Олимпийски игри

[Георги]

От днес светът е отново олимпиада, макар и тия дни да са по-забавни снимките от хотели и тоалетни от Сочи

 

Наскоро пък ми попаднаха снимки на изоставени олимпийски обекти. Доста депресиращо: http://www.huffingtonpost.com/2013/07/15/abandoned-olympic-venues_n_3580868.html

 

Още малко конкретно от Сараево: http://www.buzzfeed.com/gavon/24-spooky-photos-of-sarajevos-abandoned-olympic-venues

 

Моя олимпийски опит се изчерпва с виждане отдалеч на "Птичето гнездо", стадиона от Пекин 2008.

 

Винаги обаче ми е било мерак да присъствам на олимпиада и ще ми е интересно, ако има някой, който да разкаже за атмосферата и емоциите от първа ръка. Още по-добре, ако е присъствал на някои от церемониите по откриване и закриване

[Elena]

Моят най-близък досег с олимпиада беше през студентските ми години в НСА. Не мисля, че има почитател на какъвто и да било спорт, който да не оцени магията, която се витае във въздуха през тези дни - навсякъде малки и големи телевизори, групички от познати и непознати хора, които се поздравяват и прегръщат при успех на любим състезател, "мъртвата" тишина преди изпълнение, въобще....

Да присъствам на олимпиада на мен също ми е голяма мечта и съм сигурна, че някой ден ще посетя такава- няма значение лятна или зимна

[Фил]

Да присъствам на олимпиада на мен също ми е голяма мечта и съм сигурна, че някой ден ще посетя такава- няма значение лятна или зимна

Като състезател или като зрител   ?

[Elena]

e дърта съм вече за спорт

[theo]

 

 

............................. изоставени олимпийски обекти. ..........................

 

Малко извън контекста:

 

Не са изоставени , но почти полвината Младост-3 в София е блокове предвидени за Софииската олимпиада ...

[Фил]

e дърта съм вече за спорт

Ти пък , дали?

[Spqr]

Бил съм на концерт в олимпийския комплекс в Атина 7 години след олимпиадата. Ако кажа, че не е впечатляващ, ще излъжа. Повечето съоръжения не се използват функционално и съответно поддържат, та тук-там ръждясваха.

 

Олимпийският комплекс в Рим също съм го посещавал, но не съм присъствал на събитие ... засега. Освен стандартните спортни обекти начело със стадио Олимпико, където Стефка Костадинова скочи 209 см, има много интересен терен/стадион с множество мраморни фигури-спортисти, продукт на фашистката архитектура.

 

Редактирано 7 февруари, 2014 от Spqr

[krasen_denev]

Да допълня започнатото от Георги, с няколко фотоса от олимпийски обекти от Пекин.

Националният стадион-"Птиче гнездо"

Национален център за водни спортове-"Воден куб"

Пекински национален закрит стадион.

Олимпийската кула,наподобяваща пагода(или поне такъв е бил замисъла)

 

[krasen_denev]

Олимпийският стадион в Барселона на хълма Монжуик.

[Георги]

Супер, много ме беше яд, че не можах да ги видя вечер. 

 

Сетих се за още едно олимпийско изживяване - щафетата, която мина през София преди Атина. Никой от колегите ми не ми се върза на акъла да дойде за компания, при положение, че беше на 300м от офиса. 

[krasen_denev]

Супер, много ме беше яд, че не можах да ги видя вечер. 

 

Сетих се за още едно олимпийско изживяване - щафетата, която мина през София преди Атина. Никой от колегите ми не ми се върза на акъла да дойде за компания, при положение, че беше на 300м от офиса. 

Нищо следващия път.Тези обекти са туристическа атракция с голям интерес.В специализираният магазин все още се продаваха сувенири от игрите въпреки,че са се провели преди пет години.Много ме е яд,че не купих и петте талисмана на игрите.Всички бяха сложени към фон на някаква забележителност.Все пак си имам един за спомен и то незабравим.     

 

 

[Eleonora]

Освен като атракция за туристите, в Пекин част от съоръженията функционират като тренировъчни площадки и като подходящи места за прекарване на свободното време. Докато бях вътре в споменатия по-горе Воден куб, по едно и също време се провеждаше многолюдна тренировка на плувци, а на основния басейн строяха сцена над водата за някакъв концерт:

 

 

През един коридор настроението беше ето такова:

 

 

 

[Zara]

хепънинг през октомври 2013г. на Олимпийския стадион на Монжуик в Барселона

[Брани]

Аз пък бойкотирам гледането. Ама не заради злия Путин и други модни причини, ами щото просто не ми е интересно и ми се вижда ебати кича. Спортовете са да се спортуват, не да се гледат по битивиту  

[Locke Lamora]

Ей тва е. Спираме спорта по телевизията и излизаме с шейната навън да спортуваме.

[captain_oveur]

Ей тва е. Спираме спорта по телевизията и излизаме с шейната навън да спортуваме.

 

Схватлив си.

[домосед]

Винаги обаче ми е било мерак да присъствам на олимпиада и ще ми е интересно, ако има някой, който да разкаже за атмосферата и емоциите от първа ръка. Още по-добре, ако е присъствал на някои от церемониите по откриване и закриване

 

Статистиката показва, че съм посетил 24 олимпийски столици, от които 3 зимни и 1 бъдеща лятна.

И в две от тях съм попадал (не случайно!) по време на самите игри.

 

В Лондон викахме с приятели за нашите на волейбол и скандирахме на женския маратон по улиците на Сити, но култовото once-in-a-lifetime преживяване беше да се гледа плажен волейбол на Horse Guards Parade

https://plus.google.com/photos/106665744477636165634/albums/5790154672880931937

 

В Торино съм щракал значително по-малко

https://plus.google.com/photos/106665744477636165634/albums/5977709511031173473

 

Но пък мога да пусна тук записките си (сводката) в суров оригинален вид оттогава:

 

24.02.2006 (петък) дъжд, облаци - Торино

Олимпиада! На живо. Най-сетне. Денят започна с емоционален спад, след като на CDG ми конфискуваха подарения преди години цикламен карабинер, защото съм можел да избия с него зъбите на стюардесата. А го мъкнех, защото нали евентуално сме тръгнали на сериозна планина в България. Заради кратката връзка не исках да рискувам с предаване на раницата за багаж. 40 литра много точно пасват в надседалковия багажник на боингите. Пристигнах в Торино още преди обед и слязох на грешната гара, която е по-близо до олимпийските игрища на бул. Съветски съюз (corso Union Sovietica, ит.), но по далече от центъра, където са и хотелът, и магазините, и офисът, от който се очкава да си получа билета за биатлон. Грешката се възнагради с две дълги возения на трамвай за навлизане постепенно в торинската атмосфера. Оттам - пеша из центъра за доусвояване. Боли ме коляното, но не мога да си позволя да му обръщам внимание. Олимпиада е това. Веднъж на 4 години! Торино ме изненада приятно. А ужким съм гледал The Italian Job. Аз си го представях като гигантска фабрика за фиатчета, по-сиво и индустриално от Милано. А то се оказа елегантен бароков град, видял първия си златен век, още когато е бил столица на Савоя. А после, временно, и на Италия, докато не е паднал Рим. Перфектен симетричен барок. Тесни но прави улици, трамвайчета, лъскави магазини, кафенета под колонадите. И онова високо нещо, за което еврейската общност осъзнала, че не е синагога, чак като било вече и проектирано, и завършено с техни пари. През 2000 година са му намерили предназначение - музей на киното. Да бях имал още час-два, бих го посетил, но не би. Бързах за кънките. До последните 2 и половина секунди (от 3 часа и половина) съм му треперил на студа на белия тексаски расист Чад Хедрик  да не вземе да измъмне златото на 10 000 метра. Тръпнахме заедно с още около 10 000 холандци в залата. Е, имаше и малко норвежци и италианци за шарения по трибуните. Но холандците владееха! С оранжеви перуки, наметки и духова музика. Която спечели безпрекословно по точки срещу мажоретките, явили се с облекло и поведение като за баскетболен мач. Американската агитка се състоеше от по-малко хора, отколкото по тексаските ферми е нормално да имаш братя и сестри. Хедрик го пуснаха в последната серия срещу най-слабичкия холандец, след като фаворитът Боб де Йонг си беше казал думата и нямаше да има право за реванш. Залата гърмеше в бурни аплодисменти на всяка обиколка (24), когато ставаше ясно, че Хедрик е загубил по някоя хилядна междинно време, тръгвайки от положителен резултат първите няколко и смъквайки се около 3 секунди след водещия към края. Толкова стигнаха силиците. Иначе да съм бил толкова път и изръсил толкова пари, за да ми се падне да изслушам баналния американски химн, щеше да бъде 'баси кутцуза! Да не повярваш, че точно такова състезание може да те държи в напрежение - това са 8 серии, всяка от които трае по 12-13 минути плюс два антракта да се презаредят холандците с бира Будвайзер. Напук че в залата си е зимна природна температура. Важно е не само да си спечелиш серията, а да я спечелиш с много. Затова, да се паднеш със силен съперник, дава голямо психологическо предимство. Норвежците и тук минаха без никакъв блясък. За разлика от единия от руснаците, който спечели любовта на публиката в първите серии. Даже холандцките му скандираха "Иван! Иван!" (с ударение на "И"). Другия руснак го дисквалицираха, защото настъпил повече от позволения брой гумени тапички. А италианците си останаха в статистиката. На място се оказа, че имало и по-скъп начин да се иде на олимпиада от моя. За галата търсеха по 300 евро за билет на черно. Те и моите билети не бяха на бяло, ами на цени на норвежки интернет-спекуланти, но чак такъв таван не бяха ударили. Изгледах гала-изпълнението на позлатената японка вечерта на екраните на площада в центъра. Ръмеше хладен дъждец та нямаше навалица. После от съседния площад показаха награждаването на медалистите на деня. Там точно е трудно да се вредиш, защото пеят някакви от рода на Рики Мартин и туземната тийнейджерия се е редила цяла нощ за безплатните билети. Та пред екрана изслушах ... американския химн. Заради някаква завалийка, дето спечелиа нещо в алпийското. Холандския го оставиха за другия ден, да имат време да си теглят по един душ след състезанието и справят с шампанското. Позлатиха и някакъв китаец в ски-акробатиката, който направи лошо впечатление, че не покани сребърния и бронзовия (май белорусин и руснак бяха) на своето стъпало за снимка. Ще ми стават домакини, пък им липсва елементарно възпитание.

25.02.2006 (събота) облаци - Чесена, Милано

Гледах биатлон на живо. Разчетът на времето за път беше перефектен. Без да се лишавам от доспиване и закуска в хотела стигнах до седалката си на трибуната в Чесена-Сан Пикарио точно 5 минути преди старта на мъжете. Масов старт. 30 участници, покрили квалификационната норма в предишните стартове. Не мога да разбера как точно това, най-интересното, състезание са го измислили чак сега. За първи път го играели на олимпиада. Къде са блели 80 години? Хем е разбираемо за публиката, хем е напрегнато, хем е весело. На всяка стрелба се сменят водачите, като ти просто гледаш кой води, а не си играеш да преизчисляващ по текущи времена, изписани с малки цифрички на екрана. Мъжкото (15 км) го взе Миша Грайс, Бавария. Ако имаше още половин обиколка, изоставащият с половин минута Бьорндален да го беше стигнал и минал. Навакса половината си изоставане от 10"-20" след последната стрелба. Всъщност втори се вмъкна в класирането Томас Сикора, Полша. Което предизвика буен възтор с размахване на мартеничести знамена и викове "Томек! Томек!" у ... двамата поляци на трибуните. За сравнение баварските флагове бяха значително повече, а руските - още повече. Но руснаците имаха повече интерес в женското. Та баварските флагове се забелязваха съчетани и със серпасти и молоткасти съветски със забучен Чебурашка на сърпа, пардон на пръчката. Не е ясно дали това е в тон с правилото за забрана на знамена на не съществуващи или не участващи държави. В тази връзка: павилионът на Ванкувър 2010 в Торино акцентуваше повече на британскоколумбийското начало в домакинството, нежели на канадското. В руската връзка: градът и планината бъкат от руснаци. Всичките - двойници на Жириновски с бели якета с лигавееща червена розичка в стил руско народно рококо, не пасващ си с шрифта на думата RUSSIA. На трибуната до мене седяха трима високомерни словенци, които отказаха да си общуваме сърдечно със широките славянски души на родните езици, а отговориха на поздрава ми сухо на английски. Възмездието ги достигна половин час по-късно. Нашата завърши 8-ма, а тяхната 28-ма (или нещо подобно). Дафовска опроверга натрупалите се от първите изяви отрицателни очаквания и от 21 позиция се класира чак в десетката. Евала. За първото място шведката не прощаваше. Спечели с много, въпреки че пропусна една мишена в последната стрелба. Напук на ширещото се мнение, че игрите били пълни с неуредици, на мене ми се сториха много уредени. Освен дето Берлускони е пробутал някакъв идиотски антитерористичен закон, че за да влезеш в интернет кафене, трябва да ти вземат паспортните данни. Току виж си им хакнал сайта на квестурата. Или на Ватикана. Или на Lego, в дух на модата за освиркване на датчаните. Под път и над път срещаш доброволци с надпис "Ask me" на якетата. И като ги питаш на английски разбират и отговарят. Даже с най-неочаквани италиански съсловия като продавачи в РЕП-ове и на ЖП-гишета можеш да се разбереш на английски. Не е нужно да пробваш френски, който за Савоя се очаква да е по-близък до сърцето. 8000 души зрители бяха изнесени от планината в града за нула време с отлично работещи совалки и влакове. След час и половина вече си пиех кафето пред Замъка на Мадамата в центъра на Торино. Да си го представим това същото между Банско и ЕнДеКа-то. Сега, баш насред сезона затворили "магистралата" за Гърция и движението го отбили през Радомир с цената на поне още един час път до/от Банско. То, добре, че сме аутсайдери за 2014. Интересно, че Алма Ата също е аутсайдер, защото "нямали опит в организация на зимни състезания", а Сочи е фаворит, защото се "окуражавало развитието на зимни спортове в райони, в които са непознати". Дей гиди конкурсно начало! Вече по тъмно хванах влак-стрела за Милано и към 9 вечерта вече си чуквахме "Наздраве" с Виви* в стилен италиански ресторант в буржоазен квартал, където вместо газирна вода ти наливат шампанско. Което ме подведе и несъзнателно я обидих с ирония на класова принадлежност, забравяйки че произхожда от дом на таксиметров шофьор. А и живее с него. Сега си била намерила работа в офиса на някаква компания за въздушно карго и изгелжда щастлива. Взели я заради добрия и английски. Ама не знае какво значи аншоа. Тоест избра си една италианска дума в менюто, убеди ме, че е аншоа, пък то се оказаха артишоци!

 

*Виви - героиня от предишни години в Южна Африка

Редактирано 11 февруари, 2014 от домосед

[Травеолани]

Зимните Олимпийски Игри през 2010 се проведоха във Ванкувър и тогава имахме щастието да почувстваме и изживеем емоцията! За две седмици центъра на града беше пълен с хора, по улиците цареше оживление, атмосферата беше много вълнуваща! От терасата на апартамента ни се виждаше Олимпийският огън, който горя в продължение на две седмици.

 

Посетихме едно събитие - хокеен мач между Словакия и Латвия и присъствахме на срещата с българските спортисти и представителите на делегацията на България. 

 

Най-вълнуващият момент за нас беше много неочакван. Гледахме церемонията по откриването по телевизията, когато съобщиха че някъде в града на открито ще бъден запален Олимпийският огън, като мястото се пазеше в тайна. На хокеиста Уейн Грецки се падаше честта да запали огъня и го качиха в една кола, която тръгна бавно по улиците на града. Тогава водещите съобщиха, че Олимпийският огън се намира в Coal Harbour близо до новият конферентен център. Нашия апартамент се намираше на 2-3 минути пеш от това място. Погледнахме през прозореца и видяхме, че по улиците тичат хора в тази посока. Вече бяхме сигурни, че това е мястото! Набързо си облякохме палтата, излязохме и се затичахме и ние. Пристигнахме навреме и видяхме как Уейн Грецки пристигна с факла в ръката и запали огъня! Хеликоптери кръжаха отгоре и предава наживо, а районът се напълни с хора. Канадците до последният момент бяха успяли да запазят тайната - предният ден мястото беше оградено и не се виждаше какво има зад оградата. Ние бяхме много развълнувани, не сме й очаквали да сме в центъра на събитията!

 

Ето и малко снимки:

 

Олимпийският огън от терасата ни

 

Нощта на запалването на Олимпийския огън:

 

Хокейният мач:

 

Аз и Сергей Бубка:

 

Ето и едно видео - секунди след като Канада спечели златния медал в хокея, ето това се чуваше около нас:

http://youtu.be/8q6eIxo5ssI

 

Хокейният мач - в паузата:

http://youtu.be/az-uFvoMj2c

Редактирано 6 декември, 2014 от Травеолани

[домосед]

Тая година някой ще ходи ли?

[akair]

 

 

Обявили са столицата на зимните игри през 2026. Игрите се завръщат в Европа. Печеливш е Милано / Кортина д'Ампецо:

https://offnews.bg/zimni/milano-priema-zimnata-olimpiada-prez-2026-godina-706061.html

[stanislavpp]

Много яко, че само след 20 години след Торино, ЗОИ са отново в Италия !

[akair]

2 hours ago, stanislavpp said:

Много яко, че само след 20 години след Торино, ЗОИ са отново в Италия !

През 1956-та ЗОИ отново са били в Кортина д'Ампецо

[jungfraujoch]

На ‎7‎.‎2‎.‎2014‎ г. в 13:54, Elena каза:

Да присъствам на олимпиада на мен също ми е голяма мечта и съм сигурна, че някой ден ще посетя такава- няма значение лятна или зимна

И за мен това е мечта!Представям си как ще се вълнувам!Не пропускам да гледам по телевизията церемониите по откриване и закриване на олимпийски игри,както и всичко,свързано със спортовете,които ме интересуват.И ще бъда невероятно щастлива,ако някой ден присъствам на живо!