Първата ми дестинация зад граница ?

[stanimir]

Провокиран от една съседна тема и за да не мътя там отварям отделна тема 

 

Моят отговор -1987 година,  пролетната ваканция пети клас  с влак до Прага на ученическа екскурзия.

После с месеци сънувах щандове с шарени дъвки и бонбони. Хич не ми беше до забележителности , а само гледахме да се отскубнем от учителките и да хукнем по магазините за дънки...

 

Една овца - кака в шести клас ми вгорчи удоволствието наричайки ме  "кюфте" , ама аз сега съм запазен и младея  , тя е сбръчкана и погрозняла . Това ме радва всеки път като я срещна  

Даже помня и цената  - 130 лева всичко за седмица и тогава имахме право да обменяме валута мисля пак до около 130 лева на човек.

Следващото ми излизане беше чак през 2001-ва година точно на трагичния 11-ти септември и затова съм го запомнил.

Редактирано 11 октомври, 2014 от stenk

[mu_ry]

в трети клас Охридското езеро, иначе истинска чужбина - 11 клас Лондон и Бат

[jennie]

Интересно! ;-)

 

Първата ми дестинация беше Лондон - 2 седмици само разходки, мюзикали, барове, пазаруване в Harrods... Съотв. първите ми полети изобщо бяха с British Airways. Пътешественичеството ми се стори някакъв най-естествен разкош, а истината е, че никога повече оттогава не съм била на такова разточително пътуване (дори и отново в Лондон).

[tonik]

Следващото ми излизане беше чак през 2001-ва година точно на трагичния 11-ти септември и затова съм го запомнил.

Май се досещам за случая. Върнаха ви от сръбско-унгарската граница тогава, така ли беше? 

[aneliya]

През 1989 в Унгария с влак по комсомолска линия , а иначе самоорганизирани в Лондон. Е щях да забравя най - първо Сибир

[traveler]

Студентска бригада в Коми АССР в далечната 198... г,след това много дни в Москва и Ленинград(тогава)

[luni4kata]

Моето първо чужбинско излизане беше в Пардубице, Чехия, 3 курс от следването по програма Еразъм. Четири месеца слушане на чешка реч и опити да преживея без да ям чешки манджи ))

[stanimir]

Май се досещам за случая. Върнаха ви от сръбско-унгарската граница тогава, така ли беше?

Точно , но на следващата седмица се натоварихме пак и този път успешно

[Polina]

Дрезден, 1987год. След това доста семейни обиколки с москвича - Югославия, Унгария, Чехословакия, Германия, Румъния. После малка дупка и през 1995-та Истанбул.

[Травеолани]

Моето първо излизане в чужбина беше през 1994 на екскурзия от училище до Словакия и Унгария. После същата година лятото на море с нашите в Гърция . Страстта по пътуванията ме обзе чак през 2009 обаче .

[krasen_denev]

Първото излизане зад граница ми е служебно-седем месеца в Босна и Херцеговина и посещение на Хърватска през 2004 год.За първи път на почивка или по-дълга екскурзия през 2008 год.в Египет.

[rik4o]

В седми клас на екскурзия в Полша - Варшава, Мазурските езера, Майданек.

 

 

Интересни са ми спомените от езерата, където живяхме няколко дни в харцерски лагер на полячетата. Освен лагерния огън с много интернационални песни, помня и неотклонните грижи на нашите учители, особено по отношение на хигиената на съдовете, в които се хранехме. Полячетата изплакваха своите направо в иначе чистите води на езерото и си ги съхраняваха сами, оцелявайки "по сървайварски". А нашите "другарки" вдигнаха на крак целия лагер, но осигуриха порцеланови чинии и казани с гореща вода за измиване. Оцеляхме - и ние, и те. 

 

 

А иначе придвижването беше със самолет на полските авиолинии. Не съм напълно сигурен, но машината беше или Ту-154, или по-скоро, Ту-134. Първият ми полет - незабравимо преживяване!

 

 

Второто, с влак до Прешов – Чехословакия, студентска бригада. Към нея и екскурзия до Прага. Още си пазя порцелановите мини чашки-сувенири с рисунки на Швейк от  Hostinec "U Kalicha". Ех, голяма грешка, тогава не обичах бира. Но човек помъдрява с времето и затова съм планирал една нова, по-друга Прага.

 

 

А третото, като войник – една седмица с влак в спални вагони до полупустините някъде между Астрахан и Волгоград. Спомени: за пръв път виждах нещо по-различно от зелени полета и гори, беше си истинска пустиня. Пясъкът в чашата с вода, налята от чешмата. Огромните червени раци от река Волга, самата огромна река, внушителния Мамаев Курган и.. Волгоград, разгледан за два часа не от Hop-on hop-off автобус, а от откритата каросерия на мощния ЗИЛ-131 .

 

[Polina]

 

А третото, като войник – една седмица с влак в спални вагони до полупустините някъде между Астрахан и Волгоград. Спомени: за пръв път виждах нещо по-различно от зелени полета и гори, беше си истинска пустиня. Пясъкът в чашата с вода, налята от чешмата. Огромните червени раци от река Волга, самата огромна река, внушителния Мамаев Курган и.. Волгоград, разгледан за два часа не от Hop-on hop-off автобус, а от откритата каросерия на мощния ЗИЛ-131 .

Точно вчера докато гледахме тренировката за авиошоуто един колега ми разказваше как в казармата са ходили в пустинята Астрахан на обучение..10 дни пътуване през Москва с влак, алъш вериша с консерви по пътя бил златна мина, а една диня я били яли 12 човека и немогли да я изядат, тоооолкова голяма била.

[Kaloyan89]

Първата извън България и първо пътуване със самолет - Лион, Франция през 2008 г.  Czech Airlines през Прага.

Първо излизане от Европа - Реюнион през 2012г, а от ЕС (не броя транзита през Сърбия и Хърватска с Юнион Ивкони) - Мадагаскар пак тогава, през Мавриций. 

 

[Гост]

1979 г. - след 7-ми клас лятото - целият Соц. лагер - със семейната Лада. Служеше ни и за хотел Нищо не видях като култура на държавите. Затова и не считам държави като Полша и Чехия за посетени (справка профила ми). И винаги ме е теглило навън. Дали нямам циганска жилка, баси

[rik4o]

Точно вчера докато гледахме тренировката за авиошоуто един колега ми разказваше как в казармата са ходили в пустинята Астрахан на обучение..10 дни пътуване през Москва с влак, алъш вериша с консерви по пътя бил златна мина, а една диня я били яли 12 човека и немогли да я изядат, тоооолкова голяма била.

 

За дините от оня край е напълно вярно - огромни и много сладки. За алъш-вериш нямам спомени, но пък помня едни кашони с прословутите бг ретро елексири "Слънчев бряг", "Плиска" и "Преслав", които отиваха някъде по предназначение, знам ли, може да е било само от чиста братска любов. А може да е материализирало едно много разпространено сега "много лошо явление". Не знам, но ние като колектив тогава си взехме изпитите.

 

Нашето трасе беше по на юг, през Украйна, а не през Москва, доколкото си спомням, през печално известните сега Днепропетровск и Луганск. А няма да забравя как по румънските гари подхвърляхме на малките, просещи около спрелите композиции деца дъвки и дребни бонбони. Днес ги няма, а и предпоставките да ги има май са по-малко, отколкото при южните им съседи. Да го кажем така и с болка!

[hristov.hb]

Лятото на 1982 година, седми за осми клас. Семейно с влак: ГДР /Берлин, Потстдам, Лайпциг, Айзенах, Ерфурт, Ваймар, Дрезден. На връщане един ден в Прага, два в Будапеща и няколко часа в Букурещ.

След това чак през 1993 год. в Гърция - Солун и изкачване на Олимп.

И от 1999 год. насам вече редовно.

[mililia]

Първото ми пътешествие зад граница беше една ученическа екскурзия до Румъния в началото на 80-те год. Нямам почти никакъв спомен за забележителности. Тогава бяха излязли на мода маратонките и в Румъния можеха да се намерят такива на пазара, поради което се обикаляше за маратонки.  Беше времето на Чеушевско преди Румъния да изпадне в голямата криза и безизходица. Върнах се закупила едни доста грозновати маратонки /но пък нямаха скъсване/ и много китайски дъвки. Единственият ми спомен от забележителност беше от една резиденция на  Чеушевско в Синая. Прекрасен замък като от приказките, който си позволихме да заснемем, без да видим забранителните табели. След това охраната дойде и ни конфискува всички апарати. След много молби на родители и учители успяхме да ги накараме да ни ги върнат, но пък всички снимки бяха унищожени.

 

Няколко години след това беше втората ми ученическа екскурзия в Унгария. Бях възхтена. Видя ми се много западно. Ходихме и до Балатон и някакъв международен младежки център. Закупих си една-две пърцалки и после се развявах супер "модерна" из квартала. Беше времето на дуета Modern talking и песента Live is live. През целия път слушахме само тях на касетофона.  Имам обаче много реални спомени от Будапеща, цялата осветена в светлини и мостовете над Дунава. 

[stanimir]

 Дали нямам циганска жилка, баси

 

Kaто опънеш от Индия до Испания пеша те признаваме за циганка , дотогава си си само магеланец като нас  

[Гост]

Kaто опънеш от Индия до Испания пеша те признаваме за циганка , дотогава си си само магеланец като нас

Цвиля на глас...

[tonik]

Точно , но на следващата седмица се натоварихме пак и този път успешно

Помня, че тогава много мечтаех и аз да дойда, но на баща ми не му се занимаваше и си останах. 

Иначе първото ми излизане в чужбина датира от 1992 г. и беше в Сърбия (тогава все още Югославия). Бях малък, още не ходех на училище, но имам откъслечни спомени за сръбското семейство, при което отидохме. 

[Sara]

1983 г до Ленинград /тогава/ и Москва,пътуване с влак,което няма да забравя. Там опознах руснаците,откъм пиене и ядене  .

4 дни с влак от Русе,беше незабравимо.Две неща ми изникват първо в главата от тогава,бях 8 клас  -огромните врати на дворците и как носеха рускините кокошките с краката на горе, барабар с ноктите в едни торби в метрото

[Зани]

Първото ми пътуване в чужбина е било през 1979г,  още докато съм била бебе, с родителите ми из руските републики  ​ 

Първото ми осъзнато пътуване в чужбина беше в 4-ти клас на лагер от танцовия състав в побратимения град на Монтана - Житомир в Украйна, естествено преди 89-та година, но не ми се смята точно. С този танцов състав всяка година имахме някакво пътуване в чужбина на турнета /Италия, Полша, Франция, Турция, Сърбия, Македония.../, от тогава ми се и запали страстта за пътешествия.

Извън Европа, първото ми пътуване е през 2006г. до Египет. Леле, какво вълнение беше - 2 месеца преди пътуването бях на черешата и 1 месец след това бях в депресия  . Никога след това не съм изпитвала чак такива вълнения около пътуване и честно казано малко ми липсва тази еуфория...

[Childish]

 и 1 месец след това бях в депресия  . 

Защо в депрресия?

[Еmilia]

Късно излязох от страната - чак 2009, с полет София-Бергамо, еднодневна разходка. Нямах свръх очаквания, а и знаех какво да очаквам. Месеци преди това мъжът ми разказваше как навън българите си личат по гузния поглед и лошото облекло, а там мирише на свобода и въобще въздуха е различен. Само че неговите спомени са били от преди вдигането на желязната завеса. Вярно, мирише хубаво навън, българите са рязко различни, но вече не са лошо облечени. 

 

Обаче милата ми майчица, която заведох до Дортмунд (нейно първо излизане от страната, но на приличната възраст от 50+ години), беше наистина втрещена.