дневник Фотопис Кения: Масай Мара, Амбосели, Селенкей, Ол Кинией, Набойшо; езерата Накуру, Богория, Найваша; Найроби + Истанбул

[FlyTraveler]

Планиране на първо сафари в Африка

 

 

След завършването на три фотописа в този сайт: Ю. Африка, Замбия, Зимбабве, Ботсуана; Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия; ОАЕ + Истанбул се чудех за къде да е следващия разказ като в крайна сметка не успях да устоя на изкушението да опиша още едно сафари пътуване в Африка, всъщност първото ми такова.

 

Фото сафари за диви животни в Африка - нещо, което винаги ме е привличало, знаел съм, че е топ преживяване, а от друга страна съм отлагал във времето с години. Причините за това отлагане бяха основно две:

1. Имал съм периоди през живота си, през които съм бил обсебен от различни дестинации. В началото на 90-те години на миналия век, които съвпадаха с началото на 20-те години от живота на моя милост, бях обсебен от Северна Америка до степен, че отидох да живея там. Човек като започне да живее в един район, след известно време този район започва да му става ежедневие и спира да го възприема като дестинация, та към средата на 90-те бях обсебен от далечна Европа, културата на стария континент и стила на живот най-вече в юго-западната му част и по-специално Иберийския полуостров. В същото време бях обсебен и от Карибския регион (има си хас, при живот в Канада през зимата, за какво най-много да мисли човек), както и от централна Америка. Като резултат от интереса си към тези региони, прекарах доста време из тях. Африка изобщо не ми минаваше през ума при възможноста за прекарване на време по тропически острови, около ледници в Аляска или из европейски катедрали.

В началото на новия век след едно "опипващо дестинацията" пътуване до Сингапур, Малайзия и Тайланд вече имах нов обсебващ регион - Азия (включително и Близкия Изток), който си остана такъв в моето съзнание около 10 години.

 

Имам много близък приятел, който още от средата на 90-те (след многобройни други пътешествия по света) започна да ходи само на сафари и никъде другаде, като редуваше различни региони и паркове в Африка с такива в Индия (там ходеше да гледа тигри). Та гледайки него, знаех, че това може да се превърне в много сериозна "краста". От него също знам, че сафари в Африка е като вирусите - някои хора просто не ги хващат, други ги хващат и "боледуват" в различна степен. Човек трябва да отиде веднъж за да разбере, като се разбере обече вече е късно, остава си "заразЕн", че даже става и "ЗарАзен".

 

2. Втората причина за отлагането на дестинацията беше финансова. Човек даже и да ги има парите за сафари, като знае, че за 6-7 дни похарчва средства, с които може да отиде поне на две-три 20 дневни азиатски пътувания или на 5-6 кратки европейски е склонен да предпочете по-евтините и пак много интересни алтернативи.

 

В един момент обаче реших, че времето ми за сафари в Африка е дошло и е добре да опитам и това, иначе рискувам винаги да го оставям за неопределено бъдеще т. е. никога да не го направя.

 

Като един път е взето решението остава много трудната задача да се измисли място (места) и период от годината за първо Африканско сафари. Факторите са много, опциите също, единствено са малко опциите за сравнително ниско-бюджетно сафари, защото истински ниско-бюджетно (както аз го разбирам това понятие) просто няма (освен ако човек не шофира сам, без гид).

 

Аз просто започнах от общото към конкретното при изборите, което е и правилния начин (според мен). Африка се дели на два основни района за сафари - Източна (Уганда, Кения, Танзания) и Южна (РЮА, Намибия, Замбия, Зимбабве). Вътре в регионите има разлика не само м-у отделните държави, но и м-у отделните паркове и резервати, даже има разлика в районите вътре в самите резервати, но както споменах по-горе се тръгва от общото.

 

За да се вземе решение за определен регион, трябва да се има предвиди и къде кога е най-добър сезон за посещение. Ние вече имахме набелязан месец (Август), когато беше топ сезон в повечето паркове и резервати.

 

Много общо казано Източна Африка предлага повече усещането от филма "Out of Africa" (с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд), възможности евентуално за комбинация с плаж (суахили краибрежието на Кения и Танзания), както и най-големия спектакъл, който се разиграва по света от диви животни - великата миграция на милион и половина ангилопи гну и зебри в Серенгети (Танзания) и Масай Мара (Кения).

 

Южна Африка пък е уникална с големите си реки и сафаритата с лодки / кану по тях (Замбези, Чобе, в Източна Африка има само една река, където се прави сафари с лодка - Руфиджи), пустините Намиб и Калахари, водопада Виктория, както и крайбрежието на РЮА и Мозамбик. Огромна забележителност и природен феномен в този район е и делтата на Окаванго, но поради финансови съображения тя беше останена настрана при планирането на първото сафари.

 

Има известна разлика в животинските видове и растенията м-у двата региона (въпреки, че повечето животни и птици се срещат и в двата), генерално има разлика и в типа сафари возила - в Южна Африка са основно открити такива, най-много да имат само покрив, докато в Източна са закрити с повдигащ се покрив.

 

След много четене и умуване реших да се целим във великата миграция на антилопите гну и зебрите в Източна Африка и по-специално пресичането на река. Като прибавим факта, че основната част от мигриращите стада са в Масай Мара през Август, беше ясно, че искаме да отидем там. Идеята ми беше, че ако повече не направим друго пътешествие в Африка, ще ни е останало впечатление от нещо наистина забележително. Второто се оказа напълно вярно, първото не, защото до момента имаме 3 сафари пътувания, едно платено за 2015, мислим за още едно и всичко друго, което ми идва наум за пътешествие ми се струва загуба на пари и време, независимо колко изгодно е.

 

Така, Масай Мара, Кения, миграция, Август... То хубаво ама много, много хора искат да бъдат точно по това време точно на това място и като поразгледах цените ентусиазма нещо взе да ми изстива - нормата за добър лагер в Мара по време на миграцията изисква от 1,300 долара на вечер за двама нагоре... Започвам търсене из "ниско-бюджетните" сафарита. Намират се по-човешки цени, но като се поразрови човек се виждат и недостатъците - сафари ван вместо 4Х4, спане извън резервата (отнема време да се влезе и стигне до интересните места, на връщане трябва да се тръгне по-рано по същата причина, а "портите" затварят в определен час).

 

Другото, което си мислех е да направим обзорно пътуване Кения + Танзания. Има местни фирми, които го правят и не са особено скъпи. Размених мейли с 2-3 такива - нещо от рода на 1 ден езерото Накуру, два дни Масай Мара, 2 дни Амбосели, пресичане на границата, 1 ден Аруша, 1 ден кратера Нгоронгоро, 2 дни Серенгети. Звучи добре на пръв поглед, виждаш много места. Да, ама не... Виждаш много места, но времето ти минава предимно в път и нямаш време за основното, за което си отишъл - сафари за диви животни. Приятелят ми, който е много опитен в сафарита изрично ме посъветва да се опитам да максимализирам времето прекарано в самите паркове.

 

Добре, Танзания отпада. Остава само Кения, родината на сафарито и националния резерват Масай Мара, ама къде в Мара? Лека-полека като се четат ревюта по нета започва да се оформя някаква картина.

 

Опитните "сафариста" обикновено се оплкакват от наплива на возила и хора на определени места. Като се замисли човек, даже и да не е ходил на сафари, това е близко до акъла, все пак се отива да се гледа нещо диво, а тълпите мен ме дразнят и при някои други пътувания (Петра, например). Какво е решението? Ами измислили са го хората, за Кения специално това са private conservancies (частните консервационни резервати). Те са собственост (на лизинг, по-нататък ще обясня подробно схемата) на частна фирма, като само тя или 2-3 такива подобни имат право да правят лагер там, а никой оствен гостите в техните лагери няма право изобщо да влиза. Така се осигурява спокойно разглеждане без блъсканица и тълпи.

 

Това обаче върви в компект със съответните ценови етикети - малкото хора, трябва да плащат като за много хора, за да е ефективен бизнеса. Пак греда... докато един прекрасен ден чета, че Gamewatchers Safaris (известните лагери Порини) имали и Adventure Camps в две от консервациите ррррзбираш ли, където ако си навит на полеви условия (спане в малка палатка на матрак на земята със спален чувал) можеш да влезеш в същия частен резерват, да ползваш същото качество гидове и возила, както и гостите в по-скъпите им лагери. Ха, точно каквото ни трябва. Даже и пакет са направили - 3 дни в едната им conservancy (ще ги наричам от тук нататък консервации, да се разбира частен резерват за диви животи) в екосистемата на парка Амбосели плюс 3 дни в друга тяхна консервация в екосистемата на Масай Мара. Като по един цял ден се прекарва в самите паркове Амбосели и Масай Мара с възможност да се правят и повече такива дни, ако човек си доплаща дневната такса за парковете. Във втората консервация до Масай Мара може да се закупуват и допълнителни дни т. е. да се удължава престоя за около 200 долара на глава на ден.

 

Еврика, свързвам се с английския представител на Gamewatchers за детайли и нещата изглеждат добре (на фона на цените, които съм гледал преди де). В пакета влизат и полети с малки самолети от Найроби до Селенкей (първата консервация до парка Амбосели), от Селенкей до Найроби, веднага връзка за Ол Кинией (втората консервация до Масай Мара) и после обратно до Найроби. Има някои други таксички - ако искаш от тях спален чувал - 10 долара на човек на ден - множко, ама няма да помъкна спални чували я, при условие, че имам ограничение от 15 кг. тотал багаж в мек сак за малките самолети.  Вземам и един допълнителен ден във втората консервация до Масай Мара, та стават 3+4 нощувки с тях.

 

Те, естествено се опитват да ми организират и всичко останало в Кения, включително и преспиването в Найроби.

 

"Имаме прекрасно предложение за вас, много изгоден хотел само за 220 долара на вечер за двама". Хм, може да съм новобранец за  сафари в Африка, ама не съм такъв за пътувания като цяло.

 

"Не, благодаря, ще спим за 70 долара на вечер в прекрасен Guesthouse в най-добрият район на Найроби - Карен".

 

"А, ние не, че нещо... но сме загрижени все пак нашите гости да получат добри впечатления от пътуването си, а не престоя в Найроби да им развали общото преживяване".

 

"Благодаря за загриженоста, бих бил щастлив ако бихме имали възможноста да ползваме вашите безценни услуги само и единствено в частта на пътуването, свързана с вашите консервации".

 

"Трансфери от летище, едно-друго?"

 

Тук се замислям... Ново място, нов континент, нови хора... да вземем да закъснеем по някаква причина за някой полет и да е моя грешка...

 

"Да, разбира се, ще използваме тази уникална опция, която ни предлагате за всички трансфери в Найроби".

"А нещо друго в Кения? Преди, след нашето сафари?"

"Ами има и друго, да. Бихме искали да видим огромните ята фламинго в езерото Накуру, това колко би ни струвало?"

 

"Разбира се, чудесна идея... ами колко да струва, нищо работа - 1,700 долара за двама за два дни с едно преспиване с пътя от Найроби и обратно".

 

"Не ми звучи съвсем като нищо работа, нека да потърся и други предложения и ще се чуем пак, за сега оставаме с вашите консервации, трансферите в Найроби и наем на спални чували".

След още малко ровене и четене разбирам, че огромните ята фламинго вече даже ги няма в езерото Накуру заради повишено ниво на водата, преместили са се в едно не толкова далечно от Накуру езеро - Богория, още малко на север. Пак търсене за Богория, намирам само една местна компания, която да има обявени кратки сафарита до там. Местна, да разбираме местен собственик, този на Gamewatchers си е британец, живеещ в Кения и женен за жена от племето Кикуйо, за да може да вземе гражданство и да развива бизнес в Кения (после го разбрах от собственика на един лагер в Мара).

 

Та местните юнаци отговарят на мейла ми с нещо доста по-прилично - около 720 долара за двама за два дни езерата Накуру и Богория с едно преспиване. Не се уточнява къде, но за тази цена, даже и не питам. Не питам и дали тура е частен, като предполагам, че ще делим ван. Влизат ли входите такси за парковете - влизат. Не влиза само бакшиша, това ясно, но бакшиш ще има, но само ако сме доволни. Не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важен този аспект за африканско сафари. Всички разчитат на този бакшиш, нещата така са направени, че гидове, шофьори, служители в лагери и пр. работят предимно само за него с много малко заплащане от работодателя. Ако се случи да не го получат или да вземат много малко, направо са опустошени. Затова понякога го споменават и предварително и правилния отговор е "ще получиш накрая, да, но само ако сме много доволни". Тогава има и много голямо старание от тяхна страна ние да сме много доволни.

 

Отново разговор с УК-ейския представител на Gamewatchers.

 

"Какво стана, помислихте ли за нашето предложение за езерото Накуру?"

"Помислихме, разбрахме също и, че там тази година няма големи ята фламинго заради високо ниво на водата, това в кой момент на резервацията мислехте да ни го кажете?"

"Хм... е не е съвсем да няма... вие какво разбирате под големи ята?"

"Ами разбираме това, което сме виждали по документалните филми и по снимки - стотици хиляди, освен това вече резервирахме с една местна компания езерата Накуру и Богория за $720 тотал".

 

"Такава цена няма, сигурно нещо ви пързалят, то само таксите за парковете, горивото..."

 

Аз обаче съм направил една елементарна сметка и съм видял, че и да извадим входните такси за парковете и горивото, пак остава една съвсем прилична печалба за компанията при тази цена и при бюджетно спане в хотел в самото градче Накуру (както и се оказа впоследствие).

Оставяме да разберем на място има ли такава цена или няма. Човърка ме само още един въпрос - в самата Масай Мара имаме само 2 пълни дни с Gamewatchers (удължихме 3-те вечери на 4 и казахме 2 пълни дни в Мара + два в консервацията до нея - същата екосистема, но няма миграция и пресичане на реки). Имаме също и път от Ол Кинией до Масай Мара и обратно, та си мисля какъв би бил шанса да видим прекосяване на река от мигриращите гну-та и зебри, то самите стада се виждат при всички случаи, но прекосяването на река Мара е голямия спектакъл.

 

Сложих два дни езерата Накуру и Богория преди сафари пакета на Gamewatchers, сега ми се прииска да сложа и някой и друг ден в лагер в централна Мара след техния пакет. Звъня на приятеля ми в Лондон, този с много опит по сафарита.

"Абе има ли някой лагер в Мара на добра локация и на малко по-нормална цена".

"Ами има, ние сме ходили там, еди кой си".

 

Вече като знам име го намирам аз на нета, иначе никакъв шанс да излезе по търсачките или да го предложи агент. Собственика възрастен англичанин, роден и изсрастнал е Кения. Старо куче в сафари бизнеса, но встрани от всякакви трендове и тенденции. Всичките му клиенти са само чрез препоръки, като отидохме в крайна сметка в лагера, видяхме хора, на които им беше 17-то посещение. 95% британци, много, много традициона британска атмосфера, малко индийци и малко италианци. В лагера живее и един млад италианец - про фотограф, та той мъкне италианците. Гледам обаче, че пакетите по 7, 10, 14 дни. Пиша на пича, "праща ме еди кой си, за 3 вечери само може ли", "ами за тези дати може".

 

ГолЕм късмет - $800 за двама на вечер, на топ локация в централна Мара по време на миграцията, големи палатки с истински легла, бюро, душ и тоалетна вътре е много добра цена. На място се оказа, че ни дава джип с гид само за нас без ограничение на километри и време без доплащане, което прави цената не просто добра, ами прекрасна.

 

Следваше малко евкалибристика с логистиката - кой да ни закара от лагера на Gamewatchers до лагера в централна Мара и как да изместим обратния полет от Масай Мара до Найроби 3 дни по-късно и да излетим от друга писта без това да се отрази на цената. С няколко мейла и телефонни разговора, въпроса беше решен и двамата оператора даже си размениха контакти за да имат връзка.

 

И ето работата готова - имаме Великата рифтова долина с езерата Накуру и Богория (огромните ята фламинго на второто езеро), после се оказа, че ни сложиха бонус и круиз с лодка из езерото Найваша; имаме 7 вечери с Gamewatchers в частни техни резервати, където избягваме тълпите без да плащаме 1,600 и нагоре долара на вечер за двама + парка Амбосели и резервата Масай Мара; имаме и 3 пълни дни в централна Мара в съвсем отделен лагер и оператор. Логистиката изискваше и 3 нощувки в Найроби - при пристигане, м-у езерата и сафарито с Gamewatchers и преди заминаване. Към всичко това се прибавя и транспорт с малки самолети (освен за езерата, където бяхме с ван), което минимизира времето прекарано просто в път и максимизира времето прекарано на сафари в самите резервати и паркове.

 

За международните самолетните билети се ослушвах, Turkish ми се виждаха скъпи за 750 евро на глава до Найроби, накрая от много мислене се наложи да обикаляме през Абу Даби (с цяла вечер престой на летището там) с Etihad, за 860 евро от Истанбул, защото нямаше никаква по-евтина възможност. Добре, че ни upgrade-ваха в бизнес класа за полета от Абу Даби до Найроби, та се оказахме пак на относителна далавера.
 

Поста стана много дълъг, но за някой който планира първо сафари в Африка и наистина иска да го направи както трябва би бил безценен както и би спестил много дни търсене, ровене и четене.

Редактирано 16 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Планиране на допълнителни неща извън организацията на самото пътуване

 

 

Оставаше да се проучат и някои други неща - какви рипелънти против комари, хапове за малария и пр. Това беше лесната част. След много четене се спрях на Маларон пред Доксициклин и на рипелънти с активно вещество Icaridin пред DEET. Защо съм обяснявал подробно в доста постове на този сайт и ме мързи да го правя отново.

 

По-трудното беше, че ми се налагаше да купя някакъв теле обектив. Не знаех дали ще ходим изобщо друг път на сафари. Да вземех наистина добър ми се виждаше много скъпо - от 6,000, 7,000 лева нагоре втора употреба. Ако не ходехме пак на сафари, какво да го правя... Има си и проблеми с теглото и размера. Серизоните "сафариста" направо си купуват допълнителни седалки в самолети само за фото екипировка. Това за нас беше и все още е напълно изключено.

 

Другата възможност беше за евтин, начално ниво теле обектив (70-300 мм със стабилизация) за 900 лева нов. Предимства - цена, тегло, размер, като не е невъзможно да се направят ОК снимки, е няма да са като с 400 мм. фиксиран с бленда 2.8

 

Имаше и междинен вариант - 70-200 мм с бленда 2.8 - топ стъкло на Никон, както и на Канон. Цена - около 3600 лв май беше. По-тежък и по-обемен от 70-300 мм. с по-късо фокусно разстояние, но пък може да му се слагат телекънвъртъри, но пък цената 4 пъти по-висока от 70-300 мм. Другото, което ме разколеба е, че и най-новия модел на този обектив всъщност реалното фокусно разстояние даже не е 200 мм. ами стига някъде докъм 150 мм. което за про-фотографите при снимане по сватби е ОК, но за фотография на диви животни не е добре. Про-тата там вземат такъв обектив като трети след сериозен теле и широкоъгълен, съответно с поне 2 тела.

 

Пробвах 70-300 мм, видях, че е възможно да се правят прилични снимки и реших, че ще мина метър с този най-евтин вариант. До момента съм си останал с него (освен убиец 24-70 мм де), като всеки път си казвам, че е по-добре да отидем на още едно сафари, вместо да си купя наистина добър теле обектив. Нося и второ тяло с кропнат сензор и 17-80 мм китов обеткив, което прави учудващо добри снимки за нивото и годините си. Скъперничеството е голяма работа...

 

До тук с подоготовката, в следващия пост започвам с фото дневника ден по ден, don't go away!

 

П. П. Малък teaser в началото - няколко снимки от пътешествието за зарибяване, че като видите толкова много текст без картинки, току-виж сте се отказали да четете нататък

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 16 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Юли 2013, Истанбул, Турция.

 

 

Това пътуване както някои други преди и след него мина през Истанбул. Някой път директно от автогарата вземаме метрото за летището, друг път само сменяме самолети там, но този път подобно на престоя ни от фотописа за ОАЕ (2012 г.) останахме една вечер на хотел. За разлика от тогава беше доста горещ летен ден. Продължавам да харесвам района на Аксарай за преспиване заради близоста до станцията на метрото, което води и до автогарата и до летището, както и близката спирка на трамвая за района на Султанахмет. Този път бяхме отседнали в хотел La White - симпатично малко хотелче на прилична цена с хубава дюнерджийница точно до него.

 

 

 

 

 

Полета ни за Абу Даби беше късно вечерта на следващия ден, така, че имахме почти цял ден да се мотаме из Истанбул. Имам усещането, че този град става все по-хубав със всяко следващо минаване от там или пък на мен просто така ми се струва.

 

Минахме покрай Синята джамия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При толкова ходения в Истанбул никога не бях влизал в подземните цистерни и използвахме да посетим това наистина много интересно място останало още от древен Константинопол:

 

 

 

 

 

 

 

Недалеч от подземните водни резервоари видях един хотел, чиято фасада много ми хареса:

 

 

След това решихме, че най-приятния начин за прекаване на остатъка от времето ни в жегата би бил мини-круиз по Босфора. На площада Султанахмет имаше момичета, които рекламираха круиза измежду туристите, като искаха по 20 евро на човек. Казах им, че предната вечер съм видял табела за по 10 евро на друго място, момичето отиде да говори с боса си, върна се и ни даде билетите по 10 евро. В Истанбул човек явно може да се пазари и за разни турове.

 

Корабчето беше сравнително голямо и доста пълно. Погледнах към носа, който беше извън кабината и видях, че има място точно колкото да се сложат два пластмасови стола. Взехме два отвътре и заехме местата, което ни осигури тотална privacy до края на тура. Както казваха в казармата в подоби случаи "Стария е много стар, по-стар от библията"

Предполагам, че това си е обичаен стандартен маршрут за мини-круизите по Босфора.

 

Минава се покрай Златния рог, даже се влиза вътре:

 

 

 

После минахме покрай круизния терминал. Имаше два сравнително големи кораба - AIDAdiva на Aida Cruises и Norwegian Spirit на NCL. В интерес на истината никога не съм пътувал с нито една от тези компании.

 

 

 

 

В следващия пост ще продължим с мини-круиза по Босфора и ще видим някои от забележителностите на Истанбул, don't go away!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 16 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Юли 2013, Истанбул, Турция.

 

 

Продължавам с мини-круиза из Босфора и малко снимки на трите круизни кораба, които бяха акустирали на терминала. Аз си падам доста по ship spotting и знам почти всичко, което плава по света (от круизните, то иначе няма да му излезе края):

 

AIDAdiva на Aida Cruises:

 

 

 

 

 

 

Aegean Odyssey - старо корито, не ми се проверява даже чия собственост е и кой го оперира в момента:

 

 

 

Norwegian Spirit - един от грозните (за мен) кораби на NCL, първоначално бяха построили два близнака от този тип за Star Cruises, после ги прехвърлиха в NCL (и двата бранда са собственост на една и съща компания):

 

 

 

 

 

 

Малко след круизния терминал идва двореца Долмабахчъ (новия султански дворец, строен по европейски образец):

 

 

 

 

 

Недалеч от Долмабахчъ сарай (ех, че грозно ми звъчи този език на съседите, особено пък жена като заговори) се намира тази джамия. Вечер района наоколо е много приятен - малки улички и кръчмички:

 

 

 

В следващия пост продължаваме с мини-круиза по Босфора, don't go away!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

[FlyTraveler]

29 Юли 2013, Истанбул, Турция.

 

 

След двореца Долмабахчъ се виждат разни други интересни сгради на брега на Босфора.

 

Истанбулския Four Seasons Hotel - много красива сграда с перфектна локация, предполагам и с подходящия ценови етикет за нощувки:

 

 

 

Сградата на следващите 3 снимки е изключително красива, не я знам коя е, признавам си, че не ми се и рови в Нет-а в момента:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата сграда е някакъв лицей / колеж, едва ли за деца на средно-статистически родители:

 

 

Това предполагам, че е някакво морско училище:

 

 

Други сгради с перфектна локация:

 

 

 

 

 

 

В следващия пост продължаваме с мини-круиза по Босфора, don't go away!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 17 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Юли 2013, Истанбул, Турция.

 

 

Наближаваме първия мост над Босфора и минаваме под него:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мега-яхтата Lady Sarya, собственост на саудитския шейх Ахмед Заки Ямани:
 

 

 

 

 

 

 

 

Крепостта Румелихисари, строена от султан Мехмед II през 1451-1452 г. още преди отоманските турци да завземат Константинопол, се намира между първия и втория мост над Босфора от европейската страна на Истанбул.

 

 

 

 

 

Втория мост над Босфора. В тази точка корабчето обърна и на връщане маршрута минаваше близо до азиатския бряг на града:

 

 

 

 

 

 

 

 

Летния султански дворец Бейлербей Сарай:

 

 

След мини-круиза хванахме обратно трамвая за Аксарай за да си вземем багажа от хотела и спокойно да се предвижим с метрото до летище Ататюрк за полета ни с Етихад до Абу Даби.

 

 

Продавач на плодове с подвижна сергия - количка в района на Аксарай:

 

 

 

 

 

Поради изисквания за багаж при полетите на малки самолети до сафари лагерите (14 килограма беше май в мек сак) багажите ни се виждаха нищожни след 22 години пътувания с твърди пластмасови куфари. Саковете освен, че бяха леки, ги бях избрал и с колела, което правеше пренасянето песен.

 

В следващия пост - полета от Истанбул до Абу Даби, преспиване по седалките на летището и полета от Абу Даби до Найроби, Кения, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!


 

Редактирано 18 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29-30 Юли 2013, Полет с А321 от Истнбул до Абу Даби (изпълнен от Turkish Airlines), летището в Абу Даби.

 

 

Билетите ни бяха с Етихад, но отсечката от Истнабул до Абу Даби се изпълняваше от Turkish Airlines с новички А321, на какъвто бяхме летели и до Аман, Йордания предната година. Прекрасен полет, големи индивидуални екрани, готвач с униформа на борда (все си мисля да попитам дали е истински готвач или преоблечен стюард и все забравям), добро меню. Нямам идея по каква причина не мога да намеря нито една снимка от този полет, може би защото съм снимал много видео...

 

За пръв път кацахме в Абу Даби, иначе летището го бяхме виждали от кола по магистралата за Дубай (беше ми направила впечатление извитата форма на контролната кула). Както и може да се очаква за града и държавата, всичко беше на топ ниво, не толкова голямо като това в Дубай, разбира се. Общо взето точно както разликата между Етихад и Емиратс - и двете на ниво, едната по-голяма.

 

Има нещо като голям централен атриум с модерна скулптура в средата която малко ми биеше на огромна керамична ваза:

 

 

 

 

 

 

 

 

Обичайните за големите летища Duty Free магазини. Голям кеф е човек да има техническата възможност да си прави нощни (или осветени с изкуствена светлина) снимки на ръка, представяте ли си как бих изглеждал на тези места ако разпъвах триножник (не знам дали на летището има дежурен психиатър):
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямахме глезотията "Преспиване в транзитен хотел", както предната година на летището в Дубай, та прекарахме нощта на седалките по гейтовете. Бях проучил предварително как стоят нещата и като цяло ми излгеждаше много добре като за без пари - на някои гейтове има седалки - легла или да кажем с формата на полу-легла. Раздават безплатно и одеяла човек да се завие, за да не настине от климатиците. Намерихме такъв гейт, взехме си одеяла, обаче се оказа, че е много по-студено, отколкото си мислех. В крайна сметка намерихме още по едно одеяло и успяхме да заспим, но пак брахме студ и си мисля, че 3 или 4 одеяла не биха ни навредили изобщо. Пак берекет версин де, че успяхме да се опънем и да дремнем.

 

Имаше и едни камери за спане, нещо като луксозни ковчези (по-просторни, разбира се), но ми се видяха доста скъпи.

 

На сутринта станахме и направихме малка разкършваща разходка из летището преди полета до Найроби, колкото да наместим кокалите след спането на коравата седалка.

 

А340 на Етихад на един от гейтовете (не е нашия, ние летяхме до Найроби с тясно-фюзелажния А320):

 

 

 

Тук зад самолета се вижда извитата форма на контролната кула, която ме беше впечатлила предната година, като я гледах от магистралата за Дубай:

 

 

 

 

 

 

Боинг 777 на Етихад:

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - полета до Найроби и като какво е да се лети в бизнес класата на Етихад, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 18 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Юли 2013, Полет с А320 на Етихад от Абу Даби до Найроби.

 

 

При качването на гейта в Абу Даби бяхме много приятно изненадани като разбрахме, че и двамата сме upgrade-вани в бизнес класа за полета ни до Найроби. Причината за това би мога да е само една - overbooking, но така или иначе си беше супер upgrade, а не като Емиратс преди година да ми обясняват, че резервациите за седалките ми били само лист хартия. Така разбирам аз стилното "замазване" на fuck-up при overbooking.

 

С жена ми бяхме един зад друг на седалки до пътеката, но нямахме никакво намерение да роптаем. Място бол и пред краката и настрани, седалките се смъкваха на степени с бутони, които задвижваха електродвигатели. Храната с меню с няколко избора и premium drinks. Това, което на мен ми свърши доста работа беше контакта за зареждане на лаптопа, успях да си подредя сума ти снимки и то не само от това пътуване. Entertainment system няма даже и смисъл да я коментирам - от най-добрите, които съм виждал като слушалките бяха големи, удобни и качествени, а екраните бяха на отделни конзоли, които се прибираха в облегалките на седалките, просто облегалките на предните седалки бяха прекалено надалеч за да се монтират екраните на тях.

 

 

Вратата на пилотската кабина беше отворена доста дълго преди излитането и виждахме как капитана си прави разни проверки:

 

 

 

После излезе за малко да поговори с кабинния екипаж:

 

 

 

 

 

 

Стюарда и стюардесата на бизнес класата:

 

 

 

 

 

 

До мен до прозореца беше седнал един китаец, който си разтегна седалката и се наспа добре по време на полета. Преди кацането в Найроби малко поприказвахме и се оказа, че работи за държавната нефтена компания на Китай, като отиваше в командировка в Южен Судан за да обсъждат техническото обслужване на нефтодобива им от китайска страна.

 

За мен времето мина неусетно, имах чувството, че е било двучасов регионален полет. Отдавна не бях и изпитвал вълнението от стъпване на нов континент, така че кацането на международното летище Джомо Кенията в Найроби си беше преживяване.

 

 

В следващия пост - пристигане в Найроби и първи впечатления от Африка, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 18 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Юли 2013, Пристигане в Найроби.

 

 

Международното летище в Найроби (кръстено на техния национален герой и мисля, че пръв президент - Джомо Кенията) си е ОК за региона (поне преди да изгори беше така) и в сравнение с летището на Дар ес Салаам примерно си е направо Хийтроу. Много туристи се посрещат от много години и всичко е добре канализирано. Кратко чакане на опашката за виза, няколко въпроса, плащане на таксата (50 долара ми се въртят в главата), печат в паспорта и готово. Докато бяхме на сафаритата, стана пожар и голяма част от терминала изгоря. На връщане всички пътници минаваха през VIP-a, а чакахме на самия тармак в една огромна палатка.

 

На летището виждам човек с табела с моето име, Gamewatchers Safaris добре са си свършили работата по посрещането. Оказват се всъщност двама симпатяги с ван, товарим багажа и се отправяме към може би най-приятното предградие на Найроби - Карен, кръстено на Карен Бликсен - героинята на Мерил Стрийп от филма на Сидни Полак "Out of Africa". Карен Бликсен всъщност е живяла там и къщата и, където е сниман част от филма в момента е музей, отворен за посещение. Малко повече за този музей в края на фотописа, когато направихме една кратка визита.

 

В Найроби трафика е ужасен и стават невероятни задръствания, но нашия човек ни прекара по някакви странични черни пътища и успяхме да минем метър.

 

Имах доста дилеми като търсех място за спане в Найроби. Противно на очакванията за бедна Африка, цените на хотелите са доста високи. Не ми се отсядаше в центъра, където е лудница и сигурноста не е съвсем като в Дубай или Швейцария, меко казано. Бях намерил доста прилична guesthouse в Карен за под 100 долара на вечер (80-90 някъде) - Bush House & Camp. Стара колониална къща с градина, точно каквото искахме.

 

Бях ги резервирал чрез booking.com няколко месеца предварително, като 2 дни преди да тръгнем изпратих мейл до мястото да им напомня за резервацията, отговориха, че всичко е ОК.

 

Слизаме от вана, сваляме багажа, отиваме на рецепцията и разбираме, че... няма свободни стаи. Какво беше там - TIA (This is Africa) фактора. Рецепционистката много неумело ме излъга, че на някакви гости се разболяло детето и се наложило да останат по-дълго. Обясниха ми, че щели да ме пратят на подобно място наблизо за същата цена. Вярно, че имах доста странна резервация - 3 нощувки и то не една след друга, но са я приели и най-важното, че я потвърдиха 2 дни преди пристигането. Имах уговорка и с още една сафари компания да ни вземат от там на следващата сутрин. Поне ги накарах да им се обадят от техния телефон и да им кажат къде ще бъдем.

 

Като се върнах и седнах да им пиша ревюто в tripadvisor, видях, че две седмици след нас има още един случай на отказване на настаняване заради разболяло се дете. Много боледуват тези гости, ще вземат да спрат да водят деца в този гестхаус...

 

За щастие момчетата от трансфера още не си бяха отишли и ни закараха до новото място, което наистина беше съвсем наблизо и даже по-добро - Karen Embers Guesthouse. Красива колониална къща с градина, като нямаше пукнат гост освен нас. Нямам идея дали мястото е по-скъпо от това, от което ни препратиха, но както се бяхме разбрали платихме същата цена. Ако ни се наложи да преспиваме отново в Найроби (дай Боже), не бих се колебал да отседна отново там, освен ако не е много скъпо. Прекрасна обстановка, много голяма стая с тежко махагоново бюро. Имаше и безплатен WiFi, който в началото не работеше добре, но дойде едно симпатично момче, премести рутера при нас и нета тръгна на 6.

 

Бързо установих, че много добре се разбирам с местните хора (като цяло), също както и много добре се разбирах с чернокожите американци в САЩ (без да смятам криминалния контингент, разбира се). Има нещо много живо и естествено в мисленето и поведението на тези хора и като усетят, че се отнасяме към тях с респект се получава много интересно общуване. Даже и като се опитват да лъжат и мамят го правят много наивно, като деца - случая с "разболялото се дете" или пък трансфера ни до летището последния ден, когато шофьора ми каза да му дам 15 долара за бензин, че му свършвал и сме щели да изтървем полета

 

Като цяло в Африка (в случая Кения) се почувствах все едно се прибирам у дома или поне се завръщам на много любимо място. Чел съм за този феномен и някои хора го обясняват, че се дължи на факта, че всъщност ние всички произлизаме от там.

 

 

Общ вид на къщата откъм градината:

 

 

 

 

 

 

Африканска акация в градината, вижда се високата ограда, над която има бодлива тел и жици с ток. Това, както и пазача на портала ни показаха, че не е особено желателно да се мотаме сами наоколо.

 

 

 

По-ниската залепена пристройка е ресторанта, където с безупречни маниери сервират закуска, обяд и вечеря (никога не бяхме там за обяд, пристигахме вечер и тръгвахме сутрин):

 

 

 

 

 

 

Ресторанта / столовата отвътре:

 

 

 

 

 

Това беше точно, ама точно каквото искахме - характерно и автентично място с достатъчно удобства, а липсата на други гости съвсем изпари усещането за хотел, всъщност би трябвало да съм благодарен на Bush House & Camp.

 

Това, което ме учуди много обаче беше студа през нощта. Бяха ни оставили по едно одеяло, което ми се видя нормално, но в крайна сметка аз станах, облякох си дрехите и спах с тях първата вечер. Рецепцията не работи през нощта (то оставаше и да стои човек само заради нас) и нямаше как да поискаме допълнителни одеяла. Това затвърждава мнението ми, че човек най-много мръзне (вътре в помещение) в топли страни - брал съм голям студ в апартамент в Испания, където спираха парното вечер, но никога в Канада например.

 

На фона на супер приятните усещания това си беше бял кахър, легнахме си изморени и спахме с приятното чувство, че на другия ден ни чакаше първото през живота ни африканско сафари за диви животни.

 

В следващия пост - пътуване до езерото Накуру и първо виждане на Великата рифтова долина, don't go away!

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 19 декември, 2014 от FlyTraveler

[Гост]

Ако случайно не знаеш, ееееееееееееееееей такива очи съм ококорила за този ти пътепис пак   

[FlyTraveler]

Ако случайно не знаеш, ееееееееееееееееей такива очи съм ококорила за този ти пътепис пак  

 

Ами... приготвяй пачката... Тъкмо Август - Септември е най-добрия сезон, а пък и вече ще имаш опит с африкански сафарита.

Редактирано 19 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Пътуване от Найроби до езерото Накуру.

 

 

Първо събуждане в Африка. Прекрасна закуска в Karen Embers, след което си приготвихме набързо багажа и седнахме в градината да чакаме да дойдат да ни вземат за пътешествието ни до езерата Накуру и Богория. Не след дълго пристигна един от толкова презираните от сериозните "сафариста" бели сафари ванове. Вътре двама африканци - шофьора и един до него, отазад празно, значи е за нас. Слизат, представят се, единия шофьор-гид, другия собственика на фирмата, с когото бях водил кореспонденцията. Щял и той да бъде с нас през цялото време, което много ме учуди. Чак последните два дни от това пътешествие разбрах целта на това занятие - оставят ли шофьор / гид сам с клиенти, той веднага започва да им предлага следващия път да прескочат фирмата и да му се обадят дирекнто на него срещу отстъпка от цената

 

Питам колко човека сме за сафарито, отговарят ми, че сме само ние, private tour. Ха, значи можело за тази цена даже и за private tour...

 

Вановете наистина далеч не са добра опция за сафари из големите паркове и сериозните любители с право ги ненавиждат - първо, че нямат проходимоста на джиповете, второ, че обикновено ниско ниво сафаритата са с ниско ниво гидове, които не спазват никаква етика при наблюдение на животни (пристигат след теб и застават м-у теб и животното / животните), трето изобщо не са cool...

 

За двата парка Накуру и Богория обаче нямахме особена нужда от машина с повишена проходимост, по-голямата част от шофирането беше по пътищата до там и обратно и такъв ван ни вършеше идеална работа. Аз го намирах и за много удобен, а както и всяка друга Тойота си возеше добре. Както и при всичко останало в живота, важното е да преценяваме добре къде какво може да ни свърши работа (не бих взел ван за сафари в Масай Мара, например).

 

 

Снимка на домакините ни във вана:

 

 

 

На излизане от Найроби се минава през разни предградия. Като за пръв път в Кения и в Африка изобщо, каквото и да видехме ни беше интересно:

 

 

 

 

Ето един мултифункционален бизнес - хората изкупуват скрап, купуват и продават стари мебели, както и разни ел. уреди. Всичко това в една малка барака:

 

 

Две възрастни жени си хортуват нещо:

 

 

Бях много доволен, че направихме това пътуване с кола до езерата Накуру и Богория, защото това ни даде възможност да разгледаме countryside и бита по селата в Кения, до всички останали резервати летяхме със самолет, което си е преживяване само по себе си, но пък се пропускат други неща. С тази комбинация просто "заковах" максимума, който можех да изстискам за две седмици престой.

 

Двете езера са на север от Найроби и не след дълго пред нас се откри невероятна панорама с Великата Рифтова Долина. Много малко хора в представите си за Африка си мислят за такава зеленина:

 

 

 

Можех да си отварям страничен прозорец и да правя снимки в движение, за съжаление по това време още не си бях изработил техниките на снимане при такава ситуация, които прилагам в момента и не всичко е особено sharp.

 

 

 

Край пътя има няколо места за наблюдение с curio shops (магазинчета за сувенири), където може да се спре и да се съзерцава прекрасната панорама. Мога само да съжалявам, че времето беше обачно и сравнително мрачно:

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - национален парк "Lake Nakuru", don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 20 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Пътуване от Найроби до езерото Накуру.

 

Аз добре обещах в края на предния пост да започна с националния парк Lake Nakuru в сегашния, но бях забравил, че има още доста снимки докато стигна до там.

 

Последна снимка на Great Rift Valley от крайпътния наблюдателен пункт:
 

 

 

 

 

Крайпътно заведение наречено "Нарок сафари бар" с древен камион отпред. Тримата мъжаги очевадно заглеждат преминаващата девойка:


 

 

 

 

Това отдолу се води хотел или поне така пише, видяхме доста такива в Кения:

 

 

 

 

 

General store (общ магазин) в някакво селище по пътя:

 

 

 

 

Доста мъдър надпис на камиона:


 

 

 

 

Езерото Елементайта, за съжаление го видяхме само от ван-а:

 

 

 

 

 

Първите ни зебри "на диво" - тези просто си пасяха край пътя без изобщо даже да са в национален парк или резерват. За такова нещо в частните резервати около парка Крюгер в Южна Африка джипа спира и изгася двигателя, за да могат гостите да направят снимки. В тази част на Кения такава гледка е все едно да видиш магарета докато минаваш през някое село.

 

 

Още една много-функционална бизнес сграда:

 

 

В следващия пост вече се надявам да започна с парка Накуру, освен ако не се окаже, че има много снимки от самия град, където преспахме (пак се казва Накуру), don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 20 декември, 2014 от FlyTraveler

[luba_rizova]

О, Флай, нямаш и идея с какво удоволствие чета и мечтая. Благодаря за споделеното и подробния разказ! Не обичам гадинки, насекоми, животните в зоо-то са идеално безопасни за мен, а вече със сърце рисувам този маршрут и такова сафари.Прекрасни снимки!!!

[FlyTraveler]

О, Флай, нямаш и идея с какво удоволствие чета и мечтая. Благодаря за споделеното и подробния разказ! Не обичам гадинки, насекоми, животните в зоо-то са идеално безопасни за мен, а вече със сърце рисувам този маршрут и такова сафари.Прекрасни снимки!!!

 

Благодаря за вниманието и за добрите думи. Гадинки и насекоми могат да се избегнат ако много държиш на това и отидеш на правилното място в правилното време. Човек като не е виждал нещо и се страхува, аз доста се притеснявах от цеце мухи, например. Не бях виждал такива допреди 3 месеца и бях чувал, че много болят ухапванията им. Е, не болят чак толкова а и на повечето места за сафари няма такива изобщо

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Пътуване от Найроби до езерото Накуру.

 

Отново минаваме покрай някакъв хоремаг (хотел-ресторант-магазин, имало е такива по селата в България едно време, имам някакви смътни спомени от подобни establishments). Тук гледам има даже и магазин за вина и спитрни напитки, явно населението консумира такива артикули, мюсюлманите в Кения са предимно по крайбрежието и предполагам близо до границата със Сомалия.

 

 

 

 

 

Още малко снимки на пейзажи от колата (Великата Рифтова Долина), за пръв път виждахме канделабра дърво (Euphorbia candelabrum - от семейството на кактусите):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Навлязохме в покрайнините на градчето Накуру, където спряхме да се чекираме в един хотел и да обядваме. Хотела беше ОК, нищо особено, но чиста стая с баня, тоалетна и мрежа за комари над леглото. Нито един бял клиент освен нас, кефеше ме да общуваме с местните хора.

 

В ресторанта за пръв път ядохме традиционното за Източна Африка "угали", направено от царевично брашно. Имаше и пиле (кокошка), за каквато имам мнооого далечни детски спомени, като ходихме на селото на един приятел и дядо му заколи кокошка. Нищо общо с вкуса на пилетата, които купуваме по магазините, прилича едва ли не на дивеч. Колко сме си изкривили вкусовете и как сме забравили как се усеща натуралната храна...

 

В хотела не съм правил никакви снимки, но снимах една сграда точно до него, където се помещаваха заедно медицинска "клиника" и бригада заварчици. Клиниката на д-р Абдул, където на напдиса се изрежда по какво е специалист (астма - изписано със спелингова грешка, тиф и други болести, които не можах да разчета на снимката). Какво ли се чудя, спомням си, че през 2002 година ходих до една поликлиника в курота Албена и надписите на английски бяха пълни с грешки, а на плажа имаше надпис "The Beach is saved", като идеята явно е била да се напише, че плажа е охраняван.

 

 

 

 

Ето и The Eros Hotel, не знам дали името има връзка с предназначението му или това е само в моето мръсно подсъзнание. Изглежда и малко по-баровски от останалите хотели наоколо:

 

 

 

Хиндуистки храм в Накуру (Jalaram Bapa е някакъв техен светец):

 

 

Улица от предградията:

 

 

След като се наобядвахме, най-после се качихме на вана и отидохме до националния парк Lake Nakuru за първия през живота ни гейм драйв.

 

 

Основния портал на парка:

 

 

В следвашия пост вече наистина ще започнем да разгледаме този национален парк, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 21 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

Аз имам особен сантимент към националния парк Lake Nakuru, защото там ми беше първото сафари за диви животни. Самия парк не изглежда особено див (поне по сегашните ми критерии), но е изключително красив и в него има много интересни животни. За любителите на птици е някакъв рай, както и е изписано на главния портал (вижте последната снимка от предния пост). Парка е създаден през 1961 г. но е разширяван на няколко пъти. Изцяло е ограден (не, че аз видях някъде оградата докато карахме вътре), но казват, че тази ограда била повече за да предпазва редките животински видове от бракониери, отколкото да пази животните да стоят вътре.

 

Точно заради запазеноста и сигурноста, в парка са докарани редки животински видове като черни носорози и жирафи на Ротшилд. Не съм много сигурен, но мисля, че повечето бозайници са докарани отнякъде, като това не са разбира се животните, които сега виждаме в парка, ами техните прабаби и прадядовци няколко поколения назад. За разлика от останалите паркове в Кения по това време на сухия сезон, Lake Nakuru е изключително зелен заради близоста си до езерото.

 

Мисля, си, че ако отивах там на сегашния си акъл, сигурно щях да изисквам различни неща от гида, но тогава ми беше първи гейм драйв и гледах зяпнал каквото и да ми покажеха.

 

Поради високото ниво на водата в езерото през последната година, огромната част от фламинготата бяха мигрирали към езерото Богория, но все още имаше някои останали, както и много други птици. Концентрацията на животни в парка е просто феноменална, като започнахме да виждаме тревопасни на броени метри от портала.

 

 

Харем от импали (така се нарича група женски). Импалата е може би най-разпространената антилопа както в Източна, така и в Южна Африка:

 

 

 

Газела на Томсън (Thomson's gazelle - Eudorcas thomsonii) - много популярна в Източна Африка (в Южна Африка ги няма), наричат ги галено Томита. Най-лесния белег, по който се разпознават от газелата на Грант е черната "лайсна" отстрани на тялото. Една от основните съставки от менюто на гепардите (в този резерват гепарди няма или поне аз така си мисля):

 

 

 

 

 

 

 

Импали и зебри на Грант (Equus quagga boehmi) - най-малкия от 6-те вида така наречени "зебри на равнините" (plains zebras). Импалите дотолкова са свикнали с близоста на колите, че не си правят труда даже да стават, камо ли да бягат:

 

 

 

 

Отново газели на Томсън:

 

 

Импали и зебри с няколко вида птици между и зад тях:

 

 

 

 

 

 

Жълтоклюни щъркели, Египетски гъски, Great egrets и зебри:

 

 

 

 

Отсега правя уговорката (както и на предния ми фотопис за Ю. Африка, Ботсуана, Замбия и Зимбабве), че имам най-доброто желание и полагам усилия да пиша имената на животните и птиците на български, ако не ги знам обаче нямам време да търся по нета и ги пиша на английски. От време на време слагам в скоби и латинските наименования на видовете, но това ако така или иначе съм си правил някаква справка за себе си. По принцип на много малко видове им знам латинското наименование наизуст. 

 

 

В следващия пост продължаваме с националния парк Lake Nakuru, don't go away!
 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

 

Редактирано 21 декември, 2014 от FlyTraveler

[Kaloyan89]

30 Юли 2013, Пристигане в Найроби.

 

Бързо установих, че много добре се разбирам с местните хора (като цяло), също както и много добре се разбирах с чернокожите американци в САЩ (без да смятам криминалния контингент, разбира се). Има нещо много живо и естествено в мисленето и поведението на тези хора и като усетят, че се отнасяме към тях с респект се получава много интересно общуване. Даже и като се опитват да лъжат и мамят го правят много наивно, като деца - случая с "разболялото се дете" или пък трансфера ни до летището последния ден, когато шофьора ми каза да му дам 15 долара за бензин, че му свършвал и сме щели да изтървем полета

 

Като цяло в Африка (в случая Кения) се почувствах все едно се прибирам у дома или поне се завръщам на много любимо място. Чел съм за този феномен и някои хора го обясняват, че се дължи на факта, че всъщност ние всички произлизаме от там.

 

 

Флай, чувствам се по абсолютно същия начин всеки път когато се връщам в Африка и където и да е било до сега на континента. Не се бях замислял защо. Интересна теория. И имам абсолютно същите наблюдения за хората. Благодаря за споделянето. Въпреки че надали скоро ще имам възможност да платя такива цени, (пътувам бек-пекърската), страшно много ме вдъхновяваш. 

[FlyTraveler]

Флай, чувствам се по абсолютно същия начин всеки път когато се връщам в Африка и където и да е било до сега на континента. Не се бях замислял защо. Интересна теория. И имам абсолютно същите наблюдения за хората. Благодаря за споделянето. Въпреки че надали скоро ще имам възможност да платя такива цени, (пътувам бек-пекърската), страшно много ме вдъхновяваш. 

 

Калояне, ти първо си изключително млад, сигурен съм, че ще изръшнеш що има национални паркове в Африка в бъдеще. Второ, за съжаление цените на сафари са по-високи от друи пътувания или по-точно казано по-няма толкова опции да се мине евтино, но има относително евтини възможности - примерно включваш се към група от себеподобни на къмпинг, може да се докара до към малко под 200 долара на вечер предполагам. Като ги обърнеш в евро (валутата в която печелиш) и стават по-малко. Като сложиш разликата в цената на самолетен билет примерно до Риюниън или Магадаскар и до летище Килиманджаро и сметката ти започва да се връзва.

 

Това за Източна Африка, за Южна за 220 долара на вечер спиш в луксозна лоджа на ол инклузив (ако делиш с някого стаята). Ако си шофираш сам в парка Крюгер или Етоша и спиш на къмпинг, може да паднеш и до 140 долара на вечер с наема на малка кола, гориво, спане, храна и вход за парка (в Етоша ако делите 4 човека на къмпинг, може да паднете и под 100 долара на човек на вечер)... Още не си започнал да ровиш според мен

Редактирано 22 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

Продължавам с първия през живота ми гейм драйв в парка Lake Nakuru.

 

Отново импали и зебри на брега на езерото:

 

 

 

Зебра на Грант отблизо:

 

 

 

Черноглава чапла (Black-headed heron):

 

 

 

При снимки на диви животни, едно от най-интересните неща е да се вкарат в един кадър няколко различни животински вида. Това край езерото Накуру се получаваше доста добре.

 

Африканска биволица с мъжки и женски Defassa waterbuck (които се различават от Common waterbuck по липсата на "отпечатъка от тоалетната чиния" или белия кръг на задните части) и Египетски гъски. Обикновено малките водоеми се "държат" от двойка Египетски гъски, но при голямо езеро от типа на Накуру се налага да се разделят "парцели":

 

 

 

 

Ето и цяло стадо от африкански биволи с две Египетски гъски пред тях:

 

 

Едни от малкото останали фламинго-та в езерото Накуру (за 2013 и 2014 година, ако нивото на водата отново падне, милионите фламинго-та ще се върнат). Тези са от вида Greater flamingo, различават се най-лесно от Lesser flamingo по черния връх на клюна. Тук са хванати в кадър заедно с корморани:

 

 

Ето един мъжки бивол отблизо. Мъжките най-лесно се различават от женските (освен ако не гледаме органа и огромните топки) по това, че двата рога при мъжките са свързани с допълнително рогово образувание на челото (това с цел да не си чупят тиквите като се сбиват помежду си), докато на женските рогата просто си стърчат от двете страни на главата и между тях си има нормален череп с козина.

 

Африканския бивол можем да го смятаме за първото животно от "Big five", което видяхме "на диво". Малко по-късно в парка Накуру видяхме и част от телата на спящи във високата трева лъвове, но това не го броя за истинско виждане. На времето ловците в Африка са сложили най-опасните за ловуване животни в този списък, който включва слон, лъв, леопард, носорог и бивол (като ви споменат за "Big five" да знаете какво се има предвид). Бивола наистина е много опасен, най-вече заради ужасния си нрав. Може да те нападне просто за удоволствие, без да го застрашаваш или да му пречиш с каквото и да било. Има доста случаи на лъвове убити от биволи (при самозащита или защита на друг повален от лъвове бивол), въпреки, че биволите изядени от лъвове са много повече.

 

Африканските биволи, както и леопардите не правят фалшиви (предупредителни) атаки като лъвовете и слоновете. В Южна Африка ни е нападала биволица. Този тук обаче си лежеше много спокойно:
 

 

Накрая на този пост една снимка на две птици Hamerkop (главите им са с формата на чук), имам усещането, че името е на африкаанс (гос'ин Домосед ако прочете това, би могъл да хвърли светлина по въпроса):

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 22 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Продължавам с гейм драйва из парка и още птици.

 

Жълтоклюн щъркел, който рови за риба и Great white egret:

 

 

 

Пеликан:

 

 

 

Серия снимки на риболова на жълтоклюния щъркел (Yellow-billed stork):

 

 

 

 

 

 

Тук вече хвана риба:

 

 

 

Дървета из парка, голям благодат за тревопасните с тази тучна зеленина по време на сухия сезон. идея си нямат как се мъчат техните братя и сестри из Амбосели или Масай Мара по това време на годината, да не говорум за месец, два по-късно:

 

 

 

Изглед към езерото от така наречения Baboon cliff (Скалата на павианите):
 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост продължаваме драйв-а из парка, като ще ви покажа един изключително рядък и много красив вид на иначе популярно африканско животно, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Жирафa на Ротшилд (Rothschild's giraffe, Giraffa camelopardalis rothschildi) е един от най-редките и застрашени животински видове. На свобода има не повече от няколкостотин екземпляра, които се намират в Кения (резервата където сме в момента) и в Уганда (национален парк Murchison Falls). Малко по-високи са от другите подвидове жирафи, но се различават най-вече по шарката, като жирафите на Ротшилд и Reticulated giraffes (които се намират в северна Кения - парковете Самбуру, Меру, Buffalo Springs, Шаба) са най-красиви и най-търсени от зоопарковете по света.

 

Masai giraffes са разпространени в Кения (на юг от Найроби), както и цяла Танзания. Жирафите в Ю. Африка, Ботсуана, Намибия, Зимбабве и Замбия спадат към групата Southern giraffe, като Thornicroft's giraffes (Rhodesian giraffes) се намират единствено в долината Южна Луангуа в Източна Замбия.

 

Жирафите на Ротшилд се отличават също и с 5 израстъка на главата (2 "рога" като на всички останали, още един израстък пред тях по средата на главата и два зад ушите). Долната част на краката няма шарки, все едно са обули бели чорапи.

Ето един красавец мъжкар (мъжките се познават по липсата на "коса" на върха на "рогата", които всъщност не са точно рога):
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Два мъжки жирафа на Ротшилд. Комбинацията от шиите на жирафите и фона от дърветата правят снимките много по-красиви, отколкото ако бяха направени в откритата савана:

 

 

 

Кроп от горната снимка:

 

 

След това се изкачихме на така наречената Baboon's Cliff (скалата на павианите), откъдето се откриват прекранси гледки към езерото Накуру и парка. Всъщност снимки на гледките от там съм публикувал в предния пост, извинявам се за объркването в хронологията на събитията.

 

 

Мястото не случайно е кръстено "Скалата на павианите". Малко павианче суче от майка си:
 

 

 

 

Тук се готви за скок:

 

 

 

Хоп и на дървото. Оградата отзад е сложена да предпазва туристите от падане от скалата, павианите не са оградени:

 

 

Павиана на стената на мястото за пикник и гледката към езерото и парка:


 

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 23 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Първото ни виждане на брадавичести прасета:


 

 

 

 

 

 

 

Още един пейзаж от парка:

 

 

 

 

Мъжки африкански бивол, птицата на гърба му се нарича окспекър (в случая червеноклюн такъв):
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мъжка импала:

 

 

 

И още един пейзаж:

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Още снимки на африкански биволи. Впоследствие съм правил много такива в различни паркове и резервати в Африка (включително и на стадо от над 1500-2000 животни в коритото на река Муагуси в парка Руаха в Танзания), но снимките долу си останаха едни от най-красивите, които имам на биволи, поне до момента.

 

 

Най-вляво и първата легнала от дясно са женски, останалите са мъжкари, предполагам си спомняте белега, по който се разпознават (ако не се гледат органите):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Един мъжкар в близък план:

 

 

 

 

 

Тук гръбначен стълб, ребра и череп от бивол, напомняне, че все пак в парка има и лъвове. Не съм сигурен дали ловуват биволи при наличието на толкова други лесни тревопасни, примерно зебри, но ако някой бивол умре по друга причина едва ли го подминават.

 

 

 

 

 

 

Виждал съм доста снимки на лъвове по дървета правени в този парк, но както писах по-рано, мернахме само част от гърбовете на спящи във високата трева лъвове, което не го смятам за виждане.

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 24 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Спряхме за около пет минути до водопада Макали - за снимки и малко да се поразтъпчем:
 

 

 

 

 

Още канделабра дървета:

 

 

 

 

 

 

Прекрасен женски жираф на Ротшилд:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още един мъжки Африкански бивол:

 

 

 

Полегнал носорог (не мога от тази позиция да определя дали е бял или черен - това няма нищо общо с цвета), Газела на Томсън и Импали:

 

 

 

 

На сегашния си акъл бих настоявал на този гейм драйв да прекараме повече време в търсене на носорози (много редки за повечето резервати в Кения и определено за тези, които ни предстоеше да посетим).


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!