Едно пътуване до Сен Мало: there and back again

[Lyubina]

По молба и съвет на AlexandraKo пускам описание на пътуването ни до Монт Сен Мишел

 

Едно пътуване до Сен Мало: there and back again

 

Отдавна „запланувано“ като идея, но осъществено съвсем внезапно и за много кратко време, благодарение на факта, че съпругът ми успя по някакъв начин да се добере до свободен ден преди уикенда. В такива моменти обикновено покрай основната цел наизскачат разни отдавна забравени желания, всеки има различни идеи и в крайна сметка, ако можеше щяхме да сме разтегнали уикенда не само в пространството, но и във времето. Планът се оформи в главите ни и като организация в рамките на едно денонощие (добре че Брюксел е близичко ). Сен Мало беше отдавнашна мечта на съпруга ми (и основна движеща единица в момента у дома), още от детските му години, когато е чел за корсари и гледал филмите за Тигърът на седемте морета. Аз пък съм си скитня по душа и в момента, в който каза „Да тръгваме!“ бях готова веднага да си грабна чантата и да хуквам. Сядаме пред картата на Франция и разглеждаме възможните маршрути. Google Map и ViaMichelin ми дават няколко възможности с минимални разлики като километри и такси.

 

Докато гледам, решавам че искам да спрем в Амиен. Ами искам да видя катедралата със знаменития лабиринт на пода. След това се появява девойката: „А, какво правите? Аааааааа, ама то е много близо до Монт Сен Мишел, искам там!“ Добре. Добавя се в програмата. След това, от някъде в главите ни изниква идеята и за скалите на Etretat. Ами така де, за толкова път, поне да обогатим впечатления и преживявания. А нощувки? Ну, вот это проблем! В последния момент се търси стая тройка, в дни, когато цяла Белгия и половин Европа е хукнала на път (че бяха някакви религиозни празници, проточили се 3 дни вкл. уикенда). С триста зора и няколко компромиса, намерихме къде да се подслоним.

 

Сега за пътуването (съвсем накратко, че не мога да съм многословна, когато става дума за емоция, а пътят е емоция).

Брюксел – Амиен: лесно, сравнително бързо, пътят е прилична магистрала от валонски тип, минахме границата по Е19 (минава край Mons и Vallenciennes). Можеше да изберем и пътя през Лил, но за Белгия е по-удобно да минем по магистралата, въпреки че е доста по-натоварено като трафик и ремонти (ах, тези пътни ремонти, белгийски.....). Първа toll такса, непосредствено след Vallenciennes (между другото, градчето е малко, доста приятно и идеално за пазаруване) до Amien 8,20 евро. Магистралата е значително по-добра от белгийската си братовчедка. Избрали сме си покрит паркинг в близост до катедралата. На всичкото отгоре се оказва и почти без пари. Мотаем се около час-час и половина в Амиен, почивен ден, всичко затворено, жива душа няма по улиците, само някакви туристи се шматкат пред и в катедралата.

 

 

 

Следващата ни и основна цел за деня: Etretat. Гишетата за тол-таксата е едва ли не още в самия град. GPS ни изведе през изход 13 на А29 в посока Rouan. (този го пропуснахме, че имахме план да гоним).

Да паркираш в Etretat се оказа най-голямото предизвикателство на цялото ни пътуване. Малко градче, кацнало по скалите, тесни стръмни улички, малко пространство за паркиране, и почти никаква надеждна информация къде се намират читави паркинги. Същевременно имаш усещането че поне един град колкото Брюксел се е изсипал целия точно в този момент там. Времето е слънчево, макар и местния вятър да не се е отказал да духа точно в момента. След известно обикаляне и късане на нервите и (тайно) псуване на GPS успяваме да намерим прекрасен паркинг на входа (изхода) на града посока Le Havre. (Ако сте там извън сезона, вероятно ще можете да паркирате и съвсем в центъра, има платени паркинги, но ние уцелихме неподходящ ден.) Е, малко е далеч от основната ни цел, но ... такива са реалностите там. Иначе пък беше достатъчно широк и голям (270 места), а може би и защото се налага да се повърви малко (около 15 минути), имаше свободни местенца. Основната забележителност, разбира се – скалите и плажът на Etretat. Дори и желаещи за плажуване вече имаше, всякакви видове водни спорт и безброй луди ентусиасти тръгнали да се катерят по „екопътеките“ към спиращи дъха гледки от скалите. Сигурно имаше поне 10-на хиляди „луди“, баби с бастуни, майки с колички, татковци понесли хлапетата я в слинг, я на гръб, приятели с инвалидни колички, .... а си е стръмничко на места.

 

Целият следобяд минава в катерене, снимки, надничане по пещери и лежане на плажа. Някои с якета, а други по бански

 

 

 

 

 

 

Надвечер обратно на автомобила и „газ“ към Le Havre, където успяхме да се доберем до нещо средно между хотел и хостел. Пътят беше малко между-селско пътче, но съвсем добро като асфалт. Не беше и натоварено. Решихме, че няма смисъл да се връщаме на магистралата, въпреки че ни бяха предупредили, че след 18,00 няма да има никой на рецепцията и трябваше да побързаме. Хотел: http://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g187190-d1966891-Reviews-Anatole_France_Hotel-Le_Havre_Seine_Maritime_Haute_Normandie_Normandy.html

 

Лично мнение: ако сте на супер бюджетно пътуване е ок, но иначе не препоръчвам. Основно предимство: изключително чиста баня и чаршафи, наличие на топла вода, за скромните 60 евро на вечер (стая тройка/четворка). Паркиране – кой където намери, по улиците. Добре че бяха почивни дни, та нямаше много коли и паркирането е free в такива дни. Но пък съпругът ми нещо се из-по-притесни, защото районът не изглеждаше много читав. Вероятно си е представял как на сутринта не намира колата, или я намира не съвсем in one piece.

Тук краткото време за планиране и организация даде отражение: понеже имахме време до мръкване, групичката ни не беше все още доволно изморена, а ентусиазмът за пътуване винаги е налице в нежната 2/3 на фамилията, спонтанно решаване да отскочим до Honfleur. До там разстоянието е никакво (около 25 км). Не си спомням точно, но имам чувството че за 15-на минути, през двата моста над пристанището и над устието на Сена. Такса за преминаване: 5,40 евро в едната посока. Заради малкото разстояние се оказа, че можехме просто да го направим на следващия ден, но пък щяхме да си „изядем“ от времето за Монт Сен Мишел, така че тези 11 евро които дадохме за второто минаване през Pont du Normandie ни спестиха време. Ако не бързате, и ви се пътува, можете да пропуснете моста и да заобиколите около 100-на километра. Не съм убедена обаче, че си струва. 

 

 

 

 

 

Honfleur си е направо за друга тема и за цял ден. Ние обаче нямахме. С няколко думи: разбрах защо се приема, че там е люлката на френския импресионизъм!

 

 

Ден 2: основна цел – Монт Сен Мишел. Шофьор – моя милост. Така че снимките са недостатъчно. Пътят прекрасен, магистрала през изключително живописни местенца. А13, по край Caen (околовръстно, ужасен ужас беше тази събота) и А84. Има няма 220 км. И да нямате навигация, означенията са прекрасни, стига да сте наясно с основните направления. До Монт Сен Мишел вече не допускат с автомобили. Организирали са паркинг на няколко километра от самия „град“ / остров. Огромен, добре подреден, осигурен е безплатен транспорт до Монт Сен Мишел със шатъли. (Паркингът се плаща за целия ден 12,50 евро, няма опции да платиш за престой на час. Има си всичко (информационен център, местенца за хапване, магазини и WC.)) Разбира се, имате възможност да си наемете велосипед, кон, или просто да тръгнете пеш. Ние избрахме последната опция, че опашките за автобуса бяха великански още от ранния предиобяд. Нямам представа колко се чака, за да се добереш до въпросния автобус. Ние вървяхме около половин час, но със спиране, зяпане и съзерцание. Не знам как е в други дни, но ако питате мен, точно в тази събота бях убедена че поне ¼ от Азия и половин Европа бяха решили, че това е мястото. Не обичам да използвам думички като „уникално“. За това място речникът ми е беден и не мога да намеря по-подходяща. Като добавим и сутрешната мъгла всичко беше някак призрачно и мистериозно.

 

 

Снимките от това местенце са излишни, всеки има собствени преживявания, спомени и толкова много е писано и снимано... 

 

Последна цел за деня: мястото за нощувка. Успяхме да си намерим много приятно хотелче, в градче, разположено срещу Сен Мало, от другата страна на залива, Dinard. Разстоянието е никакво, около 60 км. Градчето е много приятно, цветно, пълно с хора, добра плажна ивица, хубави кръчмички, готини хора. Хотел: http://www.hotel-des-tilleuls.com/fr/

Dinard: 

 

 

 

 

(Повечето от нашите познати и приятели предпочитат да отседнат някъде в околностите на Монт Сен Мишел. Има изобилие от хотели, семейни хотели, „ферми“, мотели ... Ние обаче тръгнахме с основна цел Сен Мало, а се отклонихме на къде ли не другаде. )

От Dinard до Сен Мало има ферибот, но ние решихме че ще отидем с колата, за да сме по-мобилни. В града не се допускат автомобили (освен на живеещите там). Паркинги на входа, достатъчно големи, открити, платени, (естествено). И пак си беше чакане, докато се освободи местенце.

Сен Мало и Робер Сюркуф:

 

 

 

Връщането ни беше с едно отклонение – трябваше да спрем в Deauville / Trouville-sur-mer. Това беше вторият ни пропуск в предварителното планиране и организация. Но пък стана добре, защото за предвидените 700 км на връщане една спирка за почивка и разходка ми дойдоха добре. Още повече, че трябва да се види градчето събиращо част от европейската аристокрация и център на филмов фестивал.

 

 

Рекапитулация за пътуването:

За три дни приблизително 1500 км. Toll такси: приблизително 64 евро. Приемат плащане в брой и с кредитни карти. За паркиране 18 евро. Цената на горивото е приблизително еднаква с тази в Белгия. Колеги на съпруга ми от Франция препоръчаха да зареждаме по малките бензиностанции в градовете/селата. Не знам причината. Послушахме ги. Нямахме проблеми с горивото и плащането. Най-много ни забави по пътя (като изключим едно объркване благодарение на ремонти и неактуализирания софтуер на gps-а близо до Caen) чакането на последната станция за плащане на магистралата за Белгия на Е19. Все пак последен от почивните дни и всички полудели да пътуват белгийци се прибират по родните си места. J

[AlexandraKo]

 

Lyubina, много ти благодаря за чудесния пътепис! Имам приятелка, която живее в Ланьон и от сто години ми разправя за красотите на онези места. По едно време се бях запалила да отида, ама самолетните билети, които излизаха по около 500 и кусур евро ми охладиха ентусиазма. Или пък, трябва да се пътува до Париж, после с влак, който се сменя няксолко пъти. Но този вариант от Брюксел или някой друг друг град, до където може да се прелети и с рент-а-кар да се отиде не бях го разглеждала. Още веднъж - благодарности и ще те питам за разни подробности, като му дойде времето.      

 

[neuromancer]

До Париж и после с кола, какво толкова... Дали ще са Лоарските замъци или Нормандия, разстоянието е горе-долу същото...

Аз все ги правя такива планове когато пътувам с прекачване в Париж да заделя няколко дена, ама от години не пътувам с Ер Франс и плановете отлежават

 

Брюксел е много по-далече от Париж.

Редактирано 28 юли, 2015 от neuromancer

[Lyubina]

С удоволствие ще помагам както мога. Плановете (не само наши, но и чужди) са ни да сме тук до към началото на 2016. След това, живот и здраве - home,sweet home. Но дотогава, надявам се, мога да помогна и съвсем в реално време.  

[Гост]

Заплюла съм St Malo за един уикенд с ферибот от Англия... Твоето писание ми напомни за това местенце

[Lyubina]

Аз бях очарована от градчето, морето, крепостните стени и мъничко романтика от детските ни години ... Надявам се да ти хареса и на теб.

[Ushakal]

Не мога да се въздържя да не препоръчам на посещаващите Сийнт Мало музеят на Робер Татен - не-туристически, уникален, различен, на малко повече от 100 км, http://www.musee-robert-tatin.fr/.  Също и едно не толкова туристическо, чаровно градче - Лавал.  

[Гост]

Не мога да се въздържя да не препоръчам на посещаващите Сийнт Мало музеят на Робер Татен - не-туристически, уникален, различен, на малко повече от 100 км, http://www.musee-robert-tatin.fr/.  Също и едно не толкова туристическо, чаровно градче - Лавал.  

 

Оооо... прекрасни предложения! Мра за малки френски селца Значи ще трябва и в двете посоки да пътувам през нощта - за да сколасам - и пак директно на работа. Много ти благодаря за прелестните идеи! Извади още от шапката си, моля 

[Lyubina]

Късно го извади тоя жокер от ръкава, трябваше ми преди 7 месеца, не сега, когато вече нямам път натам. Но здраве да е,... може пък пак да изгрее слънце на нашата уличка (на моята де ).