"Има ли идиот в самолета"

[maialearrosto]

Добро утро, поспаланци.ком,

 

В днешния неделен брой на в."Труд" има една готина статия за идиотите-пасажери. Как да не я споделя с Вас. Приятен ден!

 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1933639

 

[Мрън]

Мерси, че сподели, че да помрънкам на воля

 

Мен лично най-много ме дразнят неориентираните и бавните пътници на летището. В самолета тези, които се настаняват без никаква мисъл за хората зад тях: застават си на пътеката и бавно си вадят/слагат неща от багажа, пък после докато го качат в overhead lockers...да не отварям дума за хората, които си пускат облегалката прекалено назад (в самолети, в които това е възможно, естествено) или за деца, ритащи седалката пред тях...

[Tedy]

Признавам, че самолетите ми действат много приспивно, само чакам да раздадат храната, опъвам седалката назад и откъртвам. Но и обикновено пътувам дълго, избирам нощни полети и това е нормално. Щом я има опцията не виждам какъв е проблема. Никога не мрънкам и ако човека пред мен е направил същото. Който иска повече пространство има първа класа. Виж бавните пътници и мен ме дразнят. 

[neuromancer]

Сега, те седалките защо са направени да се накланят, ако не трябва да го правим? Би било учтиво да питаш човека зад теб дали му пречи, ама понякога и това ни се струва прекалено... 

[Adinko]

Мен неориентираните пътници не ме дразнят. Все пак не всеки е летял и е наясно с процедурите.

Много ме дразнят нахални предреждащи се хора, ако бързат за полет и помолят да минат пред мен-OK, но някои си мислят явно, че са винаги с предимство.   Много ме дразни и мен в самолета като някой си оправя 5 часа багажа без изобщо да се съобразява, че има и други хора. Другото ми е може би по-скоро смешно-като кацне самолета и като хукнат всички по най-бързият начин да слязат, все едно летището ще избяга. А като се окаже, че не се слиза през ръкав, ами с рейсче и така или иначе ще се чака се спуквам от смях. :D Това принципно ми се случва като летя към или от БГ, демек явно си е чисто нашенска черта.

[mradulova]

Най-много ме дразнят шумните пътници - които говорят на висок глас или не млъкват в продължение на часове. Бебетата и малките деца не ме дразнят - все пак и аз имам две такива и знам какво е, та тук съм толерантна Пък и много зависи от родителите и стюардесите как са подготвени - с игри, забавни книжки, спокойни и усмихнати стюардеси действат успокояващо на децата.

Дразни ме и бързането - самолетът още не е кацнал, половината хора са станали и си ровичкат багажа и започват да звънят по телефоните, че са кацнали...Някой път ми иде да им кажа, че при кацането често стават най-много инциденти и да не бързат толкова!

[wilks]

Мен ме дразни като при затваряне на багажниците над главите, някой хора си мислят че е врата на Москвич 12, и се затваря само със силен и рязък удар. Което естествено не дава нужния резултат, и повтарят по 3-4 пъти. Докато не се намеси стюард.

 

Описаното в статията ми напомни доста на началните кадри от филма "Due Date", и героя на Zach Galifianakis. Особено описаните в случаи 3 и 4 пасажери

[akair]

Мен ме дразни като при затваряне на багажниците над главите, някой хора си мислят че е врата на Москвич 12, и се затваря само със силен и рязък удар.

За момент реших, че визираш кабинния състав на Алиталия... :D Добре, че ги пенсионираха МД-тата, че имах чувството, че ще се разпаднат в ръцете на някои стюардеси...

[maialearrosto]

От свинския си опит твърдя, че голяма част от човешките дейности е свързана с хигиената: на тялото и на душата. Има и хигиена на пътуването, че и хигиена на туристическите помисли.

Не понасям смрадливи пътници, не понасям такива със зловонна уста, не понасям и бутащи се пътници. И докато на бутащите се пътници често им удрям по едно рамо, то при така напредналата козметика, ми хич не ми харесва острата мирис на прокиснала пот. Има толкова видове пътна пот: кърджалийска пот на некъпан строител, софийска претенциозна пот на кифли, ходили на шопинг в Милано, моля ви се ... и проч.

 

Ех, какво славно десетилетие отмина по направленията София - Рим и София - Милано с Ali d`Italia. Самолетът излита, а нашият Ганьо още тича по пътеката с чанта или количка. О, чанто моя, стой до мен.

 

Подавам едно ухо и слушам овчаровата жалба на италианските стюарди "О, свети Франческо, защо пак ме наказваш да летя до София, о, порка ла мадона".

 

Веднъж пътувах близо до Алберто Томба: ама че прелест: изкъпано момчето, избръснато, пръска чар и аромат, скромно едно такова, лУчезарно... Ах, ако бях пътничка...

 

Дали да не направим 3 или 4 среща на магеланци под Везувий:

 

 

 

[Георги]

Безспорен фаворит ми е ставането веднага след опиране на колесника в земята. Като някаква автоматична система е, обратната тяга се задейства, една наносекунда по-късно (по метода на VW GOLF тръгващ на зелена светлина) се започва едно щрак, щрак, щрак, щрак, коланите из целия самолет. 

 

Абе хора, това е 30 тонна алуминиева консерва, която може вече да не е във въздуха, но се движи с 200км/ч, стойте си с коланите, за къде бързате!

[Зани]

И аз много се дразня на тези, които стават преди да е спрял самолета, но най-много ме дразнят като започнат да си включват телефоните и да говорят сякаш ще изпуснат някой кой знае колко важен бизнес разговор - винаги започвам да се възмущавам на висок глас  :D !

[Hayasko]

А мен най-много ме дразнят тези, които веднага щом изгасне лампичката за коланите, стават и тръгват към тоалетната, ще кажеш, че от 5 часа не са ходили

[Еmilia]

А мен най-много ме дразнят тези, които веднага щом изгасне лампичката за коланите, стават и тръгват към тоалетната, ще кажеш, че от 5 часа не са ходили

Човещинка е, прекалили са с кафето

И аз съм от пикливите, но не винаги тичам първа натам. Обикновено се съобразявам с факта, че съм до прозореца, а трябва да вдигна още двама и посещавам заведението не повече от веднъж на полет.

 

Мен ме дразнят тези, които си спускат седалката максимално назад, без да ги интересува кой е зад тях и дали е удобно в момента. И щото аз съм на последния ред обикновено, няма на къде да мръдна.

Редактирано 22 април, 2013 от Nine

[FlyMeToTheMoon]

На мен най-любимо ми е при полетите с преобладаващи пътници българи- в момента в който самолетът докосне пистата при кацане започват да ръкопляскат! Много ме дразни тази простотия.

[captain_oveur]

На мен най-любимо ми е при полетите с преобладаващи пътници българи- в момента в който самолетът докосне пистата при кацане започват да ръкопляскат! Много ме дразни тази простотия.

 

Недей с лошо! Чак пък простотия... наречи го "национална особеност". Аз много се забавлявам Впрочем легендата, която аз съм чувал, е, че при приземяването ръкопляскат българите и италианците. Още една причина да чувствам жабарите толкова близки и симпатични

[Прасунсен]

Чувал съм ръкопляскане и в самолет, пълен с руснаци, така че не знам дали е нашенско

[FlyMeToTheMoon]

Недей с лошо! Чак пък простотия... наречи го "национална особеност". Аз много се забавлявам Впрочем легендата, която аз съм чувал, е, че при приземяването ръкопляскат българите и италианците. Още една причина да чувствам жабарите толкова близки и симпатични

Добре де... може да съм малко по-крайна, но това наистина ме дразни    В италиански полети не съм забелязвала тази "национална особеност"

Малко офтопик, но имам известни наблюдения, че българинът не знае кога да ръкопляскаа. Особено впечатление прави това на културни мероприятия (театър, оперета...). 

 

Иначе, другата по-скоро комична национална особеност е блъсканицата и тичането от автобуса към самолета, при полети на Уиз :D  Ето тогава искрено се забавлявам.

[Зани]

И аз не мисля, че българите са измислили ръкопляскането  . Виждала съм го и на други полети, които не са били от и до България.

[Гост]

Дразнят ме полетите ДО България.

Още на летището (което и да е) си проличава, че се събират българи - крещене, ръкомахане, тийнейджърско кикотене, пози, демонстрации...

Същото и в самолета - "И сам да съм У рейсО, па че се бутам", придружено със съответните ганьовски коментари.

Няма да забравя една студентка от Виена за София как се "депресира" и "изнерви", защото не можа да си измъкне раницата от багажника над седалките, пресягайки се с изящна телесна дъга от втората седалка, зад стоящия до нея поприведен, но изправен (защото пътеката беше препълнена от бързащи да напуснат самолета) пътник. Раницата просто беше заклещена, но тя ТРЯБВАШЕ да я извади. А приятелката й, която седеше на втората седалка до мен я подкрепяше с "Простаци! Как може...".

Тия двете в началото на полета бяха забравили български, провикваха се "как беше това на български" между мен-пътеката-седящия до пътеката, но пък в края вече немския не им достигаше да изразят възмущението си от простотията, съпътстваща заклещената раница.

 

Няма такова нещо на излитане от България.

[jennie]

Интересно, значи че от България излитат търпеливи, вежливи и приятни хора, а обратно се връщат изнервени и депресирани простаци. Какво прави Чужбината с нас, леле!

[Hayasko]

И аз не мисля, че българите са измислили ръкопляскането  . Виждала съм го и на други полети, които не са били от и до България.

И аз съм виждал ръкопляскане в чартъри от Германия, пълни с немски туристи, в полет до Полша, а също и във вътрешен полет в Германия, така че и според мен не е българска измислица.

[Irrrka]

Определено ръкопляскането не е българска "измислица". И аз съм пътувала с полети, в които преобладават чужденци и всички ръкопляскат - уважение към пилота, в чиито ръчички си бил последните няколко часа. Ръкопляскаме някой като ни е изпял 3-минутна ария или ни е казал просташки виц по ТВ, а на това-било простащина-не съм съгласна и винаги ръкопляскам. А и все пак при кацането стават най-честите инциденти.

Иначе че българинът няма култура къде се ръкопляска по концерти и представления ми е едно от най-дразнещите неща по тези мероприятия-явно за нас специално трябва да ни сложат светеща табела.

[neuromancer]

Интересно, значи че от България излитат търпеливи, вежливи и приятни хора, а обратно се връщат изнервени и депресирани простаци. Какво прави Чужбината с нас, леле!

 

Това ме подсети за "Глупаци в чужбина" на Марк Твен. Точния цитат го нямам, ама става въпрос как хората, пътували в чужбина забравят родния си език ползват чужди думи, както и парадират с одвъдморски привички. Та по този повод Марк Твен казва "Читателят и идея си няма в какво съвършено магаре може да се превърне, след като излезе в чужбина. Разбира се, тук предполагам че читателят още не е бил в чужбина и не е станал съвършено магаре. Ако греша, се извинявам и го наричам "брат"".

[akair]

Интересно, значи че от България излитат търпеливи, вежливи и приятни хора, а обратно се връщат изнервени и депресирани простаци. Какво прави Чужбината с нас, леле!

Може да е обратното - идеята за смяна на културата да действа успокояващо, а очакваното завръщане (към действителността) - изнервящо...

[Фил]

Може да е обратното - идеята за смяна на културата да действа успокояващо, а очакваното завръщане (към действителността) - изнервящо...

И аз съм склонен да мисля, че е по-скоро това

Редактирано 2 май, 2013 от Фичо