Емиграция и имиграция

[Krum4ov]

Травеолани, аз никога не съмсе смятала за емигрант - по-скоро "expat".

Aми всъщност си имa ясни прaвилa зa мехaничното движение нa нaселението. Щом имa постояннa промянa нa местоживеенето се нaричa мигрaция. Когaто мигрaциятa е изходящa се нaричa Емигрaция, a входящa Имигрaция. Товa си е официaлен нaучен термин в геогрaфиятa нa нaселението. Общо взето щом отговaряш нa условиятa си тaкъв. Товa не го кaзвaм с цел дa се зaяждaм, a просто се зaнимaвaм с товa. И когaто някой кaже че сте емигрaнт, нямa кaк дa кaжете не се чувствaм тaкъв, просто не е въпрос нa възприятие. Просто е или отговaряте нa условиятa и сте или не отговaряте и не сте. Все пaк емигрaнт не е нaрицaтелно зa човек нaпуснaл държaвaтa си. Може дa се кaже че огромнa чaст от софиянци нaпример сa Имигрaнти, зaщото сa сменили местоживеенето си идвaйки в този грaд от друго селище. И дори дa кaжaт че се чувствaт софиянци, a не имигрaнти, то те сa си имигрaнти. Просто товa си е демогрaфски термин, който е нaпълно ясно определен.

[FlyTraveler]

Aми всъщност си имa ясни прaвилa зa мехaничното движение нa нaселението. Щом имa постояннa промянa нa местоживеенето се нaричa мигрaция. Когaто мигрaциятa е изходящa се нaричa Емигрaция, a входящa Имигрaция. Товa си е официaлен нaучен термин в геогрaфиятa нa нaселението. Общо взето щом отговaряш нa условиятa си тaкъв. Товa не го кaзвaм с цел дa се зaяждaм, a просто се зaнимaвaм с товa. И когaто някой кaже че сте емигрaнт, нямa кaк дa кaжете не се чувствaм тaкъв, просто не е въпрос нa възприятие. Просто е или отговaряте нa условиятa и сте или не отговaряте и не сте. Все пaк емигрaнт не е нaрицaтелно зa човек нaпуснaл държaвaтa си. Може дa се кaже че огромнa чaст от софиянци нaпример сa Имигрaнти, зaщото сa сменили местоживеенето си идвaйки в този грaд от друго селище. И дори дa кaжaт че се чувствaт софиянци, a не имигрaнти, то те сa си имигрaнти. Просто товa си е демогрaфски термин, който е нaпълно ясно определен.

 

Зависи от каква гледна точка гледаш (държава). В Канада има изключително ясно и точно дефинирани термини относно хората пристигнали отнякъде.

 

Докато имаш статут на постоянен жител си така наречения Landed Immigrant, в момента, в който вземеш поданство вече не се считаш за емигрант. Тази дума не се употребява по твой адрес при никакви обстоятелства. Такъв е етикета в държавата.

 

Не се заяждам, просто пояснявам

Редактирано 7 декември, 2014 от FlyTraveler

[Травеолани]

Зависи от каква гледна точка гледаш (държава). В Канада има изключително ясно и точно дефинирани термини относно хората пристигнали отнякъде.

 

Докато имаш статут на постоянен жител си така наречения Landed Immigrant, в момента, в който вземеш поданство вече не се считаш за емигрант. Тази дума не се употребява по твой адрес при никакви обстоятелства. Такъв е етикета в държавата.

 

Не се заяждам, просто пояснявам

 Абсолютно! Много добре казано!

Редактирано 7 декември, 2014 от Травеолани

[Krum4ov]

Зависи от каква гледна точка гледаш (държава). В Канада има изключително ясно и точно дефинирани термини относно хората пристигнали отнякъде.

 

Докато имаш статут на постоянен жител си така наречения Landed Immigrant, в момента, в който вземеш поданство вече не се считаш за емигрант. Тази дума не се употребява по твой адрес при никакви обстоятелства. Такъв е етикета в държавата.

 

Не се заяждам, просто пояснявам

Дa де, но в бългaрския език, товa си е термин от демогрaфиятa, който кaкто кaзaх си имa много точно определение. Тук пишем нa бългaрски език и зaтовa кaзвaм че нямa кaк дa кaжеш не съм емигрaнт, след кaто реaлно си. Инaче не отричaм, че в Кaнaдa може дa не е прието дa те нaричaт тaкa, но товa не ознaчaвa че не си тaкъв. Рaзбирa се хорaтa много често възприемaт емигрaнтите сaмо кaто хорa, които "бягaт" от по-беднa държaвa в по-богaтa, но товa не е тaкa. Може дa е премествaне с цел рaботa, обрaзовaние и т.н. Единствените. които си променят местоживеенето и не сa мигрaнти, рaзбирa се сa пътувaщите с цел туризъм. Същaтa рaботa е aко си негър(от негроиднaтa рaсa) и дa кaжеш не съм тaкъв, в Кaнaдa никой не ме нaричa тaкa. Но реaлно в случaя, товa не е обидa a изрaз нa рaсовa принaдлежност. много зaдълбaх, но кaкто кaзaх се зaнимaвaм с геогрaфия нa нaселението и нямaше кaк дa подминa товa.

[FlyTraveler]

Дa де, но в бългaрския език, товa си е термин от демогрaфиятa, който кaкто кaзaх си имa много точно определение. Тук пишем нa бългaрски език и зaтовa кaзвaм че нямa кaк дa кaжеш не съм емигрaнт, след кaто реaлно си. Инaче не отричaм, че в Кaнaдa може дa не е прието дa те нaричaт тaкa, но товa не ознaчaвa че не си тaкъв. Рaзбирa се хорaтa много често възприемaт емигрaнтите сaмо кaто хорa, които "бягaт" от по-беднa държaвa в по-богaтa, но товa не е тaкa. Може дa е премествaне с цел рaботa, обрaзовaние и т.н. Единствените. които си променят местоживеенето и не сa мигрaнти, рaзбирa се сa пътувaщите с цел туризъм. Същaтa рaботa е aко си негър(от негроиднaтa рaсa) и дa кaжеш не съм тaкъв, в Кaнaдa никой не ме нaричa тaкa. Но реaлно в случaя, товa не е обидa a изрaз нa рaсовa принaдлежност. много зaдълбaх, но кaкто кaзaх се зaнимaвaм с геогрaфия нa нaселението и нямaше кaк дa подминa товa.

 

Разбира се, по твоята логика аз в България съм емигрант, защото по-голямата част от живота си съм прекарал в Канада и идвам от някъде Не става въпрос за политкоректност (негър, циганин, пе*ер*аст и пр.),  а става дума за статут в определена държава, който ясно и точно е документиран По документи (не споменавам даже лично усещане) примерно аз (както би могъл да е и всеки с двойно, тройно и нагоре гражданство) не съм емгигрант в нито една от двете държави, а съм гражданин и на двете. Ако отида да живея примерно в Южна Африка, там бих бил емигрант до момента, в който получа гражданство, после ставам поданник

Редактирано 7 декември, 2014 от FlyTraveler

[Krum4ov]

Да FlyTraveler, прочетох ти едно от предните мнения. Прав си за самия статут. Грешката е вярна дето се вика. И ти си прав   Моята мисъл беше, че в момента в който напуснеш родното си място за да живееш някъде другаде ти вече си емигрант. Така че една огромна част от хората са такива и в днешната глобализация са много малко хора, които да могат да твърдят че не са. Дори в България повечето са, независимо че техните миграции са главно град-град и село-град в рамките на една държава. Иначе за статут на хората в държавната администрация кое се използва лично за мен има много грешки в наименованията. Има и още нещо разбира се. Може да си с български произход от българско семейство, но роден и живеещ в чужбина. Ето  тогава, хем си българин, хем не си емигрант

[Rumiana]

Интересна дискусия!  За мен понятия като "емигрант" са поизчерпали смисъла си в днешния глобализиран свят, в който хората се местят многократно насам-натам, кога за по-дълго, кога за по-кратко (апропо, колко дълго трябва да пребиваваш в дадена държава, за да си емигрант, а не временно пребиваващ, "в командировка" ?).  Та в тая връзка, чудила съм се дали в науки, които се занимават с това - като демография или география на населението - не са възникнали вече някакви нови понятия, предвид много променената динамика, в сравнение с, да речем, преди 20-30 години?

[captain_oveur]

За мен понятия като "емигрант" са поизчерпали смисъла си в днешния глобализиран свят, в който хората се местят многократно насам-натам...

 

Интересно, наистина. Оказва се, че понятието „емигрант“ вече се е поизчерпало, а в същото време понятието „бежанец“ е все така актуално и тежащо на мястото си. И което на мен ми прави впечатление - точно хората или групите хора, за които „емигрант“ е безсмислено понятие, най-шумно и най-често използват „бежанец“, като не пропускат да наблегнат на негативното значение, което то според тях носи. Нямам предвид теб, защото там, където си, не мисля, че нещата стоят така. Но в България през последната година е просто ужасно.

Още нещо: аз ако някой ден се преместя да живея в друга държава, просто ще описвам себе си като емигрант и толкова.

[Krum4ov]

Бежaнците сa емигрaнти порaди политически/военни причини. В нaшия случaй рaзбирa се сa имигрaнти.

[Мрън]

Не знам какъв точно е смисъла на тази дискусия, но не мога да не внеса едно уточнение. Бежанците са принудени да напуснат и не могат да се завърнат в държавата си на произход поради основателен страх от преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Има и друг вид закрила: субсидиарна, която се предоставя на лица, които ако бъдат върнати в държавата си на произход, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие в ситуация на въоръжен конфликт.

 

икономическите мигранти сами избират да напуснат страната си, за да търсят препитание другаде. Тук разбира се можем да говорим много дълго за 'избор', но все пак мисля, че е ясно какво се има предвид. Най-общо, бежанците са принудени да напуснат държавата си и не могат да се завърнат в нея.

[temporary]

Мисля че теоритизирането на понятията е леко излишно в случая. А и термините имат вариации в значението, в зависимост от областа, която ги ползва.

[Krum4ov]

Интересна дискусия!  За мен понятия като "емигрант" са поизчерпали смисъла си в днешния глобализиран свят, в който хората се местят многократно насам-натам, кога за по-дълго, кога за по-кратко (апропо, колко дълго трябва да пребиваваш в дадена държава, за да си емигрант, а не временно пребиваващ, "в командировка" ?).  Та в тая връзка, чудила съм се дали в науки, които се занимават с това - като демография или география на населението - не са възникнали вече някакви нови понятия, предвид много променената динамика, в сравнение с, да речем, преди 20-30 години?

Така ще започна отзад напред. Няма как да се промени този термин, който се използва в целия свят. Думата миграция идва от латински език и означава "преселване, преместване на населението от едно място на друго, с пресичане на някаква граница". Ясно е че демографията и геогр. на населението са конкретизирали малко термина, но след като е с латински произход този термин и се е запазил до днес и се използва повсеместно, не виждам защо трябва да се променя. Така че няма как да се изчерпа това понятие. То не е временно явление. Цялата история е съпътствана с преместване на групи от хора. В началото за търсене на храна от ловците, после за търсене на пасища и обработваеми земи, в последствие с развитието на различни цивилизации е имало миграции към тях с търсене на по-добри условия за живот. Някои от най-известните примери за по-масови миграции са Великото преселение на нардите, кръстоносните походи, ВГО, преселването на голяма част от населението на Африка за използването им като роби и т.н. Демек няма абсолютно никакъв смисъл, дори да открият телепортирането да се смени този термин, защото по своята същност процеса си е един и същ 

Та колко дълго трябва да пребиваваш в дадена държава, за да си емигрант, а не временно пребиваващ. Този въпрос си противоречи и е некоректно дори да се задава. Миграцията по времетраене може да се класифицира като временна и постоянна. Временната може да е седмична, месечна, сезонна, за няколко години и т.н. Постоянната е преместване някъде завинаги. 

Относно смисъла на тази дискусия и аз не знам до колко го има. Но все пак това е форум за хора, които постоянно пътуват. Някои с цел туризъм, други с друга цел. Та дискусията няма някакво практическо значение, но пък може да е интересна на хората, особено в този форум. 

[Георги]

Дискусията може да изглежда буквалистка и да дълбае прекалено много в терминология, но си има съвсем ясна практична цел да обогати общата ни култура. Аз например не бях наясно с тънките нюанси и често си ги пердаша накуп емигранти, имигранти, как ми падне. 

[VASILEV]

Преди 6 години се преместих в Англия с ясната представа, че ще е временно. Никога не съм имал намерение да оставам. Не бих казал, че не ми харесва. Доста уредена страна, помислено е за хората, но има и някои неща които ме дразнят. Не можах да свикна с лицемерието на хората, едни такива усмихнати, вежливи, но аз знам, че това е маска. Времето... не е винаги дъждовно и мъгливо, но ми липсват 4-те сезона в България. Но най вече, социалната среда. Разстоянията са големи, да видя някой от приятелите си ми отнема 1- 1,5ч. отделно когато аз съм свободен те работят... хубаво е, че сме цялото семейство и това ни потдържа духа.
Не знам за синовете си, но почти съм сигурен( особено големия женен за Италянка) че няма да се върнат в България. За себе си, в момента в който живот и здраве изпълня плановете си ще избягам с 200 от Острова.

Въпреки всичко, обичам България.

[Alexander]

преди 2 минути , VASILEV каза:

 Не можах да свикна с лицемерието на хората, едни такива усмихнати, вежливи, но аз знам, че това е маска.

Никога не съм и няма да мога да разбера това изказване от много нашенци.. 

Друго си е да те напсуват или да те гледат на криво в родината, някак си олеква.

[VASILEV]

преди 25 минути , Alexander каза:

Никога не съм и няма да мога да разбера това изказване от много нашенци.. 

Друго си е да те напсуват или да те гледат на криво в родината, някак си олеква.

Ако за теб фалшивата любезност е по приемлива от това да си искрен...аз лично нямам нищо против.

Работя в компания с над 2000души предимно англичани и това нещо съм го усещал по различни начини.

Може и да съм тъмен балкански субект, но винаги съм бил прекалено прям с хората и ако не те харесвам ще ти го кажа , ще ти кажа кое не харесвам в теб вместо да ти се усмихна с едно “ю окей” да те подмина и после да говоря зад гърба ти.

Пак ще кажа с кое аз не свикнах в Англия, не казвам дали съм прав или не...

[Бръмбар]

преди 47 минути , Alexander каза:

Никога не съм и няма да мога да разбера това изказване от много нашенци.. 

Друго си е да те напсуват или да те гледат на криво в родината, някак си олеква.

Ами аз мисля, че идеята е друга - разбира се хубаво е хората да са мили и любезни, особено когато са непознати. Но понякога хора, които се предполага, че са познати и близки, просто поддържат една привидна любезност,  но нито знаеш със сигурност дали те харесват, нито дали това, което ти казват е истина или просто поддържат добър тон, но нито го мислят, нито може да разчиташ на тях. Не че това не се случва и в България, но може би по-често може да поддържаш по-непринудени взаимоотношения, в които макар и понякога не толкова любезни един с друг, хората са искренни помежду си и се харесват, а недотам приятната истина, която казват не е за да обидят, а да предпазят от грешка или от искренна загриженост. А може това и да не дължи на България или чужбина, а на възрастта и времето, в които си създал познанствата.

[VASILEV]

преди 3 минути , Бръмбар каза:

Ами аз мисля, че идеята е друга - разбира се хубаво е хората да са мили и любезни, особено когато са непознати. Но понякога хора, които се предполага, че са познати и близки, просто поддържат една привидна любезност,  но нито знаеш със сигурност дали те харесват, нито дали това, което ти казват е истина или просто поддържат добър тон, но нито го мислят, нито може да разчиташ на тях. Не че това не се случва и в България, но може би по-често може да поддържаш по-непринудени взаимоотношения, в които макар и понякога не толкова любезни един с друг, хората са искренни помежду си и се харесват, а недотам приятната истина, която казват не е за да обидят, а да предпазят от грешка или от искренна загриженост.

@БръмбарБлагодаря, мисля, че ти разбра какво съм имал в предвид🙂 

[Zaro]

Преди 1 час, Alexander каза:

Никога не съм и няма да мога да разбера това изказване от много нашенци.. 

Друго си е да те напсуват или да те гледат на криво в родината, някак си олеква.

Алтернативата на фалшивата любезност не е човек да те напсува, а да бъде искрен в любезността си.

 

Но между фалшива любезност и искрена псувня, първото е за предпочитане, спор няма.

[funny]

преди 7 минути , Zaro каза:

Алтернативата на фалшивата любезност не е човек да те напсува, а да бъде искрен в любезността си.

 

Но между фалшива любезност и искрена псувня, първото е за предпочитане, спор няма.

Въпрос на гледна точка. Аз предпочитам някой искрено да ме напсува отколкото фалшиво да ми любезничи. Някак по-бързо се ориентираш в същността на човека, гледната му точка и т.н и не се налага да влагаш време и енергия  в изграждане на отношения без преспектива .

 

ПП. Живях 3 години в САЩ и там беше някакъв вид традиция , преди да пуснеш детето си да спи в приятелче , да отидеш да видиш къщата/апартамента където живее семейството му. Не да се запознаеш с родителите, а да видиш апартамента ?!?!?!? Тъпо но факт.

Та възклицанията като влизат " ох че хубав дом, много е уютно, страхотно обзавеждане и стил" далеч не кореспондираха с изказванията след това " абсурд да пусна детето си, та това е в едикойси квартал, ама те имат мебели то Икеа а не от .... едикой си магазин". При това мненията "след" се изказват пред други майки, които евентуално биха поканили детето в собствената си къща.

[Alexander]

преди 22 часа, VASILEV каза:

Ако за теб фалшивата любезност е по приемлива от това да си искрен...аз лично нямам нищо против.

Работя в компания с над 2000души предимно англичани и това нещо съм го усещал по различни начини.

Може и да съм тъмен балкански субект, но винаги съм бил прекалено прям с хората и ако не те харесвам ще ти го кажа , ще ти кажа кое не харесвам в теб вместо да ти се усмихна с едно “ю окей” да те подмина и после да говоря зад гърба ти.

Пак ще кажа с кое аз не свикнах в Англия, не казвам дали съм прав или не...

Не визирам теб в поста ми, но ще  напиша какво мисля аз по въпроса.

 

За това   в различни страни и  култури има разлики, но в по-белите страни има някакви норми, етикет и др.

 

У нас никой не си премълчава нищо и често е горд, че е напсувал някой, обяснил му е колко е прост, грозен и т.н., обаче често след словесни битки се минава в реални, то няма и как да е друго.

Уверен съм, че и на тях има привърженици и то не малко, сега дали ще признаят е друг въпрос, но не е рядко явление да се гонят шофьори и да се бият след това. 

 

А кой и  как разбира кой колко е лицемерен, като цяло съм останал с убеждение, че на българина, ако му говорят учтиво и с усмивка-особено непознати, се предполага, че отсрещната страна е смотан, страхлив или фалшив човек.

 

Тук във форума е доста по-различно и се радвам много за това, но като цяло българина меко казано мрази всички нации, като се почне от съседите, византийци, маляки, турци, фесове, румънци-цигани и се мине на италианци/жабари, французи да не казвам те и т.н. почти няма празно.

 

В 90% от случаите, дори хора живели години наред в чужбина, без значение къде, си плюят всекидневно страната, хората и т.н., но и у нас е същото като цяло, но все си мислех, че като отидат на по-доброто място ще са доволни, но те не са.

Има си + и - навсякъде, но българите като цяло са много мнителни, не вярват на нищо и често се търси под вола теле, определено винаги се мислят за много по-умни, красиви и т.н. от другите, без значение дали е така или не.

 

Дори темата за Ковид е показателна, всеки знае всичко от нета и обяснява кое как е и това е за почти всичко.

 

 

 

 

 

 

Дори аз си признавам, че понякога се усещам, че имам такива лоши черти, но все пак и аз съм българин. Обаче гледам да ги притъпя, а ако някой нещо ми каже, да се замисля над него.

 

 

 

 

[Травеолани]

преди 18 часа, Alexander каза:

За това   в различни страни и  култури има разлики, но в по-белите страни има някакви норми, етикет и др.

 

В 90% от случаите, дори хора живели години наред в чужбина, без значение къде, си плюят всекидневно страната, хората и т.н., но и у нас е същото като цяло, но все си мислех, че като отидат на по-доброто място ще са доволни, но те не са.

Има си + и - навсякъде, но българите като цяло са много мнителни, не вярват на нищо и често се търси под вола теле, определено винаги се мислят за много по-умни, красиви и т.н. от другите, без значение дали е така или не.

 

Дори аз си признавам, че понякога се усещам, че имам такива лоши черти, но все пак и аз съм българин. Обаче гледам да ги притъпя, а ако някой нещо ми каже, да се замисля над него.

 

Право в десятката си с това мнение. Със сигурност има хора, които и в Бъкингамския дворец да отидат да живеят, пак нещо няма да им е наред. 
 

Абсолютно го имаме това чувство, че сме най-добрите, най-знаещите, най-можещите. Колко пъти съм чела мнения на хора, които отишли в някой магазин или бизнес и вдигнали скандал, разкрещяли се и после с гордост го споделят в интернет и получават похвалите на други такива скандалджии. 
 

Но има и много хора, които след някакъв брой години в дадена страна се променят и започват гледат на света с други очи. Осъзнават как върви комуникацията с хората, започват да реагират по-умерено, започват да оценяват държанието, което някога са осъждали. 
 

Всички идваме с цял куп клиширани виждания за живота тук, и с времето осъзнаваме, колко ограничено сме разсъждавали и как за всичко си има причина (и това не е причината, която ние сме си мислели). И понякога не е достатъчно да си “отворен” и позитивно настроен към новата култура, за да успееш да се приспособиш и да намериш среда, много по-дълбоко е, и точно заради това има толкова разочаровани от живота тук. 

На мен ми е много интересно да наблюдавам как реагират хора от нашата част на света в дадени ситуации. Точно в такива моменти осъзнавам колко странно изглеждаме на моменти в очите на другите... И аз си имам такива моменти, но започнах да реагирам “по канадски” ... и животът си тече любезно и възпитано, и така ми харесва. 

[dimitrov6]

Тук хората сме доста изнервени,може да е от лошото управление на държавата десетилетия подред,може да е и от климата,където разликите в температурите са от -20 до +40градуса и дори камъка се пука.

В богатите страни хората са спокойни,защото животът им е задоволен.Има и държави,където хората са бедни и добри.Но ние сме умни хора,а сме най-бедните в ЕС.

[Бръмбар]

Нещата с културните различия не са толкова еднозначни и в една плоскост само. Ако се гледат само в една се влиза в различни стереотипи и клишета, които не винаги са верни. В една от книгите по темата  Cultural map на Ерин Мейър се разглеждат напр. 8 различни скали като комуникация (от low context (просто, ясно и буквално) до high context (с различен подтекс, едно се казва - друго се разбира и т.н) общества, как се реагира на (дава и приема) негативна обратна връзка, дали обществото е егалитарно или йерархично, решенията обичайно с консенсус ли се вземат или се спускат отгоре, доверието на база лични връзки и приятелство ли се гради или на база работа, как се третират  несъгласията, графиците и времето, какъв е начина за убеждаване и по тези скали различните нации се слагат в една или друга част (по-близо до едния или другия край) на скалата. Книгата е бизнес насочена, но според мен са валидни нещата и не само за бизнес отношенията. Тези различия не са лоши или добри, естествено човек като цяло е по-склонен да харесва приличащи на него хора, но може да изгради съзнателно разбиране и приемане или да се промени под влияние на средата.

[Травеолани]

преди 18 часа, Бръмбар каза:

Нещата с културните различия не са толкова еднозначни и в една плоскост само. Ако се гледат само в една се влиза в различни стереотипи и клишета, които не винаги са верни. В една от книгите по темата  Cultural map на Ерин Мейър се разглеждат напр. 8 различни скали като комуникация (от low context (просто, ясно и буквално) до high context (с различен подтекс, едно се казва - друго се разбира и т.н) общества, как се реагира на (дава и приема) негативна обратна връзка, дали обществото е егалитарно или йерархично, решенията обичайно с консенсус ли се вземат или се спускат отгоре, доверието на база лични връзки и приятелство ли се гради или на база работа, как се третират  несъгласията, графиците и времето, какъв е начина за убеждаване и по тези скали различните нации се слагат в една или друга част (по-близо до едния или другия край) на скалата. Книгата е бизнес насочена, но според мен са валидни нещата и не само за бизнес отношенията. Тези различия не са лоши или добри, естествено човек като цяло е по-склонен да харесва приличащи на него хора, но може да изгради съзнателно разбиране и приемане или да се промени под влияние на средата.

Тази книга е много добра, четох я преди няколко години. Неща, които ги научаваш по трудния път чрез комуникацията си през годините, са кратко, точно и ясно представени и обяснени. Със сигурност всичко написано е валидно и за взаимоотношенията с хората извън офиса.