дневник Остров Занзибар, Танзания - фото дневник.

[FlyTraveler]

Обща подготовка и логистика.

Пускам отделна фото дневник тема за остров Занзибар, въпреки, че го правихме в едно пътуване със сафарито в национален парк Руаха. Независимо, че и двете места се намират в една държава (Танзания) са тотално различни преживявания и не би било редно да ги смесвам в една тема. Освен това съм на 100% сигурен, че почитателите на тропически острови са много повече от почитателите на сафари и не бих искал да ги отегчавам с неща, които не са им особено интересни.

За мен четирите дни в Занзибар бяха като "гарнитура" към основното ястие - 6 дни в парка Руаха, но така или иначе се получи много разнообразна и вкусна гарнитура. Малко ми е трудно да отговоря на въпроса дали бих бил пътя до там от България (от Канада - изключено) единствено и само за Занзибар, но определено е един от най-интересните в културно отношение (ако не и най-интересния) от тропическите острови, които съм виждал. Като природа също е прекрасен.

Малко логистика, понеже знам, че за голяма част от вас това би била най-важната част от дневника.

При четири свободни вечери, основното триумене беше как да се разпределят. Както можете да предположите изключително подробно проучване на острова е текло дълго време преди посещението (без даже да имам специалната идея за времева рамка за ходене до там, ей така от любопитство). При много интересни места и малко време си е предизвикателство да се напрви план, който покрива възможно най-много без да се превръща в препускане, като се пропуснат нещата, които не са чак толкова уникални за мястото и подобни са виждани и на други места.

По отношение на плаж дилемите са много.

1. Ако човек иска просто добър тропически плаж и да може да плува по всяко време на денонощието (с най-малко влияние на фактора приливи отливи), определено трябва да се насочи към северните плажове - Кендуа и Матемуе. Фактора "тропически-плаж-където-и-да-било-по-света" обаче там е най-силен, като освен при проучването и предчувствията това се доказа и на място. Даже в някои моменти можех да си представя, че съм нейде из Италия (Сардиния например), с подобен успех можех да си помисля, че съм примерно и на Бахамас. Не, че няма хараткерни гледки и там, но "международния стандарт" е по-силния фактор.

2. Относно най-добро гмуркане:

а) без съмнение най-доброто място на острова е кораловия парк до едно прилежащо островче - Чумбе. Там се пускат ограничен брой посетители с пренощуване. Коралите са били под протекция дълго време и определено са най-добре запазени. Предлагат се и дневни екскурзии при положение, че не е запълнена базата с "нощуващи" посетители. Има определен брой хора, които могат да бъдат в парка по едно и също време и това число не се надвишава.

б) Номер две място за гмуркане е друго островче - Мнемба. То също е доста ексклузивно, даже по цена и по-екслузивно от Чумбе - единственото място за отсядане е собственост на andBeyond и както може да се отгатне по името на бранда, цените също са доста beyond (отвъд) идеята за цена на нощувка на повечето хора (включително и на мен). По спомени беше 2,000 + долара на вечер за двойка. За щастие &Beyond имат права в-у островчето, но не и в-у водите наоколо, така, че може да се вземе тур за гмуркане с лодка около острова на прилична цена (без да се стъпва на брега). Мнемба го наричат за по-екзотично атол, каквото всъщност острова изобщо не е.

 

Ексурзиите с лодка около Мнемба могат да се вземат най-лесно от Матемуе (най-близко разположен и доста по-автентичен от културна гледна точка плаж от Нунгуи и Кендуа), както и от самите Нунгуи и Кендуа (само дето отнема доста повече време плаването до Мнемба). То и от Стоун Таун може да се вземат, само дето близо 4 часа ще минат за трансфер по шосе + такъв по вода.

 

3. Плаж с характерен за района културен привкус - в това отношение от основните плажове най-добри са Паже и особено Джамбиани, като в последното място има и "плантации" за водорасли и през деня могат да се видят жени, работещи по тях докато мъжете тръгват и се прибират от риболов с традиционните дау лодки. В Паже кайт-сърфинга е много популярен, което за мен отнема малко от местната атмосфера. И на двата плажа приливите и отливите са много големи и при отлив може да се цапа по плиткото километри навътре в океана, което обаче не позволява удобно плуване през тези периоди.

 

Имайки предвид всички тези фактори (и на само тях) започнах по метода на елиминирането. Виждал ли съм много тропически острови през живота си?  Да, ако събера дните прекарани на такива, сигурно ще се получи период от две години и нагоре.

Вижал ли съм красиви корали и тропически риби и други морски обитатели? Да, на доста места. Тези фактори минаха на заден план, като все пак не бяха изключени напълно от програмата.

Освен плажа, основното нещо в Занзибара за мен беше историческият град Шангани (Камения Град). Резервата за редките Red colobus маймуни като цяло беше интересна идея, но след 7 дни прекарани в национален парк Руаха нямаше как да ни е приоритет (не, че в Руаха ги има тези маймуни).

Държах да преспим в Стоун Таун (Шангани) поне една вечер, тъй като атмосферата ми се видя интересна точно след залез слънце, за което се оказах много прав.

Та в крайна сметка както винаги се опитах "хем онази работа докрая, хем душата в рая":

2 преспивания в Стоун Таун, като от там се взе джип под наем за един ден за пълна обиколка на северните плажове - Нунгуи, Кендуа и Матемуе с идеята да се прави и шноркелинг около острова Мнемба ако има достатъчно останало време и не вали (това да се реши на място). В началото бях резервирал доста харектерния и известен Tembo House Hotel, но после смених резервациите към Al Minar Hotel - почти три пъти по-евтин (след някакъв код, който се публикува тук за Hotels.com), пак много хубав и на 100 метра разстояние от Tembo House.

С джипа под наем го измислих доста хитро - взех го за 24 часа от първия ден да ни чака на летището (избягвам такси или друг трансфер) и да ни закара до Каменния Град, а не следващия ден да се обикалят северните плажове и до 17:00 ч. да ни върнат и да освободим колата и шофьора. Щофьора не добавяше много към цената и ми спествяваше каране из непознати пътища, лутане, а и много вероятно пари, като се има предвид супер корумпираната пътна полиция.

Този план ни даваше 2 вечери скитане из Каменния град, цял ден из северните плажове + 2 пъти по половин ден из града.

От там трансфер до Джамбиани, където се правят още две преспивания в прекрасния Blue Oyster Hotel - собственост на германско семейство (в момента само сина беше там) - прекрасно разположен и менажиран и с може би най-добрия ресторант в Джамбиани. От хотела се предлагат и излизания с традиционна дау лодка за шнорхелинг, оставихме го за вариант ако не ходехме до о-в Мнемба. От там имаше възможност да се правят лесно 2 атракции близо до тази част на Занзибар - резервата с редките маймуни и екскурзия с лода за гледане и плувне с делфини в Кизимкази. Имахме и предостатъчно време да се излежаваме на плажа в Джамбиани, както и да отидем до Паже. Полета ни за Дар ес Салам беше чак вечерта, та последния ден почти целия си го изкарахме на плажа, като от хотела ни оставиха стаята до 17:00 ч.

Имайки предвид интересите ни и краткото време, с което разполагахме, не мисля, че можех да го измисля по-добре.

Хайде и три снимки за цвят, все пак да не е само текстов пост във фото дневник:









 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 8 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - кацане в курорта Рас Кутани на брега на Индийския океан

Започвам същинската част от разказа от мястото, където свърших фото дневника за парка Руаха - крайбрежния курорт Рас Кутани на брега на Индийския океан, където кацнахме за да оставим няколко пътника при полет от национален парк Руаха. Рас Кутани беше всъщност третата "спирка" след пистата Джонгомеро в Руаха и пистата в национален парк Микуми. Нарекох го "курорт", но мисля, че би било по-точно да се нарече луксозна лоджа на брега на океана, тъй като повече прилича на нещо такова - огромен девствен плаж без каквито и да било загрозяващи го съоражения, сградите скрити из буйната растителност, които почти не могат да се видят даже и от въздуха.

 

 

 

 

Кацане на пистата на Рас Кутани:

 

 

 

"Терминала" на пистата се състои от една беседка. Имаше много интересна бетонна рампа, по която да се качат гостите в очакващия ги джип (вместо да си има стъпала на самото возило както обикновено), гаче ли човек ще се качва на слон. Предполагам, че имат такава рампа и в лоджата, но не знам какво правят ако гостите трябва да се качат ли слязат на някакво друго място:

 

 

Кацането на самолета събуди любопитството на местните хора, тъй като имаше "спотери", първоначално мюсулмански жени и деца (очеизвадно е как по крайбрежието тотално доминира исляма, за разлика от вътрешноста на страната, където са на кантар с християните, край Иринга имаше даже и гръцки правослвни църкви):

 

 

 

 

 

 

После се появиха и младите момци със слабост към мотоциклети:




Накрая дойде и една тук-тук триколка:


 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 8 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - полет със Safari Air Link от Рас Кутани до Занзибар

След като самолета разтовари пътниците за Рас Кутани, а ние позяпахме местните и те нас, излетяхме за четвърти път за деня в посока Занзибар.

Пистата на Рас Кутани:

 

 

 

 

 

Скалистия бряг встрани от плажа:

 

 

 

Общ вид на бреговата ивица с огромния пуст плаж. Мястото изобщо, ама изобщо не е лошо:

 

 

Следва кратък 15 минутен "подскок" над океана докато не достигнахме брега на Занзибар. Отначало слънцето светеше точно срещу мен и условията за снимане меко казано не бяха добри, с големи мъки поизлязоха някои снимки.

Традиционни дау лодки закотвени близо до брега. На първата снимка са от по-големия тип, на втората от по-малкия, които имат стабилизатори встрани, като лодките от Полинезия или пък от някои части на Филипините (снимката трябва да се увеличи за да се видят):

 

 

 

 

 

Международното летище в Занзибар носещо името на световноизвестния Абеид Амани Куруме (предполагам техен национален герой):

 

 

После направихме завой за подход и слънцето удобно застана зад нас. Отдолу се вижда Занзибар Таун / Сити - това е мястото където живее по-голямата част от населението на острова. Шангани / Камения Град / Стоун Таун е само историческия център.

 

 

 

 

Някакво сборище на хора, най-вероятно пазар:

 

 

 

 

 

 

Секунди преди кацането на летището кръстено на онзи с трудното за запомняне име:

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

 

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - пристигане в Занзибар и по-точно в Шангани (Каменния град).

След кацане на летището кръстено на националния герой с трудното за запомняне име (за мен поне) си взехме багажеца веднага до самолета, бяха извадили саковете на един стилаж на самия тармак. Това е едно от предимствата на летене с малък едномоторен самолет, не се чака на лентите за багаж после - пред теб го товарят, пред теб го свалят. Тъй като полета беше вътрешен, нямаше също паспортна проверка, та ни отне по-малко от пет минути да стигнем до залата за пристигащи. Летището не го коментирам, защото не ми направи никакво впечатление, нито хубаво, нито лошо, нито беше харакатерно с каквото и да било.

Нашия шЕфоьор, 20-23 годишно момче, ни чакаше вече с табела с името ми. На паркинга се оказа, че upgrade-a е доста по-сериозен от обещания - вместо от местния модел на Сузуки Витара от 90-те до Тойота миниван, ни чакаще Ланд Крузер Прадо за същата цена. Направо фантазия. След качването го попитах как ще уреждаме плащането. Завъртя един телефон в офиса и каза, че мога да му платя на място. Никакви договори, писане и други формалности, просто парите смениха ръце (вече забравих дали му платих в долари или шилинги) и това беше всичко. По някаква си причина им имах доверие, просто усещане. Както и се оказа после всичко си мина перфектно.

 

Колата и шофьора:

 

 

Едно от големите предимства да се наеме и шофьор е, че вместо да управлявам возилото, свалям стъклото и снимам в движение. Това е един от най-добрите начини да се снимат местни хора, особено жени в предимно мюсюлмански град, няма неудобство, няма срам, няма извинения - докато щракнеш и си заминал.

 

Контраста с предишните 7 дни от пътуването ни беше огромен - от супер дивия парк Руаха, където има повече лъвове, отколкото хора, се телепортирахме в гъсто заселен район, който освен това е и изключително популярен измежду туристите. Това обаче, за разлика от много други места, не ме подразни, местната култура е предостатъчно интересна, а и не прилича на нищо видяно от нас до момента. Има си и име за нея - Swahili coast culture на английски или "Културата на брега Суахили" - много интересна смесица от арабско, европейско и индийско влияние през различни исторически периоди, съчетани с местните особености и обичаи. Тази култура си личи по много белези - архитектура, облекло, нрави, музика и пр. Като казах музика се сетих, че даже ходихме и на концерт в така наречената им Музикална академия, където изпълняваха традиционна таараб музика - както показва името със силно арабско влияние, но и не само, повече за това като стигна до там.

 

По пътя от летището до хотела:

 

 

 

 

Очеизвадно е, че за разлика от централна Танзания, мнозинството от населението са мюсулмани. Това са например модерно облечени тинейджърки:

 

 

Стария диспансер в Шангани (оригиналното име на Каменния град на езика Суахили), една от известните исторически сгради:

 

 

Офиса на Емиратс:

 

 

Института за обществена администрация:

 

 

Традиционна врата в Шангани - тези врати са много характерни за мястото, къщите може да са в ужасно състояние, срутени, с мръсни фасади, счупени прозорци, но имат красиви врати с дърворезба и орнаменти, които не е задължително даже и да са стари, в момента също се правят и се поставят такива:

 

 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 11 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Шангани (Каменния град), Занзибар.

Продължавам със снимките от пристигането ни в Шангани (Каменния град). Националния музей Beit el Ajaib (Къщата или палата на чудесата), една от знаковите сгради в града:

 

 

 

 

Сградата на пощата в Шангани:

 

 

Подвижна сергия на улицата:

 

 

 

 

Стария форт:

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотел Ал Минар (сградата вляво):

 

 

Залез над Шангани:

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 13 юни, 2015 от FlyTraveler

[cck]

Островът дълго време е бил Оманско владение. Един от братята престолонаследници на Оман е "разпределен" за шеих в Занзибар. И в ден днешен има наследник на трона, но живеещ в Лондон.

[FlyTraveler]

Островът дълго време е бил Оманско владение. Един от братята престолонаследници на Оман е "разпределен" за шеих в Занзибар. И в ден днешен има наследник на трона, но живеещ в Лондон.

 

Даже през 1840 г. местят за известно време столицата на Оман от Мускат в Каменния град в Занзибар.

 

Интересно става и в края на 19 в. когато оманците спират "да пеят" в Занзибар (има една супер кратка  45-минутна война м-у английския флот и султаната) и започват споровете за Източна Африка м-у Германия и Англия. Като цяло Германия владеела сегашна Танзания, тогава са и казвали Танганика, а пък Англия каквото е сега Кения. През 1890 г. сключват едно споразумение, според което Германия се отказва от интересите си в Занзибар (иначе някои от островите наоколо са били германски и сигурно и Занзибар е щял да стане), като в замяна получава един стратегически за нея остров в Северно море и ивицата Каприви в сегашна Намибия. Затова като погледнеш картата сега виждаш, че тази ивица просто стърчи като пръст в Ботсуана и Ангола. Целта на германците е била да стигнат до река Замбези, която да ги свързва с Германска Източна Африка (тогава не са знаели, че Замбези не е плавателна по цялото си течение).

 

Казват, че въпреки, че не е вписано в договора, англичаните тогава отстъпват и Килиманджаро на германците, а германците се съгласяват да не закачат Момбаса. Легендата пък твърди, че кралица Виктория подарила Килиманджаро на племеника си - бъдещия кайзер Вилхелм II, защото той и мрънкал, че те имали двете най-високи планини в Африка - Маунт Кения и Килиманждаро, а германците нямали планина. Аз съм по-склонен да вярвам на първата версия де... но ако се погледне гранцицата м-у Кения и Танзания, се вижда, че е една абсолютно права черта, с изключение на "отбивката" за Килиманджаро.

Редактирано 13 юни, 2015 от FlyTraveler

[cck]

Друга интересна история е тази за избягалата принцеса Салме

Като в оперетен спектакъл - 36то дете на султана през прозореца се влюбва в немски търговец. По-късно се налага да избяга от острова и щастливо омъжена вече пише "Спомените на една арабска принцеса от Занзибар"

https://en.wikipedia.org/wiki/Emily_Ruete

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014. По пътя от Шангани (Каменния град) до Нунгуи, Занзибар.

Както споменах и в един преден пост, бяхме наели кола с местен шофьор за този ден в Занзибар като плана беше да обиколим северните плажове Нунгуи и Кендуа, както и северо-източния Матемуе. Прогнозата беше дъждовна, но бяхме готови ако случайно са се объркАли, да вземем някаква лодка от Матемуе до остров Мнемба за шнорхелинг и да проверим как са коралите там.

 

Първо обаче отидохме на ранна закуска на терасата на покрива на хотела. Няколко думи за самия хотел - Ал Минар е всичко, от което би имал нужда един посетител за нощувка в сърцето на Камения град - прекрасна локация, чисти стаи с добре работещи климатици и мрежи за комари, обзаведен изцяло в традициония за мястото стил на стара търговска къща и със задължителната покривна тераса с ресторант.

От покривната тераса нямаше кой знае каква панорама, тъй като съседните сгради скриваха голяма част от изгледа към града, но си беше приятно:

 

 

Момчето, което ни докара от летището до хотела предния ден, ни чакаше в определеното време за да ни представи "новият ни шофьор" - мъж в по-напреднала възраст. Ние нямахме нищо против смяната - пича говореше добър английски, беше приятен и познаваше острова като дланта на ръката си. Мисля, че бях споменал за безплатния upgradе, който получихме (Тойота Ланд Крузер вместо локалния модел на Сузуки Витара от 90-те), та на задната седалка имаше много място и се разположихме удобно.

Плажа на Шангани (Камения град) рано сутринта, това е всъщност точно пред хотел Тембо Хаус:

 

 

 

 

Тук може да се види локалния обществен транспорт наречен Дала-дала, което си е всъщност камион с две надлъжни седалки отзад. Много евтина алтернатива за придвижване из острова, а също така и за близко усещане на местната култура и бит. Толкова близко, че в един момент става компромис не само с комфорта на пътуване. Тази на снимката отдолу е много приятно празна за момента, но повярвайте ми, няма да стои така дълго:

 

 

Ето тук вече една се е понапълнила, като без проблем ще вземе още някакви си 10-15 човека на следващите спирки:

 

 

Ето как излгежда местен полицейски участък. Според всичко изчетено по нета, полицията е изключително корумпирана - возила шофирани от чужденци се спират без причина и директно се искат пари "за чай":

 

 

Работилница за характерните за Шангани (и много красиви) входни врати, бях споменал преди, че и в наше време ги правят такива:



Баровска къща в Занзибар Таун (Шангани или Камения град е само историческия център), където живее болшинството от населението на острова:

 

 

Тук вече излизаме извън града. Пейзажа беше тучно-зелен, тотален контраст с изключително сухия по това време на годината ландшафт в централна Танзания:

 

 

Тук се вижда една серия от снимки на дала-дала, като нивото на "интимност" вътре очевадно е повишено в сравнение с първата снимка, като все още е много далеч от пълния капацитет на возилото:

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 18 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014. По пътя от Шангани (Каменния град) до Нунгуи, Занзибар.

Продължавам със снимките по пътя от Стоун Таун до Нунгуи. Идеално място за снимки на местните хора и бита им, далеч от туристическите места (туристите само минават от там без да спират).

 

Държа да отбележа, че повечето снимки са правени докато джипа се движи с около 70 км/ч. Освен настройването на апарата на сравнително висока скорост на затвора си имам изработена техника за такива случаи - прави се светкавично бързо и рязко движение с фотоапарата в посока обратна на движението на колата (или каквото било там превозно средство), като "спусъка" се натиска след като е започнало това движение и преди да е свършило т. е. обекта (или обектите) се проследяват и са относително неподживни спрямо самия фотоапарат. Кадрирането, разбира се става доста трудно, но при сериозни намерения и упражения е възможно да се постигнат задоволителни резултати. Номера става само ако се седи от лявата страна на возилото, от другата просто не може да се извие толкова дясното рамо. Изключително удобно, когато няма възможност да се спира за снимки, както и за снимане на местни хора - жените, например нямат време да си закрият лицата, даже в много случаи и не разбират, че са снимани.

 

Снопове дърва за горене, докато момичето си влиза в къщата:

 

 

Традиционна къща със сламен покрив и стени изплетени от пръчки и замазани с кал:

 

 

 

Едни от най-разпространените бизнеси в Занзибар (както и на материка в Танзания и Кения) са касапниците:

 

 

 

 

 

 

Друг много разрпространен бизнес е "кесенето" или "нищоправенето" - просто се "кеси" и се наблюдава живота как минава пред очите. Направи ми впечатление, че се практикува предимно от мъже и понякога от деца, жените винаги намират нещо да правят:

 

 

 

 

 

 

 

Мъж "кеси" пред джамия (предназначението на сградата се разбира предимно по това, че е нова и по монтирания високоговорител на покрива):

 

 

Местни деца:

 

 

Занзибарските "Good Fellas" като малки - най-дясното хлапе държи играчка пистолет с доста отработена постановка:


 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 20 юни, 2015 от FlyTraveler

[Лидия]

Нямам думи, страхотен си Флай, както винаги фотописът е на изключително високо ниво

[FlyTraveler]

Нямам думи, страхотен си Флай, както винаги фотописът е на изключително високо ниво

 

Благодаря за вниманието, бях ти писал коментар под твоя пътепис за Танзания и Сейшелските о-ви (всъщност не съм видял дали си отговорила) с молба да направиш един паралел м-у Занзибар и Сейшелите - от твоя гледна точка, въпреки, че предполагам е трудно да се сравняват.

 

П. П. Сега видях, че си отговорила, мерси!

Редактирано 20 юни, 2015 от FlyTraveler

[Лидия]

Благодаря за вниманието, бях ти писал коментар под твоя пътепис за Танзания и Сейшелските о-ви (всъщност не съм видял дали си отговорила) с молба да направиш един паралел м-у Занзибар и Сейшелите - от твоя гледна точка, въпреки, че предполагам е трудно да се сравняват.

Аз ти отговорих почти веднага за мен двете места са пълна противоположност. За Занзибар - имаш представа. За Сейшелите- една от най-известните плажни дестинации в света с невероятни плажове, шноркелинг,дайвинг, вкусна креолска храна и възможност да видиш един много интересен кокосов орех Coco de Mer специфичен за Сейшелската растителност, дори изобразен на печатът на паспортен контрол.

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014. По пътя от Шангани (Каменния град) до Нунгуи, Занзибар.

Не мога да се стърпя да не сложа още един пост със снимки, направени по пътя от Стоун Таун до Нунгуи.

 

Всичко е снимано в движение с около 70-80 км/ч.

Деца си играят на криеница:

 

 

 

 

 

Традиционна къща със сламен покрив (ламаринените покриви вече отдалечават една стъпка от традицията):

 

 

Съседските клюки са обичайно занимание навсякъде по света, само дето в по-развитите държави се гледа тайно зад перденцето:

 

 

Напред към цивилизацията - зидани къщи с ламаринени покриви:

 

 

 

 

 

Отново традиционна къща със сламен покрив и жена носеща дърва за огрев (готвене):

 

 

И отново обичайното мъжко занимание - кесенето и зяпането на каквото минава наоколо:

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

В следващия пост ще видим плажа на Нунгуи.

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 26 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Нунгуи, Занзибар.

Така или иначе вече съм си "изгубил времето" да избирам снимки и да пиша в блога, та да "отметна" още един пост и тук.

Нунгуи (така и пропуснах да попитам местните за оригиналното произношение на суахили, те казват Нунгуи, Кендуа, Матемуе като си говорим, ама дали не го казват така само защото комуникираме на английски) е един от северните плажове (другия е Кендуа), където разликата в нивото на водата при прилив и отлив не е толкова голяма, колкото на източните плажове (където при отлив може да се гази с километри навътре в океана). Това прави северните плажове много по-удобни за плуване по всяко време на денонощието, но от друга страна е довело до най-голямото струпване на туристи на острова и превръщането на част от бреговата ивица в стандартна където-и-да-бил-по-света-тропически-плаж гледка.

Това далеч не означава, разбира се, че не могат да се видят и много интересни традиционни картини, все пак Нунгуи и Кендуа са си и действащи села с местно население и препитание не само в туризма. Помолихме нашия шофьор да ни остави на плажа пред селото (Нунгуи) и да ни чака там докато зяпаме наоколо. Време имахме бол, лошото беше, че метеоролозите се оказаха прави и с пристигането ни се заоблачи и започна да ръми. От друга страна видяхме и снимахме тези места буквално при различна светлина и без почти никакви иноземци по плажовете.

Първото нещо, което ни привлече вниманието беше едрия рогат добитък легнал на самия плаж. Бях виждал подобни снимки от Занзибар по нета, но никога нещо такова на живо, било то из Карибието или ЮИ Азия, един път бяхме видели камили на един плаж в Акаба, Йордания, но това е друга история.

Кравите на плажа в комбинация с традиционните дау лодки и местните хора си бяха интересна гледка:




Дау лодки при отлив:

 

 

Хората си следваха някакакви рутинни занимания.

 

 

 

Рибари си прибираха такъмите от дау лодките:

 

 

 

Доста от снимките са прекалено експонирани за моя вкус, но просто иначе чертите на лицата съвсем се губят поради цвета на кожата.
 

 

Тези деца така и не разбрах дали си играят с тази черга или са я прали или нещо друго:

 

 

Тези двамата си чистеха дау лодката от налепи - палят някаква трева или водорасли и с огъня изсушават дървения корпус или пък просто такъв си е метода на чистене:




Тези пък си почиваха от ремонта на лодката си на плажа. На първата снимка виждам бутилка, която ми прилича да е от бира. Или не е бира или не са мюсулмани или са пиещи алкохол мюсулмани. Като им гледам усмивките, бира ще да е

 

 

 

 

Малко местни моми из плажа - бикините (да не говорим за монокини) изобщо не са опция:


 

 

Beach boy:




На тези две хлапета определено им правеше удоволствие да позират:

 

 

Това момче дали не е виждало някъде снимка на Уинстън Чърчил?




Така би трябвало да е изглеждал Обама като малък:

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 26 юни, 2015 от FlyTraveler

[Sju]

Най-сетне! Дойде ред на любимите ми снимки!

[FlyTraveler]

Най-сетне! Дойде ред на любимите ми снимки!

В Джамбиани имаше най-много активности на местни хора по плажа, трябва да минат още два дни от пътуването, още малко търпение

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Нунгуи, Занзибар.

Продължавам с още малко снимки от плажа пред селото Нунгуи и моите новооткрити фотомодели.

 

 

 

Една приятелка от Германия видя тези снимки на страницата ми на Фейсбук и коментира "Горките дечица".

- Защо горките? Beach boys, нека им е зле, по цял ден играят на плажа.
- Да де, ама после?
- Ами после просто ще продължат да играят - ще ловят риба, ще правят деца, докато ние прекарваме първите 20-25 години от живота си само да се понаучим да живеем в обстановка, която сами сме си създали...

 

Аз пък докато гледах тези сцени си мислех дали на нашите деца им трябват голям брой сложни играчки (изобщо даже и не слагам в сметката извращението да се притежават смартфони на тази възраст) за да се забавляват и чувстват щастливи или търкалянето на колело от велосипед по плажа би свършило работа...

 

Не бих искал да се отклонявам допълнително към подобни фундаментални размисли, затова просто си продължавам плажната фотосесия с моите модели:

 

 

 

 

 

 

Отново моят малък Обама (няма да коментирам дали му пожелавам да стане като големия):

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - хотелската част на Нунгуи.

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

 

[Sju]

Написвам това и замълчавам.

Напомни ми за тази картичка от Кабо Верде (като настроение и тип детски занимания):

[FlyTraveler]

Написвам това и замълчавам.

Напомни ми за тази картичка от Кабо Верде (като настроение и тип детски занимания):24d6f5ce47a349deec466096811eef2d.jpg

 

Ами то по принцип децата в държави/места с по-ниски доходи си измислят сходни играчки и забавления. В Занзибар видях също да търкалят едни колички направени от тел (много майсторски - купе, колела, всичко) и с дръжка пак от тел. Винаги се намира нещо за забавление, стига да има желание

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Нунгуи, Занзибар.

Още няколко снимки на плажните момчета от Нунгуи преди да се преместим в туристическата зона:

 

 

 

 

 

 

 

 

Туристическата зона на Нунгуи всъщност си е много хубава и е едно приятно място за тропически плаж. Нито е презастроено, нито е чак толкова претъпкано, просто има повече туристи (предимно италианци) и е по-модерно в сравнение с другите плажове на острова. Освен традиционните лодки има катамарани и модерни diving boats т. е по си личи, че е международен курорт. Мястото сигурно е много по-красиво когато времето е слънчево, но това е каквото видяхме и каквото мога да покажа:

 

 

 

 

Един от популярните хотели - Ланги Ланги. В началните етапи на планиране даже бях резервирал две вечери там, преди да решим да не преспиваме в Нунгуи. Ресторанта на хотела е на колове и при прилив се пада над водата:

 

 

Наоколо имаше други хотелчета и ресторанти, които като цяло не представляваха особен интерес за нас, просто направих няколко снимки колкото да документирам обстановката:

 

 

 

 

Това ни се видя достатъчно за Нунгуи, върнахме се обратно към колата, където шЕфьора чинно ни чакаше и отпрашихме към другия северен плаж на острова - Кендуа, за който ще разкажа в следващия пост.

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 3 юли, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Кендуа, Занзибар.

След Нунгуи се отправихме към другия северен плаж на Занзибар - Кендуа. Вече валеше доста когато шофьора ни остави пред един доста голям хотелски комплекс.  Прибягахме до плажа, където постояхме скрити от дъжда под един сламен чадър. Тук вече си беше абсолютно ол-инклузив тип плаж, който би могъл да е навсякъде из тропическите морета. Знам, че има и село Кендуа, но до там не ходихме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Името на катамарана подсказва силното италианско присъствие в района:

 

 

Плажа на Кендуа под дъжда:

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Матемуе, Занзибар.

След като прекарахме около 40 минути под дъжда на плажа в Кендуа се върнахме в Ланд Крузера и се отправихме към последната ни цел за деня - плажа на Кендуа. Това е най-близкия плаж до остров Мнемба и идеята беше ако времето позволява да вземем лодка за шнорхелинг тур около острова, който се води второто най-добро място за подобни дейности след парка Чумбе (на самия остров [Мнемба] не може да се стъпва, територията е запазена за гостите на единственното и много скъпо място за отсядане - лоджата на andBeyond).

За съжаление небето си остана облачно, а когато слънцето започна да се показва, вече не беше останало време за шнорхелинг тур, така, че прекарахме около час на плажа, наслаждавайки се на гледката и правейки снимки.

Това беше първия типичен за източното крайбрежие на Занзибар плаж, който видяхме - изключително просторен с високи кокосови палми по брега докъдето стига погледа.

Поглед на юг:

 

 

Имаше хотели, които обаче се вписваха добре в обастановката без да са в конфликт с локалната атмосфера, както например в Нунгуи и Кендуа:

 

 

Местни деца с модерен велосипед:

 

 

 

 

Тук отлива вече става по-голям, а в далечината се вижда остров Мнемба:

 

 

Група местни люде на плажа:

 

 

 

 

Традиционна дау лодка на фона на остров Мнемба:

 

 

Отново поглед на юг:

 

 

И поглед на север:

 

 

Ако изключим облачното и дъждовно време и факта, че не направихме тура около острво Мнемба, като цяло си изпълнихме плана за деня и се завърнахме в Стоун Таун около 17:00 ч. тъкмо навреме за да освободим колата и шофьора. Остатъка от деня и вечерта прекарахме в мотане из града, като снимки ще покажа в следващи постове.

 

Повече снимки от Матемуе може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 12 юли, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Матемуе до Занзибар Сити.

На връщане от Матемуе към Стоун Таун използвах да поснимам още малко живота на местните хора.

 

 

 

Ето как се мъкнат прясно отсечени клони от кокосова палма:

 

 

 

 

 

Още една дала-дала:

 

 

 

 

 

 

 

 

Една доста голяма като за района болница (KMKM hospital, Kibweni):


 

 

Повече снимки от пътя между Матемуе и Занзибар Сити може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 29 юли, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Транзит през Занзибар Сити.

Занзибар Сити (или Занзибар Таун) е мястото където живеят болшинството от хората на острова, докато Стоун Таун (Шангани на суахили) е само историческия център.

Ето малко снимки и от Занзибари Сити, откъдето минахме транзит по пътя от Матемуе до Шангани:

 

 

Долната снимка ако не я бях правил от бързо движеща се кола, щях да я издокарам направо за изложба с размазана джанта и фон, а всичко останало на фокус, което щеше да създаде илюзията за динамика и скорост, докато в момента излгежда на 50% статична (ако изключим израженията на лицата и стойките на хората):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки от пътя между Матемуе и Занзибар Сити може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 29 юли, 2015 от FlyTraveler