Фотография и пътешествия :)

[stanimir]

Мисля някъде имаше сходна тема , но с търсачката не я откривам. Ако модератора се сети може да премести тази там 

 

Та думата ми е доколко обичате да снимате ? Аз никога не съм имал особени умения , нито истинския хъс на напреднал любител. При първите пътувания исках да запечатам всеки миг и сега поглеждайки старите снимки те ми служат по-добре от GPS , защото съм документирал едва ли не  всяка своя стъпка. Връщайки се втори , трети или повече пъти на дадено място установих , че май "всичко" съм наснимал ... и неусетно се почуствах "свободен" 

Не знам как точно да нарека усещането , но шляейки се безцелно ( или дори с цел ) , но без постоянно да се напрягаш да уловиш добрия кадър ми позволи най-сетне истински да усетя много места.

Предните пъти често едва вкъщи ровейки се из снимките виждах неща ,  които е можело да преживея наживо , но аз съм "прахосал" оскъдните си минути да снимам.

 

Това сигурно ще прозвучи като ерес за напредналите любители и професионални фотографи (всъщност тях трябва да ги изключа , защото при тях времето е посветено точно на тази цел и  с това си изкарват хляба ).

 

Трябваха ми няколко години да разбера защо приятелите толкова охотно ми носят чантите оставяйки ме да залягам и снимам, даваха ми и техните апарати да щракам  , а накрая просто им записвах диск със снимките 

 

Вярно , че личните снимки са свидни , но пък вече ми се струва , че няколко снимки на основните неща плюс само още няколко с моя фациес колкотоза спомен  , че съм бил там са ми предостатъчни. Нямам желание да се снимам пред всеки камък.

В крайна сметка колко по-добра снимка на Айфеловата кула мога да направя  спрямо хилядите профита отдали живота си на тази професия ?

Каквото и да показвам всеки вече е виждал или може да открие с няколко кликвания най-добрите снимки на съответното място.

 

[wilks]

Same here 

1:1 с мен

[aneliya]

Абсолютно съм на същото мнение, но с уточнение че въобще не обичам да се снимам и се получава естествено един вид "картичка" , която пък някой добър фотограф е направил доста по добре от мен. Просто да не ви казвам как се чувствам като гледам прекрасните снимки на Fly Traveler , последните публикации на Георги и ги сравнявам с моите така да ги нарека аджамийски опити

Редактирано 27 ноември, 2014 от aneliya

[stanimir]

Same here 

1:1 с мен

Ти си ясен , нали сме се разбрали , че сме почти взаимозаменяеми

[stanimir]

Абсолютно съм на същото мнение, но с уточнение че въобще не обичам да се снимам и се получава естествено един вид "картичка" , която пък някой добър фотограф е направил доста по добре от мен. Просто да не ви казвам как се чувствам като гледам прекрасните снимки на Fly Traveler , последните публикации на Георги и ги сравнявам с моите така да ги нарека аджамийски опити

Те са в графата напреднали любители и отпадат от масовия пътешественик който визирам.

Има и други съфорумци тук. С голямо удоволствие следя фотописите им и се чуствам точно като моите приятели - радвам се , че са направили прекрасни снимки и няма нужда аз да се напъвам

Показвам на родата и познатите моята физиономия на фона на някоя забележителност , после линк към някой подобен фотоалбум и това е ... за мен остава удоволствието да съм бил там.

[wilks]

Ти си ясен , нали сме се разбрали , че сме почти взаимозаменяеми

То това е ясно, че е така, така е

Мисля си обаче, някой ден ако се случи да тръгнем някъде на общо пътуване, или пък се засечем, как ще си останем ей така недокументирани  И не само ние, че сме били там, ами и самото място. Само с няколко снимки, колкото един ден като почнем да забравяме, да си припомним, че сме били вече там.

А горното ти мнение все едно аз съм го писал дума по дума. Спомням си за първи път като отидох в Париж и Барселона, как се върнах с по над 650 снимки    Все едно буквално на всяка крачка съм снимал, точно както ти си го написал.

При последните ми посещения из тези места не знам дали имам по повече от 20 снимки общо за 5 дена да речем...

[Sju]

Хубавата фотография ми носи естетическа наслада. Една снимка може да ме накара да поискам да отида и всъщност наистина да отида до място, град или държава. Улавям се да проучвам забележителности и да си казвам "Там ще станат страхотни снимки". От това става ясно, че обичам да снимам. Може още да не ми се получава идеално, но с времето мисля да задобрея. Правя и внимателна селекция после, с надеждата, че както мен някой ме е запалил по дадено място, така може и аз да вдъхновя някого. Поне със снимки.

Що се отнася до популярни обекти, засега мега известните забележителности не ме привличат, но наистина има предизвикателство да измислиш друг ъгъл или да надскочиш нечий масторлък на нещо толкова банално като снимка на Айфеловата кула по дадения от теб пример.

[neuromancer]

Хм, че аз ако не снимам, защо да ходя... Сериозно, в Перу ми откраднаха апарата и направо не ми се гледаше нищо.

Вярно че всичко е наснимано и по-добре от професионален фотограф няма да се справя, ама пък снимките са си мои, с мое виждане и мои грешки, които вероятно следващия път ще оправя...

И никога не правя по 200-300 снимки, дори като снимах с цифров апарат, просто нямам нерви да ги изгледам всички след това..

[FlyTraveler]

Никой не трябва да се отказва от снимането, защото някой снимал по-добре. На мен много пъти ми идва да си натроша апаратите и обективите като гледам на някои хора снимките, но всъщност това води до развитие. Все едно никой да не свири на никакъв инструмент, защото винаги има и по-добри.

 

Света видян през обектива е много, много интересен. За мен - буквално през обектива, не на LCD екран, не на визьор с електронен образ взет от матрицата. Относно пътешествията, както писа и neuromancer по-горе, ако няма да снимам, защо да отивам изобщо? Всички пътувания са ми фотопътешествия, съгласен съм да мъкна повече килограми, предпочитам по-тежък и по-солиден апарат (по-стабилен е в ръцете).  За мен снимките също много говорят за човека, който ги е правил, даже да са просто snapshots със сапунерка. Показват как човек вижда света, ако щете картините и филмите, които е гладал през живота си подсъзнателно оказват виляние върху снимките, които прави (филмите и те са движещи се картини - motion pictures).

 

Разбирам и хората, които не обичат да снимат. Имам такъв приятел, той почти не снима на сафарита даже, прави видео понякога. Тогава пък отпадат всякакви грижи, притеснения за екипировка и пр. Всеки е различен, повечето хора казват, че виждат повече неща като не снимат, аз пък точно наобратно - като снимам съм по-наблюдателен и забелязвам повече интересни детайли.

[Rumiana]

...и аз като Флай 

[AlexandraKo]

Аз мисля точно като Флай, ама съм по-скромна откъм изисквания и техника. Освен това, едно е да снимаш професионално и с хубава техника, друго - с проста техника, ама с мноооого мерак Но си ми е хоби и си снимам на воля.

[Травеолани]

Аз обичам да снимам и то много! От последните 2-3 години съм запален любител-фотограф и въпреки че снимките ми не могат да се сравняват с тези на професионалистите, мисля че ставам все по-добра. Снимките на професионалните фотографи само могат да ме мотивират да се уча и да се развивам в тази насока и да правя още повече снимки. Като практикуваш едно нещо постоянно, това несъмнено води до развитие.

 

И аз не мога да си представя да не правя снимки на дадено място. Дори да отивам в парка на разходка, пак правя снимки, само че с телефона. Нямам проблем да си нося фотоапарата, ако ми е много тежко, бих си оставила дамската чанта, но фотоапарата не!

 

Напълно разбирам Стенк за чувството на свобода, когато не се правят снимки. Имала съм и такива моменти преди, когато фотоапаратите още бяха с ленти и не се правеха толкова много снимки.

[Mary]

Аз съм от много снимащите. И ... няма значение колко пъти съм била там.

Засрамих се, като прочетох, че за wilks 650 снимки са много.

При последнохо ми ходене в Париж се върнах с над 1200 снимки... Има хора, които пишат тук и знаят колко пъти съм ходила там и колко го познавам този град...

Да не казвам, че от Барселона се върнах с повече от 3000 снимки, но това е защото ... посетих и нови места там.

 

Сега да не си помисли някой, че снимките ми са някакво върховно майсторство - не са, но наистина ми доставя удоволствие снимането!

 

Сещам се само за един случай в който оставих фотоапарата и не гледах през визьора - когато папата стоеше на един метър от мен. Беше ми безкрайно по-интересно да го наблюдавам "на живо". За всички останали случаи е имало достатъчно време да видя обекта и през фотоапарата и само с очите си.

Редактирано 28 ноември, 2014 от Mary

[Zaro]

Показват как човек вижда света, ако щете картините и филмите, които е гледал през живота си подсъзнателно оказват влияние върху снимките, които прави (филмите и те са движещи се картини - motion pictures).

 

 

Света видян през обектива е много, много интересен. 

 

 

Е това е. Аз също снимам много, когато жена ми е около мен по-малко, щото ако съм сам, съм в състояние да обикалям около една точка безкрай, докато "видя" снимката. Бих казал, че чрез видяното през обектива човек показва своя поглед към света и към живота.

 

Това ми е една от любимите собствени снимки, нарекох си я "Другата страна на Монмартър": 

 

 

Аз съм от хората, които продължават да вадят снимки. Нямам къде да ги слагам вече, но вадя. Даже наскоро изрових един стар апарат на баща ми от 60-те, "Киев", за да покажа на малкия какво е било по-рано. Неговата естествена реакция, когато видя такъв апарат беше "а къде се вижда снимката". Това ме подтикна да му сложа една лента, при това черно-бяла, и да му покажа как ставаха нещата преди. После ще се скрием двамата под едно одеяло, за да извадя лентата, както в детските години, и ще го заведа във фотото за проявяване. 

[Tedy]

Фотографията ме мотивира да оставам на най-интересните места и да чакам подходяща светлина. Резултатът - неописуема, понякога неземна красота, това е доста пристрастяващо, особено за хора естети. А докато чакам гледам и се кефя. Няма как да изпусна подробностите, ако съм наблюдавала едно място 1, 2 часа и съм се въртяла наоколо в търсене на добра позиция. Фотографът стои на едно място дълго и наистина го вижда, при туриста е малко по-различно.

[ElenaS]

Аз обичам да снимам....С моето фороапаратче съм си дружка от дълги години   .Където и да ходя ми доставя удоволствие да запаметявам и улавям някоя и друга усмивка или пък просто различен облак. От време на време се включвам и аз в някоя снимка, ей така за разкош   

[Gamina]

И аз обичам да снимам. Друг въпрос е, че не ме бива - просто нямам око за тая работа, има хора, които с бегъл поглед веднага виждат хубав кадър, а аз съм като японските туристи. Да не говорим че нямам и търпението да дебна, да изчаквам, да търся по-добра гледна точка. Това обаче по никакъв начин не ме отказва да си щракам, напротив, с още по-голямо настървение го правя 

[Яничка]

Да, вярно е, че снимането по някога е голямо "тегло" и пречи да се насладиш на момента и на мястото максимално. Но после, като си гледам снимките, съпреживявам случилото се, спомням си как съм се чувствала, а и виждам някои неща от заобикалящата действителност, които тогава не са ми направили впечатление, защото съм бързала.

Далеч съм от мисълта, че моите снимки са най-хубавите, но като гледам чужди снимки по списания и интернет, някак си моите повече си ги харесвам, по-скъпи са ми, защото това са МОИТЕ преживявания и спомени.

Не съм pro и нямам съответната техника и умения, но преди 2-3 години спечелих фото конкурса на община Монтана и така се радвах    Пратих им снимка от карнавала във Венеция и вече си имам 2 спомена от карнавала - единият, самото пътешествие и вторият, радостта от признанието на други хора.

[Gamina]

Аз понякога чак като разгледам снимките осъзнавам къде съм била и какви съм ги вършила  

[FlyTraveler]

Много е просто - всяко нещо ако се усеща като тегло, просто не бива да се прави Не визирам написаното в кавички "тегло" горе, то е ясно, че там не е такова. Аз мога да стоя 3 часа под дърво и да чакам леопард да слезе от него, като знам, че може и да не дочакам. На сафари не пия алкохол, освен последната вечер - искам да съм свеж. Ставам в 05:00 сутринта, гледам да прекарам 10-12 часа в саваната / гората или каквото е там (ако се предлага тази възможност), после 2-3 часа "чистя" снимките (трия тези, които не ми харесват) и складирам останалите на още две места за всеки случай. През останалото време спя като пън, понеже съм много изморен. Всичко това го правя без да изпитвам никакво усещане за лишение, просто това за мен е най-интересния начин да си прекарам времето. На сафари снимам страшно много, понеже снимките са много по-трудни от каквито и да било други. При положение, че "чистя" по около 2 часа на ден на място, пак ми остават няколко хиляди снимки, които после "чистя" месеци след завръщането.

 

На не-сафари пътувания снимам много по-малко. Там е много по-лесно да се снима и от 100 снимки, поне 90 ги оставям т. е. няма толкова много триене, почти всяка снимка излиза добре от техническа гледна точка.

 

Тук искам да използвам случая да хвърля светлина в-у един важен въпрос - редактиране на снимките.  Знам, че си има отделна тема, но не ми се търси в момента, а е станало дума за фотография.

 

Има една много разпространена заблуда, че снимките които не се редактират (POST processing - СЛЕД снимането) са естествени, не-повлияни и пр. Аз също мислех така до преди няколко години, но това просто не е вярно. Те са повлияни и "пипани", но не от снимащия, а от производителя на фотоапарата. Вътре са заложени всички фабрични настройки на баланс на бялото, яркост, насищане на цветовете и пр. Производителя, разбира се е мислил много върху тези настройки и ги е направил така, че да се харесват на възможно най-голямо количество хора, за да има купувачи. По този начин ТОЙ решава как да изглеждат вашите снимки, а не вие.

 

Някои хора си играят да си нагласят тези настройки вътре в апарата, което си е много хубаво, поне някакъв опит за известна индивидуалност, но това пак е "пипане" на снимката, само дето е преди самото снимане. Недостатък - един обект може да изглежда по хиляди различни начини при различна светлина и предварителната настройка няма как да е пенкилер за всички възможни ситуации. По-високите модели апарати предлагат отделни "банки" за настройки, аз примерно имам 4 такива "банки" с 4 различни комбинации от настройки, примерно дневни, нощни, със светкавица и последното забравих какво беше (всеки сам си ги кръщава както си иска), явно не го ползвам (още), които се сменят с няколко клика в менютата (всички параметри на 4-те банки са настроени предварително, от мен, разбира се).

 

Даже не-цифровите снимки и диапозитиви са повлияни - от производителя на филма и от човека, който промива филма и най-вече принтира снимките после. На времето се знаеше, че Фуджи филмите като цяло дават по-ярки цветове от Кодак, вече имаше различни модели и на двата производителя за различни цели и вкусове и на различни цени.

 

Така, че забравете мантрата "моите снимки са натурални, не са редкатирани" - редактирани са, само, че не от вас и с пенкилер - един аршин за всички възможни ситуации.

Редактирано 28 ноември, 2014 от FlyTraveler

[AlexandraKo]

Да, вярно е, че снимането по някога е голямо "тегло" и пречи да се насладиш на момента и на мястото максимално. Но после, като си гледам снимките, съпреживявам случилото се, спомням си как съм се чувствала, а и виждам някои неща от заобикалящата действителност, които тогава не са ми направили впечатление, защото съм бързала.

Далеч съм от мисълта, че моите снимки са най-хубавите, но като гледам чужди снимки по списания и интернет, някак си моите повече си ги харесвам, по-скъпи са ми, защото това са МОИТЕ преживявания и спомени.

Не съм pro и нямам съответната техника и умения, но преди 2-3 години спечелих фото конкурса на община Монтана и така се радвах    Пратих им снимка от карнавала във Венеция и вече си имам 2 спомена от карнавала - единият, самото пътешествие и вторият, радостта от признанието на други хора.

Ейй,  браво, това се вика успех!

[Георги]

Стенк, бях стигнал почти на твоя акъл. При първото ходене в Исландия едно момиче щракаше с профи техника, залягаше, сменяше обективи, за седях и се радвах, че накрая ще имам хубави снимки, без да полагам труд. Предишни пътувания съм снимал колкото да не е без хич. И звучи разумно, логично и практично.

 

Докато не дойде второто пътуване до Исландия, където ей така се амбицирах да правя снимки на северното сияние, купих си по-добра камера и... Все едно изведнъж преминаваш от другата страна на барикадата и мисленето ти се обръща на 180 градуса. В момента искам да повторя всички дестинации от преди да почна да се интересувам от фотография, защото буквално не мога да си понасям снимките от преди това. Това е малко ефекта на "проглеждането", че преди да си запознат не знаеш къде да гледаш за дефекти, после ти избождат очите

 

Между другото, има много хора на твоя акъл, както е видно и в тази тема. Но аз лично не съм срещнал човек, който е почнал да отделя повече внимание на снимките и след това да се е върнал само към кибиченето. Т.е. такива като теб може да ги конвертираме в такива като нас (аз съм живия пример както споменах), но обратното поне за мен е нечувано, което мисля че говори достатъчно 

 

Фотографията е прекрасно хоби, пътуването също. Защо да не ги съчетаем двете и да усилим ефекта двойно?

[Gamina]

Георги, ще те оборя - имам вкъщи пример за обратната ситуация

Приятелят ми беше запален по фотографията и доста кадърен - както откъм кадриране, така и в пост-обработката. Правеше жестоки кадри с един Olympus mu850 - заради водо и удароустойчивостта и работата на ниски температури, умишлено не ползваше DSLR, заради тежките условия по високото зиме. Снимките му куцаха откъм техника, но си бяха много добри като художествена стойност.  Олимпуса обаче загина, аз си купих DSLR и човекът спря да снима... ей-така изведнъж сякаш му писна. Не мога да си го обясня.

[Георги]

Георги, ще те оборя - имам вкъщи пример за обратната ситуация

Приятелят ми беше запален по фотографията и доста кадърен - както откъм кадриране, така и в пост-обработката. Правеше жестоки кадри с един Olympus mu850 - заради водо и удароустойчивостта и работата на ниски температури, умишлено не ползваше DSLR, заради тежките условия по високото зиме. Снимките му куцаха откъм техника, но си бяха много добри като художествена стойност.  Олимпуса обаче загина, аз си купих DSLR и човекът спря да снима... ей-така изведнъж сякаш му писна. Не мога да си го обясня.

 

То за това написах "според мен", бях абсолютно сигурен, че някой ще ми излезе с контра пример Както и да е, мисълта ми беше, че това нещо не го разбираш преди да го опиташ. Твоя приятел явно е видял и двете страни, предпочел е да не се занимава, но все пак си мисля, че такива са малцинство

[Фил]

Не съм pro и нямам съответната техника и умения, но преди 2-3 години спечелих фото конкурса на община Монтана и така се радвах    Пратих им снимка от карнавала във Венеция и вече си имам 2 спомена от карнавала - единият, самото пътешествие и вторият, радостта от признанието на други хора.

Еми дай и ние да я видим тази снимка