дневник Фотопис - Обединени Арабски Емирства + Истанбул 2012

10 ноември, 2014

В Обединените Арабски Емирства съм ходил три пъти като последния може би не трябва да го броя, защото беше само една прекарана нощ на летището в Абу Даби на път за Найроби, Кения. Другите две пътувания до там също бяха на път за някъде, но със спирки и нощувки в Дубай. Просто съм преценил, че въпросната дестинация може да бъде успешно разгледана за няколко подобни спирки по за няколко дни.

Първият път беше през 2006 г. на път за Тайланд, Хонг Конг, Камбоджа и Мианмар и просто прибавих Дубай, защото Емиратс не искаха никакво доплащане за stop-over както и по това време все още не ми трябваше виза за ОАЕ, по-скоро издадоха ми безплатна виза за 6 месеца при пристигане на летището. По-късно се развалиха отношенията с Канада и вече трябваше да се взема (и да се плаща) виза предварително. Не очаквах Дубай да ми хареса, бях живял вече доста време в "бетонна джунгла" и ми беше поомръзнала такава среда, но при безплатни стоп овър и виза беше грехота да не се остане два дни.

Учудващото беше, че противно на всичките ми принципи Дубай доста ми хареса, така и не разбрах защо. Може би заради мега-проектите, някои от които тъкмо стартираха през 2006 г., може би заради пустинята или пък комбинацията от двете.

В края на 2011 г. с жена ми решихме да направим първото ни пътуване в Азия заедно (за мен третото), като включим Малайзия (Куала Лумпур и Лангкауи), Тайланд (само море този път - островите Koh Lipe, Koh Ngai [с два едноднвени трипа до националните паркове Koh Ha и Koh Rok], за мен за трети път Koh Phi Phi и накрая една седмица в Индия, всеизвестния Златен триъгълник - Делхи, Агра, Джайпур и някои места между тях.

Спрях се отново на Емиратс - заради хубавите спомени от предишните ми полети с тях, не лошата цена и полета на А380 (на който още не бях летял) от Дубай до КЛ.

Маршрут с Емиратс: Истанбул -> Дубай -> Куала Лумпур; Делхи -> Дубай -> Истанбул.

Air Asia: от КЛ до Лангкауи и после от Краби до КЛ.

Моторна лодка: Лангкауи -> Koh Lipe -> Koh Ngai -> Koh Phi Phi

Air Asia X: Куала Лумпур - Делхи

Дубай (или по-скоро вече ОАЕ, защото разширихме периметъра с Абу Даби, пустинята Rub' al Khali и оазиса Liwa близо до границата със Саудитска Арабия, като и пустинята близо до Ал Ейн - Al Ain) го включихме защото жена ми не го беше виждала, аз исках да видя повече от ОАЕ, както и Бурж Калифа и палмовите острови в Дубай, които не бяха готови през 2006 г. и не на последно място заради уникалната възможност да нощуваме в огромна вила с басейн и прислуга на първа линия на плажа в района на Джумейра 1 напълно безплатно.

Визи вече имаше за канадци, а за българи още не даваха при пристигане, та взехме такива от Емиратс преди заминаването (билетите ги взех много изгодно от моята агентка, тя се занимаваше и с визите).

За ОАЕ спретнах много натоварена програма (ужким щяхме да почиваме и мързелуваме после по островите):

Пристигане посред нощ, приятелят ни ни взема от летището (DXB) и ни води в тях (вилата на плажа), преспиване. Жената и по това време единственото дете на приятелят ни бяха дошли в България за малко, избрахме петък и събота (когато той почива) и имахме 2 пълни дни заедно с почти местен наш човек и голям джип + 1 ден сами.

Първи ден - рано ставане и заминаване в пустинята да караме бъгита (лесни за каране 4Х4 Ямахи), връщане, обяд и свободна програма из Дубай до късно вечерта. После резервация за бар 360 за топ нощни снимки на Бурж ал Араб и Джумейра Бийч Хотел от края на буната.

Втори ден - рано ставане и отпрашване с джипа за Абу Даби, разглеждане набързо на Шейх Зайед джамията по светло (набързо, защото по светло е по-безинтересна). Оставяне джипа на паркинг и прехвърляне в такъв на тур агенцията, с която бях резервирал тура в оазиса Лиуа и пустинята Руб ал Кали. Обикаляне из пустинята до вечерта (включително и огромната дюна Тал Миреб, без тя да е основна атракция). Връщане в Абу Даби в ранна вечер, мятаме се на джипа на приятеля ни и подробно разлгеждане на джамията нощно време, когато свети с цялата си прелест. Каране до Дубай, сън.

Трети ден - нашия човек на работа, ние ставаме много рано и изчакваме да ни вземат за каране на бъги в пустинята до Ал Ейн. Това бъги вече беше сериозно предизвикателство - само със задно предаване custom made, мощно, сериозно преживяване. Цял предиобяд там, връщане за 30 мин. във вилата (по телефона поръчваме на прислугата обяда да е готов), хапване набързо докато дойдат да ни вземат за хеликоптерния тур над града, който излита от хелипада на Атлантис, от там същия пич ни кара до Дубай Мол, където имаме предварително взет час за качване на Бурж Калифа около час и половина преди залез (когато светлината е най-добра), гледане, снимане до един час след залез, слизане долу и среща с нашия приятел в един ресторант до фонтаните, вечеря със зяпане на фонтаните, обратно във вилата, 3 часа сън и ни закарва до летището за да хванем самолета за КЛ.

Както виждате - няма празно, всичко разчетено до 10-15 минути, перфектно измислено и изпълнено на 100% (само да видите снимките)...

Все още не съм решил дали тук да използвам снимки само от това пътуване или да мешам с ретроспекции от ходенето в Дубай през 2006 г. ... Ще помисля допълнително по въпроса...

В следващия пост обаче ще разгледаме първо малко Истанбул, където нощувахме една вечер на отиване, don't go away!

Редактирано 10 ноември, 2014 от FlyTraveler

11 ноември, 2014

04 Януари, 2012. Автобус на Метро Плюс до Истанбул, нощна разходка из района на Султанахмет.

Малко кофти начало на пътешествието. Сваляйки по стълбите супер натоварения си любим твърд Samsonite, му се откъсна гумата на едно от двете колела. Аз като много хитър, вместо да го вдигна за 2 етажа реших да скачам от стъпало на стъпало, теглейки го. Няма време за ремонт, ще изтървем автобуса. Куфара все още върви, съвсем леко килнат на една страна. Реших да мисля по проблема в Истанбул, като еветнуално можехме да купим друг куфар там. Играя си да пиша това първо защото куфара ми е много любим и ми е бил спътник по света 15 години, второ, защото историята му е доста интересна (впоследствие изкара още 3 много дълги пътешествия с много прикачвания по летища, като последното беше след като взех компенсация от една а/к за повреждане). Смятам да го ползвам поне още един път.

Автобуса на Метро Плюс изглеждаше като най-приемливата опция за транспорт от Варна до Истанбул и като цена, а пък даже и като удобство. 2 полета (през София) само биха натоварили допълнително цената на пътуването, да не говорим за евентуални анулирани или закъснели полети. При вземане на самолети от Истанбул винаги отиваме един ден по-рано, за да има достатъчно време да се реагира при изънредни обстоятелства.

От двете фирми, които обслужват линията, като че ли предпочитаме Метро Плюс (другата се казва Нишикли), не, че разликата е голяма, просто ни се струват малко по-удобни седалките на първата. При подходящата нагласа (хей, заминаваме на мулти-държавно пътешествие в Азия и на плаж през Януари) прехода не е мъчителен изобщо. Говорим си с жена ми, зяпаме през прозорците. Има стюардеса в автобуса, която е много мила и учтива. Те винаги са такива, това са български турци, живеещи в Истанбул, специално с това момиче се засякохме на още поне едно пътуване. Поразпитах я за магазин за куфари близо до автогарата, обясни ни, даже предложи да върнат стария куфар при следващия им курс до Варна и там някой да го вземе.

Границата се минава безпроблемно, пиша безпроблемно, защото този път нямаше проблеми с визи за разлика от предното ми минаване на път за Дубай и Азия. Иначе пак се налага да се слиза от автобуса, да се чакат опашки за печати в паспорта и пр. Спирка за тоалетна, където таксата е 1, независимо какво - 1 лира, 1 лев, 1 долар, 1 лея На това се казва стандартизация на cash flow, едината европейска валутна система ряпа да яде.

Все пак реших да включа чрез ретроспекции и посещението на Дубай през 2006 г. и тук е мястото да се върна назад във времето, за да представя набързо пътуването до Истанбул тогава.

05 Януари, 2006, 6 години по-рано: пътуване с влак от Варна до Истанбул (със смяна в Стара Загора).

Почти точно 6 години по-рано беше първото ми минаване през Дубай, на път за Хонг Конг, Тайланд, Камбоджа и Мианмар. По това време още не познавах сегашната ми съпруга и пътувах с тогавашното си гадже (хората ми се чудят как всеки път ходя с гадже или жена в Тайланд, аз пък им се чудя на чуденето). Та този път се замислих кой по принцип е най-сигурния транспорт при лоши метеорологични условия? Ами влака, сняг не сняг, пътищата ги затварят, а влака си върви. Започнах да проучвам и се оказа, че всъщност наистина има влак (по онова време) от Варна до Истанбул. Взема се влак до Стара Загора и от там се прекачва на международния влак за Истанбул, който идва от Румъния.

Гарата в Стара Загора си заслужава краткото описание - абсолютен ветрилник, даже и в чакалнята. Опитах да вляза в тоалетната - тотална мръсотия, като "биологични отпадъци" имаше и по пода по пътя към писоарите. Знам изхода от подобни положения и излизам пред входа на гарата да търся градинка, там гледам обаче група полицаи, на които привличам вниманието. Няма как, отивам при тях и им редя: "Вижте, аз съм съвестен гражданин и при нормални обстоятелства не пикая по градинки, ами в тоалетни, но тук тоалетната е пълна с лай@а и не мога да стигна до писоара, а и не мога да стискам още дълго". Влязоха ми в положение хората, без гласно да дадат одобрение се обрънаха на другата страна.

Влака за Станбул пристига и се качваме в изключително удобен, красив (отвътре) и чист румънски спален вагон. Само две легла в купе, направо фантазия, докато... не се налага да се слезе на границата за подпечатване на паспортите. Трябва да си призная, че вината до голяма степен си беше моя, че не проучих, но кой изобщо да предположи, че може да се иска виза за транзитно преминаване през Турция, при условие, че няма виза за нормално влизане.

Още на българската граница служителите ни предупредиха, че отсреща са много корумпирани, били ги сменяли няколко пъти турските гранични служители за последната година. Та стигаме ние до гишето, пича ме пита "За къде", казвам "За Истанбул", но той пита "А после", тук погрешно казвам "За Дубай" при което следва "Покажи самолетните билети". Показвам ги спокойно, като не подозирам за глупоста, която следва.

"Виза" изкрещява турчина. Каква виза бря? За български паспорти няма виза за Турция. "Виза, 100 долара на човек" крещи онзи властно. Започвам аз една препирня, но никой не ебава да ме слуша, започват да обслужват следващите на опашката. Така изчакваме всички да минат, онзи пак иска 100 долара, обяснявам, че няма да му дам (спомням си думите на българските служители за корупцията и си мисля, че няма основание да иска пари и в крайна сметка ще ни пусне), но той сочи с пръст в посоката от която сме дошли и крещи "Булгаристан", демек да се връщаме обратно. Вадя канадския паспорт да пробвам с него какво ще стане, гледа го, сумтя, мисли... "50 долара". Пак берекет версин, поне наполовина. Отивам да плащам визата на едно гише, там български турчин, който свойски ми реди "Така е, на едни вземаме по толкова, на други по толкова". Плащам 50 за мен и 100 за гаджето и обратно във влака.

Няколко дни по-късно случайно си погледнах печата в паспорта, пишеше "Виза 35 долара", пак ме бяха излъгали с 15 долара. После проучих как стоят нещата, наистина официално е имало виза ако се минава транзит през Турция за по-малко от определено време. Сега това изискване е отпаднало, не се притеснявайте. Не, че онези на границата не си прибраха парите в джоба си де... Много се бях ядосал и набрал, какви ли не контрабандисти на дребно си минаваха, нас ни обрулиха, ама нали са кучета са преценили от къде могат да вземат пари. Както и да е, скоро забравихме, чакаха ни приключения, за пръв път полети с Емиратс и други приятни неща.

Влаковете от България пристигат на една много малка гара в европейската част на Истанбул, близо до Златния рог, на английски се пише Sirkeci Station, не съм много сигурен на турски как се произнася. От там има един градски влак, който аваш-аваш пътува покрай Босфора и стига на една спирка, на около 3 км. от летище Ататюрк. От там такси до летището, през което минавах за пръв път. Единствените пъти когато бях ходил до Истанбул до момента бяха от САЩ до Атина и от там няколко пъти с кораб. Не очаквах летището да е толкова хубаво, наистина световна класа, особено след случката на сухопътната граница, където човек има усещането, че е там по време на Османската империя.

Полета ни до Дубай беше с А330 на Емиратс, всичко беше топ, най-добрата авиокомпания, с която бях летял до момента, като се започне от обслужване на чек ин, настаняване, подготовка на кабинен екипаж, храна, ентъртейнмънт, всичко... Със съжаление 6 години по-късно установих много сериозно снижаване на стандартите, просто не можех да повярвам, че това са Емиратс.

04 Януари, 2012. Автобус на Метро Плюс до Истанбул, нощна разходка из района на Султанахмет.

Превъртам лентата 6 години напред към настоящото пътуване. Този път нямахме никакъв проблем на границата, за всеки случай се бях подготвил да отговарям, че пътуваме само и единствено до Истанбул, но никой не си игра да ме пита. В Турция наблюдавам едно много сериозно положително развитие на нещата като цяло. Обслужване на държавни чиновници, състояни на пътища, самият Истанбул като, че ли става все по-уреден и красив с всяко следващо посещение.

Както вече споменах пътя след границата изведнъж става много хубав, още няколко часа и пристигаме на Отогар (централната автогара). Предполагам, че повечето от вас са я посещавали, за тези които не са, само ще спомена, че това не е просто автогара, това е един малък град. Има си собствена джамия, два транзитни хотела (ползвахме единия за 6 часа сън на връщане от едно пътуване до Йордания и Израел), стотици гейтове, викачи, приканващи да се качиш на автобуса на тяхната фирма.

Куфара си вървеше, само дето беше леко килнат на една страна, решихме да го оставим за момента и да търсим куфар в Дубай, ако стане съвсем неизползваем. След няколко дни му се скъса гумата и на другото колело и вече вървеша само "по капли" т. е. по пластмаса, но поне се балансира и вече не беше наклонен.

Хубавото на Отогар е, че там има и спирка на метрото, същото, което отива до летище Ататюрк. Ние обаче не отиваме на летището, ами в хотел. Предвидливо съм взел хотел пак близо до спирка на същото метро, всъщност последната спирка - Аксарай (другата последна е летището). Намирам този район за най-удобен за транзитни нощувки преди / след полети от летище Ататюрк, наблизо минава и трамвая за историческия център, района на Сутланахмет. Хотела се казваше City Otel, 60 евро на вечер, ОК беше, но за следващото (всъщност по-следващото) минаване през Истанбул намерих по-евтин, по-симпатичен и по-близо до спирката на трамвая - La White Hotel.

Хвърлихме багажа, взехме по душ и решихме да направим нощна разходка из района на Султанахмет. Точно преди това пътувне си бях купил нов фотоапарат - Никон Д700 и убийствен обектив (24-70, f:2.8, едно от най-добрите стъкла на Никон за всички времена), та нямах търпение да изпробвам легендарните способности на апарата да снима при ниско осветление. Всички нощни снимки на това пътуване са правени на ръка, без триножник и без да подпирам апарата никъде. Най-после се бях върнал на нивото на фотоапарат, какъвто ползвах през до-цифровата ера (имах убиец Nikon F90X, още си го имам де).

Сега се сетих във връзка с паралено описваното пътешествие през 2006 г., че тогава пък за пръв път си бях купил цифров апарат от Щатите - Никон Д50 с китак 18-70 мм. обектив, който вярно ми служи вече 9 години (има убийствено бърз автофокус). Все още го вземам като второ тяло на сафари пътешествия, а за пътуването до Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия (което описах съвсем наскоро) ми беше отново основен апарат (ако го откраднеха, поне нямаше да изгубя най-добрият си такъв).

Района на Султанахмет беше приказен през нощта по това време на годината - почти никакви туристи, празно, някаква мистика се усеща около историческите забележителности, особено след като бавно започна да се спуска мъгла, която частично да ги закрива.

Синята джамия при все още ясно време (повтарям, че снимките са правени на ръка, без да се подпира апарата никъде):

Синята джамия, започваща да се обвива в мъгла:

Синята джамия изчезваща в мъглата:

В следващия пост обещавам да има повече снимки и по-малко текст, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 11 ноември, 2014 от FlyTraveler

11 ноември, 2014

04 Януари, 2012. Нощна разходка из района на Султанахмет в Истанбул.

Продължаваме нощтната разходка из историческия център на Истанбул, както споменах в предния пост, мъглата и липсата на тълпи придаваха тайнствен вид на иначе много известните забележителности.

Обелиска на Теодосий на площад Султанахмет:

Обелиска на фона на Синята джамия:

Забележителностите са супер известни, затова ще гледам да не натоварвам разказа с исторически факти за тях (всеки или ги знае или може много лесно да ги намери из нета), освен ако няма нещо конкретно за определена снимка.

Айа София (Света София) обвита в мъгла:

На следващия ден ще разгледаме Св. София и отвътре. Последната снимка за вечерта е от входа на двореца Топ Капъ:

В следващия пост - дневна разходка из Истанбул с прекрасно небе за снимки, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

12 ноември, 2014

05 Януари, 2012. Дневна разходка из района на Султанахмет в Истанбул.

Имахме един почти цял ден в Истанбул (полета за Дубай беше чак вечерта) и решихме да се смъкнем отново към историческия център (района на Султанахмед) и там да решим какво да правим. На първо време поснимах нещата от предната вечер на дневна светлина, имаше прекрасно за снимки ясно зимно небе, когато светлината от слънцето пада по-косо, такива наситени цветове по средата на деня се получават много рядко през лятото.

Св. София:

Входа на двореца Топ Капъ:

Синята джамия:

Влязохме да разгледаме Света София и отвътре. Бях я разглеждал през едно от посещенията ми през 1999 г. но този път си бях изтеглил един филм за историята на църквата (впоследствие джамия) и този път я гледах със съвсем други очи. Тъй, като се събраха доста снимки в този пост, ще пусна интериорни снимки на Св. София в следващия, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 12 ноември, 2014 от FlyTraveler

12 ноември, 2014

Стахотни са мъгливите ти снимки! При хубаво време липсва загадъчността на луната. Много интересно разказваш и снимките красиви.

12 ноември, 2014

Чудесни снимки!

12 ноември, 2014

@Ushakal и @Rumiana, благодаря за комплиментите и за вниманието към фотописа! Имах и много добри условия (мъглата и зимното небе през деня) за снимане, това има огромно значение.

12 ноември, 2014

05 Януари, 2012. Истанбул, Турция. Разглеждане на Св. София отвътре.

Историята на базиликата / джамията / музея Св. София е изключително интересна, но тук няма да я преразказвам, само ще спомена, че настоящата структура е построена през 537 г. след Христа по поръчка на император Юстиниан и до 1453 г. служи като източно-православна катедрала и седалище на патриаршията на Константинопол, с изключение на периода между 1204 и 1261 г. когато е била превърната в католическа катедрала от Латинската Империя.

През 1453 г. Константинопол е бил превзет от отоманските турци под водачеството на султан Мехмед II, който заповядва катедралата да бъде превърната в джамия като служи като такава до 1931 г. През 1935 г. отваря врати като светски музей.

За да се разбере значимоста на самата конструкция, трябва да се знае, че Св. София е била най-голямата катедрала в света почти 1000 години, до момена на завършването на катедралата в Севиля през 1520 г.

Едно от основните инжинерни предизвикателства е била поддръжката на такъв огромен таван. В крайна сметка излезли с решението да се построят допълнителни крила на сградата, които да са свързани с централната част и всички да изглеждат като едно цяло. Ето снимка и на огромният купол:

В следващия пост - разходка на втория етаж на хоп-он, хоп-оф автобус из зимен Истанбул или поне опит за такава, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 12 ноември, 2014 от FlyTraveler

12 ноември, 2014

Флай, Флай - много си добър Невероятни снимки и така вдъхновяващо пишеш, винаги се пренасям на далеч

Да се включа с въпрос ако нямаш против, незнам да не объркам темите. Както знаеш,че февруари ще ходя до Танзания имам стоповър в Абу Даби ама е през ноща. Бях чела някави неща за кола под наем или такси и да си направим нощна обиколка, та както ти казваш "подробно разлгеждане на джамията нощно време, когато свети с цялата си прелест" освен нея има ли нещо друго,което си заслужава вниманието късно вечер според теб?

12 ноември, 2014

Флай, Флай - много си добър Невероятни снимки и така вдъхновяващо пишеш, винаги се пренасям на далеч

Да се включа с въпрос ако нямаш против, незнам да не объркам темите. Както знаеш,че февруари ще ходя до Танзания имам стоповър в Абу Даби ама е през ноща. Бях чела някави неща за кола под наем или такси и да си направим нощна обиколка, та както ти казваш "подробно разлгеждане на джамията нощно време, когато свети с цялата си прелест" освен нея има ли нещо друго,което си заслужава вниманието късно вечер според теб?

Ами ние имахме време само за джамията в Абу Даби (после трябваше да караме до Дубай, а домакина ни беше на работа на другия ден), което не означава, че няма други интересни неща там. Има едни Etihad Towers, нещо от сорта на Emirates Towers в Дубай, един 7-звезден хотел (Emirates Palace май беше), самият крайбрежен булевард сигурно е красив (Corniche), има един небостъргач с абсолютно кръгла форма (снимах го от колата само). Не знам доколко си падате по такива неща, но при всички случаи е по-интересно от киснене на летището в Абу Даби цяла нощ (и това съм го правил). Предполагам, че ако пуснеш тема за Абу Даби ще се намерят хора да ти дадат по-добър съвет.

12 ноември, 2014

Много благодаря

Ще пусна една темичка тези дни

12 ноември, 2014

05 Януари, 2012. Обиколка на Истанбул с хоп-он, хоп-оф автобус.

След посещението на Св. София малко се почудихме какво да правим през оставащите ни 3 часа. И двамата бяхме ходили в двореца Топ Капъ и Синята джамия при предишни посещения, двореца Долмабахчъ или е бил затворен или нещо друго ни е спряло да го посетим, не мога да си спомня точно. В крайна сметка въпреки хладното време решихме да се пробваме с една обиколка на Истанбул с двуетажните хоп-он, хоп-оф автобуси, ама без да хоп-ваме, демек (колко подходяща за дестинацията дума) без да слизаме по спирките, ами да киризим само от автобуса. Избрахме според думите на викача този, който "ходи и до азиатската част", разбирайте минава по моста над Босфора, завърта около летния султански дворец (Бейлербей) и се връща обратно в европейската част.

Закопчахме якетата, сложихме качулките, но въпреки всичко след изветно време аз реших, че горе не е за мъже и слязох на закрито на долния етаж (качвах се горе от време на време за малко, колкото да направя някоя и друга снимка). Жена ми издържа стоически цялата обиколка горе.

Златния рог и кулата Галата:

Рибари в района на Еминьоню:

Първият мост над Босфора (който е по-близо до центъра) гледан от европейската част на града:

Азиатската част гледана от моста. Долу се вижда летният дворец Бейлербей (посещавал съм го през 1999 г. доста интересен ми се видя):

Европейския бряг на Истанбул с втория мост над Босфора в далечината:

След завършване на обиколката, взехме трамвая до Аксарай, прибрахме си багажа от хотела и с метрото директно до летище Ататюрк, където трябваше да се видим с приятелска двойка. С тях щяхме да летим заедно до Дубай, после ние щяхме да слезем, а те да продължат веднага за Куала Лумпур, от там отиваха в Сием Рийп, Камбоджа, после Бангкок (все дестинации, които бях правил и не ми се повтаряха) и в крайна сметка пак трябваше да се срещнем на летището в Делхи за едноседмична обиколка заедно из Индия. Ние пък, както бях споменал в началото на пътеписа, щяхме да обиколим ударно ОАЕ (каквото успеехме за 3 дни), после малко КЛ (бях ходил два пъти преди, но нямаше как да се избегне по логистични причини), остров Лангкауи и 3 острова в Тайланд преди индийския сегмент на пътешествието.

В следващия пост - полет на Емиратс и пристигане в Дубай, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 12 ноември, 2014 от FlyTraveler

13 ноември, 2014

05 Януари, 2012. Полет със 777 на Емиратс от Истанбул до Дубай.

Както споменах в предния пост, много бързо и лесно се предвижихме с метрото от хотела ни в Аксарай (първа спирка) до летище Ататюрк (последна). Въртят ми се в главата около 25-30 мин. път. Спирката за автогарата (Отогар) е помежду, малко по-близо до Аксарай.

Отиваме на чек-ин, директно ми дават бордови карти със седалките, които агентката ми беше резервирала по моя заръка без да споменавам за това на гишето за чек-ин (много важен момент в разказа, накрая ще разберете защо и защо Емиратс не са каквото бяха преди няколко години).

Този път гейта беше някак си встрани от основната част на летището. Там се видяхме с приятелската двойка, с която щяхме да летим заедно до Дубай и общо взето разни други несъществени за разказа подробности.

Полета беше на Боинг 777 (май 300 беше модификацията), много любим мой самолет, на който бях летял с много различни авиокомпании, включително и с Емиратс (и който за съжаление последно време стана известен даже и на хората които не летят).

Приятен не особено дълъг нощен полет, най-големите индивидуални екрани, които съм виждал в икономична класа (ако изключим А380 пак на Емиратс), добра храна, до наближаване на кацането в Дубай просто нямаше какво да се гледа през прозореца (какво да се види над пустиня през нощта). Снимките, които съм правил по време на полета са предимно лични, от другите имам само три - една на общ монитор с картата и местоположението на самолета (който разбира арабски, може да определи къде е) и две от кацането в Дубай.

По време на полета си спомних първият ми такъв до Дубай с А330 на Емиратс точно 6 години по-рано (на същата дата).

05 Януари, 2006. Полет с А330 на Емиратс от Истанбул до Дубай.

Тогава беше първият ми полет с тази авиокомпания и си спомням, че бях възхитен. За да ме впечатли толкова много нещо при огромното количество авиокомпании на които съм летял (поне по моите стандарти), е трябвало наистина да са били супер (уточнявам, че не съм летял на други върхове в бранша като Cathay Pacific и Singapore Airlines).

Това, което ми харесва на А330 и на А340 е, че седалките до прозорците са в група по две т. е. ако пътувате двама човека, няма как да има трети до вас.

Общ поглед към кабината (икономична класа) на А330 на Емиратс през 2006 г.

Задната "кухня" (rear galley) на А330 на Емиратс:

Стюардеса на Емиратс. Стюардесите бяха микс от поне 6-7 националности и сборно говореха огромно количество езици, забравих точната цифра, но го бяха обявили по PA system.

След кацането (през 2006 г.) минахме набързо паспортна проверка (на мен ми биха една безплатна 6 месечна виза, тогавашното гадже си беше извадила виза от България), нямаше скан на зениците по това време. Нямаше и кой да ни посрещне. Взехме автобуса, който отива до Дейра и слязохме на последната спирка, близо до която бях резервирал евтин хотел.

05 Януари, 2012. Пристигане на летището в Дубай.

Обратно към пътешествието през 2012 г. Този път и аз и жена ми сме с визи, взети предварително от агентката ми чрез Емиратс (отношенията на ОАЕ с Канада се бяха сго@нили и вече искаха виза, изкарана предварително, а за българи още не предлагаха виза при пристигане). Имаше вече и скан на зениците, важно е да се знае, че първо трябва да се мине през тази процедура иначе от паспортната проверка ще ви върнат и ще чакате опашката два пъти. Един познат ни беше светнал, та дирекнто се запътихме към местата за сканиране. Седнах пред един местен, облечен с традиционна одежда (на държавните постове никога не работят чужденци), малко си поприказвахме и ми подпечата документа даже без да ми сканира зениците, само ми подпечата документа за пред паспортната проверка. В подобни случаи въпроси не задавам, казам "благодаря" и си тръгвам.

Този път ни чакаше наш много близък приятел, който живее в Дубай със семейството си от около 4-5 години. Точно по това време жена му с малкият им син си беше в България за малко, ние пък сменихме полета за да сме там по време на техния уикенд (петък и събота) и като резултат имахме полу-местен приятел с возило, който беше напълно свободен през първите два дни от престоя ни. За водене по места не знам, то по-скоро май аз го водих по разни места, където още не беше ходил но като цяло беше много приятно да изкарваме време заедно.

Относно настаняване просто нямаше как да е по-добре, освен ако не беше в Бурж ал Араб - голяма вила с басейн и прислуга, на първа линия на плажа в района на Джумейра 1 (точно където една перпендикулярна на брега права линия от Бурж Калифа би се пресякла с плажа). Като сложим и посрещането / изпращането и джиткането с джипа насам-натам се получава един "пакет", за който ако плащахме, нямаше да е особено евтино.

Много важен е и личностния елемент, имам приятели и то много близки, при които никога не отсядам. Тук обаче се чувствах много комфортно, а и беше явно, че не бяхме бреме.

Домакина ни и г-жа FlyTraveler на път от летището към вилата през нощен Дубай:

При пристигане по стар нашенски обичай се седна "на софра", пича даже беше сготвил. В хладилника имаше няколко вида алкохол, каза, че го поръчвали по телефона. Бях прекалено изморен за запой, а и само след 4 часа се налагаше да ставаме за каране на бъги в пустинята около Дубай.

Сутринта се събудих и погледнах през прозореца към вътрешния двор, където беше басейна (дели се с още няколко вили), който така и не ни остана 1 свободен час да опитаме (не, че особено обичам басейни де).

В следващия пост - каране на бъгита в пустинята и препускане по дюните с джип (dune bashing), don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 13 ноември, 2014 от FlyTraveler

13 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Каране на бъгита в пустинята около Дубай и препускане по дюните с джип.

Тук трябва леко да се върна към етапа на планиране на това пътуване, а за да се върна към етапа на планиране, трябва да разгледаме какво бях видял при предното посещение в Дубай, какви ми бяха впечатленията и какво не бях видял.

Както вече споменах, при предното посещение бях отседнал в евтин хотел в Дейра, първия ден предиобяда разгледах доста подробно района на Дейра, а също така и около Dubai Creek. Следобяда правихме популярното "сафари" в пустинята около Дубай, което завършва с вечеря с гюбекчийка в "бедуински" лагер. От това мероприятие разбрах, че пустинята страшно много ми харесва, но не ми хареса начина по който я видях - много джипове карат един след друг в конвой, спира се за снимка, слизат поне десетки хора да снимат едновременно, пустинята навсякъде белязана от автомобилни гуми, за измисления лагер даже няма и смисъл да започвам. Не, че е чак толкова лошо мероприятието, препускането по дюните си е удоволствие, но доста се разваля момента на контакт с природата.

Втория ден от посещението през 2006 г. беше посветено изцяло на двата кръга от обиколките на Big Bus, което си беше много добър начин за разглеждане на Дубай (тогава автобуса минаваше и през все още не съвсем завършената Dubai Marina).

Бурж Калифа и комплекса около него още не бяха построени, както и палмовите острови т. е. бяха на дневен ред при това посещение. Джамията Шейх Зайед в Абу Даби също стоеше високо в класацията на местата за посещение.

Като цяло се оформи прекарване на време в пустинята, но не по масовия ширпотребен начин на "сафари" продукта, посещение на Бурж Калифа, разглеждане на палмовите острови и The World (което можеше да стане само по един начин - от въздуха) и джамията в Абу Даби. Всичко останало можеше да се счита за бонус. Дейра и Бур Дубай не бяха в плановете изобщо, както и моловете, с изключение на Dubai Mall, заради Бурж Калифа и все пак да погледнем аквариума отвън (най-голямото единично стъкло в света), в Куала Лумпур щяхме да гледаме аквариума отвътре, а най-добрия аквариум щяхме да гледаме като се гмуркаме около националните паркове - Koh Ha и Koh Rok в Тайланд.

Трите дни прекарани в Дубай бяха планирани до минути, с изключение на свободната програма през следобеда на първия ден. За разглеждането и снимките от въздуха направих сериозни проучвания и се оформиха две основни възможности - самолет и хеликоптер. Самолета са едни хидроплани (май бяха DHC - 6, но не съм съвсем сигурен), които излитат или от Dubai Creek или от Джебел Али. Вторите бяха май по-евтини, но Джебек Али е на майна си Райна, там някъде направиха новото летище. По-важната особеност, която ме накара да избера хеликоптерен тур е, че самолетите не получават клиърънс да летят ниско над Дубай и не могат да се приближат особено до обектите за снимане. Изгледах стотици снимки на flickr.com и други места, както и видеа на YouTube и бях категоричен, че хеликоптера в случая няма еквивалент като възможност за разглеждане и фотографиране на Дубай от въздуха. Полета го сложих третия ден, когато приятелят ни беше вече на работа и така или иначе трябваше сами да си обикаляме.

За третия ден взех и билети за посещение на Бурж Калифа по Интернет (много по-евтино, отколкото на място), съвсем преди залеза всичко беше изкупено 4 седмици предварително, та взех за 16:30 ч. с идеята да се стои до поне час след залез слънце.

Много исках да карам и едни custom built (произведени по поръчка, по-скоро почти самоделно сглобени) бъгита в пустинята. Докато зяпах разните дубайски тур агенции по нет-а, на една от страниците ми писаха по чата им (знаете ги тези чатове в долен десен ъгъл на екрана, като видят, че някой е на страницата се включват да зарибяват). Та аз в началото им писах, че просто гледам, лека-полека ме вкараха в разговор, при което се пробвах да видим какво могат да ми дадат за бъгито и хеликоптера. Казаха, че няма проблем, могат да ги уредят и двете. За бъгито обясних от кой вид е, даже им изпратих снимка по мейл, потвърдиха, че могат да уредят точно такова и в крайна сметка резервирах чрез тях бъги за сутринта на първия ден и хеликоптер за 15:00 ч на третия ден, точно преди посещението на Бурж Калифа.

После се усетих, че всъщност е доста вероятно да ме пързалят с бъгито и сигурно ще ми пробутат стандартните 4Х4 бъгита, които са лесни за управление и не са приключение изобщо. Намерих фирмата, която оригинално предлага custom built бъгитата и резервирах и чрез тях за третия ден преди обяд. Така ако първите не бяха каквито исках, щяхме да си изкараме време в пустинята без други хора (уговорката беше за частен тур) и последния ден щях да се изкефя на тези, които исках, а ако случайно бяха каквито претендираха да могат да намерят, щях да се изкефя два пъти.

Преживяването с бъгитата в пустинята не е съвсем природа, искаше ми се да отидем до пустинята Руб' ал Кали и оазиса Лиуа, които са изумително красиви, но повечето турове до там бяха с преспиване, а ние нямахме това време. Намерих в крайна сметка агенция в Абу Даби, която можеше да уреди целодневен тур в оазиса Лиуа, огромната дюна Тал Миреб и пустинята наоколо, но с тръгване и връщане в Абу Даби. Това се оказа дюшеш за нас, понеже по този начин щяхме да видим и джамията Шейх Зайед, а пък изискването за минимум трима човека просто ни подсети, че би било идеално да почерпим нашия домакин един тур, той не беше ходил там (става дума за пустинята Руб' ал Кали). Отиването и връщането до Абу Даби щеше да е с неговия джип - перфектно!

Извинявам се за дългия текст, но за който евентуално би го интересувало се разбира защо правим това, което правим през следващите 3 дни, а не нещо друго.

Домакина решава да дойде с нас на първите бъгита, като си кара неговия джип след нас (не мога да си спомня поради каква причина). Нас рано сутринта ни взе един пакистанец с един Ланд Крузер шестак (6 цилиндров, то 4 май няма изобщо в Дубай, или са 6 или са 8 ). Много усмихнат и приятен, имах усещането, че го бяха предупредили, че не ни дават точно каквото сме искали, защото се стараеше всячески да ни угоди. Излязохме от градa в пустинята и ни заведе при бъгитата. Както и очаквах, бяха стандатните Yamaha Rhino и още един подобен тип:

До бъгитата имаше вързан и един по-традиционен пустинен транспорт:

Попита ни тези дали ни харесват, отговорих, че уговорката е за съвсем друг тип бъгита. "Добре, да ходим да ви покажа други", отиваме при другите, те пак същите като първите. На човек да му стане неудобно да се кара, те и на това разчитат. Решихме да караме каквито има, нали бях взел от "истинските" за последния ден. Кратък инструктаж - караме само след водача без да се отклоняваме, никакъв зиг-заг, раздават шлемовете и тръгваме. Карането - разходка в парка, 4Х4, автоматик, то все едно количка за голф (то и на такова прилича малко). Беше си пак кеф, без да има никакво предизвикателство, катериш се по дюни, зяпаш пустинята. Аз и жена ми бяхме в едно бъги, домакина в друго, а следвахме водача, който беше в трето. Хубавото в случая беше, че и жена ми можеше да го кара това бъги (при другото се отказа след първия опит).

Оставихме си добрият фотоапарат и добрата видеокамера в Ланд Крузер-а, за да не ги пълним с пясък, а правихме видео и снимки с една сапунерка Канон, която бях взел специално за това пътуване, защото за нея Канон имаха и кутия за под вода. Сега като гледам не мога да намеря снимки, които да не са лични, но ето едно супер аматьорско видео, за да видите за какво става въпрос. Като стигна до последния ден, ще пусна и видео от карането на другото бъги да видите разликата (всъщност има две такива качени на канала ми в Youtube, който иска може да ги види и сега):

След един час щуране из пустинята с бъгитата, пакистанеца ни предложи и безплатно да ни изюрка из дюните с Ланд Крузера (dune bashing), както правят на "сафаритата", които описах по-горе. Явно по този начин се реваншираше, че не се спекохме за лъжата за бъгитата. Беше много яко, защото нямаше никой наоколо.

Снимки от dune bashing-a ще пусна в следващия пост.

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 13 ноември, 2014 от FlyTraveler

13 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Препускане по дюните в пустинята около Дубай с джип.

Както обещах в предния пост, тук ще постна няколко снимки от бясното катерене и спускане от дюни, което пакистанския ни шофьор ни предложи като бонус към тура. Това го правят на всички ширпотреба "сафарита" и си е много интересно преживяване. Гумите задължително се изпускат малко предварително, както всъщност се прави винаги като се кара оф роуд в дълбок пясък.

Нашия човек затъна един път, но успя да излезе сам без чужда помощ, не и без да прегрее двигателя, капака на някои снимки е вдигнат точно по тази причина.

Докато пакистанеца отвори капака да провери прегрелия двигател, аз използвах да изляза и да поснимам него и джипа отвън:

Някакви хора спряха да видят дали имаме нужда от помощ:

Като разбраха, че сме ОК си тръгнаха:

От многото хора се спасихме, но следите от гумите наоколо нямаше как да ги изтрием:

На връщане към Дубай минахме покрай това селище в пустинята:

Това беше едно не-лошо начало на трите ни дни престой в ОАЕ и от тук нататък щеше да става само по-хубаво.

В следващия пост - мотане из района на Джумейра Бийч Хотел, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 13 ноември, 2014 от FlyTraveler

14 ноември, 2014

Шест години по-рано. 06 Януари, 2006. Района на Дейра и около Dubai Creek.

Реших преди да продълажа с деня ни из Дубай по време на настоящото пътуване, да се върна точно 6 години назад за да видим как започна престоя ни тогава. За следобяда имахме резервирано въпросното сафари в пустинята, затова сутринта тръгнахме да обикаляме пеша района, където бяхме отседнали - Дейра. Това е най-старата част на Дубай и общо взето единствения район, където може човек да обикаля пеша, всички други райони не са особено пригодени за пешеходци.

Спомням си, че излязох по къси панталони да изпуша една цигара пред хотела, стори ми се хладно, върнах се и си сложих дълги. Пиша това, за да покажа, че през Януари в ОАЕ не е жега.

Dubai Creek беше пълен с традиционните арабски дървени лодки - дау. Тук те са си бая големи и със сериозни мореходни качества (сравнявайки ги с тези в Занзибар, например). Използват ги за пренос на стоки от други държави в Залива, предимно Иран, не е като да не достигат и до бреговете на Индия.

Това, което ме озадачи (по това време) беше наличието на всевъзможни видове стоки, стоварени от дау съдовете (или чакащи да бъдат натоварени) - климатици, хладилници, храни и пр. които бяха оставени на кея и стояха там и през нощта без никой да ги пази. Впоследствие в Уади Муса в Йордания бях видял бакалия, пред която стоките също стояха на улицата през нощта без никой да ги пази или пипа. Определно кражбата в мюсулманския свят не е особено на почит, меко казано. А чуждестраните работници (в ОАЕ емигранти няма, ако ще и 40 години да живееш и работиш не получаваш нищо постоянно, можеш да стоиш само докато имаш работа) явно не смеят да се пробват да крадат. При подобно оставяне на толкова много стоки неохранявани през нощта, щеше да има кражби, било то в Северна Америка (бамовете щяха да ги ошушкат за отрицателно време) или в Северозападна Европа, да не говорим за Южна и Източна.

Rolex Towers в Дейра:

В следващия пост още не съм решил с кое от двете пътувания ще продължи разказа, но при всички положения ще има интересни снимки, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 14 ноември, 2014 от FlyTraveler

14 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Jumeirah Beach Hotel, Dubai.

Превъртаме лентата 6 години напред и отново сме в Дубай през 2012 година. След карането на бъгита в пустинята и препускането по дюните с джип се пускаме малко из града. Домакина ни предложи да отидем първо из стария Дубай, но аз го бях разглеждал при предното посещение и не ми се видя нито много стар, нито много интересен. Дубай за мен е ултрамодерната архитектура и мега проектите, ако не смятаме пустинята.

Исках да резервираме места в бар 360, който се намира на края на буната пред Джумейра Бийч Хотел (и е част от хотела) и от където има страхотна вечерна панорама към Бурж ал Араб, както и към самия Джумейра Бийч Хотел и се запътихме натам.

Първо влязохме да разгледаме хотела (Джумейра Бийч). Пуснаха ни във фоайето, но ми казаха, че с DSLR мога да направя 3 снимки (???), с друг апарат можело неограничено (???), то не, че исках да правя много снимки де, но ми се видя доста глупаво изискване. Глупаво или не се съобразих, една снимки на тавана на хотела погледнат отдолу (има нещо като атриум) и две на жена ми и мен, с което изпълнихме лимита. Ето първата снимка на тавана на атриума:

Учтиво помолихме да се качим с панорамния асансьор до 25 етаж, за което ни беше дадено разрешение, без да снимам обаче (???). Хубаво се качва асансьора нагоре и добре се виждат яхтеното пристанище, буните и бар 360 на края на едната буна. Все пак щракнах една снимка, най-много да ме бяха накарали да я изтрия:

За резервацията за бара трябваше да излезем от фоайето и да влезем в един друг вход от дясната страна на сградата (ако гледате към морето). Направихме резервацията (мисля, че държаха да се даде дубайски телефонен номер) и щракнах няколко фотки отвън, там поне нямаше лимит за снимките

Навсякъде се виждаха камери за наблюдение, които постоянно се въртяха, като започнах да снимам паркираните пред (или по-скоро зад) хотела коли, разбрах, че не са оставени на самотек. Един мъж се приближи и учтиво ме помоли да не снимам колите. Все пак бях направил вече три снимки:

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

15 ноември, 2014

06 Януари, 2006. Разходка из Дейра.

Отново към първото ми посещение в Дубай и пешеходната разходка из Дейра, предимно по брега на Dubai Creek.

Сградата на Emirates Bank:

Модерни сгради (сравнително, за Дубай това е много разтегливо понятие) с орнаменти в арабски стил:

Движим се нагоре (обратно на устието на Dubai Creek), наближаваме Rolex Towers:

Още по-нагоре се вижда стария Intercontinental Hotel (всъщност не знам дали има нов) с Rolex Towers от лявата му страна:

От дясната страна на Intercontinental пък се намира сградата на кметството на Дубай. Шейха беше починал съвсем наскоро и всички знамена из града бяха наполовина спуснати (не, че се вижда знаме на снимката):

В следващия пост се връщаме към пътуването от 2012 г. и разглеждаме Burj al Arab (отвън) и Madinat Jumeirah, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 15 ноември, 2014 от FlyTraveler

15 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Burj al Arab (отвън) и Madinat Jumeirah.

Превъртаме лентата 6 години напред и продължаваме разходката из така наречената курортна част на Дубай с нашия приятел и домакин. След Джумейра Бийч Хотел отскачаме до портала на легендарния Бурж ал Араб. Пиша до портала, защото бяхме само до там. Хотела е разположен на собствено малко островче и за да се влезе вътре трябва да се направи резервация за някой от ресторантите, "High tea" май беше най-евтината опция. Бюджета ни за активности в ОАЕ обаче вече беше надхвърлил хилядарка в долари, което за три дни и за не-сафари за нас е много. Имам си някаква психологическа граница на харч, която варира, но все пак си правя сметка. Не бих се отказал нито от хеликоптерния тур над града, нито от тура в пустинята Руб' ал Кали (което за мен беше топа на престоя ни), нито от custom бъгитата в пустинята около Ал Ейн през последния ни ден в полза на влизане в Бурж ал Араб.

Един от флотилията Ролс-Ройси на хотела на излизане пред портала:

Този хотел го знаех като единствения седем звезден в света, но после четох за Emirates Palace в Абу Даби, който също се водел 7 звезден (нямахме време да го видим, докато бяхме в Абу Даби). Снимки на Бурж ал Араб отвън има доста, включително нощни и от въздуха, ще ги постна като хронологично им дойде реда.

До Бурж-а е разположен хотела (който всъщност е цял комплекс) Madinat Jumeirah, по който всички си припадат, включително и нашия домакин. За мен пък мястото е от изключително минимален интерес, нещо, което е построено в стар стил, без да е старо. Нещо като Венеция в Персийския залив, ама без да е Венеция (не, че нещо имат претенции да са). Потретвам, за мен лично "силата" на Дубай е в ултра-модерните мега проекти и по-скоро архитектурната им и инжинерна същност, не атракционната им такава, другото е пустинята. Ако не бяха жена ми и приятеля ни, аз спокойно бих пропуснал мястото или бих го "прекарал" за 15 минути, колкото да го чекна като видяно. Все едно да се построи един модерен Етър.

Иначе е направено красиво:

Тук се вижда и имитацията на така наречените "Вятърни кули", традиционна естествена система за климатицация, използване през вековете в региона:

И портала на комплекса:

Съвсем наблизо е и сравнително стария атракционен воден парк Wild Wadi, аз като, че ли по-скоро бих прекарал време там, отколкото в Мадината, поне има някакъв адреналин :

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 15 ноември, 2014 от FlyTraveler

15 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Jumeirah Beach Road.

Мотахме се из Madinat Jumeirah, после заседнахме в един ливански ресторант да вечеряме и да кесим докато ни дойде времето за Бар 360. Мястото беше добро, с вкусна храна, а масите бяха директно на Джумейра Бийч Роуд, нищо и никакъв крайбрежен път, но явно е много хип измежду местните, защото надвечер става шоурум за разхождане на екзотични возила.

Докато си седим, хапваме и си приказваме на масата, използвах трафика за да се упражнявам в правене на динамични (показващи движение) снимки.

Ако някой не е виждал Ферари триколка:

Най-обикновен Хамър:

Не чак толкова обикновен Хамър. Лимо-та съм виждал много, но до този момент никога Хамър:

Тази се получи доста добре като за нощна и динамична без триножник:

Още едно Ферари, този път на четири колела и с цвят червен:

И накрая Дубайски байкъри:

Кой е казал, че не е добре да се съчетава полезното с приятното? Ядене, лаф, снимки, лаф, снимки, ядене, снимки, лаф... докато стана време за Бар 360, но нощните изгледи от там или в следващия или в по-следващия пост, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 15 ноември, 2014 от FlyTraveler

16 ноември, 2014

06 Януари, 2006. Така нареченото "сафари" в пустинята.

Отново ретроспекция към първото ми посещение в Дубай през 2006 г. Следобяда и вечерта на първият ни ден бяхме оставили за сафари в пустинята. Откакто започнах да ходя на фото сафарита за диви животни в Африка, думата "сафари" за мен означава само това, но истината е, че "сафари" е думата за пътешествие на езика суахили, та въпреки наложилото се значение, би могла да се използва за всяко такова.

При това първо посещение не бях проучвал особено много какви са опциите за прекарване на време в пустинята и просто резервирах едно от широко предлаганите и също така широко използвани (логично) пустинни сафарита. Не бях виждал и пустиня до момента (срам и позор), та преживяването ми беше интересно. Като цяло е изключително масов продукт и ако идеята ви за разглеждане на природата е да сте с голяма група хора и навсякъде около вас да има следи от гуми в пясъка, тогава сте ОК. За мен това не е ОК, но по това време не знаех нещо по-добро, а и нямахме много време (само 2 дни).

Системата е, че от който и тур оператор да се резервира сафарито, те прехвърлят към някой изпълнител, с някои от изпълнителите може да се резервира директно, което не означава непременно по-евтино (като всички останали тур продукти). Зачисляват те към някакъв джип, който се дели с други хора (освен ако не сте примерно 5-6 човека). Джипа минава по хотелите да обере клиентелата, като в деня трябва да се обадиш по телефона да ти кажат час за вземане. Ако си от първите, които вземат, идват почти на часа, но тогава пък имаш обикаляне из града докато се вземат останалите. Ако си от последните пък може и да почакаш. Ние бяхме от последните, като пристигна джипа, вътре имаше индийско четиричленно семейство и бяха останали места само на най-задната седалка, не, че има нещо лошо, но си длъжен да ги гледаш и тях през цялото време (абсолютно нищо против индийците, същото би важало и за каквито и да било други).

Закарват те в сборен пункт някъде из пустинята около Дубай, където се спира да се изпуснат гумите и да се включи джипа в някой от оформящите се конвои. Около този сборен пункт се въртят и ATV-та или нa английски Quad Bikes, както и джипове, каращи по дюните.

Като се заформят конвоите и "зачислят" джипа, с който пътувате към някой от тях се започва едно яко ролър коустър тип препускане нагоре-надолу из дюните (dune bashing) на фона на яко надута арабска музка от уредбата на джипа. Преживяването е доста яко, аз не можех да си представя, че джиповете могат с такава скорост да катерят стръмни дюни. Единственното предимство на правенето на това в конвой е, че може да се гледат останалите джипове как се изкачват, слизат и накланят във всякакви посоки. По тавана на джиповете имаше клетка (cage) от тръби, така, че ако случайно се обърне да не се смачка покрива.

Сега като се замисля е трябвало да се опитам да направя снимки на някой Ланд Крузер как хвърля пясък зад себе си, би било много cool...

По някое време се спира из пустинята за снимки, но се досещате, че спира целия конвой и поне няколко десетки човека започват да се суетят кой кого да снима на фона на пустинята. Аз съм надминал себе си в опитите си да не вкарвам хора, а на някои снимки даже и следи от гуми в кадрите.

Тура завършва с вечеря в "бедуински" лагер (по-скоро модерен лагер, построен специално за атракцията в бедуински стил), където предлагат от всичко по малко - можеш да яздиш камила (около 100 метра в кръг), да ти направят традиционна арабска хена рисунка на ръката (за жените), да облечеш арабска одежда и да се снимаш с нея (аз направо си купих цял аутфит от фри шоп-а на летището, от време на време скандализирам съседите като го обличам :) ), да пушиш шиша (наргиле) и други други разни нещица, радващи душите на участниците в мероприятието.

Вечерята е вкусна, на килимчета и възглавници на пясъка, като храната (барбекю) се взема от едни "сергии" (има и вегитарианска такава). От време на време се получава препирня, когато някой индиец се нареди за храна за -найсти път, а културната програма се състои от танци на абсолютно автентична гюбекчийка - рускиня под звуците на записана музика.

Не казвам, че тура е много лош, просто е добре, хората, които го правят да знаят на какво отиват. При всички положения при липсва на време и/или по-стегнат бюджет е по-добре да се види пустинята по този начин, отколкото да не се види изобщо, това е мое лично мнение.

В следващия пост - превъртаме лентата напред към посещението ни в Дубай през 2012 година и нощните изгледи на Бурж ал Араб и Джумейра Бийч Хотел от Бар 360, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 16 ноември, 2014 от FlyTraveler

16 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Бар 360, Джумейра Бийч Хотел.

Отново сме в началото на 2012 година по време на второто ми посещение в Дубай. След като вечеряхме и кесихме в един ливански ресторант, дойде време за Бар 360, който се намира на края на буната на Джумейра Бийч Хотел и предлага най-добрите нощни изгледи към хотела и към съседния Бурж ал Араб. Резервацията я бяхме направили същия ден по обяд на място.

Всички снимки са правени на ръка, без да се подпира апарата на нищо.

От самата буна към бара по принцип снимки не са разрешени. От хотела до бара гостите се извозват с едни колички подобни на тези за голф, но ние казахме, че искаме да се разходим, зер снимките бяха основната цел на занятието. Вървим си бавничко и като видя, че голф-количките не са наблизо, спираме за малко и щраквам по някоя снимка на Джумейра Бийч и Бурж ал Араб хотелите. В случая възможностите на фотоапарата да прави нощни снимки без триножник се оказаха доста полезни:

И двата хотела сравнително често си сменяха цветовете на осветлението и все ми се струваше, че съм пропуснал да снимам някой цвят.

В следващия пост - снимки на Бурж ал Араб и Джумейра Бийч Хотел от самия Бар 360, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

17 ноември, 2014

06 Януари, 2012. Бар 360, Джумейра Бийч Хотел.

Още няколко снимки, направени от буната:

След като тайничко понасвятках снимки от буната, влязохме в бара. Много приятен chill out тип бар с отворена и затворена част. Клиентелата имах усещането, че е повече от хора живеещи в Дубай (нямаше как да знам със сигурност). Домакина ни каза, че голяма част от по-младите араби и от двата пола вечер излизат и пият по барове. Аз също не мога да си представя как този сблъсък на култури да не се отразява на битието на жителите на града.

Цените в бара са дебелички, платихме по около 15 щатски долара на бира, но аз си мисля, че човек може да си направи резервация колкото да го пуснат, а пък вътре да не поръчва нищо, никой не гледа какво се консумира, това даже би изглеждало кофти за бар с такава репутация.

Основното качество на бара обаче са гледките към Бурж ал Араб и Джумейра Бийч Хотел (жалко, че нямах по-широк обектив):

Използвахме факта, че домакина ни е и много добър любител фотограф (пиша любител, защото не си изкарва с това хляба, иначе е по-добър от много от тези, които с това се изхранват) и се скъсахме да си правим лични снимки на фона на изгледа от бара. На връщане отново отказахме "количката за голф" и се върнахме пеша по буната, с някои кратки спирания за по снимка, разбира се.

В следващия пост - ранно ставане на следващия ден и каране до Абу Даби за дневно разглеждане на джамията Шейх Зайед, после прехвърляне в джипа на тур оператора за екскурзията из оазиса Лиуа, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 17 ноември, 2014 от FlyTraveler

17 ноември, 2014

07 Януари, 2012. На път за Абу Даби.

Втори пълен ден в Дубай, ранно ставане, бърза закуска, след което се метнахме на джипа на домакина и отпрашихме към Абу Даби. Уговорката с тур оператора беше да се срещнем на паркинга на някакъв хотел (отдавна съм му забравил името, идеята беше да е близо до джамията Шейх Зайед, за да ни е лесно да я видим по светло преди тура до пустинята Руб' ал Кали и осветена по тъмно след него).

Малко снимки от Дубай на излизане.

Този небостъргач (задния) по формата си ми напомня малко на Тайпей 101 (който съм виждал само на снимки):

Времето минава неусетно в сладки приказки под мъркането на 6 цилиндровия двигател. Домакина няма никакви харчове за гориво, фирмата му го плаща без лимит, затова и икономията не му е била никакъв приоритет в избора на кола. Всъщност и колата му е изплатена напълно от фирмата за около 2 години от парите, които му дават ежедневно за рент-а-кар. Добрите специалисти се заплащат много високо в Дубай, спомням си колко недоволен беше в България след като се беше върнал от работа в Сингапур. Няколко години живя с идеята за изваждане от кома на родната корабостроителна индустрия и плаща данък "патриотизъм", после реши да не го плаща повече и замина за Дубай...

Минахме покрай летището на Абу Даби, после мернах единствения (поне аз така си мисля) в света небостърач с абсолютно кръгла форма, прилича на изправена монета.

Сградата на Aldar headquarters в Абу Даби:

В следващия пост - джамията Шейх Зайед през деня, don't go away!

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 17 ноември, 2014 от FlyTraveler

18 ноември, 2014

07 Януари, 2012. Абу Даби - разглеждане набързо на джамията Шейх Зайед през деня.

Както вече споменах в предния пост, срещата с джипа на тур оператора я бях назначил предвидливо близо да джамията Шейх Зайед, за да имаме поне малко време да я разгледаме набързо през деня. Истинското разглеждане оставихме за вечерта, когато е изключително красиво осветена. Храма очевадно е построен с много пари, но и с много вкус, малко като изваден от приказките на Шехерезада:

Хареса ми как знака Стоп е изписан и на арабски и на английски (а не като в Квебек само на френски).

Обадиха се по телефона от тур агенцията, че джипа ни чака (около 20 минути по-рано от уговореното време) и се запътихме към мястото на срещата. Една финална дневна снимка на джамията от колата:

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 18 ноември, 2014 от FlyTraveler

Влез

дневник Фотопис - Обединени Арабски Емирства + Истанбул 2012

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Ushakal

Връзка към коментар

Rumiana

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Лидия

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Лидия

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация