дневник Мечтано пътешествие до Австралия

[П.Кръстев]

Чакаме продължение с нетърпение

 

Скоро ще гледам да пусна и продължението. В момента на работа правим бюджета и е доста натоварено, почти не съм влизал във форума.

[Лидия]

Скоро ще гледам да пусна и продължението. В момента на работа правим бюджета и е доста натоварено, почти не съм влизал във форума.

Да, и аз това си мислех,че отдавна не съм те засичала тук Лека работа и ще чакам включване, че разчитам на помощ като човек с най-пресни впечатления

[П.Кръстев]

Ден 8 - Куранда

26.07.2015

 

За днешния ден бяхме запазили трип до Куранда –малко селце, изцяло обградено от дъждовна гора. Планът беше да ни вземат с бусче от хотела, да ни закарат до началото на кабинков лифт (SkyRail), с който да стигнем до града, да разгледаме и навръщане да се върнем със Scenic Railway (ретро влак), отново да ни вземат с автобус от последната спирка на влака и обратно в хотела. Всичко това бяхме закупили предварително от официалния сайт - http://www.skyrail.com.au/

 

Района и джунглата около Куранда били обитавани от аборигени повече от 10 000 години, смята се, че с пристигането на Европейците е настъпил и масов геноцид над местните – някъде в края на 19 век. След установяването на новите жители се появила и нуждата от ЖП линия до крайбрежието. Изграждането й започнало през 1871г. и било изключително трудно, поради стръмния терен и нуждата от прокопаване на много тунели в скалите – всичко това със съвсем базови инструменти и динамит. Линията била завършена през 1891г. с цената на много човешки животи. Толкова от към историческата част.

 

Бусчето трябваше да ни вземе от хотела в 8:30. В 8:25 получихме обаждане от рецепцията, че транспорта ни очаква. Пред хотела ни посрещна любезен, закръглен човечец, подадохме му разпечатаните билети и се качихме в малкото бусче. Беше ни обяснено, че трябва да вземем хора от още няколко хотела, след което ще продължим до лифта.

 

След около 30 минути бяхме и на уговореното място – SkyRail. Освен скромния брой хора от нашето бусче (8 човека) беше пълно с много хора, току що слезли от големи автобуси. Всички започнаха да се редят на опашки за да се сдобият с билети за лифта, аз обаче предварително бях проучил, че мога да сканирам баркодовете от ваучерите ни на една машина и за нула време бяхме вече на опашката за самия лифт и в ръцете си държахме билетите, които бяха както за самия лифт, така и за влака на връщане.

 

 

В кабинката се паднахме с двама германци – мъж и жена. Много приятни хора, с които успяхме да завържем разговор.

Кабинковият лифт беше разделен на 3 участъка с 2 спирки между тях. Цялото пътуване с лифта до Куранда, включително спирането на 2-те места за разглеждане отнемаше 1 час и 30 минути.

 

 

 

 

На първата спирка имаше дървена пътека, която минаваше през джунглата.

 

 

 

За щастие не видяхме змия и продължихме с лифта към втората спирка – Baron Falls.

 

 

Barron Falls е уникален водопад, който по времето на дъждовния сезон и изключително буен и пълноводен, но в момента беше просто малка рекичка. Въпреки това височината и гледката бяха впечатляващи.

 

 

През дъждовния сезон изглежда така:

 

 

 

Обратно на лифта, продължихме над джунглата, преминахме една река и в 11:30 пристигнахме  в Куранда.

 

 

 

 

Самото селце беше изключително малко и нямаше много за правене.Впечатление ни направи полицейския участък, който изглеждаше доста странно.

 

Полицейския участък:

 

 

 

След като кръстосахме цялото селце, седнахме в едно от местните заведения, където хапнахме по един бургер, докато наблюдавахме 3 малки аборигенчета, едното свиреше на характерния за местните инструмент - Didgeridoo, а другите две танцуваха. След като приключихме с обяда се насочихме към местните автентични пазари – нещото, което бях прочел, че не трябва да се изпуска. Те обаче ни се сториха нормални магазинчета за сувенири с тази разлика, че всички неща бяха ръчна изработка от местните хора, но нищо повече.

 

Тъй като имахме още 2 часа до влакчето за връщане решихме да посетим най-голямата градина за пеперуди в света. Вътре имаше екскурзовод, който ни обясняваше доста подробно за различните видове пеперуди, показаха ни и лабораторията, в която ги размножават и имахме възможност да погледнем крилата на пеперуда под микроскоп. Също така научихме доста и за целия процес по превръщане на една гъсеница в пеперуда – забележително.

 

 

Количеството растителност, което няколко гъсеници изяждат за ден. (Повече от 2 тона растителност са нужни на година за да ги изхранват)

 

 

Какво е обчото между рибата и пеперудата - люспите.

Когато излязохме от градината беше вече време да тръгваме към гарата. Влакът беше много автентичен, направен да изглежда така, както е бил преди 100 години, както и самата гара. 

 

 

Пътуването с него също ни отне 1 час и 30 минути, като гледките бяха впечатляващи.Отново имаше спирка на Barron Falls, но отсреща на спирката, която бяхме посетили с лифта.

 

 

Преминахме и покрай друг водопад, който падаше точно до линията.

 

Слязохме на Freshwater Station, където ни чакаше автобус. Тъй като имаше много хора, когато пристигнахме в Кернс, шофьорът даде избор на част от нас да слязат на Night Markets, в случай че искат да слязат вместо да обикалят по всички хотели докато дойде техния ред. Така и направихме, тъй като тези пазари бяха точно на 3 минути пеша от Pacific Hotel, в който бяхме отседнали.
Бяхме много изморени, затова легнахме да поспим. Събудихме се около 18:30 и решихме да се поглезим с хубава вечеря. Избрахме Dundee Restaurant до пристанището, където тествахме морска храна за предястие, а за основно поръчахме Wagyu Rump Steak. 

 

 

 

След вечера отскочихме до пазарчето със сувенирите, от където напазарувахме стандартните  магнитчета, хапнахме един сладолед с шоколад и макадамия и се прибрахме да оправим багажа и да починем за следващия ден.

[П.Кръстев]

Ден 9 - От Кернс към Порт Дъглас

27.07.2015

 

Събудихме се около 07:30 и дооправихме тази част от багажа, която не бяхме приготвили предишната вечер. На рецепцията казахме, че освобождаваме стаята и ги помолихме да ни държат багажа докато си вземем колата от Avis.

Около 08:30 бяхме в офиса на Avis на Lake Street (само 10 минути пеша от хотела) Много се чудех дали да направим допълнителната застраховка за $35 на ден. На място в офиса ми казаха, че ще бъде изтеглена сума от $3000 от картата ми ако има щета по колата, независимо от това чия е вината, и може да бъде задържана до 46 седмици докато се изчисли реалната стойност на щетите. Застраховката ми от WorldNomads покрива такива разходи до 1500 евро, но за тази цел трябваше да се приключил взаимотношенията си с Авис и след това да клеймвам парите към тях. Нямах избор защото целия лимит на кредитната ми карта беше $3000 и направих и допълнителната застраховка. Общо колата ни излезе $430 (от които $140 за допълнителна застраховка и $100 за млад шофьор). Тъй като нямаше Full Size автомоби, какъвто бях запазил ни ъпгрейднаха до спортен – Holden SV6. Жената в офиса първо ни даде ключовете но после се сети, че всъщност съм млад шофьор и не мога да наема такъв автомобил. Все пак след 5 минутен разговор склони да ни го даде, тъй като нямаха това, което бяхме запазили първоначално.

 

 

 

Беше доста объркващо докато се свикне с лявото движениe и десния волан. Дори ръчките на чистачките и мигачите бяха разменени!
Отидохме до хотела, където натоварихме багажа и потеглихме за местността Atherton Tablelands – първата ни спирка щеше да е при Cathedral Fig Tree, на около 60 км. След това щяхме да посетим малкото градче Юнгабура, езерото Ичам, водопадът Мила Мила и кратерът в националния парк Mt. Hypipamee, след което щяхме да продължим към Порт Дъглас.
Ето и карта на целия ни маршрут за деня:

 

 

За хората, които се притесняват да шофират с десен волан – на мен ми отне 20-тина минути да свикна с разменените чистачки и мигачи, останалото не беше проблем.
Благодарения на Sygic навигацията на телефона ми всичко мина гладко. По пътя се любувахме на невероятна природа, огромни поляни със стотици крави по тях. Малки къщички и фермички разпръснати на различни места – без думи.

 

 

 

 

 

 

 

Пристигнахме на паркинга около 10:30. Въпросното дърво се намираша на 100-тина метра навътре в джунглата. Беше наистина огромно!

 

 

 

На тръгване забелязахме, че колата има драскотина до емблемата, която не беше обозначена в документите ни. Надяваме се това да не е проблем и да не ни таксуват като връщаме колата.
След посещението на Cathedral Fig Tree се насочихме към градчето Yungaburra за обяд. Спряхме до един супермаркет, от където си взехме шунка, хляб и два домата. Седнахме на масичките, намиращи се на полянката отпред под едно дърво и хапнахме набързо.

 

 

След това продължихме към Lake Eacham. Паркирахме колата на паркинга и се разходихме по пътеките покрай езерото. Имаше едно семействео с деца, които се къпеха в безопасните води на езерото, лишени от крокодили, змии, медузи и други гадини.

 

 

 

Разхождахме се и се наслаждавахме на спокойствието. Имаше построени няколко беседки с барбекюта, мястото беше идеално за посещение през Уикенда, за релакс след тежката седмица.

 

 

 

 

 

На езерото постояхме около 20-30 минути, направихме малко снимки и тръгнахме към MIlla Milla Falls, защото ни очакваше доста път, а искахме да видим всичко.
Водопадът беше като изваден от филмите, висок 15-20, водата падаше в малко езерце, което също беше безопасно за плауване.

 

Millaa Millaa Falls

 

Толкова ни хареса този водопад, че решихме да посетим и другите два – Zillie Falls и Ellinjaa Falls, намиращи се съответно на 8 и 10 км от MIlla Milla Falls.

 

Zillie Falls

 

Ellinjaa Falls

 

 

След водопадите тръгнахме към последното място, което бяхме предвидили – The Crater at Mt Hypipamee National Park. Там видяхме и много пътни знаци, предупреждаващи за среща с местната опасна птица – Cassowary (Казуар). Единствените места на света, където се среща това същество са Queensland в Австралия, където са останали само около 1200 екземпляра и Папуа Нова Гвинеа, където са дори по-малко. За съжаление основната причина за смъртта на тези птици са сблъсъците с коли по пътя.

 

 

В тоалетните на паркинга до кратера дори имаше бележка, че скоро хора са виждали птицата наблизо.

 

Самият кратер се намираше на 5-10 минути пеша от паркинга, като се стигаше по една дървена пътека. Посетихме го съвсем набързо, за по няколко снимки, защото времето напредваше.

 

 

След това тръгнахме към Порт Дъглас, по пътя минахме през леко пустинна област, през каквато не очаквах да преминем – все пак се отказахме от посещение на Улуру в Червения център или Какаду в The Northern Territory.

 

Останах приятно изненадам, когато пейзажът премина от абсолютна джунгла, изпълнена с растителност в пустош, състояща се само от червени почви, изгоряла трева, дървета с бели стебла, а между тях -  много мравуняци, приличащи на скали!

 

 

Беше уникално, все пак успяхме да се докоснем и до Австралийската пустош, макар и за малко!
Не след дълго отново се появи и тропическия пейзаж, което ни подсказа, че наближаваме океана.

 

 

Отбивка, малко преди да пристигнем в Порт Дъглас.

 

След около 25-30 км вече бяхме на рецепцията в Port Douglas Motel. Мястото беше уникално, паркомясто за колата точно пред стаята, басейн и до него обща кухня с фурна, котлони и голямо газово барбекю.

 

 

 

Веднага решихме, че трябва да идем до супермаркета на главната улица и да напазаруваме за вечеря. Най-после попаднахме на нормален супермаркет със сравнително нормални цени. Беше от веригата Coles, които в последствие разбрахме, че заедно с Woolworths, са двете най-големи вериги в Австралия.  Успяхме да вземем два големи телешки стека по 250гр. за $14, хляб за $2,50,  айсберг за $1, консерва царевица за $1 и шоколад Lindt за $2. Liquor Store-a беше точно пред супермаркета, от където се запасихме със стек от 6 бири XXXX Gold за $15. (Умишлено пиша цените на всичко - някой може да се интересува)

 

Обратно в хотела превзехме кухнята и започнахме да си правим вечерята. Запознахме с мъж и жена от градче, близо до Мелбърн, които вече хапваха. 

 

Една снимка за феновете на стековете, като мен 

 

 

Бяха много приятни хора, дошли на север за зимата, т.к. в южната част на Австралия е много студено. (Студено за тях, едва ли температурите са паднали под нулата). Оказа се, че мъжа е от Унгария, пристигнал с техните в началото на 60-те години в Австралия, когато е бил на 4-5 години. Жената пък беше от Мавриций.

 

Вечерята ни се получи супер, а с нашите нови приятели обсъждахме какви ли не теми в продължение на няколко часа, като започнем от политика и икономика на България и Австралия, та до общата страст - пътешествията.

 

Изкарахме си супер и докато се усетим вече беше минаваша 21:00. Пуснахме се за кратка разходка по главната улица, разгледахме магазинчетата със сувенири и се прибрахме се в стаята около 22:00. Драснахме няколко реда в дневника, прегледахме малко снимки от уникалния ден, който имахме и заспахме.

[П.Кръстев]

Многото ангажименти напоследък не ми позволиха да пускам по-често постове в тази тема. Съзнавам, че дори и някой да е следял писанията ми, може би вече е забравил за какво става въпрос. Все пак се надявам да има някакъв интерес и/или да съм полезен за бъдещи пътешественици, пък и ще е срамота да не довърша започнатото.

 

Ден 10 - Порт Дъглас

28.07.2015

 

Този ден бяхме замислили да го караме по-спокойно. Трябваше да посетим The Wildlife Habitat, където да направим Breakfast with the Birds.

Сутринта станахме и се насочихме към парка, който се намираше на около 5 минути с кола от хотела. Закуската с птиците + вход за целия парк (ако се пита допълнително, могат да ви дадат картонче, с което може да се влиза в следващите 5 дни) струваше $52 на човек. Хабитатът беше разделен на три основни част – Wetlands, Grasslands и Rainforest.
Закуската представляваше бюфет, като беше доста разнообразна. Имаше яйца, бекон, наденички, гофрети, кроасани и много тропически плодове.  Докато седяхме на масите, покрай нас на клони стояха няколко черни папагала – Cockatoo. В 09:15 се появи момиче, което взе папагалите на ръце и всеки имаше възможност да ги държи и да се снима с тях.

 

 

След закуската беше време да разгледаме парка. В 9:30 започваше храненето на птиците от Rainforest частта. Заформи се не много голяма група от хора (около 10 човека) и заедно със жената, която отговаряше за храненето на животните започнахме разходката. Най-интересната част беше храненето на известната и рядка птицa – Казуар (Cassowary), за която споменах в предния пост. Уникалното при тях е, че спомагат за разпространяването на над 100 вида растения, като при храносмилането костилката на плодовете им остава цяла и така „every poo is a new tree”, както пишеше на една от многото табели.

 

След разходката в Rainforest-a наред бяха Grasslands, където имаше много сиви кенгурута, които успяхме да нахраним с предварително закупена храна за тях от касите. ($2 за пакетче, което стигна и за двете ни посещения в парка).  Изживяването беше уникално и успяхме да си направим доста селфита с тях 

 

В 12:00 посетихме Croc Feeding Tour-a, който също беше много интересен, въпреки, че през зимния сезон метаболизмът на крокодилите се забавя и не са толкова бързи, колкото през лятото.

 

През останалото време се разходихме в Wetlands частта на парка и си направихме снимка с коала (за $18 ти дават да държиш коалата толкова, колкото да ти направят снимката – но пък се съгласиха и двамата да присъстваме на една снимка )

Втората половина на деня беше предвидена за плажуване и пълен релакс.  Преди това обаче минахме през Coles и напазарувахме доста неща, така че да ни стигнат за обяд и за вечеря. Взехме готови кюфтета от кенгуру, за да си направим бургери за обяд, а за вечеря отново стекове (че какво друго?). След това се качихме на хълма в градчето, където има малък паркинг с впечатляваща гледка към плажа и градчето.

 

Около 14:00 бяхме в хотела, набързо направихме по два бургера на барбекюто (бяха много вкусни), след това облякохме банските и се запътихме към Four Mile Beach, който беше само на 300 метра от хотела. Времето беше уникално, духаше приятен вятър и температурата беше около 26-27 градуса.

 

 

 

 

 

[П.Кръстев]

Ден 11 - Daintree Rainforest

29.07.2015

 

Тази сутрин отново времето не беше най-доброто, което можеше да желаем, но се надявахме в Daintree, където трябваше да отидем да е по-добро. Качихме се в колата и потеглихме на север. След около 30 минути стигнахме до Daintree River, но преди да я преминем с ферибота решихме да се качим на лодка, от която да наблюдаваме крокодили в естествената им среда. Цената беше $28 на човек, но си струваше.

 

Когато потеглихме лодката беше пълна, за съжаление нивото на водата беше малко високо, но това не попречи да видим крокодилите. Само след 5 минути видяхме най-големия от местните обитатели – Scarface. 4,7м соленоводен крокодил.

 

През останалия 1 час от обиколката успяхме да видим дървесна змия, както и още 6 крокодила (малки и големи).

 

 

 

Tук трябва вглеждане:

След обиколката с лодката преминахме реката и навлязохме дълбого в най-старата джунгла на света. Спряхме на първата отбивка с паркинг, от където се откриваше красива гледка към джунглата, океана и Daintree River, която се влива в него.

 

След това се отбихме в така наречения Discovery Center. Там в кафето преди входа си разделихме един сандвич, за да убием глада и след това платихме $28 човек (за студенти, редовната цена мисля, че беше $31) срещу които обикаляхме по метални конструкции, които минаваха през сърцето на дъждовната гора на различна височина. Имаше рампи на нивото на земята, такива на 7-8 метра височина и платформа, която се издигаше на 24 метра, от където се откриваше гледка към цялата гора. Така с помощта и на предоставения ни аудио гайд успяхме да научим много за различната флора и фауна на дъждовната гора – уникално.

 

 

 

 

Времето беше хладно и ветровито, а вече беше 13:30. Последния ферибот през реката беше в 17:00 (или 17:30, не съм много сигурен), а до Cape Tribulation (най-северното място в джунглата, до което можеше да се стигне по асфалтов път) имаше още доста път. Осъзнахме, че може би е трябвало да отделим повече време на джунглата от тази страна на реката, после да направим пътуването с корабчето, а да не губим време преди това, но нищо – това ще ни е урок за следващото посещение. Решиме да продължим нагоре с колата, пък до където успеем да стигнем до 15:00 и после ще тръгнем обратно.
Бяхме решили следващото място, на което да спрем да е Thornton Beach. По пътя се движехме 3 коли в колона, като предните две се движеха доста бавно. На една удобна права реших да се израдвам на спортната кола, която ни дадоха и настъпих газта, за да ги изпреваря (те се движеха със 60, а аз ускорих до 100 може би). В този момент отстрани на пътя до дясната лента, в която се движех аз се появи един Казуар с малкото си. Веднага намалих и се прибрах в лявата лента зад другите две коли. Всички намалихме и направо спряхме на пътя на авариини. За щастие в другата лента нямаше коли и успях да направя доста снимки и клип на птицата с малкото й в естествената им среда – голям късмет.

 

Моментът на изпреварването:

 

За съжаление малкото избяга почти веднага, остана само майката

След тази среща бяхме много щастливи и продължихме към плажа, вече лошото време не можеше да ни развали настроението. Плажът беше много красив, с уникални гледки – тук наистина се почувствахме сред дивата природа. Плажът беше пуст, а океанът – буен.

 

След плажа продължихме нагоре към Cape Tribulation, като времето продължи да се влошава. Наближихме градчето и тогава започна да вали. Видяхме какво представлява и тръгнахме обратно към ферибота. Дъждът ту се усилваше, ту намаляваше. В 15:30 бяхме на опашката с коли, които чакаха за ферибота. Добре, че си бяхме отделили повече време, защото чакахме около 30 минути да се качим на ферибота, а предполагам в 16:00-16:30 щеше да е още по-натоварено.

След като прекосихме реката пътят ни минаваше през Mossman, където бяхме планували да се отбием до известното място за къпане – Mossman Gorge. Времето беше доста лошо, но въпреки това направихме отклонението от главния път за да видим къде се намира и какво представлява. Оказа се, че мястото в реката, подходящо за къпане е затворено този ден, заради лошите метеорологични условия. Имаше турове, които включваха срещи с т.нар Indigenous People (аборигени), но бяха по $60 на човек и не си струваше, защото вече беше 16:30.

Прибрахме се в хотела около 17:00, напазарувахме от Coles (естествено – стекове) и отново седнахме в общата кухня да сготвим, да хапнем и да пием по бира. Този път имахме късмет и отново имаше Австралиици от южната част на страната, които бяха дошли да се стоплят на север през зимата. Две двойки възрастни озита на около 60-65 години. Вечерта мина в много разговори за България, Австралия и това кой в кои държави е ходил. Разговорите с хора от други държави са ми най-интересни. Прибраме се в стаята и стегнахме багажа – утре трябваше да освободим хотела и да тръгнем обратно на юг – към Trinity Beach.

[П.Кръстев]

Ден 12 - От Порт Дъглас до Тринити Бийч

30.07.2015

Станахме рано, закусихме набързо и освободихме стаята от хотела. Преди да напуснем Port Douglas отново се отбихме в Wildlife Habitat-a, за да кажем „чао“ и на кенгурутата. Използвахме картончето, което ни дадоха за multi-entry. След отбиването продължихме на юг към Palm Cove. Captain Cook Highway се движеше покрай океана, като  разкриваше страхотни гледки и на много места имаше отбивки, където може да се спре за снимка.

 

 

 

Спряхме до плажа в Palm Cove за около половин час, разходихме се по кея, след което продължихме към Trinity Beach.

 

 

 

Бяхме резервирали една нощувка в Apartments on the Beach.  За съжаление когато пристигнахме в 11:30 стаята ни още не беше готова. Преоблякохме се и отново се хвърлихме на плажа, който беше буквално пред хотела. Водата беше мътна и не беше приятно за къпане, затова само се излежавахме докато стане време да се нанесем.
В 14:00 се нанесохме, апартаментът беше на последния 3-ти етаж с голяма тераса, с маса и столове и гледаше точно към океана.

 

 

Самия апартамент не беше нищо особено, личеше си, че беше старичък. Беше захабен, но нищо фрапантно. Направи ни впечатление малка бележка в кухненската част – ако не си измием, подсушим и приберем чиниите в шкафовете или ако не изхвърлим боклука на излизане ще бъдем таксувани $50 за допълнително чистене. Ясно беше, че са self-contained apartments, но сами да си изхвърляме боклука според мен беше прекалено.

 

Ден 13 - От Queensland към Сидни

31.07.2015

Сутринта в 08:00 оставихме ключа на рецепцията. Летището беше на 20 км, по пътя спряхме да заредим колата и да вземем нещо за хапване от бензиностанцията. В 08:45 бяхме на паркинга на Avis до Domestic Terminal-a на летището. Когато паркирахме до нас се приближи един закръглен господин, който поиска ключа, направи един кръг около колата за 10 секунди, даде контакт да провери горивото, след което ми каза „Thanks, you’re all good”. Цялата процедура отне около 1 минута. Останах много изненадан, защото очаквах да идем на гишето, да ни попитат как искаме да платим, фактура това-онова. Оказа се, че парите са взети от кредитната карта и това е. Аз си поисках фактура допълнително, за всеки случай.

Останалото време до полета за Сидни в 12:35 прекарахме на летището, някои от нас разглеждайки магазините след Security, други седящи и цъкащи Flappy Bird на телефона си 😄
Самолетът излетя по разписание и си взехме довиждане с Queensland, поне засега.

 

В 15:15 вече се снижавахме над Сидни.  Пред нас се откри гледка, която бяхме виждали само на снимки или по филмите. Времето беше кристално а под нас се виждаше Sydney Harbour – мостът, операта и всичко останало! Останахме без думи! Това е историята на снимката, която се класира за настолния календар на Магеланци 2016 година. 

 

Последва нормално кацане, взехме си багажа и попитахме на информация кой ще е най-бързия и лесен начин за нас да стигнем до хотела. От предварителното ми проучване знаех, че влакът от летището, който е по $17 на човек не спира много близо до хотела, може би 20 минути ходене, а ние бяхме и с 2 големи и 2 малки куфара. Затова се чудехме между такси или shuttle bus. След като преценихме, че ще е пиков час в петък и таксито може да ни излезе солено решихме да вземем door to door shuttle bus за $22 на човек. Изкарахме късмет и нашият, хотел беше първото място, на което спряхме – почти като такси, но за фиксирана сума. Настанихме се в хотела – Best Western Plus Hotel Stellar, намиращ се в долният десен ъгъл на Hyde Park, на 4 Wentworth Avenue – изключително удобно място – на 20-30 минути пеша от операта, 10 минути от централната гара, спирка на автобусите, от които имахме нужда беше на 2 минути, както и много магазини в района. Самата стая беше обширна, с диван и много малка масичка, както и малка кухничка. (За съжаление нямаше котлон или фурна)

Преоблякохме се и веднага излязохме да се разходим. Минахме през Hyde Park, продължихме по Macquarie St и след около 30 минути се озовахме на Операта. Вече се беше стъмнило и срещу нас се намираша Harbour Bridge, от дясно беше операта, а от ляво небостъргачите на Сидни. Гледката беше зашеметяваща! Не можехме да повярваме къде се намираме.

 

Като за без статив - задоволително.

 

 

 

 

Разходихме се покрай Circular Quay и отидохме от другата страна, минахме през историческия квартал The Rocks, след което тръгнахме обратно към хотела по George St. и след големия магазин от веригата Woolworths наляво докато излезем отново в Hyde Park.

 

The Rocks:

 

В близост до хотела имаше друг магазин (някакъв IGA, който не беше лош, но не можеше да се сравнява с нашия любим Coles и както в последствие разбрахме -  с Woolworths). Т.к. нямахме удобства в стаята, на които можем да готвим, си взехме четвърт пиле на грил и доматен сос, имах и една останала XXXX Gold, която си носех от Trinity Beach. Прибрахме се в хотела, хапнахме и заспахме много развълнувани за следващия ден, надявайки се, че времето ще е хубаво.

[П.Кръстев]

Ден 14 - Сидни

01.08.2015

 

Събудихме се рано, времето изглеждаше слънчево. Този ден бяхме планирали да обикаляме пеша, до където ни стигнат силите. Излязохме от хотела около 08:30 и тръгнахме към Darling Harbour. По пътя минахме през един Seven Eleven за да си купим Opal Cards. Това е карта за градския транспорт, в която се вкартва определена сума пари и може да се ползва на автобуси, влакове и фериботи. (Нещо подобно на лондонската Oyster Card). След като заредихме картите с по $20 на човек продължихме по Liverpool St, която ни отведе до Darling Harbour.

 

 

 

Беше събота и затова нямаше много хора по улиците сутринта. Направихме си няколко снимки покрай яхтите, които се намираха на пристанището и се отправихме към античния квартал The Rocks, като минахме през George St и CBD. Времето започна да става все по-топло, а ние започнахме да събличаме малко по малко пластовете с дрехи, които бяхме облекли.

 

The Rocks е една от старите части на града, пълна с антични и малки сгради, напомнящи за британската колонизация.

 

Изкачихме мното стълби, като целта ни беше да се доберем до горната част, от която започваше така известния Harbor Bridge. По него минахме пеша, от където се откриваха зашеметяващи гледки към Sydney Harbor и операта.
СНИМКА
Не разбирам защо някой би искал да се катери по върха на моста за $200+ на човек, след като 30-40 метра по-надолу по тротоара се откриваха не по-малко впечатвляващи гледки. Срещу $13 можехме да се качим и на една от кулите, за да погледнем нещата от горе, но също пропуснахме.

 

 

Слязохме от другата страна на моста и се разхождахме между многото къщи, които имаха гледка към Операта. Кварталът беше много тих и спокоен, със сигурност цените на имотите там бяха доста стабилни. Нямаше как да не направя сравнение с друг емблематичен град, в който съм бил - Ню Йорк. Чудех се кой би предпочел апартамент на 5-то авеню пред една къща тук, срещу операта.... въпрос на вкус предполагам. За мен отговорът беше ясен.

 

Беше пълно с пейчици и зеленина, времето беше топло и много приятно за разходка - каква зима само.

 

 

Посетихме и известният Luna Park, който се намира под Harbor Bridge, но не ни се стори нищо особено, затова отново се върнахме по моста и обратно в The Rocks.

 

 

Разделихме си един голям немски вурст в питка за $10, като седяхме на пристанището и обсъждахме големия круиз, който се вижда на снимките (Carnival Spirit). Помислихме, че ще обикаля островите Фиджи и Френска полинезия, но в последствие проверихме и се оказа, че пътува до Сингапур, като по пътя повечето спирки са в Австралия.

 

След като починахме тръгнахме към самата Опера, където направихме много снимки, а след това влязохме и в Royal Botanical Gardens, които се намират точно зад нея. Имаше много различни видове растения, които не може да се видят по нашите ширини.

 

 

 

 

 

 

След това отидохме до Woolworths, от където взехме Chicken Fingers и картофки + шоколад (мм, полезно), а от ликър стора до хотела се запасихме и с един стек бира. Прибрахме се в хотела по тъмно в 18:00 (все пак беше зима и се се стъмваше в 17:00-17:30) и ядохме с голямо удоволствие след изморителния ден, в който изчислихме, че сме минали около 20 км пеша. Последваха разговори, малко австралийска телевизия и припадане в леглото.

[П.Кръстев]

Ден 15 - Manly и Taronga Zoo

02.08.2015

 

В неделя максималната сума за деня, която може да се плати за градски транспорт е $2,50. Затова бяхме планирали да идем до Сините Планини в този ден, т.к. на редовна цена еднопосочен билет в пиков час беше $8,30 и щяхме да спестим доста пари. За съжалиение през уикенда имаха някакъв ремонт на релсите и трябваше от централната гара да хванем автобус до друга гара (за този автобус Опал картите не важаха, което значеше, че трябваше да платим допълнително) и от там да си хванем влака. Преценихме, че е по-добре да направим няколко трипчета с ферибот до Manly и Taronga Zoo и да оставим Сините планини за друг ден.

Затова сутринта тръгнахме към Circular Quay с градския транспорт, от там хванахме ферибот до Manly. От него се откриваха чудесни гледки към операта и цялото пристанище, а също така и към различни части от целия залив.

 

 

Пътуването в едната посока беше 30 минути. Когато стигнахме до Manly се оказа, че няма какво толкова да правим там, а по-интересното беше изживяването на самия ферибот, затова направихме една дължина пo алеята покрай водата и хванахме следващото фери обратно към Circular Quay.

 

 

 

Когато пристигнахме там веднага проверихме кога е следващото фери до Taronga Zoo, купихме билети и в 12:00 бяхме там. (Билетите бяха по $46 на човек). Зоологическата градина беше доста голяма. Когато пристигнахме на острова се качихме на кабинков лифт, който ни закара в горния край на парка. От там взехме карта и напраивхме план кое след след кое да разгледаме. Цялата обиколка на парка ни отне доста време и стояхме докато затвори (16:30).

 

 

 

По-запомнящите се моменти бяха Giraffe Keeper Talk, където научихме нова и интересна информация за жирафите.

 

 

Друг запомнящ се момент беше Spiders Keeper Talk, където видяхме и най-отровния паяк на света – Sydney Funnel Web Spider. Докато бяхме на това представление на реда до нас седна не кой да е, а самият Neil Degrasse Tyson. Който се интересува от астрономия със сигурност знае кой е, за тези, които не знаят – много известен астрофизик, директор на планетариума Хейдън в Американския музей по естествена история в Ню Йорк, преподавател в Харвард и водещ на редица предавания от National Geographic – включително и Cosmos – A Space Time Odyssey, което е римейк на известната поредица, направена от Carl Sagan през 80-те години. 

 

 

 

След това преживяване не ми пукаше много за останалите пингвини и слонове, които не бяхме разгледали.

[macf1an]

Neil !!! :O  :yahoo: 

[П.Кръстев]

Ден 16 - Bondi Beach и China Town

03.08.2015

 

Този ден бяхме планирали посещение на Bondi Beach, а за следобяд – свободна програма. Евентуално посещение на China Town за евтини сувенири.

 

 

 

Разходихме се по пясъка, обядвахме Хот Дог, а след това решихме да направим и разходка по пътеката покрай скалите, която свързваше Bondi Beach с плажовете на юг от него – определено си струваше.

 

 

 

 

 

Не я завършихме до края, защото беше доста дълга и решихме да се върнем по същия път, след което хванахме автобуса и слязохме до хотела. От там бяхме на 15-тина минути пеша до China Town. Един от големите базари, които бях проверил в интернет се оказа, че работи от сряда до неделя, а днес беше понеделник. Разгледахме другите боклуци и останахме доста разочаровани от ниското, да не кажа долнопробно качество на нещата, затова решихме да вземем по-малко за спомен, но по-хубави.
 

 

 

 

Ден 17 - Blue Mountains

04.08.2015

 

Този ден вече трябваше да отидем до Blue Mountains. 07:40 бяхме излезли от хотела и вървяхме към централната гара, влакът ни беше от 08:18, а самото пътуване трябваше да продължи 2 часа.
Когато пристигнахме в Katoomba (селцето, от което стартират обиколките за планините) усетихме голямата разлика в температурата в сравнение със Сидни. Тук в планината имаше разлика от поне 7-8 градуса и беше доста студено. Добре, че си носехме втори пуловер, който също навлякохме в последствие. Точно до гарата се намира и магазинчето, от което си закупихме билети за Trolley Tours - $25 на човек. В цената бяха включени express shuttle, който се движи само между Echo Point и началната спирка в Katoomba и нормалното автобусче, което минаваше на всеки 1 час и обикаляше Katoomba и съседното селце – Leura, като спираше на най-интересните места. Имаше и Hop On/Off bus, който беше на два етажа и беше по-бърз, но струваше $35, а маршрутите им бяха едни и същи.

 

Katoomba

 

Бусчето

 

Хванахме експресния shuttle bus и слязохме на Echo Point. От там пред нас се откри гледка, наподобяваща Grand Canyon, но с много, много дървета. (Не съм ходил на каньона, но от това, което четох като ревюта в нета разбирам, че е нещо подобно). Седяхме и си правихме снимки 15-тина минути, след което решихме да се разходим по една от многото пътеки, които бяха в националния парк.

 

 

Prince Henry Cliff Walk е пътека, която започваше от Gordon Falls и стигаше до Scenic World. Цялата разходка беше около 4 часа. Ние обаче стартирахме от Echo Point и завършихме в крайната точка. Всичко беше много добре организирано, а гледките и разходката сред природата – много приятни. 

 

 

 

 

От Scenic World си хванахме атвобусчето, което ни закара в центъра на селцето, където ядохме бургери с картофки и гледахме „Приятели“ в заведението. След това отново хванахме автобусчето, като този път обиколихме половината спирки с коментар от шофоьора, който обясняваше за историята и самата местност. (Оказа се, че е хърватин, който на 11 години е емигрирал в Австралия с родителите си).

Слязохме на Gordon Falls и се разбрахме с шофьора да се видим след 1 час на пътя над Leura Cascades, от където да ни вземе след поредната разходка. Този път по пътеката бяхме съвсем сами и наистина се докоснахме до австралииската природа. Всичко беше съвсем различно, всички растения, дори и самата почва.

 

 

 

Слизахме много надолу по пътеката, където слънцето вече се беше скрило. От всякъде се чуваха папагали и рекички.

 

 

 

Малко се стреснахме, че ще изпуснем автобусчето и ще трябва да чакаме следващото след един час, затова побързахме. Излязохме на пътя 5 минути преди уговорения със шофьора час  - 15:15. Не след дълго се появи, качихме се и завършихме останалта част от обиколката като отново решихме да слезем на Echo Point и да направим една кратка и лесна разходка до известните Three Sisters, която бяхме оставили за накрая.

 

 

Тази пътека беше значително по-лесна, широка и асфалтирана, направена достъпна дори за най-мързеливите. Точно преди да достигнем трите скали започваха и много стръмни стъпала, по които трябваше да се слезе до самите скали. Стръмната стълба продължаваше и още надолу, но за съжаление нямахме време.

Вече беше 16:10, а слънцето започваше да се скрива. Затова постояхме още малко, гледайки залеза над планините...

 

 

След това хванахме бусчето от Echo Point до началната спирка, напазарувахме от близкия Coles – само ягоди, шоколад и ананас и хванахме влака за Сидни в 17:22. Пристинахме по разписание в 19:20, като бързахме от гарадата да се приберем в хотела за да хванем The Great Australia Spelling Bee (риалити шоу, на което гледахме реклами всеки ден в последните 2 седмици), а и бяхме много изморени от катеренето и студът през целия ден.

Хапнахме шпек с плодовете и заспахме без проблем.

П.С. Предаването не беше много интересно.

 

[П.Кръстев]

Ден 18 - Последен ден в Австралия

05.08.2015

 

Това беше последният ни ден в Сидни и Австралия като цяло, затова искахме да обиколим местата, които са ни харесали най-много.
Поспахме повечко до към 09:30 и излязохме в 10:00. Първо отидохме до Woolworths от където си взехме сандвичи за закуска. След това хванахме безплатният shuttle (зелен автобус – номер 555) от пред Town Hall-a и той ни откара до Circular Quay. От там се разходихме до операта, снимахме се пред нея, влязохме във фоайето и разгледахме за какви представления се предлагат билети.

 

 

Имаше и турове с гайд, но струваха по $37 на човек. После отново влязохме в ботаническите градини, но този път вървяхме по алеята покрай водата и стигнахме до края, от където се откриваше прекрасна гледка към Операта, а зад нея – Harbor Bridge.

 

 

След тази разходка, отново минахме покрай Circular Quay и тръгнахме пеша по George St, от където взех тениска подарък за брат ми за $30. Само 50 метра по-надолу видях същата тениска намалена на $20 и умрях от яд.... Продължихме до Woolworths, от където накупихме Kangaroo Jerky за всички роднини, както и суши за обяд. Прибрахме се в хотела около 14:00, хапнахме и поспахме един час. След това отново излязохме, имахме остнаали $5 в Opal картите, които трябваше да използваме, затова си хванахме автобус от хотела към Cicular Quay, като този път се разходихме от страната на Park Hyatt хотела до моста и обратно до операта.

 

 

 

Поседяхме на седалките до нея докато гледахме залеза зад Harbor Bridge.

 

 

 

Слез залеза отпътува и големия круиз – добър завършек на престоя ни в Австралия.

[П.Кръстев]

Ден 19 - От Сидни до Сингапур

06.08.2015

Сутринта в 04:15 бяхме на рецепцията. Шофьорът на таксито ни чакаше, натоварихме багажа и се отправихме към летището. Толкова рано сутринта нямаше трафик и ни отне 20-тина минути да стигнем до Международния терминал на Sydney Airport, срещу $53. 

Трябваше да изчакаме половин час докато отворят гишетата за check in, след което попълнихме Outgoing passenger cards, които предадохме на граничните служители.
Самолетът ни излетя по разписание в 07:15. Полетът мина гладко, обърнахме по 2 коктейла Сингапур Слинг и няколко пакетчета фъстъци и 14:15 бяхме в Сингапур.

 

 

 

Времето беше задушно, както винаги, но валеше и се притеснявахме, че няма да може да прекараме много време на басейна на последния етаж в Марина Бей Сандс.
Хванахме такси и се запътихме към Кула 3 на хотела, дъждът се усилваше. Когато пристигнахме един човек ни разтовари куфарите и ни даде бележка, която да дадем на рецепцията за да ни ги качат до стаята. Нямаше много хора и бързо дойде моя ред, казах, че имаме резервация и ме попитаха дали предпочитам стая с King Size  или 2 x Queen Size легла. Аз отговорих, че предпочитам стая на по-горен етаж, без значение от вида на леглата. Последва въпрос дали за първи път отсядаме в хотела (да) и се оказа, че сме ъпгрейднати – стая на 47 етаж с гледка към Марина Бей! (Бях запазил нормална стая, без гледка към залива).  Стаята беше обширна, а гледката – уникална!

 

 

 

Гледката от стаята

 

Малко след като приключихме с въздишките ни пристигнаха и куфарите.
Силният дъжд тъкмо спря – като по разписание. Преоблякохме се набързо и се насочихме към басейна.
Мисля, че няма много какво да се разказва тук – почивахме си, наслаждавахме се на гледката и си припомняхме моменти от последните ни три невероятни седмици.

 

 

Вечерта слязохме за разходка в мола и около залива, за вечеря си взехме суши и драконов плод, които изядохме в хотелската стая.
Към 21:00 отново се качихме на басейна, където отново се наслаждавахме на гледката, но по тъмно усещането е съвсем различно.

 

Около 22:30 се прибрахме в стаята и решихме вместо да си лягаме, да слезем до казиното, което се намира в мола. Размерите му са впечатляващи 15 000 квадратни метра, над 500 маси и не знам колко машинки. Реших да се разпиша със скромните $30 на рулетка – да мога да казвам, че съм залагал в едно от най-големите казина в света. (Успях да ги удвоя за 15-20 минути, така заработихме вечерята )

 

 

 

Прибрахме се в стаята около 00:30, стегнахме багажа набързо и заспахме.

 

 

Ден 20 - Сингапур до София

07.08.2015

 

Отново започнахме деня с посещение на басейна, като за последно. Бяхме горе около 07:00.

След това слязохме в стаята, за да се оправим за закуска. Закуската в Marina Bay Sands е много далече от понятието за закуска в който и да е друг хотел, където съм бил. Има огромен избор от всичко, каквото се сетите – аспержи, най-различни пушени риби, плодове (половината, от които не бяхме виждали), топла станция за омлети, сладкиши, ядки, йогурт и какво ли още не – просто няма как да се пробва от всичко.

След закуска изгря много приятно слънце, затова решихме да се качим да си направим по една последна снимка на покрива.

Вече беше 11:00 и трябваше да освободим хотела. Оставихме багажа на съхранение до входа на кула 3, дадоха ни номерче и тръгнахме към Сентоса.
Хванахме метрото до Vivo City, от където започваше алеята, която водеше до острова. По принцип се заплаща $1, но до 31 Декември беше безплатно.
Времето започна да се влошава рязко и пак заваля изведнъж – екваториален климат, какво да правиш. Очевидно това се случваше често, защото всичко беше направено така, че да не ти е нужен чадър, а навсякъде да вървиш под навеси.
Още преди заминаването ни от София бяхме чели за S.E.A Aquarium и знаехме, че трябва да го посетим. Входната такса беше $32, но със сигурност си струваше. Това е бил най-големия аквариум на света (до края на Март 2014, когато е отворен Chimelong Ocean Kingdom в Китай). Притежава над 100 000 различни вида морски обитатели, най-голямата колекция от скатове. Това е и единственото място на света, където може да се види гигантски Манта Рей извън ествествената му среда.

 

Посетихме и Typhoon Theatre, за който се доплащат $2. Представлява нещо като 4D, но сцената потъва надолу, като имитира потъване на кораб – ефектно е.
В аквариума прекарахме доста време, като единствения недостатък бяха многото хора – беше голяма бутаница. Когато излязохме отново валеше, затова нямахме голям избор и както многото други хора – седнахме на стълбите под един голям навес до "Езерото на мечтите".

 

 

Имахме късмет, защото след 10-тина минути дъжда спря. Разходихме се набързо до големия Мерлион на острова, Universal, видяхме плажа и хвахаме безплатното влакче до Vivo City, а от там метрото до Марина Бей Сандс – побързахме да идем до Gardens By The Bay, защото имахме билети за  Singapore Gardens Skyway, които ни бяха останали още от първото посещение, преди да летим за Австралия – трябваше да ги оползотворим.

 

 

В градините ни казаха, че Skyway-a е затворен, заради опасност от мълнии (въпреки че не валеше и времето беше спокойно) и не знаят кога ще го отворят, ако искаме да изчакаме. Разходихме се, почакахме 10-15 минути и тъкмо когато мислехме да подарим билетите на някой, който разполага с повече време, махнаха табелата и веднага се образува опашка на гишето за билети. Ние обаче имахме такива под ръка и бяхме първите, които се качиха на мостчето.

 

 

Мястото, от където гледахме светлинното шоу няколко пъти, погледнато отгоре.

Тъкмо когато слязохме оставаха около 30-40 минути до светлинното шоу. Намерихме си два метални стола, сложихме в центъра на кръга от трева, и заедно с многото хора зачакахме началото на представлението. Началото беше точно в 19:45. Този път светлините танцуваха на фона на патриотична сингапурска музика, по повод 50-годишнината на държава. Беше пълно с хора навсякъде, всичко беше много празнично, имаше заря и различни репетиции за големия празник, който беше само след 2 дни. Дори и националния флаг беше прожектиран на хотела. Имаше и заря. Това беше перфектния край на нашето пътуване!

 

 

Взехме куфарите и се насочихме към летището, полетът ни беше в 02:30 на 08.08.2015. Решихме да ползваме метрото, т.к. предупреждаваха за големи задръствания, заради репетициите.

 

Останалото е ясно: 40 минути до летището – чакане – чекиране – полети – Home Sweet Home - Продължителна следпътешественическа депресия....

 

 

П.С. Най-после успях да го завърша