дневник Йонийска Гърция и Кефалония - 2014

[natchobg]

Увод:

 

Не знам от къде и от кога да започна този пътепис, може би откакто правихме плановете за Южна Италия, пет – шест месеца по-рано, рових се из мрежата, питах по форуми тук и там, въобще пътуването до Италия беше изцяло планирано, АКСИ картата поставена най-отгоре при другите документи, кешът осигурен, кредитната карта на стенд-бай, и така...Имаше само една малка подробност, фериботните билети, но кой през 21 век обръща внимание чак пък на такива детайли. Гърция въобще не влизаше в плановете ни, твърдо бяхме решени, този път, най-накрая, да ощастливим Ботуша с нашето височайшо присъствие.

 

Всъщност може би трябва да озаглавя летният ни 2014 пътепис : „Как да си изкараме почти без пари из Гръцко“. Защо, вече се досещате, но не, причината не е, че сме оперирани от чувство на болезнена съпричастност към убийствените фискални проблеми на съседите. Не.

 

И така, ЕТО я РЕЦЕПТАТА как да си изкарате ефтино лятната близо двайсетдневна лежерна почивка из Йонийска Гърция:

 

• Приготвяте Х хиляди евро налични
• тръгвате за Италия
• някъде по пътя ляв мигач
• оставате в Гърция.

 

По така описаната схема гарантирам спестяването поне на половината сума от горепосочената.  

 

Петък, 29 Август София - Сандански

 

Изнасяме се посока Околовръстното в ранната късно-лятна столична вечер. Плановете за остатъка от деня са съвсем скромни – вечеря и нощувка в Сандански. Единственият повод за безпокойство беше дали ще стигнем навреме преди да затворят кръчмите. Е, имаше и още нещо, в последният момент преди да тръгнем ми се мярна цена от 627 Евро (в едната посока) на ферито от Игу до Бриндизи, но си помислих, че в бързината нещо съм се объркал. До Бари цени въобще нямаше, чудно защо ли...Пък и нали, като триумфираме на Игуменица, там ще ни чакат с червено килимче, бутилка просеко и с цени под сто евро в двете посоки. Въобще, Италия тази вечер ни се стори с едни 100-на км по-близка.

 

...to be continued...

Редактирано 8 февруари, 2015 от natchobg

[natchobg]

Събота, 30 Август Сандански – Игуменица

 

Казахме чао на Родината, въобще и не поздравихме Гърция на влизане, ние с държави, през които пътуваме транзит, въобще не се хабим да контактуваме. Ферито трябваше да ни чака едни 500 км. по на запад, срещата ни беше уговерена за късно през нощта, така че никак не бързахме, то и кемпърчо в жегата не си даваше зор. Тъгъдък тъгъдък по магистралата, скука и малко сиртаки за фон. Децата отзад гледат филми, спят или скучаят. Отбивка на Йоанина за гориво и много по-важно – пълен резервоар с вода (О, ЙЕЕЕЕЕЕ) и обратно към Игуменица. Към 3 следобед стигнахме порта и слязохме да видим коя агенция за билети ни е приготвила килимчето червено и просекото. Влизаме в първата :

 

- Добър ден, за Италия, 4 билета, кемпър, а да, и къмпинг он борд моля.

 

Жената зад щанда ме погледна с професионален поглед на психиатър, диагностицира ме на момента, но все пак в опит да бъде вежлива ме запита :

 

- Ама за кога билетите?

- Ами за тази вечер де.

- Ами съжаляваме, места няма. Ама ако почакате, има шанс, само пригответе едни 627 Евро на посока. Но не гарантираме.

 

Има едни такива моменти в живота на човек. Скоро не ми се беше случвало цяла една държава да се отдалечава така бързо и безнадеждно. На едни шестстотин Евро разстояние. Болката беше мигновена и пронизваща, но последвалото чувство на облекчение от едни спестени 627 Евро изпълни душите ни с покой и блаженство.

 

Следите ли, уважаеми читатели, първата стъпка от наръчника „Как да си изкараме тънко в Гърция 2014“. Ако не, да поясня – в този момент осъзнахме, че се намираме в началната географска точка, обозначавана в повечето пътеводители като Йонийска Гърция. Площ доста голяма, включваща километри неизследвани плажове, острови, на някой от които е скрита Мандолината на Капитан Корели, и още купища чудни изненади, които срамежливо ни очакваха да ги открием.

 

Да живее Йонийска Гърция 2014!

 

N.B. Сега сериозно – нямате работа на порта Игуменица, посока Италия в дните около последният викенд на Август!

 

Така значи, Игуменица, ляв мигач, чао Италия, калиспера Гърция, форца Дрепано. Беше ми още трудно да превключа от италиански на гръцки, но нещата си дойдоха на местата след първото узо на залез слънце от плажа Дрепано.

 

 

Дрепано е името на пясъчната коса, на няколко километра след Игуменица. Доста дълъг плаж, от другата страна са заблатени местности, които предполагат наличието на доста комари и други хвъркати. Къмпинг в началото на ивицата, след него много пространство за свободно къмпиране. Страхотна алея покрай водата, перфектна за колело или разходка до града. Мястото е доста оживено, в началото до къмпинга е пълно с кемпъри и други превозни средства, които чакат да се качат на ферито към Италия, гастарбайтери, потури и фереджета, циганийка с една дума.

 

Паркирахме на плажа, и започнахме да лекуваме носталгията по Италия с узо и тсатсики. През нощта не можахме да мигнем, къмпингът от ляво и плажният бар отдясно дънеха яко рок и хипхоп по случай края на сезона. Стените на кемпъра игриво резонираха в тон с музиката. Рискът на свободното къмпиране, би казал философът пътешественик, преди да им тегли поредната не-философска @%№$§$№Ъ...

 

...to be continued...

Редактирано 8 февруари, 2015 от natchobg

[natchobg]

Неделя, 31 Август, Дрепано – Сивота

 

След като закриха сезона подобаващо, музиката спря към пет сутринта, а малко по – късно настана чудесно утро. Излязох на вело-разузнаване в другата посока на плажа, покарах колело и поснимах разни места, които едва ли повече ще посетя.

 

 

Гледка откъм вътрешната страна на брега, в дясно са заблатените местности, в ляво дъното на дълбок залив. А във въпросния залив имаше няколко яхти, които очевидно поради своята отдалеченост, не бяха пострадали от среднощната какафония.

 

 

В края на сезона плажът беше пуст, макар и неделя сутрин, а нощният ферибот беше обрал гастърите в околността. Идеално време за лежерно начало на изненадващата ни гръцка почивка.

 

 

След преживеният нощен звуков терор, нешо не ни влечеше мястото, освен това време беше да се впуснем в приключенско изследване на Йонийско море. Казвам приключенско, защото вече имах академични познания по Италия, а опитът ни с тази част на Гърция се изчерпва с две куфарни почивки на Корфу и една на Лефкада. Без предварителен план, без никакви очаквания, без каквато и да е информация за къмпинги и кемпър стопове, поехме по стръмния и криволичещ път на юг от Игуменица.

 

Тук е моментът за малко лирично отклонение относно крайбрежния път Игуменица – Превеза. Ако някой има и грам съмнение дали си заслужава да се „обикаля“ по него, само ще кажа - „Just Do It”. Живописен, криволичещ, йонийски, спиращ дъха, и ред други банални описания не са в състояние да предадат напълно неподправеният и истински чар на тази част от Гърция. Освен двете известни спирки – Сивота и Парга, по пътя на всеки завой са скрити истински малки съкровища, пазещи най-хубавото от континенталната част на Йонийска Гърция. Щастливи сме, че открихме някои от тях, радваме се че оставихме след себе си още много други, за които ще се върнем отново.

 

Малко след Игуменица е селцето Платария, разположено в дъното на дълбок залив, докато се чудехме и маехме дали да се отбиваме и търсим място, го подминахме. Целенасочено поехме по крайбрежния път, гледки...море...природа...

 

Пътят се изкачва стръмно и слиза в Сивота. Не само слиза, ами направо ни закара пред баш паркинга на селото. Маслинова горичка, водичка (О ЙЕЕЕЕЕ), какво повече му трябва на човек. Прахолякът идваше малко в повече, но се компенсираше със сянката от маслиновите дървета над кемпъра. Паркирахме и се впуснахме в разузнаване на околността.

 

Сивота е вълшебно селце, известно предимно с марината си, четирите островчета наблизо и неповторимият дух на най-доброто от Йонийска Гърция. Две улички накръст, марина, яхти и променада. Това е Сивота, хубавите неща на този свят са неподправено елегантни. И малки. В късния горещ следобед на последния августовски ден, душите и гърлата ни бяха зажъднели за сладолед и бира. Трипадвайзърът беше категоричен, че нашето място в такъв случай е Bamboo Place, така че няколко минути по – късно се размазвахме с бира / сладолед в ръка, на марината, докато късното слънце огряваше полюшващите се яхти и лодки на една ръка разстояние. Банално, но типично по гръцки.

 

 

 

 

Хубавото напоследък в гръцко е, че почти всяко заведение предлага WiFi свързаност, така, че докато се наслаждавахме на късното слънце, научихме някои неща за Сивота. Например, че в никакъв случай не трябва да пропуснем плажа Бела Врака, круиза до Пакси и Антипакси, разходка с лодка из островчетата наоколо. За съжаление времето по прогноза се разваляше, круизите до Пакситата отпаднаха (урааааа), Бела Врака обаче си стоеше там, където е била и преди милион години.

 

Успокоени от тази даденост, набелязохме някои места за вечеря. Началото на края на сезона има доста предимства.

 

Едно от тях:

 

 

И още едно:

 

 

Спокойни, че все ще се намери къде да вечеряме, пообиколихме отново променадата и докато се усетим, селцето се оживи от туристи, наизскочили незнайно откъде. Следва приятна вечеря, отново сладоледи и наслада за сетивата:

Залез над Сивота: 

 

 

...to be continnued...

[natchobg]

Понеделник, 1 Септември, Сивота / Бела Врака

 

Първият ден от седмицата и от месеца започна с политическа среща на високо равнище, с участието на двама видни представители на българското и италианско кемпър общество. Откакто установих странната релация между космически цени на фериботите за Италия и натрапчивото присъствие на италианци в Гърция, реших, че е настъпил моментът истината да лъсне наяве:

 

- Бонджорно синьоре, коме ста, що така сте наводнили цяла Гърция с Ваш'то присъствие?

- Бонджорно, бонджорно, Италиа, ооооо, мамма миа, експенсо, мамата си трака. Гърция парадисо, но паркинг, но - кампинг, Гърция форевър!

- Ама сеньор, Белла Италиа, мулто белисима, що така???

- Белла белла, белисима, ама магистрала експенсо, еспресо експенсо, кучина експенсо, туто експенсо!

 

Дотук с Италия, и италианците, които предпочитат да си харчат кинтите в Гърция, а не в родината си. Каписко?

 

Освежени от прекрасната нощ, без звукови издевателства, наслаждавайки се единствено на шумоленето на маслиновите клонки по покрива на кемпъра, заехме изходна позиция за атака на плажа Бела Врака.

 

Плажуването на въпросното място трябва да се планира и координира внимателно, поне един ден предварително. Необходима е силна воля да се приеме фактът, че ще се ходи пеша. Допълнително предизвикателство е 70 градусовият наклон, който макар и асфалтиран, действа демотивиращо на най-младите и крехки физически създания, още ненавършили шест години. Носенето на плажни чанти, шнорхели, маски, каски, (и една бира дълбок резерв) е в състояние да демотивира всеки истински мъж, който иначе е изкарал поне две годишна служба в защита на Отечеството. Само че ние, кемпъристите, не сме мъже, а машини, така че не е учудващо, че около 10 сутринта видяхме плажа отблизо, без загуба на личния състав.

 

Бела Врака или както и да се превежда на родна реч, е името на малкото плажче, което е почти свързано със Сивота. Чаровно и пренаселено, дори и след сезона, особенно след 11 часа. Кристална вода, хапещи рибки - пирани във водата, орди от (нехапещи) англоговорящи лелки и чичковци, превъзбудени от първият досег с платноходния спорт. След като няколко европейци се опитаха да ни полегнат на хавлиите, поради ограниченото място за плажуване, поехме през криминална пътечка в гората в дъното на залива, която точно след 20 м. ни изведе на райски, слабонаселен и превъзходен типичен Йонийски плаж.

 

Плажът:

 

 

След като се преплуват кристалните води на залива, водата става още по-синя:

 

 

След още стотина метра плуване се излиза на трети залив, който е най – спокоен, защото достъпът е само по вода. Чуден плаж си изкарахме на Бела Врака, шезлонзи, сянка, даже и рибките пираня липсваха на втория залив. Пътят обратно към кемпъра беше истинско изпитание, единствено мисълта за леден Митос и прохладна почивка на сянка действаше стимулиращо.

 

Гледка от високото:

 

 

През ноща се изви буря, проливен дъжд, маслините падаха върху покрива и вдигаха шум като круши, въобще ситуацията беше динамична. Дойде време да вдигаме платната от Сивота, в очакване на нови хубавини по пътя.  

 

...to be continued...

Редактирано 9 февруари, 2015 от natchobg

[natchobg]

Вторник, 2 Септември : Сивота – Парга

 

След бурята през ноща, утрото беше кристално ясно, а дъждът ни изми кемпъра почти идеално. Заредихме вода (О, ЙЕЕЕЕЕ) и продължихме надолу.

 

Целта беше Парга, макар и доста неясна и под въпрос. Паркирането на лека кола в градчето се очертаваше като биг проблем, а за кемпър вероятно мишън импосибъл. И без това не бяхме наясно дали въобще и защо да влизаме в Парга, но по географски дадености градчето ни се изпречваше на пътя и трябваше да му дадем шанс. Отново гледки на всеки завой , ааааа, ууууу, малки закътани заливчета, вертикални пътчета стигащи до тях, ако бяхме с парапланер, можехме и да посетим някой плаж по пътя, но с кемпър, трудно. Наближавайки Парга, пътя започна кофти да се стеснява, а трафика увеличава. В един момент имах сериозното притеснение, че съм влязъл в насрещното, бях единственото МПС, вероятно в грешната посока. След миналогодишната Атинска шофьорска закалка, нищо не беше в състояние да ме стресне, е, почти нищо. Преди градчето имаше отклонение за плажа Валтос, смело дадох десен мигач и влязохме в приключение със завой на стръмен тесен път и туристически автобус за добавка. Ситуацията беше напрегната, и още повече се напрегнахме, като видяхме стълпнотворението на въпросния залив. Обратен и нагоре по вертикала. Парга май нямаше да я бъде този път.

 

Влизайки в градчето, пътят отново стана нормален, а като бонус ни очакваше огромен празен паркинг, вдигната бариера и потънал в зеленина, мрамор, птичи чуруликания и бароков унес гробищен парк.

 

Чудесно, но Парга все още беше под въпрос, защото се появи човека с каскета, огледа ни (ние бяхме единствените на паркинга, споменах ли вече?) и благо ми рече:

 

- Калиспера, 20 Евро до следобеда, 16:00 часа, бецален бите.

- Калиспера, ами след следобеда?

- Нови 20 евро, камарад, две бири и оркестърът да свири.

- Ай сиктир малака, да го ....ДФГХЪТУ€ТУТ§У§.....

 

След този твърде дипломатичен и донякъде закодиран разговор, превключих на първа. Малаката реагира доста гъвкаво на шума на мотора, върна се и продължи комуникацията:

 

- Чекай малко, ей са шъ говоря са шефа.

 

На първа и с крак на съединителя, се договорихме следното:

 

- Ю аре лъки тудей, май френдс, би аур гестс, 20 евро до утре вечер тотал .

 

Парга беше вече наша, обсадата падна с цената на 20 еврона, с който дадохме своята лепта в подпомагането на закъсата гръцка икономика, и се впуснахме в потайностите на градчето.

 

Две - три думи за Парга : стръмна, магическа, туристическа, дъждовна и чаровна.

 

Паркингът се оказа баш където трабва, на 5 минути пеша от началото на пешеходната зона. Без никаква идея накъде и защо, забихме по стръмна улица, която скоро се оказа безинтересна. Върнахме се на изходна позиция. Пладнешкото слънце прегаряше, сиви лоши облаци се скупчваха над главите ни. От втория път уцелихме посоката, попаднахме в стария град, тесните улички, калдаръмените плочици, котките, и много, много, много варосани в бяло стъпала за нагоре.

 

Нагоре е крепостната стена и останки от Венецианска крепост, всъщност цяла Йонийска Гърция е осеяна с венециански (или други италиански) камънаци, свидетелство за интереса им към развитието на въоръжения морски туризъм още през Средновековието. Набирайки височина нагоре, оттук оттам се откриваше гледка към залива на Парга, но най-отгоре, току под крепостта, нещата бяха най-внушителни. Само че в този момент сивите облаци станаха черни и заваля едиииииииин дъъъъъъъъъжд...И така валя, валя, 100 часа, или почти толкова. Та в този момент заехме последната свободна маса на най-яката кафе сладкарница в градчето, с най-яката гледка към най-якия градски залив за годината.

 

За това заведение става дума:

 

 

И гледката на влизане:

 

 

Гледка от терасата, на фона на проливния дъжд:

 

 

Пихме по кафе, и по още едно...Хапнахме гофрета, и още две...Дъждът не спираше, положението ставаше все по-наводнено, студено и безрадостно, а кемпърът беше далеч, далеч. Поръчахме трета гофрета за успокоение, наслаждавайки се на веселия пейзаж, откриващ се от терасата:

 

 

В крайна сметка, три часа по-късно, предприехме евакуация и на прибежки и припълзявания се добрахме до кемпъра за следобедна дрямка. Някоклко часа по-късно дъждът взе че спря, ние оптимистично излязохме за вечеря и дъждът отново весело затроли по чадъри и качулки.Търсенето на място за хапване в дъждовна Парга е занимание тъжно, до голяма степен благодарение на още по-тъжните викачи пред кръчмите, подгизнали и лишени от ентусиазъм.

 

 

От безнадеждните крайбрежни заведения избрахме най-безнадеждното, но затова пък с унила дъждовна гледка към залива и островчето отсреща. Узото и останалите благини си свършиха работата, така че изведнъж дъждът спря, след вечеря попаднахме на страхотна сладкарница и заредени с нова доза оптимизъм поехме отново по стръмните стълби нагоре към крепостта, за вечерна фотосесия. След дъжда нощна Парга беше измита, весела, обляна в светлина и настроение. Нощно посещение на крепостта е фантастично изживяване, през тесните бойници и над защитните скали се откриват зашеметяващи гледки към градчето в ниското. Препоръчваме!  

 

 

...to be continued... 

[Petkan]

 

...to be continued... 

 

Ми хайде де! Забавяш се лекичко...