дневник Разказ от Южна Корея

[AlexandraKo]

Започвам

 

Живея в Европа,/ нали и ние вече сме европейци/ но винаги ме тегли към Азия. Може би, в някой от предишните животи съм живяла там. Дали е така, не е ясно, но Азия много ми харесва.

Доста държави обиколих там, най-после дойде време и за Южна Корея и Япония. Аз мисля, че при тези скъпи самолетни билети трябва да се видят поне две държави и то, за повече време. Инак, не е оправдано да идеш на другия край на света за три дни и да претърчиш това-онова, колкото да е отметнато в списъка.

Но това си е моето виждане по въпроса.

Освен това, обичам да се движа и малко встрани от утвърдените туристически пътечки, да се измешам с местните хора, за да усетя атмосферата на мястото, където съм.

Летяхме с Турските авиолинии - София-Истанбул-Сеул. Чудесен полет, с бърза връзка в Истанбул, че най.- мразя клечането по летищата. Полетът Истанбул-Сеул беше просто разкошен. не мога да кажа какъв беше самолетът, че хич не съм в час с тия неща, но беше широко, удобно, храната - страхотна, за пиене - всичко, що ти се иска, без ограничения за нищо. За отбелязване е, че в самолета бяхме твърде малко бледоликите, 90% бяха азиатци. Тихи, усмихнати и въздържани.

Кацаме на летище Инчеон, прави впечатление, че изобщо я няма тази врява, глъчка и шумотевица като по другите летища. Отдаваме го на това, че е петък след обяд и е началото на почивните дни. Летището, чисто, подредено, едни тихи музички се леят, едни птички чуруликат, става ти спокойно. Ето малко снимки от летището:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А това са дечица, доведени специално,  за да видят летището и самолетите:

 

 

А тука пък, аз събрах очите на лелята, която чистеше, като и поисках мопа :unsure:

Сигурно не беше видяла такова чудо, някой да иска да се снима с парцала. Ама на мен ми беше спешно, че си разлях чашата

 

 

 Пътят от летището с автобуса е около 90 минути и струва  10 долара. Организацията е перфектна - след кацането на първата информация на летището като показах в кой хотел отивам, ме упътиха на кой точно номер да се качим. Като спирките са наредени веднага, след като се излезе от сградата на летището. Автобусът е много удобен, чекират и товарят багажа специални хора, които отговарят за това. Вътре в автобуса има място за ръчния багаж, а като дойде време за слизане, шофьорът ти напомня и слиза, за да ти предаде багажа.. Билет може да се купи от гише в близост, ама имаше опашка и ние си купихме от водача на автобуса- и така може.
За пръв път букнах хостел. Имах колебания, но ми помогнаха пътешествениците-магеланци, които вече бяха ползвали това място. Написах писмо на собственика, за да ме упъти как да стигнем до хостела и той ми изпрати подробна карта+клипче как точно да се ориентирам. В резултат на което го намерихме веднага, без никакво лутане. Голям плюс/аз и за това го избрах/ е и това, че спирката на Лимузин-бус от летището е много близо.
Ето, това е хостелчето, резервирах го през Букинг, цената беше 70 долара за двойна стая на вечер:

http://www.booking.com/hotel/kr/insadong-hostel-seoul.bg.html?aid=323176;label=insadong-hostel-seoul-4MGnP6fsRR49BARB8HRudQS31233326964%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2%3Aac%3Aap1t1%3Aneg;sid=608d021f3af0af36a85b5ab505bf0ba0;dcid=1;ucfs=1;srfid=2010809ddf3d8e3988defcacc27149c9b796fbbfX1;highlight_room=

Има и стаи за повече хора, мисля, че има и такива с с обща баня, на по- ниска цена.

Собственикът, г-н Ким е млад и симпатичен, самото хостелче е малко, спретнато и чисто,  навсякъде има електронни ключалки, не се налага да носиш ключове с теб. Ние ползвахме единична и двойна стая - самостоятелни. Стаите са мънички, но си има всичко - хубава баня, бърз интернет, удобни кревати, много е чистичко и уютно.

За мен много интересна е закуската - има зареден хладилник и кухня-трапезария с всичко необходимо. Просто си като у дома си - готвиш си и си ядеш, каквото си искаш. Хостелчето е в Инсадонг - много близо до всичките забележителности и до най-големия и красив дворец - Гьонбоккунг / не зная дали така се пише правилно, но имената са наистина трудни за нас/.

 

Ето как изглежда хостелът:

 

 

 

 

Първата вечер, в деня на пристигането ни седнахме в един по- лъскав ресторант и ядохме някакво ядене с морски дарове - имаше в него спагети, зеленчуци, скариди и октопод. Не беше лошо на вкус, ама беше толкова люто, че се налагаше спешно изпиване на много студена бира. Заедно с основното ядене донесоха и много мънички панички с разни други нещица - туршийки, кимчи и разни, дето така и не стана ясно какво е. Колкото и да обяснявахме при поръчването да не е люто, така и не бяха ни разбрали - всичко беше огнено, ама, като истински огън.

Опитахме още веднъж на ресторант.   Първо,  не знаеш какво точно ще ти донесат. Второ,  ако не е много мижавка кръчмичката, цените хич не са ниски. Докато не отидохме на пазара за храни.Дето се продава всичко и се готви всичко - мръвки, риби, сушита- мушита, сашими и пр. Виждаш, опитваш и , ако ти хареса - поръчваш. Така няма изненади.

Харесахме си много интересно нещо - на вид като един голям шницел и много вкусно. Веднага направихме разследване и установихме, че въпросната вкусотия е направена от боб. Сварен, претриват го през една специална машинка, после, като тесто го забъркват с разни подправчици и лучец и хоп - на тигана. Невероятно вкусно нещо. Това, комбинирано с няколко барбекю-шичета ни беше вечерята. Другото, което ни хареса е едно като мъничка филийка хляб / ама е нещо като блатче от ориз/ и върху него изпечено едно яйчице на око. Дечицата масово това ядяха и се оказа наистина вкусно. В хотела имаше други азиатци, които на закуска ядяха някакви нудълси в едни кофички като нашето кисело мляко. Тайничко ги проследихме как ги приготвят, опитахме и ние и също ни харесаха. Просто се заливат с гореща вода и след малко са готови. Има най-разни - със зеленчуци, с месца, ние харесахме тези с морски дарове.

В руските сайтове бяха похвалили виното Макколи - оризово вино. Ама в магазина, като всичко е написано на корейски, не мож разбра кое какво е. На пазара едни младежи до нас пиеха нещо и рекоха да ни почерпят. На вид изглеждаше като айрян, но се оказа, че точно това е въпросното вино. Много ни хареса и през цялото време си пихме с удоволствие от него. Така, въпросът с яденето и пиенето беше решен успешно. Независимо, че там вкусовете са различни от нашите, няма и наййй- мъничка опасност човек да умре от глад. Ако пък, въобще не му харесва корейската кухня, има френски пекарни, дето има всякакви неща за европейски вкус. Ето, такива:

 

 

Ето го и пазарът с глъчката, шумотевицата и изобилието от какво ли не за хапване:

 

 

 

Моля, някой да се произнесе какво точно е това :wacko:

 

 

 

 

А ето го и бобецъъът! Друго си е, като го има / преди малко, като разказах на Капитана какво ни е харесало, той с тънкото си чувство за хумор рече: " Ми то на нас, боб ни дай ;) "

 

 

Това е процесът на мелене и приготвяне на сместа:

 

 

А това е вече почти готово вкусното нещо:

 

 

 

А това е винцето Макколи, което горещо препоръчвам - изстуденко, много ми харесва:

 

 

 

[AlexandraKo]

За престоя ни в Сеул имахме само едно задължително мероприятие - посещението на президентския дворец. Прави се резервация много време преди това, ето, тук:
http://english1.president.go.kr/tours/information.php
Попълва се стандартна форма с паспортните данни, изпращат номер на резервацията и в деня преди посещението изпращат писмо, с което напомнят и уведомяват къде да се явиш. На източния вход на Гангвамун има паркинг, в единия му край има мъничка къщичка с логото на президентството. там проверяват паспорти и резервации, после със специален автобус, пак на президентството се пътува до там. Забележителна е  и територията на Синята къща / нарича се така, защото покривът е от много красиви, ръчно изработени керамични керемиди в тюркоазено синьо- зелен цвят/, и самата Синя къща. Приказна къщичка, в невероятен парк, в подножието на планината. Гледката е изумителна. Корейците казват, че ако Синята къща е представлява Корея, то  синята керамика по покрива и красивите му извивки представят изяществото на Корея. При нас турът беше на корейски,  но за чужденците има аудиогид на английски, много добре ситуиран и разбираем. Има определени места за снимане, не може навсякъде. На мен това посещение много ми хареса.

Ето няколко снимки, първо - това е турът, за когото го интересува:

 

 

това е къщичката, където проверяват паспорти и резервации - сборният пункт:

 

 

А това е автобусът на президентството:

 

 

Автобусът отвътре с едни сложни  тапицерии, с едни шарени стъкла:

 

 

На тази морава има едно много красиво  дърво в средата - на 310 години, а около моравата президентите са садили дръвчета по разни важни поводи.

 

 

Основната сграда:

 

 

 

Мястото за посрещане не делегации:

 

 

 

Част от парка:

 

 

Фонтанът пред входа на комплекса:

 

 

Времето беше едно намусено, хич не беше подходящо за снимки. Губи ми се красотата и изяществото на картината. Но не обичам фотошоп-а, каквото е - това е.

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Разглеждането на Сеул започваме с най-близкия до нас дворец:

Дворецът Кьонбоккун /Gyeongbokgung Palace/ - в превод означавало " дворец на блестящото щастие". В една класация на сп. Тайм това е първото от десетте неща, които трябва да видят в Сеул. Това е и най-големият и най-красив от петте дворци, които са архитектурно-исторически паметници. Прилича на малък град, с тихи улички, закътани местенца , красиви зелени оазисчета и причудливи скулптури. Много е красив и площадът пред него - като се започне от шадравана пред статуята на крал Седжонг Велики от династията Ли, който измислил корейската азбука, самата статуя, южната  порта Гангвамун /Gwanghwamun/ и двореца след нея.

Ето го и самият крал  Седжонг Велики - 20-тонна бронзова статуя, а под нея се намира подземният музей, посветен на корейската азбука. 9 октомври е Hangul day - нещо като 24 май у нас - ден на азбуката.

 

 

 

На  този площад се намира и статуята на генерал Ли Сунсен, който е енигматичен с това, че не е имал нито една загубена битка по времето на Имджинската война с Япония. Тази война е била много драматична и важна за цяла Азия. Освен това е измислил корабите-костенурка - първите бронирани кораби в морската история.

Ето, тук има много интересна статия за тази война, за когото се интересува от историята на Корея:

 

http://nauka.bg/a/%D0%B8%D0%BC%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F

 

Ето го и самият генерал:

 

 

 

 

Площадът около двете статуи в празничен ден се превръща в място, кадето се събирам много хора, изгражда се огромен пазар, където може да се купи всичко - плодове, зеленчуци, всякаква храна, дрехи, обувки, техника и пр.

Снимките, които поставям, са от първата неделя на октомври, когато по традиция се провежда Сеулският фестивал. Всички улици в центъра за затворени за коли и са пълни със забавляващи се хора. Има организирани песни, танци, всякакви забавления за дечицата. Общо -  и в Корея, и в Япония на децата се отделя специално и огромно внимание. А огромните саксии с цветя са и място, където може да се поседне за почивка. На където и да се обърнеш, виждаш нещо красиво - дали сграда, дали цвете, дали усмихнати хора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А с тази красавица отнесохме много снимки на площада, естествено, заради нея:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 29 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Отплеснах се, нали сме тръгнали за двореца Ама, като все ме тегли към чаршията и купона, няма как да го пропусна всичкото това. А и това е живият Сеул с неговите малки и големи хора.

Дворецът Кьонбоккун /Gyeongbokgung Palace/ - в превод означавало " дворец на блестящото щастие". В една класация на сп. Тайм това е първото от десетте неща, които трябва да видят в Сеул. Това е и най-големият и най-красив от петте дворци, които са архитектурно-исторически паметници. Прилича на малък град, с тихи улички, закътани местенца , красиви зелени оазисчета и причудливи скулптури. Много е красив и площадът пред него - като се започне от шадравана пред статуята на крал Сежонг Велики от династията Ли, който измислил корейската азбука, самата статуя, южната  порта Гангвамун /Gwanghwamun/ и двореца след нея.
Както се знае от историята, дворецът е бил построен от династията Чосон, бил е  почти напълно разрушен по време на японската  война в края на 16 век и по-късно възстановен по време на управлението на династията Ли след няколко века. Когато е бил построен дворецът, точно три години от началото на управлението на династията Чосон, столицата е била пренесена тук и това е главната причина този дворец да се смята за важна част от началото на историята на града Сеул.
Няма да обяснявам подробно кое какво е, ето подробна схема на двореца:

http://www.100roads.com/images/korea/seoul/map_gyeongbokgung_seoul.jpg

 В нета има много информация по въпроса. Мен лично много ме впечатли Лотосовото езеро, с павилиона Хянвонджон. Името означавало - " павилион  на разнасящия се аромат". До изящната шестстенна беседка , грациозно  оглеждаща се във водата, води мостчето Чихангьо - което пък значело -  "мост,  опиянен от аромата". всичките тези красоти били предназначени за първата дама и нейните приятелки.Според конфуцианството природата е в съзвучие с небесата, лотосът е цветето на размишлението, а заставайки в съзерцание  пред такава картина като това езеро и павилиона в него, човек придобива силата на на своята мисъл. Този павилион е бил пощаден от разрухата и е запазен в първоначалния си вид от епохата Чосон.

На път за централния вход минаваме покрай наблюдателна кула:

 

 

Ето  я  и южната порта Гангвамун / Gwanghwamun gate/:

 

 

 

Влизаме през нея и се озоваваме в първия двор, отдясно са местата за продаване на билети.

Срещу нас  е  сградата, в която се намира тронната зала. Отпред, на площадката има забити камъни, по които се ориентирали кой къде да се строи - според ранга си. Самата сграда изглежда прекрасно на фона на планината, с изящната си конструкция и цветове:

 

Слагам едно фото, как е изглеждала сградата по време на посещение в миналото което преснимах от музея:

 

 

Така изглежда сега:

 

 

Това тук  е тронната зала:

 

 

 

 

На покрива от двете страни има по 12 животни, които символизират посоките  в петте основни принципа на конфуцианството. Най-кратко -  има за свой идеал създаването на хармонично общество, в което всяка личност има своя функция. Основният принцип в това общество трябва да е лоялността.

В тази връзка, ето няколко цитата от Конфуций:

 

" Мъдрият не прави на другите това, което не би желал да направят нему."

 

" Човекът има три пътя, за да постъпва разумно: първият, най-благородният – размишлението, вторият, най-лекият – подражанието, третият, най-горчивият – на опитът."

 

" Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват."

 

"Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка; без нея неуспехът е сигурен."

 

" Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже."

 

Тъй че, спирам с Конфуций и продължавам нататък из двореца.

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Следват различни сгради - покоите на краля, покоите на кралицата, красив интериор  и пр.

 

 

 

 

Това е вратата към хубавото бъдеще:

 

 

Това е красиво декорираната стена на покоите на кралицата-вдовица:

 

 

 

А това са най-обикновени комини, само че, произведения на изкуството, с изобразени десетте  символа на дълголетието: слънце, облак, елен, костенурка, камък, планина, вода, трева, жерав и бор.

 

 

 

Ето и мястото, което ми хареса особено много. Вече казах, че това лотосово езеро и изящната шест-стенна беседка са пощадени от разрушение и са в автентичния си вид още от времето на Чосон - династията.

 

 

 

 

Естествено, има и от онези, големите риби, но те, мисля, че не са чак оттогава ;)

 

 

Обиколихме езерцето от всички страни, за да установим, че е еднакво красива, изящна и елегантна картинка, както и да се погледне. Поседнахме, в минутка съзерцание на всичката тази красота и тишина.

Редактирано 29 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Продължаваме разходката в посока фолклорния музей, когато изниква следната гледкал Триетажната и пететажната пагода сред малък парк.

 

 

Ето ги и поотделно, много са красиви и двете:

 

 

 

Фолклорният музей има част, която е на закрито и такава, която е на открито.

Музей като музей - вътре има подробно показано и разказано за бита на корейците.

Има интересни макети на видовете къщи и покриви, на разни съдове, предмети за бита и кралски принадлежности.

 

 

 

 

 

Ето и една хитра носилка за господаря

 

 

Семейството работи:

 

 

Носилка, която хем прилича на кораб, хем прилича на къща...:

 

 

По-интересна е откритата час на музея. Има си градинка със зеле / това, дето му викат ким-чи/

 

 

Има си къщи, които можеш да разгледаш - като има и селска, и градска къща. Има си място, където можеш да участваш и да проследиш етапите на очистването на ориза от стъблата, има малка воденичка, има приспособление за мелене с един големи камъни.

 

 

 

 

 

Училищна стая:

 

 

Старо трамвайче, можеш да се качиш и да се направиш на ватман:

 

 

Ето го и хоремагът:

 

 

И пак за децата имаше организирани чудесни забавления. Едното - правене на сладки:

 

 

 

Ето ги и самите сладки. Като се поинтересувах, какво точно се прави, децата много се зарадваха и ни дадоха да опитаме. " Ауууу, колко е вкусно" , рекохме /  въобще не беше тъй, ама защо да утрепваме мерака на дечицата/. И като ни поканиха да ядем още, казахме, че таз красота не бива да се изяде наведнъж. Ние пък, ги зарадвахме с по един магнит. Дечицата не знаеха, ама мама знаеше за България.

 

 

Но в следващото забавление - чистенето на ориза се включиш и аз, с огрооомно удоволствие, заедно с децата около мен. Разбира се, имах си и инструктор - кое как се прави:

 

 

 

 

 

Накрая и двамата сме доволни - аз, че се намешах в тази тъй важна работа с ориза. Той - че се снима с мене. Аз пък, изпитах истинско удоволствие на искрената неподправена радост на човека, като му подарих малък сувенир.

 

 

Това е краят на територията на двореца Кенбоккун. На излизане поснимах тези дървени фигури, които се поставяли на входа, за да пазят от лоши неща:

 

 

Тази скулптурка има същата роля:

 

Редактирано 29 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Продължаваме с двореца Чхандоккун /Changdeokgung/, в превод означава " Дворец на сияещата добродетел". Построен е през 14 век, пак от династията Чосон и е служил за главен дворец. Той също е бил опожарен, заедно с Кенбоккун и само около 30% от сградите са запазени и реставрирани до днес.

Дворците за мен си приличат, но човек, който се интересува от исторически детайли, вероятно ще намери разлики.

И тук основната сграда е тронната зала:

 

Отново пред нея има побити камъни с надписи кой къде да застава, според ранга си, отново на покрива има животните, за които вече казах.

 

Това е залата за административни дейности - наказания, съвещания и пр.

 

Следват жилищни помещения за кралското семейство и такива за обслужващия персонал.

Красиви са покривите - синкави керамични плочи, заедно с красиво оцветените пространства под тях:

 

Много се чудихме на размера на тази мини-стълбичка:

Красиви са сградите, ефектни на фона на зеленината около тях.

И тази тайна портичка не разбрахме на къде води, че беше забранен достъпът до нея:

 

В този дворец се намира и "Тайната градина " Хувон. Когато бяхме ние, се влизаше само на групи от до 100 човека и в различните часове има гид или на японски, или на английски. Бяхме записали такава обиколка на английски, ама беше за късен час и се притеснявахме, че няма да успеем навреме за Президентството. Помолих за по- ранен час, но ми отказаха.  Часовете се определят на входа на двореца. Но пред входа за градината има отново нещо като тикет-офис, там една много сговорчива леля, на часа  ми поправи   времето за влизане  на билетите с червен фулмастер от 13 на 10 и веднага се включихме в групата с японски гид. Сигурно от далече си личахме, че сме бледолики, не-японско говорящи. Та Шефката много любезно ни уведомяваше на английски от време на време какво е важно, че да не гледаме умно. Освен, това една група ученички помоли да се снима с нас и си поупражни английския.

Ето, започва строй се-преброй се, това е Шефката ;) Чадърчето е явно, задължителен атрибут - нищо, че нито печеше, нито валеше. Тука всички така си ходят - нали се пазят, сакън, слънчев лъч да не повреди кожата. А пък, ако завали - пак са си подготвени. ;)

 

Тайната градина се разпростирала на 32 хектара, в нея имало около 26 000 дървета от най- различни видове, които наброявали стотици. Имало дървета на по 300 години и повече.

В нея господарите се учели да ловуват, учели бойни изкуства, водели гостите си. В частност, тя била само за кралското семейство, достъпът до нея бил много специален, та  за това се и наричала така. В нея има красиви растения, езерца с лотоси, красиви ветрилообразни павилиони.

А в този павилион има дъсчица, с писание на крал Jeongjo,  от 1782 година.

На дъсчицата пише това:

 

" All streams of the world have moons reflected on them, but there is only one moon in the sky. The moon in the sky is me, the king, and the streams are you, my subjects. It is the principle of the universe that the streams follow the moon”.

 

" Всички потоци  имат луни, отразени в тях. На небето има само една луна. Аз, кралят, съм луната в небето, а вие - моите поданици сте потоците.. Това е принципът на Вселената - потоците следват Луната"

Следват други красиви местенца от градината:

 

На излизане от градината има едно красиво дърво, което твърдят/или вярват/, че е на 750 години:

Тука пише, че е така:

Красиво е, някакъв вид иглолистно, с интересни форми на отделните части на короната.

На излизане от този дворец и неговата толкова тайна градина, по пътя към хотела снимах интересна сграда, По - скоро - красива с тази растителност по нея:

Редактирано 30 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Вървя си аз по улицата и виждам странно-красиво дърво:

Поглеждам зад него - красив храм:

Влизам в двора, отдясно има нещо като мъничко офисче. С един усмихнат, симпатичен възрастен чичко в него. Криво-ляво се разбрахме, че се интересувам от храма. Първо ме помоли да си напиша името в една голяма тетрадка и като разбра, че съм от България , много се зарадва. Явно, в храма не идваха всеки ден екземпляри като мен, че и от България После, ми даде една книжка, дето пишело за храма и ми подари гривничка от ахати. Аз пък, върнах жеста с магнит-карта на Бг и дребен сувенир. Стана ми драго, че чичкото много се зарадва и тръгнах да изследвам храма.

Оказа се, че това е  храмът Джогеса /Jogyesa Temple/, сърцето на корейския дзен-будизъм и главният храм на школата Джогесон, която има 1500 храма в Корея.

На мен , лично, будизмът ми харесва като учение, защото няма крайности и отрицания. Според него не е необходимо човек да се отрича от плътския живот, нито пък, да отрича аскетизма. Всеки за себе си трябва да намери блогородния среден път.

Територията на храма не е голяма, а прочетох, че при празник там можели да се съберат 10000 души. Много красиви  естествени цветя и растения са покрили всичко. Даже кравичката и тя е цялата увита с естествен бръшлян.

За бялата ела, която пред храма се твърди, че е на 500 години.

А другата дърво, в ляво от елата е някакъв вид японска вишна, която също била на около толкова години.

Една трета от 50-милионното население на Корея изповядва будизъм. А будистките светилища общо в Южна и Северна Корея били повече от 20 000, което за мен звучи много внушително.

През май се празнува рожденият ден на Буда и в храма Джогеса са основните тържества.

Основното внимание се отделя на детето-Буда - странна статуйка, която стои в двора на храма, за която се вярва, че има силата да отнема всякакви болки и недъзи:

Статуйката   първо трябва да бъде окъпана с чай от листа на хризантема. после, да си натопиш пръста в чая и да го поставиш върху фигурката там, където е твоята собствена болка, която тутакси изчезвала. Не зная това колко е вярно. Но статуйката е толкова сладка, усмихната и веселка, че само като я погледнеш и ти става хубаво. Аз я погладих по коремчето за късмет и тя ми се усмихна.

До мъничето - Буда стои ритуалната  камбана и с будистка мъдрост ни съветва:

" Вашата промяна може да промени света"

Редактирано 30 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Навсякъде между цветята има едни картончета, оказа се, че това са желания. написваш  си желанието на едно листче, тутакси ти го ламинират и поставят там

Пищен и красив е и храмът отвътре. Искрено се надявам, че не смутих многото хора там, като направих няколко снимки. Опитах се да бъде тихичко и бързо:

Така че, който планира ходене в Корея през май, може да присъства на празнуването на рождения ден на Буда - около 12 май. Това е неработен ден, тържествата са освен около храма, също из целия град. А вечерта има шествие с лотосови фенери, което също било много интересно.

Ето накратко разказана, легендата за Буда:

Царицата, неговата бъдеща майка сънувала странен сън: бял слон с 6 бивни я нападнал, но тя не почувствала болка. веднага разказала на царя, той пък, събрал мъдреците и те разтълкували съня. Царицата ще роди син, който или ще стане владетел на света, или ще стане Буда / бдящ/, ще познае просветлението и ще спаси човешкия род. Царят избрал първата възможност и направил всичко, за да предпази сина си от лошото. Да не го вижда, да не го чува - Буда живеел в щастие, охолство и красота около себе си. на 16 години се оженил за красивата си братовчедка Yasodhara. Легендата казва, че са имали син и 13 години са живяли в двореца като в златна клетка. Един ден, когато Буда за пръв път излязъл от двореца без свита и охрана, той видял 4 неща, които го разтърсили дълбоко: един старец, един болен от проказа човек, един мъртвец и един почти гол отшелник.

Разбира , че болестта и старостта са страдания, а смъртта е нещо необратимо, над което човекът няма контрол.

На 29-я си рожден ден напуска двореца, става отшелник и тръгва по света, за да види всичките страни на човешкия живот. Години скита в търсене на " пътя". На 35 години, по време на медитация под едно дърво, Сидхарта вижда ясно очертанията на истинския път, който той нарича "среден път".- нито крайният аскетизам, нито разгулният живот спасяват от страдания. Това се случва в областта Bodh Gaya в Индия. Там е свещеното  Bodhi дърво, в кухината  на което Сидхарта седем седмици е в състояние на непрекъсната медитация. От този момент се превръща в Буда.

Нататък  е известно - милиони почитатели в целия свят и днес будизмът е световна религия.

Умира на 80 годишна възраст, от хранително отравяне. Легендата разказва, че той никога не е изхвърлял храна-дарение, независимо в какъв вид е, за да не обиди дарителя. Вероятно това го е убило - волно или неволно.

Последните му думи:

" Нищо на този свят не е трайно, за това, работете за духовното си спасение."

 

Будизмът учи, че същността  на човека се променя непрекъснато в резултат на неговите постъпки.

Ако постъпва лошо, си причинява болести, бедност и унижение. Ако постъпва добре - получава радост и удоволетворение. Сборът на всички постъпки и помисли във всичките предишни прераждания  на човека, което приблизително може да означава " съдба", всъщност, означава закон за възмездието. Или това е силата, която определя конкретния вид на прераждането и се нарича "карма". Главната цел  религията на будизма вижда в освобождаване от кармата и излизане от кръга на живота и установяване на пълното небитие - нирвана.

В крайна сметка, след всичко, прочетено за будизма може да се направи следния извод:

Съдбата ни зависи само от собствените усилия и непрекъсната съзнателна работа над себе си.

Редактирано 30 октомври, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Друго интересно място в Сеул е ручеят Чонгечон / Cheonggyecheon stream/. В миналото това е била една кална вада, която около 1960 година решили да закрият с двулентов път върху нея. Тогава Сеул "изглеждал като бетонна джунгла, а сега - като зелен оазис. Сеул е пример как трябва да пазим и да се грижим за природата около нас" / според сп. Тайм/.

Началото на малката рекичка е в центъра, под една огромна раковина, на първата снимка е зад естрадата. На нея пък, е някакъв самодеен хор, по време на фестивала:

А ето я и "бетонната джунгла" наоколо:

Името на ручея в превод означа " чиста река" и това действително е така, на една от снимките е видно. Дължината му е 11 километра, върху него има 12 моста, като някои са много красиви. Много е интересна идеята да се превърне някакъв си канал в чудесен парк, с много фонтани, зеленина и  изумително чиста вода.  Прекрасно място за разходка и релакс. Винаги е пълно с хора - и денем, и нощем. Разхождат се или просто седят и се любуват. Явно това е любимо място , особено на младите хора. Красиво е денем, но още по - красиво е нощем, Всички фонтани и водоскоци са цветно осветени.

А сега пътуваме към интересна сграда - Юксам билдинг или Билдинг 63. Цифрата 63 се произналя юксам на корейски.

Пътуваме с такси натам - 5 лентов двупосочен път:

Сградата е висока 249 метра, има 63 етажа, 60 над земята и 3 подземни. Ето как изглежда:

Красива е, цялата е в стъкла със златист оттенък - единствената такава е в Сеул.

Посторена е за 5 години - 1980-1985 година. Има обсерватория на 60-я етаж, като до там се стига с високо скоростен асансьор, който се движи с 54м/сек. На първия етаж има заведения за хранене и голям аквариум.

Ето малко гледки от обсерваторията на 60-я етаж:

А това една стена, където се поставят  пластмасови сърца с написани на тях желания:

Както се вижда от снимките, Сеул е един много модерен град, но и същевременно, много зелен, с много растителност. Дори при еднотипните сгради - жилищни компхлекси, вкичко между блоковете е зелено и красиво. На всички по-високи сгради се виждат хеликоптелни площадки.

Редактирано 3 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Юксам билдинг се намира до реката Хан,  точно под него тръгват корабчетата за разходка по реката. Времето беше чудесно, лятно, Но сутринта нямаше много желаещи за ранна разходка. Оказа се, че круизът ще бъде само за нас, което беше чудесно. Преди малко видяхме града от високо, сега го видяхме откъм реката. Още по- красив

Ето как изглежда откъм реката:

И на кораба има място за заключени катинари, чиито ключове лежат на дъното на реката. За това ще стане въпрос по- нататък, когато отидем на Сеулската кула:

А това е круизният кораб, с който е по- добре круизът да се направи вечер, с вечеря - струва 60-80 долара, корабът минава през Рейнбоу бридж, като се наблюдава светлинно-музикалното шоу, което е красиво:

А това е Рейнбоу фонтанът на Банпо Бридж.  През 2008 година този фонтан е записан в книгата на Гинес като най-дългият фонтан в света - 579 м двустранно на моста. 190 тона вода/мин  се черпят от реката, със специални помпи и се връщат обратно , създавайки красиви фигури от двете страни на моста. Вечер, 200 източника на светлина, които си променят цвета, създават цветната дъга, заради която се нарича " фонтатът - дъга".

Много е красив целият район на парка около моста, с място за пикник, с площадки за наблюдение и с още няколко красиви сгради като цял комплекс с моста. Сгради, стоящи също във водата и също сменящи си постоянно цветовете вечер. Много красиво и феерично. И всичко това, на фона на чудесна музика а  фонтанът, синхронизиран с нея.

(

Редактирано 3 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващият ден сме предвидили за Seoul Tower, денят е събота и се предполагаше, че в това прекрасно време ще има много хора. Така се и оказа, но пък, беше много забавно и интересно, защото имаше програма с танци, като в празничен ден.

Сеулската кула се намира на хълма Намсан, висок 262м, а самата кула е висока 236. Така че, обсерваторията на кулата позволява наблюдение на града от 480 м обща височина. По пътя към кулата:

Създателят на корейските пощи си има специална статуя пред сградата, която също е красива , с много цветя и  интересна спирала пред нея:

Кварталната градинка:

Красиви сгради по пътя:

Стигаме до долната станция на фуникулора, до началото на лифта може да се стигне и пеш, но решаваме, че ще изпитаме и това удоволствие.

Две кабинки, които събират по 20-тина души се движат непрекъснато напред-назад. Опашката не е малка, но става бързо - кабинките се трудят неуморно

Целта ни е това - въжената линия до Кулата.

Изглед към града от кабинката, която се изкачва:

на долната станция на лифта опашката е огромна. Почивен ден е и е нормално. но тя също върви бързо, около нас - шарен свят, харесах си една малка госпожица с коронка на главицата:

След около час и половина чакане, вече сме в кабинката, на път за:

Много е красив паркът около Кулата - много цветя, много зеленина, чудесно място за почивка и отмора.

 

 

 

 

Редактирано 3 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Както вече казах, беше почивен ден и имаше много хора, дошли за разходка, релакс или просто да поседят и се порадват на хубавата панорама и програмата с фолклорни танци:

Или пък, просто за фотосесия:

А това е чичкото, който гледа намръщено и следи някой да не пристъпи по- наблизо, отколкото въженцето позволява Тайничко го снимах, пристъпваше важно, важно...

Паркът около кулата е също красив, с много цветя и зеленина и разбира се, с цветни сърца:

В подножието на кулата е първата наблюдателна площадка. Перилата целите са окичени със заключени катинари, като символ на вечната и неръждясваща любов . Спорен е въпросът от къде е дошла тази "мода", лично аз съм виждала на много места: в Италия, Унгария, В Париж, в Русия. За първите две - Италия и Унгария се смята, че са сложили началото на това начинание.

Но в Сеул влюбените двойки по традиция се качват на планината Намсан, отиват на Сеулската кула и заключват любовта си, за да бъде вечна с катинар, чийто ключ хвърлят. Само че, докато във Флоренция, например, градските власти водят война за изкореняване на този обичай, общината в Сеул е създала всички условия това да бъде хубав ритуал. на място се продават катитнари, могат да бъдат веднага надписани, изографисани - кой каквото пожелае.Има си специално място, където се изхвърлят ключетата, специални пейки, дето да се снимат влюбените за вечен спомен.

Освен това, са направени метални елхи, които наистина приличат на коледни, окичени с огромни количества катинари:

На върха на кулата има въртящ се ресторант, кафенета и сувенирни магазини.

И естествено, красиви гледки към града:

На върха на кулата се качваме отново със високоскоростен асансьор, като на излизане има едно специално място, където всички се снимат. А после, ако се харесаш, получаваш снимка на фона на кулата денем или със светлини наоколо, каквото си харесаш - има няколко варианта. Е, разбира се, че си направихме и такива снимки за спомен. Освен това, и най-горното ниво, и най-долу, има много хубави сувенири - магнити, бук-маркс и картички на съсвсем прилични цени.

Много е красива кулата и вечер, защото се вижда отвсякъде из града, осветена е, а водачът на таксито ни каза, че цветът е индикатор за чистотата на въздуха в Сеул. когато цветът е ярко син, какъвто го виждажме ние през тези дни - значи, въздухът е чист. когато въздухът е мръсен, цветът се променял в сиво.

 

 

 

 

 

 

Редактирано 4 ноември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Най ми харесаха катинарените елхи....

[salomia]

Много интересно и хубави снимки. Благодаря за разказа

[desislavna]

Страшно увлекателен и изчерпателен разказ. С голям интерес го чета и чакам още  Благодаря за отделеното време и ценната информация.

Редактирано 4 ноември, 2014 от desislavna

[AlexandraKo]

Красивата разходка из Сеул ще завърша със снимки на неща, които са ми харесали или просто, с красиви сгради:

Инсадонг - кварталът, където живяхме и където е непрекъснато оживено, почти денонощно:

На тази сцена вечер имаше представяне на разни самодейни състави с много публика.

Дечица, които  са изведени на разходка:

тези две госпожи най- любезно ми позираха, като изявих желание да ги снимам:

Тесните улички на Инсадонг, където има много симпатични малки заведенийца за хранене:

А това е уличката на нашето хостелче:

Магазинът до нас - с много интересна декорация. Освен магазин, в него има и място за развлечения, кафене, чиито стени са окичени с пластмасови кръгове, сърца и пр., надписани с разни пожелания и обичаен декор за снимки на влюбените. Нещо, като парапетите и елхите  с катинари на кулата:

В този магазин имаше нещо интересно за мен. Вградени в стената сензорни монитори, можеш да се самоснимаш и да си пратиш снимката на мейла, като си избираш фон. Много забавна играчка.

Нямаше как да пропусна да се самоснимам ;) както и не се уплаших от голямата опашка от желаещи. Всъщност, самоснимането е нещо любимо за корейските младежи. Всеки втори / на не кажа първи/, ходи с моно-или три-под и непрекъснато си прави селфита или клипчета. въпросното нещо е една дълга телескопна пръчка, с един или три закрепващи елемента за айфона или фотоапарата. Предимството, че не трябва да молиш някой да те снима, ами си ходиш и както си ходиш, си се снимаш непрекъснато. Голям майтап ;)

А това са шишчетата, които харесахме много, жената, която ги готвеше също беше много мила и симпатична. Явно,  харесването /както и нехаресването/ са чувства винаги взаимни, та се сприятелихме и се разделихме с много  взаимна симпатия.

Кварталът Инсадонг:

 В тази красива сграда  са живяли родителите на съпругата на 18-я крал от династията Чосон. Много съвременна ми се вижда, но така пише:

Аз си харесах една сграда, нарича се  Jongno Tower, не е от най- високите в Сеул, но бих казала, че е от най- красивите. 33 - етажна офис - сграда, най-горе има панорамен ресторант.

Още красиви сгради, тази е срещу портата Гангвамун и двореца Кенбоккун - интересен паралел между миналото и настоящета като архитектура. Сградата:

Портата:

Арт инсталация в района на музея на изкуствата, на мен ми прилича на гора, само дето, кой знае защо отвсякъде излизаше мноооого, ама много ситен дъждец.

Пак там:

Тази сграда в ляво, която прилича на летяща чиния е музеят на модерното изкуство:

Малко снимки от двореца Токсогун.

Будисткият храм , за който разказах по- нагоре:

На входа на Лоте март - огромен МОЛ в центъра на Сеул. Много голям, много лъскав и много скъп :rolleyes:

А това е много красиво предверие на сградата, непосредствено до началото на ручея, на същия площад:

Много красив град е Сеул, опитах се да го покажа с част от снимките , които направих, без някаква претенция за висша фотография или гимнастики с фотошоп. Снимам всичко, което ми е интересно или любопитно, надявам се разказът ми да ви е харесал. Написах го специално за всички магеланци, които ми помогнаха със съвет, реална помощ или просто с търпение да прочетат това. :) :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 4 ноември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Прекрасен разказ, и много полезен за такива като мен, които съвсем скоро заминават за там.  Благодаря ти. 

И понеже вече завърши, един въпрос. Става дума за Jongmiyo Shrine. Дали ходихте там, понеже май се установява, че и там е с определени часове, гайдове и опашки.

[Ushakal]

Страхотен разказ! Страхотно пътешествие!

[AlexandraKo]

Прекрасен разказ, и много полезен за такива като мен, които съвсем скоро заминават за там.  Благодаря ти. 

И понеже вече завърши, един въпрос. Става дума за Jongmiyo Shrine. Дали ходихте там, понеже май се установява, че и там е с определени часове, гайдове и опашки.

Не, не ходихме там, въобще не сме имали намерение. В другата тема ти попита за смяната на караула - трябва да питате, различно е - понякога в 10, 13 и 15, ама, ако е хубаво времето.

Аз ти казах вече - идете в Кенбоккун, ще добиете представа и за другите, фолклорният музей там е чудесен. И останалото време си направете разходки из града или по реката. То, само да ходиш,да гледаш хората и сградите е интересно, вечер на Инсадонг си е купон. Глъчка, шумотевица, весели млади хора, много заведения,хубава музика. Много е цветно и живо.

[captain_oveur]

Това, което ме грабна най-много в твоя разказ, е гледната точка. Гледаш на света по възможно най-хубавия начин - отдолу-нагоре, като дете. Абсолютно непредубедено и незлобливо, с еееееей такива ококорени от любопитство и възторг очи

[Veronika]

Благодаря за прекрасния разказ! Миналата година бях в Южна Корея и наистина останах очарована. Чудесен пътепис и страхотни снимки! Направо ме върна отново там!

 

Ruwenzogy, в Jongmyo Shrine се влиза в определени часове с гайдове, както в Тайната градина. Не се пуска за самостоятелно разглеждане. Бяхме взели комбиниран билет за дворците, в който и той се включваше и не сме се редили на опашки, но бяхме изпуснали групата с английски гайд и успяхме да се договорим да влезем с последната група - япончета - към 17 часа. Не знам дали защото бяхме последна група или по принцип е така, но имаше двама пазачи/освен гайда/, които вървяха с нас и зорко наблюдаваха някой да не се отклони и да не мръдне и на един метър встрани от групата. Лично аз не останах очарована от Jongmyo Shrine, може да се пропусне.
 

Редактирано 4 ноември, 2014 от Veronika

[cck]

Чудесен фоторазказ. И аз благодаря за споделеното. Много положителен заряд има в Сеул, видимо е и от снимките.

[AlexandraKo]

Много, ама много се радвам, че разказът :yahoo: ми ви е харесал. Защото на моменти наистина, освен с отворени очи си ходех и с отворена уста, в която просто нямаше думи за всичката красота и положителна енергия, която струи навсякъде. Много е важно и това, че нито за момент не се почувствах несигурна и застрашена от нещо. Мен ме интересуват първо хората - а те там са много усмихнати и добронамерени, някак си имат много доверчив вид. Което е чудесно, Защото виждаш около себе си само ведри лица. За отбелязване е, че никъде не срещнах хора, които да просят или спят по улицата.

Пропуснах да сложа снимка от тези, дето правят на кулата, кеф ти с дневна панорама, кеф ти с нощна, кеф ти на залез и пр. Аз си направих от всичките ;) Не добро качеството, защото преснимах снимката с фотоапарат, иначе си е супер - голяма и с добро качество, ама само за обща представа, който ще ходи, го препоръчвам горещо - хубав спомен:

И другото, което също ми беше много приятно - обличане с традиционната корейска дреха ханбок, разбира се, не го пропуснах и него:

С една дума - в Сеул е чудесно, един непрекъснат голям купон, особено на Инсадонг, имаш впечатлението, че там жинеят само млади хора / или пък, просто е трудно за нас да им определим възрастта/. Но , за да се усети тази атмосфера си трябва време, да походиш по улиците, да си поговориш с хората. Много ни се радваха, като казвахме, че сме от България. Явно, не е популярна дестинация за българи. Носехме си една камара дребни сувенири, аз така обичам - като минем някъде, да остане следица за другите след нас. Като зарадваш някого си е истинско щастие