Взема или дава снимането?

[Тони]

Темата, която отварям е за усещането по време на пътуването и насладата от гледките. Дали когато останем без думи пред някоя случайно или не открила се пред очите ни възхитителна гледка предпочитаме да и се насладим и зяпаме необезпокоявани, и не отнема ли от това щракащата веднага в главите ни мисъл как да я уловим и запечатаме по-добре с наличната ни техника.

Надяваме се да не се превърне в спор дали трябва или не трябва да снимаме, а просто да споделим предпочитанията и това, което чустваме.

 

ПП: И честит ни ден!- 28 ноември 1520 г. Три кораба под командването на Фернандо Магелан, преминават през проток в южния край на Южна Америка, който по-късно ще бъде наречен Магеланов, и навлизат в океана, който португалския мореплавател нарича Тихия заради спокойните му по онова време води.
По този начин неговият екипаж се превръщат в първите европейци, които преминават от Атлантическия до Тихия океан.

Редактирано 28 ноември, 2013 от Тони

[Георги]

И бира, дядо попе, и бира Много години снимането за мен беше изключителна досада. Предпочитах да си се дзверя, а ако има някой друг до мен да щрака - супер. После събирам снимките на всички и хем имам спомени, хем не съм си и губил времето в излишно ръчкане. 

 

После обаче почнах да се занимавам малко по-сериозно...и удоволствието от това да направиш хубава снимка е неизмеримо и си заслужава всяка секунда загубена в разсейване, докато пипаш копчетата на камерата. В днешно време не бих взел чужди снимки, освен ако не са хванали нещо което аз съм пропуснал, държа си да са излезнали изпод моя пръст и връщане назад няма. 

[Зани]

Аз обичам да снимам, но съм изпадала и в двете крайности. Случвало ми се е да съм на красиво място и изоообщо да не ми се снима, ей така да щракна снимката, просто за спомен, че съм била там. В други случаи ми се случва да съм някъде и толкова да съм възхитена и да щракам, щракам и все ми се струва, че не съм направила достатъчно снимки !

Редактирано 28 ноември, 2013 от Zany

[Tedy]

Една от причините да започна да снимам е желанието да покажа красотата на местата, които виждам, такава каквато е. Това, което се получаваше на автоматични натройки не ми беше достатъчно и се започна... Съгласна съм с Жоро, че удоволствието от добре направен кадър и уловен уникален момент е огромно и си струва всички усилия, а те никак не са малко. Да станеш в 4 сутринта и да бродиш сам в тъмната гора, само за да уловиш прекрасните цветове на изгрева и то с нелека раница на гръб, не всеки би го направил. И след цялото усилие, недоспиване, страх, който си брал, после и времето загубено за преглед и обработка, та някой да омаловажи целия този труд с пренебрежителното фотошоп, е как да не ми стане криво. Конкретно по темата, като цяло при мен се получават и двете, снимам и гледам. Повечето ми кадри са направени по изгрев и залез, при ниска осветеност, което предполага доста дълги експозиции от няколко минути до няколко секунди, та докато апарата си събира светлина, аз си гледам пейзажа. Красивото на този тип фотография е, че на практика виждам местата през най-уникалното време на денонощието, когато слънцето догаря или се показва за да посрещне новия ден. Та на мен фотографията ми дава и то много, освен незабравимите случки и спомени, които често съпътстват процеса на снимане,  по някакъв начин задоволява и огромната ми нужда от красота, хармония и баланс, най-точно - естета в мен е удовлетворен. 

Редактирано 28 ноември, 2013 от Tedy

[Zaro]

Въпрос на гледна точка. На мен снимането ми дава удоволствието да си припомня изживяването на дадено място. В този аспект, една снимка може да даде само на мен, но не и на някой друг, щото изживяването е много лично и не може да бъде заменено от никоя снимка. Това, което очите го виждат и сърцето го усеща, никоя снимка не може да ти го даде. 

 

Все едно да сравним умилението, което го обхваща човек при вида на юсче с домашнярка и снимка на същото. А, де! 

[neuromancer]

Не мисля, че снимането ми взима удоволствието от гледката, напротив.

Пък и преди снимането има планиране, къде да се отиде, дали пролет, есен или зима, отделно да решиш мястото, което ти е харесало дали да го снимаш по изгрев или по залез, самото отиване дотам... Накрая резултата може и да не оправдае очакванията, но това е стимул да пробваш пак 

Срещаш разни чешити като тебе, чучнали самотни на хълма със статива в очакване на изгрева, пък се окаже, че е много облачно и не става за снимка... После се разходиш до другата страна и виждаш нещо красиво, което не си планирал, като ей тази снимка

 

(поздрав за Теди)

 

Иначе откакто се родиха децата не съм снимал така, само семейни снимки. Чудя се дали пак ще почна. 

[Tedy]

Благодаря, страхотна фотография. Много обичам лъчи, винаги ми изглеждат като докосване или милувка... 

[Duke]

Този проблем го имам по време на концерт и затова обикновено се стремя да посетя шоуто поне два пъти. Драмата настъпва когато по една или друга причина това не може да стане и предварително знам, че ще присъствам само на една дата. Тогава през цялото време по време на концерта се чувствам раздвоен между камерата и живото изпълнение. Много кофти ситуация...

[neuromancer]

Аз на концерт чисто и просто не снимам, въпреки че съм запален по фотографията.

С тоя контрол на внасяне на камери, и трудните за сапунерка светлинни условия няма смисъл да се мъча, поне така си реших още едно време...