Интересни случки в чужбина

[scromnia]

Предполагам, всеки от вас има по някоя весела или интересна за разказване история. Случка, която е твърде кратка за да бъде пътепис или не може да намери в място в него. Предлагам тук в тази тема да събираме такива случки.

 

Ще започна тази тема с една весела  история която ще озаглавя

 

Най – Лошото място на което съм нощувал

Прибирахме се с кола от Прага и тъй като разстоянието е над 1200 км. Трябваше да приспим някъде по пътя. С компанията решихме да го направим в последната точка преди Сърбия (евентуално някой да не посегне на колата в западната ни съседка - бяхме чували негативни истории).

Речено - сторено в последния Унгарски град посока Сърбия - Szeged отбихме късно вечерта. GPS ни водеше към незнаен Хостел, чиито координати видяхме през оскъдния Wireless в една крайпътна бензиностанция. Не след дълго пристигнахме на указаното място.

Влязохме в фоайето на Хостела – съжалявам, че не го снимах, но ще го опиша достатъчно картинно.

Още с влизането от вратата, избелялата мозайка на пода и миризмата ме върнаха в детството ми. В съзнанието ми изплуваха образи от неотдавна отишлият си комунизъм. Хостела представляваше  нещо средно между, занемарена комунистическа ведомствена почивна станция и нелегален бардак. В почти празното широко фоайе, вероятно опитвайки се да се издигнат по - бързо по социалната стълбица, не дотам красиви, но за сметка на това оскъдно облечени,  усмихнати, русички Сръбкини и Унгарки, чаткаха с токчета по мазната мозайка и разпръскваха миризма, подобна на добре забравения от миналото  евтин дезодорант „ЖАСМИН”. Позанемарени тираджии и други леко съмнителни типове  дошли да приспят, пийнат  или злоупотребят с някоя девойка в бързината  играеха табла насядали по изтритите мебели.

Плахо пристъпихме към олющеното и очукано бюро което трябваше да е рецепция.

Девойката зад бюрото ни каза, че имат стая за четирима и ще струва по 10 € на човек, или 13 €  със закуска. Ясно ни беше, че няма да е Хилтън, но много път бяхме минали, бяхме изморени и се съгласихме. Понеже мястото изглеждаше доста криминално решихме да вземем и гаражна клетка за колата. Дадохме лични карти, за регистрация.

• Do you have company?  - Попита девойката.

Четиримата се спогледахме, с едва прикрит смях, (Тая сега да не хване да ни предлага и „компания”). Не знаехме какво да отговорим - щом влизаме само четирима и искаме стая с четири легла, повече от ясно е че нямаме. Понеже едва сдържахме смеха си, девойката явно стопли, за к`во мислим, усмихна се и поясни.

• No! Company to write an invoice.

Заливайки се от смях, казахме че нямаме и не ни е необходима фактура, взехме си документите и тръгнахме по коридора към стаята.

Все едно, че вървяхме в коридора на поделението ми в казармата, олющени цокли и стени боядисани до половината с блажна а нагоре с постна боя, която на големи люспи висеше от тавана – идеална основа за паяците. Гледката се допълваше от широко зейналите врати на общите бани, които разкриваха грозна картинка. Бели, захабени, очукани по ръбовете фаянсови плочки, силно занемарени  от времето фуги. Мръсни като в монтьорски ДАП мивки,  изкъртени душове и големи сапунени локви по пода, показвайки къде би трябвало да се намира канала. На фона на тази гледка Сръбкини и Унгарки се разкарваха по хавлии като у дома си, хвърляйки закачлива усмивка на всеки непознат дръзнал да мине по коридора.

Ускорихме крачка и стигнахме до стаята, отключихме, отворихме вратата и като в анимационен филм вкупом тръгнахме на зад.

...

Миризмата която ни блъсна трудно бих могъл да опиша.  Представляваше комбинация от: отворения мухлясал празен хладилник, и зле поддържаната канализация в банята. Нещо като силно втасало френско сирене с елементи на мърша. Въпросната воня сигурно беше преседяла, поне месец в добре затворената стая и чакаше да отворим вратата.

 След първоначалният шок вперихме поглед към вратата на тоалетната. Тип хармоника, удобна работа, през прозорчетата спокойно можеш да видиш има ли някой в тоалетната и какво прави.

Самата тоалетна -  добре че сме момчета – Мивката се пада точно над тоалетната Нормален човек трудно може да седне или да се завре между вратата тип хармоника и тоалетната. Налагаше се да ходим по малка нужда с парабола от към душа.

Изпочупените лампи и липсващите контакти, почти не ни направиха впечетление.

На фона на това стаята изглеждаше що-годе прилично и със самнително чисти чаршафи.

Отворихме широко балконската врата, за да може поне малко да се проветри стаята.

Излязохме да вечеряме някъде в града, като си взехме и багажа с нас и го заключихме в гаражната клетка заедно с колата. Балконите бяха общи и лесно можеше да се прескочи от една стая в друга. Туко виж някои се възползвал от добре отворената балконска врата.

Като се прибрахме след два часа миризмата още се усещаше. Двама от компанията отидоха да се къпят в женската баня, защото в мъжката душовете били откъртени, или поне такова оправдание дадоха. Върнаха се потресени след 5 минути не се издържало от студ нямало кранчета за топла вода. Аз се престраших да се изкъпя в банята в стаята. Голяма грешка – образува се нещо като рибарник на пода и водата взе да се процежда под вратата тип хармоника на банята и да се събира в  малка локва под хладилника в коридора. Спрях се сравнително навреме. Уморени легнахме да спим. В съседните стаи шофьорите явно разказваха вицове на сръбкините. Чуваше се истеричен женски смях и груб мъжки говор, който резонираше в коридора и се чуваше членоразделно в нашта стая. Жалко, че не знаем унгарски сръбски що годе го хващахме. Смеховете постепеннно прерастнаха в крясаци, почнаха да се чуват трясаци на врати и токчета по коридора. Да се чуди човек тапи за уши или тапи за нос е забравил да си вземе. Някаде към 02.00 часа блъскането на врати поотихна, обаче някой взе да чука на вратата на нашта стая. Тъй като не чакахме никого и не ни се отговаряше на „оферти“ по нощите, разума надделя  пред любопитството да видим, кой чука. Дълго лежахме и не можахме да заспим под звуците на отекващите токчета в коридора, виковете на пияни Унгарци и стоновете на трудещите се девойки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 24 април, 2013 от scromnia

[Георги]

Интересна тема, ще се включа и аз, за сега само я местя, че мисля тук и е по-подходящо място

[гост]

Скромния, много добре разказваш.

[stanimir]

Central Hostel в Лондон  e най-голямата дупка в която съм стъпвал.

На 5-ия ден вече трябваше да се местим в друг хостел и не ми се тръгваше  ... честно !

Дотолкова бях свикнал с мястото и това доказва , че човек може да се нагоди към всичко :-)

 

Вторато най-мизерно  в която съм отсядал е Shelter City в Амстердам ... за 30 евро на човек получавате легло в стая с 12 легла и опикани жълти чаршафи .

В Амстердам съм отсядал и в иначе нелошите St. Cristophers's ... в Холандия обаче са под всякаква критика.

Изобщо това са двете столици с най-долнопробните хотели които някога съм виждал

 

 

[stanimir]

На фона на тия двете това твоето в Унгария ми се струва истински лукс за който е трябвало да ви вземат поне двойно :-)

Редактирано 24 април, 2013 от stenk

[viva]

Най- ужасния, но и същевременно най-забавния хотел, в който съм била беше в Петчатбури в Тайланд ( нямам претенции,че съм изписала правилно името на града ). Хотелът беше обсаден от маймуни,които се намираха навсякъде. В коридорите имаше надписи , че те са диви животни и хапят. Прозорците не се отваряха, защото проклетите твари спяха на тумби по тях и рискувахме да влязат при нас и да си харесат нещо от нащите вещи. Стаята беше в стил разнебитено студентско общежитие и тайландски постмодернизъм. Огромен хладилник от времето на Студената война, телевизор поставен в метална клетка с дебели решетки , нещо като секция от времето на соца , цялата обсипана с малки топчета екскременти от плъхово . Но най- хубавото беше тоалетната- насред стаята , заградена с четири стени, издигната на подиум дупка ,малко малка за нашите европейски зад..ци,малка ваничка с вода и паничка , с която да се подмиваш и чистиш тоалетната. Но видях ,че има и по- хубави стаи от нашите- стая без прозорци, толкова малка , че направо се хвърляш от вратата на кревата.Този тайландски град , хотелът и тълпите маймуни толкова ми харесаха, че с удоволствие пак бих се върнала там. 

[wilks]

Номера за хостелите в Амстердам, е да избереш този, чиято локация е най-добрата според целта на посещението - парти зоната, музеите, централно разположен, или по встрани. Критериите за условия и категории са доста сбъркани там, и никога не може да си сигурен само по цената, дали в хотел или в хостел ще е по-приемливо. Сигурно съм бил в дестина хостела/хотела из почти цял Амстердам, и мога да кажа, че специално там понятията за "хотел" и "хостел" в голяма степен се припокриват и размиват (изключвам 4 и 5 звездните "тежки" хотели). Примерно хотелите по Damrak са по-долнопробни от повечето хостели из Европа, както и обратния случай - условията да речем в The Bulldog Hostel са като в двузвезден хотел (за БГ стандартите по морето даже и 3-звезден). Точно в него отседнах при първото ми посещение в Амстердам, и то за цели 8 вечери. И не съжалявам.

Другото интересно и ценно за хостелите в холандската столица, са другите хора в стаята, с които ще се случи да сте по едно и също време. Попадал съм там на всякакви модели и типажи, кой от кой по-странни и особени, но всички заредени с позитивизъм и приятелски настроени.

Именно в The Bulldog за 8 вечери видях група веселяци от Испания, които много ентусиазирано ми говореха за това колко велик е "Бан Хох". Гледах ги доста учудено, като мислех, че вероятно са попаднали на по-силна трева, отколкото са свикнали, и чак на 20-тата минута зацепих, че те всъщност ми говорят за Ван Гог. След няколко вечери пък пристигна един казахстанец, който твърдеше, че е американец, и се влюбил в Амстердам заради Cannabis Cup, веселите кексчета и coffee shops, Последния ден пък пристигна Ренди от Джорджия, който беше изкарал цяла година из Европа, и сега идваше от Ница, където изкарал зимата, помагайки по пристанището с яхтите. За него Ница беше най-якото място на Земята. Но всяка година не пропускал да мине и през Амстердам. И накрая един изключително колоритен младеж афро-американец, Самюъл от Кънетикът, с афро прическа, и най-странния акцент, който някога съм чувал. Говореше така, все едно идва от 18-ти век, с много особена напевна интонация, и на въпроси отговаряше с "Yeees, Sir" и "Nooo, Sir", поклащайки изразително глава. Ядеше само Haribo, начоси и сода, и винаги пътувал в бизнес класа в самолетите.

Изобщо, хубавото на Амстердам е, че на сравнително малка площ, и за кратко време, може да видиш хора от цял свят, всеки със своите истории, приключения и особености.

 

Ще видя на какви ще попадна този път, само след 3 дена.

[stanimir]

Мда тия и двата които споменавам са с перфектна локация . В това отношение заедно с Булдог са номер 1.

Сега като чета отзивите може и да го пооправили :

 

http://www.hostels.com/hostels/amsterdam/st-christophers-at-the-winston/13607?source=hostelscomhostelnames8&gclid=CJmSgIGV5LYCFZLKtAodW00AAw

 

P.S. Относно Ница и аз съм на подобно мнение и ако си говорим за американци точно там попадам на страшни типажи -

Редактирано 24 април, 2013 от stenk

[wilks]

Shelter-a е, така да се каже, баш в сърцето на Red Light District, и има много приятен и странен вътрешен двор, към Winston има много свеж бар и late night club с намаление за гости на хостела, a Bulldog си е направо легенда в Амстердам.

В Шелтър имаше един младеж от персонала по чистотата (чистач) от Люксембург, който постоянно просеше цигари от всеки, и каза, че бил дошъл в Амстердам, защото бил беден. И ми разказа малко по-различна картина, от това което сме свикнали да мислим за Люксембург.

 

 

P.S. Относно Ница и аз съм на подобно мнение и ако си говорим за американци точно там попадам на страшни типажи - 

 

Явно Ница е нещо като притегателен център за американците. Също и българите, защото освен теб, съм чувал и други да са с прекрасни впечатления от града

Редактирано 24 април, 2013 от wilks

[stanimir]

В Шелтър ми дадоха църковната си книжка ... на български. Падна ми ченето от изненада -

[Георги]

И аз се сещам доста мини историйки, повечето не са свързани с местата за преспиване. Това, за което се сещам сега се е случвало е в една гостилничка в Chiang May, Тайланд. От цялото пътуване там това беше най-непретенциозното място. Но собственичката ми уреди транспорт до една ливада, на която пускаха огнени фенери, както и да е. Та, каза ми ако се загубим със шофьора на тук-тук ще ми даде телефона му. Казах и, че едва ли ще му звъня понеже ми е много скъпо. Тогава тя извади един телефон от чекмеджето, дръпна му сим картата и ми я даде, каза само да внимавам да не звъня много на родителите ми в България. Гледах като плеснат с мокър парцал. 

 

В последствие се оказа, че тук-тук шофьора думица английски не говори, та добре че не се наложи да му звъним .

[Тони]

Имах много интересна случка във Венеция. Най-смешното беше, че точно на това ходене бях с мои приятели, които за пръв път излизаха навън и си беше супер смешно на какво бяха свидетели минути след стъпване на чужда земя. Бях букнала карти за транспорт за 3 дни и на слизане ги взех от гишето /тогава Уиз кацаха на Марко Поло/. Та на упътването от хотела си беше написано кой автобус да хванем и къде да слезем точно. Качваме се в автобуса, с нас още един куп българи и една жена отива усмихната да пита шофьора /на англ./ къде трябва да слезе за някакво място. През това време ние вече си бяхме чекнали картите. Оня става и някакъв замахан почва да дудне на итал. Женицата обаче не го разбира и пак бавно задава въпроса си. При което оня почва да ръкомаха, вдига тон, взима картата и и я къса! Та като викна оная-Глей го тоя простак! Скъса ми картата! Ти що ми скъса картата бе?  Толкова се смях...Но я успокоихме, че тя е с чип и няма проблеми, че е скъсана- пак си работи. А картата си беше са седмица мисля и някаква прилична сума...над 50 евра.

От там нататък оня подкара съвсем по различен маршрут и ни стовари на някакво място, спря, каза че-ФИНИТО! И толкова. Пробвах да му задам въпрос, но явно не стана работата, та попитахме отвън някакъв друг човек, който обясни от къде да хванем друго и вдигайки рамене каза, че колегата му е луд /ако нещо като червело това значи де/...Та така...добре, че приятелите не взеха навътре ситуацията и  после се влюбиха в Италия.

Редактирано 25 април, 2013 от Тони

[tougherty]

Най-гадното място, на което съм нощувал се намира не къде да е, а в България. Спал съм по всякакви места, на открито, под навеси, в коли, но един ХОТЕЛ в Бургас ми е оставил спомен за цял живот. Беше по време на Spirit of Burgas 2009. Получи се така, че буквално в последния момент импулсивно решихме да скочим в колата и да отидем и пристигнахме в Бургас към 9.30 вечерта. Вече бяхме направили малко разузнаване и прозвъняване на всички известни ни хотели, за да разберем че няма нито една свободна стая. Затова отидохме направо на гарата с идеята да намерим някоя окъсняла като нас баба, която дава квартира. Баби естествено нямаше никакви, само няколко таксиджии, които ни посрещнаха с "Момчета, квартира ли търсите?" "Да, да", засияхме ние. "Няма" - попариха ни таксиджиите. След кратък разговор с тях стана ясно, че всичко било пълно и в Сарафово, но можело и да намерим квартира в Поморие или Черноморец. Евентуално можело и да има стаи в хотел Атлантик. Още тогава ни светна червената лампичка, че нещо не ще да е наред с тоя хотел щом в града и околностите няма и едно свободно легло, а пък в него можело да се намери стая, но нали бяхме на зор. Таксиджиите ни упътиха как да стигнем до хотела, който се намира някъде на територията на пристанището и то на такова място, че ни отне поне половин час да го намерим. Оказа се високо старо общежитие, което не беше виждало боя и ремонт от поне 20 години. Наистина имаше свободни стаи - на 5тия етаж, на невероятната цена от 7 лв. на легло?! Тук ми светна и втора предупредителна лампичка и вече предусещах какво точно ще видя горе. Въображението ми обаче се оказа прекалено бедно да опише това невероятно бижу на вътрешния дизайн. На първо място установихме, че по неясно какви архитектурни особености асансьорът на стига до фоайето на сградата, а само до първия етаж. Не че беше развален или нещо такова, просто асансьорната шахта стигаше до там. След това се оказа, че вратата на стаята не само че не заключва, но изобщо не се затваря и я подпирахме със стол (или по-скоро със столА), за да не зее. Багажът ни, естествено, так и си остана в колата. Стаята не бих казал, че беше малка, но цялата мебелировка включваше 3 легла, очукана маса, стол и гардероб без вратички. Имаше и два контакта, като от единият бяха останали само 2 жици - един вид ако някой е много на зор да си зареди телефона, може да придърпа масата до контакта за да седне на нея (столът, както казах, имаше друго предназначение) и да допира зарядното до двете жици. Банята нямаше врата, а каналът смърдеше отвратително, тоест в цялата стая се носеше миризма на бургаски канал. Душът, естествено беше без накрайник в горния край, тоалетната чиния беше пожълтяла, но поне имаше останала някоя и друга соц. плочка тук-таме по стената. Аз обаче не се плаша лесно, предвид и че съм виждал доста по-окаяни бани на приятели в Студентски град и реших да си взема душ. Топла вода имаше, но изненада - каналът беше запушен (чудно как миришеше толкова гадно тогава), а водата започна да се събира  на пода и в нея плуваха към 30-ина хлебарки, част от които умрели, а друга част - още шаващи. В сравнение с тази стая, хостелът на Унгарско-сръбската граница с дограмите, пердетата и банята изглежда направо като 5-звезден хотел. Изобщо не знам как тогава ни е хрумнала идеята за този хотел, вместо да ползваме къмпинга на фестивала, но и до днес ми става смешно като се сетя за хотел Атлантик в Бургас.

[Hayasko]

Имах много интересна случка във Венеция. Най-смешното беше, че точно на това ходене бях с мои приятели, които за пръв път излизаха навън и си беше супер смешно на какво бяха свидетели минути след стъпване на чужда земя. Бях букнала карти за транспорт за 3 дни и на слизане ги взех от гишето /тогава Уиз кацаха на Марко Поло/. Та на упътването от хотела си беше написано кой автобус да хванем и къде да слезем точно. Качваме се в автобуса, с нас още един куп българи и една жена отива усмихната да пита шофьора /на англ./ къде трябва да слезе за някакво място. През това време ние вече си бяхме чекнали картите. Оня става и някакъв замахан почва да дудне на итал. Женицата обаче не го разбира и пак бавно задава въпроса си. При което оня почва да ръкомаха, вдига тон, взима картата и и я къса! Та като викна оная-Глей го тоя простак! Скъса ми картата! Ти що ми скъса картата бе?  Толкова се смях...Но я успокоихме, че тя е с чип и няма проблеми, че е скъсана- пак си работи. А картата си беше са седмица мисля и някаква прилична сума...над 50 евра.

От там нататък оня подкара съвсем по различен маршрут и ни стовари на някакво място, спря, каза че-ФИНИТО! И толкова. Пробвах да му задам въпрос, но явно не стана работата, та попитахме отвън някакъв друг човек, който обясни от къде да хванем друго и вдигайки рамене каза, че колегата му е луд /ако нещо като червело това значи де/...Та така...добре, че приятелите не взеха навътре ситуацията и  после се влюбиха в Италия.

егати, в Италия шофьорите не държат ли психо-тест :D

[Тони]

И друга, пак свързана с транспорта  в Италия. Преди месец, съвсем прясна. Неапол-Соренто с влака и от там хващаме автобус до Амалфи, където имахме платена нощувка. Обаче разбира се, решихме да спрем за няколко часа в Позитано и да си хванем после друг автобус за самото Амалфи. Беше събота и будките за билети си бяха затворени, но на качване в Соренто шофьора извади някакъв смачкан билет и ми го дава, при което аз обяснявам, че сме 4 човека, оня гледа, гледа, па взе парите и махна с ръка- влизайте! Слязохме си ние да се помотаме на Позитано, снимки- щрак-мрак! , да видим дали е студено морето и после ни заваля...Отиваме на спирката и след малко автобуса идна. Едно симпатично намазано италианче. Питаме си ние да си вземем билети- ми няма- идете долу на една будка, па вземете, па на следващия се качете. Отиваме- затворено, питаме хората- ми само там продавали. Дъждът си вали като из ведро, ама на кой му пука. Чакаме си следващия автобус, аз казвам на моите хора- хич не ми пука- може, не може, аз се качвам и толкова! Ако има начин ще си платя, ако не- се качвам и не мисля изобщо! То пък спира си шофьора, аз на две приказки му казвам, че нямаме билети, но няма и откъде да вземем, всичко е затворено. Човека каза ще спра в следващото градче точно но будка и ще вземете  от там, няма проблем. Та така и стана- спря, изчака да купим и готово. После и със звънчето си дръннахме да ни спре пред вратата на хотела.

Редактирано 25 април, 2013 от Тони

[Hayasko]

Ето една интересна случка от Букурещ, случи се преди 12-13 години някъде. Първо да кажа, че тогава още не бях женен, за всеки случай, ако жената случайно прочете Та бях там в командировка на едно изложение за храни и напитки, ергенче още, светът беше пред мен Организаторката от панаира в Букурещ, която отговаряше за нашия щанд, беше просто прекрасна, рядко се среща такова красиво момиче. Впрочем в Румъния има много красиви жени, извинете за отклонението Та тази девойка всеки ден идваше на щанда, лафихме си и т.н. И на третия ден между другото й подхвърлих ако иска да я водя на вечеря някъде. Неочаквано и за мен тя се съгласи, ходихме в една много яка пицария, лаф-мохабет, после ме заведе в нещо като пъб, ударихме по 1-2 бири и стана 23 някъде, време да си ходим. Аз нямах никакви други очаквания и я попитах как мога да стигна от този пъб до хотела, а тя ми отговаря: Ааа не, ти трябва първо да ме изпратиш!? Викам си, тази сега бъзика ли се нещо, ама после си викам, може това да е някакъв обичай в Румъния, в смисъл мъжът да изпраща момичето до вкъщи. Както и да е, казвам й да тръгваме тогава да я изпращам. Качихме се на някакъв автобус от градския транспорт, после се прекачихме на друг, всичко това става към полунощ вече, и по едно време се озовахме пред някакъв висок блок в нещо като Люлин в София, Тракия в Пловдив или Меден Рудник в Бургас   Изпращам я до входната врата, казвам й лека нощ, а тя: Чакай, трябва да ме изпратиш до горе, до вратата на апартамента, как така ще ме оставиш тук!? Викам си, май ще стане работата, това си е направо покана за гуши-муши   Качваме се на асансьора, отиваме някъде на 7-я или 8-я етаж, онази отключва, обърна се, каза ми Много хубава вечер беше, утре пак ще се видим, лека нощ! и влезе и затвори вратата И аз като шокиран седя отпред и не знам какво да правя, даже не знам къде се намирам :D В крайна сметка хванах едно такси, въртя ме половин час из нощен Букурещ и по-живо, по-здраво се прибрах в хотела :D

[Тони]

Хаха, мой приятел ми е разправял, пак за Букурещ. Отива служебно и им назначават преводачка, хубаво момиче изглеждала. Та се придвижвали с такси през града и тя обяснявала там кое какво е докато пътуват. И в един момент казва усещам как си слага ръката на коляното ми и викам- брех! В това същото време минават край някаква църква и тя със свободната си ръка :D  почва да се кръсти. :D :D

[Hayasko]

Хаха, мой приятел ми е разправял, пак за Букурещ. Отива служебно и им назначават преводачка, хубаво момиче изглеждала. Та се придвижвали с такси през града и тя обяснявала там кое какво е докато пътуват. И в един момент казва усещам как си слага ръката на коляното ми и викам- брех! В това същото време минават край някаква църква и тя със свободната си ръка :D  почва да се кръсти. :D :D

Важното е, че другата ръка е останала където трябва :D

[Hayasko]

Сега се сещам за още една куриозна случка, пак от Букурещ при същото пътуване. Там на панаира се запознах с едно българче, неговата фирма представяше някакви помпи, и понеже щандовете ни бяха през 10 метра, а посетители нямаше много, по цял ден си лафихме я на неговия, я на моя щанд. Та една вечер след края на работното време си тръгваме двамата и чакаме отпред да мине такси. И понеже той живееше по-далеч, викам първото такси е за теб, аз с второто. След малко минава едно такси, не се виждаше дали е пълно или празно и моя човек му маха. Спира таксито, оня отваря вратата да влиза и гледаме вътре една супер мацка, ама направо като от списание. И двамата си глътнахме езиците, след малко приятелят ми казва нещо от рода на sorry и тръгва да затваря вратата, ама мацката му отговаря на английски: Няма проблем, за къде сте? Той отговаря: еди къде си, тя: оо, аз съм в същата посока, качвай се. И нашият се качи.

На другия ден ми разказва, че мацката била някаква супер елитна проститутка Ама нещо го била харесала, направили лаф-мохабет в колата, после на някаква дискотека ходили, че и друго правили, гратис при това :D Викам, другия път първото такси е за мен, ама то птичето само веднъж каца на рамото

Редактирано 25 април, 2013 от Hayasko

[Тони]

Май превзехме темата. :P

Аз такова, няма да разкарвам за почти ареста ми на летището в Мелбърн, тъй като част от тук присъстващите знаят случката и сме си я разказвали на живо, та да не ги отегчавам. Някой път на маса може би.

Но имам един редовен номер при тръгване на път. На летището, ако имаме късмета да ни пообарат, се опитвам така да наместя нещата, че да се случи да е едновременно със спътника ми. Та досега съм успявала два пъти, докато ни опипват почти един до друг- мен каката, а него някой момък, най-невинно се обръщам към него и питам. Искаш ли да си ги сменим? Предполагам ще ни е по-приятно. :D :D :D

Редактирано 25 април, 2013 от Тони

[Hayasko]

Май превзехме темата. :P

Аз такова, няма да разкарвам за почти ареста ми на летището в Мелбърн, тъй като част от тук присъстващите знаят случката и сме си я разказвали на живо, та да не ги отегчавам. Някой път на маса може би.

Но имам един редовен номер при тръгване на път. На летището, ако имаме късмета да ни пообарат, се опитвам така да наместя нещата, че да се случи да е едновременно със спътника ми. Та досега съм успявала два пъти, докато ни опипват почти един до друг- мен каката, а него някой момък, най-невинно се обръщам към него и питам. Искаш ли да си ги сменим? Предполагам ще ни е по-приятно. :D :D :D

Много зависи каква е каката и какъв е момъка, в някои случаи предпочитам момъка да продължи :D

[гост]

Ама нещо го била харесала, направили лаф-мохабет в колата, после на някаква дискотека ходили, че и друго правили, гратис при това :D Викам, другия път първото такси е за мен, ама то птичето само веднъж каца на рамото

Абее, голям карък си , бре човече! Едната ти затворила вратата, другата си я преотстъпил без бой....     

[Hayasko]

Абее, голям карък си , бре човече! Едната ти затворила вратата, другата си я преотстъпил без бой....     

Да ужас, нещо не ме харесват явно румънките :D

[Elena]

И аз се сещам доста мини историйки, повечето не са свързани с местата за преспиване. Това, за което се сещам сега се е случвало е в една гостилничка в Chiang May, Тайланд. От цялото пътуване там това беше най-непретенциозното място. Но собственичката ми уреди транспорт до една ливада, на която пускаха огнени фенери, както и да е. Та, каза ми ако се загубим със шофьора на тук-тук ще ми даде телефона му. Казах и, че едва ли ще му звъня понеже ми е много скъпо. Тогава тя извади един телефон от чекмеджето, дръпна му сим картата и ми я даде, каза само да внимавам да не звъня много на родителите ми в България. Гледах като плеснат с мокър парцал. 

 

В последствие се оказа, че тук-тук шофьора думица английски не говори, та добре че не се наложи да му звъним .

Тази история ти я чета за втори път, все повече ми харесва и накрая ще почна да я разказвам като моя :D

[Фил]

 ...може това да е някакъв обичай в Румъния, в смисъл мъжът да изпраща момичето до вкъщи.

Само не схванах защо да е странно това ?

Най-нормалното (да не кажа задължително) е мъжът да изпрати дамата.

 

(А вече дали ще го поканят да остане е съвсем отделен въпрос )

Редактирано 25 април, 2013 от Фичо