А попадали ли сме в туристически капани? :)

[neuromancer]

Да взема да разкажа малко бразилски 

Един от първите пъти когато идвах, ходих до Салвадор сам (жената - тогава гаджето) беше заета и аз пoобиколих малко със Airpass. Ta Салвадор е град с много голям процент черно население и много бедност. Аз като фотограф ставам по изгрев да снимам като е хубава светлината, а и бях объркал часовите зони, мислех, че е 6 часа, то било 5. Та по улиците бродя почти само аз, залепи ми се един и почна да иска пари,мляко за децата нямал, какво ли не, почна да бие на съвест как ние от белите държави не знаем какво е истинска бедност. Нещо не можах да го разкарам, накрая викам "ето го тука супермаркета, ела с мене ще ти купя хляб и мляко за децата". А той: "а не, ти ми дай парите...". "Е, викам, нали се сещаш как току-що сам се прецака".

Друго, тук е масова практика да пазят местата за паркиране и да искат пари под предлог, че ти е показал мястото, или че ще ти пази колата да не и се случи нещо (демек, ако не ми платиш, ще и се случи нещо). Аз в Бело Оризонте обикновено ги избягвам и не паркирам там, освен ако няма друг начин или примерно съм с децата. Но и тук са по-кротки и взимат колкото им дадеш, а и се появяват още като паркираш, да си знаеш. Та пак в Салвадор преди доста време паркираме в "синя зона", т.е с талон, но зоната важи до обед събота, а след това е безплатно и застъпват въпросните гадове. Връщаме се следобед до колата, идва един и иска пари, на мен не ми се разправя и му дадох колкото имам дребни, към 1 реал и нещо. Значи тоя нахал ми дигна скандал че тарифата била поне 2 кинта и съм му дал малко    Такова чудо в Бело Оризонте няма. Та брат ми го напсува яко на български и той се махна, ама добре че не бях сам тогава, си мисля... (Иначе цените на тия пичове стигат до 100 кинта, по време на мач за купата Либертадорес близо до стадиона.)

Иначе общо взето съм се разминавал с такива капани, дори в Истанбул не са ме лъгали. В Прага келнерите ги хванахме три пъти, ама не вярвам да са успели да ме излъжат преди това.

[tougherty]

Турция (че къде другаде ). Пътуваме с ферибота от Чанаккале и гледам аз, че всички турци пият чай. По принцип аз такова не пия, но си викам "абе щом се наливат всички тука, значи нещо хубаво ще да е". Появи се отнякъде един с подносче с чайчета и аз го спрях да си взема едно. Подавам му 10 лири и той ми казва нещо на турски. Аз му показвам че не разбирам, той взима банкнотата, казва ми "Таман" и тръгва да си ходи. "Чакай бе, ей, какъв таман, ти къде тръгна, къв е тоя чай 10 лева" и недвусмислено му показах, че така не ми харесва. Той се направи на обиден, сумтя, сумтя и накрая ми върна 5 лири. Чаят всъщност струваше 50 стотинки - разбрах го на ферибота на връщане, след като вече бях врял и кипял в пазарлък и турски манталитет 2 седмици. Това пътуване ми беше голям урок. В Турция пазарлъкът си върви здраво, а като свикнеш да го правиш и почва да ти доставя удоволствие. След случая с чая, за който още ми се смее групата, с която ходихме, го ударих на здрав пазарлък навсякъде и забелязах, че турците падат под официално обявените цени на почти всичко - от дюнери по улиците до дрехи в моловете. На пръсти се броят случките, когато не сме се разбрали за някоя цена. Но те са си майстори на шмекериите, признавам им го. Най ме изкефи един турчин, който продаваше миди с ориз. Отидох да си купя и понаучил една-две приказки на турски го питам "Кач пара?". "Бир (една) лира" отговаря той. Тук аз превключвам на английски и нарочно се правя на луд "Това бир колко беше - две ли?". Турчинът изигра цял театър, охка, пуфка, накрая махна с ръка все едно съм го изиграл зверски, но от него да мине и вика "Добре айде - две". Един вид да излъжеш чужденеца си е направо въпрос на чест в Турция. А чужденецът като чуе думата "Таман" значи вече е прецакан.

[macf1an]

По темата с пазаренето - мен ми се наложи да се науча в Тунис. Еййй, големи търговци тия араби.

Влачим потни джапанки из прахта на Хамамет и вървим към Медината. Който е ходил знае, че тя представлява лабиринт от малки улички, от които нямаш измъкване без малко помощ. Има и карта:

 

 

Разбира се, с тогавашната ми спътницата сме се позагубили вътре, ама в рамките на допустимото. В този момент чуваме "Лез оранже", "Лез Оранже!" (така ни се казваше хотела). Един усмихнат чичко се приближава и ни почва на много приличен Английски: "Ама не ме ли помните, аз съм готвача в хотела (възможно е), днес ви видях на закуска (и това е възможно), хареса ли ви, кое ви беше любимото - това, това или това (изброява елементи от менюто)" . Много му се получи лафа, признавам. Приемаме, че наистина е възможно да е готвача. Пита - трябва ли ви нещо? Отговаряме учтиво, че освен посоката на изхода, всичко друго си имаме. Ухили се и ни поведе, като обясняваше как точно си тръгвал, ама трябвало да мине за малко покрай магазина на брат му, който бил по пътя за изхода...е, оттук натаък - ясно. В магазина - 1001 нощ.. то не бяха дрънкулки, шарениики, сипаха веднага по чай, дадоха сладки ... приказки, мохабети.. и каквото пипнем - "братът" веднага скачаше колко било хубаво и булката да го пробва и "гуд прайс, фор булгариан френдс". Е, прежалих се за едни обици комплект с други дрънкулки, ужким сребро, със сини благородни камичета (хубави бяха, признавам)... почна от къмто 200 лв пазарлъка .. ама по книга: то не бяха "Вай, Вай", то не бяха "Вие не ме уважавате", то не беше тръгване и гонене по улиците, то не беше пот (вътре страшна жега) и сълзи в очите ... в крайна сметка мен ми писна, а видях, че дамата си ги е харесала .. стиснахме ръцете на 80 лв (еквивалента в техни пари). През цялото време (поне 30 минути) "готвачът" седи отвън. Директно го питах "Ти нямаше ли да си ходиш"? Подви опашка и изхвърча доста бързо, но поне показа посоката на изхода. В крайна сметка се бях минал с 20тина лева, по преценка на вещи в занаята (питахме една продавачка в магазин за бижута там). Прибирайки се, на всяка сергия ни спираха да ни продават от химикалки до летящи килимчета, и всички искаха да знаят откъде сме. Казваме, и веднага "кажете как е здравей, здрасти, добра цена, заповядай, довиждане". Хитреци, бе!

В последствие ни просветна как готвачът ни е направил пунтата.. не си бяхме свалили ол-инклузив гривните, специфични за всеки хотел   

 

Малко по-късно, пак там, но на плажа. По принцип е охраняем и не дават на търгашите да минават отпред, та седят и чакат на границата на хотелската ивица. Мотая се аз и виждам един дядо белобрад да влачи една торба. Почва ме на различни езици..от скандинавски, немски, френски, испански, през руски мина, докато не му чух Инглиша. Леле. Майко. Като на Куин Мери първия братчед. Ченето ми падна. Още в този момент реших, че ще му клекна за нещо, от респект към положените усилия да го научи, ама ще го изпотя - да потренирам пазарлъка.

Вика - имам подарък за теб (ето откъде телемаркетинга са се научили), вади някакви глинени чаши, сега идвал от майстора, който на ръка ги правел (всичко на калъп беше лято, то си личеше), ама поддържа много интересен разговор за живота, любовта и още нещо, и направо ти е кеф да го слушаш. Просто странна гледка - много стар, много мургав, направо си беше чист циганин, даже не приличаше на арабин, сух, прегърбен, ама ето - може да преподава Английски без да му мигне окото. Разбира се, пробута ми на "страшна цена" още няколко грънци, които веднага ги видях като саксиики, подарък за майката, и разбира се почва пазарлъка. Тук цифрите бяха по-малки, но аз държах, че нямам пари в мен и трябва да ходя до стаята, а там имам само монети, понеже сме свършили парите, последен ден ни е ..абе лъгах го "как си требе" Позадържахме се и охраната дойде и почна да го гълчи здраво. Нещо се притесниха, че ще ме обира ли, не знам (само ние двамата сме на целия плаж, почти е тъмно). Казах им "Се бон, Се бон", взех си грънците и казах "чакай малко" .. ама и дядото не беше вчерашен - вика "кажи си името, ако не се върнеш с парите - ще викна полиция, брат ми е съдията - ще те вкара в затвора веднага" ... много стана агресивен и нервен, след намесата на охраната. Явно видя как му се изплъзват няколкото лева, които ще изработи. Е, в крайна сметка - отидох до вътрешния двор, пуших една цигара - малко да го поизпотя още, оставих грънците в стаята, върнах се при него, бръкнах си в джоба, в който имах предостатъчно пари през цялото време и му дадох еквивалента на 2 лева по-малко, под предлог, че само толкова имам. Изсумтя нещо на ромо-арабски, фръцна се и потъна в мрака

Много бях горд!

 

Редактирано 18 август, 2014 от macf1an

[kali]

Тоя уикенд в Банско, предполагам не е най-активният сезон в момента (няма сняг и скиори по пистите ), в Обецановата къща - 2 бири Пиринско и едно кафе - 10кинта (2х3.50 + 3.00=10.00)

А в Момини двори - 5 лв. кюфте, и даже Пиринско не предлагат, мошениците

[stanimir]

Май са си повярвали , че са Баден-Баден 

[Костов]

Май са си повярвали , че са Баден-Баден 

Не съм бил в Баден-Баден но там може би ще е по-  евтино

На мен закуска в хотел в Бачково състояща се от 5 принцески от салам (камчия) и кашкавал, 2 чая,  1 кафе и 2 сока струваше 20 лв. Всичко по 2 лв. да се смята по лесно   Само да добавя че в къщи 5 принцески като тия които ядохме там изяждам сам, а жената също не е от най- малките, а и детето беше с нас.Та ако трябваше да ядем като хората щяха да  отидат  50 лв.

PS След тия ми писания сигурно никой няма да ме покани на гости

Редактирано 18 август, 2014 от Костов

[stanimir]

Като се ина предвид , че салама почти сигурно е "Хотелска марка" от 2.70 лв.\кг. вярно сте прецакани

Я да сметнем - 2 кг. салам за 5.40 лева + 0.5 кг. кашкавал за 5 лева , три кутии сок Chiao от 2л. за общо 6 лева и 3 хляба за общо 2 лева ...другото до 20 лева за кафе.

Що да не ви покани човек на гости с ядене на корем

[Костов]

 ...другото до 20 лева за кафе.

И чай stenk и чай

Що да не ви покани човек на гости с ядене на корем

Ами като писах че изяждам 5 принцеси за закуска, как да ме покани човек на гости .

Всъщност хотелчето си е хубаво, но да перифразирам  един наш бивш Премиер " За Бога братя не яжте там"

[maik]

Лисабон. 
циганка ме гони по улиците да ми продаде шалче за 10 кинта, аз се дърпам и не ща за толкоз. следва силно пазарене и го вземем за 5 пари. доволна съм до небето. същото в магазин в центъра видях за 1 евро. не съм го слагала никога;

пак в Лисабон.
цените в кръчмите са ясни, бирата е ясна, виното - също. уж всичко ни е ясно, но сметката ни е с 20Е по-висока. защото! хлебчето в панерчето и масълцето, дето те чакат на масата за велкоме, струват между 4 и 5 Е бройката. платихме първия път, но после вече бяхме осторожни и ни хляб искахме, ни масълце  
 

Лаос, Луанг прабанг.
налага се да купя магнити - половин дузина приятели колекционират и съм обещала. а магнитите скъпиии, скъпиии - безобразие някакво. с усилия спазарявам от една местна някакви аз 2-3 долара бройката, и като дадох парите на лелята, тя почна да блъска с тях по останала стока, нахвърляна по земята. научиха ни после, че така правели търговците при първа си успешна сделка за деня - като маха с парите по багажите, продавачът омагьосва стоката все така успешно да се харчи. демек, изцентрени бяхме много здраво с тия магнити. 

и още имам - сещам се сега за един драйвер в Сайгон.
Стоварва ни автобусът от Пном Пен някъде из центъра в ХШМ. Че не е автогара, ясно ни е става от раз, че сме в центъра някъде - също, че сме близо до хотела си - тоже (имаме карта). Ама сме с големи багажи, жега е, не ни се мъкне, а и във Виетнам е евтино, та решаваме, че такси ще вземем. Хващаме един драйвер, питаме го далече ли е, той вика - не е, и ние се мятаме при него. Скоро става ясно, че се движим надалеч и бързо - като да излизаме от центъра. Казваме на чичката да спре, ама той не ще; пак му казваме, и той пак не ще; трети път казваме и той като все така не рачи да спре, аз тръгнах да слизам почти в движени и то след реалистично активиране на Джелсоминовски звук. Навъртените пари не дадохме - за има-няма километър-два бяхме навъртели $6, а това е астрономическа цифра в оня край на света. По-късно, когато вече се бяхме настанили в хотела си, установихме, че автобусът ни е спрял едва ли не на гърба на хотела - на къде 300 метра от входа на хотела, а нашият драйвер ни беше замъкнал в съвсем обратна посока, отвъд някакво кръгово и през 2 големи булеварда, та чак на трети.

Пак Виетнам, гарата в Лао Кай.
Един юнак предложи да ни закара за 400.000 донги до селото. Аз плеснах с ръце, защото горе-долу толкоз пишеше и в гида ми, че е цената. По-после се разбра, че он явно ни взема за идиоти и искал Х 400.000 на човек, а ние бяхме 4ма. с друг пътувахме, ама ей-толкоз остана да ни подхлъзнат;

и други има, но ще стана подробна

[stanimir]

Индия - междуградкси автобус спира на уж официалната гара и куп чужденци с раници се изсулват , а се оказва че е комбина с рикшите и оттам те те подхващат към центъра.

Аз като съм си чел пътеводителя се сетих набързо за измамата и се намъкнахме бързо пак в автобуса до крайната му спирка.

[Ивайла]

И аз за Истанбул...

Първо влизане изобщо в Турция, около 3 сутринта,автобуъта спира на всеизвсетния "Хаджията" за WC....Аз имам 10 евро.Решаваме, че е по - добре да платя аз за двама  с по - дребните пари, 10  евро. Жената, изглеждаща като баба Яга на  млади години , ми връща 6 евро и при моя очуден поглед почва да ми крещи, че правя опашка и аз просто  се уплаших от агресията...Така че, срам не срам, точно за wc ме излъгаха....

Вторият случай - вървим покрай стадион "Иньоню", който е до Далмабахче - тоест туристически район...Пред нас двама обущари, от тези които те нападат да ти лъскат обувките....Вървят си мирно и тихо пред нас, но от куфарчето им изпада една четка. Ние ги настигаме и им подаваме четката. Веднага ни налазват да ни лъскат обувките, ни е се дърпаме, но те са много настоятелни и накрая решаваме, че искат да го направят за благодарност....Но, разбира се не е така....Искат пари - "Живея в Анкара, 6 деца имам, жената болна, не работи, не съм ги виждал 6 месеца, колкото дадеш, като за комшу 20 лири". Излишно е да казвам, че  отказах да дам пари, казах че няма кеш и той предложи да ме заведи до автомат да изтегля пари....Аз не му дадох нищо, но другото момиче, което беше на две - три крачки , даде 10 лири, като уж щял да и върне 5....Пиша го толкова подробно, защото скоро прочетох същата история  в сайт, където изброяват най - честите измами в Истанбул. Тази история беше едно към едно с моята, дори с бройката деца и болната жена...

После гледах "The Scam City"  за Истанбул , поредица на National Georraphic и видях доста ситуации, с които сме се разминали по случайност...

[Duke]

Това е един от чаровете на Истанбул, дори бих казал, че този номер с падналата четка за обувки е нещо като визитна картичка за града. Миналата седмица обаче с изненада установих, че явно вече номера не минава. На моста "Галата" се разви действието, а покрай истинските рибари в ролята на "риби" трябваше да се явят трима западноевропейци. Да, ама не, както викаше Бочара. Не му мина номерът на ваксаджийчето, но за сметка на това прие нещата философски и с усмивка...

[Alexander]

Аз да чукна на дървео имам само едно преживяване от този сорт.

Разбира се беше в Италия и по-точно във Венеция.

Италия е много красива страна и съм ходил над 5 пъти, но мнението ми за италинаците като цяло е на другият полюс. В повечето случаи се опитват постоянно да те излъжат с цена, надуване на сметка и т.н.

Във Венеция знаете, че гондолите са 80евро, нямаше да се качваме, но един ни зариби, че ще ни качи за 18евро само. Настоява много и ние се качихме, след като свърши разходката, аз му дадох 20евро, а ония посочи, ценоразписа и каза, че ще вика полиция..Ами дадох 80евро и това беше..

[Георги]

Аз да чукна на дървео имам само едно преживяване от този сорт.

Разбира се беше в Италия и по-точно във Венеция.

Италия е много красива страна и съм ходил над 5 пъти, но мнението ми за италинаците като цяло е на другият полюс. В повечето случаи се опитват постоянно да те излъжат с цена, надуване на сметка и т.н.

Във Венеция знаете, че гондолите са 80евро, нямаше да се качваме, но един ни зариби, че ще ни качи за 18евро само. Настоява много и ние се качихме, след като свърши разходката, аз му дадох 20евро, а ония посочи, ценоразписа и каза, че ще вика полиция..Ами дадох 80евро и това беше..

 

Да не е имало малко езикова бариера между eighteen и eighty? Трудно се хваща в разговорна реч

[Sju]

Преди 15 години за първи път стъпвам на софийското летище да посрещам двама приятели от Германия. Води ме най-добрата ми приятелка, живееща в София от година-две. Моите гости са класика, руси и розови и както каза една бабичка на гарата в Пловдив "по обувките им личи, че не са от България". В допълнение са с огромни туристически раници и няколко по-малки чанти.

Качваме се в автобуса от летището за към Плиска, а една жена ни казва да им дупчим билети за багажа, защото на задните седалки са седнали контрольори. Аз съм купила за всички, но не и за багажа, при което моята приятелка уверено разпределя багажа, тъй като всеи от нас можело да носи по 1 багаж безплатно. Всеки от нас вече е с по една чанта в скута. Автобуса тръгва и разбира се контрольорите пристигат. Трябвало да имаме билети за багажа. Обръщат се директно към германците и започват да им показват с пръсти "5 марки, 5 марки" . Моята приятелка се впуска в някъв спор, но онези карат шофьора да спре, за да ни свалят. Намираме се в някакво нищо и аз за секунди не мога да си представя как от този пущинак ще се доберем до спирка. Нито има телефон, за да звъннем на някой да ни вземе. Помня, че извадих 5 или 2х5 лева и платих глобата.

Слизаме на Плиска, за да продължим с астобус към гарата. Разделям се с приятелката си, купувам билети за всеки + за всяка една чанта и чантичка. Рейса е пълен с хора и аз моля един човек да ми продупчи билетите, защото не стигам машинката. Настанявам моите хора на две седалки, давам им билетчета и те стисват багажа като удавници сламка в скута си. След малко се качва контрола и погледите им бързо фиксират германците, директно ги приклещват. Дават си моите хора билетите, а контролата започва разправия и ги дърпа да слизат. Включвам се в спора и се оказва, че тези билети били фалшиви, защото не били продупчени в този автобус. Започвам наивно да обяснявам, че билетите са дупчени тук, как съм ги подала на един човек и той ги е продупчил, при което онези заявяват, че не трябва да се доверявам така на хората и явно онзи ми бил подменил билетите (5 на брой!).

 

И така се озоваваме свалени от автобуса спирка преди гарата с двама недоумяващи германци, злобни крещящи контрольори и любопитна присламчила се публика, в която отчаяно търся подкрепа. След като никой не ми помага аз вече съм обляна в сълзи и вадя 5 лв., за да ни оставят на мира. Но не, 5 лв. за двамата не били достатъчни, обръщат се към германците и пак онези жестове с петарката. Би трябвало да съм извадила още 5лв. щом са ни оставили. Едва в последствие научих, че има номер с подмяна на билети.

Остава 1 спирка, купувам билети пак за всички хора и багажи. Стигаме без да се качи контрола, но изпускаме влака за Пловдив за минути. Пътувах с намаление и за мен тогава автобусния транспорт беше скъп лукс Но нямах друга алтернатива в този момент освен да се кача на автобуса с последните си левове. Посрещането на гостите в този ден ми коства към 50 лв. (при тогавашна моя месечна заплата около 160 лв.).

Редактирано 9 март, 2015 от Сю_

[luba_rizova]

Олееее, Сю, чак ми стана мъчно. И като си помислих как ли сме изглеждали в очите на германците... Гадост! Да чукна на дърво в типичен капан не сме попадали, ММ е малко асоциален и с него де става, един път се опитаха, обаяни от моята хубост в Рим да ми "подарят" роза, уж без пари, след много мрънкане я взехме и после ни поискаха пари, върнахме я. Истински капан , макар и не точно,беше в едно кафе до гарата в Пиза.Влезнохме само,защото на половинът много му се ходеше до ВЦ.Ценоразпис нямаше, естествено. Отиде той до ВЦ то, но познайте, не работеше. Той направи жест с ръка как може да имат заведение без работеща тоалетна, извинявам се, но в БГ не може. Обаче вече бях поръчала две еспресота. Гнусната италианка накрая ни взе 8 евро!!!Идеше ми да я убия. На класовата бележка, естествено не пишеше еспресо, а нещо си. Опитах се да се разправям, не успях, още ме е яд, направи го нарочно. Но евтино сме се отървали, добре,че не си падам по парцалки, дрънкулки и сие, в Истанбул не са ни метвали.

[slujitel]

А, от летището в София и аз имах перипетии. Качваме се преди няколко години на такси, тогава нямаше лицензирани и тръгваме до Дървеница. Аз отпред, мъжа ни отзад, и гледам аз брояча върти като бесен. До средата на бул. Брюксел показваше 11 лв., и като се развиках, викам на шофьора, да ни сваля на първата спирка в Младост. Казах му, че нямам толкова пари и не мога да му платя. Стана един скандал, аз поисках касова бележка, тъкмо ги бяха задължили да дават бележки. Извадих телефона да му снимам номера и му казах, че ще подам оплакване до КЗП. И той взе, че офейка, а аз не платих. Та, в ч ужбина не ми се е случвало, но в България -да.

Редактирано 9 март, 2015 от slujitel

[maialearrosto]

Аз да чукна на дървео имам само едно преживяване от този сорт.

Разбира се беше в Италия и по-точно във Венеция.

Италия е много красива страна и съм ходил над 5 пъти, но мнението ми за италинаците като цяло е на другият полюс. В повечето случаи се опитват постоянно да те излъжат с цена, надуване на сметка и т.н.

Във Венеция знаете, че гондолите са 80евро, нямаше да се качваме, но един ни зариби, че ще ни качи за 18евро само. Настоява много и ние се качихме, след като свърши разходката, аз му дадох 20евро, а ония посочи, ценоразписа и каза, че ще вика полиция..Ами дадох 80евро и това беше..

 

По казаното от сеньор Александър за гондолите, има нещо вЕрно, тези лодкари имат потенциал на измамници. Но пък си имат регулации, от които не могат да мърдат, има си и достатъчно униформени, ако стане проблем. Гондолиерите се явяват на изпити по чужди езици, но по рождение са хитри и обичат парата.

 

Тъй като често качвам родни туристи, винаги говоря с началника на смяна и винаги уточнявам тарифата и маршрута и поне още 3 пъти му повтарям на пирата с едно весло и на началника: Ottanta, avete capito? (Осемдесет, разбрахте ли?). Едва като чуя категоричен отговор "да", тогава качвам хората. Гондолиерите в движение все гледат да те "лъзнат", както и да предложат удължаване на разходката с още 10 минути (20 евро отгоре), но на проявена твърдост от клиентите повече не продължават.

 

 

Скоро на стълбите за изкачването на Пиацале Микеланджело във Флоренция ме спират трима граждани, събиращи подписи срещу дрогата. Гледам тетрадката им, последният вписан (измислен от тях) беше отбелязал, цитирам: Джовани еди-кой си, по професия еди-какъв си от еди-къде си, подпис и сума от 20 евро.

 

Аз почнах да пиша Маяле Аросто, София, свиня по професия, и преди да впиша дарената от мен сума, викам им на чист български: "Ай сиктир, бе, хаймани" и отминах. Подобна практика забелязвам и пред Галерия "Академия" във Венеция.

[Gentleman Basta]

Скоро на стълбите за изкачването на Пиацале Микеланджело във Флоренция ме спират трима граждани, събиращи подписи срещу дрогата. Гледам тетрадката им, последният вписан (измислен от тях) беше отбелязал, цитирам: Джовани еди-кой си, по професия еди-какъв си от еди-къде си, подпис и сума от 20 евро.

 

Аз почнах да пиша Маяле Аросто, София, свиня по професия, и преди да впиша дарената от мен сума, викам им на чист български: "Ай сиктир, бе, хаймани" и отминах. Подобна практика забелязвам и пред Галерия "Академия" във Венеция.

Същите и пред Сант Анжело в Рим ме напипаха с въпрос "Харесвате ли наркотици?" Май следващият път трябва да кажа "Да".

 

Чакаме тази схема да дойде и у наше село.

[Зани]

Тази схема с подписа срещу наркотиците я имаше в Рим още през 2009 година, само че тогава ни пресрещна интелигентно на вид момиче, а сега ми направи впечатление, че повечко мургави братя я практикуват !

Редактирано 9 март, 2015 от Зани

[eloena]

Ooo, събрах и аз материал за тази темичка през последното азиатско пътешествие. Толкова много не съм "яла дървото" за всичките ми пътешествия, взети заедно (не че са толкова много де), но добрата стара Европа все пак си е доста по-почтена. Започна се в една закусвалня под един блок близо до истамбулското летище Сабиха. Сядаме ние прегладнели след 8 часов път с кола и се зачитаме в менюто. Цените са повече от приемливи, сервитьорът, повече от любезен. Не говори никакъв език, различен от турски, но с жестове ни обяснява да си поръчаме голямо плато асорти с всевъзможни кебапи, кьофтета, и най-разни мръвки. Твърди, че ще стигне за всички ни. Съгласяваме се, посоченото в менюто плато е с цена 30 TL. Започват да пристигат някакви сосчета и салатки в малки купички. Някакви палачинко-питки с люта салца, сърми от булгур завити в листа от айсберг и огромно плато с обещаните мръвчици. Нищо от това (освен платото) не сме поръчвали, но сме така изгладнели, че се нахвърляме, с ясното съзнание, че накрая ще има неприятна изненада. Е, изненадата надмина всичките ни очаквания. Сметката беше 160 лири, (111 лв.), но понеже нямахме толкова лири, а долари, по незнайно какъв курс ни се върза 100 долара.

Следващата греда беше в Дубай. Имахме уговорка да ни вземат от лобито на един хотел за сафари в пустинята. Добре, ама минава уречения час, тия никакви ги няма. Виждаме един джип да виси пред хотела и отиваме да проверим да не са нашите хора. Не са те, но ни правят предложение да ни размотаят из града, на сити тур за същото време и за същите пари. Съгласяваме се, защото нямаме план Б за прекарване на цял ден в Дубай, поне да го разгледаме. Разходи ни човекът, заведе ни в мола, заведе ни в магазин за килими, на плажа и къде ли не, където не сме искали да отидем, извън стандартната градска обиколка. Ние му казваме, че не искаме да му губим времето, че договореното време е изтекло, а той: няма проблем, та няма проблем. После понечихме да му дадем 150 долара (толкова беше цената на нашето сафари), а той рече, че ни е возил с 2 часа повече и трябвало да му дадем още по 20 долара на глава, от него да мине - по 15 и ние смирено броихме още 60 долара. 

Последваха още много, в не чак такива размери подхлъзвания из Шри Ланка, като ще спомена още само едно по-сериозно. За разходката за наблюдение на китове броихме по 6500 рупии (около 50 долара), като на билета, който ни дадоха, пишеше 8000 и ние си мислехме, че шофьорът ни е договорил някаква сериозна отстъпка, която после с кеф му дадохме за бакшиш. Дааа, докато не прочетох пътеписа на Линд, че за същото нещо са платили по 3000 рупии. Такива ми ти работи...Като за първи път в Азия - ще го преживея.

[AlexandraKo]

Ooo, събрах и аз материал за тази темичка през последното азиатско пътешествие. Толкова много не съм "яла дървото" за всичките ми пътешествия, взети заедно (не че са толкова много де), но добрата стара а отстъпка, която после с кеф му дадохме за бакшиш. Дааа, докато не прочетох пътеписа на Линд, че за същото нещо са платили по 3000 рупии. Такива ми ти работи...Като за първи път в Азия - ще го преживея.

Еееее, няма нищо де То, така се събира опит. А пък, турците имат една приказка, която ми е супер любима:

" Кахър, дето опира до пари, не е кахър".

С времето и с моткането из Азия човек се научава, че винаги трябва предварително да се пазари, докато не чуе поне три пъти окончателната цена. И да не дава после, ако има пратенЗии.

На нас подобно ни се случи в Манила. Караме да ни викнат такси от хотела - там цената е 300 пари. Викат ни те две таксита, на тази цена. В едното се натоварваме ние - двете дами, а в другото - мъжът с нас. Още по пътя нашият драйвър взе да мрънка, че иска 600 пари, аз му викам - уговорено е 300, ама той пак мрънка с повишаване на октавите. Като стигнахме на летището, аз си мълча, щото чакам да дойде и другото такси с мъжа, че да го видя как ще продължи с мрънкането. Е, дойде и като казах, че има спор по цената, оня ми ти мъж / 2 и кусур метра и къде 150 кила/ като повиши тон, ония двамата дребосъци с поклони взеха 600 общо за двете коли и изфирясаха скоропостижно.

Редактирано 9 март, 2015 от AlexandraKo

[Duke]

Покрай последните две-три мнения да споделя, че вече като старо куче в Истанбул, аз влязох в обратната роля. Прибираме се миналата седмица към хотела със съпругата, а вече притъмнява. Минаваме напряко през един от сукаците около Капалъ Чарши и съпругата ми вижда сергия с мъжки чорапи. Комплекти по 12 бр., менте "Пиер Карден", но добра изработка. Не че имам някаква нужда от чорапи, още по-малко пък 12 чифта, но профилактично питам за цената. Продавачът, младо момче, обаче не говори английски, а само някакъв бейсик. Обявява цена от 65 лири за пакета. Присмях му се и продължих напред. Онзи, както си му е редът, тича след нас и предлага ние да назовем цифрата. Аз му казвам, че нямам нужда от толкова много чорапи и не мога да назова цена. Жена ми се включва в разговора и отново го пита за цена. Този изстрелва 40 лири, ама го смотолява. Тя го пита, евро или лири. В този момент този се обърка тотално и вика 15 евро. Аз му направих знак, че нещо не е добре с главата и решително тръгнах да продължавам. Той пак след нас и в един момент пак ни заклещи. Пита колко давам, а аз питам съпругата колко струва един чифт чорапи в София. Тя ми казва цена от около 2 лева, а аз оферирам 15 лири за 12 чифта. Онзи щеше да се разплаче, а жена ми вика дай да му дадем 20 лири. Онзи грейна, но не е познал! Отговорих му, че аз, а не жена ми ще носи тези чорапи и отново му припомних, че не ми трябват толкова много чорапи. Пак си тръгваме, а този след нас нарежда. В един момент вика, давай 15 лири. Аз му дадох 15 лири и приключихме. Жена ми се срамува от мен, но това е положението - сделката си е сделка, свалих цената от 65 лири на 15 лири и чорапите ми излязоха по 80 ст. за чифт. Цялата случка продължи около пет минути, като почти не се забавихме по пътя си...

[AlexandraKo]

 Жена ми се срамува от мен, но това е положението - сделката си е сделка, свалих цената от 65 лири на 15 лири и чорапите ми излязоха по 80 ст. за чифт. Цялата случка продължи около пет минути, като почти не се забавихме по пътя си...

Да, ама поне няма да те мислим откъм чорапи ;)

Редактирано 9 март, 2015 от AlexandraKo

[slujitel]

И аз така правя, и мъжа ми го е срам от мен.