Пътепис: Дубай – октомври 2012

[Bell@]

И така, най-накрая сядам да напиша кратко разказче за това уникално преживяване, което ни се случи миналата година, а именно да посетим Дубай. Решихме да пътуваме с организирана екскурзия, тъй като офертата беше изгодна. В една ранна октомврийска утрин излетяхме от летище София със самолет на Bulgaria Air – полета беше около 3 часа и половина, екипажа изключително приятен. Кацнахме на летище Шаржа, което е съседното на Дубай емирство – общо са седем, като за столица е избрано Абу Даби. OAE е малка по територия държава в близкия изток, занимават се главно с добив и преработка на нефт, а от скоро развиват ударно туризма. В последните години града е постоянна строителна площадка, а небостъргачите никнат като гъби. Местното население е малка част от всички живущи в емирството, като разбира се е доста заможно.

На летището минахме през задължителните проверки и сканиране на ретината. Удариха ни печати на визите и влязохме в държавата. През октомври времето все още беше много горещо (35-38 градуса, като през август достига 50), общо взето ходенето дълго време пеша под слънцето е немислимо. Автобус ни откара до хотела, който се намира на Sheikh Zayed Road, булеварда с небостъргачите. Трудно ми е да опиша какво изпитах когато за първи път видях града, такова нещо никога не бях виждала – град, изникнал сред пустинята, а дори съзнанието ти не може да побере огромните сгради, които стигат сякаш до небето.

През следващите 4 дни, прекарахме уникални мигове в този град, разглеждайки неговите забележителности. Предвижвахме се главно с таксита, които там са държавни и доста евтини, спрямо европейските. Има и метро, което е надземно и минава през повечето интересни места. Хапването също беше лесно – имаше всички познати вериги от типа на Subway, Carrefour, McDonalds, и т.н. Валутата им е дирхам, но спокойно можеш да се разплащаш навсякъде и с долари. Посетихме повечето интересни места, ще разкажа за тях на кратко.

 

 

Burj Khalifa – най-високата сграда в света, нямахме търпение да я видим, беше ни първа в списъка. Билетите си ги бяхме купили по интернет предварително, точно в 6 часа, за да можем да видим гледката и на светло и на тъмно. Е, когато се качихме беше вече тъмно, но ми се струва, че тогава е още по-красиво, да видиш всички тези светлини в краката ти. Гледката от горе беше умопомрачителна, все едно си на самолет който прелита ниско над града. Кулата леко се поклащаше от вятъра, а небостъргачите се виждаха като пететажни блокчета в краката ни.

 

 

 

 

Dubai Mall и пеещите фонтани – най-големият мол в света и съответно най-големите фонтани. Мола сам по себе си е нещо грандиозно, аз преди това си мислех че мол няма как да ме впечатли, но се оказа че не е така. Вътре има уникален аквариум, под формата на тунел, през който си минаваш и около теб плуват акулките J Освен това видяхме водопада, както и огромна ледена пързалка. А фонтаните са страхотно изживяване – имат представление на всеки час, пеят и танцуват под звуците на световно известни парчета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Atlantis the Palm – самият хотел, намиращ се на върха на изкуствения остров е уникален като архитектура, мисля че има само още един такъв – на Бахамите. До него може да стигне и с моно релсово влакче, което минава през стъблото на палмата. Хотела е като една приказка, рай за всички деца, но и възрастните доста се позабавлявахме. Първо разгледахме огромния аквариум, който е направен под формата на приказна история за атлантида – изгубената империя, след което се впуснахме във водни приключения в аква парка. Има още един аквапарк в Дубай (wadi wadi), който бил по като за възрастни, но ние решихме да заложим на по-детския и хич не съжалихме.

 

 

 

 

 

 

 

 

Mall of Emirates – бил е най-големия в света преди да построят Dubai Mall. Като чели най-впечатляваща в него е ски-пистата.

 

 

Dubai Marina – яхтеното пристанище на Дубай

 

 

 

Djumeirah Beach – това е един от градските плажове, не беше кой знае какво, особено с тоя стръмен бряг, но пясъка и водата са добре.

 

 

Medinat Jumeirah – още го наричат малката Венеция. В средата е нещо като търговски център, а около него има канали с гондоли.

 

 

 

 

Пустинята – това е едно от най-яките изживявания които съм имала – сафари в пустинята. Отидох с нагласата че ще е леко возене по пясъчните дюни, а то се оказа истински адреналин (поне за мен)

 

 

 

 

 

Burj Al Arab – често наричания „7 звезден“хотел е уникален със своята архитектура под формата на платно, а от вътре целият е обсипан с златни орнаменти. В него отидохме последната вечер, като трябваше предварително да имаме резервация, иначе не те допускат. Изпихме по един коктейл в скай-бара, от който се открива уникална гледка към града.

 

 

 

 

 

 

 

[Георги]

И аз съм от тия тарикати, които си запазват винаги високите сгради по време на залез - хем няма опашки, хем виждаш и светло и тъмно и залез едновременно Мерси за пътеписа!

[akair]

Интересна разходка!