Обирали ли са ви?

[ilkosem]

Днес по National Geographic гледах "Измамен град" и ми дойде на ум да пусна една тема тук. Просто да обменим опит и да видим от какво да се пазим.

Е аз да започна първи: Мен само един път са се опитвали да ме оберат на една опашка за дискотека тук в Барселона. Беше момиче и се опита да ме "свали" - не успя - беше грозна.  След това реши да се сдобие с моя телефон, но аз винаги имам едно на ум и хванах ръката и казах, че ако се опита още един път ще викна полиция. 

Тук в Барселона закона е много либерален за джебчии: 3 дни в ареста и глоба около 500 евро. След това пак са на улицата.

 

Ето филма "Измамен град: Барселона" http://filmi.ovo.bg/index/izmamen_grad_barselona/0-900

 

Ставал съм свидетел на обир казах на полицията и продължих без да гледам какво става.  

Както и във филма казват като видят, че си испанец или движиш с такива не те барат, просто не смеят не знам защо.

 

Скоро четох за един българин, който дошъл тук по работа и излезел през нощта  да разгледа града и се натъква на мароканци(не че съм расист ама тези не мога да ги понасям!), който го обират и го оставят по гащи като го хвърлят през мост и добре че пада на пътека за бягане, която е направена от по мек материал, та не умира. Да чупи си гръбнака на няколко места, но оживява. Правят му операция и според статията след няколко месеца ще проходи. Интересното е, че като се връща в България разбира, че има сметка на телефона за разговори с Мароко на стойност  2000 лева. В статията пише, че Посолството на България още на следващия ден му издава документ за да напусне Испания, а след като докторите му казват кога ще го изпишат пак те му купуват и самолетен билет. 

 

Чакам да видя дали някой друг, особено хора който са пътували много, са се парили от тези октоподи? 

[NikolaiRG]

Да. В метрото в Рим миналия септември. Един тип се правеше че упорито държи да седи до вратата. После, когато влакът трябваше да тръгва, се направи на невъзпитан, блъсна ме, блъсна и девойката с мен и излезе. Малко след това забелязах, че ми липсва телефона. Развали ми се настроението от първия ден в този град, но през следващите дни ми се оправи. Добре, че в най-външния джоб на чантичката ми беше телефона, а не портфейла с документите и дебитните карти. Всъщност нарочно така бях разпределил нещата, че това, за което най-малко ще съжалявам в случай на обир, да е в най-външното отделение. Бях най-подходящият за обир наоколо. Като го гледаш такова едно бяло, русо, с фотоапарат - как да не го окраде човек. Девойката постоянно я мислеха за италианка, но това на мен не ми помогна особено при обира.

Редактирано 31 януари, 2014 от NikolaiRG

[Двуцветко]

Метрото в Рим наскоро по Коледа - смугли сестри на куп прилагат класическия номер с влизане във вагона в последния момент и блъсканица. Едната пробва да претършува чантата на жена ми, но без късмет след като бе разконспирирана бързо, защото сме го гледали този филм в наше село и сме тренирани Но факт е, остава някакво гадно чувство в теб. Изводът е че човек трябва да си отваря очите и да не се прави много на турист, че веднага ще се намери някой да ти се лепне.

[Oshko]

Мен не за сега, дори бях изненадан, така се бях подготвил психически за Рио и ЮАР, късмет!

По принцип не ме е страх от джепчии, така си нося нещата, че няма как, ако не си фокусник, но ме е страх от обир чрез заплаха.

[Dragonfly]

Мен са ме обирали 2 път. Първият път в София, в блъсканицата в автобуса ми бяха преровили чантата и се разделих с портфейл без никакви пари в него, но за сметка на това с документи. От тогава не си нося документите в портфейла. Втория път беше първото ни самоорганизирано пътуване извън БГ. Пристигнахме много рано в хотела и докато стане време за настаняване оставихме раниците в стаята за багаж и отидохме да разглеждаме града по план. В крайна сметка ни липсваше плика с козметиката (единственото, за което съжалявам от него е един готин парфюм, но и той си беше поне на половина употребен и го преживях сравнително лесно) и 1 шоколад.

[FlyTraveler]

Това е една много интересна и полезна тема, където можем да обменяме опит.

 

До момента не са ме обирали, но където и да съм ходил съм бил много внимателен и съм проучвал предварително различните видове схеми, които се прилагат. Винаги има първи път де, никой не е застрахован.

 

Един път в Дубай ми продадоха на улицата менте смарт телефон, но това не го броя за обир, защото се дължи на моята некомпетентност и на алчността ми да купя евтин краден продукт, какъвто си помислих, че е.

 

Рим и Барселона са може би световните столици на джебчиите, където оперират истински виртуози в занаята наравно с огромен брой начинаещи. В Рим даже прочуата автобусна линия №64 си има име - “wallet express” (експреса на портфейлите), където туристи, които са се качвали и не са били обрани после го споменават като достойнство. Джебчиите и в двата споменати града използват множество трикове, като често играят в комбина и разиграват сцени.

 

Почти винаги основната цел е отвличане на вниманието по някакъв начин - инсценира се шумно скарване в метрото, скандал, циганки подхърлят кукла, туристите си мислят, че е бебе и го хващат и през това време ги обират и какво ли не още. Блъскането в турист е основен момент, друг трик е с горчицата или кетчупа - някой те напръсква с едното или другото, после "доброжелател" започва да те чисти, като в същото време друг те джоби.

 

В Барселона ако непознато момиче в бар седне до теб и поведе разговор, просто трябва да и се каже веднага да си ходи. Разговора е много дружелюбен, но в един момент казва, че е компаньонка и работата и е да прави компания на хора по масите, менажера я гледал в момента и и дължите примерно 20 долара (тогава още бяха в пезети в Испания). От бара 3-4 с вид на пандизчии те гледат страшно и решаваш, че най-добрият изход от ситуацията е да платиш.

 

Хубавото в цялата тази работа е, че все пак човек може да се предпази - аз си имам поне 5-6 жилетки без ръкави (тип фотографски), някои от тях имат по 5-6 вътрешни джобове с ципове и почти винаги пътувам с някаква такава, даже и зимно време под дебело яке. Така трябва да те набият или заплашат с оръжие.

 

На някои места обаче точно това правят - няма как да се предпазиш от заплашване с нож или пистолет. Това са основните начини на грабеж в големите градове на Южна Америка. Няма "учене на занаят" и пр. вадиш оръжие и вземаш - просто и ефективно и там никакви вътрешни джобове не помагат. Та на такива места е важно да има сейф в хотелската стая. От летището до хотела само със сигурен транспорт - предварително уговорен трансфер, такъв взет от официална кабина на летището или официално такси. При пристигане в хотела всичко ценно (кредитни карти, пари, паспорти, билети, телефони) се заключва в сейфа и се излиза с минимална сума в джоба, колкото е нужна за деня само, като пак се резпределя на две различни места. Ако съм с обуки (не сандали), слагам и еквивалента на около 50 долара в обувката евентуално да можем да се приберем с такси. За такива места си имаме часовници по 15 лв. оставяме в къщи брачните халки, жена ми не носи никакви бижута. Важното е да не се набиваш на очи и да изберат някой друг вместо теб. Много помага и да си с някой местен.

 

Интересна е рекацията на тълпата при въоражен обир - в Рио никой няма да направи нищо, гледат все едно нищо не се случва. В центъра на Найроби ако някой те ограби и го видят го хващат и крадеца горещо се моли полицията да дойде навреме да прибере каквото е останало от него.

 

Буенос Айрес си е почти столица на измамниците в Ю. Америка. Проблема с фалшивите пари е толкова сериозен, че полицията участва в разпространението им и съм чел, че може да се случи да се вземат такива и от банкомат. Предварително се разглеждат образци на банконоти (фалшивицират се само по-едрите) и се чете за белезите, по които се познават фалшивите. Има и разни трикове, примерно на таксиметрови шофьори - плащаш му в края на пътуването, той взема банкнотата (ако е по-едра), после ти я връща и ти казва, че е фалшива, само дето ти връща не тази, която си му дал. При плащане с по-едри банконоти винаги се гледат и запомнят последните 3 цифри от серийният номер, ако се носи телефон даже се снима банконотата преди да се даде.

 

Номерата с кетчупа и горчицата важат с пълна сила и в БА, района на Ла Бока е особено опасен. Мен една жена ме пробва в час пик на основният булевард (9-ти Юли) - от около 10 метра се заспъва със засилка точно срещу мен, но инстинктивно в момента в който ме блъсна я хванах здраво за двете китки с цел да не падне и бях учуден, че беше много недоволна вместо да ми благодари...

 

На сами мъже в БА им правят "черната вдовица" (за това само съм гледал филм) - в бар ги омайва девойка, като я заведат в хотелската си стая им слага приспивателно в питието и обира всичко, което може да се вземе от мъжа и от стаята.

 

В Близкият Изток може да има риск от тероризъм, но като цяло не се краде (религията го забранява). В държави с диктатура е супер безопасно (Куба например), никой не смее да краде. Един път като бях в Тайланд двама рибари бяха изнасилили туристка англичанка и я бяха оставили да се удави в морето. Бяха хванати на другият ден и докато се върнем от Мианмар (една седмица) бяха осъдени и екзекутирани (там ги разстрелват с картечница), така, че в Тайланд също е доста безопасно за туристи.

 

Всички тези неща не бива да ни спират от пътувания, но е добре да се знаят и всеки да си взема мерки за минимизиране на риска от ограбване. Това може доста да съсипе едно пътешествие, като в някои случаи изхода е фатален, особено когато при въоражен обир се оказва съпротива.

[Dragonfly]

Наистина е добре да се знаят всички тези неща. Гледала съм филми на тази тематика, чела съм за различните похвати, но проблема е ,че дори и да знаеш, че на конкретното място са популярни този и този номер няма гаранция, че на момента ще се усетиш, че това е номер. За себе си съм решила, че когато пътувам ще съм максимално внимателна и недоверчива към околните (с риск да мина за темерут, когато наистина са дружелюбни и без задни мисли) и не нося нищо ценно (освен фотоапарат, но без него няма как).

[Petkan]

Интересна е рекацията на тълпата при въоражен обир - в Рио никой няма да направи нищо, гледат все едно нищо не се случва.

Да чукам на дърво, до момента не съм бил обект на обир, още повече въоръжен. Но точно в Рио, във вече далечната 2002 г., се случи единственото засега посегателство. Мястото - Копакабана, късен следобяд, пълно с народ. Едно 7-8 годишно хлапе дръпна от врата на жена ми едно съвсем тъничко златно синджирче, със закачени на него две малки медальончета. Нищо като стойност, по-скоро сантиментална такава. Хукна да бяга, аз веднага след него, но едва ли щях да го стигна, ако не беше именно помощта на местните. Няколко се опитаха да го хванат без успех, един успя. Оказа се, че е местен туристически гайд и после ни разправяше, че това си е ежедневие за Рио. Та, като го хванаха, хлапето глътна синджирчето, но единият му край остана да виси от устата му. Как да е, извадих го оттам. Липсваше само едното медальонче. Не е истина, що народ тръгна да го търси, за да ни го върнат. Че даже и го намериха на 200 метра назад. На третата минута имаше поне пет полицейски автомобила на мястото и стотици зяпачи. Цирк! Един от полицаите ни попита дали ще предявим обвинение, като ни разясни какво ще последва за хлапето, ако го направим. Отива директно в затвор за малолетни. Е, съжалихме детето и не го направихме. Дано малкият джебчия не е станал вече голям престъпник..... ама едва ли.

[гост]

Още видове обири:

 

[FlyTraveler]

Да чукам на дърво, до момента не съм бил обект на обир, още повече въоръжен. Но точно в Рио, във вече далечната 2002 г., се случи единственото засега посегателство. Мястото - Копакабана, късен следобяд, пълно с народ. Едно 7-8 годишно хлапе дръпна от врата на жена ми едно съвсем тъничко златно синджирче, със закачени на него две малки медальончета. Нищо като стойност, по-скоро сантиментална такава. Хукна да бяга, аз веднага след него, но едва ли щях да го стигна, ако не беше именно помощта на местните. Няколко се опитаха да го хванат без успех, един успя. Оказа се, че е местен туристически гайд и после ни разправяше, че това си е ежедневие за Рио. Та, като го хванаха, хлапето глътна синджирчето, но единият му край остана да виси от устата му. Как да е, извадих го оттам. Липсваше само едното медальонче. Не е истина, що народ тръгна да го търси, за да ни го върнат. Че даже и го намериха на 200 метра назад. На третата минута имаше поне пет полицейски автомобила на мястото и стотици зяпачи. Цирк! Един от полицаите ни попита дали ще предявим обвинение, като ни разясни какво ще последва за хлапето, ако го направим. Отива директно в затвор за малолетни. Е, съжалихме детето и не го направихме. Дано малкият джебчия не е станал вече голям престъпник..... ама едва ли.

При теб така се е случило явно, но ако прочетеш рипортите на tripadvisor, масово се посочва точно обратното - тълпата даже хваща ограбеният ако хукне да гони крадците - за негово добро. При вас е било много малко хлапе просто. Говорил съм с няколко гида в Рио по въпроса... Вярно е, че последните 3-4 години имало огромен напредък в борбата с престъпността - сравняват Рио с Ню Йорк преди и след кмета Джулиани, но въоражени грабежи си се случват, съществуват си все още предпоставки за това - има не-пацифирани фавели, където ако изчезнат крадците, полицията не влиза да ги гони, тя просто никога не влиза там, съвсем други правила важат в тези места. Някои казват, че е като всеки голям град, ама не е съвсем като всеки голям град. Всички ограбени казват, че до момента на обира са се чувствали много сигурно и не са си представяли, че може това да стане, та зависи на кого му се е случило.

Редактирано 31 януари, 2014 от FlyTraveler

[Фил]

Мен са ме обирали на плаж в Майорка, заминаха мобилен телефон, стотина евро, лична карта, шофьорска книжка ...

Но си бях сам виновен де   - подходих абсолютно аматьорски и неразумно - бях сам и влезнах да се топна във водата, като си оставих раничката на кърпата . Уж не я изпусках от очи и бях наблизо, ноооо .... 

А може би не беше станало през това време, а малко преди това, когато нЕкви симпатични девойки нещо ме заговориха, а един чернокож пич се мотаеше зад нас

В цялата история хубавото беше, че си носех и си бях оставил вкъщи (бях на гости на приятели) и международен паспорт освен личната карта, щото на следващия ден имах полет и без лични документи щях да гризна едон голямо дърво, включително и като кинти заради пропуснати полети, ходене до консулства и пр.

[Бръмбар]

Амии - обирали са ме два пъти в София - единият път се разделих с портфейла си и всички документи, които бяха в него в градския транспорт, другия път ми измъкнаха чантата от ръката, докато си отключвах входната врата на блока. Толкова бях сащисана, че в първия момент не знаех как да реагирам. Докато се освестя двете момчета, вече бяха избягали. Съшо така са ни обирали апартамента.

 

В чужбина не съм обирана, но пък точно в  Барселона бях излъгана най-нагло с парите докато купувах билет за Порт Авентура на едно гише на гарата. Бях единствена на гишето, но вниманието ми беше съсредоточено повече върху детето, което гледах да не хукне нанякъде и багажа, който бях оставила до мен. В резултат видях чак по-късно че са ми върнали 20 евро по-малко (дадох 100 евро, тъй като нямах по-дребни, взех билета и не преброих рестотото). Ами не е някаква велика сума, но определено ми стана много неприятно, че един човек, които едва ли мизерства чак толкова се възползва по този начин от невниманието на друг.

[Lindt]

Много интересна тема  

Аз съм пословично разсеяна, разпиляна и пари и документи стърчат от всеки джоб, чанта и яке. Като излезем от страната съм като бяла робиня, документи, транспортни карти и пари седят само в гаджето ми. Добре, че е висок и си го намирам в тълпата като се заблея и изостана. Иначе имам телефон, но почти никога с батерия, за да звънна при проблем. Фотоапарат и гид, това ми поверяват ,и то с неудоволствие. 

Не са ни обирали никъде, включително и в римското 64, така че бързам да се похваля   Аз загубих два портфейла из София и се отказах да имам такъв, един път ми го върнаха на крак вкъщи с всичките пари, другия път само документите. 

За сметка на това съм толкова светла и трогателна, че на всяка спирка и гара ми поверяват неща да ги пазя непознатите, мога да направя кариера като крадец . 

[Еминко]

Не са ме обирали да "чукна на дърво", но е имало опит.Беше в метрото в Прага.Беше обичайния номер с блъскането и заставането на вратата в последния момент.И наивно се чудех,"тези индийци какво са се забутали", а то били румънски цигани.И усетих ,че ме джобат,ама.....парите ми бяха недостъпни.След 1-2 дена един познат чех ми каза,че били пропищели в Прага от румънски джебчии.

Имам и един откраднат фотоапарат,но аз си бях виновен.Полет от Тбилиси до Прага.Бях си оставил апарата в сака.Когато исках да се изфукам със снимки в София ,установих липсата му.Само той липсваше..!!

Бил съм и свидетел и как две румънски циганки изядоха по 2-3 шамара от едни младежи(италианци) в метрото в Рим.Направо си ги забиха със самото влизане на циганките във вагона.Явно много им е писнало на италианците от румънските цигани!!

[tougherty]

Още бях млад и зелен 20-тина годишен турист, когато се опитаха да ми измъкнат портфейла от задния джоб на дънките в един супермаркет в Чикаго. Джебчията беше не по-възрастен от мен с чантичка и външен вид на студентче. Класически опит - сблъска се с мен докато се разминавахме и усетих как се опита да извади портфейла ми. Аз обаче бях качил някое и друго килце от ядене на бургери и начоси, а и портфейлът беше пълен, така че не му се отвори парашута (слава богу). Въпреки това реагирах бързичко, хванах го за чантата и му отпрах един хамалски шамар с все сила. Мислех да не спирам до тук, но той се оказа бърз като котка - скочи на крака и изчезна със светкавична скорост, а хората наоколо гледаха като ошашавени. За съжаление обаче не винаги късметът е бил на моя страна. Още като ученик двама цигани ме заплашиха с нож в задната мотриса на трамвай 20 на връх гергьовден и след кратко спречкване се разделих с часовника си, а преди 2 години в едно изискано и луксозно кафе ми откраднаха 800 лв. от портфейла. Аз това последното го разглеждам като някакъв вид наказание свише, защото цялата случка беше една поредица от случайности. Първо на кафе не ходя по принцип, второ - в снобарски заведения изобщо не припарвам, трето - толкова пари в мен не нося никога, четвърто - портфейлът винаги стои в джоба ми, а не в якето и най-накрая винаги си слагам якето на облегалката на столчето или на столче до мен, а не на обща закачалка. Е да, ама този път всичко това не знам по какво стечение на обстоятелствата се случи, а и забравих че имам пари в мен, които при това не бяха мои. В крайна сметка 800 лв. липсваха от портфейла, а някой доста хладнокръвен крадец го е пребъркал (без да ми пипа картите и документите) от якето, което стоеше закачено на метър и половина от мен пред очите ми. Неприятна случка, така че да си имате едно наум като ходите по "луксозни заведения". Всичко това обаче бледнее пред култовия случай, когато на майка ми й откраднаха 8000 лв. и малко злато от чантата, която тя "предвидливо" носеше в църквата на Великден. Обиколихме църквата както си му е реда, дадохме огън на този и онзи, после се прибрахме вкъщи и установихме, че чантата е срязана и парите, които майка ми е носела без дори да ни каже, ги няма. Изводът - опичайте си акъла и не ходете като коне с капаци, защото апашите дебнат навсякъде.

[tonik]

Mен не са ме обирали (слава Богу), но бях свидетел на (опит за) грабеж. Бехме седнали на едни пейки в центъра на Женева, на съседната пейка имаше възрастно семейство българи от нашата група. Както си хапвахме на пейките жената от съседната пейка изпищя и скочи - оказа се, че някакъв тип отишъл до тях, предложил им да ги снима , а през това време отзад се промъкнал неговия съучастник и задигнал дамската чанта на госпожата. За щастие докато крадецът си тичаше с чантата през градинката един френски арабин се хвърли, нокаутира го и му измъкна чантата. След това я върна на жената, а крадецът избяга опозорен с пълна газ! След това ни казаха, че Женева е пълна с мошеници и крадци от бивша Югославия - едните дърпат чанти, другите предлагат игра на "тука има, тука нема" по улиците. Между другото някои хора от нашата група изгоряха на "тука има, тука нема", въпреки настойчивите предупреждения на екскурзовода преди това (балкански инат, "ха, тоя на мен ще ми казва, че не мога да играя "тука има, тука нема" )...

ЧОвек никога не знае кога и от къде ще му дойде, щом даже в богата и спокойна Женева обират хора по улиците...

[Прасунсен]

Не знам дали е точно на тая тема, случвало ми се е да бъда обект на дребни измами по-скоро.

 

Случка 1 в Истанбул. Минаваме с половинката в едно тясно място (ремонт на улицата) покрай мене се промушва обущар с разните си такъми на гърба и една четка пада на земята. Аз я вземам и му подвиквам да се върне. Той много щастлив, благодари, почва да ни лъска обувките, да разпитва откъде сме. Разправяше как бил ходил във Варна и колко обичал България и тн. След малко дойде уж случайно някакъв колега и взе да обяснява как на другия детето му било в болница и му трябвали пари и взе да ми хваща крака на шкафчето там да не мога да избягам. Искаха 20 лири за лъскането на обувките. В случая запазих самообладание (или по-скоро побеснях), развиках се, метнах им две лири, дръпнах си половинката и се измъкнахме набързо.

 

Случва 2 в Бомбай. Трябва да се прекача от локалното на международното летище. Още на изхода някакъв ми предлага такси и аз с всичкия си акъл се съгласих. Тръгна таксито, а аз все питам за цената. След няма и 3-4 минути спря в някаква мега тъмна уличка и ми извадиха едно разписание с цени десет пъти по-високи от нормалните. Тоя път се изплаших и си платих. Оттогава никога не приемам покани за такси от обикалящите по-летищата. 

 

Което ми напомня че в Батуми таксиджиите лъжеха, че няма автобус и предлагаха да ни закарат за 10 долара (а цената на автобуса, който дойде след малко, беше 20тина стотинки за билетче). Но това е по-скоро безобидно

[Meidj]

Случка 1 в Истанбул. Минаваме с половинката в едно тясно място (ремонт на улицата) покрай мене се промушва обущар с разните си такъми на гърба и една четка пада на земята. Аз я вземам и му подвиквам да се върне. Той много щастлив, благодари, почва да ни лъска обувките, да разпитва откъде сме. Разправяше как бил ходил във Варна и колко обичал България и тн. След малко дойде уж случайно някакъв колега и взе да обяснява как на другия детето му било в болница и му трябвали пари и взе да ми хваща крака на шкафчето там да не мога да избягам. Искаха 20 лири за лъскането на обувките. В случая запазих самообладание (или по-скоро побеснях), развиках се, метнах им две лири, дръпнах си половинката и се измъкнахме набързо.

 

Ахахаха, буквално същото ми се случи в Истанбул с едната разлика, че беше само един. По същия начин си изпусна четката в едно паркче и му подвикнах да си я прибере. Нещо се разлафихме и накрая приклекна да ми лъска обувките. Въобще нямаха нужда от лъскане, даже ми ги нацапа, ама викам, айде човекът иска да се отблагодари по неговия си начин, да не му развалям кефа. И си дойдохма на думата - същата история: дъщерята е в болница в Анкара, вадят се снимки за доказателство. Дадох му две монети, които набарах в джоба, а онзи начумерен - 10 лири струвала услугата. Казах му, че нямам толкова и си замина по пътя разочарован. Явно си е някакъв стар номер. Ама поне стана лафчето  

[Бръмбар]

Хехе, и аз мислех да го пиша това за Истанбул и падналата четка, но после ме домързя :-).

 

И ние нямахме нужда от лъскане - аз бях с велурени ботуши, а мъжът ми с маратонки, после му дадохме, не помня колко, май 20 лири, той пък нямаше да ни върне и така. Както и да е не се разстроихме много макар да бяха пари хвърлени на вятъра, но като малко след това друг си изтърва четката решихме да не му я вдигаме и че е било явно номер, щото чак пък да са толкова несръчни всички ваксаджии в Истанбул, не ни се вярваше

Редактирано 31 януари, 2014 от Бръмбар

[Фил]

Хехе, и аз мислех да го пиша това за Истанбул и падналата четка, но после ме домързя :-).

Като чета тези описания - ами направо Жоро да закачи една тема къде от какво да се пазим и кои са най-разпространените измами и номера. Нещо като справочник по градове/държави ...

Редактирано 31 януари, 2014 от Фичо

[alex0001]

Не вярвах, че точно на мен ще ми се случи, но ми се случи в Барселона.Отивахме да гледаме пеещите фонтани с метрото.След като изчаках всички от метрото да слязат тръгнах да се качвам във влакчето и в този момент група от 3-4 тъмни младежи тръгнаха да слизат.Стана гъчканица, единя ме блъсна и ми се извини, след около 3-4 секунди реших да проверя дали всичко е в мен и установих, че портфейла ми го нямаше!На момента цялата група слязохме от метрото и се опитахме да ги намерим, но джепчийте се бяха слели с тълпаната и не можахме да ги открием, не че ако ги бяхме открили нещо щеше да стане де.Те все пак са професионалисти и веднага са си предали портфейла един на друг.В портфейла имах 400 евро и документи.Добре поне, че си бях взел паспорта и се прибрах с него в България, че иначе трябваше да ходя до Мадрид да си вадя друг документ.Пазете се, никой не е застрахован!

 

Също така не спирайте на уж аварирали коли с чужда регистрация в България.Като спреш не можеш да тръгнеш без да оставиш поне 20лв, толкова са нагли! :@ :@ Става някаква нова мода, защото на мен и на мои приятели им се е случвало.

Редактирано 31 януари, 2014 от alex0001

[naTpuoT]

Също така не спирайте на уж аварирали коли с чужда регистрация в България.Като спреш не можеш да тръгнеш без да оставиш поне 20лв, толкова са нагли! :@ :@ Става някаква нова мода, защото на мен и на мои приятели им се е случвало.

Ще дадеш ли малко повече инфо? Как така да им оставяш пари?

[alex0001]

Карам си аз и малко след един завой гледам една кола с чужда регистрация с пуснати аварийни светлини и в момента, в който виждам колата един младеж застава по средата на пътя и започва много усилено и настойчиво да ръкомаха, за да спра.Аз си помислих, че на някой му е призляло и понеже са чужденци не знаят какво да правят и спрях.Отварям джама и както уж са чужденци започват да ми говорят на развален български, че им е свършил бензина и да съм им дал пари за бензин.Почнаха да си свалят разни пръстени и ланци от себе си и ми ги оставят на таблото на колата и ми искаха 150лв за гориво.В същото време друг тъмен субект е застанал пред колата, за да не мога да тръгна.И след около 15 минути разправии им оставих 20лв и си тръгнах.Същото нещо се случи и на мой приятел, няколко месеца след моята случка.Друг път няма да спирам на такива.

[гост]

Ауу, на нас същото ни се случи в Гърция, а този дето си сваляше пръстена, говореше на развален руски. Дадохме му 10 евро и не ни е минавало през ума, че е измама.,,,

[Djgeorgie]

За нещастие са ме обирали веднъж съседски наркоманчета, друг път едно Румънско хлапе се опита да ме обере, и веднъж обраха майка ми с 50 Евро във Франкфурд.

 

Първият ми и единствен обир се случи не къде да е а пред входната врата на апартамента ми. Беше преди 7-8 години. Аз бях още ученик, прибирам се аз от втора смяна, обаче е някъде Октомври Ноември, сумрак, почти вечерно едно такова. Влязох си аз в блока както обикновено и докато си чакам асансьора чувам някакво страшно тичане отвън, естествено изобщо не си помислих, че някой ме гони и си се качих в асансьора, стигнах си до етажа и в момента в който отворих вратата и се обърнах да излизам, усетих как със страшна сила някой ми дръпна златният синджир, който носех на врата си, подарък от нашите за един от предишните ми рождени дни от Истанбул. Не успях да реагирам изобщо адекватно, единственото което си помислих беше, добре, че съм жив. С такъв зверски напън, ако хлапето не беше достатъчно сръчно в ръцете, като нищо щеше да ми счупи врата, защото синджира си беше бая дебел. От тогава не нося никакви златни, сребърни или други аксесоари като гривни, пръстени, синджири и от сорта.

 

Вторият път, когато се опитаха да ме оберат и не успяха беше в Tottenham - едно гето в Северен Лондон. Там живях при едни роднини за няколко седмици докато си намеря собствена квартира. Тъкмо се прибирам на обяд след лекции и съм си купил сандвич и кола от университета, обаче сандвича е изяден, а бутилката кола е изпита, но си седи кротко в най-външната преграда на една малка чанта за лаптоп, дето се носи на рамо. Слизам аз от автобуса и с работягите, майките и пияниците от квартала се помъкваме по един доста главен път на района, и след няма и 500-600 метра до мен от едно помещение изниква и започва да върви едно малко Румънско ромско хлапенце, да е било не по-голямо от 9-10 години и усещам как, понеже на улицата е гъч от хора, торби с разпилян боклук, сергии тип женският пазар, Бангладешки дилърчета продаващи какви ли не крадени или незаконни продукти или субстанции, хлапето започва все повече и повече да се притиска към мен и започвам да усещам как леееееко ми отваря преградата на раницата, където е колата. Аз се направих на ударен, защото там така или иначе нямаше нищо друго за взимане, но хлапето направи грешката да ме пита нямам ли да му дам един паунд за да ходел да си купи кола. Аз спрях в същия тоя момент, хванах му ръката, която беше на една трета вече в чантата ми, извадих я от там, с другата ръка го хванах за врата и го обърнах към мен, казах му, 'I'll not give you 1 pound, I'll call the cops for you, you little bastard!' или нещо от този род и то се изнесе към най-близкото отворено помещение със скоростта на светлината. Явно беше някаква постановка, обаче не ми стана ясно каква точно е схемата и не ми се искаше да разбирам. Със сигурност нямаше да си остана само без празна бутилка от кола.

Та така. Абе да не ни се случва, викам аз!

Редактирано 31 януари, 2014 от djgeorgie