Защо пътуваме?

[Lindt]

Гледайки стотиците посетени места в този форум внезапно се запитах какво Ви кара да пътувате. 

Какво търсите навън, какво Ви вдъхновява да тръгнете, кое Ви зарежда на път, как сте започнали да се организирате, какво дават пътуванията и какво очаквате от тях?

[Tedy]

Любопитството, желанието да видя, да пипна, да ям нещо различно. Често се вдъхновявам от фотографии на природа и от промоции на самолетни билети.  Желанието да се самоорганизирам се появи след първата и слаба богу последна екскурзия с тур оператор, която излезе майка си и баща си /този лаф не ми е много ясен, някой е продавал родата ли, що ли!?!?/.    Винаги очаквам да ми се случат приключения, затова не ме търсете много из Европата. 

[forry]

Защо пътувам ли? Бих казал, че защото така съм научен и донякъде ще да е така... Израстнал съм в семейство на хипита (доколкото е имало такива в ерата на соца) и откакто се помня вечно сме пътували, естествено доколкото позволяваха другарите милиционери да се пътува тогава! Всяко лято палехме москвича, пълнехме багажника с провизии, слагахме неизменната палатка и задължително поне един месец бяхме в братска чужбина и поне още месец въртяхме из всяко едно кътче на България. При такава закалка би било немислимо да не пътувам и след като станах самостоятелен. Все още го помня като, че беше вчера как едва дочаках да навърша 16, за да взема паспорт и заминахме с едно приятелче да живеем и работим в Полша с идеята да емигрираме впоследствие при някакъв мой чичо в Германия. Е, впоследствие плановете се промениха и след три месеца безславно си се прибрахме у дома, но...случват се и такива работи

А сега защо пътувам ли? Защото пътуването ме разтоварва психически. Натоварва ме емоционално (в най-положителния смисъл на думата). Измъква ме от така омразният ми град, в който живея. Разширява ми светогледа. Среща ме с нови и най-различни хора. Дава ми свободата да натисна червеното копче на телефона и да не мисля за нищо.

И естествено, най-важното, което ми дава едно пътуване - свобода и живец! Никога не се чувствам по-свободен и жив от моментите, когато съм пришпорил мотора в неясна посока, с мъгляв план, вятърът ми свири в ушите и ми насълзява очите (защото обикновено карам с вдигнат визьор) и плановете ги правя на момента според колко накриво съм се събудил сутринта, нивото на Дунав, големината на озоновата дупка и прочие силно субективни особености!

Е, това последното мисля отговаря и на въпроса защо не пътувам с организирани екскурзии

То като се замисля, на такива май не съм ходил от ерата на развития комунизъм, ама тогава и никой не те питаше искаш или не искаш...

[Duke]

Защо пътувам?

 

Кратък отговор: За да избягам от действителността.

Дълъг отговор: ?

[Mary]

Аз пътувам за разообразие. Обичам да посещавам нови места и да се връщам към посетени такива, където винаги намирам и още нещо.

Естествено обичам да пътувам самоорганизирано.

[lesy]

То е вътре в мен. Необходимост. Винаги съм пътувала - преди из България, сега и в България, и навън.  Обожавам изходите на София... Ако 3 седмици съм на едно място ставам нервна...

[Meidj]

Как защо - за да се снимаме пред Айфеловата кула или друга много важна забележителност и после да ни лайкват у фейсбуко!

 

Шегата настрана, аз лично имам много голяма вътрешна потребност да пътувам, която още не съм си обяснил напълно рационално. Възможно да е от чиста комплексарщина - отпечатък от доброто старо минало, когато всеки, който излизаше навън, беше "нещо важно" Възможно е да е бягство от сив и еднообразен живот. Възможно е да е подсъзнателно завръщане към сантиментални детски спомени, свързани с безгрижни ваканции, морета, планини. Възможно е да е търсене на любими места от предишни животи. Но най-вероятно - от всичко по малко

 

Иначе имаше една приказка, че човек е като водата. А какво става с водата, когато се застои на едно място - заблатява се. Пуснеш ли я да тече - избистря се. Така и с човека - застои ли се на едно място, започва да се затлачва и му е нужно движение, за да се очисти от насъбралите се мръсотии. Оттам и чисто естествената потребност от движение/пътуване. Бих казал, особено жизненоважна за онези, които са се заробили в абсурдния цикъл на ежедневието в голямото гето (град). 

 

Редактирано 18 януари, 2014 от Meidj

[Георги]

Да беше питала преди 5-6 години можеше и да намеря адекватен отговор. Ама сега...просто е необходимост, която трябва да се задоволява отвреме навреме. Първоначалния отговор на въпроса отдавна ми е изчезнал

[Фил]

Защо пътуваме?

Обичам разнообразието.

[Еминко]

Защото навън преставаме да мислим за разширените ни вени,газовете,киселините ни ,както и за кръвното налягане.Когато преминем Калотина ,всичко ми минава!

От 2006 година пътуването навън така ме е обзело,че съм зависим от него и може даже да си призная ,че съм пристрастен!

[stanimir]

Кратък отговор: За да избягам от действителността.

 

+1  ... това включва и разнообразието 

Иначе работа , вкъщи , някое заведение ... писва ми на няколко месеца  и бия камшика . Вече дори не нося телефон ( нося , но със СИМ карта която знаят точно трима души + тези с които пътувам ) , защото изобщо не искам да съм в течение какво става в България. Нет ползвам много рядко.

"Работните" ми номера ги зарязвам вкъщи и каквито и проблеми да се случват  ги решавам като се върна. Като новобранец в началото заради такива неща си вгорчих няколко пътувания 

[Тони]

Откъсвам се от всичко. И ставам друг човек- не мисля за ежедневните неща, съвсем забравям работа и всичко останало, което всъщност много натоварва.

При мен обикновено при пътуванията нещата се променят в движение- не държа да видя точно определени неща / с малки изключения/  и не обичам да бързам. Дори се радвам, ако се случи нещо, което ми променя плановете и по някакъв начин ме кара да действам импулсивно.

Обожавам да пътувам! Казвам, че годината почва в деня на първото ми пътешествие и свършва с последното.

В този ред на мисли...Нова Година идва, хора! Честита да е!

[Locke Lamora]

Много ми харесва тази снимка на аватара ти. И каква дълга опашка ...

 

За мен, пътуването в чужбина е свързано най-вече с лично обогатяване и спокойствие. Посещавайки различни локации, попадаш в една алтернативна реалност, в която имаш възможност да натрупаш впечатления, емоции, хубави спомени и най-вече да видиш един друг прочит на ежедневието.

 

Благодарение на тези пътувания, особено ако си някъде навън за по-дълго, успяваш да осъзнаеш и някои черти и особености на българите, от което да си направиш ценни изводи защо БГ е на това положение

[Gentleman Basta]

Много ми харесва тази снимка на аватара ти. И каква дълга опашка ...

На мен ми харесва екранното ти име.

 

По темата: Припокривам се с мнението на Duke. Единственият шанс да се избяга от всекидневието (поне за мен).

[wilks]

Моят кратък отговор е, защото пътуването ме кара да се чувствам жив, осмисля живота ми, наред с други неща разбира се, и ми дава спомени, които нито едно друго изживяване не може да ми даде. Любопитството и донякъде пристрастеността към летене, пътуване с влакове, автобуси, вървене пеша, и изобщо движението. Верно, че има китайска мъдрост, гласяща: "Ако достатъчно дълго стоиш на едно и също място, целият свят ще мине през очите ти." Но аз не смятам да се уверявам в достоверността й.
От друга страна, Пеньо Пенев някога беше казал "Човекът е човек, когато е на път"...и е бил толкова прав! Гледам на пътуването като на съвкупност от проверка, опознаване, изкуство, трупане на знания, тръпката от непознатото...

Дългият ...е, дългият е много дълъг.

[Lindt]

Много ми харесва тази снимка на аватара ти. И каква дълга опашка ...

 

О, това в ръцете ми е едно от най-хубавите неща на стоенето вкъщи. И голям проблем като искаш да пътуваш и да го дадеш на някого, а не желаеш да го кастрираш, но това е друга тема. 

Иначе дори не си нося зарядно за телефона като изляза от страната. И на лицето ми цъфти една безумна усмивка, щастлива съм. И самото планиране е страхотно, имам вечна тема на разговор, постоянен повод да чета за нещо, една еуфория, която ме пленява за месеци наред и ми е движещата сила. 

Има си и странични ефекти, бягам от реалността тук, от ежедневието, вместо да търся начин да го направя по-цветно, мисля само за нови места и почти не търся компанията на хора, пренебрегвам тези, с които не мога да пътувам, доразвивам егоизма и практичността си до напълно нови измерения.

[captain_oveur]

Благодарение на тези пътувания, особено ако си някъде навън за по-дълго, успяваш да осъзнаеш и някои черти и особености на българите, от което да си направиш ценни изводи защо БГ е на това положение

 

Е, браво! И до какви ценни изводи стигна от наблюденията си? Интересно ми е, защото аз попадам в точно обратната хипотеза - след посетени четири континента и работа на два, не си извадих заключения, а ми възникна въпрос - защо България е на това положение?

 

Иначе... иначе мотивите ми да пътувам са идентични с тези на Уоубегър Безкрайно Удължения.

Редактирано 18 януари, 2014 от captain_oveur

[Locke Lamora]

Е, браво! И до какви ценни изводи стигна от наблюденията си?

 

С удоволствие бих ти отговорил, но се опасявам, че ще изместим фокуса на разговора. Не те знам къде си ходил, къде си работил и какви впечатления си придобил. Моите наблюдения са базирани от страни, в които правилата и добрите порядки означават нещо. Прецени за себе си дали това е така в България.

[Lindt]

Е, браво! И до какви ценни изводи стигна от наблюденията си? Интересно ми е, защото аз попадам в точно обратната хипотеза - след посетени четири континента и работа на два, не си извадих заключения, а ми възникна въпрос - защо България е на това положение?

 

Иначе... иначе мотивите ми да пътувам са идентични с тези на Уоубегър Безкрайно Издължения.

 

Има хиляди причини, оправдания и обяснения, но вкъщи са ме учили, че само резултатът е важен. Проблемът е, че никой не го харесва този резултат, но ги няма вярата, силата, желанието  и евентуално знанието, за да започнем да го променяме. Аз планирам разходка из Родопите, когато съвсем се ядосам на цялата българска действителност.

[captain_oveur]

С удоволствие бих ти отговорил, но се опасявам, че ще изместим фокуса на разговора. Не те знам къде си ходил, къде си работил и какви впечатления си придобил. Моите наблюдения са базирани от страни, в които правилата и добрите порядки означават нещо. Прецени за себе си дали това е така в България.

 

Съвсем добронамерено ти казвам, че или си пътувал малко, или не си гледал внимателно. Ще си променя мнението по този въпрос, когато те чуя (прочета) да казваш, че нито сме по-лоши, нито по-добри.

[Jim Corbett]

Аз искам да пътувам, защото е целебно когато докоснеш голямата пирамида и се увериш, че нявга по нашето кълбо са бродили и умни хора. Такъв experience, стоейки в къщи няма да изпитам.
Така че, противно на споменатото, аз отивам да търся действителността, а не да бягам от нея.

[Angelika]

Най обичам онзи момент в който виждаш първата улица на новото място. Примерно излюпваш се от метрото на непознат град...и.. Киндер сюрприз*   И като тръгнеш - колкото повече - толкова повече!

 

Всички тук сме крастави..казвам ви!

[stanimir]

Аз колкото повече пътувам толкова повече си харесвам мястото където живея ... сериозно

[SeeKnDestroY]

Така че, противно на споменатото, аз отивам да търся действителността, а не да бягам от нея.

  +1

[maialearrosto]

Привет, компанията, като гледам мненията, мисля, че в най-скоро време трябва да отворим една глава, наречена „Психология на пътуването”, за някои луди може и „Психиатрия на пътуването”. Бе не знам, лудост е и при мене някаква.

 

Твърдя, че човек може от много неща да се откаже, но единственото нещо, от което не трябва да се лишава, е пътят.

 

Твърдя, че дори да е до съседното село, това също може да е пътешествие.

 

А и пътуването е еротично: http://chitanka.info/text/12149-posred-rovinata