дневник Япония, ееех, Япония!

[AlexandraKo]

Корейската ни приказка приключи и с полет на Ванила еър / благодарение на сск/, кацнахме в Токио.

Аз бяхнаписала писмо в хотела, за да ме упътят с кой автобус да стигна до там, така че, като кацнахме в Токио си знаехеме къде и точно кой ни е автобусът.

Както и в Сеул - отлична организация, чекиране на багажа с багажни етикети, товарене, разтоварване - просто нямаш грижа за нищо.

Хотелът, който бяхме се избрали е този:

 

http://shinjuku-washington-tokyo.h-rez.com/index.htm?lbl=ggl-en&gclid=CPP-3tD44sECFanMtAod9x0AEg

 

Избрахме го по няколко причини.

Първо - намира се на много централно оживено място - гара Шинжуку, от където с метрото или   кръговата линия  Яманоте може да се стигне навсякъде.

Второ - лесен достъп до хотела с Лимузин-бус, спирката е пред входа на самия хотел.

Трето - намира се точно срещу двата билдинга на Кметството и други интересни сгради в района.

Четвърто - двойната стая струваше около 100USD на вечер, без закуска. Не взехме закуска, защото беше 21USD, което е ужасно скъпо , каквато и да е закуската.

Пето -  в хотела на първия етаж има хранителен магазин от веригата " Т-март", където се продава всякаква храна и пиене, има една стена с микровълнови печки, за да си затоплиш храната. Тоест - с изхранването няма никакъв проблем.

Шесто - за в случай на лошо време и дъжд има топла връзка със станция Шинжуку - то си е цяла улица, с магазини и разни заведеня  под земята.

Ето хотелът отвътре - стаята - голяма, широки и много удобни легла. Има хладилник, има безплатен бърз интернет, халати, в банята всичко, що се сети човек, че ще му потрябва:

Фоайетата, украсени вече за Коледа:

 

Имаше и много интересен ресторант. Всяка вечер, минавайки оттам чувахме голяма глъчка и смях. А тоооо, какво било.       Всички седят в нещо като голяма лодка, отдолу има вода, в която плуват най- разни риби, в отделни съдове. На всички има цена - вземаш си една въдица от мястото, където стоят на стойка до входа и си ловиш. Каквото си хванеш, това ще ядеш. Голям купон :)

Толкова за хотела - препоръчвам го, на когото цената му харесва, съм сигурна, че и всичко останало ще му хареса.

Районът около хотела, на първо място - Кметството, Много красива сграда, някой беше написал, че на пръв поглед приличала на кулите-близнаци. Ама това, само на много бегъл първи поглед, иначе, прилича на два компютърни чипа със свързващо мостче помежду им. Бих казала - безкрайно стилна, сурова красота

Височината е 243 метра и до 2007 година е било най- високата сграда в Токио.

На 202 метра и на двете сгради има наблюдателни площадки с красива панорама. В подножието има красив площад.

Сградата вътре:

Отвън и наоколо:

Кметството  и около него вечер:

Тази заоблената сграда е Cocon Tower,  която е дом на няколко образователни институции.

Много е интересна като дизайн и вечер, и през деня, ето, това са гледките от обсерваториите на Кметството / те са две - на двата билдинга/:

 И на двата билдинга, където са обсерваториите има сувенирни магазини и кафенета, където човек може да седне, да изпие нещо и да се порадва на панорамната гледка от високо.

На първия етаж има много хубаво туристичеко офисче, с най- разнообразна информация. оттам  се снабдихме с всичко, що ни беше нужно за Киото.

Много ми се понрави и следната инициатива - на всички подобни места има едни голеееееми мемориални печати - обикновено са син и червен. Аз лично си запазих за спомен JR паса и всички печати си ги склагах там. Започнах с тези на Кметството. Даже, се продават едни специални тефтерчета - точно за такива мемориални печати. Красиви са и идейката много ми хареса. Ееех, тез японци, за всичко са помислили :rolleyes:

Редактирано 5 ноември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Това с печатите си е голяма краста - имам поне 50-60 от най-различни места в Япония

[AlexandraKo]

Това с печатите си е голяма краста - имам поне 50-60 от най-различни места в Япония

035.jpg

025.jpg

021.jpg

047.jpg

Супер е, нали Аз нямам чак толкова, ама са все красиви.

[cck]

Това с печатите си е голяма краста - имам поне 50-60 от най-различни места в Япония

 

Голяма мания е печатосъбирането, нали?

Най-много ме потресоха с поклонническите маршрути. Печатите ако си минал маршрута 5, 10, 50, 100 пъти са все различни. Маммммма мия.

"Тази заоблената сграда е Cocon Tower,  която е дом на няколко образователни институции."

Основно на Един от големите колежи по мода

 

---

Сумми-массен Александра чан, продължете си разказа моля...

[luba_rizova]

Алекс, Благодаря за споделеното! Много е полезна, интересна и зарибяваща. А хотела си го сложих в любими, догодина живот и здраве, октомври, планирам да сме там.

[Ushakal]

AlexandraKo, добре че пишеш не само интересно, но и много информативно. Водя си записки и ще плагиатствам.

[Veronika]

Много благодаря за пътеписа, AlexandraKo! С нетърпение чакам продължението. Догодина и ние планираме Япония.

[Mary]

Ех, колко много станахме планувалите Япония през другата година.

Чакам и аз продължанието на разказа.

[AlexandraKo]

Днес ще се разхождаме из Токио.

Първо- малко информация за разни работи

Ама найййй-наййй-първо - където и да пристигнем, веднага се обзавеждаме с индикатор на съответното място - визитка на хотела, карта на града с отбелязано къде е мястото или някаква брошура със снимка на това място. Транспортът в Япония е скъп, по тази причина си поръчахме JR PASS - карти за пътуване по държавната железница, които могат да се купят само от чужбина и само от хора, неживеещи постоянно в Япония. Ето, това е сайтът, където става поръчването на пасовете:

 

http://www.japan-rail-pass.com/?currency-code=EUR&ap=b6021as&gclid=CLLF09635cECFe3LtAodHzQAiQ

 

Може да се купи за 1,2 или 3 седмици. Поръчва се в този сайт, плаща се с кредитна или дебитна карта, точно в указания ден ги получаваш. Само че, това, което пристига не е същинската карта - това са ваучери, които  после, на място трябва да се сменят за действителната карта. А тази пък, карта, трябва да се активира от дата, която си избере човек.  Аз поръчах за 1 седмица, като първото ни пътуване щеше да бъде Токио-Киото. Тоест - на втората седмица от престоя ни в Япония.

Обмяната на ваучера за карта може да стане още на летището - ама там има големи опашки . Ако веднага ще се почва ползването, няма как - ще се чака. Понеже на нас не ни беше необходимо веднага, бях направила справка, че на нашата станция Шинжуку си има офис на JR - компанията и си го направихме там.

Та, процедурата поред:

1. Поръчваме по нета ваучерите. Пристигат с Федекс.

2. Намираме офис на JR / на по-големите спирки на метрото също има/ и сменяме този ваучер да реалната карта, като определяме датата, от която ще се ползва. Служителите поставят на картата начална и крайна дата.

3. В деня, когато започваме да пътуваме с тази карта, преди първото пътуване отново минаваме през офис на JR, за да бъде валидизирана картата.

4. Започваме да пътуваме коооолкото си искаме и където си искаме. Практиката доведе до следния извод:

5. Няма нужда да си вземаме запазени места, има определени вагони - винаги е оповестено на таблото, за всеки влак кои са без запазени места. най-често са 1-5 вагон.

В началото си запазвахме места, като си с тази карта са безплатни, ама после стана ясно, че няма смисъл да клечим на опашка и си пътувахме без места. Така не си обвързан и с час. Просто, отиваме на съответната гара и се мятаме на първия влак в нашата посока. С JR PASS се пътува с влаковете само на държавната компания - Шинкасен  Хикари.  Шинкансен Нозоми и  Шинкансен Кодама не влизат в това число. Така че, трябва да се внимава - не че ще стане кой знае какво, но или трябва да се слезе, или да се доплаща.

Въпросният пас, според мен е голяма благинка ;) , като се имат предвид ужасяващите цени на влака. Картата за седмица струва 205 евро, а билетът  Токио-Киото-Токио струва повече.

Има една подробност - пише си го в сайта на компанията. Тази карта, обаче, не важи за часове, а за дни. Тоест, ако го октивираме на 1 дата в 20 вечерта, няма да важи до 8 дата в 20 вечерта, а ще важи до полунощ на 7. Защото 1 се брои като цял ден и практически се губи. Така че, който ще ползва такава карта, да го има предвид.

Притежателят на картата не минава през местата, където минават пътниците с билети - винаги отстрани има служител, на когото се позва и се минава не през автомат.

Метрото в Токио на пръв поглед изглежда сложно, на втори - изобщо не е така.

Има, обаче, една мнооооого важна подробност: станциите на метрото имат по много изходи - на едно място преброих около 30. Като понякога изходите водят до точки на  доста големи разстояния, за това, трябва да се внимава точно къде се влиза и от къде се излиза. Няма нужда от бързане - влаковете вървят през 2 минути, никой не се блъска, никой не нервничи, така че, човек може спокойно да се огледа и ориентира. Особено на Шинжуку, където за 24 часа минавали 3млн и кусур пътници :wacko: :wacko:

1. Навсякъде има автомати за билети, с английско меню. Приемат монети / ама до 50 йени, по-ситни не/ и банкноти по 1000.

Ако човек няма подходящи, любезно и удобно винаги има автомат за смяна на монети или банкноти.

2. Навсякъде има светещи табла с линиите, станциите и показана цена между отделните спирки. Много е лесно за ориентация. Ако пък, човек не може да се справи, винаги наблизо има служител, който претърчава и веднага ви помага, показва, обяснява.

Ние си купувахме One day open ticket  за 720 йени, дето си пътуваш цял ден с него, където си искаш.

И след малко, почваме да пътуваме.

Редактирано 6 ноември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Страхотни обяснения. Браво! Така се прави и на всички вече им е ясно, че в Япония въобще не е никак сложно за оправяне, дори напротив..... А и колко са любезни и добрички, направо не е за вярване.

[AlexandraKo]

Алекс, Благодаря за споделеното! Много е полезна, интересна и зарибяваща. А хотела си го сложих в любими, догодина живот и здраве, октомври, планирам да сме там.

В този хотел има два билдинга - Main  и Anex, ние бяхме във втория. мисля, че цената беше по- ниска там. Освен това, когато ще резервираш, разгледай хубаво - на нас едната стая беше с кухненско боксче, с микровълнова и разни прибори.

Иначе - кана за кафе и чай + кафе и чай има  навсякъде по хотелите, в които бяхме.

Страхотни обяснения. Браво! Така се прави и на всички вече им е ясно, че в Япония въобще не е никак сложно за оправяне, дори напротив..... А и колко са любезни и добрички, направо не е за вярване.

Благодаря ти, аз месеци наред събирах информация от къде ли не. Искам на другите след мен да им е по- лесно, като си наясно с някои неща - лесно се оправяш и нищо не те плаши.

[maialearrosto]

Така се прави, много добри обяснения, че и разказвачески талант имаш. Браво, Александра!

 

Като ги прочете човек, направо да си хваща кредитната карта и да резервира.

 

Подобен материал трябва да се дава за пример, защото авторката споделя опита си, прави го много добре и СЪЗДАВА, а не черпи НАГОТОВО, както правят много от тук влизащите. Засрамете се, скатаващи хаймани, и започвайте да пишете...

 

Впрочем, това е най-важното условие за просъществуването на "магеланци.ком".

[Цвете]

И аз се нареждам с аплодисменти! Благодаря за подробния разказ! Чела съм и други твой пътеписи с удоволствие. Не спирай да пътуваш и да разказваш!

 И май наистина Япония се очертава като най - масова та магеланска дестинация за догодина  . И аз съм в кюпа.

[mu_ry]

и аз да благодаря, започнах и аз да поглеждам натам

Редактирано 6 ноември, 2014 от mu_ry

[AlexandraKo]

В много писания на вече посетили Япония, хората се чудеха и маеха на тоалетните. Може би, защото обстойно бях проучила въпроса, това не ме впечатли особено, че знаех кое копче за какво е. Няма спор - топличко, удобничко, опции - всякакви, каквото ти е кеф. Учудиха ме други  неща:

1. Ето това:

Това е тоалетна и за жени, и за мъже Не зная за вас, ама аз са сефте виждам такава :blink: Ей тука си го пише в прав текст, а за когото не може да чете, е цветно.

2. То, че има копчета, пулт за управление, фолио за автоматично опаковане на тоалетната дъска, почистване с препарати, не ме учудва,  ама тоалетна чиния, дето свети, наистина ме заинтригува:

И понеже сме вече в станцията на метрото, ето , това също ми направи голямо впечатление. Има го навсякъде - по станции, по жп гари, по троторите, в подлезите и изходите на метрото. За да бъде по-лесно на слепите хора да се придвижват:

Вече сме в станцията на метрото. Въпреки че има много хора, няма я обичайната глъчка и шумотевица като за такова оживено място, като гарата Шинжуку хората са тихи, никой не крещи , говорейки по телефон или в разговор. Тръгнали сме за станция Асакуса, защото там е офисът на линията Тобу, за да си уредим пътуването за Никко, понеже тук, във форума рекоха, че е задължително ;) , спазихме го.

Преди това разгледахме и разни други неща.

1. Храмът Sensoji. Символ на града.  Най-старият храм в Токио, въпреки, че по време на Втората Световна война е бил напълно разрушен и след това, възстановен отново, близо до оригинала. Храмът е посветен на будистката богиня на милосърдието Канон. Защо е построен точно там, легендата е такава: Двама братя ловели риба в река Сумида /съвсем наблизо е реката/ и хванали в мрежата статуетка на богинята. няколко пъти се опитвали да я върнат в реката, но тя все се връщала при тях. до храма води улицата, наречена Nacamise, търговска улица, съществуваща от няколко стотин години. С много магазинчета за сладкиши, традициожнно облекло, сувенири и каквото се сети човек.

Като свърши улицата се изправяме пред храма. Сензоджи е будистки храм, а същевременно там се намира и най-популярният шинтоистки храм в Токио. Оказа се, че това не е никак необичайно за Япония - будистки и шинтоистки светилища да са заедно. Даже, някъде четох, че при преброяване в Япония, като се сумират числото на изповядващите будизъм+тези, изповядващи шинтоизъм, общият брой бил около два пъти по-голям от населението на държавата. Обяснено беше с факта, че повечето от хората изповядват и двете религии.

Улицата Накамисе:

На първата порта не можах да откажа на тези юнаци да се снимат с мен / такава голяма, бяла птица не се види всеки ден :) И ме върнаха, че да вдигна двата пръста, явно е задължително по тези места/ :yahoo: Човек се учи цял живот.

Пред скамия храм - тука става пречистването, с този дим от ароматни пръчици:

А тука пък, да ви кажа какво се случва:

Гледам аз - опашка от младежи, едни се радват, други се мусят,  и веднага наврях нос, че да не изпусна нещо:

Пускаш в една дупка монетка от 100 йени, разклащаш тази кутийка, за да разбъркаш пръчиците в нея, после, през една дупчица ти изпада една клечка и на нея пише нещо си Викам помощ, някой да прочете какво пише на японски, оказва се, че там е написан номер на съответното чекмедженце на стената. Отваряш го и си вземаш от листчетата вътре. Там вече и на английски пише каква ти е съдбата .

В общи линии, като прегледах няколко чекмедженца, установих, че вариантите са два - или добра,или лоша, като подрънкаш повече пъти с кутийката, си го натъкмяваш да ти е добра. :victory:Ма японците, вярват на случайността , та се кахърят.

Пак се отплеснах, ама нали рекох по- нагоре, че ме интересуват предимно нещата встрани от пътечката

Ето го и храмът:

Има си и 5-етажна пагода:

Ето го и шинтоисткото светилище до основния будистки храм:

Ако сравним двата покрива, те имат различна линия и шинтоисткият храм има традиционните риби на покрива. Дето го пазят от пожари.

Красиви са и двата храма, но още по- красиви са градините около тях. Не, не са красиви - прекрасни са. Всъщност - това е нещото, което освен хората ме изуми в Япония - тази красота и хармония в градините. Бяхме наистина в неземно красиви градини, дето по едно време се чудех - дали пък, така не изглежда точно Раят? Но натакък ще видите какво имам предвид - това е само първата градина.

 

След толкова положителна емоция за сетивата, се оказа, че сме гладни. По пътя за храма срещнахме ресторант от типа "суши бар" - дето върви една лента с разноцветни чинийки с различни сушита-мушита и сашимита върху нея. Всички седят около лентата и кой каквото си иска, си взема. после по цвета на чинийките / това е маркер за цената / на касата плащаш. Аз не обичам такава храна, колкото да не е без хич, опитах нещо, като част от яйце върху ориз, но си останах  гладна, само с духовната храна.   Ама другите си отядоха на сурова риба.

Редактирано 6 ноември, 2014 от AlexandraKo

[captain_oveur]

 

- Япония, ееех, Япония! Там се запознах с японката Чочосан...

 

(из спомените на моряка Сотир, на галено - Соте)

 

- - -

 

А ти пиши, пиши!

[AlexandraKo]

Всичкото това се случва на станцията Асакуса. Тук, наблизо е и реката Сумида /дето онези двамата хванали статуетката на богинята Канон/, та се запътваме натам, за да се разходим с корабче по реката. Много е близо - като излезем от търговската улица пред храма, завиваме наляво към светофара. Пред нас е реката, мостът и златна, красива сграда . Мястото, от където тръгват корабите е точно  в ляво  от моста,  който  се нарича Азумабаши. Като се мине по самия мост, от  другата му страна е пивоварната Асахи, а по-нататък - Скай три.

Пред нас е сградата на пивоварната Асахи / хич не е лоша бирата, даже - направо си е хубава/. Името асахи означава "изгряващо слънце". Комплексът се състои от две части . Много сравнения са правени за това, как изглежда пяната върху чашата с бира. На мен лично, тази сграда много ми хареса, особено, с добавка в панорамата на Скай три. Проект на френски архитект - Ф.Старк. В основната сграда има 22 етажа, 100 метра е висока и изобразява златен бокал бира със сребърна пяна отгоре. Мъничката част   е четириетажно здание от полиран гранит, с формата на чашка и с мънички прозорци, които дори не се забелязват от разстояние. Увенчано със златен пламък.  Нещо, като студеният разум и топлото сърце на бирата. Такава асоциация трябвало да се прави, пишеше някъде. Много арт, ама и много красиво, според мен, особено на последната снимка, в компанията на елегантната Скай три.

Според мен, чудесен начин да се разгледа Токио е разходката по река Сумида. Корабчетата тръгват от моста Азумабаши, както вече казах, оттам стигат чак до Одайба, след което се връщат. Има разни видове круизи, дневни, има вечерни с представление на гейши - пеят, танцуват, докато вечеряш. Ние бяхме през деня, около 2 часа  и много ми хареса, защото разгледахме и места, където не бяхме предвидили ходене.

Ето, тук има разписание и цени на различните круизи:

 

http://www.tokyo-park.or.jp/waterbus/download/pdf/sanpo_o.pdf

 

Панорамата откъм водата е хем интересна, хем виждаш нещата от по- различен ъгъл. поради което стават страхотни снимкил Това е корабчето, има и открита палуба, ние сме там:

А това е огромната реклама на киселото мляко Мейджи, предимно с което свързват България и на което миналата година са празнували 40-годишнина:

В далечината се вижда изкуственият остров Одайба.

Връщаме се на изходна позиция - на моста Азумабаши.

Пресичаме го и тръгваме в посока Скай три, изглежда близо до моста, но не е съвсем така. Около 30 минути бърз ход и сме там.

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Вероятно стана ясно, че на станцията на метрото Асакуса има няколко интересни неща:

1. Будисткият храм Сензоджи.

2. Мостът Азумабаши.

3. Началната тгочка за разходка по река Сумида.

4. Пивоварната Асахи.

5. Пешеходно може да се стигне до Скай три, като се пресече моста Азумабаши и след него се тръгне наляво. Тръгнали сме ето, тук:

Това е Tokyo Skyтree или кулата Му-са-ши. Така се изговарят на японски цифрите 6-3-4, колкото е височината на самата кула. Официално, това е най-високата, излъчваща,  свободно стояща кула в целия свят. Записана е в книгата на Гинес през 2011 година. А е пусната в експлоатация през 2012 г. Оцветена е в леко синкав цвят, отвън има метални елементи, които и придават наистина вид на дърво, с красив и елегантен силует. Вечер е осветена невероятно красиво. На кулата има две наблюдателни площадки - на 350 и на 450 м, като с асансьор се стига до 445м , останалите  5м се изкачват по стълба. освен това, в кулата има кафенета, ресторанти, магазини и пр. места за забавление. Но всички идват тук заради панорамата, която е невероятна.

Ето, това е сайтът на кулата, може и предварително да се резервират билети, но мисля, че не е необходимо:

 

http://www.tokyo-skytree.jp/en/

 

Билетните каси са на 4-я етаж, информацията - също. Пак има опашка, но работят много каси и става бързо. 

Нагоре се движим с високоскоростен асансьор:

Ето, за къде сме тръгнали:

Ето и гледката от 350м:

Само че, стана сумрачно, неподходящо за снимки. Докато се качим на горното ниво, се появиха и част от светлините на града, та снимките станаха по-хубави.

Ето и от 450м:

И на двете обсерватории има места, където човек да седне, да съзерцава панорамата или просто да си почине. И отново - спокойно, няма шум, няма врява, въпреки, че е пълно с хора. И с голямо количество много малки хора - как пък не чух едно детенце да ревне или да мрънка. Напротив, напротив - случка в метрото на връщане: до мен седи млада жена с невръстна девойка в скута. Детенцето ми се ухилва и ми говори нещо си, на неговия си език. Питам  мама на колко е - на 1 годинка.  Аз изваждам една кръгла подложка за чаша, шарена и лъскава, с изглед от любимия град / понесла съм ги като сувенир/. Давам я на детенцето, то я взема зарадвано. Майката нещо му шушне на ушенцето. Веднага получавам поклон и въздушна целувка.

Еееех, тез японци, продължават да ме държат с отворена уста. ;)

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Днес ще ходим в Никко. По-нагоре казах, че активирането на JR PASS сме го оставили за втората седмица от престоя ни в Япония. Така че, това пътуване ще го направим с частната линия  TOBU -  струва ми се по-кратко и е директно. Защото с някои от другите начини на спирка Шимо-Имаши се сменя влакчето. Всъщност, основната част на влака е за Кинигава, като последните две вагончета са за Никко - просто ги откачат там, а влакчето продължава. Ето схемичка на пътя и какво ходи до там:

 

 

На станция Асакуса е офисчето на Tobu line, работи от 8 до 14,30. Купуваме си карта   All Nikko Pass, която важи  4 дни, струва около 42 долара, покрива железопътния - да там и обратно и автобусния - вътре в  самото Никко.

В тази карта не влизат  входни такси - тях си платихме отделно във всеки от храмовете.

Автобусите на Тобу в Никко се движат през 20 минути и са на принципа хоп-он, хоп-оф, като има:

1. Голям кръг, до Юмото-онсен. Първа спирка - гарата на Тобу, последната на Юмото-онсен.

По тази линия е езерото Чузенджи и водопадите Кегон.

2. Малък кръг, който обикаля храмовете и светилищата. По-удобно е с автобусчето, да се обиколят храмовете, не че са далече, ами  теренът е доста насечен - има стръмни местенца и камъни като настилка. Отделно бяха поливали с вода, вероятно заради праха и на места беше особено неприятно, като кал.

Да отбележа, че в Никко има две гарички - такава за JR и такава за TOBU. Двете са близо една до друга, но са си строго диференцирани.

Ето гаричката на Тобу, не казвам гара, защото е мънинка и много симпатична:

Пред нея:

Тук спират автобусите на Тобу:

Ето го и автобусът отвътре - чисто, удобно, да ти е кеф да се возиш:

Ние първо се качихме на автобуса с дългата линия и слязохме на езерото Чузенджи. Много е красиво. Времето беше топло, лятно, на места вече имаше оцветени листа на кленовете. Невероятно чист въздух, тишина и красота - просто идилия:

Естествено, че има тория - от онези, големите червени:

Ето го и езерото:

В това хубаво време бяха довели дечица на разходка, седнаха си около езерото за обяд. Учителката, като ни видя, се втурна да си поприкаже с нас. Оказа че, че не само знае за България, за киселото мляко Мейджи, ами има и приятели, които са ходили и са и разказвали.

Много беше доволна, че поседяхме и си побъбрихме. Подарихме и сувенир, а на дечицата дадохме едно знаменце - трикольорче. Разделихме се доволни, с едно хубаво усещане за близост.

Забележете колко е чисто в района около езерото:

Много близо са водопадите Кегон. Всъщност, това е на следващата спирка, но е на 3 минути ходене, така че, няма смисъл да се чака автобуса. Който отиде до езерото, непременно да се отбие и на водопада. Казаха ни, че това бил един от трите най-красиви в Япония. Има наблюдателна площадка, има и специална платформа за наблюдение. Е, не е Игуасу, но е много красиво.

След водопада вече си почакахме малко на спирката, където си побъбрихме с другите туристи, оказаха се корейци. Много ни се зарадваха, че сме били в Сеул и че много ни е харесало. Наложи се да обясним къде точно е България, че не знаеха.

Върнахме се с автобуса обратно в Никко и слязохме на моста Шинкио. Той е затворен, не се минава по него. Само че,  нали всичко проверявам по няколко пъти, се оказа, че срещу такса от 300 йени си може да отидеш там, Девойката, която продаваше билети не говореше английски, никъде не беше написано, че може. За да знаят туристите, които искат да се снимат там. Аз го исках предимно заради знамето. Към мостчето си има тория:

Няма да разказвам, тука пише всичко:

Ето го  този красавец:

След като се наснимахме и налюбувахме на мостчето, което на фона всичкото зелено и свежо наоколо, на сребърната лента на рекичката под него,  блести в ярко-червено-оранжево, тръгваме към светилищата пеш.

Редактирано 7 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Запътили сме се към Toshogu shrine, избрахме този път, намира се отдясно на мостчето Шинкио. Може и по стълби, но ние избрахме този:

Доста е стръмно, но е красиво:

Тук завиваме наляво:

И след 2 минути ходене, сме пред храма - Ishidorii (Stone Torii Gate)

Най-красивата порта Йомеймон е в реконструкция до 2019 година. Това е опакованата част след торията в дъното.

На тази каменна плоча, която се намира вдясно е издълбана хризантема - гербът на фамилията Токугава:

Но има толкова много други красиви неща в този храм, че не си разваляме настроението.

По подобие на Сензоджи в Токио, този храм също съдържа елементи  на шинтоистко и будистко светилище, от времето на шогуна Токугава. Това е и мястото, където се намира неговата гробница.Всъщност, историята казва, че Шинтоизмът умишлено е отделен от Будизма по- късно, по време на  възстановяването на династията Мейджи.

Храмът е пищно орнаментиран, украсен с безброй златни листа и дърворезби.

Следва първата порта -

Omotemon (Front Gate)

В ляво от нея е пететажната пагода, която е забележителна с това, че централният дървен стълб отстои на 10 см от земята. Във връзка с температурните промени на конструкцията, за да устои на вятъра и земетресенията. Висока е 36 метра и всъщност е кула - няма етажи вътре, те са само декоративни  .Много рядко е отворена за посещения.

Gojunoto (Five-Story Pagoda)

Влизаме в двора и веднага в ляво са сгради, които са служели за складове и са забележителни с паната, на които са изобразени маймунките и въображаемите слонове. Защо въображаеми - защото художникът, който ги нарисувал, никога не бил виждал истински слон.  На мен лично, слончетата ми харесаха, Познаваше се, че са си слончета. за разлика от някои съвременни картини, дето са оставени изключително на фантазията на зрителя. :)

Ето ги и маймунките. Паната са 8, изобразяват човешкия живот, най-известното е това:

Ето и останалите, за когото го интересува:

Маймунките много ме впечатлиха, с изразителността на лицата и телата. Вижте, колко ясно е, че имат проблем - толкова са умислени тези двечките:

Доста време загубихме с маймунките, но те заслужават - по тези земи си ги почитат като свещени. Въпреки че, напоследък правели бели - крадяли от къщите на хората вещи и храна, отмъквали от туристите разни лъскави неща. Ние, обаче, не ги срещнахме.

Следващата красота пред погледа е портата Карамон. Или Китайската порта. Оцветена е с някакъв специален бял прах, орнаментирана е отстрани с дракони и независимо, че е малка, през нея се стига до най- важното светилище. През нея са можели да минават само висши особи, днес също по празници и фестивали могат да минават само отбрани люде. Красива е, макар и различна от останалите неща наоколо. Някак си ми иде много натруфена и не на място.

Karamon Gate

Специално за нас, взеха, че я отвориха:

Ясно се виждат драконите отстрани:

Страхотни фризове от дърворезба:

Елемент от стената до нея:

Ето мястото за пречистване, преди да се влезе в храма:

Ето и други сгради в района / те общо били 55, но не са достъпни всички/:

На знамето също му хареса ;)

Ето една безкрайно красива беседчица, просто кукленска:

Приключваме с този храм и се запътваме към следващия, там отново тече ремонт.

Редактирано 7 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

За Риноджи и Футарасан е написано много, няма да повтарям, ще ви заведа на едно чудно местенце

Ето, това е Риноджи:

Много ме впечатли тази група туристи. :wacko: Дойдоха, построиха се, снимаха пред храма и не влязоха никъде. Натовариха се обратно на рейса и отлетяха.

Точно срещу храма е  входът за музея, където има интересни експонати от Едо-периода и  на клана Токугава. Входът за градината и музея се плаща отделно от входа за храма, струва около 3 долара. За съжаление, вътре не може да се снима, в крачка си откраднах нещичко. Горещо препоръчвам и музея, и градината.

Срам ме е,  не можах да се въздържа, имаше много красиви и изящни неща. Ама това беше едно ъгълче, дето се скрих за малко

Ето и градината - създадена е през Едо-периода, реконструирана е през 19 век. Този вид градини носят името  Chisen-kaiyushiki. Има си езерце, различни каменни фенери, мостчета, къща за чай и . естествено - от онези , големите шарени риби - Кои:

Влизаме в градината:

Мястото за пречистване:

Много любезно има оставена в пакетчета храна за рибите. пускаме монетка от 100 йени в една кутийка. / Погледнах, кутийката беше почти пълна и никой не се е изкушил да прибере монетите/.

Ето и самата градина:

Къщичката за чай:

Във всичко, което ще напиша за Япония, ще доминира това учудване, възхищение и наслада за всичките сетива, което създават градините. Миниатюрни, малки или големи - всичките са прекрасни. Без нито едно излишно листенце или клонче, всичко си е турено точно където му е мястото, за да не разваля симетрията и хармонията. Защото храмове, светилища, дворци и пр. съм видяла на много други места по света. Но такава природа, такива изящни градини никъде не съм видяла. Всъщност, сега разбрах какво означава понятието "японска градина".

Ще си тгръгваме вече от Никко, имайте предвид, че рано става тъмно, всички храмове работят до около 16,30, приключват с пускането вътре по- рано.

Ако иска човек да разгледа всичко за един ден, трябва да стане рано. Ние се качихме на влака в 8 сутринта и се върнахме с този в 16,30. Последният на Тобу е в 17,30.

Големият кръг на автобуса, е около 2 часа, за светилищата си трябват още около 5. Но пък, няма смисъл да се използват два дни за разглеждане, освен, ако няма професионален интерес.

Утре ще се разхождаме из Токио, ще обърнем внимание на хората по улиците, на храната и ще отидем да видим Хачико.

 

 

 

 

 

 

 

[mililia]

Ех, Александра, какви красоти си видяла и как хубаво разказваш......

[stanimir]

Може да заформим един фенклуб на Япония

Още не съм видял някой да е оставал разочарован.

 

П.С. Тъкмо в момента съм заобиколен от крещящи , диви дечица .. пълна лудница ,никому не прави впечатление и се сетих за това което написа на предната страница.

Не знам дали там от невръстна възраст ги възпитават да подтискат емоциите си , но кротките , възпитани япончета май правят оставят спомен на всеки чужденец

Даваха ли ти оригами фигурки като подарък ?

Мен на три пъти групи ученици ме сгащваха в парковете да си упражняват английския ...друг е въпросът , че не съм най-подходящият за това човек. Все пак блеснах пред местните третокласници и си имам цял плик с хартиени жерави

[cck]

Фенклубът е сигурен. Ти поне си направил пътепис. Оги със снимков материал се разписа. Аз моето писание вече няколко месеца съм зарязал и добре, че е Александра да сподели и да ме върне на това красиво място

[ruwenzogy]

И аз мисля, че от Япония разочаровани няма....