А попадали ли сме в туристически капани? :)

[veseliache]

със сигурност ни лъжат под път и над път, но в доста от случаите даже не си даваме сметка за това - особено в арабските страни! На мен на скоро ми се случи в Дубай на международното летище Ал Мактум да ме излъжат с картата за градски транспорт. Бяхме 4 човека и поискахме да си купим карта NOL за градски транспорт и помолих да ни заредят картите с 50 дирхама, за да имаме за целия престой. Речено сторено платено. Обаче, качвайки се на автобуса разбираме, че човекът ни заредил картите, но с 40 дирхама. 

[AlexandraKo]

И аз така правя, и мъжа ми го е срам от мен.

Аз правя като Дюк - намислям си и казвам една цена и въобще не я коментирам. От любов към спорта.   Преценявам за въпросното нещо колко бих дала и това е. В 95% от случаите става на моята цена. И след като получа въпросното нещо на моята цена, давам на човека нещичко отгоре, защото ми е угодил. В 5% не става и си тръгвам с празни ръце, колкото и да го искам нещото. Пак от любов към спорта. :lol: Ама в Азия е много некултурно да не се пазариш ;) За тях сме " големите, бели и глупави хора", дето следва да бъдат оскубани. ама, като се замислих, дали и унас не е такова отношението към чужденците :unsure: Спомням си, чужденци, дето се оплаквали за 150 лева за такси от Варна до Златните, за 120 от летището до центъра в София и пр.

http://www.monitor.bg/article?id=302415

А тука пък един англичанин, вижте какво е написал:

https://neverojatno.wordpress.com/2012/04/21/prost/

Редактирано 9 март, 2015 от AlexandraKo

[temporary]

Да не е имало малко езикова бариера между eighteen и eighty? Трудно се хваща в разговорна реч

То тази езикова бариера половин Азия я експлоатира - аз за това, като последния олигофрен си питам eighteen or eighty?

[П.Кръстев]

И аз да спомена две истории:

Първата - в Италия

Както споменах и в друга тема, първата ни самостоятелно организирана екскурзия с гаджето - до Рим. Бяхме още доста неопитни относно тези неща. На испанските стълби, качваме се най-отгоре и се кефим на гледката. Идва някакъв мургав и ме заговаря дали съм бил баскетболист, какво съм тренирал, какво от къде сме дошли и т.н. Докато се усетим ни бяха подвързали с някакви измислени гривни на ръцете и каза, че иска по 5 евро на гривна за двамата. Първо му отказах, но около нас имаше 3-4ма такива субекта и предпочетох да им дам 10 евро и да се спасяваме, вместо да стане някоя беля. След като им дадох парите изчезнаха, а аз се оплаках на близко намиращите се полицаи. Естествено нищо не се случи след това.... -10 евро.

Втората - в САЩ (Ню Йорк, Летище Кенеди)

Пристигахме за бригада с едно приятелче. Веднага ни нападнаха някакви чернички да ни предлагат такси. При което аз казвам на моя човек "Забрави, чакаме си на опашката и се качваме на жълто такси"
Чакаме на опашката, обаче един черньо не спира да досажда на моя човек (видя го, че ще се подаде). Още малко упорство от негова страна и вече бяха 2-ма на един. Бяха се съгласили за цена от $60 за разстояние от около 15 км. По $30 на човек - хайде, съгласих се, поне нямаше да чакаме.

Отвежда ни до един гаден тъмно син ван (точно като на серийните убийци от филмите), продължавайки да имам лошо предчувствие се качваме. Този заключва вратите и тръгва. Валеше един много гаден дъжд, ние сме пътували общо 15-16 часа вече с престоите, не знаеме къде се намираме. По едно време ни казва - пичове, мислех, че това е по-близо, няма да е $60 а поне $120. Започнахме да спорим като този започна да ни вика, че дори усклуга ни правил и колко нагли сме били.
След много спорене по пътя, лутане от негова страна из Лонг Айлънд стигаме до съответния адрес. Този не отключва вратите и казва, че иска $120.  В крайна сметка му казах, че ще му дадем $100 и това е.
Съгласи се и ни отвори. (Замислих се да го заплаша с полиция, но при положение, че знаеше къде ни оставя, т.е. къде ще се намираме, не ми се рискуваше - в тази тяхната държава е пълно с психопати)

Ненужно е да ви казвам след това колко пъти казвах на приятелчето "казах ти..."  Тотални балък, как така съм се качил в непозната кола в Щатите още не ми е ясно, а си знаех, че трябва да си се качвам на нормалните таксита.

Редактирано 9 март, 2015 от П.Кръстев

[Георги]

А тука пък един англичанин, вижте какво е написал:

https://neverojatno.wordpress.com/2012/04/21/prost/

 

Тая връзка идва от уебсайт, който винаги е публикувал литературни измислици. Общо взето единствената му цел е да провокира странни реакции в българите от типа на "вижте чужденците за кви ни мислят", като си измисля или интервюта или разкази на чужденци (често известни), които се отнасят брутално или неуважително към българите. Нищо интересно там

 

А иначе такситата махат глави по целия свят. Минута невнимание и после плащаш като за последно, трябва да повтаряш като идиот - ма пусни метъра, ма колко ще струва горе-долу, ама не ме спирай в магазини по пътя. Аз за това си предпочитам градския транспорт и такси само, ако се налага

[П.Кръстев]

В случая до там където отивахме, най-близкия градски транспорт спираше на 20 минути пеша. При първо пристигане в САЩ, в 18:00 и мрачно и дъждовно време, нямахме друга опция.

А това "такси" нямаше брояч изобщо, беше някакъв мошеник просто.... Както и да е - да си ги харчи със здраве :D

[Alexander]

Да не е имало малко езикова бариера между eighteen и eighty? Трудно се хваща в разговорна реч

Ами не вярвам, просто си беше клопка. Човекът настаояваше много усилено, питах го това на човек ли е или за 3-мата, понеже имаше и такива варианти. Знаех, че е 80е е нормалната тарифа и аз натъртих няколко пъти на въпроса ми,  18 ли е и той да, да, да за всички. Че са подобни думите  е ясно, но накрая беше много доволен и мазен, като ми каза натъртено 80, не 18 и ми показа табелата с цените!

Редактирано 9 март, 2015 от Alexander

[Евгени Димитров]

Преди 15 години за първи път стъпвам на софийското летище да посрещам двама приятели от Германия. Води ме най-добрата ми приятелка, живееща в София от година-две. Моите гости са класика, руси и розови и както каза една бабичка на гарата в Пловдив "по обувките им личи, че не са от България". В допълнение са с огромни туристически раници и няколко по-малки чанти.

 

Качваме се в автобуса от летището за към Плиска, а една жена ни казва да им дупчим билети за багажа, защото на задните седалки са седнали контрольори. Аз съм купила за всички, но не и за багажа, при което моята приятелка уверено разпределя багажа, тъй като всеи от нас можело да носи по 1 багаж безплатно. Всеки от нас вече е с по една чанта в скута. Автобуса тръгва и разбира се контрольорите пристигат. Трябвало да имаме билети за багажа. Обръщат се директно към германците и започват да им показват с пръсти "5 марки, 5 марки" . Моята приятелка се впуска в някъв спор, но онези карат шофьора да спре, за да ни свалят. Намираме се в някакво нищо и аз за секунди не мога да си представя как от този пущинак ще се доберем до спирка. Нито има телефон, за да звъннем на някой да ни вземе. Помня, че извадих 5 или 2х5 лева и платих глобата.

 

Слизаме на Плиска, за да продължим с астобус към гарата. Разделям се с приятелката си, купувам билети за всеки + за всяка една чанта и чантичка. Рейса е пълен с хора и аз моля един човек да ми продупчи билетите, защото не стигам машинката. Настанявам моите хора на две седалки, давам им билетчета и те стисват багажа като удавници сламка в скута си. След малко се качва контрола и погледите им бързо фиксират германците, директно ги приклещват. Дават си моите хора билетите, а контролата започва разправия и ги дърпа да слизат. Включвам се в спора и се оказва, че тези билети били фалшиви, защото не били продупчени в този автобус. Започвам наивно да обяснявам, че билетите са дупчени тук, как съм ги подала на един човек и той ги е продупчил, при което онези заявяват, че не трябва да се доверявам така на хората и явно онзи ми бил подменил билетите (5 на брой!).

 

И така се озоваваме свалени от автобуса спирка преди гарата с двама недоумяващи германци, злобни крещящи контрольори и любопитна присламчила се публика, в която отчаяно търся подкрепа. След като никой не ми помага аз вече съм обляна в сълзи и вадя 5 лв., за да ни оставят на мира. Но не, 5 лв. за двамата не били достатъчни, обръщат се към германците и пак онези жестове с петарката. Би трябвало да съм извадила още 5лв. щом са ни оставили. Едва в последствие научих, че има номер с подмяна на билети.

 

Остава 1 спирка, купувам билети пак за всички хора и багажи. Стигаме без да се качи контрола, но изпускаме влака за Пловдив за минути. Пътувах с намаление и за мен тогава автобусния транспорт беше скъп лукс Но нямах друга алтернатива в този момент освен да се кача на автобуса с последните си левове. Посрещането на гостите в този ден ми коства към 50 лв. (при тогавашна моя месечна заплата около 160 лв.).

Голяма история!!!!

[Евгени Димитров]

Октомври в Барселона. С жената сядаме първата сутрин на ул. Грация да хапнем по един сандвич, тя кафе, аз бира (кен 0,33) . След 20 минути му викам да даде сметката и с думите "my friend" пристигат едни €26. Това, май френд, чуя ли го, значи ме цакат вече. И вие да знаете. Ние толкова давахме за вечеря в Севиля. Съгласен съм, че е Барселона, но все пак са 2 сандвича и 2 напитки. Касовият бон беше с час 10:06, 4-те артикула бяха изборни като артикул 1,2,3,4 и сумите срещу тях. Станах да го питам как кас. бон е изваден преди 40 мин., след като ние сме там от 20? Часовника на касовия апарат не бил точен. Разправяхме се 5 минути и накрая му платих. Нямаше на кой да се оплача. Забравих за случката и 3 дни по-късно минавам пак покрай тази закусвалня, ама беше вечер и още работеше. Викам му на ония колко струват същите сандвичи, кафето и бирата. Тотала беше €14. Прекараха ни с €12. Иначе тия дето ни излъгаха, бяха типичните от Тунис, Мароко или нещо подобно. Затова не видя ли цена, нищо не купувам. Само ме хвана яд, че не скъсах касовия бон, ами го оставих на масата. Кой знае колко още са прекарали с него, хора поръчали си 4 неща.

2014г. пристигаме в Канкун и трябва да си купим билети за автобуса от летището до града. Редя се аз на опашката, идва моя ред на гишето и викам на ония 2 билета. Може ли с долари да платим, той казва може! Дава билетите и връща рестото в мексикански песота, тръгвам аз да ги взимам и моят приятел ми вика, чакай да ги броим и излиза, че ни пързаля с една 20-ка по-малко т.е. $2. Имаше сори амиго и т.н. Даде ги. Сумата е дребна, ама като минат през него днес 200 човека, той 1/4 от тях да излъже ето ти ги $100 от никъде.
Сигурно и на други места са ме клатили, но не мога да се сетя сега или въобще не съм разбрал.
Иначе ме изумихте с вашите истории

Редактирано 6 януари, 2016 от Георги
премахнат обиден епитет

[Дани Магелани]

Шанхай-Nanjing road (това е китайската Шанз Елизе), появаваш се от метро станцията (има няколко) и ако си сам и си мъш те заговаря красиво младо момиче, девойката иска да си тренира английския, студентка е и т.н. глупости безкрай, сядате някъде, пиете по фреш, кафе или бира...и тя настоява да плати, за нея е било много полезно и приятно да си поговори с теб-ако приемете, вече сте задължени да приемете пак да седненете в в съседния клуб, ресторант или даже традиционна чайна. Там няма значение какво ще поръчате-сметката ще е в хиляди рейнминби (китайски юани) и ако онемеете или протестирате много бурно, красивата девойка с радост ще предложи да плати половината сметка-но Вашата половина е в стотици долари. Ако сте двойка е достолепен господин с добър английски и западни обнобноски пак за да си упражнява английския....

Манила, излизате от летището и униформени госпожици с баджове ви питат много делово къде ви е хотела, те са окупирали всеки изход! Създава се впечатление че са представители на единствените допуснати таксита до терминала. Ако кажете адрез, хотел или квартал, изваждат папка с тарифи и ти я показват-цената е около двайсет пъти над нормалната тарифа! Нормалните таксита са на сто метра в дясно и за тях се чака на 10 минутна опашка.

Занзибар-приятелски настроени местни (в Стоун Таун) ти предлагат да ти покажат местни забележителности много ненатрапчиво, после казват нещо от сорта на ,,тен таузант ис инаф,, или друга сума и ако е по тъмна доба стават агресивни, наложи ми се да отиграя балкански батка да да се разкара човека. Пак там, фууд маркета в парка до пристанището ( ТУК СЪМ ПОТЪРПЕВШ, НАПРАВИХА ГО НА ПРИЯТЕЛКАТА МИ ОТ ДАР ЕС САЛААМ) скара с морска храна, любезни продавачи, аз си избрах от едно място, тя от друго, когато привършихме, тя каза че трябва да плати храната си, казали и че се плаща после?!? В превод, видели я с бял идиот, ясно е че той ще плати и сметката беше 40 000, моята за подобна храна бе 8 000 но при питане кое колко струва( 1000 шилинга 0,80 лева)

Пукет-вземаш джет, караш, кефиш се и го връщаш, когато го оглеждат, забелязват драскотина на корпуса която я нямало преди, искат ти 4000 долара или повече, става скандал, появява се полицай(и той е в играта) запознава се със случая, и той договаря с потърпевшите да намалят иска на половина(2000долара, щото ако не ги платиш, ще трябва по закон да ти вземе паспорта и да се почне дело, а само те имат снимка на джета преди ,,инцидента,,. Историята има вариации и с мотопед и с кола под наем, En neta има много материали по темата, в трипа също......

В първите три схеми съм бил атакуван лично, при едната платих заради наистина наивната ми танзанийска приятелка-дребна сума, но поучителна.

Номерът с таксита в Манила се опитаха да ми го приложат в Банкок. Аз си търсех законните таксита и не им се вързах. Излезе ми в пъти по-евтино.

[Topfly]

Малка туристическа клопка в хотел Al Liwan Suites в Доха цък. Хотелът е близо до летището и като genius отстъпка предлага безплатен двупосочен трансфер до летището. Трансферът и хотелът са добре като цена качество, но малката клопка е че хотелът се намира извън центъра и на улицата е трудно да се хване нормално такси. Поръчахме такси от рецепцията и за наша изненада не дойде нормално такси, а един луксозен автомобил без никакви обозначения. Веднага попитах за цената, защото не исках да има изненади на края. Казаха ми сума около 15-20 евро, която с неохота, но приех. На връщане с нормално такси сметката излезе около 6-7 евро. Така реално “безплатният“ трансфер от летището ни излезе платен. Сумата не е голяма, но усещането, че те прецакват е неприятно.

 

Случката я описвам, защото доста магеланци минават транзит през Доха и може да е полезна при избор на хотел.

[Meidj]

Аз пък държа едно мнение на Фичо от съседната тема също да бъде закачено по-горе, защото е най-стойностното и смислено нещо, което може да се каже в духа на темата:

 

 

То е ясно, че всеки е ставал жертва на някакъв вид измами или грабежи, били те по-безобидни или по-сериозни.

Това, което обсъждаме в темата обаче, има според мен и един друг негативен аспект - в следствието от всички подобни истории, които са ни се случили или сме чули от познати -  хората ставаме все по-затворени и ограничени в общуването - аз например се улавям, че съм станал по-подозрителен когато пътувам и заради всичките "едно на ум", които имам, приемам сравнително по-резервирано когато някой непознат инициира разговор или някакъв вид контакт. А това също не е добре, защото все пак мнозинството хора не са мошеници и крадци и не всеки, който случайно те заговаря, непременно иска да ти отмъкне портмонето.

Понякога чак ме хваща срам    как съм подходил с подозрение към хора, за които в последствие установявам, че са съвсем добронамерени, но просто са по-контактни, по-любопитни, или просто са искали да помогнат или да услужат. с нещо

 

+ 1111111

[Topfly]

Аз пък държа едно мнение на Фичо от съседната тема също да бъде закачено по-горе, защото е най-стойностното и смислено нещо, което може да се каже в духа на темата:

 

 

 

+ 1111111

 

Много е важна тази забележка, но принципът е на колкото по туристическо място отива човек, да е по внимателен. Ако кривнете извън най-натоварените туристически маршрути, там може да се малко по доверчиви.

 

Преди няколко години едни мои познати са приели покана за вечеря в един малък провинциален град в Иран и са останали много доволни, защотото са успяли да видят как живее едно средно статистическо семейство в Иран. Домакините с голямо любопитство са разпитвали за Европа и не са имали никакви задни мисли при поканата.

Редактирано 20 февруари, 2017 от Topfly

[Щастливеца]

Този петък на моя приятелка откраднаха личната карта в Барселона. Посолството във Валенсия ни съобщи, че можем да издадем пасаван чак в понеделник. Реших да опитаме да предадем международния паспорт, който незнам по каква причина беше в България нан якой пътник на Райнера, за Барселона в събота сутрин. Нито един пътник не пожела да направи услугата.

Зная , че не е шега работа да се разкарваш с чужд паспорт в себе си, но аз лично мисля, че хората ставаме все по лоши.

Дано да греша !!!  

[akair]

Това с паспорта са доста дълбоки и мътни води... Не е случайно, че когато паспортът пътува без собственика му (например пратен с куриер в посолство на трета страна извън БГ за виза или нещо подобно), притежателят попълва изрична молба до шефа на ГП на летището...

[Щастливеца]

Аз зная , че си е риск и не е за всеки ама от цял самолет да не се намери един ...... Може да е глупаво , но аз бих го направил.

[Oshko]

Aз нашите паспорти вече няколко пъти съм ги разхождал чрез познати до разни посолства, никой не ми е изглеждал притеснен, а и не виждам защо. Не бях чувал за такава молба, явно съм извършвал незаконна дейност.

С 2 думи - лоши сме хората.

Може би трябваше с някоя двайсетачка да подплътите паспорта, все някой принципен щеше да направи компромис със себе си.

Редактирано 20 февруари, 2017 от Oshko

[Meidj]

Зная , че не е шега работа да се разкарваш с чужд паспорт в себе си, но аз лично мисля, че хората ставаме все по лоши.

Дано да греша !!!  

 

Не бих го нарекъл лошотия. По-скоро елементарно човешко малодушие - болестта на ХХІ век...

[Topfly]

 

Зная , че не е шега работа да се разкарваш с чужд паспорт в себе си, но аз лично мисля, че хората ставаме все по лоши.

Дано да греша !!!  

 

Проблемът не е чак толкова това че е чужд паспорт, а че евентуално може да е фалшив. Много сериозни последици може да има ако намерят в теб фалшив паспорт. Какво ще кажеш на границата? Един непознат човек ми го даде на летището, а друг непознат човек го чака в Испания? Мислиш ли, че много ще ги трогнеш с подобна история? Не знам каква присъда може да получиш за превоз на фалшиви документи, но за ползване на фалшив паспорт миналата година са осъдили човек по бързата процедура на 8 месеца затвор цък

 

По принцип винаги е рисково да пренасяш багаж на чужди хора, защото лесно може да те ползват за муле, което превозва нелегални неща. Не са един и двама добрите хора, които са влезли в затвора поради подобни “услуги“.

[Roberto Baggio]

Това в Барселона съм го преживяла и аз, само че ние за два малки сандвича и 1 бира дадохме 36 евро. Направо ми призля, развали ми целия престой в града и въобще впечатленията от Барселона.И до сега ми е един от най-неприятните градове, в който съм била 

Редактирано 20 февруари, 2017 от Roberto Baggio

[Двуцветко]

Малдиви, летище, пощенския офис. Имам обичай да пращам до себе си пощенски картички от по-щури дестинации, където едва ли бих отишъл втори път. Та нашарил съм няколко картички за мен и приятели. Влизам в пощенския офис и искам пощенски марки. Амигото ми искам по долар за всяка и ми казва дай парите и остави картичките, той щял да ги налепи и да ги пусне. Светна ми лампичка, че този просто ще си прибере парите и няма да пусне никакви картички. Ама си помислих, че не трябва да съм толкова недоверчив и да вярвам в добрината и искреността на хората

В резултат вече втора година си чакам картичката и няма и няма ..

Редактирано 20 февруари, 2017 от Двуцветко

[Topfly]

Малдиви, летище, пощенския офис. Имам обичай да пращам до себе си пощенски картички от по-щури дестинации, където едва ли бих отишъл втори път. Та нашарил съм няколко картички за мен и приятели. Влизам в пощенския офис и искам пощенски марки. Амигото ми искам по долар за всяка и ми казва дай парите и остави картичките, той щял да ги налепи и да ги пусне. Светна ми лампичка, че този просто ще си прибере парите и няма да пусне никакви картички. Ама си помислих, че не трябва да съм толкова недоверчив и да вярвам в добрината и искреността на хората

В резултат вече втора година си чакам картичката и няма и няма ..

 

Баща ми получи картичка изпратена от мен от Галапагоските острови след 18 месеца Не се отказвай! Може и от Малдивите да пристигне някой ден

[Двуцветко]

Всеки ден проверявам с трепет в душата и надеждата не ме напуска

 

Което ми напомня, че пуснах коледните си картички от БГ-то до Европа на 28 ноември белким до Коледа пристигнат. Хората онзи ден ( 15 февруари) се похвалиха, че са ги получили!

 

3 месеца!!!

 

Тази година за по-точен резултат ще ги изпратя Септември съм решил!

[Topfly]

Възможно е след няколко десетилетия да четем подобна новина за Малдивите

 

 

23 години без поща Пощальони не са събирали писмата от натоварена пощенска кутия над 2 десетилетия

Британските кралски пощи признаха за един от най-сериозните гафове в историята си.

Оказва се, че пощенска кутия на една от най-натоварените жп гари в Бирмингам, New Street, е била забравена цели 23 години, пише в. Telegraph.

На практика в нея са били открити писма и пратки още от 1989 г. Открити са случайно – строителни работници, работили по реновирането на гарата, открили прашните писма, когато миналата седмица демонтирали пощенската кутия.

От пощенската служба не могат да си обяснят как кутията е била подминавана от пощальоните цели 20 години като в същото време е била пред очите на хиляди пътуващи.

По-рано тази година кутията е била затворена, след като били получени множество оплаквания от хора, чиито пръсти се заклещили в тесния процеп за пускане на писма.

Върху кутията бил поставен знак "не работи", а пощальон признава: "Честно казано, въобще не знаехме, че на това място има пощенска кутия."

Говорител на компанията-оператор на жп мрежата във Великобритания, Network Rail, заяви, че много пощенски кутии, разположени на гари, са били премахнати от съображения за сигурност, но че явно тази конкретна е била изпусната.

От Британските кралски пощи признаха, че са ужасно озадачени от ситуацията, но обещаха да направят всичко възможно всички писма да бъдат доставени.

[Meidj]

Какво ще кажеш на границата? 

 

Ще кажа, че обикновената проява на човечност все още не е инкриминиран акт. 

 

Не намирам, че "съзнателното ползване на подправен документ за самоличност", за което се споменава в горецитираната новина, има нещо общо с историята на колегата Тешкар, за да се развява като някакво доказателство колко страшно е да направиш обикновена услуга на непознат в днешния враждебен свят

 

За пренасяне на багаж е съвсем различно. По този повод се сещам за едно много хубаво и поучително филмче - "Броукдаун палас" се казваше или нещо от сорта. Там се разглеждаха последиците от прекомерното лекомислие в някои особени части на света. Ако случайно не сте го гледали - препоръчвам горещо.