жената е работила в България и била вече свикнала Хубаво е, че беше подкарала и дечицата на море в България в тази каторга на релси, че да не се свикват само на удобства и безпрепятственост в стерилния им свят 

[Elena]

Такава сладка носталгия ме обзема като се сетя за влакове...в детството си съм пътувала много с тях - и на ученически лагери, на състезания,на море, до село. Но да си призная, разбрах какво е удоволствието от такъв тип пътуване чак когато се качих на влак в Швеция - чисто, удобно, приветливо и т.н.

[Duke]

Основател, защо не опита на стоп? Аз така до морето съм ходил още по време на соца, а ти ми говориш за случки от новото време...

 

Много истории с влак имам, защото навремето много често пътувах с железниците. Две години подред в началото на 90-те съм обикалял цяла Европа с влак. Бяха много хубави години. От десетките различни ситуации съм запомнил ясно две случки...

 

Едната е малко кофти история. Пътувах сам в купе на "кушет" вагон от Берлин до София. През нощта, на чешка територия между Дечин и Прага, усетих как някой влиза в купето, но след това нищо не помня. На сутринта шафнерът ме събуди и ми съобщи, че мои вещи се намират в тоалетната на вагона. Като върнах събитията установих, че явно са ме напръскали със спрей чехите и после са изнесли самара ми от купето. Не бяха задигнали кой знае какво - чифт чисто нови английски обувки с два чифта английски чорапи и една ютия, която бях купил на майка ми за подарък. Абе, тогава бяха гладни години и това се случваше навсякъде в страните от бившия соц лагер. Не им се сърдя на чехите, още обичам чешката бира и продължавам да считам Прага за един от най-красивите градове в света...

 

Втората история е забавна. Действието се развива между Прага и Париж. Ако не се лъжа на гарата във Франкфурт се качиха четирима немци на видима моя възраст по онова време, сиреч около 22-25 години. Всеки един от тях носеше по два стека с бира от онези рекламните с по шест бутилки, но всяка една от различна марка бира. Явно бяха набарали някаква промоция. Аз по онова време не пиех бира. Тези като разбраха, че пътувам за Париж, за да посетя гроба на Джим Морисън, направо паднаха от изненада. Обясниха ми, че това е целта и на тяхното посещение и естествено директно ми предложиха бира. При моят отказ, придружен с обяснението, че не пия бира, един от немците буквално щеше да се самоубие скачайки през прозореца на влака. И тогава се започна дегустацията. През следващите часове на нощта, бях принуден да дегустирам всяка една от предложените ми марки бира с надеждата да харесам тази напитка. Не се получи, за огромна тяхна изненада не се поддадох на изкушението. Всички бутилки от бира се захвърляха на пода на купето в мига, в който се изпиеха. В един момент тези осем стека свършиха и немците решиха да се довършат в ресторант-вагона. Най-после бях сам в купето и реших да подремна малко, че нощта преваляше. Тъкмо се бях унесъл и френски контрольор ме събуди, за да провери билета. От физиономията му осъзнах какво си е помислил - сам българин легнал в купе, непоносима смрат, а на пода на купето се валят 48 празни бутилки от бира...  

 

Години по-късно в Лондон, със същата терапия, зет ми успя най-после да ме накара да харесам бира. След едномесечни многократни провали с различни видове английска, немска и холандска бира, в крайна сметка ме "пробва" с кенче "Стронгбоу" от онези с високия алкохолен градус, които ползват пияниците в Англия и нещата се получиха...  

[Бръмбар]

Аз се сещам за една случка в Германия. Пътувам от Карслсуе за София, като за целта съм си предвидила влак от Карлсруе, който пристига на гарата на Франкфуртското летище около 3 часа преди полета за София, вместо обичайните 2ч (за всеки случай  ). Влака е някакво ICE, пътува около час до Франкфурт и също така е през час. Отишла съм и около 15-20 мин предварително на гарата и почвам да чакам. Става време за влака и отминава, а него никакъв го няма, освен дето се изписва, че е със закъснение. Времето напредва, накрая питам на информация и ми казват, че влака ще има закъснение час (ама може и повече), защото има човек на релсите (това черен хумор ли беше или истина - не знам). Опциите ми са чакам когато дойде (след час, но може и повече) или евентуално да взема влак до Манхайм и там да направя друга връзка. Аз пропускам въпросния влак до Манхайм и продължавам да чакам, обаче също така продължавам и да се изнервям и тогава на на съседния коловоз в последния момент виждам друг влак, които също минава през Манхайм и решавам да се кача, като си мисля, че в най лошия случай може в Манхайм да хвана същия влак, които има закъснение. Пропускам само една малка подробност и я осъзнавам чак като съм се качила и влака е тръгнал вече. Влака, на който съм се качила, е някакъв регионален, а не ICE и съответно следващата му спирка не е Манхайм, а още дестина малки градчета и гари. Вече нямаше връщане назад, когато пристигнах в Манхайм, влака с едночасово закъснение беше минал. Трябваше да чакам следващия. Накрая пристигнах на гарата на летището по-малко от час преди полета. На бегом с багажа успях да стигна до гишето малко преди да затворят чек-ин-а и все пак успях да се кача на самолета в последния момент, но в София разбрах че не са успели да качат багажа ми и ще пристигне на другия ден с полета по обяд и могат да ми го донесат към 18.30-19ч вкъщи. Аз пък за късмет на другия ден трябваше да пътувам извън София и не можех да ги чакам до вечерта, затова отидох да чакам на летището да ми пристигне багажа. Там беше малко сложно да го взема, защото не можеха да ме допуснат до залата с багажа без да съм минала скенер, пък скенер там няма щото не се предполага някой да минава скенер там, та след известно прехвърляне напред назад, накрая минах скенер на друго място и от там лично придружена от служител ме предодоха на друг и накрая си взех багажа

[akair]

Летя си аз с Джърман уингс от Хийтроу един прекрасен вторник сутрин и кацам в Кьолн/Бон. Всичко по график. Оттам Ес1 (ес-бан) до Кьолн ХБФ с идеята да си хвана IC до Дюселдорф ХБФ. Всичко точно до момента, в който виждам моят Ес1 да спира на Кьолн Дойц (Köln Deutz). Естествено, в моето съзнание подредбата на гарите е Кьолн ХБФ --> Дойц --> Леверкузен --> Дюселдорф. Скачам бързо от влака и виждам, че катедралата се пада отляво по посока на движението, което означава, че на практика ХБФ е следващата спирка. Докато се обърна да се кача, влакът замина...

(за това малцинство, което не е посетило Кьолн все още - Дойц и ХБФ са от 2-те страни на Рейн - дели ги 1 мост, който се взема за около 5 минути пеша)

Бърз поглед на часовника и малко сметки показаха, че аз имам точно 14 минути до заминаването на IC-то. А аз съм на перона - имам да изляза от гарата, да се добера до моста, да мина по него, после покрай кулата на ЕАСА, да заобиколя покрай катедралата, да мина през 1/2-та ХБФ и да се кача на перона. Е, успях да се кача последен във влака, но крачкомерът ми показа, че съм минал разстояние от 1.4 км за 12 мин...

[Childish]

И аз много съм пътувала през студентските години с родното БДЖ. Първоначално пътувах със самолет, но не знам как баща ми успя да ме убеди колко пари ще спестя, ако вместо самолет ползвам влак. То много пари се спестяваха... Самолетният билет струваше 20лв, а екпресите бяха 12.40 лв и 13.20 лв, съответно, но имаше 3 намеления от 30% годишно за студенти.

После съжалявах, особено когато имаше един период, в който не летяха самолети София - Бургас. Но тогава беше сравнително интересно да пътуваш с влак - запознаваш се с всякакви чешити.

Най-неприятната ми история с влак я разказах в друга тема.

А най-изнервящата е следната. Бях в командировка във Виена и останах няколко дни след това за дълъг уикенд, за да пообиколя малко. Единия ден във влака до Руст видях реклама на железниците до няколко града в Европа и се решавам, че аз на следващия ден, последния преди прибирането ми в България, ще ходя до Чешки Крумлов.  Офертата им беше валиден 3 дни, но аз ще взема разстоянието за един. Цялото начинание за малко да пропадне още на началната гара, защото гишетата бяха още затворени, автоматът не ми хареса картата по незнайни за мен причини, а имах банкноти от 50 евро, които автоматите по правило не приемат, но един дядо пътник ми развали - сигурно и през ум не му е минавало, че има и фалшиви банкноти, та да се притеснява да ми направи услуга човекът (не съм го молила, той ми предложи).

Във всяка посока се пътува с 3 влака - един на австрийските железници до Ceske Velenice и после с чешки влакове със смяна в Ceske Budejovice. Австрийският влак беше почти празен, но чешките, от комунистическото минало, бяха пълни до дупка. Беше събота и имаше и много групи от ученици, явно на туризъм. Не вярвах, че може да има влакове, по-зле от нашите, но стари като тези, с които пътувах тогава, не съм виждала в България. Иначе беше чисто. Още на първия влак стана ясно, че чехите не държат много на разписанието. Всеки от двата влака имаше закъснение. Та разгледах Чешки Крумлов и тръгвам обратно. Притеснява ме закъснението на влаковете и пътят на връщане го изкарвам на тръни. Добре - чехите си комуникират като има закъснение и следващият влак чака, но австрийският? Единственият резервен вариант беше да взема влак до Прага и от там с някакъв автобус да се добера до Виена, за да се кача на самолета за София. Оказахме се 8 човека, които разчитат на връзката за Виена. Впечатли ме кондукторът на влака от Ceske Budejovice до Ceske Velenice и затова разказвам тази история. Човекът беше любезен (честно казано първоначално не му повярвах, че ще се обади, за да ни чака влакът до Виена), говореше и немски, и английски и то отлично. Вие да сте виждали български кондуктор с чужд език? Та той ни обясни на кой коловоз пристигаме, на кой е нашият влак и как да стигнем до там (австрийците имат информацията на сайта, но само за австрийските влакове). Та се прибрах благополучно и добре, че стана така, защото едва на летището установих, че са сменили времето (винаги ги пропускам тези смени, нищо че на теория ги знам; то телефоните и компютрите вече като го правят автоматично...) и съм имала един час по-малко за нощни разходки до Прага и обратно. Но Чешки Крумлов си заслужаваше!

Редактирано 6 ноември, 2013 от Childish