Прескочи до съдържание

За Белгия - лични впечатления с надеждата, че може да са от полза


Lyubina

Препоръчани мнения

Белгия: лични впечатления и кратка информация.

 

Нямам опит с подобни публикации, затова ще съм благодарна, ако ми давате съвети, идеи или просто администратора редактира поста ми по негова преценка. Както вече споменах, от около две години живея в Брюксел и се стараем винаги, когато времето позволява (и други обстоятелства) да попътуваме из страната. Белгия не е голяма държава, с добра пътна мрежа и всяка една точка е почти „на една ръка разстояние“.

 

Няма да се спирам на различните начини за достигане до тук, защото мисля че за повечето от вас е ясно, че най-евтиния (в повечето случаи) и лесен начин е полетът на Wizz Air до летище Charleroi. Шарлероа е град на около 60 км от Брюксел и транспортът от и до Брюксел е уреден с автобуси до гара Bruxelles-Midi. Билетите се продават on-line или на място, на летището, от билетни автомати с кредитна или дебитна карта. Цените им варират от 5 до 16 евро, в зависимост от начина и мястото на закупуването им. Пътуването с автобус отнема около час.

Разбира се, има вариант и с влак от Шарлероа до Брюксел, но нямам опит с този тип пътувания, затова не бих могла да дам какъвто и да е бил съвет. На летище Шарлероа има офиси на няколко компании за rent-a-car. Най-краткия път до Брюксел е по магистрала и околовръстното шосе на града (R0), но това не винаги означава, че е най-краткия като време маршрут. Причините се свеждат само до една основна: Белгия е една от държавите на континента с най-големи задръствания. Информацията за трафика се обновява редовно на няколко сайта, един от които е: http://www.rtbf.be/services/mobilinfo

 

Като правило, трафикът в посока Брюксел е най-тежък сутрин до около 9,30h, и в неделите след 16,00 h. В тези часове, понякога се образуват задръствания с дължина до 20 км и повече.

 

От летище Brussels – Zaventem има много начини да се стигне до града, още повече че то самото е в предградие, сравнително близо. Влак и няколко вида автобуси, в зависимост от избраната дестинация ;) . Цената на автобусния билет е 4,50 Евро.

 

Цените на коли под наем са доста сериозни, особено в сравнение с тези в България.

За хотелите в града ми е трудно да се произнеса по обясними причини. Има обаче една закономерност: тъй като Брюксел е „столицата“ на Европа, почти всеки месец, поне един четвъртък на месеца има големи срещи (политически или икономически, конгреси, конференции), които водят до струпване на огромен брой посетители и наизбежно покачване на цените на хотелите. 

 

За разглеждане на Брюксел не ви е необходим автомобил. Градският транспорт е прекрасно уреден, като най-сигурния и бърз начин за придвижване, разбира се е метрото. Освен метро, има автобуси (две автобусни компании), трамваи и т.нар. градска железница или „работнически влакчета“, които се движат само в работни дни. Билетите за градския транспорт са валидни за всички средства за придвижване и важат в рамките на един час от първото им валидиране.

Цената на един билет в момента е 2,10 евро (при предварително закупуване от автомат или гише) и 2,50 евро при закупуването им от шофьора на автобуса. Важно: автоматите за билети работят само с монети и карти. Считано от 01.07 отпаднаха хартиените карти за 5 и 10 пътувания. Вместо тях се предлагат еднодневни и тридневни карти на различни цени, важещи за целия градски транспорт. За цени и повече информация: http://www.stib-mivb.be/index.htm?l=en

 

За забележителностите града може да се каже и много и малко. В зависимост от личните предпочитания на всеки, Брюксел предлага какво ли не. Ако имате конкретни въпроси с удоволствие ще пиша. Но ако нямате достатъчно време, основните туристически точки на града могат съвсем спокойно да се обиколят пешеходно в рамките на един ден.

 

Какво да се види в Белгия?

Освен добре известните Антверпен, Брюж и Гент, страната е богата на всякакви видове възможности за туризъм. Исторически паметници, военни мемориали, замъци, църкви, манастири, архитектурни постижения, музеи, места за спорт и развлечения, бири и пивоварни, дори стари каменовъглени мини, ботанически градини, най-големия зоопарк (май някой го беше споменал наскоро)..... Това е сайта на туристически справочник за Белгия, който се преиздава и актуализира всяка година: http://www.365.be/?lang=EN

 

В Брюксел се говори основно френски език, фламандски също. Голяма част от хората разбират английски, но масово местните не желаят да го говорят. Е, по централните части на града и в района на Европейските институции няма да имате проблем с английския, но излезете ли извън тези зони, може и да имате проблем.

 

Белгия е съставена от две големи и една малка езикови групи: френски-говоряща (Валония – на юг от Брюксел), фламандско-говоряща (Фландрия – на север) и малка група говореща немски – по източната граница на страната. Във фламанските провинции всички говорят английски на много добро ниво и проблеми с комуникацията никога не сме имали. Във Валония обаче често е трудно за хора, които не говорят френски. Изключвам големите туристически атракции.

 

Времето в Белгия? Никой не може да ви каже със сигурност какво ще е след малко. Един приятел беше казал, че Брюксел е градът, в който никога не знаеш от коя посока духа вятърът – в буквален, а не в преносен смисъл. Основно правило от моя гледна точка: независимо от сезона винаги си носете нещо, което да ви предпазва от дъжд, влага и вятър. Чадър не върши работа. Високите температури и сухите дни са рядкост, дори и в средата на лятото.

 

Пътуване с автомобил: Твърде много магистрали, входове и изходи. До една точка може да се стигне по няколко възможни маршрута. Строили пътища, строили, та чак са се забравили..... Дълги години Белгия беше единствената страна в Европа, която като минаваш над нея със самолет нощно време, можеше да се разпознае без проблем. Защото всички пътища (не само магистралите) бяха добре осветени. От миналата година вече има участъци, в които осветлението е изключено. Добри означения и информационни табла за всичко, но френските и фламандските наименования на градове, градчета и села понякога са много различни и заблуждават (традиционен вече пример: Bergen и Mons са двете имена на един и същи град, понастоящем европейска столица на културата). Не е лошо да си имате навигация. Настилките по магистралите са малко по-добри от нашите, но са далеч от истината спрямо Германия, Нидерландия и Франция. Е, няма сериозни кратери. Обикновено магистралите са трилентови, ограничението на скоростта е 120 km/h , камери има доста. Щракнат ли те, няма прошка за превишена скорост или минаване на червен светофар.  Общо взето са толеранти шофьори, няма нерви, святкане, свиркане и разни други изразни средства, характерни за нашите географски ширини. Влезете ли в задръстване (което почти няма начин да ви се размине), заредете се със здрави нерви, вода, храна, цигари... (шегувам се). Сезонът на пътните ремонти тук е почти целогодишно, така че няма никаква гаранция, дали няма ви се наложи да чакате някъде близо час по пътищата. По магистралите долу-горе на 50 км разстояние има места за почивка.

 

Бензиностанции: Schell, Octa+, Total, Lucoil, Esso. По магистралите цените на горивата са малко по-високи от малките бензиностанции в населените места. Моето лично впечатление е, че за сметка на това качеството (поне на дизела) е по-добро, ако заредя някъде на път, отколкото в града. По магистралите приемат плащания и кеш и с карти, но в градовете обикновено бензиностанциите са от типа Expres и са плаща само с карти. На самообслужване са. Тоалетните по бензиностанции и крайпътни ресторанти се плащат, обикновено 50 евроцента.

Няма изискване за зимни гуми, затова зимно време тук понякога настава голяма веселба по пътища и магистрали.

За леките автомобили няма винетки и пътни такси.

 

Паркиране: ако се прицелвате в центъра на който и да е град – голям проблем! Всички места за паркиране са платени, някои са ограничени и във времето за престой и нямате ли часовник на таблото, глобата не ви мърда. Цените за паркиране са различни, но обикновено са около 2 евро/час. По уличите и на откритите паркинги се плаща с монети или смс. На закритите паркинги обикновено приемат плащане и с карта и банкноти. Аз лично предпочитам големите закрити паркинги, че има повечко места и шансът да си намеря местенце е по-голям, отколкото да обикалям по тесните градски улички. Като правило, тук всичко е тясно. Лентите за движение по шосетата и улиците са по-тесни, паркингите са тесни, паркоместата са по-тесни, доста от автомобилите на местните са по-одрани. 

 

Ами на първо време - това е. Пишете, питайте, ще се радвам, ако мога да помогна. 

  • Харесвам 46
  • Благодаря 1
  • Браво 2
Връзка към коментар

Благодаря за оценката! Може много да се говори за Белгия и за всяко едно местенце от нея. Не твърдя, че я познавам добре, но наистина доста пътуваме. А пък и аз съм си впечатлителна. Напълно е възможно не всичко, което съм написала да е на 100% истина. Отделно, че и френският ми още не е достатъчно добър, за да разбирам всичко, но поне се опитвам  :unsure:

 

Като допълнителна информация, в момента текат намаленията в Белгия. Тук по закон (май) големите намаления са два пъти годишно - целия януари и целия юли. Намалява се почти всичко, включително бяла и черна техника, облекло, бельо, домакински принадлежности. Само скъпата козметика не я пипат. По магазините в момента е пълна лудница.  :lol:

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Според мен си хвани темичката и добавяй каквото ти скимне от време на време, ще е полезно!

 

Например...кажи за шоколада, имахме такова питане наскоро. Leonidas и баш марките са ясни, но я кажи като вътрешен човек имаш ли си някое специализирано магазинче? :)

Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Белгия – кухня

 

Или с какво се гордеят местните.

 

За бирите (ако изобщо има смисъл) може би е добре да се напише роман в няколко тома, или кратка история и описание, в скромно издание колкото Encyclopedia Britannica. Пък и виждам, че повечето сте запознати с особеностите на местните пивовари и пивоварни.

 

Честно казано, за мен понятието „белгийска кухня“ е малко странно. Фламандска и валонска – може би, но точно белгийска... Както и да е. Основен повод за локален кулинарен патриотизъм са:

 

Белгийските пържени картофи, разбира се. Всеки уважаващ себе си кулинарен турист би трябвало вече да е на ясно, че Белгия е родината на небезизвестните French fries. Дори и да не сте на ясно, в момента в който се озовете на средата на Белгия (не само Брюксел) ще разберете, че сте попаднали в рая на пържените картофки. Продават се буквално на всеки ъгъл от туристическите местенца на страната, въздухът е изпълнен с уханието на MacDonalds.

Frites.jpg

 

Вафли:

Трябва да се спомене, че са два основни вида: брюкселски и лиежки. Различават се по форма, съдържание на захар и консистенция. Тези, от Лиеж са по-малки, по-сладки (тестото е с повече захар) и по-хрупкави. Брюкселските са с правоъгълна форма. Характерно е, че тестото като консистенция няма нищо общо с палачинковото (както погрешно се вярва от голяма част от българските домакини). Разбира се, също се продават на всеки ъгъл, дори на всеки градус от ъглите по туристическите места на градовете. Аромат на ванилия и шоколад, в комбинация с уханията от Frites belges. За информация на изкушените: по тези ъгълчета ги продават в хартиени чинийки, без прибори, или само с една малка виличка напомняща виличките, които даваха навремето (срам ме е да си призная за преди колко години става дума, но човек от възрастта си не може да избяга) с двойка кебапчета ;) Цените започват от 1-2 евро за обикновена вафла, поръсена само с пудра захар. Това е основната цифра която се вижда от далеч. С добавянето на екстри като течен шоколад, бита сметана, плодове и ядки нещата стигат до около 5-6 евро. Ако си ги поръчате на „по-реномирано“ място може да платите и до 15 евро, но поне ще имате на разположение истински прибори и салфетки.

 

Брюкселски вафли: 

gaufre-belge.jpg

 

От Лиеж

Gaufre-molle-liegoise.jpg

 

 

Морски дарове:

Голямата гордост на местните ресторантьори и не само е изобилието от ястия с риба морски дарове. Твърди са, че винаги са пресни. Дали е така – не съм аз човекът, който да потвърди или отрече. Мидите най-често са само с масло, или задушени с бяло вино. Сервират се в тенджерки, една порция варира от 12,50 евро до към 25 евро.  От учителката ми по френски научих, че домати пълнени със скариди (tomates aux crevettes) също били повод за местна кулинарна гордост. По малките улички около Grand Place всеки втори ресторант предлага морски дарове като основна част от менюто.

Tomate_farcie_crevettes_grises_preparation_1_t.800.jpg

 

Café liégеois

Да не изпаднете в заблуждение. Това е десерт. Кафе, кафеен ликьор, сладолед и бита сметана. Плюс екстри.

 

 

 

Vol-au-vent

И по нашенско им се казва „волувен“ ;) Купички от многолистно тесто, пълнени със смес от бяло пилешко месо, гъби и сметана и вариации на тема... Дори в местния Carrefour ги прадлагат на топлата витрина.

 

Carbonadе flamande

Фламандска карбонада. Ей затова казвам, че това не е белгийска кухня, а фламандски и валонски специалитети. J Задушено телешко месо с картофи и бира. Приготвя се на бавен огън, подобно на нашите гювечи.

img_8302.jpg

 

За малко да пропусна - цикорията

Гратен от цикория, цикория с бекон, цикория, цикория, цикория.... или chicon, ако ви харесва.

chicon.jpg

 

chicon au gratin.jpg

 

 

Моя позната тук твърди, че дори имало музей на цикорията, но още не съм стигнала до там, да го търся и посещавам. Но знае ли човек. 

 

Сирене

Ей тук, подобно на бирите, ми иде да се гръмна :rolleyes: . Всяко абатство и всеки град и ферма си произвеждат собствено, понякога по няколко вида – прясно, отлежало, с подправки, пък с не знам какво,... пък краве, пък козе .... Не съм имала силите, нито метаболизма да си позволя да опитам всички видове.

 

 

Шоколаааад! – ще го оставя за следващия пост, че ми трябва време. 

Редактирано от Lyubina
  • Харесвам 23
Връзка към коментар

Имам пътуване до Белгия след няколко месеца и част от нещата в поста ти са ми в "задължители" в програмата, но това с "уханието на MacDonalds" за картофите  ме озадачи- Мразя  MacDonalds! Все пак ще пробвам. ;) 

 

Чакам си разказа за шоколада!

Редактирано от dikrasteva
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Имам предвид, че има места, където въздухът е напоен с миризма на стара мазнина. 

 

И да допълня, за тези, които предпочитат био-, organic, или вегетарианска храна: мое лично предпочитание е веригата EXKI. http://www.exki.be/

Има ги във всички (или почти всички), от типа заведения за бързо хранене са, но храната им винаги е добре приготвена, твърдят че е с био-продукти. Цените са два вида: за хранене на място, или take-away, като първите цени са малко по-високи. Обикновено имат 30 минути безплатен wifi. По-голямата част от персонала са млади хора, говорещи поне малко от малко английски, така че вероятността да се разберете е доста по-голяма.

 

Ако сте решили да разчитате на магазините за осигуряване на прехраната, имайте предвид че всички магазини с изключение на тези по бензиностанциите затварят в 19,30h, а в неделя почти нищо не работи. Хората си ценят почивния ден. 

 

Един от странните колбаси тук са т.нар. boudin noir, 

boudin noir.jpg

 

което е местния аналог на нашенската кървавица и 

 

boudin blanc

 

boudin blanc.jpg

 

с прясно мляко. 

 

Никога не съм ги опитвала, така че....

 

За кроасаните няма да говоря, защото на фона на френските кроасани губим по точки, въпреки че и местните са много вкусни и дъхави, когато са прясно изпечени. Има ги по кафенета, заведения за бързо хранене и всички вериги супермаркети. За съжаление в магазините прясно изпечените сравнително бързо изчезват. 

Редактирано от Lyubina
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

На нас с мъжа ми Брюксел много си ни харесва / както и  още много други места и местенца в Белгия/ :) Любина, много ти благодаря за така интелигентно поднесената информация :) .Когато и каквото се сетиш - пиши, моля! :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Шоколад?

 

Дълго се чудих какво да кажа и напиша за нещо, за което е писано, писано и говорено сигурно повече, от колкото за гръцката криза последните 15 дни.

 

Факт е, че Брюксел е (поне) европейска столица на шоколада и шоколадовите изделия. Минавайки през централните части на града и особено около Grand Place всеки втори магазин е магазин/работилница за шоколад. Има шоколад за всеки вкус: от евтините туристически комплекти за по 10 евро (5 – 6 кутии белгийски трюфели и sea shells), през по-скъпите представители на шоколадо-производители и стигнете до почти бутикови шоколадови изделия. В повсеместното ухание на вафли, ванилия и пържени картофки елегантно и изкусително се намесва и уханието на шоколад. Възприятията ни буквално се пресищат от шоколад във всевъзможни форми и форми: от бял, през млечен до истински черен шоколад, с много високо съдържание на какао. От обикновените пралини и трюфели в кутии до ръчно изработени пралини, от които можете да си направите собсвен избор в елегантни кутии и да ви ги продадат „на килограм“ (или на грам). И почти навсякъде – шоколадови фонтани, които са в състояние да хипнотизират шокохолиците. 

Последните (около) шест месеца забелязвам нещо интересно и почти нетрадиционно сред шоколадовите изделия: очевидно е станало много модерно да се произвеждат и продават инструменти от шоколад: виждала съм чукове, гаечни ключове, винтове, клещи и всякакви, на които не знам наименованията, изработени от шоколад. Честно казано, не съм ги опитвала, защото просто сетивата ни са преситени отдавна и вече шоколадът не ме впечатлява така, както в началото. Но предполагам, че си струва да се опита.

 

Производители: Комерсиални, срещащи се на всеки ъгъл и почти във всеки град, градче и село на страната: Neuhaus, Leonidas, Godiva. За който се интересува, само да спомена, че Neuhaus е основана от истински швейцарец и е най-стария производител на шоколад в Белгия, от края на 19 век. Leonidas (както можете да се досетите) са с гръцки първоосновател, а Godiva – от няколко години са собственост на турска компания. Глобализация, какво да се прави. Другите два, за които са сещам на prima vista и които са комерсиални (това не означава, че не стават) са Galler (не знам нищо за тях, но са вкусни) и разбира се Cote d’Or.  Последните две марки може да намерите във всеки магазин за хранителни стоки. Имат невероятни комбинации от вкусове и аромати, дори с лавандула (това пожъна огромен интерес сред приятелите на наследниците ;) ), с джинджифил, с морска сол, и т.н. Местните никак не ги уважават, но според мен това е проява на високомерие. Фаворит от Cote d’Or за мен е черния шоколад с портокал.

 

Като своеобразен финал на „въведението“: Шоколад за бързащите: на и около Grand Place. За хората с вкус към лукса: Gallerie du St-Hubert. За непретенциозните и имащи време да се помотаят- Carrefour и Delhaize.

 

Tips and tricks: твърди се, че истинският качествен шоколад не пада под 24 евро/килограм. Не съм компетентна, така че съвет не мога да дам. Тъй като белгийските шоколади се правят със сметана, те са доста чувствителни на високи температури. 

 

След толкова многословно предисловие ще ви спомена за две местенца, намиращи се на Grand Sablon, които са мои фаворити. И двете се водят „бутикови“ , но са с различна история. 

 

Wittamer: като изключим, че това са официалните доставчици на шоколад за белгийския кралски двор, и ние постосмъртните имаме възможност да се насладим на шоколад, бонбони, сладкиши, напитки от шоколад и всякакви други изкушения в едно малко магазинче-сладкарница или там каквото и да го наречем, намиращо са на Place du Grand Sablon. Има изнесени масички на тротоара, под розови чадъри и в хубаво време е истинско удоволствие да поседнеш и да поглезиш душичката си с някаква сладост. Само да успеете да се доберете до свободна маса. Твърди се, че всички използвани продукти са истински, без добавки, без Е-та, без промишлено произведени съставки и подобрители.

 

Pierre Marcolini: бутиков шоколад със съвременен привкус. Също на Grand Sablon. Малко странно, интересно място, където имате усещането, че сте в луксозен бижутериен магазин. Продавачите работят с бели ръкавици. Шоколадови изделия в нестандартни форми, включително „чай от шоколад“ Earl Grey, в копринени торбички. Изложение на какови зърна от различни краища на света. При желание и възможност, дори може да се възползвате от индивидуален консултант. Е, според някои това си е просто търговски трик.

 

Е, има още много какво да се каже за шоколадите в Брюксел и в Белгия, има още много места и адреси. Но за това си има туристически пътеводители. 

  • Харесвам 21
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Пропуснах да включа нещо съществено за шоколада: имат си музей на какаото и шоколада. Намира се в една от малките улички, тръгващи от Grand Place, в дясно на Hotel de Ville.

 

Това е сайтът на музея http://choco-story-brussels.be/en/Homepage-en

 

А за ентусиасти и още нещо: http://www.belgianchocolatevillage.be/en/  

Редактирано от Lyubina
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Непознатата (малко позната) Белгия, или Белгия през моите очи и фотоапарат

 

Общите ми впечатления са, че повечето хора (което е нормално всъщност) познават Белгия като Брюксел (Grand Place, Atomium, Maneken Pis), Антверпен, Гент и Брюж. Пристигайки тук преди две години и половина си представях каква скука ще е ежедневието ми и особено еже-уикенд-ието ми ;) За моя изненада, оказа се че има толкова много неща да се видят, толкова много градове и градчета да се посетят, фестивали, замъци, абатства и абатства, които да се видят, истории които да се научат..... Не съм престанала да се удивлявам и на изобретателността на местните хора и власти, които от всичко правят туризъм (и пари).

 

Е, не преставам да се удивлявам и на местните шофьори, но вероятно това трябва да е отделен пост или направо тема.

 

Чудя се от къде да започна, дали от Брюксел или от най-любимият ми град тук – Льовен, или Лювен или Льован.... въпрос на езикова принадлежност. Преди време един българин в Белгия се оплакваше, как се опитвал да си купи билет за влака от Брюксел до Leuven [използвам Dutch името на града, тъй като е главен град на провинция Vlaams (Flemish) Brabant]: трудно се разбрали с дамата на гишето и накрая възмутен написа във ФБ „Ще те питам аз тебе, как ще си купиш билет за Пазарджик!„

Между Брюксел и Лювен има много удобна жп-връзка, както и автобусни линии. Не ги препръчвам, защото са доста бавни, макар и малко по-евтини. Е, може и с автомобил, разбира се. По магистралата Е40 или по "малкото" Льовенско шосе, което тръгва почти от центъра на Брюксел. Въпрос на предпочитания и скорост. Паркирането в Льовен принципно не е проблем, има няколко големи платени паркинга, цена 2 евро на час. Ако имате късмет, може да си намерите място и по улиците, но там има ограничения за престоя (мисля че беше до 2 часа), освен плащането. С бързите влакове, пътуването между двата града е около 20 минути, бързо, лесно и удобно. Не казвам „сигурно“, не защото не е безопасно, а защото заради зачестилите последната година стачки, напълно е възможно да се окаже че влаковете не се движат. Гарата на Лювен е точно срещу една от главните улици, която води до централния площад. Разстоянията в града са пешеходни (е, има и изключения, разбира се).

 

Лювен е студентски град, в истинския смисъл на думата. Тук е седалището на най-стария университет в Белгия и един от най-старите в Европа -  Katholieke Universiteit Leuven. Твърди се, че началото му е там някъде из ХV век, по-точно 1425 г. Целият град е като огромен кампус на университета, накъдето се обърнете има сгради на факултети, лаборатории, библиотеки, общежития и каквото още ви дойде на ум. Дори университетска ботаническа градина.

022.JPG

 

И кръчми ;), малки и по-големи, уютни и не скъпи, предлагащи бира и бира и бира, пържени картофки, пици... има за всекиго по нещо. И най-студентското място:  Oude markt (за съжаление снимка няма, но си запазвам правото да притичам утре-вдругиден до там и да го документирам)

 

Градът е пълен с млади хора, яхнали велосипеди, (много опасни за шофьорите!!!), движещи се във всички посоки, напълно хаотично. Линиите на градския транспорт преминават през пешеходната зона на централния площад, кръчмите са навсякъде, почти всичко е на народни цени. Както почти всеки по-голям белгийски град, имат си канали и яхтено пристанище. Така де, аристократизмът го изисква ;)

016.JPG

 

За мен, най-уникалната сграда е местната „община“, или Hotel de Ville. По-красива, впечатляваща и внушителна от тази в Брюксел.

031.JPG

 

и нощно време:

027.JPG

 

Следва библиотеката:

038.JPG

 

Любимата ни бирария, Domus, имат си собствена пивоварна в съседната сграда. И невероятна атмосфера. (снимката очевидно не става, но не можах да открия по-качествена)

 

1912509_847368758608601_4495947501969350148_n.jpg

 

 

 

Вечният студент: 

11793211_10206019157191040_1833954225_n.jpg

 

Още един щрих от централната част на града:

012.JPG

 

Няколко абатства, едното от които също си има бира – Park, но се продава само в местната версия на Aldi. Нямам идея защо е така, но бирата е много добра.

003.JPG

 

Нарочно пропускам Stella Artois. Не е интересна, твърде комерсиална и далеч от истинските белгийски бири.

Като любопитен факт (Белгия е доста разделена страна), френско-говорящата общност в страната сериозно се възмущавала, че в най-стария и реномиран университет на Белгия се преподава само на фламандски, най-накрая, през 60-те години на миналия век, направили си и френска версия на университета, че и град цял построили по този случай: Louvain-la-Neuve. 

006.JPG

 

който очеизвадно няма нищо общо с истинския Leuven, нито като дух, вид, градоустройство и разположение (в съвсем друга посока е). Но си е университет. :) 

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

...

....

Чудя се от къде да започна, дали от Брюксел или от най-любимият ми град тук – Льовен, или Лювен или Льован.... въпрос на езикова принадлежност. Преди време един българин в Белгия се оплакваше, как се опитвал да си купи билет за влака от Брюксел до Leuven [използвам Dutch името на града, тъй като е главен град на провинция Vlaams (Flemish) Brabant]: трудно се разбрали с дамата на гишето и накрая възмутен написа във ФБ „Ще те питам аз тебе, как ще си купиш билет за Пазарджик!„

...

И аз с подобна случка ;) - на летище Шарлероа (което е във валонската част на Белгия) питам един шофьор "дали това е автобусът за Гент", а той кима и отговаря "Уи, мосю - Ган", а аз отначало не мога да зацепя.
Та да знаете, че Гент на френски е Gand и се произнася "Ган" с носово "н" накрая, а на флемиш е Gent и се произнася нещо като "Гхент". :)
Брюж пък на френски е Bruges и се произнася Брюж (както и ние си го знаем), но градът е във фламандската част на страната и на флемиш е Brugge и се произнася нещо като "Брьохе".

(Да не казвам пък какъв зор видях в Малта, когато исках да попитам  как да отида до ей тeзи градчета - Marsaxlokk, Ix-Xaghra,  Ghawdex :wacko: ... при положение, че ни си бях приготвил домашното да проверя как точно ги произнасят малтийците.
Обаче да не се отклоняваме от белгийската тема ;) )

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

И аз непрестанно дудна тук за Лювен, Льовен и т.н., че е супер близо до Брюксел, а е от най-приятните белгийски градчета. Радвам се, че и някой местен го потвърди :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 3 седмици по-късно ...

Да допълня и аз малко информация за Белгия от вчера.

Ако пътувате с влак...имайте предвид,че влаковете имат точно и удобно разписание между големите( и малките градове),но по скоро искам да споделя за тарифите и начина на закупуване на билети.Можете да си купите освен от гарите и по още 2 начина.По интернет от сайта на белгийските железници и да си разпечатате билета(ще ви го изпратят като файл на е-поща) на принтер или може да си закупите от всеки автомат на всяка гара по всяко време ,по същия начин както и от интернет с разлика,че билета ви се издава от автомата(трябва да имате валидна банкова карта).

Кое всъщност е доброто в тарифите....Уикенд билетите за юли и август са 50 % по ниски от стандартен билет в една посока. За тези 2 месеца билета важи от Петък до Понеделник на обед.През останалите месеци от годината е от Петък 19:00 до Неделя 24:00. Уикенд билет е отиване и връщане до дадена посока,не позволява престой,прекъсване ,отклонение по маршрута,но позволява прехвърляне(ако дестинацията се достига с прекачване някъде) и важи и за  дете от 3 до 11 години(придружено с възрастен).Няма определен час на тръгване и връщане и определен влак....важи за дестинация от/до в периода за който съм написал-почивните дни.. Ако пътувате с деца,при един възрастен ,детето до 11 е без билет,мисля ,че това важи до 3 или 4 деца. Стандартните билети обикновенно в една посока ,са колкото уикенд билетите отиване и връщане.Стандартния билет за възрастен също важи и за дете от 3 до 11,но ако е в една посока,важи само за деня в който е издаден.

За повече инфо : http://www.belgianrail.be

Някои билети на ж,п.компанията могат да включват освен цената на билета и някой забележителности и атракционни паркове в белгийските градове (увеселителни паркове,природни,зоол.градини  http://www.belgianrail.be/en/leisure/bexcursions.aspx

или трансфер от/до летище-Шарлероа например.

Влакове има между по големите градове на всеки половин или кръгъл час от 5:30 сутринта до към 22/23:00.

 

Споделям и още нещо свързано с обществения транспорт в Белгийските градове.

компанията  De Lijn  https://www.delijn.be/en/

Билетите важат за трамваи,автобуси в белгийските градове обслужвани от тази компания.

В сайта им може да ви дадат точно информация за всяко едно място и как да се стигне,по какъв начин и в зададен от вас час,за всеки град който ви интерисува.

Билета закупен от автобусния шофьор е на стойност 3 Евро и важи за 1 час, СМС билет е 1,85 Е...ако мислите да пътувате повече в един град или да разчитате на транспорт в няколко населени места,то за препоръчване е карта за 1,3 или повече дни.

Еднодневната карта без ограничение на пътувания е 5 Евро за възрастен и 3 Евро за дете.Билета важи за деня на издаване и изтича в 23:59 на същия ден.Имайте предвид,че купен билет от шофьора и за възрастен и за дете е една цена :) по 3 Евро.

Автобусите имат супер точни разписания и на всеки по голям град в близост до ж,п,гарата имат гишета с информация и билети ,карти,вкл. книжка с разписания по часове и минути и маршрути на всички автобуси обслужващи даден град.

 

Sea Life Park - Blankenberge ,https://www.visitsealife.com/blankenberge/en, чудесен атракцион за малки и по големи деца обичащи водния свят. Аквариума Тюркуазу в Истанбулския Мол Форум е част от Sea Life парковете,различното в Blankenberge e това ,че има програма с тюлени, кът за пингвини и видри + цялото великолепие на съществата обитаващи Северно море,топлите морета,зали с костенурки и стъклен тунел.

Закупен билет от интернет спестява 1/3. На каса билет за възрастен е 18,50 Евро за дете (3-11) е 13,50 Е ,закупен билет по интернет и разпечатан е 20 Евро за голям и малък човек :) Парка е на 2 спирки от гарата с Трамвая.Всъщност този трамвай е може би най дългата трамвайна линия в света ,но за него ще напиша накрая.

Освен този парк ,града предлага , удобна и с хубав пясък плажна ивица на Северно море с дюни ,които разделят сградите от морето в северната част на града,там където е спирката на трамвая Sea Life park. Пясъка е фин,чисто е,август има много плажуващи....но малко плуващи :)Водата е студена,но има и смели!

Като за деца в  града има и терариум за земноводни и влечуги,парк с пясъчни фигури(на 5 мин от Sea Life) но и много лудница дошла за плаж.

 

Няма да описвам забележителностите на Брюж и Гент,само ще споделя,че лятото след 11 са претъпкани с туристи,а също и морските градове с плажна ивица.

И за Брюж и за Гент бих препоръчал тур-овете по вода,по каналите на градовете ,които започват от различни места  около централните забележителности от 10 до 17(18) часа,имат продължителност между 40 и 50 мин,на няколко езика са  и струва 7 Е за възрастен и 4 за дете в Гент и 8 Е и 4 в Брюж.Забележителностите в тези 2 града са на близко разстояние,удобни и достъпни дори и от ж,п. гарите пеша.Но си отделете поне ПО 1 ден за двата града и остане по възможност след залез слънце.

 

Други градове които също предлагат очарованието архитектурата и средновековната атмосфера на Белгия освен споменатите градове и Льовен ,ще допълня може би и с Намур(на 30 км от Шарлероа)  също и Монс.

 

Ако ползвате полетите на Уиз еър или други авиокомпании от/до Брюксел/Шарлероа...За тези които не ползват шатъли от/до Брюксел ,а примерно искат да стигнат с влак до някъде в Белгия,Люксенбург или Франция,билети закупени от апарати на белгийските железници от всеки град на Белгия,могат да включват и трансферен билет от/до  Шарлероа от/до летището. Закупен билет от шофьора в автобуса oт/до гарата в Шарлероа Sud(Zuid) е 5 Евро.Автобусите пътуват от 5 сутринта до полунощ,през 20-30 мин,пристигат след 18 мин. на летището ,линията е с номер А. За дестинации от Шарлероа до различни точки на Франция(Лил),Люксембург,Белгия(Гент,Монс,Брюж...) Германия(Кьолн,Трир,Майнц,Франкфурт Хаан) може да се ползват и автобусите на flibco. Понякога имат и тарифи от 5 Евро между летището в Шарлероа и Гент или Брюж.

 

И накрая за любителите на релсовия транспорт. Освен чрез влакове,удобен начин да опознаете градовете по крайбрежието на Белгия на запад от De Panne до Кnokke e чрез крайбрежната трамвайна линия,която е една от най дългите в света.

https://www.delijn.be/en/kusttram/

По протежение на над 60 км между плажната ивица-брега  и населените места ,тази линия свързва почти всички селища и градчета,курорти  чрез 68 спирки.Интервала на пътуване през лятото е през 10 мин.Удобен и евтин начин с еднодневна карта да попътувате в трамвай през цялото Белгийско крайбрежие и забележителностите му,като спирате по избор в Блакенберг,Остенде,Миделкерк,НюПорт,Де Хаан...или където пожелаете. В Кноке,Зеебруге,Блакенберг(на всеки час влакове до Брюж),Остенде и Де Пане,трамвайните спирки са в близост до железопътните гари,където може да се прехвърлите и да продължите пътя си с влак до вътрешноста на Белгия а на някой гари и с връзки за градове във Франция ,Люксембург или Холандия.

  • Харесвам 15
Връзка към коментар

Само да допълня, че за пътуване с влак до националното летище край Брюксел е необходима добавка към билета, която се избира от менюто на автоматите на гарата. Не виждам особена причина от онлайн купуване на билети за пътуване с влак в Белгия по простата причина, че този начин не предлага отстъпка в цената, а издадените билети са с фиксирани часове...

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Duke-Издадените билети онлайн или на автомат НЕ са с фиксирани часове на тях пише ЗОНА и валидна ДАТА.Мога да го потвърдя! Важат за датата,която си отбелязал ,а какво позволяват или не,предварително може да се запознаеш в сайта им.Специално уикенд билетите са си фиксирани за кои дни от седмицата са.Въпроса не е в отстъпката ,а във възможността да си сигурен в едно пътуване...да не разчиташ на автомат или на отворени гишета.Особенно когато става дума за прекачване и връзка на гари за по 8...10 мин. Само един пример от Лил до Гент и Антверп може да пътуваш с билет купен от Франция...ако обаче го купиш онлайн,френския сайт ти взима парите,но разпечатката/билета трябва да я направиш на някой гара или представителство на железниците...а и цената е доста висока от Лил до Гент/Антверп.Но ако си закупиш билет от Лил до Mouscron(първата гара във Белгия) и след това имаш онлайн билет Mouscron - Гент или Антверп,няма нужда да слизаш от влака,да купуваш нов за вътрешна релация...ако престоя ти е от 1..2 минути ,а по принцип влака е един и същ и тръгва от Лил.Не знам дали ми схвана мисълта..Това важи за всички гари от Франция,Люксембург,Холандия,Германия ДО Белгия...обратния вариант го има като удобство от Белгийските железници за съседните страни,но от съседите на Белгия до вътрешността е много по скъп варианта, а често влаковете са едни и същи!

Редактирано от Botko
Връзка към коментар

Да, прав си, така беше. Онлайн билетите са с фиксирана дата, а не фиксирани места. Грешка на езика. Както и да е. Имах предвид, че онлайн билетите не са по-евтини от тези закупени от автомат на гарата. Автоматите от своя страна са изключително елементарни за употреба, имат английско меню и работят с кредитни карти. Както и да е...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Друг поглед към Брюксел

 

Повечето тук познават по някакъв начин града, станал столица не само на Белгия, но и на Европа. Почти всеки в България е чувал и/или виждал Grand Place, Maneken Pis, Atomium, MiniEurope и катедралата Saint Michel et Gudule. Сградите на евроинституциите също са познати, показавни, гледани и/или посещавани. Всъщност те не са ми интересни. Твърде съвременни, много бетон, метал и стъкло.

 

Днес искам да ви покажа един различен Брюксел, по малките улички, жилищните квартали, красивите къщи и много зеленина. Позволявам си само да включа парка Cinquantenaire с неговата Триумфална арка.

121.JPG

 

Поглед от горе:

 

231.JPG

 

За инфо – изграден под егидата на тогавашния крал на Белгия, по повод 50 години от въстанието за независимост на Белгия. (може би е редно да вмъкна мои разсъждения по въпроса, но ще се въздържа). Вече се готвят за отбелязване на 200 годишнината, която ще е през 2030 г.  За който се интересува от авиация, тук се намира военният музей, в който има изложени доста бойни самолети. Входът е свободен.

 

230.JPG

 

 Точно срещу него е музеят на автомобилите. Въпрос на предпочитания.

045.JPG

 

И сега – другият Брюксел. Без излишни емоционални отклонения. Само да спомена, че ми бяха необходими почти 6 месеца, да се науча да го харесвам. И ще ми липсва, когато си тръгна. 

 

127.JPG

 

076.JPG

 

080.JPG

 

085.JPG

 

102.JPG

 

112.JPG

 

DSCN3013.JPG

 

 

 

И последно, тъй като цветният килим на Grand Place е на веднъж на всеки две години,

 

015.JPG

 

тази година беше заменен от т.нар. FlowerTime. На площада и сградата на Hotel De Ville бяха отрупани с невероятни букети от цветя. Уникално преживяване, което не може да бъде възпроизведено с думи или елементарни снимки като моите. 

 

061.JPG

 

Малко кътче от парка Тервюрен с Музеят на Африка (нали Конго е била основна колония на Белгия)

 

024.JPG

 

031.JPG

 

036.JPG

Редактирано от Lyubina
  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Хей, Любина, чудесна тема. Чета я с огромен интерес.

Превърна една леко скучна дестинация в привлекателно място.

Благодаря за споделеното.

И аз мислех така докато не посетих всеизвестните Брюксел, Гент, Брюж, Антверп. И сега си мечтая за Валония.

 

Lyubina много полезно. Благодаря.

 

Pierre Marcolini са уникални просто. Ужасно скъпи, но след като отворих кутията не съжалявах изобщо.

Едната кутия беше с бонбони от какао с различен произход. Всеки бонбон беше надписан от къде му е какаото и отделно имаше книжка с описание на вкуса, послевкуса, къде и как се произвежда, известни плантации и всякакви подобни факти за какаото

Редактирано от Bliss
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

За Валония и по-малко известните места из нея съм запланувала отделен пост. Но трябва да си разгледам снимките, че имам вероятно няколко стотин, да не кажа 1000. Има интересни кътчета.

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.